Министерство на отбраната
информационен център
10 ноември 2023 г.
Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров – Икономика, отбрана и сигурност!
в. „24 часа“
4 ноември 2023г.
Ректорът на УНСС ръководи 20 000 студенти и преподаватели, но признава двама малки „началници“
БТА
02 ноември 2023 г.
УНСС има важна роля в подготовката на кадри за отбраната, каза министър Тодор Тагарев
и връчи почетен плакет на ректора проф. д-р Димитър Димитров
Министърът на отбраната Тодор Тагарев награди проф. д-р Димитър Димитров, ректор на Университета за национално и световно стопанство (УНСС), съобщиха от пресцентъра на Министерството на отбраната. На официална церемония днес проф. д-р Димитров бе отличен с почетен плакет на Министерството на отбраната „Оръжие, дух и традиции“. Наградата се връчва за проявен висок професионализъм и постигнати резултати, принос в развитието и усъвършенстването на военнообразователната система, във връзка с 1 ноември, Ден на народните будители и по повод неговата 60-годишнина.
В приветствието си министър Тодор Тагарев заяви, че катедрата „Национална и регионална сигурност“ в УНСС, създадена от проф. Тилчо Иванов и развита през следващите години, играе много важна роля в развитието на модерните практики на мениджмънт в областта на отбраната и подготовката на кадри. „Има много добро взаимодействие между УНСС, Министерството на отбраната и въоръжените сили“, подчерта министърът.
От своя страна проф. д-р Димитров изказа благодарност на Министерството на отбраната за доброто сътрудничество и припомни, че много студенти от УНСС имат възможност за стаж в системата на отбраната. „Радостно е, че и много възпитаници на университета работят в нея“, посочи той.
БТА припомня, че ректорът УНСС проф. д-р Димитър Димитров получи максимално високата оценка 4,00 от министъра на образованието и науката проф. д-р Галин Цоков за изпълнение на договора му за управление, съгласно заложените от Министерството на образованието и науката (МОН) политики. „Този успех дължим на факта, че имаме високи изисквания и непрекъснато надграждаме постигнатото. Непрекъснато сме в процес на трансформация. Направихме доста промени, които занапред ще се виждат още по-отчетливо“, заяви ректорът.
в. „Стандарт“
02 ноември 2023 г.
в. „Стандарт“
02 ноември 2023 г.
Ректорът на УНСС стратегът-визионер. Проф. Димитър Димитров влезе
в отбора на отличниците със стотици инициативи, които се случиха за първи път в образованието
Проф. Димитър Димитров влезе в отбора на отличниците със стотици инициативи, които се случиха за първи път в образованието
Проф. д-р Димитър Димитров е XIX-ят ректор на Университета за национално и световно стопанство. На финала на неговия първи мандат и на прага на неговата 60-годишнина не случайно го определят като стратегът-визионер. Човекът, който смело зададе дигитална посока на столетния университет. Поведе го по пътя на новите технологии, зелената енергия, модерното учебно съдържание и международно сътрудничество. В подкрепа на това и МОН даде на проф. Димитров най-високата оценка за изпълнение на мандатната му програма.
Когато през декември 2019-та година е избран за ректор на най-големия бизнес университет, той знае, че получава спорно наследство. От една страна академична традиция, но и порочни практики в управлението. А за капак – недовършена сграда на нов корпус, под угрозата за фалит на университета заради неизпълнение на европейски договор.
Със сигурност обаче, не е подозирал събитията, което сполетяха света. Месеци след като проф. Димитров пое университета, светът изпадна в локдаун. И тогава беше първият качествен скок на УНСС. Само за три дни университетът, обучаващ близо 20 000 студенти, минава на онлайн обучение.
Първи в облака влизат имейлите на студентите. После са имплементирани линковете за онлайн сесиите в електронното разписание на лекциите. След това дигиталният екип обезпечава оценяването и дава възможност оценките да се виждат онлайн и въвежда цифров подпис за преподавателите. За кратко време е обезпечено записването и плащането на общежитие, семестриална такса и записване за следващ семестър онлайн. За по-малко от година са въведени 21 онлайн услуги, съпътстващи учебния процес.
Проф. д-р Димитър Димитров ще остане в историята на университета с първата дигитална кандидат-студентска кампания. За кратко време е изградена уникална система за лицево разпознаване, обвързана с големи бази данни и изкуствен интелект. Беше реализирано лицево разпознаване по телефон, обвързано със системата на МВР и ЕСГРАОН. Освен изпитване, УНСС реализира онлайн обявяване на класирането и онлайн записване. Дори дните на отворени врати бяха проведени онлайн чрез лайф стрийминг.
Няма друг университет постигнал толкова много в процеса на дигитализацията. Освен дигитална студентска книжка, УНСС има и първия заместник-ректор по киберсигурност, „защото идентифицирахме, че това ще е бъдещият потенциален риск пред дигиталните ресурси, които създаваме“ казва проф. Димитров. Обезпечена е киберсигурността и общите изисквания към информационните технологии. В момента университетът реализира голям проект за обновление на вътрешната си компютърна мрежа, за да има по-бърз интернет и да прилага нови технологии в обучението.
Заедно с министъра на електронното управление Георги Тодоров (2022-2023 г.) издадоха първото електронно уверение в държавата.
УНСС има и първия заместник-ректор по институционално и бизнес сътрудничество и студентски политики. Защото част от управленската концепция на проф. Димитров е създаването на работещи връзки с бизнеса в помощ бъдещата реализация на студентите. Бизнесът активно сътрудничи както по време на учебния процес, така и при реализацията на стажове. Затова и студентите на УНСС имат почти 100% реализация още преди да са завършили.
Ректорът на УНСС може да се похвали и с първият студентски стратъп хъб, създаден да подкрепя иновативните идеи на студентите. Има менторска програма, която обучава новаторите на бизнес управление, а благодарение на договор с Фонда на фондовете, най-добрите идеи могат да получат финансиране до 50 000 евро.
В международен план успехите също са видими. Усилието за обмен на студенти с Китай вече дава резултат и скоро се очаква да започнат обучение първите 100 китайски студенти. Но най голямата гордост на УНСС е участието в европейския проект ENGAGE.EU.
Проф. Димитров: „Включени сме в един истински европейски университет с обмен на преподаватели, обмен на студенти, с размяна на ресурси, дигитален и виртуален кампус, с обща информационна система – това е бъдещето и за наша радост вървим по този път. Нашият университет е един от малкото, които участват в такава европейска мрежа“.
Голямата мечта на проф. Димитров е да види УНСС като изследоватески университет. Преподавателите участват в престижни научни конференции. Списанието на УНСС Economic alternatives също е повод за научна гордост на университета.
Революционни промени бяха направени и в учебната дейност. Проф. Димитров беше инициаторът приемът да се извършва по специалности.
Тази година УНСС предприе кандидатстудентска кампания, която да ориентира зрелостниците как да се развиват по-нататък, и броят на кандидат-студентите нарасна с около 20%, което е своеобразен връх за последните години. Освен онлайн кандидатстване и онлайн записване, бяха проведени за първи път пробни матури в УНСС и изнесени в различни градове. Отличната съвместна работа с Асоциацията на икономическите училища беше надградена със създаването на Асоциация на езиковите гимназии.
Въвеждането на онлайн услугите намалява необходимостта от многократно придвижване на десетки хиляди хора. „Намаляването на хартиените процеси до минимум спасява дървета.
Направихме усилия да бъдем зелен университет и вече откриваме фотоволтаичен парк, един от най-големите в сферата на образованието изобщо“, не скрива гордостта си проф. Димитров. Ръководството на учебното заведение се надява така да покрива 50% от нуждите за електроенергия.
Създават се няколко университетски кампуса. Вече 70% от жилищния фонд на университета е реновиран. По-добрата естетическа среда за живот и учене, се забелязва от всички и привлича вниманието на бъдещите студенти.
Скоро ще завърши и ремонтът на университетска библиотека. „Искаме университетът да показва култура, да излъчва култура. Представяме театрални постановки, филми, инициирахме Университетска седмица на книгата“, казва проф. Димитров.
Идеята му е университетът да стане културен център в Студентски град. Постиженията проф. Димитров коментира скромно: „Когато се работи на пълни обороти, хората виждат и оценяват това“.
в. „24 часа“
02 ноември 2023 г.
Проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС, кани за юбилей с условие – вместо подаръци, дарения за деца с церебрална парализа
Ректорът на Университета за национално и световно стопанство проф. Димитър Димитров ще събере семейството, приятели и колеги днес за 60-годишнина. Но поканата му за коктейла в УНСС към над 150-те гости е с условие – да не носят подаръци. Вместо това да дарят предвидената сума, а рожденикът ще преведе средствата на Специализираната болница за рехабилитация на деца с церебрална парализа “Света София”. В наверечието на юбилея си проф. Димитров казва, че не прави равносметки, но е горд какво е постигнал за университета заедно с колегите си.
„24 часа” му пожелава здраве и още вдъхновяващи успехи!
в. Труд
25 октомври 2023 г.
Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров: Борим се за 40 млн. лв. в новия бюджет за по-високи заплати
Проф. Димитър Димитров е начело на УНСС от 2019 г. и през декември му предстои нов избор за втори мандат като ректор – малко след като ще е навършил 60 години. Разговаряме с него за реформите във висшето образование, където на дневен ред е намирането на механизъм, по който да има обвързване на преподавателските заплати с минималната работна заплата, както е при учителските възнаграждения, например. Питаме проф. Димитров, който е и главен секретар на Съвета на ректорите, дали няма отново на парче да се дават суми от бюджета, с които всеки вуз поотделно да се мъчи да добута до заложената минимална асистентска заплата. Така стигаме и до сметките, които университетите имат да покриват и как УНСС смята да намали режийните си чрез фотоволтаичен парк, част от цялостната визия за зелен университет.
Какво се случва след като от МОН най-сетне обявиха, че ще бъдат изплатени допълнителните пари за заплати и вузовете следваше да направят нужните разчети и да вдигнат възнагражденията на преподавателите, професор Димитров?
Специално при нас в УНСС мисля, че са положителни настроенията, защото ние вдигнахме заплатите още даже преди да получим сумата от Министерството на образованието и науката, като разчитахме, че така или иначе ще има такава сума за подпомагане. Искам да отбележа, че тя е само за увеличение на заплатите на преподавателите. Ние от 1 август вдигнахме на всички заплатите, преподаватели и служители, горе-долу с около 15 процента. Тези 16 милиона лева, които бяха предвидени за увеличение на заплатите на преподавателите, не стигат, разпределени между всички университети, особено ако се постави като начален праг 1810 лева. Това означава, че те ще изпреварят в някои университети заплатите на главни асистенти и доценти. За това имаше близо 2 месеца нещо, което академичната общност, даже не го знае – но през 2-3 дни Съветът на ректорите, министърът и синдикатите се събриха в различни формати, за да намерят по-справедливо решение на това – така да се нарече. Дали това последното е най-справедливото, ще видим – не по равно, а справедливо. Някои смятат, че можело повече да получат, други – по-малко. Някои смятат, че са ощетени, но когато се малко средствата, винаги е така. При зададени условия, че заплатата на асистент трябва да стане 1810 лева, ние се справихме, защото имаме добра кандидатстудентска кампания, прием, собствени средства, икономии, разходи за енергия и консервативна кадрова политика да не се назначават много хора. Справихме се и сме увеличили заплатите, но не е така за други университети. Някои от тях не бяха достигнали предишната минимална заплата за асистент, която беше 1500 лева, а сега това увеличение до 1810 лева всъщност означава, че вие трябва да имате фонд работна заплата около 400 лева, защото той включва и осигуровки, и данъци. Така че тези 16 милиона лева не стигат.
Това не трупа ли още напрежение в академичните среди, все пак трябва да имаме предвид и че въпросната сума е и само до края на годината?
Ние имаме известен ресурс, но той не е безкраен. За края на годината мисля, че нещата вече са ясни – няма да има промяна и тя няма откъде да дойде. Но ние от Съвета на ректорите имахме среща във вторник с министъра на образованието, и преди седмица се срещнахме, за новия бюджет във висшето образование. На последния ни разговор се разбрахме, че ние се борим за допълнителни около 40-50 милиона и имаме подкрепата и на МОН, които да гарантират известен ръст на преподавателските заплати. По същата схема, по която досега даваха 20 милиона, 16 милиона – 34 милиона са предвидени, за да се запази този ръст от тази година и още 42 милиона, за да има още малко ръст следващата година. Това се разбрахме с министъра. Няма някакви драстични изменения в бюджета за 2024-а или големи възможности за промени. Коментирахме темата за това преподавателските заплати да бъдат обвързани със средната работна заплата, но това трябва да е осигурено през държавния бюджет. Непрекъснато се обсъжда този въпрос, но той опира до сметки. Повечето колеги бяха предпазливо настроени, защото ако вдигнем сега заплатите, както в УНСС и други университети, не се знае дали догодина ще могат да бъдат платени тези заплати, така че да не изпаднем в някаква ситуация – ние сме ги обещали и няма как да намаляваме заплати. Добре е както при други професии да има в бюджета заложен ръст на заплатите на преподаватели или обща издръжка. Търсим такъв механизъм, а не всяка година да има – дайте едни 16 милиона лева. Миналата година бяха 20 милиона, които се разпределяха 6 месеца, което създава проблеми и между самите университети – как да се разпределят тези пари справедливо или по равно, или честно. Внася известна несигурност в системата това.
В момента има проект за промени в Закона за висшето образование, внесени в Народното събрание, с който да бъде въведен подобен механизъм – може ли да стане ли реалност от догодина?
Проектът е за това определен процент да стане работната заплата за преподавателите от средната такава, но това трябва да бъде гарантирано със средства, а не просто да се каже – то вече има закон, плащайте ги. Защото се увеличават и разходите за минималната работна заплата, там трябва да има компенсация, нашите капиталови разходи по принцип са доста ниски, които идват от бюджета. Някои от университетите са доста големи и цялото това нещо иска поддръжка. Това се сериозни въпроси и се надявам в разумен диалог и с министър Цоков, и с министър Асен Василев да бъде намерено решение скоро.
Има ли вероятност в бюджета за 2024 г., който в момента се изготвя от екипа на Асен Василев, да няма достатъчно средства за висшето образование, относно перата, които изброихте?
Винаги има такава вероятност – в икономиките учим, че това е разпределяне на ограничени ресурси с неограчени потребности. Така че винаги ще има недоволни, но сравнявайки се с други професии в България, сходни на нашата, трябва да бъде намерен такъв баланс. Ние обучаваме тези хора за педагози например, и като завършат, взимат повече пари от преподавателите си. Трябва да се търси решение и за студентските общежития, учебно-материалната база, въпросът не е само за една черна дъска – има дигитализация, има компютри, има информационни системи, всичко това иска разходи, ако искаме да сме на ниво.
Споменахте разходи – открихте фотоволтаичен парк в университета, с капацитет да покрие 50 процента от енергийните ви нужди, накъде може да бъде награден той?
Той е проектиран да задоволява около 50-60 процента от нашите нужди и е с около 1 мегават мощност. Ние сме инсталирали в фоайето табло, което показва част от системата умен дом, с която регулираме осветление, отопление, не изцяло, не сме направили всичко, но част от тази система е факт. И навън може да се види какво произвежда фотоволтаичният парк, колко пари струва това нещо. Всъщност е голямо облекчение, когато има слънце, надявам се да продължи хубавото време. Това е пътят, но освен това има и такива показатели – няколкостотин тона въглеродни емисии спестени, няколко хиляди дръвчета спасени, няколкостотин тона въглища, които няма да бъдат използвани за енергия. Има и възможности за продажба на излишния ток, за съхранение, ще го развиваме по-нататък. Искаме това да покажем като пример на нашите студенти, че е възможно и даже без бюджетно финансиране. Искаме да направим зелен университет.
Къде на друго място у нас университети имат слънчеви панели?
Има във Военна академия, във Великотърновския университет скоро направиха, но са по-малки. При нас 1/3 от парка е на паркинга, а горе по покривите са другите 2/3. Те официално ще влязат в действие на 1 ноември. Още малко остава да бъдат свързани. Това е голям проект, всъщност – и с изграждането, и със свързването, и с договорите за електричество и с начините на финансиране, така че беше предизвикателство за нас.
Възможно ли е да се издържате само от фотоволтаична енергия?
Всички наши сгради имат подходящо плоски покриви. Имаме и база в Равда. Може да станат и повече от тези 50-60 процента. Може да се прехвърля електричество. Така са уредени нещата, че базата в Равда може да захранва базата на УНСС, например, или обратното.
Получихте отлична оценка от министъра на образованието – „Отличен“ (4), какво се промени в УНСС за последните четири години, в които вие сте начело на университета и какво още искате да свършите, ако бъдете избран за втори мандат като ректор?
Тази критериална система за оценка е за всички университети и там са зададени определени индикатори, количествени за учебни дейност, за научноизследователска дейност, за студенти, за материална база – стандартни неща, които са изпълними. Те не са нещо свръх, но са част от диалога между министерството и университетите, да не стане – ректорът обещава едни неща, изберат го и после забрави какво е обещал. По новия закон сега ректорът трябва да подпише програма за управление на университета, която се подписва и от министъра, това се следи и оттам зависи и добавката заплата. Това е така, за да се избегнат случаи, когато се гласуват по-високи заплати или някакви извънредни бонуси – има и такова финансово ограничение. Ние няколко години бяхме близо до тази оценка – отличен, но вече всичко сме изпълнили и имаме нова програма, в която са завишени още тези индикатори. Надявам се и нея да изпълним. Имам право на втори мандат, мисля, че има още какво да се направи. И мисля, че мога да покажа какво сме постигнали дотук с целия екип, с целия университет.
Какви други предизвикателства стоят пред УНСС?
Имаме казус с един от учебните корпуси, който започна да сляга, заради подпочвени води и проблеми още при самото строителство. Това се оказа, че изисква доста сериозен и скъп ремонт и ще бъде едно от предизвикателствата. Там сме спрели учебния процес, за да избегнем рискове, но претоварихме другите зали и започнаха да учат до 9 ч вечерта и сутрин от 7 ч. Но ако кажем, че това е нещо, което се решава, чакаме решение от Министерски съвет за финансови средства, с които да стартираме ремонта по препоръки на УАСГ. Другите ни основни предизвикателства са свързани с научноизследователската дейност, проекти, публикации, интернационализацията, съвместни програми, чуждестранни студенти. Има интерес към нашия университет от няколко университета в Китай, Виетнам, с които правим съвместни програми.
Разкажете малко повече за тях – какво представляват?
Те са главно в областта на икономиката, но да кажем, че ги привлича нивото на нашия университет – университет от ЕС, част от международен консорциуми от 9 водещи бизнес университета ENGAGE.EU. Работещите програми, които стартираха, са с два китайски университета. Сега ще дойдат първите китайци, които вече учат 3 години, а сега четвърта година ще са в България. С Косово сега стартира такъв проект, с Италия имаме традиционно дуална магистърска програма. Имаме планове с други китайски университети, даже по-мащабни. Има държави, които имат голям интерес към нас и за Африка сме говорили. Аз мисля, че ние можем да предложим това, което те търсят, защото и образованието, както и бизнесът, вече става глобални.
Отказа ли се окончателно МОН от идеята за сливането на университети, професор Димитров, темата наистина предизвика сериозни трусове в академичните среди? Очаква се да има ротация на министри и начело на МОН да застане отново акад. Денков – а идеята за сливанията дойде на дневен ред, когато той беше начело на министерството?
Знам, че тази идея стои сигурно и ще се разглежда по-нататък. Въпросът е, че сливането или несливането са само инструменти за повишаване на качеството на учебния процес и изследователската дейност. Тоест те не се хубави или лоши. Трябва да се види крайният резултат от това – ако вървим към механично сливане, запазвайки същите неща в даден университети, то няма да се случи, защото трябва да минат десетки години и нещо да се стане. А в същото време някъде има добри примери – в изследователски консорциуми, нашият проект ENGAGE.EU също е такъв пример, но той ще започне 5-ата си година. Запазвайки автономията си, университетите извършват много съвместни дейности. Тоест не непременно да ги направим като едно юридическо лице и по-големият да глътне малките или нещо подобно. Скоро с колеги разговаряхме за сливанията в бизнеса – имаше световни марки в областта на автомобилостроенето, които се сливаха, и не бяха успешни.
Когато давате интервю за „Труд news“, обстановката в международен план винаги е напрегната, а вие сте специалист в областта на сигурност та. Този път няма да ви питам за Украйна, а ще ви помоля за прогнозата ви за развитието на конфликта между Израел и „Хамас“?
Не се вижда близко решение. Цивилното население страда страшно много. Аз винаги съм казвал – при конфликти, при такива военни действия, по-важна е превенцията, предварителните усилия, меката сила, как да бъде уреден този конфликт политически, икономически и социално. Започнат ли вече да стрелят и да има много жертви, това е острата фаза, която с течение на времето много бавно отминава. При нея обикновено има радикализация на двете страни, защото чисто политически и човешки те няма как веднага да постигнат примирие. Моите надежди са в усилията на международната общност. Но засега приемливо решение не се вижда. Сухопътната операция на Израел ще бъде съпроводена с още повече жертви от двете страни и още по-голяма радикализация, ще има още повече ескалация на конфликта, ако това започне.
Виждате ли риск за България?
Рискът за България е традиционно от радикализация, бежанци, иначе пряко – цената на горивата също е такъв риск, който би могъл да се появи.
БНР новини
24 октомври 2023 г.
Министърът на образованието и науката проф. д-р Галин Цоков
и ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров откриха фотоволтаичния парк на УНСС
Министърът на образованието и науката проф. д-р Галин Цоков и ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров откриха фотоволтаичния парк на УНСС. В тържественото прерязване на лентата участва и проф. д-р Генка Петрова, заместник-министър на образованието и науката и председателя на Съвета на ректорите акад. проф. дмн Лъчезар Трайков.
„УНСС е първият умен университет в България! И нещо още по-важно, това е университетът, който изпреварва университетската общност по отношение на инфраструктурата, зелените енергии, устойчивото развитие. Ще спомена само един факт – 630 тона въглеродни емисии ще бъдат спестени на годишна база от това, което днес откриваме като фотоволтаични системи. Ако всички български университети и училища въведат такива системи, представете си какъв голям ресурс е това за намаляване на въглеродните емисии на България“, каза министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков като поздрави ректора и ръководството на Университета, че те първи са поели тази инициатива, с която 50 % от електроенергията ще се произвежда от фотоволтаичната инсталация и ще могат да освободят ресурси за подобряване на качеството на обучението на студентите.
„Фотоволтаичният парк на УНСС e част от програмата на университета за енергийна ефективност и политиката ни за устойчиво развитие. Новото съоръжение е естествено продължение на усилията ни в посока енергийна независимост и зелена икономика, което дава добавена стойност както за нашия университет, така и за околната среда и обществото. Годишно няколкостотин дървета ще бъдат спестени от тази фотоволтаична инсталация, няколкостотин тона въглища няма да бъдат изгорени в атмосферата“, каза при откриването ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров и подчерта: „Благодарим и за помощта и подкрепата на Министерството на образованието и науката, което стартира част от нашите действия с програмата „Умен дом“, която включва не само фотоволтаици, включва управление на осветлението и на отоплението и климатизация“.
Финансирането на проекта е по ЕСКО договор с „Прострийм груп“ и е за близо 3 милиона лева. При този тип договор Университетът не плаща сумата за изпълнение на обществената поръчка, а разходите се изплащат през цената на електроенергията. Двата фотоволтаични парка в УНСС са изградени върху покрива на Университета и новоизградения модерен закрит паркинг.
Производителността на съоръжението на паркинга е 293 MW/h на година, а на покривното пространство 657 MW/h на година или общата производителност на двете централи е 950 MW/h на година. Инвестицията се изплаща от икономията на ел. енергия, която осигуряват централите. Двете централи спестяват на годишна база 630 т въглеродни емисии.
Сред официалните гости беше цялото ректорско ръководство на УНСС, вкл. помощник-ректорът проф. д.ик.н. Кирил Стойчев, който има най-голяма заслуга за реализирането на проекта, изпълнителни директори на енергийни дружества, представители на изпълнителите на проекта, както и академичния състав на Университета за национално и световно стопанство.
Кариери
24 октомври 2023 г.
Проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС: 98% от възпитаниците ни се реализират веднага
Проф. д-р Димитър Димитров е ректор е на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) от декември 2019 г.
Завършва УНСС, тогава ВИИ “Карл Маркс”, през 1988 г., със специалност “Икономика и управление на промишлеността”. Придобива научната степен „доктор“ през 2004 г. Специализира в Университета в Грьонинген, Нидерландия, в Университета в Бон, Германия, и в Калифорния, САЩ.
Научните интереси на проф. Димитър Димитров са в областта на икономика на отбраната и сигурността, икономическия анализ в отбраната, защита на критичната инфраструктура и ядрена сигурност. Има издадени над 104 публикации.
„Главен сътрудник по управление на европейски проекти и програми“ в отдел „Контрол на външните възлагания“, главна дирекция „Верификация“
Ръководител е на множество проекти за модернизация на висшето образование, сред които проект „Икономическото образование в България 2030“. Председател е на Националната мрежа за решения за устойчиво развитие SDSN Bulgaria и ръководител на Европейския университет ENGAGE.EU за България. Работи по Националната научна програма “Сигурност и отбрана”. Създател е на международната магистърска програма „Ядрена сигурност“ към катедрата, която ръководи в УНСС – „Национална и регионална сигурност“.
Как оценявате настоящите учебни програми във висшето образование – до каква степен отговарят на нуждите на реалния бизнес и как ги адаптирате?
Изграждането на фундаментални и меки умения за реализация в живота и работата е основната задача, която стои пред съвременното образование. Непрекъснатото надграждане на знания, усвояването на нови умения и ученето през целия живот ще станат част от лайфстайла на съвременния човек.
Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) изпрати отворено писмо до МОН, в което се настоява предложеният проект за утвърждаване броя на приеманите за обучение студенти и докторанти във висшите училища и научни организации през тази година да не бъде приет, защото според тях модерните и неизискващи толкова усилия и учене специалности надвишават броя на тези, които могат да осигурят качествена и устойчива заетост.
Смятам, че не е добре да има противопоставяне на специалности, тъй като търсенето на специалисти в дадени области е различно по обем, но това не трябва да се подценява. Дали това е дигитален маркетинг или планиране и стратегическо управление – винаги някъде има нужда от специалисти в по-голям обем, а на други места – в по-малък.
При нас, в УНСС, въпросът с устойчивата заетост не стои, защото според официални данни от НОИ, реализацията на нашите възпитаници е над 98%, и то на позиции с доста добри заплати. Студентите, освен добро и качествено образование, получават и директен контакт с хора от бизнеса и с най-големите работодатели, защото създаваме много възможности за стажове, организираме бизнес академии и учебно-тренировъчни фирми.
Разкрихте ли нови специалности в отговор на Индустрия 4.0 и какъв интерес регистрирате?
Ние сме най-големия бизнес университет в България и предлагаме богат избор от специалности, търсени от бизнеса, и модерно образование, стъпило на съвременните методи за преподаване.
За да отговорим на очакванията на работодателите и предизвикателствата на времето и в контекста на „Индустрия 4.0“, разкрихме нови бакалавърски специалности в направление „Информатика“, като „Киберсигурност и електронно управление“, „Компютърна обработка и анализ на данни (Data Science)“ и „Педагогика на обучението по икономика и информатика“.
В това направление ние имаме капацитет, защото сме един от водещите дигитални университети с над 21 онлайн услуги.
Имаме и подкрепата на Министерството на електронно управление. Имаме подкрепа и на 50 софтуерни фирми от ИТ сектора, които споделиха с нас, че имат нужда от квалифицирани кадри не само в областта на киберсигурността и обработката на данни, но и в областта на икономика – търсят мениджъри и специалисти по човешки ресурси, финансисти и маркетолози.
Тази година три дни след началото на кандидат-студентската кампания имахме над 100 кандидата за „Киберсигурност и електронно управление“, и то в платена форма на обучение.
До каква степен разчитате на възпитаници с успешна професионална реализация да подкрепят своята алма матер?
Най-важното доказателство за постиженията на един университет са успешно реализиралите се негови възпитаници и това те да търсят контакт със своята Алма матер и след завършване.
От създаването си преди 103 години досега преподаватели и възпитаници на УНСС са видни представители в държавното управление, стопанския и неправителствения сектор, в престижни международни организации и финансови институции. Само през последните години министър-председатели на България са били 10 негови випускници, в това число и първата жена-премиер. Сред възпитаниците на УНСС са и 4-ма председатели на Народното събрание, 100 министри и 10 управители на БНБ. Техните имена са изписани на Стената на славата „Преподаватели и възпитаници на УНСС в държавния елит на България“ в сградата на Университета.
Международноп ризнат лидер и визионер в развитието на световната икономика като управляващия директор на Международния валутен фонд – Кристалина Георгиева също е възпитаник и е била преподавател в нашия университет. 90% от ръководния състав на банките са завършили УНСС.
През 2020 г. УНСС учреди и своя Алумни клуб, който приобщава бивши и настоящи възпитаници на Университета чрез професионални, научни, културни, спортни и други инициативи.
Ние се гордеем с нашите именити възпитаници и се радваме и хубавото е, че имаме тяхната подкрепа. Много от събитията, които организираме за студентите, като стажове, бизнес академии, открити лекции и други инициативи са именно благодарение на нашите випускници, които са част от големи международни компании.
Oт каква подкрепа се нуждаете от страна на реалния бизнес, за да отгoворят академичните ви цели на изискванията на тенденциите в бъдещето на работата?
УНСС има традиция в отношенията си с бизнеса и развива дългосрочни партньорства с водещи компании, финансови институции и национално представените работодателски организации.
Хората от бизнеса участват процеса на обучение и практическа подготовка, защото има глад за кадри – в икономиката и управлението. Така се създадоха магистърски програми между катедра „Икономика на транспорта и енергетиката“ и EVN България, между катедра „Финанси“ и Булбанк, между катедра „Икономика на търговията“ и Централния кооперативен съюз, между НСОРБ и катедрите в професионално направление „Администрация и управление“ и др.
Кандидатстудентската кампания тази година премина под мотото „Пътят на успеха минава през УНСС”. Проведохме редица срещи и консултации със средношколци, представители на местните власти и бизнеса в страната. Оказа се, че основното предизвикателство пред българските общини е обезлюдяването и липсата на квалифицирани кадри за местния бизнес. Затова УНСС започна инициатива, насочена към мотивиране на младите хора да се завръщат след завършване на висше образование като специалисти по родните си места. В тази връзка, подкрепата от страна на бизнеса и работодателските организации може да бъде под формата на стипендиантски програми за студентите.
По отношение на изкуствения интелект искам да отбележа, че той навлиза в доста области на работата и живота ни. Преди две години, когато беше пандемията от Ковид-19, в УНСС проведохме кандидатстудентски изпити с помощта на изкуствен интелект.
Работим и по няколко проекта за дигитализация и модернизация на българското висше образование, имаме Център за големи данни и два робота. В икономиката също се използват роботи, единият е софтуерен чатбот робот, който използваме в кандидатстудентската си кампания. Той може да отговаря, да дава информация, да се обажда, ако сте записани, да ви честити приемането в университета. Другият робот е от типа на андроидните роботи. Той може да говори, да танцува, да дава информация за университета и свързан е с Центъра за големи данни. Така, че като университет, който е лидер в дигитализацията, работим активно и в тази посока.
Откроявате ли предизвикателства пред образователните системи?
Тенденцията е в интернационализацията, но не в сливането на университети, а в изграждането на мрежи от университети.
Специално в УНСС ние разчитаме на няколко неща: да бъде активна част в алианса на деветте най-престижни икономически университета в Европа – ЕNGAGE.EU, от който сме част, в партньорство с осем водещи европейски университета в икономиката и социалните науки, участие в европейски проекти, засилване на научните изследвания, интернационализация на обучението и за преподаватели, и за студенти, увеличаване на мобилностите и видимост пред света.
Трябва да се работи в посока за развиване и усвояване на цифрови умения, за да бъде дигиталната трансформация възможно най-всеобхватна и приобщаваща.
Ние сме голям университет с богато портфолио от 53 бакалавърски и 90 магистърски специалности.
Моето разбиране като ректор и на нашата академична общност, е че трябва да запазим това портфолио. Има университети, които са избрали само една-две по-модерни специалности, но ние разчитаме на всичките – и теоретични, и приложни, и интердисциплинарни. Ясно сме заявили, че няма да закриваме специалности. Може за някои да е по-малък броя на студентите, но няма кой друг да обучи такива специалисти в България.
CRJ online
23 октомври 2023 г.
Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров: Съвсем наскоро завършихме изграждането на фотоволтаичен парк, построен с фотоволтаични панели от Китай
В изявление на форум, посветен на юбилейната годишнина на инициативата „Един пояс, един път“, проведен в София, ректорът на най-големия бизнес университет в България проф. Димитър Димитров се спря на дългогодишното добро сътрудничество между български и китайски университета. Той подчерта, че зад това сътрудничество стои дълга история и дългогодишно добро взаимодействие с различни университети от Китай. Освен партньорството с университети от Китай, УНСС работи и по редица изследователски проекти, както и обмен на студенти.