Уважаеми колеги,

В края на годината излезе новата ми книга „Публицистика и национална идентичност„. Тя съдържа избрани студии, статии и есета. Независимо, че е съставена от текстове с различна насоченост: студии по история на българската пеблицистика, етюди върху нашите литературни и обществени нрави, размисли за националния ни характер, тя притежава единна творческа концепция. Сборникът е обединен от виждането за словото като израз и въплъщение на националната ни идентичност. Като тук не става дума за чисто художествените и стиловите аспекти на публицистиката и литературата, а за тяхната опора като фундамент на нашата култура.

Болезнено ме занимаваше проблемът какви ще бъдат нейните бъдещи форми и дали ще се сбъднат опасенията на Маршал Маклуън за края на цивилизацията на печатното слово; за тоталната доминация на аудиовизуалната култура и виртуалната реалност.

Не по-малко провокативна е дилемата: как ще се определя душевността на българина оттук нататък, след като традиционните за това институции като семейството, училището, църквата, казармата, са маргинализирани и обезценени.

Литературата, историята и езикът са същностните черти на всяка национална самобитност, те са трите ипостази  на националния ни логос. Още в програмата на Българското книжовно дружество (първообразът на БАН) задачите на тази възрожденска институция са формулирани така: „образование и усъвършенстване на българския език, на българската история и на народната наша словесност въобще„.

доц. д-р Ивайло Христов