Дисциплината „Аудиовизуална комуникация” се чете пред студентите от специалност “Медии и журналистика” в ОКС “Бакалавър”.
Лекционният курс по учебната цели на теоретично ниво да даде на студентите концептуален модел за осмисляне на същността и функциите на аудиовизуалната комуникация и на практико-прагматично – знания и умения за провеждане на комуникационен процес чрез средствата на аудиовизията.
Описание на съдържанието на дисциплината
Учебната програма е изградена въз основата на класическия модел за социална комуникация (У. Шрам, 1948) и включва четири логически последователни части.
Първата запознава студентите със същността, развитието и функционалността на различните типове аудиовизуални медии – радио, телевизия, нови, социални медии. Втората се фокусира върху изграждането на аудиовизуално съобщение, като единство на звук (слово, музика и шум) и картина (образ) от една страна и от друга – като съчетаване на пространство и време, изграждане на хронотоп. Специално внимание се отделя на факторите време и технологии в аудиовизуалната комуникация. Третата част акцентира върху аудиторията на аудиовизуалната комуникация и нейните траннсформации в дигиталното комуникационно пространство. Последния акцент е върху институционалната среда на аудиовизията в България и Европа. Всичко е неразривно свързано с ефектите, нивата на въздействие на аудиовизуалната комуникация в съвременното мрежово, информационно общество.
Лекционният курс “Аудиовизуална комуникация” има интердисциплинарен характер, базиран е върху литература с широк обхват в полето на медийните и комуникационни изследвания и анализи, социологията на медиите, кинознанието, политикономията и икономиката на комуникациите. Посочените основни литературни източници са класически и нови монографични изследвания и христоматии на български и английски език в посочените направления. Повече от половината от тях са издадени, преиздадени в периода 2000-2012 г. Предложената литература – основна и допълнителна, е достъпна за студентите в библиотеката на УНСС на книжен или електронен носител. Англоезичните заглавия могат да бъдат предоставени за ползване чрез междубиблиотечните електронни абонаменти и услуги.
| № | Тема | часа |
| 1. | Аудиовизуалната комуникация – теоретична концепция, системен подход при анализ на аудиовизуален комуникационен процес. Развитие на аудиовизуалната комуникация. | 3 |
| 2. | Медията като основен елемент от аудиовизуалния комуникационен процес. Трансформации на медийната среда. Традиционни и нови аудиовизуални медии. | 3 |
| 3. | Радиото – развитие и социални функции. Радиото като масова аудио медия. Специфика на радиокомуникацията. Трансформации на радиоформатите в дигиталното комуникационно пространство. | 3 |
| 4. | Телевизията като масова медия на индустриалното общество (ХХ в.). Развитие и функции на медията. Специфика на телевизионната комуникация. Трансформации на телевизията в дигиталното комуникационно пространство. | 3 |
| 5. | Изследване и анализ на медията в аудиовизуалната комуникация. Медия анализ. | 3 |
| 6. | Новите социални медии като електронни, аудиовизуални медии. Трансформации на масовата аудиовизуална комуникация в интернет средата. | 3 |
| 7. | Аудиовизуалното съобщение. Граматика на аудиовизуалния образ. Нива на въздеиствие на аудиовизуалното комуникационно съобщение. | 3 |
| 8. | Съобщението в радиокомуникацията – аудио съобщение. Конструиране на звукови образи, специфика на радиопредаването и програмирането за радио. Доминанта на звука. Функции на словото и музиката. | 3 |
| 9. | Телевизионното образ като еманация на аудиовизуалната комуникация. Единство на звук и образ. Изграждане на хронотоп. Симултантност на реалното действие и екранния му образ. | 3 |
| 10. | Конструиране на съобщение за аудиовизуалната комуникация чрез нови, социални медии. Доминанта на времето и технологията. | 3 |
| 11. | Радио и телевизионното предаване като основна единица в радио и телевизионната комуникация. Жанрова многообразност и полифункционалност. | 3 |
| 12. | Конструиране на радио и телевизионна програма. Вертикален и хоризонтален принцип. Специфика на програмирането за масова аудитория. | 3 |
| 13. | Монтажът – същност и функции в изграждането на съобщение за аудиовизуална комуникация. Микро и макро монтаж. Линеен и художествен монтаж. | 3 |
| 14. | Изследване и анализ на аудиовизуалното съобщение. Съдържателен анализ и култивационни ефекти. | 3 |
| 15. | Аудиторията в аудиовизуалната комуникация. Аудиторията като теоретичен концепт. Масова аудитория. | 3 |
| 16. | Радиоауиторията – социално демографски профил. Типологигия. Формиране и развитие. „Водене” на радиоаудиторията. | 3 |
| 17. | Телевизионната аудитория – социално демографски профил. Формиране и развитие. „Водене” на телевизионната аудитория. | 3 |
| 18. | Трансформации на радио и телевизионната аудитория в дигиталното комуникационно пространство – от масова към сегментирана аудитория. | 3 |
| 19. | Изследване на аудиторията в аудиовизуалната комуникация. | 3 |
| 20. | Институционална среда на аудиовизуалната комуникация. Публично-правни аспекти на развитието на радиото, телевизията и новите медии в България и Европа. | 3 |
ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА
А. ОСНОВНА
- Ангов, К. Телевизионната среда. – София: Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2000. – 275 с.
- Иванова, П. Христоматия по история на телевизията в България 1959-1990. – София: Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, – 339 с.
- Катранджиев, Х. Типология на телевизионните зрители. Методология и емпирични резултати. – София: Университескто издателство “Стопанство”, 2007. – 214 с.
- Михайлов, В. Открита ли е телевизията. – София: “Рой Комюникейшън” ЕООД, 2003. – 220 с.
- Михайлова, К. Телевизията за деца. Между пазарната логика и обществената мисия. – София, М-8-М, 2011.
- Николова, Р. Възникване и развитие на радиото и телевизията в България. Публичноправни аспекти. – София: Сиела, 2006. – 477 с.
- Пешева, М. Петров. (ред.). Телевизионната среда 2001-2010. София – 2011.
- Пешева, М. Радио и телевизионната среда 2001-2010. София – 2011.
- Попова, С. Социолано време и медиен разказ. – Фрагменти, 2001. – 206 с.
- Попова, С. Радио, публики, стилове. – София, Лик – 2004. – 142 с.
- Райчева, Л. Творческият процес в телевизията. – София: Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 1991. – 126 с.
- Bernadette Casey, Ben Calvert. Television Studies. Routledge, 2008. – 345 p.
- Newcomb, H. Television. The Critical View. Routledge, 2008. – 721 p.
Б. ДОПЪЛНИТЕЛНА
- Ангов, К. Телевизията – нови термини и съчетания. – София, 2000. – 143 с.
- Андреева, Л. Отвъд видимото. Телевизионни жанрове. – София: Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 1999. – 176 с.
- Димитров, В. История на радиото в България. – Витраж, 1994. – 232 с.
- Мелтев, М. Телевизионен продуцент. – София: Нов български университет, 1999.
- Мечков, Б. Продуцентът и предизвикателствата на новото аудиовизиуално пространство. – София: ИК “Две и половина”, 2002. – 205 с.
- Николова, Р. Телевизионната програма на обществената телевизия. – София: Сиби, 2004. – 263 с.
- Фидлър, Р. Медиаморфоза. – София: Кралица Маб, 2005.
- Boyd-barrett, O., Chris Newbold (eds.) Approaches to media. A reader. – London, 2008.,
- Петев, Т. Комуникационната спирала. – София. 2010.