Телевизията, децата, обществото

Заключение

 „И изведнъж се вцепених от ужас, виждайки, че дъщеря ми не ми обръща внимание. Погледът й беше вперен в анимационното филмче. Заместваше хипнотичната сила на огъня с тази на телевизията, а племенната памет – с тази на рекламите.

Силната уплаха ме остави без думи! А хилядите въпроси – без сън. Какво се беше случило? Къде беше грешката? Какво общество бяхме изградили? Какво бяхме постигнали, ние, жените, с нашето напускане на дома?”

Лаура Ескивел[1]

Тази книга завършва с въпроси. В майчинско-човешки план те са породени от тревога за децата ни – не само защото са бъдещето на обществото, но и защото са неговото и нашето настояще. В научноизследователска перспектива, новите въпроси показват посоката на следващите изследвания, защото създаването на работещо знание е процес, а не гръмка моментна случка.

Какво се беше случило?

Детските площадки започнаха да изчезват в годините на прехода. Голяма част от тях бяха превърнати в жилищни кооперации, супермаркети, бензиностанции, „офиси” за продажба на марихуана и хероин. Тези площадки, които останаха – обезлюдяха. Децата вече не играят там. Като дигитални жители те си имат нови пространства и нови любими, „естествени” за виртуалното детство занимания. Седят пред телевизора и „играят” Бакуган[2]. Преживяват поредното сексуално удоволствие на еманципираната самотница Кари Братшоу[3], драмата на Инджи и Мехмед[4], забранената страст на Бихтер и Бехлюл[5], трагедията на децата след земетресението в Хаити, земетръсно-цунамната трагедия в Япония, убийството на някого. Без да искат, без да разбират дори, се превръщат в затлъстяващи, нервни консуматори, които, ако доживеят пълнолетие, биха били удобна за управление маса.

Родителите вече не водят децата си по площадките. Забързани в кариерата си, в личните си отношения, нехаещи за децата си или загрижени, но неподготвени и безпомощни, доверяват потомството си на най-достъпната бавачка – телевизията. Момчетата и момичетата остават сами във физически защитеното пространство между дивана и телевизора, далеч от рисковете на улицата, но пряко изложени на въздействията на телевизията.

Училището препълни учебниците си с данни и факти, за да постигне образователни успехи за най-кратко време. Децата останаха сами в желанието и невъзможността си да овладеят връхлитащата ги информационна буря и да я превърнат в знание. В училище носят телевизията чрез бакуганите, а след училище остават срещу нея. Гласовете на родителите почти не се чуват, както споделят съвременните майки и татковци. Чува се телевизията, защото тя показва на децата всичко, което родителите и учителите или премълчават, или не знаят как да обяснят, или нямат време да предадат на децата си.

В резултат: най-напред поради изстудяването на семейната топлота и взаимност; после поради бягството на училището от отговорността да възпитава; и накрая от „свободата” на съвременната телевизия (медии), броят на децата-извършители на престъпления нараства, възрастта от юношеска става детска, а всички ние се чувстваме все по-безпомощни. През 2008 г. и 2009 г. броят на престъпленията, извършени от деца, е болезнено по-голям от броя на децата-жертви[6]. Това е само един щрих от картината!

Дали „ние, жените, с нашето напускане на дома” обрекохме децата си на самота и ги оставихме пред телевизора или не?

Отговорът, както и причината, със сигурност не са прости и еднозначни. Интересни анализи по темата правят Михаил Мирчев и Мануел Кастелс. Според М. Мирчев жената е паралелно ангажирана в три дейности: (1) възпроизводителна; (2) семейно-домакинска и (3) трудово-професионална. „Модерната епоха извежда жената от тази тоталност на трудовата й зависимост. По същество това е и пътят на женската еманципация. Той неминуемо минава отвъд границата на семейния бит и стопанство и извежда жената навън – в публичната сфера (…) „сред обществото”[7]. Спо­ред М. Кастелс жертви на културния преход в края на ХХ в. и началото на ХХІ в. (преход, който авторът определя като края на патриархализма) са децата, защото те все по-често са пренебрегвани. „Ситуацията им може дори да се влоши или защото майките остават с децата си при трудни материални условия, или защото жените, търсейки автономия и лично оцеляване, започват да пренебрегват децата си по начина, по който го правят мъжете.”[8]

Неоспорим факт е, че множеството субекти в детското развитие прилагат различни подходи към детето, за да си осигурят максимално дълго неговото внимание и преданост. Въпреки това тезата, че днешните деца живеят затворени в себе си и сякаш изолирани от реалните взаимоотношения в социалната среда, звучи напълно обосновано. Поведението им е своеобразна заявка за уважение, която включва желанието им да бъдат видяни, чути, обичани, сигурни, провокирани, зачитани. Това е основната потребност, която и майките и семейството, и учителите и училището, и телевизията трябва да задоволят, за да са здрави и емоционално стабилни, психически уверени и мотивирани, социализирани и интегрирани съвременните деца. Това е висока хуманна цел, провокирана от благоденствието на децата като ценност. Остава най-трудното: политиките, стратегиите, начините за постигане на тази цел.

Ако се върнем към биоекологичния модел за социално развитие на детето (Бронфенбренер, 1979), ясно ще видим, че субектите трябва заедно и в синхрон да осъществяват въздействията си върху детето, за да се формира физически здрава, психически балансирана и социално устойчива личност. Ключът е в споделената отговорност за развитието на съвременните деца.

Безусловен факт е, че телевизията е фактор в социалното развитие на 6-10-годишното съвременно дете. Дори повече – днес тя се намира в най-близ­ката до детето среда – неговата микросистема, редом до семейството, училището и приятелския кръг, с равна, понякога и с по-голяма сила на въздействие. Затова тя трябва да поеме своята социална отговорност към детската аудитория. Обществената телевизия по самоопределение, а търговската – по самосъзнание, са призвани да работят в името на благоденствието на децата.

Телевизията като медия е средство за пренос на информация, на образи, на представи за нещата, на модели за идентичност и мобилност. Тя е организирана система с висок обществен статут и много функции спрямо обществото. Тя може и трябва да оказва благоприятни въздействия за физическото, психическо, когнитивно и социално развитие на децата. Като организирана система, тя формулира определен тип екранни послания, които разпространява чрез програмата си и чрез тях възпитава, социализира или не, интегрира или дезинтегрира определени аудитории, включително и групата на 6-10-годишните зрители. Когато въздействията са положителни, в посока на социализация и социална интеграция на изграждащата се млада личност, телевизията е функционален субект. В този смисъл проектът Телевизия за деца може да се възприема като форма на социална инвестиция, доколкото:

• от страна на обществените ценности, способства развитието на децата чрез разпространение на качествена и разнообразна в жанров, тематичен, съдържателен план програма, която е специално предназначена за детска аудитория;
• от страна на социалната политика по отношение на семейството е непарична форма на семейно подпомагане при отглеждане на деца с цел осигуряване на равни възможности при тяхното възпитание, обучение, образование, опазване на здравето и за социализацията им[9];
• от страна на споделената социална отговорност спрямо децата, допълва възпитателното въздействие на традиционните фактори в микросредата на детството – семейството и училището;
• от страна на целта за подобряване благополучието на децата, предпазва малолетните и непълнолетни зрители от рисковото и вредното въздействие на образи, мотивации, поведения, факти от реалната социална среда, като ги показва щадящо и ги програмира в часови пояс, когато е най-малко вероятно да бъдат гледани от деца;
• от страна на телевизионния оператор, изисква финансови вложения, за да генерира социални и икономически резултати; при обществените телевизионни оператори – финансирането на телевизията за деца е преди всичко по линия на субсидирането от държавния бюджет или потребителските такси; при търговските оператори – по линия на самостоятелни фондове и средства, дарения, спонсорства, добра воля.

Проектът Телевизия за деца има три основни компонента:

• осмисляне на въздействията на телевизията върху децата, за да се установят възможностите на медията в процеса на детското развитие;
• създаване и разпространение на собствени, български, разнообразни детски предавания, като част от общата програма на всички български телевизионни оператори, за да се стимулира детската любознателност и фантазия, за да се покажат достойни и разбираеми за децата герои, мотивации, поведения, житейски ситуации;
• защита на децата от въздействието на рискови и вредни за тях телевизионни съдържания, за да се намали нивото на детска агресивност, насилие и престъпност, за да се запазят здрави и живи децата и да се изградят пълноценни за семействата и обществото личности.

Телевизия за деца като форма на социална инвестиция изисква интегриране на трите компонента в единна система, основана на принципа на качествено подобие между отделните елементи. Съществува пряка, двупосочна зависимост между телевизията за деца и социалната среда, доколкото социалната среда формира телевизионната организация, а телевизията отразява социалната среда и носи белезите й. На тази основа, осъществяването на проекта Телевизия за деца като форма на социална инвестиция предполага съблюдаване на най-малко три основни изисквания:

Първо, взаимна обвързаност и еднаква стъпка на развитие на дейностите на телевизионните оператори в трите направления:

• концепция относно нормите и формите за регулация, само- и корегулация с оглед на детското здраве и интереси;
• защита на децата;
• създаване и разпространение на детски телевизионни предавания.

Второ, горната триада предполага: (1) планирано, регулярно изследване на взаимодействията между телевизията и детската аудитория; (2) обвързаност между въздействията на телевизията, семейството, училището, като и трите субекта изпълняват взаимно допълващи се образователна, социализираща и интегрираща функции спрямо децата.

Трето, възприемане от трите субекта – семейство, училище и телевизия не само на обществено утвърдените, хуманистични ценности относно децата и младите, но приемане на „неудобствата” на практическото им съблюдаване. В реда на декларираните обществени ценности благоденствието на децата е основен ценностен приоритет.

Дали проектът Телевизия за деца се случва на практика, е друг въпрос. Акцентите в отговора му като заключение на настоящия анализ са:

Въздействията на телевизията върху 6-10-годишните зрители са безспорен факт. Телевизията въздейства чрез аудио-визуалните образи на реалността, които ежедневно създава и разпространява. И ако приемем, че телевизионната картина привлича вниманието и оставя диря в съзнанието на детето-зрител, то чрез интонационната среда телевизията въздейства на дълбоко подсъзнателно ниво. В резултат детето формира представи и поведенчески нагласи въз основа на запечатаните в съзнанието и подсъзнанието му аудио-визуални образи на действителността. Факт е също, че не всички деца са еднакво податливи на телевизионните въздействия.

Децата имат филтри пред медийното въздействие. Такива са възпитаните от семейството и училището ценности, норми, модели на поведение, през чиято призма детето-зрител възприема и оценява съдържанието на телевизионните предавания. За всяко дете тези филтри са с различна пречиствателна способност.

Поляризацията по тази ос е очевидна: отговорното родителство, което значително намалява степента на уязвимост на детето, срещу безотговорното родителство, което поставя детето в ситуация с висок рисков потенциал. Трябва да се отбележи, че вредното въздействие на медийните послания върху децата далеч не е единствената и основна причина за детските прояви на девиантност, а- и антисоциалност. То има ролята на катализатор на тези поведения, особено когато е прибавено към безотговорно родителство.

Еднакво действащи за всички зрители-деца са така нар. „общодостъпни филтри за медийно съдържание” – обществено регламентираните механизми за защита на зрителите-деца от въздействията на телевизията, които в повечето случаи нямат пряко предпазващо действие. Такива са обществените ценности и цели, политики за защита на децата и развитие на медиите, механизмите за регулация, само- и корегулация на медиите.

Взаимодействията между телевизията и 6-10-годишните телевизионни зрители са самостоятелен предмет на научно изследване повече от 60 години, но главно в западно- и извъневропейската медийна социология и психология. Две са основните тези, като всяка е доминантна в различните периоди на изследване. В зората – телевизията въздейства негативно върху развитието на децата. Постепенно си прокрадва път и антитезата – гледането на телевизия влияе положително в изграждането на детската личност.

В България изследването на детската аудитория и на въздействията между телевизията и 6-10-годишните зрители е в начален стадий на развитие. Научното изследване е дисциплинарно ограничено в рамките на педагогиката и психологията. Характерно е търсенето на баланс между полезността и вредността на въздействието на телевизията върху децата и между силата и слабостта на децата да неутрализират телевизионните въздействия. Понятия като медийна грамотност и власт на аудиторията, които се превръщат в парадигмоформиращи в западната медийна социология и център на съвременната европейска медийна политика, тепърва започват да навлизат в българската научна лексика и да добиват гражданственост.

Емпиричното социологическо изследване на детската телевизионна аудитория е също неефективно използвано както от изследователите – за проумяване на взаимодействията между телевизия и деца, така и от телевизионните оператори – за опознаване на предпочитанията и поведенията на децата пред екрана с цел увеличаване на гледаемостта, разпознаваемостта на отделни телевизионни предавания и формиране на зрителски навици у децата. Като резултат, телевизионните оператори на практика не познават детската си аудитория. Това е една от причините, поради която на ниво телевизионна програма често се стига до конфликти между телевизионни оператори, родители, учители, регулатори, във връзка с установяване на стандарти за защита на децата пред телевизионния екран.

Слабият интерес към детската аудитория провокира стремеж към понижаване и практическо свиване на програмното време за специализирани детски телевизионни предавания. Създаването на авторски телевизионни предавания за деца само по себе си е трудна задача, доколкото най-напред изисква висок интелектуален, творчески и технологичен капацитет, и после – не гарантира пряка търговска печалба. Телевизионното продуциране за деца е дейност, предназначена за много тесен сегмент от детската телевизионна аудитория – поради интензивното развитие във възрастта до 18 години, децата в различните възрастови групи (0-2; 3-5; 6-10 и т.н.) имат строго диференцирани потребности, които телевизионното предаване за деца трябва да задоволи. Към малочислеността на целевата аудитория се добавя нейната неплатежоспособност и невъзможността й за изява на гражданска и политическа позиция.

В резултат детските аудиторни сегменти стават безинтересни за телевизионните оператори, рекламодателите, политическите сили и сдружения. Видна е липсата на разнообразни, български предавания за деца. Тенденцията към намаляване на специализираните предавания за деца е в сила и за другите европейски телевизии. В България в последните години тя има драстично проявление не само в търговските, но и в програмата на обществения телевизионен оператор. Прави впечатление изобретателността на телевизионните оператори в намаляването на задължителните минимални обеми за телевизионни предавания за деца. Два са моделите за намаляване: нелегален модел – неспазване на лицензионните изисквания, което подлежи на санкция от страна на СЕМ, и легален модел – намаляване на обемите чрез промяна на индивидуалните лицензии. Последната промяна на лицензиите на Нова телевизия, Би Ти Ви и ПроБГ доведе до заличаване на категорията детски телевизионни предавания – по искане на операторите те влязоха в общата група образователни предавания.

И накрая, децата освен без детски площадки, останаха и без специализирани, български телевизионни предавания. Това се отнася в пряк смисъл за децата, които живеят в домакинства без кабелна или сателитна телевизия, защото все още има и такива. Другите деца, по-голямата част от децата, които имат достъп до сателитна и кабелна телевизия, могат да гледат специализирани анимационни и игрални филми целодневно по канали като „Дисни Ченъл”, „Картуун Нетуърк” и „Супер 7”. Те са атрактивни, но еднообразни като жанр, съдържание и реализация. Забавни са, но в тях няма нищо от родния бит, от близката до детето българска социална среда и култура.

Същевременно българската телевизия има традиции в телевизионното продуциране за деца. За 50-те години от съществуването си тя е оставила пълна златна ракла с успешни детски телевизионни предавания. Между тях са „Милион и едно желания”, „Чантата”, „Лека нощ, деца!”, „Дневникът”, „Бързи, смели, сръчни”, „В света на книгите” и други жанрово и тематично разнообразни предавания, извадени от програмните схеми в различни периоди.

Опитът в българското телевизионно продуциране за деца показва петте основни принципа на телевизията за деца:

• функциите на телевизията за деца са съответни на обществените цели по отношение на благоприятното развитие на децата;
• съществува концептуална обвързаност на различните по жанр, функции и целеви възрастов аудиторен сегмент предавания с цел постигане на предвидените възпитателни, социализационни и интеграционни въздействия по отношение на децата и младежите;
• детските предавания са съобразени с особеностите на съответния възрастов сегмент, за който са предназначени;
• значителна времева продължителност и жанрово разнообразие на програмните блокове, предназначени за детска и младежка аудитория;
• ежедневно излъчване на предавания за деца в удобен за целевата аудитория програмен прозорец.

Първият принцип илюстрира обвързаността на създаването и разпространението на детски телевизионни програми с ценностите, целите и политиките на обществото. Вторият – дава връзката между отделните предавания в изграждането на обща, функционална по отношение на децата телевизионна програма. Последните три принципа се отнасят до спецификата на детското предаване като телевизионен продукт.

Когато децата не откриват специализираните за тях предавания, често стават зрители на общата телевизионна програма. Рисковете да станат жертви на вредни телевизионни въздействия са големи. От една страна, защото  общата програма не е съобразена с когнитивните, психологически възможности на децата да разкодират, да възприемат, анализират и оценяват телевизионните предавания; от друга, защото децата често са сами пред екрана, без подкрепа, съвет на родителите или грижещите се за тях възрастни.

В последните години телевизионните оператори все по-често прекрачват границата между допустимо и недопустимо за деца телевизионно съдържание, между свобода на изразяване и обществена отговорност. Лекотата на преминаване на границата е само една от предпоставките на концепцията за защита на децата пред телевизионния екран. Другите фактори, които правят телевизията опасна за зрителите между 6-10 год. са:

• от страна на развитието на медийната среда – появата на конвергирани медийни формати и нови медии, които са по-лесно достъпни за неподготвените деца, отколкото за техните родители и учители;
• от страна на развитието на семейно-родовите взаимоотношения – разширяващата се дигитална дупка (несъответствие) между поколението на родителите като телевизионно поколение и това на децата като М² поколение. В резултат рисковете за дигиталните жители пред телевизора значително се увеличават.

Всичко това извиква спешно необходимостта от цялостна, работеща концепция за защита на децата пред телевизионния екран, основана на баланса между принципите на медийната грамотност на децата и ограничаването на достъпа им до съдържания с рискови и вредни въздействия.

Стратегията за защитата на децата пред телевизионния екран трябва да се основава на едновременни, синхронизирани и подчинени на една цел – благоденствието на децата, действия на ниво медийна регулация, където се изгражда и отстоява публично-правната рамка за защита на децата; на медийна саморегулация, като тук е включено и изработването на стандарти за медийно поведение, в случая телевизионно програмиране – в полза и защита на децата; на ниво медийна корегулация, като обединителна връзка на първите две. Защитата на децата би била неефективна, ако не предвижда увеличаване на възможностите на децата и грижещите се за тях възрастни за филтриране на телевизионните въздействия и участие в процеса на медийно производство. Подобно овластяване на аудиториите е възможно при корегулирана медийна среда, чрез усвояване, прилагане и усъвършенстване на принципите на медийната грамотност.

Защитата на децата, включително от рисковото и вредно медийно въздействие, е безспорен обществен приоритет и цивилизационен проблем. Българският опит в това отношение показа:

• липса на цялостна визия и политика не само по конкретния въпрос, но и по отношение развитието на медиите въобще;
• противоречива ефективност на предприетите мерки, което говори за несъответствие между децата като декларирана и децата като реална ценност не само в медиите, но и в обществото като цяло;
• практическа невъзможност на регулаторната система и механизмите за медийна саморегулация да гарантират правата и интересите на децата като аудитория, същото се наблюдава и в други страни от ЕС.

Всичко това означава, че защитата на детската аудитория изисква корегулирана медийна среда. Първо, защото медийната корегулация съчетава традиционните форми на медийна регулация и саморегулация, като взаимно се компенсират невъзможностите им. Второ, защото осъществява връзката между двете. Трето, защото насърчава и включва гражданската и обществена активност в процеса на регулиране на взаимоотношенията в медийния сектор. Основен спорен момент в концепцията за защита на децата е необходимостта от ограничаване на медийното съдържание в полза на върховния интерес на детето. Той може да бъде решен в корегулирана медийна среда.

Защитата на децата като забрана на специфични медийни съдържания и продукти практически доказа своята неефективност. Защото сама по себе си ограничителната защита предполага действия, насочени към външната страна на символите и като всяка наложена мярка среща неодобрение и протест, които засилват интереса към забраненото съдържание. Следователно, целе-съобразно е прилагането на защита в превантивната й форма, която позволява проумяване на проблема в неговия социален контекст; достигане до вътрешна убеденост в необходимостта от прилагане на защитни и самозащитни механизми и откриване на възможност за медиите да отразят света като пространство на творчество, етичност, нравственост и ценности.

Три са решаващите фактори за ефективността на позитивната защита:

първо, степента на медийната грамотност на аудиторията и в частност детската. В момента тя е по-скоро ниска. Все още липсват обучения и тренинги за медийно ограмотяване на децата и младежите. Същевременно те са свободни и предизвикани от дигиталното комуникационно пространство и като „дигитални жители” имат вродена способност да се справят с многообразието от медийни форми, но само на елементарно техническо и технологично ниво. По-висока степен на разбиране на съдържанието на медиите, на умение за създаване на собствено медийно съдържание, на осъзнаване на ограниченията на личните комуникационни права и отговорности се достига чрез превръщането на вродените способности в работещо знание и умение;

второ, степента на желание и готовност от страна на родителите и учителите, телевизионните оператори и регулаторите, обществото и държавата да осъществят проекта Телевизия за деца;

трето, всичко това изисква промяна на възгледите и взаимоотношенията в триъгълника общество-телевизия-деца в посока поставяне на подрастващите в благоприятна, а не във враждебна за развитието им телевизионна среда. Тук взаимодействията са двупосочни, а целта е една: благосъстоянието на детството. Постигането й зависи от споделената грижа и отговорност на всички социални субекти.

В логиката на анализа грижата за изграждането на детската личност не е единствено и само върху семейството и близкия кръг, но и върху училището, медиите, телевизията, неправителствените организации и бизнеса, управляващата политическа партия и дори наднационалния парламент. Отговорността за децата е солидарно разпределена не само защото децата са ценност от най-висок порядък, но и защото формират личностите си в активно и двупосочно взаимодействие с другите. Задачите съответно са:

• на обществото – да изгради ценностна основа, която да защити правото на детето да се развива; да създаде нормативна база, която да регулира взаимоотношенията на субектите в детското развитие както с детето, така и помежду им;
• на телевизията – да стимулира позитивното развитие на детето-зрител чрез иновативни и творчески форми на общуване; да съдейства за медийното ограмотяване на детето-зрител, за да го изгради като компетентен потребител или участник в медийно опосреденото общуване в съвременната дигитална комуникационна среда;
• на децата – тяхната задача винаги е една – да растат здрави, информирани, компетентни за бъдещите си отговорности.

[1]  Ескивел, Лаура. Съкровени вкуснотии… С., 2007, с. 22-23.

[2]  „Бакуган” е анимация с дигитализиран сценарий за деца (2009). За разлика от „Покемон” (2003), „Бакуган” е планирана търговска акция. Телевизията рекламира продукта: детската играчка бакуган – магнитно топче, което при движение се трансформира в мощен боец. Търговският ефект се постига чрез повторение и включване на бакуганите в сюжети. Резултат: разплакани деца преди Коледа (2009), защото в магазините няма достатъчно бакугани за всички.

[3]  Кари Братшоу е героиня от сериала „Сексът и градът”, (Нова телевизия и Фокс life).

[4]  Инджи и Мехмед са главните герои от турския сериал „Перла”, Би Ти Ви (2009).

[5]  Бихтер и Бехлюл са герои от турския сериал „Забраненият плод”, Би Ти Ви (2011).

[6]  Пртивообществени прояви на малолетни и непълнолетни лица през 2009 г., достъпно на http://www.nsi.bg/EPDOCS/Crime2009.pdf.

[7]  Мирчев, Михаил. Социална динамика… С., 2009, с. 238-292.

[8]  Кастелс, Мануел. Силата на идентичността… С., 2006, с. 199-217.

[9]  Закон за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца (Обн., ДВ, бр. 32 от 2002; изм. и доп., бр. 120 от 2002, бр. 112 от 2003 и бр. 69 от 2004).