Една миша напредA mouse step ahead

    Мотивацията на 9 кандидатмагистри да продължат обучението си в магистърска програма „Социология и икономика на публичната сфера“ се оказа недостътъчна, за да се сформира първия випуск. Проф. Мирчев попита: 9 малко ли са или са много.  Прочетете отговора в блога му. И каза, че магистратурата тръгнала с първа стъпка накриво.

   Не, не ми се струва, че първата стъпка е накриво. Направихме само миша стъпка напред, като в онази забравена детска игра, където децата питат Господаря: „Господарю, господарю как да стигна до теб?“, а той отговаря: „С една миша крачка“, например. Толкова за стъпките.

    С магистратурата е различно – тя е образователен продукт, при това във второто ниво на висше образование, не просто фундамент, а фундамент за съзнателния път на младия човек напред. Тя не е като паста за зъби, и като другото, което рекламират и позиционират в българските телевизионни сериали, което лесно използваш или да заменяш. От магистратури не се отслабва, бръчките и целулита остават видими. Магистратурите променят концепцията за света, модуса на мислене и осмисляне на случващото се в света  и затова решението да учиш или не, какво и как си иска времето за съзряване.

      На нашата магистратура, защото е съвършенно нова и различна идея й трябва още повече време. Потребно е време на младите, на студентите най-малкото да прочетат документацията, за да се ориентират, да решат дали приемат тази нова философия и ценности. Време трябва и на колегите – преподаватели да приемат идеята за диференциране на магистратурите, насочени към реализация в бизнеса и другите, академичните, които целят подготовка за реализация в науката. Трябва време и на всички други в системата, за да успеем да развием университетите си на едно поколенческо ново и качествено различно ниво.

   Не, стъпката не е накриво, миша е. Благодаря не всички колеги – студенти, преподаватели и приятели – реални и виртуални, които споделят ценностите, върху които изградихме магистърската програма. Вградихме в основата й науката като споделено пространство, като диалог и взаимност и затова се радвам, че пътя започна и съм сигурна, че пътя продължава.

       Ваша,

       Катя Михайлова

..