.      Твърде често днес социолозите, занимаващи се изследвания на медиите и обществените комуникации прескачат в ново – старо изследователско, методологическо и аналитично поле. Кое е новото поле? Какво дава повече? Защо се случва прехода от социология към политическа икономия на медиите? Как изглежда системата на медиите през призмата на политическата икономия? Кои са авторите в България, в чужбина? Има ли почва изучаването на политическа икономия на медиите днес? Задавах си тези въпроси тихо през изминалите две години.  През 2012 предложих на катедра „Медии и обществени комуникации“ включване на дисциплината „Политическа икономия на медиите“ в учебния план на специалност „Медия икономика“. Предложението бе прието и отнето.

.      За щастие на 21 и 22 ноември тази година, катедра „Политическа икономия“ в УНСС организира и проведе първа национална научна конференция по политическа икономия на тема: „Политическа икономия и икономическа теория“.  Множество доклади бяха представени и още толкова тези бяха повдигнати в дискусиите. Отдавна не бях виждала такъв жив научен форум.

        Представих доклад „Политическа икономия на медиите: теоретико-методологическа перспектива и предизвикателства на практиката във време на Преход и Криза„.  Основната цел на доклада е да представи варианти за приложимост на теоретико-методологическия инструментариум на политическата икономия на медиите при конструирането на медийната и комуникационна обществена система днес от една страна, и от друга – в решенията на злободневните предизвикателства, пред които са изправени съвременните медии. Представени са  основни концепции в политическата икономия на медиите от Карл Маркс до Ноам Чомски и Едуърт Херман, Робърт Мансел и Робърт Маккензи, Димитър Филипов и Проковски. От страна на практиката са разгледани казуси като „Богати медии, бедни демокрации”, обществена регулация и свобода на медиите, аудиторията като продукт на медиите и др.,  които отразяват парещи проблеми в отношението: политика – икономика – медии и се явяват основни в съвременната политическа икономия на медиите.

          Заедно с възраждането на политическата икономия като фундаментална научна дисциплина, днес се възражда и отрасловата политическа икономия на медиите. Дисциплината се изучава в престижни европейски, американски и руски университети. В УНСС „Политическа икономия на медиите” е включена в учебния план на специалност „Медия икономика” ОКС „Бакалавър” по предложение на автора на настоящия доклад през 2012 г., както и в учебния план на специалност „Бизнесжурналистика” ОКС „Магистър”.

.      Един от парещите днес въпроси в изучаването и съвременното изследване на системата на медиите и обществените комуникации е: аудиторията цел ли е или е продукт от дейността на медиите. Социологията казва: цел, утвърждавайки хуманистичния подход в едно трудно и прагматично време. Политическата икономия защитава другата теза: аудиторията като продукт. И ето аргументите: всеки производител продава произведените от него продукти – медиите продават аудиториите си, опаковани като „рекламно време“, на рекламодателите, били те представители на бизнеса, гражданското общество или политиката.

         Обърнете внимание на новите понятия, с които Европейската директива за аудиовизуални медийни услуги (2007) назовава известни явления: в предходната Директива „Телевизия без граници“  се говореше за телевизионни и радио предавания като продукти на медиите, а в настоящата те са назовани услуги. Услуги, предназначени да удовлетворят информационните, образователни и развлекателни потребности на аудиториите, но и услуги, предназначени да отговорят на потребностите на бизнеса, държавата и може би обществото. Следва въпрос: от какво имат нужда корпорациите, политиците, монополите? Дали не от хора, които да превръщат в хиперконсуматори и хипнотизирани гласоподаватели? И кой свързва едните с другите потребности? Медиите, привличайки вниманието на аудиториите, за да го продават на рекламодателите, спонсорите, собствениците си.

         Преди време, когато писах „Телевизията за деца„, никак не можех да допусна гледна точка към аудиториите като продукт на медиите. Особено, що се отнася до детската аудитория. Днес вече е видно, че дори и децата са продукти, които медиите продават. Комерсиализацията на детството започва тъкмо от медиите, както предупреждава Дейвид Бъкингам в едноименна студия. Децата порастват, заедно с тях медиите забогатяват, а демокрациите – обедняват. Това е един от основните възли в политикономеческото осмисляне на функционирането на дигиталните медийни и комуникационни системи днес.

.      Тук публикувам няколко снимки от 12-минутната презентация, която направих на Първата национална конференция по политическа икономия.

          СОЦИОЛОГИЯ И ИКОНОМИКА НА ПУБЛИЧНАТА СФЕРА е академична магистратура (research master). Борави със съвременни по-общи теоретико-методологически учебни дисциплини – в интердисциплинарното поле едновременно на социология и икономика, мениджмънт и право, обществени комуникации и инфраструктури. Цели надграждане на фундаментална подготовка на млади специалисти, които имат амбиция за експертна и академична кариера. Дава базова академична подготовка за една предстояща гъвкава професионална кариера и реализация в днешния толкова динамично променящ се свят и пазар на труда – при отмиране на стари професии и възникване на нови, при динамична смяна на професионални стандарти и ИКТ, в условия на принуда често да се сменят институции и работни позиции.

Академичното равнище мотивира за продължение в докторантура.

Наред с това тя е „практическа” магистратура (practical; taught masters).

• Освен фундаментални курсове, в програмата има курсове и форми за практико-приложна подготовка. Организира се професионална практика в престижни учреждения, както и организиране на цикъл от дискусионни срещи с изявени личности от публичното пространство;
• Специална методическа подготовка на студентите за една задълбочена работа, съобразена с академичните стандарти и използваща съвременни ИКТ. Тя ще им позволи да развият своята магистърска теза според изискваната структура и стандарти за научна разработка, което би било потенциал и важна стъпка към продължаване в докторантура;
• Подкрепа на студентите за използване ресурсите на Програми за студентска мобилност.

След края на семестъра, Четвърти младежки АФОН ‘2013 и Празника на славянската писменост и култура БЛАГОДАРЯ на всичките си колеги, с които заедно успяваме да ПРОМЕНИМ настоящето и да го направим такова, каквото да ни ХАРЕСВА – провокиращо, вдъхновяващо, с идея за бъдещето.

Семестърът свърши. Беше стремглав, тежък, упорит и благодатен. Срещна ме не просто с нови първокурсници. Заниманията ни не бяха само четене на лекции и водене на семинари. От моя страна, от подиума, и лекциите по „Медийна регулация“ и семинарите по „Икономическа социология“ и „Основи на комуникациите“ бяха споделено научно и творческо преживяване.  И резултатите не заскъсняха – някои от тях може да видите тук, други във Фейсбук дневника ми, за трети ще ви разкажа сега, а четвъртите – очаквайте, най-хубавите неща винаги стават бавно и напред във времето.

В последния ден на семестъра, 18 май, заедно с най-изявените студенти проведохме Четвърти младежки АФОН ‘2013. Тази година мислите ни събраха „Властта, и медиите, и гражданските протести„. Дискутирахме смяната, подмяната или размяната на модели, идеи, мисли, хора, институции, системи.

Една от УНИКАЛНИТЕ черти на АФОН е работата с НАУЧНИ КОНСУЛТАНТИ. Студентите, които желаят да участват, да презентират, да бъдата модератори на АФОН дискусиите, подготвят участието си заедно с избран от самите тях научен косултант. Не сме го измислили случайно това условие, не е то претенциозна приумица и за радост все повече афонци започват да търсят научна косултация, да разбират, че развитието в науката е резултат от диалог межу поколенията, на съвместна работа и обмен на енергия, знания, умения, отношения.  Четвърти младежки АФОН ‘2013 стана много по-добър от проведените три преди него, защото все повече от участниците търсят и намират авторитетна научна консултация. Най-добрите тази година, лауреатите на АФОН призовете, всички са работили с научни консултанти: Ростислав Давидов, докторант от СУ, получи награда за Академична подготовка и както той сам каза: „това е награда и за научния ми консултант д-р Кремена Георгиева (СУ)“; Любослава Банева, студент от ВТУ работи с проф. д-р Кирил Шопов (ВТУ) и получи приза за Академичен дебют; първокурсниците Мария Найдекова, Юлияна Гальова и Даниел Ценов (УНСС) консултираха работата си с доц. д-р Найден Николов  се издигнаха до награда за Академичен екип; Гергана Костадинова (УНСС) и Мая Иванова (УНСС) избраха да работят с мен – Гергана получи приз за Академична провокация, а Мая – най-високото отличие на АФОН – наградата за Академично представяне. Винаги ми е професионално приятно и научно предизвикателно да консултирам подготовката на афонци. Голямото удовлетворение е тяхното завидно добро представяне. Благодаря на всики колеги, които се довериха на мен в подготовката си за АФОН ‘2013.

На още нещо АФОН изключително държи. И това са МОДЕРАТОРИТЕ на АФОН панелите. Не ги избираме случайно и по симпатия. Е, те всички са обятелни, но сериозното, вдъхновеното интелектуално занимание придава естествено обяние на личността. Нашите модератори са най-добрите афонци с опит, съчетани с най-младите, дебютиращите на АФОН платформата. Така предаваме опита от едните на другите, интереса, тръпката, усещането за науката като споделено пространство.  Първият панел  „ЧОВЕКЪТ пред маската…“  модерирахме заедно с Албърт Пашов – първи курс „Икономика с чуждоезиково обучение“, УНСС. Вторият – „…Във ВЛАСТТА и ЕЗИКЪТ на властта“  бе в ръцете на Денис Симеонов (ВТУ) и Мария Найдекова (УНСС). Следващият – „МЕДИИТЕ като МАСКА…“ – Стоян Йотов (УНСС) и Гергана Костадинова (УНСС) и последният – „… на ОБЩЕСТВОТО, ГРАЖДАНИТЕ и БИЗНЕСА“. Мая Иванова  и Димитър Сивков и двамата опитни афонци, студенти от УНСС.  Благодарение на модераторския гъвкъв ум и ловка мисловна рефлексия, на тяхното обаятелно и ненатрапиво присъствие, умението им да бъдат домакини, успяхме да наредим пъзела на „Властта, и медиите, и гражданските протести“ в АФОН ‘2013.

Ще ви кажа също и, че да станеш презентатор в АФОН, да те приеме афонската общност, да получиш признанието й никак не е лесно.  Подготвяш реферативно есе по зададена тема, намираш сили да консултираш работата си, изпращаш заявление за участие. Ние, организаторите четем всяка получена кандидатура и при строги и предварително оповестени критерии избираме най-добрите. Следва подготовка за представянето на работата и говорене пред високоинтелигентна избрана аудитория в Голяма конферентна зала на УНСС. Опитайте и тогава ще говорим още. Днес изразявам ГОЛЯМА БЛАГОДАРНОСТ на всички афонци за смелостта, за подготовката, за мотивацията, за участието, за всичко което прибавят към общността АФОН! И вярвам, че ни е полезно, и приятно, и вдъхновяващо заедно.

АФОН означава Академичен Форум за Обществена Наука. Организираме го от 2010 г. неуморно до сега по инициатива на проф. д.с.н. Михаил Мирчев и д-р Катя Михайлова. Донесохме идеята от един огромен и впечатляващ Европейски форум за наука (ESOF), на който бяхме поканени през 2008 г. в Барселона – аз като младежки посланник на добра воля на европейската междуправителствена програма за научно сътрудничество COST, а проф. Мирчев като утвърден български професор. Идеята АФОН изглежда завладяваща – всяка година към нея се присъединяват нови и нови афонци, мотивирани да помогнат в организацията на форума. Тази година с нас работиха Теди Кинева, Гергана Костадинова, Даниела Врескова, Николай Балтов. До нас застанаха и колегите от „Новата журналистика“ – като медиен партньор на АФОН, „Клуб на социолога – УНСС“ и издателство „Ентусиаст„. Признателни сме на всички, за това че приемат и споделят АФОН идеята и най-вече на първите, които ни подкрепиха и пръдължават да работят заедно с нас Фондация „Фридрих Еберт – Бюро България“ и УНСС.

Науката не се самосъздава. Трябват личности, лица, мислители. Правим АФОН, за да ги открием. Мислителите, за да създадат науката трябва да общуват с другите, да са част от общност, която ще признае приносите и авторитетите им. Правим АФОН в името на общността, която вече осезаемо за всички оформихме. Мисълта, за да прореже ума на мислителите трябва провокация – друга мисъл, фундаментална концепция, методология, изкуство.  И за това на АФОН обикновено има от всичко. Тази година проф. д.с.н. Михаил Мирчев изнесе заключителна лекция по темата на АФОН и с акцент върху току-що създадената нова политическа констелация (очаквайте лекцията на страницата на АФОН). А Яница Маринова ни изнененада с изкуство – студентско, творящо се на живо за нас.

      С тези новини и с пожелание за здраве и майски усмивки ви оставям вдъхновени, творящи и истински.

       Ваша,

      Катя Михайлова