Видеото представя съдържанието на книгата: „Меди@ Общество: от книгата до видеото“. Това е книга за КАК. Как да развиваме интелектуални и комуникативни умения за успех в университета и живота. Как чрез тях да създадем творчески научен продукт и да се оттласнем от злокобното преписване.

КАК = свободата ДА съз-даваш.

„Меди@ Общество: от книгата до видеото“ е книга за МИСЛЕНЕТО. Мисленето, с което влизаме в Ада, за да се въртим в 9-те му кръга по Данте. Или мисленето, което води към позитивната свобода ДА съз-даваш. Книгата е за въображението. За социологическото въображение като резултат от социологическото образование, мислене, култура. Книга е за вдъхновението. Вдъхновението като среща на човека с Бог, земята и паметта, след която човекът съз-дава творчески научни продукти.

Как се създава творчески научен продукт? Ето формулата: ТНП е резултат от вдъхновението по културния капитал на автора + прочетените книги + въображение върху позитивната свобода ДА + битийният модус „Аз съм“.

„Меди@Общество: от книгата до видеото“ съдържа 13 задачи за развитие на интелектуалните и комуникативни умения за академично четене и писане, социологическо въображение, научно изследване, създаване на аудио-визуални научни продукти – видеоучебник.

„Подготовката на студентите не само в областта на дадена специалност, но и в широкия смисъл на академичното мислене, култура и поведение, е част от концепцията на този текст„, пише в рецензията си за „Меди@ Общество: от книгата до видеото“ проф. д.ф.н. Иванка Мавродиева.

„Професионално, достъпно и увлекателно разработени и представени са 13 задачи за изграждане на умения за академично четене, избор на тема за създаване на творчески научен продукт, академично писане, социологическо мислене и изследване, подготовка на научна статия, създаване на видеоучебник, и др. Задачите развиват писмената и езиковата, графическата и изобразителната, аудиовизуалната и мултимедийната изразни системи. В допълнение, опора и помощ са адекватно включените в пособието таблици и фигури„, пише доц. д-р Донка Никова в рецензията си за книгата.

„Меди@ Общество: от книгата до видеото“ е одобрена от катедра „Икономическа социология“, УНСС като учебно методическо пособие в курса по Социология на комуникациите.

Курсът по „Икономическа социология“ през зимния семестър на 2018-2019 завърши. Разделихме се с шестици, повече петици, имаше и четворки и тройки. Някои и на поправка останаха.

Видеото представя моите студенти в този курс. Не го харесвам това „моите“, но са си мои – 60 учебни часа мислихме заедно, четохме, учихме, смяхме се, тъгувахме, очаквахме. И аз съм си тяхна – че мога ли да не съм, щом дори и днес, след изпита, продължавам да получавам в писма усмивките им, най-хубавите им думи и пожелания.

За мен лекциите по „Икономическа социология“ бяха радост. Научих се да се усмихвам :), да „пиша имейли“, да разчитам на предпоследния момент. В мисловната ми карта влязоха дуализма на човешката природа, органичната солидарност, трудът като източник на обществено богатство, социалните отношения и класи, икономиката в обществото, обществената промяна…

Имам нова идея. Да напиша учебник по Социология на успеха. Започнах вече. И име измислих. АЗ УСПЯХ! Искам да успявате! Да споделяте успехите си! Радват ме успехите! Дават ми сила за живот.

Заговори ли се за образование се стига и до ценности, ценностите, от които се ръководи „Образование 3.0”, ценностите, които се утвърждават чрез наука и социология. Аксиологичният дебат днес не може да бъде пренебрегнат. И тъкмо той е предпоставката да се запитаме какъв образ създаваме чрез съвременото университетско образование по социология? Защото образованието създава образ – ценностен, личностен, професионален, образ на обществото и времето. И, ако този образ е модерен, разпознаваем, ако той се харесва и кандидат студентите искат да го постигнат, те ще дойдат в нашите социологически аудитории.

Доклад и презентация от конференция „Съвременни обществени предизвикателства и образованието по социология“, 21 ноември 2017, Ден на християнското семейство, УНСС

Посрещнахме първокурсниците по социология от випуск ‘2017 с думите: „Учи в България, завладей света! Учи социология и управлявай света!” с ясното съзнание, че не отправяме към тях поредни рекламни фрази, а смисли или по-точно методи за успяване в днешното общество.

Вярно е, че днес нагласата за учене в чужбина е твърде разпространена. Шири се схващането, че висшето образование в чужбина е врата към професионалния, гражданския, житейския успех. Изборите и реалните действия, които децата ни извършват въз основа на същата нагласа имат своите основания и са достойни за уважение. Част от тези основания създадохме самите ние. Коренят се в общата нихилистична народопсихологична предразположеност у нас българите.  В онова: „Бонджур, бонджур! Пардьон, пардьон! Ох, на мама френчето!”, което героите от „Криворазбраната цивилизация” пеят[1]. Но също и в натрупващите се проблемност, конфликтност, абсурдност, до които българското университетско образование бе докарано в последните 27 години. Напоследък чувам да се говори шегаджийски, че е сто пъти по-трудно да запишеш детето в дестка ясла, отколкото в университет. (още…)

Признанието е равновесието – нашето, на личността със средата. Много е хубаво! Да си пожелаем такова блаженство в „мъжки времена”.

.

Александър Михайлов и Катя Михайлова във „Време и половина“, БНР

Александър Михайлов (АМ). Защо има толкова много клишета, Катя, в българските медии? Любимите ми журналистически въпроси в последните години са: има ли съвременни будители – въпрос, който се задава на всеки 1 ноември; какво ще празнувате Трифон Зарезан или Св. Валентин – 14 февруари всяка година; въпросът, който зададоха всички журналисти в Международния пресцентър в НДК: кой победи Румен Радев или БСП. Откъде идват тези клишета?

Катя Михайлова (КМ). Медиите отразяват реалността. А в реалността по-лесно е в клишето, отколкото в нещо оригинално и ново. Представете си, че журналист беше задал изненадващ въпрос в НДК, представете си, че на Трифон Зарезан и Св. Валентин някоя медия извади абсолютно неочакван гледен ъгъл към този 14 февруари…

АМ. Какво ще се случи тогава?

КМ. Може би спад в рейтинга? Защото възприемането на новото е трудно. Толкова трудно, колкото и излизането от клишето. Не е липса на иновативна мисъл, не е липса на вдъхновение и творчество. Ние тук в България си имаме по много от всичко. Но дори и големите творци твърде често прикриват някаква част от таланта си от страх да не… (още…)