Свободата на медиите. Свободата на словото

Два от най-често употребяваните изрази днес са свобода на словото и свобода на медиите. Това са, сякаш, кучетата-пазачи на демокрацията. Разработени са няколко индекса за измерване на свободата на словото и медиите – този на „Журналисти без граници“, този на „Freedom house“. Всяка година до нас достига информация колко е свободно свободното слово в медиите според някои от разпространените индекси. Запитахме се как се прави индекс за свобода на словото и свобода на медиите. Кой го прави и кой е отговорен за информацията, която се произвежда чрез разпространените индекси. Направихме проучвания и се опитахме чрез brainstorm да изведем индикатори за измерване на свободата на словото и медите в България. Ето част от резултатите от работата ни.  

  • Модел на медийна и обществена система – Алфандари, Чомски, Паоло Манчини
  • „Фабрикуване на съгласие“ – филтри
  • Влиянието на другите медии и държави върху българските медии (Виктор)
  • Методите на отразяване спрямо външното налагане – натиск и пропаганда, (Виктор), илюзии (Вероника)
  • Влиянието на институционалната информация върху обективността на медиите
  • Медиите в демократичните общества са зависими от държавата – Звезделина
  •  Собствеността на медиите – Гергана
  • Неграмотността на журналистите – Росен
  • Способността на журналистите да изопачават истината, да крият истината – Милена
  • Език на омразата – врагът, който трябва да бъде унищожен – Николай Недялков
  • Създадени аудитории- Николай Недялков 
  • Аудиторията е изкуствено създадена – на аудиторията се предлага това, което тя иска да види – зависимост на медията от нейната аудитория – Звезделина
  • Недоверие на българина към собствените медии – Теодора, Елена?
  • Собственост – Теодора
  • Натиск върху журналистите, насилие, тормоз – Теодора
  • Медии – олигархия – власт – медиен чадър – Елена
  • Кой как се позиционира в медиите – Теодора, Йоана
  • Плурализъм – Елена
  • Независимост – Елена
  • Работни условия – Елена
  • Автоцензура – Елена
  • Законова рамка- Елена
  • Прозрачност – Елена
  • Информационни инфраструктури – източници на информация – Елена
  • Независимост на СЕМ – Владислава
  • Ясна система за мониторинг – Владислава
  • Концентрация на медийна собственост – Владислава
  • Достъп до информация на журналистите – Митко
  • Режисирана публичност – Николай Недялков
  • Неефективна медийна саморегулация – Светлозария
  • Ясно формулирана мисия – Виктор
  • Професионализъм, образование  на журналистите – Митко, Гергана
„Медийна регулация“ – семинарно занятие

 

Е-учебник по Медийна регулация – идеи за подобрение

Представям ви една стара идея. Хрумна ми преди 3 години. Първият етап от работата по нея завърши преди 2 години, сега тук е финалният резултат – е-учебник по регулация на медиите, предназначен за онлайн употреба.

Преподавам „Медийна регулация“ вече четири години. В началото беше трудно и за мен и за студентите. Трябваше да намеря начин да преподавам сложна, далечна на студентите материя, която дори е смятана за ненужна в образованието на журналистите – за какво им е на едни журналисти да разбират медийна регулация, те трябва да могат да пишат новини, да правят интервюта, да се снимат по телевизията…

Опитах всякакви класически и модерни преподавателски подходи. Тези, които се оказаха успешни употребявам и до днес. И ето хрумна ми да създам лесен за употреба, достъпен и като тематика, и като език и като технология учебник по медийна регулация. В края на учебната 2012-2013 предложих за обсъждане готовия е-учебник по медийна регулация пред катедра „Медии и обществени комуникации“. Тогава той бе разположен в самостоятелен сайт на Google платформа – такъв можех сама да направя, за да видя как ще изглежда идеята. Предложението не бе прието.

Дълго мислих как да продължа и дали има смисъл изобщо. Реших да обогатя още съдържанието на учебника по медийна регулация и да го публикувам тук, в университетския си блог, където му е мястото – защото и аз, и студентите, и продуктите, които произвеждам в хода на работата си все още сме част от УНСС. Можете да видите, да използвате учебника, ако посетите съответните раздели от лявата навигационна лента на блога – започнете с Регулация на медиите: социологическа перспектива. 

Е-учебникът в този последен вид получи 4 положителни рецензии – всяка от гледната точка на различна дисциплина, защото медийната регулация е предмет, който изисква интердисциплинарно изучаване и анализ. По реда на получаване, първата рецензия е от гледна точка на социологическата наука – доц. д-р Андрей Бунджолов, УНСС. Втората е от гледна точка на медийната регулация като практическа дейност – проф. д-р Маргарита Пешева, ВТУ,  председател и член на СЕМ  2001-2010. Третата е от доц. д-р Живко Драганов, УНСС – юридическа гледна точка. И четвъртата от проф. д.п.н. Галя Христозова, БСУ – от гледна точка на педагогиката и университетското преподаване. Всичките рецензии са публикувани тук.

И още една рецензия – на нея особено държа. Рецензията на студентите, които са главния потребител на знанието, познанието, което ние преподавателите произвеждаме. Нея можете да прочетете тук, ако отворите коментарите по тази публикация.

Сърдечно благоДАРЯ на всички вас колеги! На моите учители и рецензенти. На моите приятели. На моите студенти – вашият глас ще се чува утре.

БЛАГОдаря и на всички за всичко, което споделиха вербално или скриха в очите си, по пътя до тук.

       Ваша,

      Катя Михайлова

Търси се… ЛИДЕР на МНЕНИЕ?Who is an opinion leader?

Кой е ЛИДЕР на МНЕНИЕ? Как да познаем лидерите на мнение днес? Как се става лидер на мнение, кой създава лидерите на мнение и с каква цел? … Част от въпросите, с които открихме избираемия лекционен курс по „Социология на медиите“ с третокурсниците – журналисти.

Вижте видеото, за да видите как учим: http://www.youtube.com/watch?v=Kdz9DMU0pYE&feature=youtu.be. И прочетете дискусията във Фейсбук, в тази и  следващите публикации, за да разберете какво си говорим, как тренираме мислене.

И още нещо БЛАГОДАРЯ ви, Стоян Нешев, Елена Донкова, Теодора Пискова, колеги, за мотивацията, с която учите, за резултатите, до които достигате, за начините, по които ги използвате и популяризирате. Благодаря на Ирен Филева, БНР, за професионалните възможности, които дава на студентите ми.

Звезделина Георгиева: Абсолютно заставам зад твърдението, че колкото по-образована е една аудитория, толкова по-малка е вероятността да бъде залъгвана и манипулирана. И се замислям за друго- дали хората не създават лидери на мнение, т.е. ако аз харесвам дадена личност, как говори, какво говори, защо го говори, ще кажа или ще се опитам да убедя моите приятели, близките и семейството ми колко е обаятелен този човек, и е възможно да се превърне в лидер на мнение? Не знам защо се сдържах да го кажа, но от няколко дни размишлявам върху това и стигнах до извода, че хората са способни сами да създават лидери на мнение. Когато някой открито споделя общите възгледи на дадена група и това е съчетано с харизма, хората започват да го харесват и го превръщат в свой лидер. Стигнах до това заключение, когато подготвях анкетата.

Анна Тодорова: Според мен лидерът на мнение има колкото рационална, толкова и емоционална сила върху аудиторията.

Катя Михайлова: Звезделина, поставяте добър въпрос: „дали хората не създават лидери на мнение„? За мен няма съмнение, че създават. Тъкмо тогава лидерството е органично.

Василена Василева: И аз съм на мнение, че аудиторията сама определя лидерите на мнение според собствените си интереси. Колкото по-образовано е едно общество, толкова по-малко влияние може да му бъде оказано. В България обаче политиците все по – стремглаво се опитват да наложат на образователната система да произвежда нискообразовани кадри, които лесно да бъдат манипулирани. Трябва да внимаваме на КАКВИ личности предоставяме възможността да заемат позицията „лидер на мнение“.

Николай Балтов: Здравейте, колеги! Отговорът на този въпрос се крие в критическата социология на Пиер Бурдийо. Той разглежда социалния свят като свят на нестихващи борби, структуриран на полета, които са структури на разпределение на капитала. Има 4 основни вида капиталикономически, културен, социален и символен, който всъщност е добре разпознат икономически, културен или друг вид капитал. Капиталите имат свойството да се трансформират от един в друг. Лидерите на мнение винаги са тези хора с високи нива на символен капитал. В различните полета обаче има различни водещи капитали и в този ред на мисли трябва да кажа, че хората с висок културен капитал – гл. ас. д-р Катя Михайлова, Патриархът, Зукърбърг, Ганди, Милтън Фридман/Маркс също формират обществено мнение когато става въпрос за полетата, в които те участват. Това е възможно, защото ние ги признаваме за ЛЕГИТИМНИ говорители на истината за социалният свят. Давайки им сила под формата на капитал им даваме власт, символна власт – власт за която се вярва, че съществува. В тази линия се сещам за великолепните работи на Бурдийо и Фуко относно властта. Някой беше споменал баща си – само мога да се съглася с това. Семейството също функционира като поле, като един от залозите там е именно начинът на възпитание, т.е. формирането на мнение. Макс Вебер използва понятието „харизма“ – сила основана на нечовешки (богободни) качества на един човек. Харизматичните лидери имат високи нива на символен капитал (престиж) – Исус Христос, Хитлер. В България със съжаление ще съобщя, че наблюдавам едно явление – хора с престиж извън политическото поле (хора на изкуството, политически невежи) биват канени да коментират, т.е. да насочват общественото мнение в една или друга посока. Със сигурност не написах всичко което исках …

Стефан Александров: Батманът е страхотен пример за лидер на мнение. Изграден като страхотен медиен образ, лесно разпознаваем, разбиран и емоционално провокиращ. Естествено това не става без наличието на икономически капитал зад гърба, който е не дотам светъл, според мен. Въпросът е кой създава тези лидери? Какви са изгодите от създаването им? Доколко законно е това, когато говорим за политическото поле? Такива ми ти работи ми се въртят на мен. Сега изслушах интервюто, защото вчера седнах за съвсем малко, колкото да метна няколко думи. Виждам, че не съм се излъгал във въпросите, които съм поставил. Нека да пренесем обаче лидерите на мнение в новите медии. Тук полето е страшно интересно, защото както знаем интернет дава възможност за изява на всекиго. Цели революции бяха организирани чрез интернет, а ако това не е формиране на мнение, не знам. Как новите медии формират „образи“, които играят ролята на лидери на мнение? Защото, мисля си, ще се съгласите с мен, именно това е целта. Доколко тези „образи“ са легитимни? Какво стои зад тях? Нека не говорим само за политика. Какво стои зад образи като Поп звездите на музикалната сцена? Те лидери на мнение ли са? Според мен, да, защото формират нагласи към стил на живот. Може да поговорим за анонимността на някои такива „образи“, коиото формират мнение, защото знаем, че интернет дава и тази благинка.

Хасан Бербер: Струва ми се, ако ще се захващате с изследване, че трябва да търсите лидерите на мнение на много по-ниско, защо не битово междуличностно ниво. Тогава ще можете да дедете добър, а ако се постараете и количествен отговор на въпроса си. Тръгнете от „добре информирания гражданин“ на Шутц – чудесен автор, чудесна концепция, изключително практична. Не търси разгадаване на дълбоките смисли, а предлага добър инстументариум за анализ на външните проявления. Ако добавите и малко въпроси за видовете и интензитета на използваните комуникационни канали, то имате едно прекрасно ЕИ. Малко по-социално-психологически подход и няма да сбъркате. Иначе, Ганди, Маркс, Патриарха, те може да са лидери на мнение, но почти безсмислено да ги разглеждат като такива. Масовите проявления с идеологически и политически привкус са за други цели, няма да ви позволят да отговорите на въпроса си. Поне според мен. Бурдийо, хмм, трудно…

*** Следва продължение… Четете: Кои са лидерите на обществено мнение днес?

Цитирана литература:

Бурдийо, Пиер. Полета на духа. Изд. „Изток-Запад“, 2012.

Вебер, Макс. Социология на господството. Социология на религията. Универ. изд. „Св. Климент Охридски“, 1992. Откъс от книгата прочетете тук: http://e-edu.nbu.bg/pluginfile.php/31432/mod_resource/content/0/Weber-vlast-i-gospodstvo.pdf

 Шютц, Алфред. Чужденецът. Изд. „ЛиК“, 1999.  

Избрахте ли МАГИСТРАТУРА?

          СОЦИОЛОГИЯ И ИКОНОМИКА НА ПУБЛИЧНАТА СФЕРА е академична магистратура (research master). Борави със съвременни по-общи теоретико-методологически учебни дисциплини – в интердисциплинарното поле едновременно на социология и икономика, мениджмънт и право, обществени комуникации и инфраструктури. Цели надграждане на фундаментална подготовка на млади специалисти, които имат амбиция за експертна и академична кариера. Дава базова академична подготовка за една предстояща гъвкава професионална кариера и реализация в днешния толкова динамично променящ се свят и пазар на труда – при отмиране на стари професии и възникване на нови, при динамична смяна на професионални стандарти и ИКТ, в условия на принуда често да се сменят институции и работни позиции.

Академичното равнище мотивира за продължение в докторантура.

 

Наред с това тя е „практическа” магистратура (practical; taught masters).

  • Освен фундаментални курсове, в програмата има курсове и форми за практико-приложна подготовка. Организира се професионална практика в престижни учреждения, както и организиране на цикъл от дискусионни срещи с изявени личности от публичното пространство;
  • Специална методическа подготовка на студентите за една задълбочена работа, съобразена с академичните стандарти и използваща съвременни ИКТ. Тя ще им позволи да развият своята магистърска теза според изискваната структура и стандарти за научна разработка, което би било потенциал и важна стъпка към продължаване в докторантура;
  • Подкрепа на студентите за използване ресурсите на Програми за студентска мобилност.

        Какъв е желаният ПРОФИЛ НА СТУДЕНТИТЕ?  Тази магистратура е за студенти, които освен авторитетна диплома целят и усвояване на сериозно и задълбочено знание; за студенти, които ще работят активно със своите преподаватели и консултанти; за магистри, които отдалеч се подготвят за модерна докторантура; за млади колеги, които имат амбиция за кариера във високо статусни институции и фирми, вкл. в университети и колежи.

       Каква ПОДКРЕПА ОТ НАС можете да очаквате? Не само съвестна и ритмична работа на преподавателите със студентите, но и индивидуализиран подход и организация още от първия семестър. Не само модерно теоретично знание, но и умения за конкретно приложение и използване за практическа ефективност и добра кариера. Не само рационално организиране на целия обучителен и консултантски процес, но и стимулираща колегиална атмосфера.

Магистърската програма се предлага от катедра „Икономическа социология“, УНСС. Проектът е разработен в сътрудничество с още 7 катедри в университета:  „Икономикс”, „Публична администрация”, „Медии и обществени комуникации”, „Публично право”, „Интелектуална собственост”, „Информационни технологии”, „Политическа икономия”. Получава се диплома за „Магистър” (Master of Research), в област на ВО:Социални, стопански и правни науки.

Научен ръководител: проф. д.с.н. Михаил Мирчев

Вижте подробно Учебен план, Квалификационна характеристика и Анотация на въвеждащата дисциплина на http://www.academic-forum.eu/magistratura.php

ОБРАЗованието по МЕДИИMedia Education in Bulgaria

.      Толкова ли е важно ОБРАЗованието по медии и журналистика за ефективното, в общ, системен, социологически смисъл, функциониране на медийната ни система днес? Не е ли тъкмо „…..ованието по медии и журналистика“ първоосновата на политическите и икономически зависимости; неразбирането и поради това – липсата на плурализъм в медиите; насилието над журналистите и всички останали други по-малки балони?

 

.        Благодаря на Фондация „Медийна демокрация“, че направиха за нас тази карта – обобщение на проблемите в медийната ни система, според докладите на чужди наблюдаващи организации. Ние трябва да видим какъв образ имат другите за нас, за да разберем самите себе си, но също и за да разберем тях и отношението им към нас.

.       Помислете, толкова ли е маловажно ОБРАЗованието по МЕДИИ и журналистика?

       Ваша,

      Катя Михайлова

КОЙ какво е СВЪРШИЛ?Who has done what?

В края на учебната година всеки преподавател отчита дейността си. Благодарение на  блогплатформата на УНСС, нашите отчети за научно-изследователска дейност са достъпни за всички вас.  Просто влезте в блога на преподавател, от който се интересувате, изберете бутона „Научно-изследователска дейност“ от хоризонталната навигация и четете.

На 18 април представих на колегите си от катедрата атестационен отчет за последните 3 години. Първата ми атестация 2007-2010 получи най-висока оценка и препоръка да подготвя доцентурата си. Вторият атестационен доклад за 2010-2013 публикувам тук в основни акценти.

Защо? Не защото работата ми има нужда от публичност – университетското преподаване и научното изследване са сами по себе си публични дейности. Те следва да са в обществена услуга, защото самото общество – гражданите, родителите, студентите; бизнеса, работодателите и данакоплатците, самата държава дават ресурс за развитие на образованието. Като майка и гражданин имам право да знам кой и как обучава децата ми в общинското училище. Като университетски преподавател имам отговорността да направя работата си прозрачна, да публикувам резултатите. Оставям оценките на вас и не, няма да се засегна, ако те не са високи.

Проявявам интерес към работата и постигнатите резултати и на колегите си. Ще се радвам да прочета как работят – това би обогатило и моята работа.

      Препоръки от предходна атестация

Всеки следващ отчет започва с изпълнението на препоръките от предходния. Ето какви бяха препоръките на атестационнната комисия с председател проф. Петко Тодоров през 2010 г.  към по-нататъшната ми работа.

Активизиране на подготовката на научна продукция с оглед изискванията за хабилитиране и да подготви учебни помагала по водените от нея лекционни дисциплини.”

Година след атестирането, на 14 април 2011, подадох писмено предложение до Катедрения съвет на катедра „Медии и обществени комуникации” за обявяване на конкурс за доцент  като приложих и справка за изпълнението на критериите за хабилитация, описани в законодателната и вътрешноуниверситетска нормативна база. Тогава научната ми продукция се равняваше на общо 395 точки при минимален праг 345 точки, съгласно изискванията. Конкурс за хабилитация не бе обявен поради следните причини: университетът е в криза; няма възможност за нов щат за доцент; катедрата няма нужда от конкурс в момента; катедрата няма подготвен кандидат за участие в конкурс.

Днес научната ми продукция се равнява на минимум 600 точки при изискван минимален праг от 300 точки. Изпълнението на качествените критерии за хабилитация е видимо в следващия отчет. Подготвената научна продукция заедно с разработените от мен електронни учебни помагала използвам във възложените ми лекционни курсове и семинарни занятия.

       Изпълнение на норматива за учебна заетост

Учебната  ми заетост през последните три учебни години (2010-2011; 2011-2012; 2012-2013) е изпълнена съгласно норматива за учебна заетост за съответната година. Изпълнението на учебната ми заетост включва така нар. вътрешноинституционална мобилност, доколкото освен осигурените по норматив от катедрата учебни занятия, водя и семинарни занятия в катедра „Икономическа социология”, Общоикономически факултет.

       Разработени нови семинарни или лабораторни упражнения

Асистент съм в общоуниверситетския курс по  „Икономическа социология“ с титуляр проф. д.с.н. Михаил Мирчев и общофакултетния курс по „Основи на комуникацията“ с титуляр доц. д-р Цветан Кулевски. Лектор съм в курсовете по „Медийна регулация“ и „Аудиовизуална комуникация“. Всяко следващо упражнение е ново – като тема следва ставащото в момента – ако улицата протестира, в аудиторията се учим да гледаме протестите през призмата на научна методолигия, ако навън има избори – учим се да анализираме вербалното и невербално поведение на главните действащи лица. Всяка следваща лекция не е като миналогодишната – динамиката на времето  е различна, технологиите напредват, моделите се променят. Най-новото винаги е добре забравеното старо – моето най-ново преподаветелско и изследователско откритие е „Социология на медиите“ – един напълно авторски, иновативен лекционен курс за медиите в обществото и държавата.

      Ръковдство на дипломанти, докторанти и специализанти

На моето ниво – главен асистент, до скоро не беше позволено ръководство на докторанти и специализанти. Но дипломни работи на студенти, завършващи бакалавър съм ръководила с вдъхновение и грижа за всеки детайл. Това, разбира се отразява и при оценяването на дипломантите. Дори в момента съм ръководител на 8 дипломни работи за бакалавър и магистър.

      Издадени учебници, учебно-помощна литература и научни трудове (мо­но­графии, студии) и др.

През 2010-1013 г. наред с останалата отчетена дейност, съм завършила и публикувала общо:  1 монография – използвам я като учебно помагало в лекционния курс „Медийна регулация”, „Социология на медиите” и воденията от проф. д.с.н. Михаил Мирчев курс „Социология на комуникациите”; 2 научни сборника – използвам ги като учебни помагала в курса по „Методология на научното изследване” за докторанти в НАТФИЗ, както и при научното ръководство и подготовка на дипломни работи; 2 студии и 6 научни статии, подходящи са и се използват във водените от мен курсове. 

      Научна продукция, участия в договори за научни изследвания и международно научно сътрудничество, участия в международни проекти

Отчетния период (2010-2013) е изключително благодатен, що се отнася за развитието на научноизследователската ми дейност както в национален, така и в общоевропейски обхват. Завърших колективен университетски тригодишен проект – в качеството си на главен асистент бях негов инициатор и ръководител. Завърших два национални проекта – отново като ръководител. Завърши участието ми в два европейски проекта, а по останалия трети продължавам да работя.

      Участие с доклади в национални и международни научни прояви

Списъкът с участия е много дълъг. Презентирала съм резултати от научноизследователската си работа както на национални, така и на международни подиуми. Организирала съм две истински международни научни конференции в УНСС – с 90 % участие на колеги от евпропейски и други университети. Инициатор и организатор съм на Академичен форум за обществена наука.

       Проучване на студентското мнение и работа със студентите    

Работата със студентите за мен е изключително важна. Не само в рамките на задължителната аудиторна и извънаудиторна програма, но също и подкрепата, консултирането на изявени студенти с желание и мотивация, с характер и способности за научноизследователска дейност и кариера. Обичам да работя с амбициозни студенти. Тяхната мотивация, воля, творчество вдъхва живот. Успехите им – блестяща дипломна защита,  презентация на научен подиум, първа награда на студентски форум, авторитетна магистратура, успешна докторантура са най-благодатния дар на нашата  професия. Моите студенти успяват да се представят не само възможно най-добре, но по-добре от всички останали – обикновено  получават високи отличия и награди.

       Професионални умения, новаторство и инициативност

Развитието ми до тук  бе мотивирано от потребността да овладея професията в нейната преподавателско-изследователска двуликост и да усъвършенствам професионалните си умения. Близката работа с титулярите ми изключително помогна за постигането на целите, така че днес мога да самоопределя преподавателският си стил като пластично съчетание от консервативност и модерност; новаторство, но тясно свързано с принципите на класическата университетска педагогика; гъвкав контакт със студентите и същевременно уважение към академичните рангове и йерархия.

Новото време, информационното общество налага на нас преподавателите бързо да адаптираме уменията и стила си към възможностите на информационните и комуникационни технологии. В работата ми – научно-изследователска или преподавателска, този процес на адаптация, на използване на нови и нови комуникационни платформи е факт. Още през 2009 г. започнах да експериментирам възможностите на Фейсбук като учебна провокация. С времето и към днешна дата способите на работа – аудиторна и извънаудиторна, чрез Фейсбук доказаха своята ефективност, особено по отношение на подготовката на бъдещи журналисти и други публични професии. Разработила съм и апробирала модели за онлайн тестове чрез Фейсбук, провеждане на извънаудиторни тематични дискусии като тренинг за комуникативни и модераторски способности у студентите, като възможност за публично споделяне и защитаване на теза. Всички те са достъпни в личния ми Фейсбук профил.

2012 г. ни изненада с първата университетска блог платформа в България, разработена от УНСС. Към 1 август 2012 г. стартирах университетския си блог. Към настоящия момент той се развива като ефективен преподавателски инструмент, електронно учебно помагало. Разбира се, доколкото университетският преподавател е интелектуалец със собствена позиция, в блогът ми е отразена и моята индивидуалност. Преподавателският ми блог е отворен за коментари и дискусии, каквито вече неколкократно сме провеждали. Свързан е и със множество социални медии. Освен всички психологически и социалнопсихологически ефекти, който един преподавателски блог може да оказва върху студентите и университетската общност, отвореността към свободно коментиране и връзка с други интернет платформи повишава разпознаваемостта на блога, а от тук и позицията на УНСС в Business Schools Web metrics.

Една от честите забележки от страна на ръководителя на катедра „Медии и обществени комуникации” към мен в периода на атестация е слаба заинтересованост и инициативност към делата на катедрата, за сметка на инициативност и активност по отношение на други въртешноуниверситетски и извънуниверситетски организации. През атестационния период съм изпълнила коректно и в срок всички възложени ми лично от ръководителя на катедра „Медии и обществени комуникации” задачи:

  1. 2010 г. Да изготвя справка за международната активност на колегите от катедрата във връзка с подготовката на годишно Общо събрание на факултет „Икономика на инфраструктурата”. Изпълнено в срок.
  2. 2011 г. Да напиша поздравителни адреси от името на проф. д-р Петко Тодоров и катедра „Медии и обществени комуникации” до колегите от катедри: „Интелектуална собственост” и „Статистика”. Изпълнено в срок.
  3. 2012 г. Да организирам група студенти да участват в конкурс за подбор на персонал в ТВ 7. Бяха организирани 7 студента, който изпратиха своите документи в срок и бяха поканени на интервю.
  4. 2013 г. Да изготвя проект за правила за провеждане на държавен изпит на ОКС „Бакалавър” и дипломна защита на ОКС „Магистър”. Проектите са предадени в срок.

Участвала съм активно и с позиция във всички инициирани от катедрата обсъждания на научна продукция на докторанти или колеги. Не съм отказвала сътрудничество на никой от колегите си, когато съм била помолена за това.

Участвала съм активно и с позиция, дори писмено внесена, в обсъжданията на учебните планове и програми, на бъдещето на катедра „Медии и обществени комуникации”. Факт е превръщането на моите идеи в практика. Така например на 12 юни 2012 внесох предложение за въвеждане на учебна дисциплина „Политикономия на медиите” в учебен план на специалност „Медия икономика”. Предложението се превърна в лекционен курс в магистърска програма „Бизнесжурналистика” с ръководител проф. Петко Тодоров. Курсът влезе и в плана на Медия икономика.

Извън катедрата, в рамките на университета съм участвала активно в разработването на магистърска програма по „Социология” със спецализация „Социология и икономика на публичната сфера”. Освен в изработването на научната и дисциплинарна основа на програмата, инициирах и проведох активна комуникационна кампания с цел популяризиране на програмата и университета като цяло. Отзвукът беше изцяло положителен.

Друга университетска инициатива, в която участвам от самата идея до реализацията е Академичен форум за обществена наука, превърнал се в престижна платформа за бъдещи млади учени и лидери. АФОН са провежда в УНСС, всяка година и е финансиран от фондация „Фридрих Еберт” и „АССА-М”.

Подготвям формиране на български изследователски комитет „Социология на комуникациите, културата и изкуствата” към Българска социологическа асоциация. Инициативата е в напреднала фаза на реализация. Уверена съм, че в неговата дейност като партньор ще бъде привлечен и Съюза на българските журналисти.

      Морални качества, научна и професионална етика

В професионалната си дейност до сега съм се ръководила от принципите наморала и трудовата дисциплина, на научната и академична етика във взаимоотношенията с колегите и институциите в и извън УНСС.

В цялостната си работа със студентите се ръководя от убеждението, че ние преподавателите трябва да им даваме не само съвременно знание, но и да изграждаме у тях социални умения за активна комуникация, професионална отговорност и амбиция за пълноценна реализация.

При всички обсъждания – официално в катедрата както и неофициално между колегите – се стремя да заемам принципна позицияс грижа за развитието на нашата катедра съобразно високи академични и колегиални стандарти. Свидетелства за добросъвестното ми, партньорско отношение към колегите са няколко факта през атестационния период:

  1. Номиниране и включване на гл. ас. д-р Стела Константинова като мой заместник в международния проект “COST IS0906 Transforming Audiences, Transforming Societies” през 2011 г. до сега. Осъществяване на една съвместна командировка с цел участие в среща на управителния съвет по проекта в Лисабон и съвместна подготовка на участието в следващата среща в Лондон, 31 август 2011, където гл. ас. д-р Стела Константинова направи общо представяне.
  2. Включване на колеги от катедрата като рецензенти в проектите „Млада наука за изкуствата”. На поканата професионално се отзоваха проф. д-р Любомир Стойков, доц. д-р Цветан Кулевски, доц. д-р Биляна Томова, д-р Мартин Осиковски. Благодаря още и на професионалното рецензентско съдействие на доц. д-р Александър Вълков в тези проекти.
  3. Покана към колегите от катедрата да се включат с лекционни курсове в разработването на магистърска програма по „Социология” със специализация „Социология и икономика на публичната сфера” – проф. д-р Любомир Стойков отказа, доц. д-р Биляна Томова прие.

* * *

          Пълният текст на атестационния отчет заема 18 страници. Към него има и няколко приложения. Ако искате да видите повече от публикуваното тук, моля отворете приложените тук файлове.

Оставям оценките на вас, със съзнанието, че каквото съм могла съм го свършила на нивото на достигнатата компетентност.

        С уважение,

        Катя Михайлова

АТЕСТАЦИОНЕН_ОТЧЕТ_2013               АТЕСТАЦИЯ 2013 ПРИЛОЖЕНИЯ

Едно от ХУБАВИТЕ ЛИЦА на УНСС

След края на семестъра, Четвърти младежки АФОН ‘2013 и Празника на славянската писменост и култура БЛАГОДАРЯ на всичките си колеги, с които заедно успяваме да ПРОМЕНИМ настоящето и да го направим такова, каквото да ни ХАРЕСВА – провокиращо, вдъхновяващо, с идея за бъдещето.

Семестърът свърши. Беше стремглав, тежък, упорит и благодатен. Срещна ме не просто с нови първокурсници. Заниманията ни не бяха само четене на лекции и водене на семинари. От моя страна, от подиума, и лекциите по „Медийна регулация“ и семинарите по „Икономическа социология“ и „Основи на комуникациите“ бяха споделено научно и творческо преживяване.  И резултатите не заскъсняха – някои от тях може да видите тук, други във Фейсбук дневника ми, за трети ще ви разкажа сега, а четвъртите – очаквайте, най-хубавите неща винаги стават бавно и напред във времето.

В последния ден на семестъра, 18 май, заедно с най-изявените студенти проведохме Четвърти младежки АФОН ‘2013. Тази година мислите ни събраха „Властта, и медиите, и гражданските протести„. Дискутирахме смяната, подмяната или размяната на модели, идеи, мисли, хора, институции, системи.

Една от УНИКАЛНИТЕ черти на АФОН е работата с НАУЧНИ КОНСУЛТАНТИ. Студентите, които желаят да участват, да презентират, да бъдата модератори на АФОН дискусиите, подготвят участието си заедно с избран от самите тях научен косултант. Не сме го измислили случайно това условие, не е то претенциозна приумица и за радост все повече афонци започват да търсят научна косултация, да разбират, че развитието в науката е резултат от диалог межу поколенията, на съвместна работа и обмен на енергия, знания, умения, отношения.  Четвърти младежки АФОН ‘2013 стана много по-добър от проведените три преди него, защото все повече от участниците търсят и намират авторитетна научна консултация. Най-добрите тази година, лауреатите на АФОН призовете, всички са работили с научни консултанти: Ростислав Давидов, докторант от СУ, получи награда за Академична подготовка и както той сам каза: „това е награда и за научния ми консултант д-р Кремена Георгиева (СУ)“; Любослава Банева, студент от ВТУ работи с проф. д-р Кирил Шопов (ВТУ) и получи приза за Академичен дебют; първокурсниците Мария Найдекова, Юлияна Гальова и Даниел Ценов (УНСС) консултираха работата си с доц. д-р Найден Николов  се издигнаха до награда за Академичен екип; Гергана Костадинова (УНСС) и Мая Иванова (УНСС) избраха да работят с мен – Гергана получи приз за Академична провокация, а Мая – най-високото отличие на АФОН – наградата за Академично представяне. Винаги ми е професионално приятно и научно предизвикателно да консултирам подготовката на афонци. Голямото удовлетворение е тяхното завидно добро представяне. Благодаря на всики колеги, които се довериха на мен в подготовката си за АФОН ‘2013.

На още нещо АФОН изключително държи. И това са МОДЕРАТОРИТЕ на АФОН панелите. Не ги избираме случайно и по симпатия. Е, те всички са обятелни, но сериозното, вдъхновеното интелектуално занимание придава естествено обяние на личността. Нашите модератори са най-добрите афонци с опит, съчетани с най-младите, дебютиращите на АФОН платформата. Така предаваме опита от едните на другите, интереса, тръпката, усещането за науката като споделено пространство.  Първият панел  „ЧОВЕКЪТ пред маската…“  модерирахме заедно с Албърт Пашов – първи курс „Икономика с чуждоезиково обучение“, УНСС. Вторият – „…Във ВЛАСТТА и ЕЗИКЪТ на властта“  бе в ръцете на Денис Симеонов (ВТУ) и Мария Найдекова (УНСС). Следващият – „МЕДИИТЕ като МАСКА…“ – Стоян Йотов (УНСС) и Гергана Костадинова (УНСС) и последният – „… на ОБЩЕСТВОТО, ГРАЖДАНИТЕ и БИЗНЕСА“. Мая Иванова  и Димитър Сивков и двамата опитни афонци, студенти от УНСС.  Благодарение на модераторския гъвкъв ум и ловка мисловна рефлексия, на тяхното обаятелно и ненатрапиво присъствие, умението им да бъдат домакини, успяхме да наредим пъзела на „Властта, и медиите, и гражданските протести“ в АФОН ‘2013.

Ще ви кажа също и, че да станеш презентатор в АФОН, да те приеме афонската общност, да получиш признанието й никак не е лесно.  Подготвяш реферативно есе по зададена тема, намираш сили да консултираш работата си, изпращаш заявление за участие. Ние, организаторите четем всяка получена кандидатура и при строги и предварително оповестени критерии избираме най-добрите. Следва подготовка за представянето на работата и говорене пред високоинтелигентна избрана аудитория в Голяма конферентна зала на УНСС. Опитайте и тогава ще говорим още. Днес изразявам ГОЛЯМА БЛАГОДАРНОСТ на всички афонци за смелостта, за подготовката, за мотивацията, за участието, за всичко което прибавят към общността АФОН! И вярвам, че ни е полезно, и приятно, и вдъхновяващо заедно.

АФОН означава Академичен Форум за Обществена Наука. Организираме го от 2010 г. неуморно до сега по инициатива на проф. д.с.н. Михаил Мирчев и д-р Катя Михайлова. Донесохме идеята от един огромен и впечатляващ Европейски форум за наука (ESOF), на който бяхме поканени през 2008 г. в Барселона – аз като младежки посланник на добра воля на европейската междуправителствена програма за научно сътрудничество COST, а проф. Мирчев като утвърден български професор. Идеята АФОН изглежда завладяваща – всяка година към нея се присъединяват нови и нови афонци, мотивирани да помогнат в организацията на форума. Тази година с нас работиха Теди Кинева, Гергана Костадинова, Даниела Врескова, Николай Балтов. До нас застанаха и колегите от „Новата журналистика“ – като медиен партньор на АФОН, „Клуб на социолога – УНСС“ и издателство „Ентусиаст„. Признателни сме на всички, за това че приемат и споделят АФОН идеята и най-вече на първите, които ни подкрепиха и пръдължават да работят заедно с нас Фондация „Фридрих Еберт – Бюро България“ и УНСС.

Науката не се самосъздава. Трябват личности, лица, мислители. Правим АФОН, за да ги открием. Мислителите, за да създадат науката трябва да общуват с другите, да са част от общност, която ще признае приносите и авторитетите им. Правим АФОН в името на общността, която вече осезаемо за всички оформихме. Мисълта, за да прореже ума на мислителите трябва провокация – друга мисъл, фундаментална концепция, методология, изкуство.  И за това на АФОН обикновено има от всичко. Тази година проф. д.с.н. Михаил Мирчев изнесе заключителна лекция по темата на АФОН и с акцент върху току-що създадената нова политическа констелация (очаквайте лекцията на страницата на АФОН). А Яница Маринова ни изнененада с изкуство – студентско, творящо се на живо за нас.

      С тези новини и с пожелание за здраве и майски усмивки ви оставям вдъхновени, творящи и истински.

       Ваша,

      Катя Михайлова

РЕГУЛАЦИЯ на МЕДИИТЕ (по) КОНСПЕКТ

.       Колеги, третокурсници,

.       Конспектът по „Медина регулация“ е готов. Вашата задача е да изберете тема, по която да развиете реферативна разработка в обем не по-малко от 15 страници. Моля, изпратете ми готовата разработка най-късно седем дни реди датата за изпит (в момента тя не е уточнена) на електронна поща [email protected]. След като приключите разработките си, резюмирайте ги в най-много 200 думи и публикувайте резюметата си тук, като коментар по тази публикация. Предложените теми са общо 29. Това означава, че една тема може да бъде избрана от най-много трима студента. Може да използвате тази публикация, за да координирате избора – всеки от вас, който е избрал тема може да покаже избора си като коментар тук.

.        Семестриалната ви оценка по „Медийна регулация“ се формира от курсовата разработка, резюмето и участието в лекционните занятия по време на семестъра. Ще публикувам оценките ви отново тук преди изпита. Можете да повишите или понижите оценката си като се явите на устен изпит по същия конспект.

***

.       Лекционният курс по учебната дисциплина  “Медийна регулация” цели да даде  концептуален модел за осмисляне на (1) същността и функциите на медийната регулация и (2) неизбежната необходимост от регулация и в частност медийна регулация в мрежовото общество. Медийната регулация най-често се интерпретира и преподава през призмата на теорията на медийното право. Настоящата учебна програма предлага интердисциплинарен подход към медийната регулация. Това е така, защото (1) осмислянето на медийната регулация далеч надхвърля границите на аудиовизуалното законодателство и политика, (2) поради обвързаността на медийната регулация с институционалната промяна на медиасистемата в последните 23 години, (3) поради същността и функциите на медиите и медийната регулация в модела на съвременното мрежово общество.

        ВЪПРОСИ

  1. Мрежовото общество и необходимостта от регулацияСоциологически теории за съвременното общество. Обществено управление и регулация.
  2. Социологическа платформа за регулация на медийните системи в мрежовото общество.
  3. Медийната система като обект на медийна регулация. Модели на медийни системи в мрежовото общество. Социално отговорна, либерална, авторитарна и съветска доктрина за медиите. Поляризация на плурализма (средиземноморски модел), корпоратистки модел (северно и централноевропейски), либерален модел (северноатлантически).
  4. Развитие на медийна система и медийна регулация. Световни и европейски индекси за ниво на развитие на медийната и комуникационна система в системата на обществото като цяло. (Freedom of the Press, Internet usage, ICT development, DOI,  Network Readiness).
  5. Предмет на медийната регулация. Регулация на съдържанието, регулация на разпространението, регулация на собствеността.
  6. Мултимодален подход на медийна регулация. Регулация, саморегулация и корегулация. Регулативни, само- и корегулативни органи и институции.
  7. Политика за развитие на медийната система в България. Ценности, цели, политики, законодателство в областта на медиите в България, ЕС. Развитие на медийната регулация в България. Медийно законодателство на Р България. Общностно законодателство.
  8. Политика и регулация на европейската медийна система. Цели и приоритети, институционална основа. Европейска медийна система. Ценностна основа и развитие. Органи на европейската медийна политика и регулация на политиката на ЕС по отношение на медиите и информацията.
  9. Европейска и национална медийна политика и регулация. Регулация, само- и корегулация на европейската и българската медийна система. Политика за развитие на медийната система.
  10. Държавата и медийната система. Теоретични и институционални основи на медийната регулация. Институти, органи и функции на медийната регулация. Лицата на медийната регулация в България.
  11. Обществото и медийната система. Медийна саморегулация – модел, основан на културните норми и солидарността. Теоретичен контекст на медийната саморегулация. Саморегулацията като аксиологичен подход в медийната регулация. Институти на медийна саморегулация в България.
  12. Бизнесът и медийната система. “Богати медии – бедна демокрация”. Концентрация и глобализация на медиите. Медийната регулация и плурализма на гледните точки. Финансиране на медиите и комерсиализиране на аудиторията – аудиторията като медиен продукт.
  13. Държавата, обществото, бизнеса и медийната система. Медийна корегулация – модел основан на споделената отговорност. Корегулацията като конвергиран подход за регулация на медийни система в мрежовото общество. Корегулация на европейското медийно пространство.
  14. Регулация на съдържанието. Свобода на изразяване и цензура.
  15. Регулация на разпространението. Цифровизация на телевизията в България.
  16. Регулация на собствеността. Медийните монополи и монополите върху обществената информация.
  17. Регулация, само- и корегулация на „индустриалните медии” (медиите на индустриалното общество). Институционализация и регулация на печатните медии в България преди 1989 г. и по време на Прехода (1990-2013).
  18. Модел на регулация на индустриалните медии (2). Институционална промяна на електронните медии в България след 1989 г.. Дуалистична система на електронните медии. Специфика на регулацията на електронните медии.
  19. Модел на регулация, само- и корегулация на социалните медии. Социалните медии като резултат от третата медиаморфоза. Конвергенция на медиите. Теории за кибер-регулацията: киберлиберализъм срещу киберпатернализъм. Развитие на теорията за регулацията на социалните медии.Съвременни подходи в регулацията на социалните медии – Лоурънс Лесиг, “Лондонска Школа”.
  20. Институционална система за регулация на социалните медииРазвитие на законодателството в областта на регулацията на социалните медии в България, ЕС и САЩ. Регулаторни органи и практики.
  21. Homo Virtualis и другите. Модели на виртуално поведение на личността. Саморегулация на поведението в социалните медии. Другият като ценност или средство. Автоцензура.
  22. Комуникационни права. Свобода, отговорност и солидарност в дигиталното медийно пространство. Принципи за ограничаване, самоограничаване на комуникационните права.
  23. Свободата и уважението на човешкото достойнство.Основни ценности в европейската и българска медийна политика и регулация. Хоризонт на творчеството и параметри на регулация, само и корегулация на медийната система.
  24. Медийно насилие. Телевизионно насилие и кибертормоз. “Добри нрави” и “Обществен интерес”.Регулацията на медиите и защитата на медийните аудитории от въздействието на вредно или възможно вредно медийно съдържание.
  25. Медийна грамотност. Регулация на достъпа и участието на медийните аудитории в дигиталната  комуникационна система. Корегулативен механизъм за ограничаване на вредното въздействие на медиите.
  26. Българският език и национална идентичност. Медийната регулация в защита на българския език и националната и европейска идентичност. Харта за българското слово.
  27. Културно многообразие и диалог в Европа. Медийна политика и регулация за съхраняване на междукултурното многообразие и диалог в Европа.
  28. Общественият интерес. Медийната регулация и защитата на обществения интерес. Дефиниция на обществен интерес.
  29. Уязвимите аудитории. Модел на медийна регулация в защита на правата и потребности на уязвими аудиторни групи.

      ЛИТЕРАТУРА

Михайлова, Катя. Телевизията за деца: между пазарната логика и обществената мисия. София, Изд. „М-8-М”, 2011.

Михайлова, Катя. Социологическа платформа за медийната регулация. Вижте на http://blogs.unwe.bg/kmihailova/wp-admin/post.php?post=53&action=edit

Михайлова, Катя. Вижте научни статии и студии по дисциплината на http://blogs.unwe.bg/kmihailova/wp-admin/post.php?post=53&action=edit

***

Алфандари, Елиезер. Медиите и властта. София, 2000.

Ангелов, Александър. Журналистическа етика. София, 2002.

Занкова, Бисера. Студии по медийно право. София, 1997.

Кастелс, Мануел. Възходът на мрежовото общество. Информационната епоха: икономика, общество и култура. Том 1. София, „ЛиК”, 2004.

Кастелс, Мануел. Силата на идентичността. Информационната епоха: икономика, общество и култура. Том 2. София, „ЛиК”, 2006.

Николова, Райна. Телевизионната програма на обществената телевизия. Публично-правни аспекти. София, „Сиби”, 2004.

Петров, Милко. Америка – социалният тропик. София, „Сиела“, 2012.

Норд, Дъглъс. Институции, институционална промяна и икономически резултати. София, 2000.

Табакова, Весела. (съст.). Насилие и медии. София: Факултет по журналистика и  масова комуникация, 1997.

Табакова, Весела. (съст.) 123 термина за медийната регулация. София, Център за независима журналистика. 2004.

Тофлър, Алвин. Третата вълна. София,1997.

Чолаков, Радомир. (съст.) Медийно право. Речник на основните понятия. София, „Труд”, 2005.

***

Castells, Manuel. Communication Power. Oxford University Press, 2009

Hallin, Daniel and Paolo Manchini. Three models of Media and Politics. Sage, 2003.

***

Използвайте и вашата книжка със закони. Също и публикациите в категория „Медийна регулация“ тук.

***

.       Благодаря за участието ви в курса по „Медийна регулация“, за написаните домашани работи, провокативните въпроси, интереса към предмета, споделените ценности.

.      Катя Михайлова

Не ти харесва – променяш

.       Да донесеш нещо, което липсва на този свят е цялата идея на човешкото съществуване и развитие, според Джоузеф Камбъл. Но светът може и да не знае, че има нужда от твоя дар – това е разковничето на конфликта на човека със света. Започваме да не харесваме света. Той също не одобрява мислите, идеите, дейността ни. Какви са решенията, защото въпреки взаимната антипатия, трябва да се намери баланс – и човекът с дара иска да продължи да живее и светът иска да продължи да се развива?

.      Преместване, миграция в друг град, държава, място, в различна професионална общност, социална страна, където очакваме харесването да е двупосочно, където вероятно ще ни е по-лесно да отдадем дара, който носим. Това решение твърде много прилича на номадското търсене на по-доброто място за живеене, където съществуването ще е по-лесно. Удовлетвореността не е особено голяма. Всяка миграция къса връзки, често къса свещени връзки между родителите и децата, братята и сестрите. Всяка миграция изолира, поне докато трае адаптацията на човека в избраното от самия него човешко общество. И няма никаква гаранция, че новия ми свят ще има нужда от моя дар. Струва си да се замислим за това преди да напускаме, недоволни и гневни светът, който познаваме.

.       Едно мое наблюдение показва, че професионалната реализация на повечето от българите или студентите, които избират да следват в чужбина се забавя, не се осъществява така, както е мечтано, а при връщане в родината – родният пазар се оказва негостоприемен и западно образованият вишист развива тезата за дълбоката изостаналост и народопсихологична комплексираност на българското общество, бизнес, наука, култура, което не е на ниво, за да може да оцени достойнствата на завърналия се.

.       Къде е проблемът? Кандидат-студентът, недоволен от родната си образователна система, решава да се премести и да отдаде своя дар на друго общество – да обогати с идеите си чужда общност, да финансира далечна образователна система, да инвестира човешкия си капитал в друга обществена структура. Другото общество приема неговия дар и на свой ред предлага блага за съответната цена, но без дълготрайни ангажименти, само в логиката на неангажиращ четиригодишен флирт. Чуждото общество за някои е родина и естествено – тях то подкрепя. Гостите остават недоволни там, преместват се обратно в родината си, за да й дадат дара, който са усвоили навън, но тя не ги очаква – подготвила е своите, които са останали и тук са се развивали.

.      Аналогичен е и казусът „отдаване на обич”. Тя майката, недоволна че не може да работи в родината си, оставя децата си и отдава грижите и обичта си на чужди деца в друга страна срещу заплащане. Децата й порастват, връзката се разхлабва и когато майката има нужда от обич и грижа, няма от кой да я получи – собствените й деца гледат чужди деца, а отгледаните от нея вече са си платили за това.

.       Джоузеф Камбъл казва, че ако човека с дара реши да се премести, да се самоизолира, то той „оставя портата да обрасне с бурени” и рано или по-късно стресът от самоизолацията го депресира. Пораженческа позиция, изгубен дар и загубена човешка стойност.

.        По-добре е да остане и нещо, някак си да промени. Две решения са описани.

.        Първото – оставаш и даваш на обществото само това, което то е готово да приеме, поддържаш статуквото, без да се опитваш да го променяш. Няма развитие. Променяш себе си като се самопревръщаш от дароносител в търговец. Произвеждаш с лекота ежедневни блага, които продаваш с успех и се успокояваш, че когато натрупаш богатство в по-системен социлогически смисъл, ще намериш начин да отдадеш дара си на обществото. Но към този момент и дара е разпръснат в множество заблуждаващи, хаотично разхвърляни продуктчета – книжки, картинки, музички, политикантски слова, и енергията за отдаване на дара е изчерпана. Останало е материалното богатство и тревогата на кой да го дадеш.

.      Случаи – много. Професори, доценти и други продуценти, както казва приятел. Напоследък забелязвам нова търговия. Млади дами, дарени с очарование и усвоили психологическото познание, продават даровете си на дребно под формата на психологическо консултиране на добре замогнали се, самотни мъже на средна възраст. Част от консултациите са на питие в елитни заведения. Новите компаньонки са на ход. Но не в тях е проблемът – по-добре е да се замислим докъде сме го докарали днешния 40-годишен мъж!

.       Не ти харесва – променяш. Това е второто решение, най-трудното – вярно, но най-истинското. Всъщност, в развитието си всеки човек преминава през фазата на местенето, на бягството и това е нормално в ранните, младежки, предсемейни години. След това идва времето на уседналостта, на търсенето на начин да се справиш, да промениш себе си, другите, света, но да останеш. Моделът „не ти харесва – променяш” в логиката на Камбъл разкрива педагогическо отношение, мисия към света – „да помогнеш на света да осъзнае потребността, онова, от което ти самият си се нуждаел и което трябва да му дадеш”. Струва ми се, че това е решението на истинските учители, университетски преподаватели, които са призвани да усвоят най-висшия дар от вселената – познанието, и да го отдадат на обществата си в името на развитието. Не е лесно. Изисква дълбоко търпение и емпатия. Трябва да намериш изразни средства, начини, достъпни за твоето общество, за да му отдадеш онази част от жизнената благодат, в дози и на нива, които то е способно да приеме. Съгласна съм – звучи идеалистично и невъзможно за постигане. От къде човек ще вземе време днес, когато няма време; как ще намери търпение в този центробежен стрес; как ще е състрадателен в тази аномична разпокъсаност?. „Ала успееш ли да се закачиш поне мъничко за обществото, скоро ще откриеш възможност”, казва Камбъл. Историята примери дава. И то не онази история с героичните подвизи, а днешната, близката.

.      Както е известно новият глобален световен ред, информатизацията на обществата трансформират нашия свят – подсилват производствения капацитет, културната съзидателност и комуникационния потенциал, но лишават обществата от избирателни права, както пише Мануел Кастелс. „Хората по целия свят негодуват от загубата на контрол върху живота, средата, работата, икономиката, правителството, страната си и в крайна сметка съдбата на Земята”, т.е. не харесват новия свят, но няма на кой друг свят да се преместят и следвайки законите на социалната еволюция – се съпротивляват.  Подобни обществени реакции и мобилизации се проявяват в необичайни форми и напредват по неочакван начин. Известни са като социални движения, симптоматични са за язвите на обществата, които ги пораждат и въздействат върху обществените структури с различна интензивност и резултати. Кастелс извежда алгоритъм на обществена промяна, анализирайки някои от марковите социални движения на миналия век – мексиканските сапатисти и иновативната им комуникационна политика, еко и феминистките движения. И в България това се случва – вземете опита на „Адвокати за промяна”, вземете „Окупирай”, вземете набиращите сила граждански мобилизации срещу ЧЕЗ.

.      Така че, не ти харесва – променяш. Как? Като действаш. Защото така правят цивилизованите.

.      Катя Михайлова

* Оригиналната публикация на статията е във „ФАКТИ“, 12 февруари 2013, 08.00 ч.. Достъпна е на: http://fakti.bg/mnenia/59042-ne-ti-haresva-promenash?utm_source=fakti.bg&utm_medium=banner&utm_content=ne-ti-haresva-promenash&utm_campaign=oftheday

Медиите като МАСКА и регулацията като ЛИЦЕТО зад маскатаMedia as MASKS and media regulation as the FACE behind the mask

.      Медиите създават свое отражение на действителността. Не рисуват ли медите маската на действителността, орнаментирана така както медиите имат интерес да я да я виждат? Медиите са пазачите на входа (gatekeepers). Те социализират, интегрират, контролират. Но кой контролира медиите или кой пази падаря, както са питали древните римляни? Всъщност медиите ли създават маските или някой друг чрез медиите? Може би бизнеса, може би обществото, може би държавата? Между държавата и медиите е медийната регулация. Между обществото, бизнеса и медиите е медийната саморегулация. Между всички е медийната корегулация – нова, непозната форма на бъдещето.

.       Може ли да твърдим, че медийната регулация и формите й на само- и корегулация са лицето, което застава зад медийната маска на действителността? Посредникът между  медиите и властта, медиите и гражданското общество, медиите и бизнеса и медиите и техните аудитории?

.       Отговори на тези и други въпроси търсихме в курса по „Медийна регулация“ по настоящем задължителен в учебния план на студентите от трети курс „Медии и журналистика“ в УНСС.  Четохме заедно Мануел Кастелс, слушахме негова лекция и ето някои от отговорите по мотиви от монографиите му „Силата на идентичността„, изд. ЛиК, 2006 и „Communication Power„,  Oxford University Press, 2009.

„Контролът на информацията и забавленията, а чрез тях и на мненията и представите исторически са били закотвящо средство за държавната власт, което би трябвало да се усъвършенства в епохата на масмедиите. В тази сфера нацията-държава се сблъсква с три основни взаимосвързани предизвикателства: глобализацията и съуправлението на собствеността, гъвкавостта и всепроникването на технологията, автономията и разнообразието на медиите. В действителност тя вече се е предала пред тях в повечето страни. До началото на 80-те години с основно изключение САЩ повечето телевизии в света бяха контролирани от държавата, а радиото и вестниците бяха под сериозното потенциално ограничение на правителствената добра воля дори и в демократичните страни.“ Кастелс, Мануел. Силата на идентичността. Лик, 2006, с. 227.

Иван Русланов: Както се казва „медалът има две страни“. Така и замаскирването на медиите с една по-възприемчива и мека външност също има различни аспекти. От една страна медийната регулация предпазва публиката от непристоен език и скандални гледки, които могат да отблъснат аудиторията или да шокират зрителите в детска възраст. Хубаво е регулаторните органи да не слагат единствено златната маска на приличието, но и да настояват за това самите предавания да бъдат с по-голяма стойност и да успяват да замислят зрителите си за важни злободневни проблеми и за техните решения. Така, маската не само ще предпази от изговарянето на порочен език и излъчването на сцени отдалечени от естетичното, но и ще съгради срещу себе си предавания за мислещи хора, борещи се за една по-добра реалност, в която от златни маски няма да има нужда, тъй като зрителят сам ще може да избира кое е по-качественото предаване.
Но медийните маски могат да действат и по по-различен начин угоден на държавните органи. Те могат да останат слепи за някои проблеми свързани с тях, като например протести срещу някоя партия, като така не правят известни причините за протеста и укриват от своите зрители истината. Медиите може и да сложат половин маска, като предадат само известна част от информацията, и отново да ощетят своите зрители.

Ани Кацарова: Както венецианските маски някога са били повод за хвърляне на задръжките по време на бал, толкова самите маски в момента са се превърнали в задръжка на свободното слово, оттам и мислене. За мен проблемът е във формата на спирала, която се движи надолу – започва от държавната регулация, преминава през собствеността на медията и нейния самоконтрол, дори „съвест“, плъзва се покрай политическото удобство, превръща се в негов слугинаж понякога и свършва в изкривената представа за реалност, която придобива редовият зрител, на когото му е по-лесно да получава информацията смяна наготово, без да прави собствени изводи. Той не мисли, а приема удобната (за някого другиго) гледна точка. Получава се още нещо странно – дори и да има медия без маска, тя също е приемана за участник в бала, защото ни е трудно да гледаме без предразсъдъци. Както красивите ренесансови маски са криели грозни помисли и лица, покрити с белези, така медийните покривала често си позволяват да бъдат завеса на суровата истина. В ролята на шпагата, която може да скъса тази завеса се явяват за момента по-свободните онлайн издания в комбинация с мислещия и анализиращ ум на съвременното гражданско общество.

Петя Зунгурлиева: Както е казал австрийският писател и журналист Йозеф Киршнер, автор на книгата „Манипулирайте, но правилно”: „Медиите са носители на манипулативните импулси на неколцина към масите… Онова, което приемаме безкритично и следваме доверчиво, ще ни въздейства в полза на неколцината. Онова, което проверяваме критично в неговите закономерности и намерения, ще употребим за себе си доколкото ни е необходимо.” Медиите и днес имат последната дума, притежаваща най-голяма мощ и обаяние. Каквото те кажат, това се случва. Каквото те покажат, то е най-истинното и най-въздействащото. Пример за това е и телевизионният проект Елцин. Хората се влюбват в Елцин, който умело успява чрез манипулативната сила на видеото да залъже обърканото население на рухналата комунистическа империя. Зрителите виждат как той слиза от претъпкания тролейбус и хока магазинерките пред очите на озверялата опашка за цигари, но не виждат как същият слиза от лимузината и се качва на тролея от предходната спирка. Така хората биват окончателно пленени от президента, който обявява бунта срещу комунисическия режим. И това, именно защото зрителите още вярват, че всичко казано и показано по телевизията е чистата истина. Подхождат наивно, без капчица съмнение. Без грам да си дават сметка, че медиите често контролират общественото съзнание, слагайки тази маска, която би ги отвела до дадена цел и чрез нея прикриват истини, които е неизгодно да бъдата научени.

„It helps to differentiate between four main domains of regulation of communication: broadcasting, the print press, the Internet and telecommunication industries. There is a reciprocity among the four and they have converged to form the digital communication system. However, because regulatory institution has history, policies have developed differently in each one of these four domains. Furthermore, there are at least three different areas of regulation that are transversal to the four domains mentioned above, namely: regulation of content, including the enforcement of intellectual property rights; regulation of ownership; and regulation of service imposed on operators and broadcasters.“ Castells, Manuel. Communication Power. Oxford University Press, 2009, p. 100.

Божидар Атанасов: Известният поет, писател и певец Джим Морисън е казал, че който управлява медиите, управлява и ума на настоящето. Притежаването на подобна мощ е опияняващо усещане и затова регулираме медиите, иначе самите те ще стигнат до своето самоунищожение. На пръв поглед това е хубаво, защото имаме контрол, но има огромно значение как се поддържа и подсилва. Днес медийната регулация е преминала през много „мутации“, за да се приспособи към новите условия като например интернет пространството. Тези промени са довели до появата на четирите форми на медийна регулация според четирите ключови медии – излъчването на информация, пресата, интернет и телекомуникационните индустрии. Всяка от тях притежава свои способности за контрол, но дали ядрото им все още е съставено от ключовите компоненти, които държат медиите под контрол? Да не би тези яростни промени на нашето ежедневие и появата на новите начини за разпространение на информация да са „препрограмирали“ регулационните методи без да сме се усетили до такава степен, че те да са се деформирали, обезобразили? Регулацията се е интегрирала в медиите до такава степен, че се е самозабравила и всяка нейна нова форма носи маска! Маска, която медията й е сложила. Ще настъпи един момент, в който те ще спрат да регулират медиите, а самите нас. Накрая всичко, което знаем, ще е точно това, което сме прочели във вестниците, а това ще е алиби за нашето невежество.

Беатрис Николова: Можем ли да открием в медиите истината или виждаме фалшиви ценности? Води ли това до деформирано гражданско общество? Въпросите, над които човек може да размишлява са много, но е факт, че медиите размиват истината. Масмедиите регулират масовата мисъл, насочват я…Маскират процесите и явленията в България с цел да ги направят по-приемливи или точно обратното. Макар медиите да са поставени в определени законови рамки, моралът им остава под въпрос. Те свободно рамкират, дори манипулират нашата мисъл и често я насочват в определена посока. Очевидно сме медийно неграмотни и не виждаме реалните факти зад фалшивите маски. Свръх информацията, която получаваме определено не ни прави по-знаещи, а по-объркани и по-гневни. Медиите ни учат да живеем с постоянният синдром на „гадния свят” и ние се научаваме на нихилизъм. Изводът е, че разградената истина създава разградено и неинформирано общество. Какво ли ще видим когато свалим маските?

Николай Божилов: Ако разглеждаме медийната регулация като система с множество елементи, то можем да кажем че всеки елемент има свой облик и начин на представяне пред обществото и журналистите. Същевременно елементите не се движат самостоятелно в пространството, защото между тях съществуват връзки и зависимости. Но като във всяка система и тук трябва да има водещо начало. Според мен основният проблем в медийната регулация е именно водещото начало. Кой поставя точката!? Кой регулира всичко в системата? И най – вече кой поема отговорността? Смятам, че точно липсата на поемащ отговорността прави медийната регулация в България повече хартиена, отколкото реална!

Петър Петров: Маски. Твърде много маски в един албум. А за жалост снимка с лице няма. Едно единствено натурално лице.. Жалко, поне за мен, защото се старая да ценя естествената красота. Натуралното, естественото, органичното. Да си призная, маските ми идват в повече. Дори понякога ме плашат. Избягвам ги, защото те са нещо анормално. Първично предлагам да си останат само на сцената, в театъра, там където са необходими, но и наивно се опитвам да вярвам, че те не съществуват. Старая се, опитвам се всяка една усмивка, сълза, разочарование или щастие в мен и близките ми да бъдат естествени и да бликат поради нормалното стечения на обстоятелствата. Защото така е трябвало, защото така е решила съдбата. Затова обичам хората, около мен без маски. Старая се и да ги ценя. Тези, които ги носят вече ги няма. Не и в моя свят, не и в моя живот. Не така обаче е в медиите, не и във всички. Ето пример – протести, недоволство, свалено или по-скоро паднало/побягнало/ правителство и? Разбира се смяна на тонът на медиите.
До скоро едни хвалеха като за последно министри, примиер и президент, днес като освирепели кучета ги нападат. По екрана се вижда, че лаят, ама хапят ли никой не знае. „Разграбвайте маските“ може би ще извикат продуценти и шефове. Вятърът задуха силно, сменяме курса, си помисли капитанът. „Накъде, капитане, в коя посока“, се провикна един от моряците. А на мостика тишина. Но всички знаеха отговора – към златото, към царя(министър председателя), който е готов да ги посипе със жълтици.

Бетина Терзиева: Нечистоплътност. Мания за величие. Необичайно агресивен, примитивен и жесток. Трудно запомня и най-простите неща. Обикновено е зает с това да си търси нова врата. Вулгарен, разпуснат, обича бира и солени неща. В детството си мечтае за кариера на военен и затова постоянно предизвиква раздор. В семейния живот трябва постоянно да се държи далеч от парите – всичко пропилява мигновенно, а за какво – не знае. Сред хора е досаден, може с часове да говори за себе си, без да забелязва другите. В нетрезво състояние е склонен към буйства и скандали. Това е човекът до вас, този, който мечтае да е известен и той не знае защо и с какво. Ето това са медиите. Вижте пороците, които трябва да се регулират. Защото.

Мариян Иванов: Вечерта сънувах – си помисли тя. А сън ли беше – се запита зачудено? Сънувах ли или телефонът ми наистина изпищя, и отново ми бе заповядано какво да представя днес на бедното, неграмотно общество? Пак ли, както всеки път ще се налага да сложа една от всички тези, иначе така безлични маски? “ За жалост, “ ДА“ е отговорът, защото регулацията не е само на хартия, нея я има и тя е факт! Факт е, че България остава на дъното по свобода на медиите в ЕС, факт е, че „некадърни политици не понасящи базици“, години на ред принуждават свестни журналисти да нахлузват маските и да вървят по един вече вървян от много други път. Има регулация, но тя не е тази, която трябва или искаме да бъде! Затова и хората ще ни гледат причудливо, когато разберат каква професия сме избрали, затова и все по – малко ще бъдат хората поели по пътя и влезли в журналистическата гилдия! Дано всички тези хора, които излязоха и протестираха за една по – добра България успеят да променят нещата, защото иначе не журналистиката ще бъде на изчезване, а цяла една България!

„Furthermore, there has been a distinctive separation between regulation of media and regulation of telecommunications. The letter was seen as a public-service infrastructure, while the former was considered a key instrument of political and cultural control. Thus, generally speaking, the media were regulated by the political and ideological institutions of the state. Television and radio were usually government own and operated, although some room has left for private ownership. By contrast newspapers and the print press were usually trusted to the various elites so that they could have their own voice in the public sphere, with the exception of countries with right-wing or left-wing dictatorships, in which all media were kept under control of the party or the dictator. But even in democratic countries, the print press was subject to political inclinations so that the idyllic notion of the independent professional press was usually belied by the political and ideological alignment of most media. Overall, the state and ideological apparatuses were the matrix of the media more than the market. Castells, Manuel. Communication Power. Oxford University Press, 2009, p.109.

Любомира Петрова: Нека започнем оттам, че регулацията преди всичко е управленска дейност. Тя освен че трябва да гарантира производството на блага, преди всичко трябва да управлява, контролира и тяхното качество. Когато говорим за медиите разглеждаме два типа блага – материални и духовни. Както Кастелс отбелязва медиите се приемат като основен инструмент за политически и културен контрол. Без медийна регулация обаче този инстумент може да загрубее, да изкриви посоката си и да нанесе както материални, така и духовни щети на обществото си. Тук трябва да се спомене основополагащата роля на държавата, в качеството й на основен регулатор. Институции и закони са подинструментите за контрол и регулация на медиите. Принадлежат на държавата, но и на хората. Оттук следва, че освен държавата, и хората, т.нар. рецепиенти, зрители, аудитория и пр., биха могли ефективно да упражняват една особена функция, а именно – на медиен регулатор. За собствеността на медиите, в книгата си „Силата на комуникациите“, Кастелс отбелязва, че трябва да има регулация върху собствеността на медиите. Това е проблем, който поставя появата на маските в медиите като основна пречка за прозрачността, принципите на демокрация и етика в комуникацията с аудиторията и колегията. В редица западни държави наличието на т.нар „леви“ и „десни“ вестници, медии, е обичайна практика и в реда на медийната регулация, докато у нас все още маските се поставят изключително бързо, когато вятърът стане бурен или не духа в правилната посока. Докато регулаторните органи в медиите не започнат да изискват ясно оповестяване на медийната собственост, не следва да се осъществява открито, принципно и етично общуване. Дотогава бизнес интересите ще се считат за корумпирани практики, а медийните блага – за мръсни и некачествени продукти. В тази обстановка медийната регулацията не се разкрива като добър пример за управленска дейност.

„Едва ли има страна с изключение на Китай, Сингапур и ислиямския фундаменталистки свят, където институционалната бизнесструктура на медиите да не е преживяла драматичен обрат в периода между средата на 80-те и средата на 90-те години. Телевизията и радиото бяха приватизирани в широк мащаб, а онези държавни мрежи, които останаха, често ставаха неразличими от частната телевизия, защото бяха подложени на дисциплината на оценките на аудиторията и/или приходите от реклама. Вестниците се централизираха в основни консорциуми , често с подкрепата на финансови групи. И най-важното от всичко: медийният бизнес стана глобален, като капиталът, талантът, технологията и корпоративната собственост се въртят по целия свят отвъд досега на нациите–държави. От това не следва задължително, че такива държави нямат залог в медиите. Правителствата все още контролират важни медии, владеят акции и имат средства за влияние върху голяма част от медийния свят. Бизнесът е внимателен да не настройва антагонистично вратарите на потенциалните пазари.“ Кастелс, Мануел. Силата на идентичността. Лик, 2006, с. 228.

„The technological and cultural transformation of societal communication has been changed and shaped by business strategies that led to the formation of globally networked multimedia business system. However the process of formation of that business system has been guided and made possible by the evolution of regulatory polices throughout the world. Indeed, societal communication is a practice regulated by political institutions in all countries because of the essential role communication plays in both the infrastructure and culture of society. While the revolution in information and communication technologies is a fundamental component of the ongoing transformation, its actual consequences in the communication realm depend on policy decisions that result from the debates and conflicts conducted by business, social and political interest groups seeking to establish the regulatory regime within which corporations and individuals operate.“ Castells, Manuel. Communication Power.Oxford University Press , 2009, p.99

Христо Шивачев: В днешно време често забравяме да сваляме маските си, дотолкова, че в определена степен свикваме с тях и губим себе си зад „лъжливия образ“. Същото се случва и с медиите. В стремежа си да оправдаят постъпките си, те се маскират. Но зад пластовете медиен грим е грозната истина за българските медиите. Тази, която дори т.нар. ни „медийна регулация“ не може да прикрие. Нейната цел е да ограничи до определена степен свободата, която някои медии са изродили в слободия. Да зададе рамки на медийно поведение, осъзнавайки мощта на средствата за масова информация, разбирани като „четвъртата власт“ за формирането на общественото мнение и определянето посоката на настроенията и нагласите на аудиторията. Силно повлияна от европейското право нашата медийна регулация е написана добре, но дали законите не остават само на хартия? Българските медии имат възможността я използват като своеобразна маска, с която да оневинят себе си при изкривяването и манипулирането на информацията. И умело го правят, следвайки максимата, че щом го няма в закона, значи е разрешено. Затова е важно да познаваме законите – за да се научим как да не ги спазваме легално!

Стоян Йотов: Маската е невероятен артефакт. Въпреки че присъства в човешката история откакто може би самата човешка раса се помни, маската не е променила значително предназначението си, и по-учудващото – маската е на особена почит и в модерното общество. Но докато в историята е възможно да отличим ясно различните предназначения на маските, и респективно, ценностите, които носят – ритуални, бойни, или развлекателни, то в съвременната цивилизация нещата не седят точно така. Вместо маски, днес си имаме медии. И вместо много маски с различни функции, днес имаме много-в-едно медии, които въпреки големият си брой, изпълянват сходни функции. Най-съществената промяна обаче е друга – вместо божества, днес регулацията на маските /медиите/ се осъщестявва от човешки контролирана регулаторна институция. Същеествена е тази промяна, защото едно нещо си е същото – който притежава маската /медията/, той налага модела от ценности, морал, поведение. Тоест, днес хората са дарени с дарба и проклятие – възможността сами да насочват мислите и вярванията си. Процес, доказал се в близката ни история колкото като градивен, толкова и деструктивен. Следователно е важно да познаваме медиите и регулацията, техните механизми и изповядвани ценности, техните инструменти и морал и как биха изпозлвани в битката на хората със самите себе си. Защото победители биха били само грамотните, осъзнаващи каква маска се налага днес и каква ще е утрешната.

Иван Русланов:  Често чувам, че днешните медии са повече бизнес и по-малко култура. Така ли е наистина? Ако се вгледаме в предаванията по телевизията ще видим, че може би твърдението не е далеч от истината. В повечето от тях се залага на скандала като начин да се натрупа по-висок рейтинг и печалба, забравяйки високите стойности на културното. Хората, които се показват по телевизията са от типа „известни, защото са известни“, а понякога дори са показани в дадена медия само защото са приближени до институцията, която я контролира. Поредните маски, прикриващи същността на иначе нужните медии. За тях също важи широко разпространената фраза, че „Който плаща, той поръчва музиката.“

Милена Кирова: Колко е красива! Така нежна, така съвършена. Няма недостатъци, няма един грешен щрих. Гледаш и се любуваш, омайваш се. Започваш да вярваш, че светът е толкова красив, че твоите помисли за другата, лошата страна са просто лош сън. Сън, който обаче е реалност, защото зад маската виждаш тъжните очи на реалността. Не виждаш смъртта, кръвопролитията, които я съпровождат, насилието във всичките му форми, дискриминацията или острия език. Но знаеш, че ги има и че са от другата страна на маската-регулатор. Знаеш че без нея те ще се отприщят и ще залеят и без това обезкуражения от лоши новини зрител. Така маската, макар и да изкривява в известна степен реалността е така необходима, за да ни предпази от вулгарността и насилието. Но може ли да ни опази напълно и да ни остави да живеем в илюзорен съвършен свят, в който никой не нагрубява никого и никъде не се стига до кръвопролития? Не. Ако не от медиите, заради регулацията, децата ще научат вулгарните думички от улицата, ще видят сцени на убийства и насилие от някой филм и дори ще го пресъздадат. Регулацията е необходима и то много, но не е единственото решение. Докато мисленето на хората е подчинено на това да не се отличават от другите, да псуват когато другите псуват и да подръжават един-другиму, то няма да можем да говорим за 100 % ефективност от регулацията. Защото се оказва, че тя контролира медийното пространство, но не по-малко важни са бита, ежедневието, приятелите, колегите на хората и техния начин на комуникация, техния мироглед и ценности. Няма закон, който да регулира как мислиш или говориш пред близките си, кое е редно и кое не. Това са личните възприятия на всеки човек и законите нямат власт над личността. Те властват над медийното съдържание като общодостъпно, като засилващо личните разбирания, като подклаждащо тлеещи у личността огньове. Да, законите са по-необходими от всякога, но също толкова необходимо е едно личностно израстване на всеки отделен човек.

„Нещо повече: медиите трябва да изградят независимостта си като ключова съставна част на своята достоверност – не само спрямо общественото мнение, но и по отношение на имащите власт и рекламодателите, тъй като рекламната индустрия е икономическата основа на медийния бизнес. Независимостта и професионализмът са не само отплащащи се идеологии за медията: те се превеждат директно в добър бизнес, включително понякога и възможността да продадеш независимостта си на по-висока цена, когато възникне удобен случай. След като медиите са признати за независимостта си, след като нацията-държава се примири с това качество като съществено доказателство за нейния демократичен характер, кръгът се затваря: всеки опит да се ореже свободата на медията става твърде скъп в политически план.“ Кастелс, Мануел. Силата на идентичността. Лик, 2006, с. 230

Павел Пенчев: Истината е, че всички (медии) се опитват да ни замажат очите с това, че са регулирани. Но ако бяха толкова регулирани нямаше да ни показват насилие в обедните часове, „покушения“ на политически лидери и „Сексът и градът“ в 11 часа по Fox Life. За да има регулация, необходимо е да има и воля. За момента такава не виждаме нито в СЕМ нито в КРС, които отговарят за регулацията на електронните медии. Те в момента са точно тези хора, сложили маските на цифровизацията, обещавайки тя да направи медиите по-свободни и работят силно в тази посока. Цифровизация, цифровизация и пак цифровизация… Тя няма да измести часът на излъчване на споменатите по-горе обекти, а ще ги предава и то с прекрасно качество и звук. В момента СЕМ се изживява не толкова като регулатор, колкото като технолог. Не искам да обвързвам никого с моето мнение.

Бетина Терзиева:  Свободата ДА. Защото медиите НО. Регулират ги ЧРЕЗ. В повечето случаи ЗА ДА. У нас все още един човек или малко държат „дистанционното“ и в този смисъл поръчват музиката, защото те плащат. Една такава българска поговорка имаше. Отново: политически маркетинг. А възможно ли е липсата на регулация да е най-голямата медийна регулация. Защото не поговорките, а световните политици, Кисинджър например, са на мнение, че в политическата диктатура е необходим НЕмислещ народ. В този смисъл, а и в много други медиите са най-достъоният и изпитан инструмент за манипулация и антиобразоване. ТАКА липсата на фактическа регулация върху тИлИвизора проектира най-мощната регулация върху общественото НЕмнение и политика на хаоса. И тук не става въпрос за хаос-музика.

Милена ВелеваСтруктура! Това е ключовата дума за нашето съществуване! Ние всички сме част от една структура. На върха й са властимащите, бизнесмените, „големите хора“. По средата са медиите, тези, които работят с мозъците ни, които изменят мисленето ни и променят „структурата на лицето ни“. Променят мимиките ни! Под тях сме ние, обикновените хора. Долу, на „студено“,под жаравата на медийното облъчване. Огънят на медиите винаги е силен и се достига до тези от долу. Топли ги. На снимката има две лица, които си приличат, но разликата помежду им е прекалено фина. От ляво е човекът , онзи за когото говгорехме,че е отдолу, а до него е онзи, за когото говорехме, че е най-отгоре в структурата. Помежду им разликата е единствено медията. Но тъй като този без очите, без мимиките и с красивото лице е „шефът“ ,той диктува правилата. Той управлява медиите, той зарича как те да управляват нас, обикновените хора. Той иска да вземе душата ни и да ни превърне в бездушевни създания като него самия. Да се превърнем в огледален образ на човека отдясно, този без очите , без душа, управляван от интересите на „тъмното“ , на „високото“. Как да се спасим от това да управляват душите ни? Можем да успеем с медийна регулация. Тя ще ни предпази от лъжата , от средствата на маската с черните очи и черната душевност да властва в света ни. С медийна регулация лъжите никога повече няма да присъстват и да поставят дълбоки белези от замислени мимики на изморените ни лица. Ако знаем истината за света, който ни заобикаля, очите ни няма да са зловещо черни, а светли и отворени за премеждията му.“Всеки опит да се ореже свободата на медията става твърде скъп в политически план.“ казва Кастел. Скъп , но животоспасяващ. Обикновеният човек иска да вижда светът такъв, какъвто е. Да се подобрява и да не се преиначава. Медийната регулация има за цел постигане на точно тези блага, които да осигурят по-добър живот на хората. Тя трябва да става все по засилена, за да не „изпаднем“ изведнъж от структурата на обществото и тя да остане без дъно. Не го ли разбирате това?

Ивайло Димитров: Бързото развитие на технологии и капитали, направи независимото съществуване на медиите почти невъзможно. За съжаление, вече е изключително трудно да се натъкнем на телевизия, радио или вестник, които да не обслужват нечии интереси. Имаме ли обаче право да виним хората, които се поддават на натиск!?!? В условия на тежка финансова криза, все по-често медийни гиганти се разделят със своята свобода, за да „попаднат“ в робството на „невидими кукловоди“, които чрез парите си купуват съвестта и обективността на дадената медия. В България този модел е все по-разпространен. Телевизиите, вестниците, радиата и интернет сайтовете, се превърнаха в удобно оръжие на олигарси или големи корпорации, които чрез солидния си капитал, успяват да използват медийното пространство за лично облагодетелстване. Тези субекти са изключително опасни, защото използват „четвъртата власт“ за да моделират ценностната система на обикновения човек по начин угоден за тях. Така се губи всякаква връзка с истината, а това е пагубно и за цялата ни родна журналистика. Жалкото е, че ставаме свидетели на млади журналисти, които вече добре са опознали маниерите на корупцията, за да си докарват допълнителни доходи. Всичко това погнусява и отчайва младите и амбицирани хора като мен, които все още смятат, че може и да съществуват медии, които не се страхуват от това да бъдат пристан на истината и безпристрастността.

Деница Пеева: Лице. Маска. Две страни. От едната медиите – маската на днешното общество. Тези, които решават коя информация да съобщят, кои факти да разкрасят с доза неистина и кои да обвият в тъмна сянка, за да не достигнат до умовете и съзнанието ни. Фалшът. Манипулацията. На медиите, на рекламата, на политиката. Обвързани в омагьосан кръг, контролиращ и оформящ общественото мнение. Точно до маската е лицето – истината, независимостта. Лицето като регулатор на медиите. Органите, които трябва да им повлияят, но без да ограничават свободата им, да не позволяват изкривяване на информацията по нечий чужд вкус или заради нечий чужд интерес. Лицето като израз на обществото, индивидуалния човек, който да прецени дали да вярва в изкуствения блясък на маската и да стане нейно огледало. Дали да сложи маската и да се слее с тълпата. Да върви по утъпкания път на фалшивите истини. Да влезе в коловоза. Несъмнено това е целта на имащите власт, на търгуващите с медийно влияние. Медиите създават илюзии, превръщат човека в зомби, лишено от собствена воля и използвано за целите на властта. А масата продължава сляпо да вярва на скритите зад пластове грим „лица“, които всеки ден ни заблуждават от малкия екран…

Ирина Георгиева: Криза на личността, криза на общуването, криза в живота – принуждава те да поставиш маска. Лицето е замислено, доминото е усмихнато (показва това, което е угодно)– това е лицето и на медиите. Винаги зад кулисите истината е друга. Фактите се представят по удобен за нацията, управляващите, редакторите, начин. Професионализмът и независимостта са на второ място, въпреки идеологиите. Медията се интересува от печалбата, от рекламата. Застанала е зад маската на професионализма. Тяхната регулация е под въпрос. Нормално ли е да се показва клип на одрани животни във водещи информационни агенции? Кой регулира децата в социалната мрежа като гледат бързо разпространеното клипче? Това демокрация ли е – информация до всички? Четвъртата власт все повече е използвана за интересите на определени хора – на кого е нужно примерно да се види в централна емисия публична екзекуция ? Не е ли достатъчно медията или властите само да потвърдят, че е имало такава. Медиите се крият зад маската на регулацията, но това не й пречи да публикува това, което смята за рейтингово … И тук идва въпроса „Колко точно трябва да е усмихната маската на медията?“