Колеги,

Благодаря Ви за този курс! За текущата Ви подготовка, участието в лекциите и семинарните занятия, за всяка усмивка, критичен поглед и „Добър ден“. Първите 15 седмици от нашето учене заедно завършиха и следва изпит. Досега Вие изпитвахте мен – отключвам ли залата в уречения час, в какво настроение съм, говоря ли разбираемо, скучна ли съм, какво изобщо Ви казвам, постижими ли са домашните задачи… и още и още Вие си знаете какво. 🙂 Прочетох Учебниците Ви (удивително оригинални са!) и приемам тях като Вашата оценка за мен.

Работата и излъчването Ви през семестъра ме провокираха да пиша „домашни“ като Вас, а на финала и още един „Учебник“ направих. Ето ги.

Заглавието на „Учебника“ ми е: „Как учихме Социология на комуникациите от … до 2018?“ Тъй като предходната година написах учебника „Меди@ Общество“, в който е изложено съдържанието на лекционния курс, сега реших да покажа начините, по които учихме заедно, емоциите, които преживявахме и успехите, които достигахме. Приятно гледане! (Редактирах го, след последната лекция)

Ето и моите „домашни“. Ще се радвам, ако за нещо Ви послужат.

• Лидери на мнение 2.0 в три исторически бунта (http://blogs.unwe.bg/kmihailova/2017/12/15/567-2/)
• Липсващият поглед към фалшивите новини (http://blogs.unwe.bg/kmihailova/2017/09/04/fakenews/)
• Приноси на политическата икономия на медиите към развитието на политикономическата наука  (http://blogs.unwe.bg/kmihailova/2017/12/15/mediapoliticaleconomy/)
• Учи в България, завладей света! Учи социология и управлявай света! (http://blogs.unwe.bg/kmihailova/2018/01/04/123/)

Колелото на историята, обаче, се върти и на 4 февруари 2018 от 12.00 в зала 3075 аз ще трябва да изпитвам Вас. Подгответе се да развиете 2 въпроса от въпросника, който ще прочетете тук. Използвайте Учебниците, които вие написахте, посочената тук литература, други информационни източници, които сами сте открили. По време на изпита до Вас може да стоят 2 учебника: Вашият и „Меди@ Общество“.

Критериите ми за висока оценка са:

• Структурирано логично изложение по зададената тема.
• Познания по темата – теоретични концепции, изследователски методи и тяхното прилагане в практиката на ежедневния живот.
• Моля Ви, пишете с уважение към българския език! (грешки се правят, но нека са технически)

Семестриалната оценка се формира от оценката на Учебника и оценката от изпита. Всеки компонент тежи 50%. Учебниците, които ми предадохте на последната лекция имат отлична оценка. На изпита Учебници не приемам! (още…)

След дълги битки за утвърждаване на дисциплината „Социология на медиите“ в учебния план на специалност „Медии и журналистика“, резултатите са:

Дисциплината е ЗАДЪЛЖИТЕЛНА в учебния план за ОКС „Бакалавър“ в две направления: „Социология, антрополия и науки за културата“ и „Обществени комуникации и информационни науки“. Ще се чете във втори курс в общ поток на двете професионални направления. Името на дисциплината е „Социология на комуникациите„, титуляр проф. д.с.н Михаил Мирчев (в сила от 2013-2014).

В учебния план за професионално направление „Обществени комуникации и информационни науки“  (в сила от 2012-2013, днешните първокурсници) дисциплината е ЗАДЪЛЖИТЕЛНА в трети семестър.

В плана от 2010-2012 дисциплината е ИЗБИРАЕМА. Тази учебна година проведохме първия лекционен курс с настоящите третокурсници. „Социология на медиите“ избраха 22 студента. Благодаря им!

Дисциплината е ЗАДЪЛЖИТЕЛНА в учебния план за ОКС „Магистър“ по социология със специализация „Социология и икономика на публичната сфера“. Чете се във втори семестър, казва се „Социология на медиите и публичните комуникации„. Автор и титуляр съм аз.

Дисциплината е ИЗБИРАЕМА, дисциплина от категория „В“, в учебния план на докторанти в професионално направление „Обществени комуникации и информационни науки“. Казва се „Социология на медиите и обществените комуникации“ (СМОК – като онази змия, която обитава покривите на селските къщи – всички се страхуват от нея, но знаят, че тя пази здравето на къщата, знаят, че излезе ли, покаже ли главата си навън, напусне ли покрива – някой, нещо, къщата безвъзвратно си отива). Автор и титуляр съм аз.

Тази година дисциплината е избрана от един от докторантите в катедра „Медии и обществени коменикации“. Поздравления за Ева Цветкова! Очевидна е ориентацията й към серозната наука и изследване.  Изпитът ще се проведе на 17 юни 2013 от 10.00 ч. в зала 3072. Изпитният конспект публикувам тук. УСПЕХ ЕВА!

КОНСПЕКТ

Целта на дисциплината „Социология на медиите и обществените комуникации”, предназначена за студенти в трета степен на висшето образование – докторанти в професионално направление „Обществени комуникации и информационни науки”, е да развие умения за критичен анализ и формулиране на авторова теза  и обществена позиция у младите учени. Предложеният изпитен конспект акцентира върху критика на класически и нови социологически теории за същността, конструирането, функционирането на медийната и комуникационна система в обществото като социологическа система.

Форма на изпита: Устен изпит, защита на предварително подготвено задание

Задание: Да се направи реферативен преглед в писмена анотативна форма на подходящите за приложение в дисертационното изследване на докторанта:

1. социологически теории за конструирането, функционирането и ефектите на медийната и комуникационна система в обществото;
2. методи за изследване на конструкцията, функционирането и ефектите на медиите и обществените комуникации;
3. източници на емпирични данни.

Да се аргументира избраната от докторанта теоретико-методологична основа писмено и в дискусия по време на изпита.

ВЪПРОСИ

1. Социология на медиите и обществените комуникации – институционални връзки и функционални зависимости между на медиите, човека и обществената структура (Денис Макуеил).
2. Медиите в обществото като социологическа система (Стоян Михайлов).
3. Теорията на медиите и обществените комуникации като социологическа теория на средно равнище (Робърт Мъртън). Жизненост и функционалност в съвременната дисциплинарна структура на социологията.
4. Социология на медиите и обществените комуникации в призмата на българската социологическа школа. Позициониране на медийната система в макромодела за обществото като социологическа система (Тодор Петев).
5. Медийната и комуникационната система в логиката: обществена потребност и дейност за нейното задоволяване.
6. Медиите и „шестата обществена потребност” (Михаил Мирчев).
7. Медийната и комуникационна система в логиката: изкуствени и естествени потребности на индивидуално, групово, общностно и обществено ниво (Хърбърт Маркузе, Теодор Адорно).
8. Ефекти, дефекти; функции, дисфункции на медийната и комуникационна система в развитието, саморазвитието на обществото. Функционален анализ (Робърт Мъртън). Карта на ефектите (Пол Лазарсфелд, Елиу Кац). Спирала на мълчанието (Елизабет Ноел-Нойман). Култивационен анализ (Джордж Гербнер).
9. Социология на медиите и обществените комуникации в европейската и американска научно-изследователска традиция. Критично (critical) и административно (administrative) изследване (Пол Лазарсфелд, Джей Блумлър, Гуреевич, Ланг, Тод Гилтлин).
10. Структурен функционализъм и критика на структурния функционализъм при изследвания на медийната и комуникационна система на обществото.
11. Подходи при изследването на медиите и обществените комуникации (Денис Макуейл, Розенгрен).
12. Устойчивост на медийната и комуникационна система като обществена система. Толкът Парсънс – кибернетичен модел за устойчивост на системите. Приложимост при конструирането на медийната и комуникационна система.
13. Карл Маркс за функциите на медиите и комуникациите в обществото. Политическа икономия на медиите (Димитър Филипов).
14. Парадоксът „Богати медии – бедни демокрации” (Робърт Маккензи).
15. Позициониране на медийната и комуникационна система във властовата и институционална йерархия на съвременното  обществото. Медиите и властта  (Елиезер Алфандари, Джон Гълбрайт).
16. Медиите и елитите. Медиите като елит. Обществена отговорност на елита или бунт на елитите и предателство към демокрацията (Кристофър Лаш, Джон Кийн)
17. Медиите като институции на публичността (Юрген Хабермас).
18. Проблемът „статусна несъвместимост” в медийната и комуникационна система. Ограничена функционалност, афункционалност на медийната система в обществото. Стратифициране на медийната система днес.
19. Трансформации (обръщане) на стратификационната пирамида на медиите при Глобализацията. Структура на медийната система и модели на обществено въздействие (Ивайло Знеполски).
20. Социален статус и човешки капитал на медийната и комуникационна система днес. Статусен и субектен капитал, интегрираност и идентичност (Михаил Мирчев).
21. Медиите и обществените комуникации и социалните неравенства. Социална диференциация по линия на новата функционална грамотност в информационното общество – медийна и дигитална грамотност.
22. Дигитално неравенство (Ди маджио, Харигати, Ян ван Дик).  Измерения на конфликтност и логика на съвместяване.
23. Съвременни трансформации на медийната и комуникационна система и Третата вълна в общественото развитие (Алвин Тофлър, Мануел Кастелс).
24. Трансформации на медиите в интернет пространството. Нови  интернет медии.
25. Трансформации на медийните аудитории. Аудиторията като тълпа срещу овластяването на аудиторията в дигиталното комуникационно пространство.
26. Свобода и цензура в медийната и комуникационна система на обществото – хоризонт на творчеството и параметри на регулация, само и корегулация на медийната система. Комуникационни права и свободи на гражданите.
27. Световни и европейски индекси за ниво на развитие на медийната и комуникационна система в системата на обществото като цяло. (Freedom of the Press, Internet usage, ICT development, DOI,  Network Readiness).
28. Емпирични изследвания – качествени и количествени методики. Представителна и достоверна информация. Етика в емпиричната работа. Научна и методологическа отговорност. Академична коректност. Обществено съзнание.

ЛИТЕРАТУРА

Основна

1. Алфандари, Е. Медиите и властта. София , 2000.
2. Знеполски, И. Новата преса и преходът. Трудното конструиране на четвъртата власт. София, 1997.
3. Кастелс, М. Възходът на мрежовото общество. Информационната епоха: икономика, общество и култура. Том 1. София, Изд. „ЛиК”, 2004.
4. Кастелс, М., Силата на идентичността. Информационната епоха: икономика, общество и култура. Том 2. София, Изд. „ЛиК”, 2006.
5. Кийн, Дж. Медиите и демокрацията. София, Изд. „ЛиК”, 1999.
6. Маркузе, Х. Едноизмерният човек. Изследвания върху идеологията на развитото индустриално общество. София, Изд. „Христо Ботев”, 1997.
7. Мирчев, М. Социална динамика и цивилизационно разслояване. София, Изд. „М-8-М”, 2009.
8. Михайлов, С. Социологическата система. София, „М-8-М”, 2010.
9. Михайлов, С. Соцологията в България след Втората Световна война. София, „М-8-М”, 2003.
10. Михайлов, С. Емпиричното социологиечско изследване. Второ изд. София, „Партиздат”, 1980.
11. Михайлова, К. Телевизията за деца. Между пазарната логика и обществената мисия. София, Изд. „М-8-М”, 2011.
12. Михайлова, К. Дигитално разслояване в съвременното българско семейство. В: нови медии 21. Достъпно на: http://www.newmedia21.eu/analizi/digitalno-razsloyavane-v-sa-vremennoto-ba-lgarsko-semejstvo-konfliktnost-ili-sa-vmestyavane-mezhdu-roditeli-i-detsa/
13. Михайлова, К. Достъп и участие на медийните аудитории в дигиталното комуникационно пространство. В: Медии и обществени комуникации, бр. 3, септември 2009. Достъпно на: http://media-journal.info/?p=item&aid=57.
14. Московичи, С. Ерата на тълпите. София. Изд. „Дамян Яков”, 2007.
15. Ноел-Нойман, Е. Спирала на мълчанието. Общественото мнение – нашата социална черупка. София, ИК „Люрен”, 2004, с. 295. (Откъс на http://www.assa-m.com/marketing11.php)
16. Петев, Т. Към социология на масовата комуникация. София: БАН, 1979.
17. Петев, Т. Комуникационната спирала. София. 2010.
18. Хабермас, Ю. Структурни трансформации на публичността. Структурни трансформации на публичността. София, Изд. „Критика и хуманизъм”, 1994.
19. Blumler, J. The Social Purposes of Mass Communication Research – the Transatlantic perspective. In: Journalism Quarterly, 55, 1985. p.219-230.
20. Gitlin, T. Media Sociology: The Dominant Paradigm. In: Boyd-Barrett, O., Chris Newbold (eds.) Approaches to Media. A reader.London, 2008., p. 21-33.
21. Сastells, M. The Power of Communications. Sage, 2009.
22. Katz, Elihu, Paul Lazarsfeld. Personal Influence: The Part Played by People on the Flow of Mass Communications. (2^nd Edition),USA, Transaction Publishers, 2009, p. (Originally published in 1955 by the Free Press).
23. Lang, G. and Lang, K. Mass Communication and Public Opinion. Strategies for Research. In: Rosenerg, M at all eds. Social Psychology, Social Perspectives.New York, 1981, p. 653-682.
24. McQuail. Denis. Sociology of Mass Communication. In: Annual Review of Sociology. Vol. 11, (1985), pp. 93-111.
25. Merton, Robert. Social Theory and Social Structure. The Free Press, 1968.
26. Rosengren, K. E. Advances in Comminication Research: One Paradigm or Four. In: Journal of Communcation, 1983, 33(3), P. 185-207.

Допълнителна

1. Арънсън, Е. Човекът – социално животно. София, Изд. „Дамян Яков”, 2009.
2. Градев, Д. Социална психология на масовото поведение. София.1995.
3. Градев, Д. Стигма и личностна биография. Софоя, Изд. „Изток-Запад”, 2010.
4. Гълбръйт, Дж. Анатомия на властта. София, Христо Ботев, 1993.
5. Канети, Елиас. Маси и власт. София,1996.
6. Лаш, Кристофър. Бунтът на елитите и предателството към демокрацията. София, Обсидиан, 1997.
7. Малецке, Г. Психология на масовата комуникация. София, 1994.
8. Маклуън, М. Закони на медиите. София, 1995.
9. Московичи, Серж. (ред.). Социална психология. София, Изд. „Дамян Яков”, 2006.
10. Петев, Т. Теории за масовата комуникация. София: ФЖМК, 2004.
11. Петев, Тодор. Комуникация и социална промяна. София, 2001.
12. Попова, Снежана. Социално време и медиен разказ 1989-2000. София, Изд. „ЛиК”, 2002.
13. Рифкин, Джеръми. Епохата на достъпа. София, Изд. „Атика”, 2001.
14. Фидлър, Р. Медиаморфоза. София: Кралица Маб, 2005.
15. Тофлър, А. Третата вълна. София, ИК „Пейо Яворов”, 1991. (Реферативно представяне на: http://www.assa-m.com/sociologia21.php).
16. Филипов, Димитър. Медийната революция. Икономическа теория на медиите. София, УИ “Стопанство”. 2002.
17. Barrat, David. Media Sociology. Routledge, 2012.
18. Boyd-Barrett, O., Chris Newbold (eds.) Approaches to media. A reader.London, 2008.
19. Clifford G. Christians at all. Normative Theories of the Media.University ofIllinois Press, 2009.
20. Curran, J. Jean Seaton. Power without responsibility. Routledge, 2003.
21. Glover, D. The Sociology of the mass media. Causeway Books, 1984.
22. Halmos, Р. The Sociology of Mass Media Communicators. University ofKeele, 1969.
23. Katz, Elihu, John Durham Peters, Tomar Liebes, Avril Orloff. Canonic Text in Media Research. Cambridge: Polity Press & Blackwell Publishing, 2003.
24. Karsten, R., Denis McQuail, Nick Jankowski. Media use as social action: a European approach to audience studies. John Libbey, 1996.
25. McCullagh, C., Jo Campling. Media Power. A Sociological Introduction. Palgrave, 2002.
26. Mc Quail, D. Towards a Sociology of Mass Communication. Collier-Mcmillan, 1969.
27. Mc Quail, D. Sociology of Mass Communication. Selected Readings. Penguin.1972.
28. Reese, S., Jane R. Ballinger, Pamela J. Shoemaker. The Roots of media sociology. 1993.
29.  Rosengren, K. Media Effects and Beyond. Routledge, 1994.
30. Smith, J. Understanding the media: sociology of mass communication.Hampton Press, 1995.
31. Tunstall Jeremy. Media Sociology. A reader.University of Illinois Press, 1970

Конспекът е изтготвен от гл. ас. д-р Катя Михайлова и одобрен от катедра „Медии и обществени комуникации“ .

       Успех на всички, изкушени от сериозната наука!

      Катя Михайлова

.       Първата сесия за тази учебна година започва веднага след новогодишните празници. Изпитът по Социология за І курс „Обществени комуникации и информационни науки“ е на 12 януари 2013 г. Както обясни проф. Мирчев на последната лекция, изпитът е устен, провежда се въз основа на изпитен конспект, разработен в синхрон с лекционните и семинарни теми в рамките на курса. Ще имате възможност да помислите върху въпросите, които ще ви бъдат зададени – около 40 до 60 минути. През това време можете да направите писмен план на изпитните теми, като използвате „Текстове 2“ легално, без да се чудите къде точно да скриете „пищовите“ или погледите си.  Втората стъпка е да разкажете в свободен разговор с проф. Мирчев или мен, това което сте научили. На финала получавате оценка – семестриална, а не текуща както до сега.

      Нещо важно за всички изпити от сега нататък

Уверете се, че титулярът на дисциплината лично вписва семестриалната ви оценка в два документа след приключване на изпита: студентската книжка и изпитния протокол. След изпита, в рамките на сесиаята, използвайте WEB Студент , за да се уверите, че семестриалната оценка е вписана и в Главната книга.  Ако установите неточност, в най-кратък срок потърсете преподавателя.

      ВЪПРОСНИК за ИЗПИТ по СОЦИОЛОГИЯ

Преподавател: Проф. д.с.н. Михаил Мирчев

Учебна година: 2012-2013, есенен семестър

Професионално направление: „Обществени комуникации и информационни науки“ , І курс

Изпит: 12 януари 2013

1. Наука. Вътрешна структура на науката – трите етажа на развитата обществена наука. /с. 47-49, 240, 9-13/  Научно познание и всекидневно знание. /по лекция/
2. Рационална епоха. /”модерна”, „индустриална”, „втора вълна”/ “Позитивизъм”, обективно знание. /с. 237-239, 50-51, 492-494; по лекция/  Сциентизъм. /с. 50/  Социология на знанието: рационалност, мит, утопии. /с. 51-56/
3. Научно-технически прогрес в различните сфери. Технократизъм, мениджъризъм. /с. 113-114, 112-113, 480-484/ Науката като „непосредствена производителна сила”. “Общество, основано на знанието”, „трета вълна”. /лекция; www.Тофлър/  Верига на практичната наука: теория-метод-технология-внедряване-ефективност.
4. Възникване на социологията като наука. Преход към капиталистическо общество. Социологията като “мисловен инструмент” – за сложни системи и динамика, рационалност и НТП, институции и ефективност. /по лекция/
5. Социология. /с. 13-15, 56-64, 261-262, 28-30; схема с. 49, 286/
6. Холизъм, системен подход. /с. 65-68, 22-24, 32-33, 36-40, 240-243/
7. Социологията като наука за системата на обществото, за системността на обектите. /с. 18-21, 36-41, 240-243, 307-310, 318-321/  Микро-, мезо- и макро-равнище: взаимни преходи на социологическия анализ.
8. Ветрило на съвременната социология. Наука за общностите и стратификацията, за обществената дейност, за символите и значенията, за системата на обществото. /с. 15-19, 289-295/  “Парадигма” (Томас Кун). /с. 51/
9. Публичните професии и социологията. Нужда от изучаване на социология. Нова икономическа социология. /с. 19-24; схема с. 49, 286/
10. Дилема на Томас Хобс. “Естествено състояние”, “всеки срещу всички”. Анархия, хаос, аномия. Интерес от включване и интегриране, социална интеграция, “обществен договор”. /схема с. 643; с. 639/
11. Огюст Конт. Социологията като нова и фундаментална наука, като „позитивна” наука. Обект и субект в наката. 3-те стадия-епохи. /с. 237-240, 243-247/
12. Огюст Конт. “Колективен организъм”, теоретичен модел. Социална статика и динамика. Фактори за равновесието на системата, динамично равновесие. /с. 240-248/
13. Емил Дюркем. Обща социология. Социален феномен. “Колективно съзнание”, индивидуализиране на социалното. Възпитание, социализация. Ритуал, обичай, традиция. /с. 261-264, 267, 138-142, 143-146/
14. Емил Дюркем. Механична и органична солидарност – видове общества. Дуализмът на човешката природа. Аномия и самоубийство. /с. 264-271/
15. Макс Вебер. Социално действие. Социални отношения. Групи и класи. Партии, власт, типове господство. Легитимност на трите типа господство. /с. 273-278/
16. Макс Вебер. Рационалността. Духът на капитализма, икономическа рационалност на протестанството и юдейството. /с. 281-285/
17. Социален ред. “Обществен договор”. Гражданско общество. /схема с. 643; с. 76-81, 68-74/  Гражданин, поданик, крепостен, роб.
18. Индивидуализъм. Творчески, колективен, егоистичен. (с. 69-70, 658-661)  Отчуждение и аномия. Адаптация или изолация. Атомизъм. /с. 94-96, 638-643/
19. Свободата. Като потребност – на индивидуално и общностно, на институционално и държавно равнище. Като ценност и идеология. Форми на свободата според класата, религията, традицията, професията. Парадокс на либерализма.
20. Смисълът на свободата. Свобода ОТ и свобода ЗА. Свобода на потребителя и на съзидателя. Морален принцип на свободата. Свобода или сигурност. Бягство от свободата. /с. 637-641, 644-661/
21. Аномия, отклоняващо се поведение, отчуждение, самоубийство. /с. 90-97, 268-271/. Принцип на силата и бруталността. Максимализъм. Снобизъм. /с. 728-730/
22. “Потребителско общество”. “Всеобщо благоденствие”. Не-истински потребности. /с. 121-123, 697-705, 399-407, 421-429/  “Индустриално и пост-индустриално общество”. /с. 116-117/  „Втора и трета вълна” /по Тофлър/ 
23. Едноизмерен човек”. Масова култура. /с. 125-128, 397-403, 703-707/  Измамните свободи: “нови форми на контрол”, „западен деспотизъм”, “репресивна де-сублимация”. /с. 399-420, 665-69/ “Индустриална религия, пазарен характер”. /с. 449-458/
24. Макро-модел  “социологическата структура” на обществото като система (1965). Потребностите като императив, производителните дейности като средство.  Основни сфери и системни функции. /с. 307-314, 47; 331-336
25. Шеста потребност от развитие на системата. Генериране на развитие, спирала на развитието. Генериране на деградация, спирала на деградацията. Функционално равновесие – качествено подобие на високо или ниско равнище. Сферата „обществено управление” като постигане на цели – „социално и обществено инженерство”.
26. Обмен между структурните компоненти, мрежа от взаимодействия в макро-системата на обществото. Принцип на качествено съответствие – пропорционалност и равновесие между компонентите. /с. 317-319, 30-31, 40-41/
27. Социологически критерии за ефективност. Фирмени-финансови или обществени-системни критерии за бизнес ефективност. Обществени функции на икономиката. Икономиката за или против обществото. /с. 319-321, 41-46, 475-484, 791-798/
28. Позициониране на медиите и журналистиката в макро-модела на обществото като система. Официозни и опозиционни медии. Медиите и политиката. Медиите и гражданите. „Независими” медии и социални интернет мрежи. /лекция, семинарно занятие/
29. Поколенчески отношения. Гражданска приемственост и иновация. Ювентизация. Ейджизъм. /с. 146-151/  Сблъсъкът между поколенията. “Поколенията Х и Y”.  /виж Ланкастър/
30. “Третата вълна”. /www. Тофлър/  Информационно общество. Мрежово общество. Поколението Z. /лекция/
31. Римски клуб, доклади за глобалното развитие на света. /с. 119-121/  Екологична криза.  Устойчиво развитие. Кризата на либерализма и новите центрове на глобална власт. Кризата на империята. /с. 461-471, 713-716, 783-789/
32. Социално неравенство. Първично – естествено, природно, от личността към статуса. Вторично – по принадлежност, класово, политическо. Социална (не)справедливост. Социална диференциация. /с. 161-165/
33. Социална стратификация, разслояване. Йерархия от неравенства между общности и групи. Социална пирамида. /с. 173-176, 163-164/
34. Типове стратификационни профили. Профили по Кели. Либерален и социалистически стратификационен модел. Динамика на профила при Глобализацията. /с. 500-502, 508-514/
35. Социален статус. 3 + 3 + 3 критерия-характеристики. Комбинация от качества и позиции. Индивидуален и социално-типичен статус. /с. 499-502; по схема на човешки капитал/
36. Общност – органична, функционална. Каста-съсловие-класа. Икономически класи, социални слоеве, професионални съсловия./с. 164-172, 277-278, 492-494; схема с. 295/
37. „Човек на мястото си” или “статусна несъвместимост”. /с. 176-177/  Конфликт на идентичности. Новобогаташи. Снобизъм. Космополитизъм. Маргинали и аутсайдери.
38. Елити. Капиталова, властова и престижна роля. Стари и нови елити. Циркулация на елитите. “Суб-елити”. “Мениджърска класа”. “Интеграторите”. /с. 181-183; по Тофлър; по лекция/
39. Новите елити. Изолирането на богатите. Бунтът на елитите. „Транзитни пътници”. /с. 714-728, 461-474, 711-712/  „Корпоративен психопат”.
40. Слоеве на средната класа. Личен ресурс. Професионализъм и деловитост. Адаптивност и свобода. Самочувствие и индивидуализъм. Интеграция и гражданска отговорност. Здраве и консервативност. Стабилност и перспектива. /с. 180-181, 494-500, 506-507/
41. Свиване и деформиране на средната класа при Глобализацията. Социална поляризация. Откъсване на елитите. Изключване на крайната бедност. /с. 721-725, 505-509; по лекция/
42. Относителна бедност. Вътрешен и външен критерии за сравнение. Стимул за интеграция и труд или апатия и лумпенизиране. Социален минимум. Социална защита и подпомагане. /с. 177-180; по лекция/
43. Абсолютна бедност. Асоциалност и изолация. Жизнен минимум. Социална благотворителност и маркетинг. /с. 177-180, 741-745; по лекция/
44. Бедност и обедняване.  Рискове и деформации при бедност и обедняване. Социално изключване и асоциалност. Дълбочина на бедността – противоположни обществени хоризонти. /по лекция/
45. Четири компонента на бедността, комплексност – методика на Световна банка. (с. 398-409, 559-561)   Спирала на бедността. “Хуманистичен протест”. /с. 458-463/   /лекция/
46. “Ново средновековие”. Анти-общества. Мафиотизиране. Сива икономика и (анти)социалност на монополния капитал. Сиви зони, „зоните на здрача”. /с. 731-748/ Семейна икономика и гражданско самосъхраняване.
47. “Класата на излишните”. Интегрирано и дез-интегрирано население. Технологични, икономически, политически, културни и цивилизационни фактори. /с. 741-745; схема с. 295; www.статия/
48. “Класата на ленивите”. Консумативно и производително население. Преразпределение на доходите и благата. /www.статия/  /с. 711-712, ; схема с. 295; www.статия/
49. Човешки капитал. Терминологията. Социологическа структура. /с. 557-559, 562-567, 568-595/  Статусни комбинации – на индивид, на общност-съсловие-класа.
50. Социална мобилност. Хоризонтална – професионална, институционална, териториална, семейна. Вертикална – цензови механизми, бариери на достъп, удържане на своите. Кариера и успех. Самореализация. /с. 183-187, 725-728/
51. Цивилизационно разслояване на съвременното общество. Конфликтност и включване, проблеми на несъвместимостта. /с. 514-523, 529-532, 776-781/
52. Общностна йерархия в съвременното общество. Етно-народностни общности – оцеляване на нацията. Демографска стратегия. /с. 533-553, 758-776/
53. Глобализацията и промените в социалната стратификация. Социална поляризация. / с. 724-725, 503-514, 474-480, 455-460; схеми с. 734/  Либерална и социална държава. Преразпределение чрез държавата: дясна или лява политика. /по лекция/
54. Преходът в България. Шоковата доктрина. Капитализмът на бедствията. Омагьосващата митология на свободния пазар. /с. 28, 503-514, 783-798, 464-471, 665-669/

ОСНОВНА ЛИТЕРАТУРА (за изпита)

1.  МИРЧЕВ, Михаил. Текстове 2, Покана за социология. 2-ро допълнено и преработено издание. Изд. “М-8-М”, С., 2011. Стр. 800. (по-горе показаните страници за четене по всеки от въпросите са по това издание)
2. Мирчев, Михаил. Новата класова структура на българското общество. В сп. „Понеделник“, бр. 5/6, София, 2008.      (http://www.assa-m.com/sociologia23.htm)
3. Мирчев, Михаил. Две нови класи в структурата на българското общество. В сп. „Понеделник“, бр. 7/8, София, 2008. (http://www.assa-m.com/sociologia24.htm)
4. ТОФЛЪР, Алвин и Хайди Тофлър. Третата вълна. Изд. “Пейо К. Яворов”, С., 1991. Стр. 576. Без ISBN.  (реферативно представяне: http://www.assa-m.com/sociologia21.htm)

www.assa-m.com / за моите студенти / социология

ПРЕПОРЪЧАНА ЛИТЕРАТУРА (за мислещи студенти)

1. МИРЧЕВ, Михаил. Социална динамика и цивилизационно разслояване. Възпроизводство на населението, човешкия капитал и трудовите ресурси в България. Изд. “М-8-М”, С., 2009. Стр. 544.
2. БЖЕЖИНСКИ, Збигнев. Стратегическа визия. Америка и кризата на глобалната сила. Изд. „Обсидиан”, С., 2012. Стр. 288. (упадък-безсилие-атрофия на Америка-САЩ – с. 10, 29, 57-68, 81, 97, 106-7, 109, 143, 171; залез на американската мечта – 57-68; политическо пробуждане – 41-55, 98, 250, 252, 253; прегрупиране на глобалната сила, световен хаос – с. 10, 109-128, 211, 217, 234; застрашени държави – 128-147; Кризата от неограничена алчност – 12-13; интернет свобода и хоризонти – 46-7, 160-1, 156-7; проблемът за човешкото оцеляване – 9; Турция – 180-1, 186-194, 199, 215-217.)
3. ХЪНТИНГТЪН, Самюъл. Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред. Изд. „Обсидиан”, С., 1999. Стр. 526. (много оспорвана книга, но за съжаление е все по-актуална; тя е нещо като „самоосъществило се пророчество”)
4. БЕЛ, Даниел. Културните противоречия на капитализма. Изд. „Народна култура”, С., 1994. Стр. 420. (социалист в икономиката, либерал в политиката, консерватор в културата – с. 10, 9-18, 71; против да се отделя икономиката от моралните цели – с. 10; безграничност на капитализма – с. 22; хедонизмът като разплитащ и скъсващ социалните връзки – с. 35, 120-128, 128-134, 150, 174-187, 231-238; край на буржоазната идея, импулсът е изчерпан, кризата на либерализма – с. 46-50, 55-56, 103-105, 144, 313, 332-341, 348, 387-392; разрушаване на протестантската етика – с. 64, 125; паролите нов секс, освобождаване и пуританство – с. 115-120, 113-114, 106-113; политическата икономия като фискална социология – с. 69, 319-226, 309-318; революция в сетивността – с. 148-152, 169-173, 188-207, 216-219; нестабилната Америка – с. 260-261, 256-274; структурните революции, национално и комунално общество, провалът на либерализма – с. 274-308; социологическа структура , три сфери на системата – с. 36, 50-56; единиците на обществото, свобода и равенство, справедливост и ефективност, публично и частно – с. 358-387.)
5. ДРАКЪР, Питър Ф. Пост-капиталистическото общество. Изд. “ЛиК”, С., 2000. Стр. 252. ISBN 954-607-374-1. (DRUCKER, Pter F. Post-capitalist society. Harper Business Publishers, 1993) (капитал + технология, раждане на нова цивилизация – с. 24-29;  познанието, като основен източник на богатството, генератор на икономическото и общественото развитие – с. 9, 12-14, 29-35, 49, 52-54, 194-201;  училището, образованият човек – с. 209-227, 228-237;  “революцията на мениджърите” – с. 11, 49-51;  организацията, цели и критерии, специализираност, симф. оркестър като прототип, иновация като “творческа деструкция”, отговорността – с. 55-70, 107-120  ;  общество на “нови класи” – с. 10; връщане към общности от племенен тип, “връщане към средновековие”, в см. на отказ от материални блага и технологии, трайбализъм – с. 16, 19, 164-168;  заобикаляне на националната държава – с. 14-19;  индустриална революция, след 1700-1830 г. – с. 33- ; революцията в производителността, тейлъризъм – с. 39-44, 92-102; “пролетариатът” става средна класа – с. 45; от национална към мегадържава – с. 122-151; 184-192)
6. ЛИПОВЕЦКИ, Жил. Парадоксалното щастие. Изд. „Рива”, С., 2008 (2006). Стр. 374. (цивилизация на желанията, на консумирането, homo consumericus от 3-ти вид – с. 5-14, 17-19, 88-100, 134-137; хедонизъм, комфорт и сетивно благополучие – с. 91-93, 192-217, 226-234, 279-286, 257-261;  емоционалното консумиране, фетишизъм, сила и безсилие, метаморфози на завистта – с. 32-52, 118-130, 302-311; подмладяване на консумирането, детето хиперконсуматор – с. 61-67, 108-113; екзистенциална неудовлетвореност, несигурност и див индивидуализъм – с. 145-186; homo felix, една утопия – с. 312-332, 347.)
7. МАНИНГ, Робърт. Нация на кредитните пари. Последиците от пристрастеността на Америка към кредита. Изд “Сиела”, С., 2005. Стр. 506. (Manning, Robert D.2000.) (разрастваща се пропаст на богатството, с. 171-, 210; вместо спестовност, дух на потребле-нието, с. 175-189-, 218-, 331-, 489; познавателното объркване, плюс културно опиянение при харченето, с. 186-190-198-205-, 471; безмилостен маркетинг на потребителки кредит, грабителски кредити, с. 205-, 348-, 473; видове карти и режими по социални класи, с. 210-214, 417; живот на ръба, максимално задлъжняване, лични фалити, с. 215-221-226-233-253, 429; зависимостта на студентите, „инфлация в колежа”, с. 265-272-276-282-298-307, 442, 503-505)
8. ЛАНКАСТЪР, Лин. К., Дейвид Стилман. Сблъсъкът на поколенията. Традиционалисти, представители на бейби-бума, поколение Х, деца на хилядолетието. Изд. “Класика и стил”, С., 2004. Стр. 402. /Lynne C. Lancaster. 2004/ (кои са поколенията, защо се сблъскват, с. 17-57; различието по поколение – по-силно от различието по раса, религия, пол,  с. 67-72;  различен тип житейска кариери, с. 75-96;  различен тип успех, награждаване, с. 97-126;  пенсионирането;  забавлението – и на работното място;  ученето в работата и живота, с. 327-350;  езикът и етикетът на поколенията, QS, с. 363-374)
9. СТИГЛИЦ, Джоузеф. Глобализацията и недоволните от нея. УИ “Стопанство”, ИК “ИнфоДар”, С., 2003. Стр. 324.  /Joseph E. Stiglitz. Globalization and its discontent. W. W. Norton & Company, Inc., 2002/  Нобелова награда по икономика, 2001. (опустошителен ефект на глобализацията в развиващите се страни и върху бедните;  идеологически, а не икономически решения и подход на МВФ и СБ;  двоен стандарт, асиметрия на подхода, на правата и задълженията, на информацията;  нужда от благоприличие и социална справедливост, съвест на местните капиталисти, с. 64, 76;  Вашингтонски консенсус – фискални ограничения, приватизация, пазарна либерализация, с. 59-75;  чуждестранни инвестиции, Холандска болест – с. 75, 81;  Community Reinvestment Act – с. 79;  остаряла презумпция, че парите сами се справят, без регулацията и инициативата на държавата;  отвратителни антидемократични отношения, Trickle Down – с. 88-90)

Край