Фалшивите новини най-често се интерпретират като ново явление в публичната политическа комуникация, инструмент предимно на руската пропаганда и стратегия за водене на хибридна война, заплаха за демокрацията. Докладът представя и анализира разпространените тези за фалшивите новини и предлага друга гледна точка към тях – фалшивите новини като „социален отдушник“ за аудиторията, гражданите, като инструмент на властта за проверка на общественото мнение, като източник на информация за изследователи и „хибридчици“.
През 2015 интересът ми бе привлечен от „Липсващият друг в публичната политическа комуникация“. Медийният мониторинг в предизборните кампании през 2014 и 2015 показа силен акцент върху социалните медии. Повечето кандидати адресираха избирателите чрез ядро от социални медии, които поддържаха, но въпреки възможностите за диалогичност, за обратна връзка, които новите информационни и комуникационни технологии предлагат, предизборната политическа комуникация остана едностранна. Другият – реципиентът, го нямаше.Ако го няма другия, за каква обществена комуникация може да се говори? За каква социална връзка? За какво общество? Това бе темета на доклада, който представих на първата кръгла маса по проблемите на обществената комуникация.
През 2016 се натъкнах на друга липса – „Лисващото лице на медийната свобода“. България драстично пропада в рейтингите за свобода на медиите. Същевременно медийният бизнес е един от най-добре развиващите се в настоящата икономическа и политическа стагнация на обществото ни. Възможно ли е този факт да означава, че у нас при настоящите обстоятелства на властващия обществен модел може да се развива успешно само бизнесът, който не е свободен? Или може би нещо липсва в интерпретацията на медийната свобода? Говорих за това на втората кръгла маса.
В края на 2016 думата „постистина“ бе обявена за дума на годината, дума, която най-добре описва съвременната ни реалност[1]. Същата тази реалност, в която липсва другия, в която рейтингите за свобода на медиите спадат, в която за медийната свобода се говори едностранчиво, за да се обслужи определената идеология. Едно от ежедневните изражения на постистината станаха така нар. фалшиви новини. Заявиха своето присъствие в медийното поле и дори самите „несвободни” медии станаха активни защитници на аудиториите си тъкмо от фалшивите новини. Българският еврокомисар по дигитализацията Мария Габриел обяви начало на систематична борба с разпространението на фалшивите новини[2]. Европейският парламент прие резолюция за по-строги мерки срещу фалшивите новини[3]. Заговорихме за фалшивите новини. Заговориха експертите, социолози, пиари, политолози, заговориха журналистите и политиците. Заговориха Фейсбук профилите. И въпросът е какво си казахме, как разбрахме фалшивите новини. Именно фалшивите новини и техните интерпретации са темата на настоящия доклад. Реших да събера и да изследвам българското говорене за тях, да обобщя гледните точки, да проверя има ли нещо, което липсва в интерпретацията на фалшивите новини, имат ли фалшивите новини скрито лице.
Събрах и анализирах съдържанието на 100 Фейсбук поста и коментара, открити по ключова дума „фалшиви новини“ или „fake news“. Почти няма българска медия, която да не е излъчила съдържание по темата. Използвайки същата ключова дума идентифицирах 100 медийни публикации, които също подложих на контент анализ. Фалшивите новини влизат и в научното поле – през 2016 са проведени конференция от Българско дружество за връзки с обществеността и лекция на германски професор във Великотърновски университет. Подборът на изследваните материали е съобразен и с критерия време на публикация, а именно от януари 2016 до юли 2017. В извадката са включени първите 100 материала, показани по даденото търсене. Изследването може да бъде възприето като пилотно, доколкото то идентифицира теми за размисъл, хипотизи за бъдещи изследвания.
Резултати
Фалшивите новини са:
Нещо лошо, антиетично проявление на съвременната журналистика, измислица, лъжа. Най-често негативен е тонът на постовете, определящи фалшивите новини. Фалшивите новини са свързани с предизборните кампании, доколкото най-интензивно се разпространяват именно по време на предизборни кампании. „Предизборните обещания са фалшиви новини в аванс”, пише Любомир Кольовски (20 юни 2017). По-различно е мнението на Крейг Силвърман, цитиран от Асоциация на българските журналисти, според когото „фалшивите новини трябва да бъдат разделени от пропагандата”, защото стимулът за тяхното създаване и разпространение е икономически, докато пропагандата се развива с политически мотив (6 април 2017). Според Красимир Гаджоков „Фалшивите новини не са само измислици, не са само груби лъжи, долнопробни клевети и измама. За да звучат „достоверно”, те са преувеличени до неузнаваеми сензационни размери, парчена истина, или миш-маш от известни факти и клинично звучащи полети на болен мозък. Създават се за парична печалба или политическа пропаганда” (17 декември 2016).
В повечето публикации фалшивите новини са интерпретирани като модерно явление, родено от днешната постистина. Идеята, че фалшиви новини е имало винаги в историята на обществената комуникация рядко е застъпвана, освен в експертните дискусии и постове. Същевременно е известно, че още през 1 век пр.н.е. Октавиан Август реализира дезинформационна кампания – кампания с фалшиви новини в съответната на времето и комуникационните технологии форма, срещу Марк Антоний. През 1894 излиза карикатура на Фредерик Опер, която изобразява забързани журналисти, носещи фалшиви новини.
Защо фалшивите новини се възприемат като ново явление? Може би поради модуса на живот на съвремения човек – живот тук и сега, веднага. Може би това е свидетелство за разградена представа в съзнанието на модерния homo consumericus за последователност на времето и притъпена способност за системно осмисляне на света като единно пространство. Няма памет. Ако е така, то мога да се съглася с Николай Михайлов, според когото фалшивите новини са истини в епохата на постистината[4]. Ако е така, то това е идеалната база за мащабно разпространение и въздействие на фалшиви новини като елемент на политическа пропаганда или като механизъм за бързо натрупване на кликбейти.
Фалшивите новини са патология в медийното поле, според повечето от анализираните публикации. Всъщност те не са патология. Те са естествено следствие от развитието на свободния медиен пазар и неолибералното общество. Българските медии днес имат двама господари – един икономически и един политически. Често тези двама господари съвпадат, прплитат интересите си. При това не е задължително двамата господари да са българи, може и да не са. Медиите са принудени да работят така, че да ги обслужат. Откажат ли – животът им става труден. Това добре го виждаме във време на предизборни кампании. От Евроизборите през 2014 до сега се налага тенденцията разхода за медии, за отразяване на предизборната активност в бюджета на кандидатите да е най-висок. Общият обем средства, вложени в медии обикновенно е в порядъка на милиони[5]. В последната наблюдаване кампания, кампанията за президентски избори 2016 дори регистрирахме наличие на медийни оферти – ценоразпис за кампания с фалшиви новини! Фалшивие новини са вече индустрия и то печеливша. Има и още нещо – фалшивите новини са и теза, която медиите хвърлят едни срещу други, за да се преборят за по висока позиция в медийното поле.
Следователно патологично е самото медийно поле, изградено и функциониращо в днешното патологично общество. А фалшивите новини са едно от естествените проявления на тази мезо- и макропатология. Ако мислим фалшивите новини като патология и се борим с тях, борбата ще е неефективна, защото не те са корена, те са просто разклонение на дървото.
Прави впечатление и позицията, че фалшивите новини не са пропаганда. Тъкмо напротив – фалшивите новини са и винаги са били инструмент и то ефективен за пропаганда на идеи, тези, позиции. Спомням си един текст от студентските ми години „Морално допустими техники в пропагандата” на Ролф Уайт[6]. Фалшивите новини със сигурност не могат да бъдат причислени към морално допустимите пропагандни техники, те са по-скоро недопустими от морална гледна точка. Но безспорно са елемент на пропагандата. Може би не са елемент на черния пиар, който дефинитивно е основан върху идеята за изкарване на бял свят на реално преживени черни мигове от живота на някого.
Запитах се каква може да е причината за това разграничаване на фалшивите новини от пропагандата. Може би толкова изкусно се поднасят пред вниманието на масовия човек, че той ги възприема като измислени от медиите. А щом са измислени от медиите, те не са пропаганда, а инструмент за трупане на трафик към съответните сайтове. Фалшивите новини може да са измислени от медиите – шокиращо заглавие с главни букви, привличащо вниманието, т.е. кликовете, не е нещо, което не сме срещали в онлайн пространството. Но заедно с има тип фалшиви новини, които са част от цялостната комуникационна и пропагандна концепция на властващите елити. Не само на българските, но много повече на международните елити. Като такива фалшивите новини служат за подсилване на планирания пропаганден и комуникационен ефект, за проверка на обществените нагласи и възприемчивост. Дори и нещо повече – фалшивите новини са и социален отдушник. Пускат се, за да провокират хората да мислят за нещо желано, приятно и така да разтоварят натрупаното напрежение. Хората изпитват облекчение, удовлетворение. Елитите печелят по-благосклонна обществена нагласа. Какво по-добро от това?
Фалшивите новини има и още една функция. Нерядко те служат и като своеобразен код за комуникация между различните групи елити. Разбирани по този начин, фалшивите новини са безценен източник на истинска информация и ориентация в намеренията, целите, ценностите на различните властови обединения. Колкото по-добре ги разчитаме, толкова по-добра ще е прогнозата ни за утрешния ден.
Анализираните публикации най-често свързват фалшивите новини с руската стратегия за налагане на влияние и водене на хибридна война. А не е ли възможно те да са инструмент както на руските така и на американските хибридчици? Защо се налага едната и се скрива другата позиция? Интересен факт е, че в медиите за фалшиви новини говорят предимно експерти с десен, евро-атлантически профил. Същите инициират и обсъждания във Фейсбук. По линия на гражданското общество, развиваните проекти са изпълнявани от позицията на евро-атлантическите ценности. Определено липсва гледната точка на „другите”. Другият отново липсва в публичната комуникация по темата за фалшивите новини. Това ме отпраща към темата ми отпървата кръгла маса. Изглежда, че другата гледна точка изпада в спиралата на мълчанието. Да си в спиралата на мълчанието никак не е приятно. Но излизането не е безнадеждна кауза. Зависи от собствената ти активност.
Ако обобщим възприятието за фалшивите новини до тук, то логично би се наложила идеята, че фалшивите новини са заплаха за демокрацията. Такова мнение също се споделя в изследваните публикации. Най-често това е тезата на политиците за фалшивите новини. Медиите също залагат на нея. Но сякаш и политиците и медиите използат тезата не, за да защитят интереса на гражданите, на аудиторията, а за да се саморазправят помежду си. Получава се нещо като крадецът вика дръжте крадеца. В Англия и Германия, в ЕС вече официално е поставен въпроса за борба с фалшивите новини. В Америка отдавна работят сайтове за проверка на фактите, за разобличаване на фалшивите новини. Такива има и у нас. Разработват се множество програми и наръчници за предпазване от фалшиви новини. Самите медии иницират такива кампании. Кампаниите като цяло са кампании за повишаване на медийната грамотност на гражданите или аудиториите. Тази кампании много приличат на развиваните в началото на 21 в. кампании за медийно ограмотяване на децата[7]. Тогава децата се считаха за уязвими аудитории и усилията бяха насочени към програми за намаляване на рисковете за деца в медийното поле. И кампаниите за медийно ограмотяване на децата и тези за ограмотяване на гражданите с цел самопредпазването им от въздействитието на фалшиви новини акцентират върху способността за критично мислене, преди всичко мислене, а не всеядно консумиране, дори турбоконсумиране в медийното поле. Забележете, обаче, обекта на кампаниите за медийна грамотност – децата като уязвими аудитории и днес гражданите като уязвими. Забележете и друго – независимо от своя обект, кампаниите за медийна грамотност имат като цел, скрита цел да кажем, освен самопредпазване от вредни въздействия, също и мобилизиране на гражданската позиция и формиране на мотивация за политическа активност. Позиция и активност не по принцип, а в определена посока, съответна на субекта на кампанията. Има и още нещо – всички тези кампании са насочени към запазване на демокрацията. Дали, обаче, битката за демокрация се води на правилното поле? Дали не е необходима ревизия на обществения модел на постистината, в който откровено и ясно има липсващи елементи, при това немаловажни? И при тази ревизия да се откроят истинските полета, на които си струва да се води битката за демокрация.
[1]Oxford Living Dictionaries. https://en.oxforddictionaries.com/word-of-the-year/word-of-the-year-2016
[2] Клуб Z. Първа битка на Мария Габриел срещу фалшивите новини. https://clubz.bg/57743-pyrva_bitka_na_mariq_gabriel_sreshtu_falshivite_novini
[3] News.bg. ЕП бори фалшивите новини с резолюция за онлайн платформите. https://news.bg/euronews/ep-bori-falshivite-novini-s-rezolyutsiya-za-onlayn-platformite.html
[4] Михайлов, Н. В епохата на постистината истината е фалшива новина. http://a-specto.bg/v-epohata-na-postistinata-istinata-e-falshiva-novina/
[5] Михайлова, К. Доклади на ГИСДИ. Медиен мониторинг. 2016.
[6] Уайт, Р. Морално допустими техники в пропагандата. В: Ангов, К. (съст.) Психотехника на убеждаващото развитие. 1992.
[7] Темата за медийно ограмотяване на децата е подробно развита в: Михайлова, К. Телевизията за деца: между пазарната логика и обществената мисия. 2011.