Първите (само)учебници по „Социология на комуникациите“

Първите учебници или (само)учебници, както Павлина Цанева нарича своята работа вече са готови. Не било, значи, толкова трудно и непосилно да се свърши и тази задача. Разбирам, че дори е било приятно. Събудило е дълбоко заспалото умение за творческо претворяване на реалността. Амбицирало Ви е. Научило Ви е да обичате своята работа. И ето вижте, Симона Ангелова, например, е построила къща „Социология на комуникациите“ – една чудесна панорамна книга или 3D, както сега се нарича. Ако Ви покани на гости, и се престрашите да погледнете през прозорците на къщата, лесно ще можете да се ориентирате сред полето на нашата научна дисциплина.

Ето какво споделят колегите за началото на учебникописането:

Петър Младенов

„Първото ни семинарно занятие, дойде като гръм от ясно небе. „Възлагам Ви задача до края на семестъра да напишете учебник по дисциплината, която преподавам“. Всички в залата бяха в шок. Коментарите валяха, като лайв събитие в социална мрежа на популярна личност. След като емоциите намаляха, една част го приеха като ново изпитание пред живота им, но трудно преодолимо и ще заобиколят, защото така е по-лесно. Други нямаха представа и за това се отдадоха на учебния процес, които ще ги насочи „аджеба“, как се пише учебник ? Аз бях ентусиазиран в началото, но си нямах концепция за него.“

Изабела Дачева

„Откакто чух, че аз и моите колеги трябва да пишем учебник за края на третия семестър от нашето обучение, дълго размишлявах как да започна, каква да бъде темата, как да изглежда и т.н.  Тогава се сетих за думите на  д-р  Катя Михайлова, че никой човек първоначално не знае какво и как да напише в своята книга/ учебник. Затова започнах смело да пиша и бях сигурна, че няма да сгреша.“

Деница Владимирова

„Дадох си достатъчно време за подготовка, търсих и четох различни статии, препрочитах глави от „Меди@ Общество“, които бяха привлекли вниманието ми още със закупуването на учебника. Структурирах мисловно всичко прочетено и научено през семестъра и просто започнах да пиша. Всичко си дойде на мястото, всяка една глава, всяко едно разсъждение без да гледам на този проект като на досадно задължение, а като на нещо, с което изразявам себе си, своето мислене, знания и разбирания.“

Дилян Ценов

„За да постигне целта си, Дилян избра да представи социологията на комуникациите през призмата на една книга за деца. Или пък не за деца? Май е за възрастни? Не е много ясно. Книгата е „Малкият принц“. Една от най-известните френски книги, писана през 1942 година от Антоан дьо Сент Екзюпери. Книгата няма аналог по своя жанр в цялата световна литература. Много удобно носи маската на книга за деца, но всъщност в нея се говори за възрастните. Може би защото на света няма по-силни създания от децата? Може би само чрез тях могат да бъдат изречени големите истини? Помисли над това, читателю.“

Весела Атанасова започва учебникът си весело в неравноделния ритъм на българския народен танц.

„Вярвам, мечтая, действам! Весела, приятно ми е! Не обичам да се хваля , но винаги получавам това, което желая. Трудя се, докато не го получа. Обичам да обичам, обичам да се усмихвам и да бъда Весела.

Да започна отначало… на 20 години съм и живея в Перник. Мечтата ми винаги е била да бъда това, което съм. Уча в УНСС и съм много щастлива от този факт. Много от хората на днешно време са неориентирани, но аз винаги знаех какво искам да уча и къде искам да го уча. И го направих. Весела най-често можете да я откриете в залата по народни танци. Танцувам от 13 години и там се чувствам истински жива. Танцът е изкуство, а какво по-хубаво от това да правиш изкуство?“

Бързам да Ви успокоя – писането на учебник рядко е лесно. Изисква толкова много неща:

• вдъхновение, за да започнеш;
• мотивация, за да продължиш;
• концентрация, за да завършиш;
• знания, които да предадеш;
• умения, чрез които да създадеш… и още и още.

А, да без малко да забравя – писането на учебник изисква преди това четене, четене и още четене. Ето какво пише за четенето Поли Цанова:

„Чете се по три начина: първият – четеш и не разбираш; вторият – четеш и разбираш; третият – четеш и разбираш даже това, което не е написано.“ (Яков Княжнин)

А Павлина Цанева разказва следното:

„Всичко започна на 28.09.2016 в зала 1083. Катя Михайлова започна часа със заглавия на няколко книги, като извади от чантата си конкретно една, която на другия ден аз отидох и си купих. Това беше на Аристотел „За поетическото изкуство“. Още докато си мислих какво да включа в това писание, се сетих за всички книги (тук общо 26), които сме споменавали в часовете. Повечето съм си ги записала и много се радвам, че точно тук е и мястото където ще си имам списък с тях.“

Поздравявам всички, които си позволиха да погледнат невъзможно трудната задача право в очите, да се разберат с нея, да я приемат и изпълнят. Получих много хубави учебници. Честно казано – приех ги като новогодишни подаръци от Вас за мен. Чудя се, дали не ме смятате за малко откачена – в този материален свят на парадоксално щастие да се радвам на (само)учебниците Ви? Че на какво друго да се радвам? Та аз съм преподавател, учител, а за учителите най-радостни са успехите на учениците, студентите. Цели 15 седмици учихме заедно и ето Вие постигате резултати. Всъщност да си преподавател, учител е божествено. Прочетох в учебника на Мариета Кирилова, че тя също искала да стане учител, после психолог…

„Но в края на 12 клас, когато всички други вече знаеха със сигурност какво искат да учат, аз още се колебаех. Исках да уча нещо интересно, нещо вълнуващо и актуално, нещо, в което има бъдеще. И тогава, разглеждайки специалностите в различните университети, попаднах на социологията. Тази наука ме заинтригува още докато четох общото й представяне, а когато в първи курс ни запознаха с историята й, с нейните основатели и техните теории, с методологията и методите, тя напълно ме спечели. Осъзнах, че това е наука извървяла дълъг път, усъвършенствала се във времето и, която е актуална и нужна дори днес… Най-вече днес. Обществото има нужда от учители, лекари, журналисти, икономисти, програмисти и много други, но няма ли нужда и от социолози? Не са ли те хората, които изследват, анализират и прогнозират? Маловажна ли е тяхната задача да разработват и представят надеждни модели за управленско поведение, стратегии, практики и политики за решаване на проблемите на обществото в различните му сфери? Избрах професията социолог и съм доволна и горда от избора си. Важно е младите хора като мен да харесват това, което учат, за да бъде тяхната реализация не само начин да изкарат пари, но и същинско удоволствие, сбъдната мечта.“

Пожелавам Ви от сърце да продължавате да учите с удоволствие, това което сте избрали да учите, както Мариета. А след това да се радвате на професията си, работата да Ви носи не само достатъчно пари, но много повече удовлетвореност и хармония. Всички вероятно Ви уверяват, че света и живота са пред Вас. Да, и аз така казвам. Но има и продължение моето говорене – посегнете към света, овладейте живота. Това се прави без страх – животът обича смелите. И с мъдрост колкото имате.

„Съвременният свят е свят на медиите, свят- подчинен на властта, свят – издигащ в култ политиката, демокрацията, манипулирането и гражданското общество. Свят, живеещ по правилата на медиите. – така пише Камелия Маринова. Изхождайки от факта, че медиите са тези, които обясняват на обществото случващото се, факта, че с тях ще се съобразяват всички, можем да кажем, че медиите са тия, които моделират обществения живот. Медийната власт се създава в процеса на комуникация.“ – завършва тя.

Разбирам от (само)учебниците Ви, че между Уолтър Липман, Камелия Маринова, Мария Йоцова и света стои тяхната представа за него. Десислава Стефанова обръща внимание на ограничеността на времето (живота), което имаме, за да опознаваме и овладяваме света:

„Аз… и света… Не е ли някак чудно колко необятни са тези две думи, които същевременно са до втръсване познати? Аз и моят вътрешен свят, аз и глобалният свят, аз и непознатият още за мен свят, за и светът на другия… Толкова много измерения, толкова много отправни точки за едно ново и вълнуващо приключение, а едновременно с това твърде малко житейско време за потапяне в необятността на тези философски въпроси.“

Права е Деси, времето ни е ограничено. Хората с повече опит от Вас и мен казват, че времето е единственият ограничен ресурс – на всеки му е отредено колко години стоят пред него. И са прави. Затова никак не е необходимо всеки път да откриваме топлата вода, това си е чисто разхищение на време. По-добре би било да използваме откритата преди нас топла вода и да откриваме още и още нови неща благодарение на нея. Такъв житейски подход се нарича приемственост – приемам откритото преди мен и го доразвивам.

Приемствеността е голяма болка на съвременна България. Особено в последните 27 години – всеки следващ отрича предишния. Някой едновремски римски император живял според принципа: „След мен и потоп„, а у нас като че ли всеки е Ной – преди него е имало потоп и той е първият над водата. Виждам, разсъждавали сте върху Прехода – в някои учебници открих есета по темата, които ми бяха интересни. Разбрах от Дилян Ценов, че тези есета сте ги подготвяли по „Народопсихология“.

„Сложил съм го в сборника си, защото мисля че представя цялостна картина на съвременната българската действителност. Събитията от това време дават своето отражение върху комуникационните процеси в държавата на всяко ниво, в това число и върху самото обществото.  Нещо като разяснение откъде идват проблемите, които се опитвам да премахна с предложената медийна система в следващата глава.“, казва Дилян.

Чудесно, разбира се! Това пък се казва приемственост между учебните дисциплини – от едната взимаш едно, от другата друго и сам сглобяваш пъзела на своето познание. Знаете ли, вълшебно е да видиш красива картина когато подредиш всички елементи от пъзела си! От Вас зависи да ви се случи.

Приемствеността, всъщност, спестява време – онова време, което все не стига, ограниченото време. И се радвам, защото Вие май това сте го разбрали. Виждам овладели сте някои основни макротеоретични модели на обществото, в което живеете и, което се учите социологически да изследвате, прогнозирате, управлявате.

Дори сте се опитали да използвате тези и други теории, например теорията за полетата, при анализ на медиите и обществените комуникации. Да, категорично, от тук започва социологията на комуникациите. Да, категорично, направили сте дори стъпка напред – проектирали сте медийна система за нашето, българско общество.

Ето каква трябва да бъде според Вас медийната ни система / поле.

Павлина Цанева

„Забавлението по каналите се превръща в простащина. Бих променила формите за забава. Всички реалити предавания може да се ограничат, да бъдат обогатени с повече култура.

Важна е и темата за децата. Абсурдно е, че телевизията днес не мисли за образоването на децата. Това е все едно да не мисли за бъдещето, а който не мисли за бъдещето е обречен.

И какво, все да сме големите европейци, все да сме като хамериканците. Не-преди всичко трябва да сме осъзнати българи и съм сигурна, че много хора мислят като мен.“

Петър Младенов

Поли Цанова

И ако Социологията на медиите и комуникациите започва от медиите и обществото, то тя неизменно и дълбоко задълбава във взаимодействията между медиите и обществото. Медиите въздействат, формират обществено мнение, разграждат създадени представи, налагат нови ценности… Но и обществото не остава пасивно. То пък налага рамки, регулации на същото това медийно въздействие.

Ето как завършва главата за въздействието на медиите Десислава Стефанова: „Това до каква степен медиите оказват влияние на всеки човек, зависи неговия „арсенал от средства за задоволяване на потребностите“.

Две ключови думи има тук: човек и потребности. Всяка медия се ражда, за да задоволи определена обществена потребност и „се стреми да обхване колкото се може по-голям аудиторен дял чрез създаване на много медийни продукти.“, пише  Десислава Стефанова. Аудиторията, това са хората, всеки един човек. Много интересна е темата за аудиторията. Виждам, че и Вашето внимание е привлякла.  Та как няма да е интересна! Ако не познаваш своя реципиент, какъв успешен комуникатор си? Реципиентите, аудиторията се опознават чрез изследвания – социологически, психологически…

Знаете ли, тази публикация стана твърде дълга, а успях да разопаковам пред вас само малка част от моите новогодишни подаръци. Радвам се, че учихме заедно. За мен беше и интересно и полезно, и дори неочаквано. Виждам, че и Павлина Цанева споделя същото: „В няколко страници ще ви разкажа как мина семестърът  в часовете по „Социология на комуникациите“ при гл.ас.д-р Катя Михайлова. Това бяха едни по-различни часове. Започнаха по различен и неочакван начин и съм сигурна, че ще завършат така. И като казвам различен имам предвид приятно различен. Изненадите не винаги са хубаво нещо, но смея да твърдя, че в тези часове бяха. Трябва да има и такива часове и преподаватели в университета. Трябва да има такава провокация, оригиналност и креативност.

Как минаха часовете ни по „Социология на комуникациите”?

• Запознахме се с много книги, книги и пак книги.
• Обсъжахме президентските изборите в САЩ, както и тези в България.
• Лично аз започнах часовете с четенето на книгата от Аристотел „За поетическото изкуство“.
• Гледaх дори пиеса от Вазов, наричаща се „Вестникар ли?“, която се оказа много приятна.J
• Правихме си психогеометричен тест и други.
• Говорихме за новата медийна система и разкъсаната връзка-държава-медии-общество.
• Анализирахме основните, световни рейтингови системи засвобода на медиите.
• Научихме се как да правим мисловна карта.
• Писахме есета (дори реферативни).
• Анализирахме текстове, теории и медии.
• Срещнахме се с хора от медийния свят в аудиторията, за което благодаря на Катя Михайлова.“

 Петър Младенов споделя следното: „Не си бях представил до сега, че някои ще ми възложи задание, учебник в образователната система, но явно нямам достатъчно широко въображение. Катя Михайлова остави сериозен отпечатък върху моите разсъждения и представи за живот. Промени мен и колегите с индивидуалния си подход на преподаване. Предостави ни техники, методи и други похвати за изследване на комуникацията, хората, медиите и обществото.“

Малко преди края, нека си припомним началото. Какво е за вас социологията? Мария Йоцова казва, че тя е букет от бели лалета. Подарявам Ви този прекрасен букет.

И завършвам с Поли Цанова, защото, ако продължа ще се разплача. А силните жени не ронят сълзи, нали?

…..