РЕЦЕНЗИЯ за „Телевизията за деца” с автор Катя Михайлова
Рецензент: проф. д.с.н. Михаил Мирчев
24 март 2011
Катя Михайлова си позволява смелостта да премести акцента.
Монографията „Телевизията за деца: между пазарната логика и обществената мисия” е безспорно АВТОРСКА, добросъвестно авторска, изработена е в добри професионални стандарти за научно творчество. Работата е развита в една стройна логическа и предметна структура в три части. Първата част е общотеоретична, концептуална, озаглавена „Анализ на въздействията”. Втората – „Телевизионна продукция за деца” навлиза в проблемите на практическото изработване на телевизията за деца. Третата – „Институционален анализ” извежда отношенията между телевизията и децата на институционално и обществено ниво.
СТРУКТУРАТА е развита в дедуктивна логика: от същностното към практическата феноменология, от съдържателното към практическите форми, от методологическия подход и проблематизиране към емпиричните данни и тяхното коректно интерпретиране. Структурата е балансирана и с ясно открояване на важни съдържателни и проблемни акценти – както теоретико-методологически, така и методико-инструментални и изследователски, а така също и нормативно-институционални.
Приемам като резонни и като възможни избраните от автора теоретични постановки, повечето от предложените работни дефиниции на понятия и термини.
Катя Михайлова си позволява смелостта чрез тази си работа да ПРЕМЕСТИ АКЦЕНТА:
(1) от апологетично приемане на телевизията като културна панацея на днешното време КЪМ едно балансирано, вкл. с критични, предпазващи, коригиращи акценти, представяне и позициониране в социалния и особено в детския свят;
(2) от възцарилото се обществено примирение спрямо търговския характер на телевизията и търговската логика на телевизионните собственици, оператори и журналисти КЪМ нуждата телевизията да бъде изтласквана обратно към обществената й отговорност като възпитател и социализатор на децата, като щадяща тяхната ранима психика и неустойчива емоционалност, като измъкваща ги от новата наркомания на дигиталната зависимост (digital addicted), като предпазваща ги от потребителското пристрастяване, както и от размиването на границата между морален реален живот и агресивен виртуален свят;
(3) от подвеждащата демократична идея за хоризонтално отношение между телевизия и аудитория (в случая детска) КЪМ отрезвяването, че отношението по същество е вертикално и няма как да стане друго – поради силата на медията като институция и авторитет, която по същество непрекъснато упражнява овластено въздействие върху своята аудитория.
(4) от догматичното и елементаризирано разбиране за регулирането на медийното поведение спрямо детската и семейната аудитория – само като административни рестрикции и форми на директно цензуриране КЪМ модерно и гъвкаво разбиране за обществена регулация на медиите като едновременно регулация, саморегулация и корегулация. Така би могло да се търси съчетаване между държавно-институционалните, гражданско-културните и професионално-търговските фактори. Телевизиите трябва да печелят, професионалистите е нормално да стават звезди, но и децата е задължително да бъдат щадени и … обслужвани в процеса на израстването и интегрирането им като пълноценни хора и граждани, а не като увредени и невротизирани маргинали.
Разбира се, горните опозиции – тяхното коректно формулиране, тяхната прагматичност, тяхната пожелателност или реализуемост – са остро дискусионни. По това спор няма. Самата книга активно влиза в тази професионална дискусия. И това ми се струва не е неин недостатък, а е авторско достойнство.
Основна линия на целия анализ е търсене измеренията на здравословност на медийната среда – здравословност разбирана в един широк и комплексен обществен и човешки план (social-public health). Като казвам това не казвам, че Катя Михайлова постулира децата като пасивна аудитория, точно обратното – заслужава адмирация акцентирането върху формите на активност и дори натиск върху медиите от страна на детската и родителската аудитория, дори в рубриката детска самозащита срещу вредни въздействия от медиите, разбира се, при наличие на съответна медийна грамотност у децата още от ранна възраст.
Монографията е очевидно изява на лична творческа амбиция – за навлизане в едно актуално и с изключителна обществена значимост проблемно поле:
- телевизията за деца;
- телевизията провокираща децата;
- телевизията като риск за децата;
- телевизията като приятел или враг на децата;
- децата потопени в телевизия.
Убеден съм, че колегиалната общност следва да подкрепя такъв род професионална амбиция – това е нещо съвсем нормално и нужно в академична общност като нашата. Още повече това е потребно сега и тук, в УНСС, когато се прави усилие не-икономическия сегмент на университета да бъде развит пълноценно, да придобие респектираща тежест.
Разбира се, тази работа показва и разбираемата за учен в самото начало на своето професионално утвърждаване нужда Катя Михайлова още да избистря своя подход и понятийните преходи в работата си:
(1) като общо-теоретична подготовка,
(2) също така като умение да съчетава в конкретния целеви анализ интердисциплинарно медийно-комуникативните проекции, от една страна и от друга – с подходи и теоретико-методологичен ресурс от фундаментални науки като индивидуалната и масовата психология, социология и обществен мениджмънт, теория на институциите и емпирични социални изследвания.
В тази връзка, при бележките си върху първия вариант на книгата, дадох много конкретни предложения за изчистване на фактология, за избистряне на инструментариума, за преместване на термините в по-ясна теоретична плоскост. Виждам, че тук, в публикувания вариант на книгата, Катя с повечето от тогавашните ми бележки и препоръки се е съобразила.
Заслужава специално да отбележа, че авторът използва поне на 15 места ясно визуализиране на разглежданата проблематика, или на основни подходи и типологично разграничаване, или законова и нормативна база, или на институционални и дейностни структури, и др.под., чрез интересни и евристични фигури, таблици и схеми. Това безспорно е модерен подход и форма на научна разработка. Въпреки дискусионността на някои от елементите в схемите и таблиците, моето впечатление е, че при нея те не стоят самоцелно, а органично обслужват логиката на анализа.
Специално ми се иска та отбележа и речника на 22 ключови термина „Телевизията за деца в 22 ключови думи”. Това също е модерен подход – както при ясната професионална и работна дефиниция на наистина възлови за анализа понятия и термини, така и при точния превод на английски език, за да може да се ползва по-лесно от колеги.
Адмирирам и другите две приложения: „Медийната регулация в защита на децата: откъси от архивни документи (1996-2011)” и „Телевизията за деца: учебно-методически ресурси”, както и предметния показалец.
Тази книга е написана с гражданско пристрастие и майчина болка. На пръв поглед това пречи на академизма, който често пъти се схваща като суха логика и безстрастна фактологична описателност. В случая мисля, че комбинацията между академичен изследователски и аналитичен подход, от една страна и от друга – и житейска морална и емоционална ангажираност по-скоро помага, отколкото снижава качеството на работата.
В заключение като рецензент на монографията мога да кажа, че след дълго писане, редактиране, обсъждане Катя Михайлова успя да превърне ръкописът си в наистина смела книга. И майчински загрижена. И истински академично и издателски професионална, модерна в много от елементите си, задаваща висок стандарт за полиграфско оформление и дизайн на научна литература.