Днес е Димитров ден. Празникът на строителя или завръщането на гурбетчиите у дома. Идването на зимата е вече непоколебимо сигурно. За традиционните българи работата ОТВЪН е приключила и започва работата ОТВЪТРЕ.

Това беше повод да помисля какво представляват МЕДИИТЕ, медийната система отвътре. И стигнах до най-вътрешната вътрешност на живия организъм – неговото ДНК. Предложих на студентите по „Социология на медиите“ заедно да очертаем ДНК-то на Медиите и ето какво се получи.

Мая

Наследственост – интересно е кой е дал ДНК, за да се родят медийните системи;
развитие – развитието на медията зависи от вложеното в нея ДНК.

Нино

ДНК-то е структура. Тя не може да се променя. Медиите са просто бизнес.

Деница

ДНК-то на Медиите дава информация какъв е произходът на медиите; възможностите им за израстване, скоростта и мащаба на развитие;
ДНК-то е химия и привличане. Химията показва структурата на медията, а привличането – възможностите на медиите да привличат аудитории. Тъй като се привличат различни ДНК, то медиите трябва да са по-различни от аудиториите.

Стоян

ДНК-то е структура – дава информация за собствеността, финансирането, общественото одобрение на медията;
дава информация и за функциите на медиите: дали ще трупат рейтинг или ще трупат доверие;
дава информация и за еволюцията на медията: дали ще се адаптира към средата или ще се налага на средата.

След тази мозъчна атака, продължавам да мисля, че ние изследователите, е крайно време не просто да констатираме факти ОТВЪН – медиите са затънали до шия в пошло съдържание; медийния бизнес разцъфтява и др. подобни, а да опитаме да погледнем системата ОТВЪТРЕ, откъм нейната същност и генно предопределен код. Може ли медията да бъде различна от това, което в момента е зависи от нейната изначална структура – дали й е заложено да бъде друга. Какъв код са получили и кой даде ДНК на Медиите? Кой ги създаде каквито те са? Тази група въпроси се отнасят към обществото, което създава медиите и както казва Толкът Парсънз, обществото чрез своите цели и ценности предопределя целеполагането на всяка обществена система, структура, институция или организация, функционираща в него. И още: какви са потребностите, довели до създаване на медиите: материални, духовни, някакви други; чии са тези потребности – на елитите, на средната класа на бедните или може би на обществото като цяло.

И продължаваме нататък: как функционират днес медиите, зависи от заложеното им ДНК. Дали ще са в пазарната логика или ще са в обществената мисия? Дали няма как да конвергират функциите си, като между впрочем конвергират форматите? Функциите се определят от потребностите, които медиите задоволяват. А потребностите – от целите и ценностите. Всичко това виждаме в продуктите на медиите – вестникарското съдържание, статитите и снимките в списанията, радио- и телевизионните програми, интернет емисиите на новите медии. В продуктите виждаме и още нещо: отговорът на въпроса свободни ли са медиите или обратното защо не са свободни медиите.

Защо не са свободни медиите?

Свободата всъщност е за избереш „да бъдеш“, не да обграждаш себе си ОТВЪН с рейтингови върхове, реклами, чужди продукции, а да използваш себе си, за да създаваш нови и нови блага. Свободата е едно състояние на човека, и на медията ОТВЪТРЕ и то също зависи от кодираното ДНК. И в тази връзка, смятам че самите медии е крайно време да спрат да констатират своята несвобода и да погледнат себе си отвътре, да анализират своето ДНК, за да разберат дали им е дадено да СЪЗДАВАТ и ако да – създават ли собствена продукция, собствена аудитория, собствено общество.

Честит празник на всички именици! Нека гледаме нещата отвътре.

Катя Михайлова

Мая

Нино

Деница

Стоян

Защо не са свободни медиите?

Leave a Reply Cancel Reply