Уважаеми колеги първокурсници,
Eто това е темата на вашето следващо домашно по социология: Колко е важно да бъдеш свободен.
Няколко пъти прочетох темите, които Вие сами си зададохте в последното упражнение. В тях открих две големи тематични плоскости: свободата на/и/или личността; свободата на/и/или обществото и между тях, разбира се, се прокрадва нашата призма към обществото, човека и свободата – свободата на/и/или медиите. Ако аз трябваше да пиша това домашно, то бих изградила анализа върху тези три основни системни нива: личността и свободата – микро; медиите и свободата – мезо; обществото и свободата – макро. Бих си погледнала записките от последната лекция върху свободата като ценност, идеология, потребност, икономическа потребност, но и от предпоследната – дуализъм на човешката природа, колективно съзнание, механична и органична солидарност, аномия. Също бих прегледала отново многото вече прочетени текстове и авторските си реферативни есета и анализи.
Много работа! А няма време, бихте казали Вие. А време има. Навярно сте забелязали, че всяко следващо домашно е малко по-трудно като задача и изисквания от предходното. И тъй като до тук се справяте добре, си позволявам да ви поставя задача да направите обстойно реферативно есе върху всичко прочетено до тук, по темата: Колко е важно да бъдеш свободен и да ми изпратите домашните си работи до следващата неделя, 11.11.2012 г., 24.00 часа в електронната поща. А тук, по стара традиция, публикувайте рекламните резюмета. Колеги, ако работата Ви не е завършена, изпратете това, което сте успяли да направите по задачата в посочения срок.
Честно казано, затруднихте ме този път. Дълго търсих формулата, в която да отразя Вашите теми. Привидно са различни темите на трите групи, но има и буквално еднакви, напр. 1D човек и неговите потребности в един свободен свят; Свободата да бъдеш или да имаш; Решение на дилемата на Хобс и др. Добре би било да намерите колегата със сходна на Вашата тема и да се опитате да работите заедно.
При намирането на темата ми помогна британската литературна класика. Навярно ще разпознаете в заглавието Оскар Уайлд и пиесата му „Колко е важно да бъдеш сериозен“ (The Importance of Being Earnest), поставена за първи път на сцената на St. James Theatre в Лондон през 1895 г. До днес комедията не слиза от световните театрални и орерни подиуми. Отдавна е влязла и в радиоефира и в телевизионния екран. През 2002 г. Оливър Паркър прави едноименен филм с цяло съзвездие от британски актьори. Ако някой от Вас намери филма, ще го гледаме всички заедно в следващите семинарни занятия или в Час на класа. Защото имаме нужда и от лъжичка забавление, хумор и художествена класика, нали?
Попаднах и на една интересна студентска вариация върху същото заглавие. Вместо „Колко е важно да бъдеш сериозен„, Конър Кени – студент в Тринити Колидж, Дъблин, казва „Колко е важно да бъдеш ЧЕСТЕН“ и публикува в университетския вестник есе за етиката на медиите. Прочетете го – нищо чудно, ако намерите нещо познато (http://www.universitytimes.ie/?p=7104).
С извинение за закъснялата есенна задача,
Катя Михайлова
.
Стефан Петров says:
Д-р Михайлова, ето и моето резюме.
Свободата никога не може да бъде разглеждана еднозначно. По-скоро е въпрос на гледна точка. От различните социални прослойки свободата се разбира по различен начин. В този смисъл „битието определя съзнанието“. Свободата за едни е тирания за други. Кои сме ние и можем ли да бъдем свободни?
Паола Павлова says:
Д-р Михайлова, ето моето резюме:
В психологията на човека е заложено той да се приема като свободен освен ако не е в килия, с оранжево облекло. Но никой не поставя под въпрос това че мислите му, правото му на избор, възможността за действие са в тясна и задушна клетка, с отровен въздух. Такава в каквато сам се е поставил. Това е присъдата на всеки човек, която сам е изготвил за себе си. За да бъде един човек свободен той не трябва да се притеснява от това да поеме отговорност и не трябва да се плаши от последствията.
Елена Солакова says:
Добър ден и от мен, д-р Михайлова. Предалагам Ви и моето резюме по проблема:
В името на свободата обществото губи цялостната си структура, разпада се на голям брой негови съставки, всяка от които се оказва отделена от другите и така се лишава от смисъл. Съвременната личност е готова на голям риск в опитите да постигне идеали, които не са нейни. Трудно осъзнава истината за илюзията, в която живее. Мисли, че знае какво иска, а всъщност иска това, което установеният ред очаква от нея. Човекът е жаден за живот, но не е в състояние да го изживее спонтанно… Загубата на спонтанността и индивидуалността води до сковаване на живота, за който трябва да изплатим висока цена. Наистина е непосилно трудно да бъдеш свободен…
Нинка Георгиева says:
Д-р Михайлова ето моето резюме:
Свободата е абстракция, тя не може да бъде посочена, докосната. Тя е цел, към което всеки един от нас се стреми и иска да постигне или поне така си мислим. В работата си ще разгледам свободата като ценност, потребност и идеология. Дали и колко е важно да си свободен, зависи от това къде поставящ личната си свобода в иерархията на потребностите си. Има много базови неща, които човек трябва да задоволи, за да бъде свободен или поне да си мисли, че е свободен. Заблудата, че си свободен идва от факта, че много хора си мислят, че правейки нещо каквото искат, означава да бъдат свобода. Смятам, обаче, че това не е съвсем така. Ако човек не задоволява базовите неща(нужда от храна, топлина, жилище и прочие), то той не се нуждае от въображаемата си свобода и е готов да я жертва свoбодата си.
Александра Брайкова says:
Д-р Михайлова, ето го и моето рекламно резюме:
Да си свободен значи да си в състояние да избираш как и какво да вършиш.
Никой не е напълно свободен-още с раждането си попадаме в оковите на семейството, а по-късно и на обществото.
Свободата е чувство. Свободният човек е креативен, а работата му – ползотворна. Това, да си от полза на другия, удовлетворява и двама ви – така си полезен не само на себе си, а и на околните. – Ето защо е важно да си свободен.
Ирен Бабачева says:
(резюме)Какво е свободата? Свободата е нещо без което не се чувстваме пълноценни. Денят започва със свобода. Едни се борят за нея, за да я имат, други я загубват. Но никой не я притежава напълно.Разбирането за понятието свобода се променя с развитието на личността. Въпросът за свободата е свързан с отговорността пред другите. Ние искаме да притежаваме свободата с цялата и същност, и така всъщност откриваме, че тя зависи от свободата на другите около нас.
Николай Стайков says:
Д-р.Михайлова,моето резюме е:
Свободата е присъща на мнозина, но малцина могат да я използват,за да постигнат прогрес и баланс със заобикалящите ги хора, природа, свят. Обществената полза, зависи пряко от индивидуализма на отделния човек, който е избрал свободата да твори, да създава, да постига, и да цени общото, в което ще открие своята принадлежност, търсенето на колективната свобода може да го направи независим, осланяйки се на опорните зависимости, които сам си е поставил.
Мая Минчева says:
Добър вечер, д-р Михайлова! Ето и моето резюме:Какво е свобода? Свободата е неограниченост! На какво – на различните нива от сложното същество, наречено човек. Свобода на Духа, на волята; свобода на мислите; свобода на чувствата; свобода на действията. Нека започнем с този вид свобода, с който повечето хора свързват понятието – със свободата в действията
Николай Русинов says:
Здравейте, д-р Михайлова. Ето моето резюме:
За да се даде отговор на въпроса „Колко е важно да си свободен“ първо трябва да се разгледа понятието свобода, какво означава то, еднозначно ли е, или се дели на различни видове. И ако да, кои са тези видове, откъде идват, как въздействат те върху отделния индивид и върху обществото. Отговори на именно тези въпроси съм се опитал да дам чрез анализ на 3 основни нива, примери от (не)философски текстове и от реалният живот.
Тони Нанева says:
Добър вечер, д-р Михайлова! Заповядайте и моето резюме:
Човек, никога не може да бъде напълно свободен. Той може да се почувства свободен,когато не поставя граници между себе си,околните и света. Когато не затваря вратите след себе си и е готов да си бъде сам идол. За всеки свободата е различна,но границата между свобода и свободия е твърде тясна, и лесно може да бъде премината. За някои свободата е способността и правота да правиш какво си искаш ,а за други правото да гласуваш. Свободата не е просто право, тя е избор, всеки сам да избира пътя си, но свободата да избираш и отговорността , вървят ръка за ръка. Бог е създал човек със свободна воля – Адам и Ева избират да вкусят от ябълката, Бог бил забранил това, но хората сами избрали да опитат, да опитат от забраненото и понесли последствията от избора си. Бог не е създал злото, омразата, грозното или който и да е грях, но е създал хората свободни.
Михаела Тодорова says:
Д-р Михайлова, ето го и моето рекламно резюме: Погледната от две напълно противоположни страни, виждаме, че свободата има два характера. Единият е позитивен, а другия не чак толкова. Човек не трябва да се страхува ДА БЪДЕ! Не трябва да се страхува да потърси своята свобода, защото именно тя е тази, която го отличава от всички останали. Никой не може да покаже индивидуалността си и истинската си същност, ако не пребори страхът да бъде свободен да го направи. Днес всички сме свободни. Но не напълно. Аз съм свободна сама да избера човекът, с който да прекарам живота си, свободна съм да избера какво да облека утре, свободна съм да избера кои да бъдат мои приятели и кои не, но всъщност аз и всички останали хора, сме оковани във веригите на днешната политика и на цялата ситуация, случваща се в страната ни.
Сабие Хадживезулова says:
Добър вечер, д-р Михайлова! Заповядайте и моето резюме:
Шансът да живееш се дава само веднъж.
Ето защо е много важно как ще превъзмогнеш трудностите, ще можеш ли, ще намериш ли себе си и ще съумееш ли да запазиш свободата, която се дава на всеки човек. Жестока ли е съдбата за нас – хората, когато безвъзмездно ни подарява „свобода“, а не след дълго си я прибира обратно.
„Свобода“ – толкова сила и блян има в това абстрактно понятие …
СВОБОДА, а всъщност – ВСИЧКО !
Лили Казакова says:
Д-р Михайлова,това е моето рекламно резюме от реферативното есе „Колко е важно да бъдеш свободен?“
Колко е важно да бъдеш свободен?Преди да си отговорим на този въпрос трябва да разтълкуваме свободата.Какво всъщност свободата?Свободният човек е този,който твори.Творчеството е най-високата степен на свободата.То е там,където две неща се свързват.Човек също е творение именно на човека,затова той е способен да бъде свободен.
А колко е важно да бъдеш свободен?Бъдейки свободен,чувствайки се неограничен,човешката същност е готова да представи пред Света своите неограничени способности.Да си свободен не означава да не спазваш никакви правила и норми,а да се научиш да живееш въпреки тях и с тях.В този смисъл,човешкото същество трябва да бъде свободно,трябва да мисли и твори свободно,защото и Светът е едно негово творение.
Сабие Хадживезулова says:
Шансът да живееш се дава само веднъж.
Добър вечер, д-р Михайлова! Заповядайте и моето резюме:
Ето защо е много важно как ще превъзмогнеш трудностите, ще можеш ли, ще намериш ли себе си и ще съумееш ли да запазиш свободата, която се дава на всеки човек. Жестока ли е съдбата за нас – хората, когато безвъзмездно ни подарява „свобода“, а не след дълго си я прибира обратно.
„Свобода“ – толкова сила и блян има в това абстрактно понятие …
СВОБОДА, а всъщност – ВСИЧКО !
Гергана Георгиева says:
Добър вечер, др. Михайлова! Ето и моето резюме:
Свободата е абстрактно понятие и може да се разгледа през много призми. През различните векове всеки дава различно понатие за свободата. Но дали наистина е възможно да сме свободни и готови ли сме да поемем жертвата на свободата? Каква е разликата между личностната свобода и обществената такава и какво става с хората избрали да напуснат системата – да живеят отвъд ограниченичта…?
Стоя-Александрина Витанова says:
Д-р Михайлова, заповядайте моето резюме на изготвеното от мен реферативно есе с елементи на анализ.
„Свобода ОТ“ и „Свобода ДА“ обвързваща в себе си аспектите на индивидуализацията,адаптацията,самосъхранението,самотата и морална такава,невротичният и нормален човек,садизъм и мазохизъм,равнодушие,рефлекса на общността за изтласкване и изолиране,солидарност и механична такава,обществен договорса разглежданите пунктове в моята работа. На пръв поглед са напълно отделни елементи,но с обединяващо звено под формата на човешкия избор.
Мила Иванова says:
Добър вечер, д-р Михайлова.Ето го и моето резюме:
Свободата е най- големият парадокс, с който се сблъскваме. През целия си живот човек я ИМА, но НЕ Е свободен… Желае я, но бяга от нея… Колкото по- свободен става, толкова повече сам се заробва .. Къде са границите на нашата свобода? Възможно ли е съществуването на личната свобода в колектива, където всеки трябва да се ‘ нагажда’ по всеки? И кога медиите ще освободят себе си и обществото от собствените си окови ?
Отговорите-в моето реферативно есе!
Ренета Минчева says:
Свободата е едно всеобщо понятие, което засяга всички аспекти на човешкия живот. Тя може да бъде разглеждана също като ценност, потребност, идеология, икономическа необходимост. Животът е една безкрайна борба, в която всеки се бори за един по-добър живот. Всеки човек се ражда свободен и е осъден да бъде свободен до края на живота си, стига да защитава своята свобода. Според мен едно от най-важните ни дадености е свободата. Тя може да се изрази по различен начин и присъства в ежедневието ни под всякаква форма.
Едва ли обаче всеки човек разбира важността и приоритетите, които ни дарява. Тя се изразява както в правото на избор, така и в начина, по който всеки от нас изразява своята личност.
Радина Борделова says:
Д-р Михайлова, ето и моето резюме:
Всеки един човек се стреми към свободата – личната си свобода. Това е заветната цел, с която се раждаме и с която умираме. Непрестанно опитваме да се освободим от веригите, които обществото и светът като цяло ни налага.Митът за изгонването на Адам от райската градина е много характерен пример да отношението „човек – свобода”.
ИСКАМ и ТРЯБВА. Искам да бъда свободен и независим, но не мога да бъда, защото ТРЯБВА да съм част от цялото, имам нужда да съм част от обществото, а то не приема свободните.
. Възможно ли е една медия и въобще журналистиката да бъде изцяло свободна?
Палмира Желязкова says:
Добър вечер, д-р Михайлова! Заповядайте и моето резюме по зададената тема:
Свободата е възможност, свободата е необходимост, свободата е начин на живот, свободата е избор, свободата е реалност и същевременно илюзия. Човек създава свободата и се превръща в нея, но също като лекарство, в чиято листовка са посочени страничните ефекти, свободата може да подтикне човек към свободията, да го превърне в един „страничен ефект”, който е вреден освен за себе си, но и за околните.
Как човек се учи да бъде свободен? Всъщност това учи ли се или всеки го носи в себе си? Децата на XXI век са свикнали да бъдат свободни във всяко отношение – поведение, пушене, пиене, злоба, завист, агресия. Това ли е свободата на съвремието? Такава свобода не може да ни отведе на друго място, освен на дъното, далеч от човешкото, хуманното, доброто. Виновникът за тази трансформация в свободата и респективно в хората, а по-специално в децата, се дължи на света, който също е претърпял своите отрицателни промени и който като „болест” предава „заразата” на всеки.
Алиса Иванова says:
д-р Михайлова, ето моето резюме:
Защо е толкова важно да бъдем свободни? Не може ли да сме просто част от една единица, наречена общество, да се придържаме към общоприетите норми, да споделяме общи разбирания, да сме сигурни , да правим това, което правят другите, да влезем в група и да се подчиняваме на лидера? Защо ни е нужно да излизаме от кутията? Със сигурност е по-лесно да избягаме от свободата и да се приобщим към цялото. Но това носи ли удовлетворение? Можем ли да постигнем пълна свобода? Нали освен от свобода, ние имаме потребност от пренадлежност, сигурност, унаследеност- също ценности. А какво можем да очакваме от свободата освен несигурност, самота, неразбиране от страна на другите? Отговори на тези въпроси може да намерите в моето реферативно есе.
Ина Кръстовчева says:
Добър вечер, д-р Михайлова. Това е моето рекламно резюме:
Свободата- това е правото на човек да съществува независим от околните, да прави каквото, когато, където и както си поиска, без да се интересува от мнението на хората. Тези индивиди са рядко срещано явление в днешния свят, изпълнен с лъжи, измами, интриги, нагаждачество. Да си свободен да се бориш, да обичаш, да дишаш, да избираш- това е смисълът на човешкия живот.
Обществото е една затворена система. Всеки е свободен. Но само на теория. За съжаление. Гражданите са поставени в оковите на заобикалящата ги ситуация. А тя никак не е лесна. Всеки сам се справя с трудностите. Всеки сам за себе си се бори да е свободен. Свободен относно живота си, близките си, обкръжаващия го кръг от хора- някои- интересни, други- не дотолкова, задълженията си. Всеки иска свобода. На словото, на действията, на мисленето. Не на всеки обаче трябва да се даде свобода. Не всеки я заслужава.
Теа Даулова says:
Всеки човек има правото да бъде свободен и сам решава дали да Е такъв или НЕ. Пътят към свободата е пълен с препятствия, но това не е причина да бягаме от нея. За да изгради човек своята Личност, той смело трябва да продължава напред, в постоянна борба за свободата си. А това никак не е лесна задача…
Трейси Велчева says:
Добър вечер, д-р Михайлова. Ето и моето резюме:
Преди да се разкрие колко е важно човек да бъде свободен, трябва да се определи истинското значение на думата „свобода”- какво тя дава и какво отнема на човека. Всеки би дал различно определение за понятието „свобода”- за едни е заплаха, караща ги да се чувстват несигурни, застрашени от околния свят, а за други е възможност за изява на индивидуалните качества, за задоволяване на личностните потребности. Част от хората не могат да се справят с отговорностите, които свободата им предоставя и избират да бъдат несвободни и зависими. Структурата на съвременното общество въздейства на човека по два начина: първият е, когато човекът става по-независим и уверен в себе си , а вторият когато изпада в голяма изолация, страх и самота. Колкото по-различен е определен човек, толкова по свободен и смел ли е ?Често, когато даден субект избере да бъде свободен и да разкрие своята индивидуалност , той бива неразбран и изолиран от останалите. Свободата е ситуирана във всяка сфера на обществената социологическа система и това доказва колко е важна за развитието на обществото. Същността на това да бъдеш свободен е в това да бъдеш изобретателен, мобилен, поемащ рискове, способен и отговорен да достигнеш до върха на „пирамидата“ и да бъдеш независим.
Полина Иванова says:
Здравейте, д-р Михайлова, ето и моето резюме на тема: Колко е важно да бъдеш свободен?
Свободата – най – голямата ценност, която може да притежава човек.Важно е индивидът да е наясно с нея и да знае как ще я постигне.Прекалено кратък е живота, за да опитаме от всичко, но е достатъчен, за да постигнем целта си и да вкусим поне малко от свободата. Едно велико чувство, ако знаеш как да го изпиташ.
Свободна е тази душа, която знае как да контролира чувствата, живота и съществуването си като цяло. Свободата носи красота и успокоение на индивида.
Вержиния Йорданова says:
Добър вечер д-р Катя Михайлова, ето и моето резюме:
Свободата, възможна ли е и на каква цена? Желана от всички,а готови ли сме всъщност за нея? Какво е свободата за днешния човек и какво е означавала в миналото? Да бъдеш свободен и да отстоиш личността си или да останеш в сянката на господството на обществото и управлението.. Свободата е чувство на духа, което трябва да откриеш сам и дори един роб може бъде свободен за сметка на свободния човек, който остава зависим от „изкуствените“ му наложени ценности. Една тема, която вълнува всички, а никой няма рецептата за така мечтаната свобода…
Станислава Цветкова says:
Моето резюме: Свободна е тази душа, която иска да живее в свят на красота и се бори другите също да имат тази възможност. Свободата дава възможност да се почувстваш силен, независим, прав – да нямаш ограничения, да правиш каквото си искаш, да обичаш и да мразиш, да създаваш и рушиш. Ала как можем да бъдем напълно свободни? Когато носим отговорност за собствените си действия, следователно не сме свободни, защото отговорността не е свобода. Тя е ограничение. Тоест няма някой, някога да бъде напълно свободен, защото винаги зависи от нещо. Дори да зависим само от себе си – пак зависим от някого…
Лилия Христова says:
Добър вечер, д-р Михайлова ! Заповядайте моето резюме на тема „Колко е важно да бъдеш свободен“ :
Свободата е много важна. Когато осъзнаем това ние по-лесно постигаме целите си и достигаме желанията си. Важно е човек да се чувства свободен да прави това, което иска, да изразява мнението си, въпреки чуждите противоречия, да бъде себе си. Когато се чувстваме свободни всичко около нас е по-лесно и по-приятно. Свободата не се изразява само в това да сме на свобода, а и в това да бъдем себе си. Свободата в човешкото ежедневие се явява като осъзната необходимост. Без нея нашето съществуване е почти невъзможно. Не трябва да се затваряме в себе си, а трябва да умеем да покажем на околните що за личност сме. Когато човек се чувства свободен никой не може да го спре да постигне това, което желае. Човек е толкова свободен, колкото сам си позволи, за това не трябва да си внушаваме, че нещо или някой ни спира да достигнем целта, която сме си поставили. Важно е да осъзнаем колко важно е да сме свободни, защото осъзнатата свобода е ключът към успеха.
Анита Соколова says:
Здравейте, д-р Михайлова, ето резюмето ми:
Няма как да измерим важността на свободата. Тя е състояние на духа, което няма граници и ни дава нови възможности. Не всеки може да бъде свободен, това зависи от личността на всеки човек. Премахването на външното господство е единственото условие за постигане на свобода на личността. Свободата е една от предпоставките на битийния модус. Основната му характеристика е да бъдеш активен, което много добре описва свободата. Тя дава право на избор и подтиква към развитие на индивида.
Георги Георгиев says:
За свобода копнее всеки . В миналото и до днес всеки човек се бори за това да може спокойно да нарече себе си „ свободен човек ” . Именно в името на свободата по целия свят са се водели и се водят редица войни . Всяка една държава , която днес можем да срещнем на географския атлас се е борила и е извоювала своята свобода . Ние българите можем само да се гордеем с многовековната история изпъстрена с редица битки за свобода . Само можем да се гордеем с множеството велики българи , благодарение на които днес се радваме на нашата свобода . Въпреки това днес всеки си задава въпроса : „ Свободен ли съм всъщност ? ”
Симона Вълчанова says:
Добър вечер, д-р Михайлова! Представям Ви резюмето си на тема: Колко е важно да бъдеш свободен
Свободата е табу в днешно време. Свръхценност, която малко хора притежават. Тези, които я носят в себе си и не се страхуват да я изразят, се наричат истински личности. От начало до край. Ясно очертават своите граници, знаят на какво са способни и не спират да търсят и да учат.
Павел Стоянов says:
Д-р Михайлова ето моето резюме:
Човек от раждането си се стреми към свободата и по пътя си той среща различни пречки за нейното осъществяване. За него е особено важно да бъде свободен, да има право на избор, на мнение, на изразяване на собствената си воля.Това, обаче носи отчуждение и самота на индивида и го кара да се страхува от свободата.
В днешни дни медиите дават голяма част от информацията, достигаща до човека. Важно е те да не бъдат цензурирани, за да не се задвижи машината за манипулация на общественото мнение.
Самото общество от ранна детска възраст насажда определени стереотипи и поставя невидими граници на свободата на индивида.То ограничава способността му да мисли и по този начин.отнемайки важната за неговата същност свобода, го прави един неодушевен предмет в своите ръце.
Неделина Петкова says:
Ето моето резюме на темата :
Свободата, колкото и неистово желана да е (както от обществото като маса, така и като отделния индивид като независим) тя почти никога не бива достигната. Свободомислещи хора има, свободия също съществува, но истинска, чиста свобода и независимост от околните е рядко срещана сред средностатическото общество. Тя съществува по-скоро като идея, като висша цел, като двигателна сила и стимул за независимо развитие и делене от общата зависима маса. Свободата е идеологията, както и независимостта, която съществува единствено в съзнанието на човека. Истинска свобода не съществува, всеки е зависим от нещо – физически или духовно.
Стефани Филипова says:
Здравейте, д-р Михайлова. Ето го и моето рекламно резюме:
Всеки човек има лична представа за свободата, но рядко се замисля над нея, тъй като отговорите се въртят в омагьосан кръг, в който всеки фактор е неизбежно свързан с предходния. На фона на общоприетата дефиниция на понятието „свобода” е куриозно да я „затваряме” в дадена форма, но както всичко останало Свободата също има свои граници и норми. Във всекидневието си, често казваме, че сме свободни или, че някой пречи или ограничава личната ни свобода, но как можем да твърдим подобно нещо, след като не сме наясно със свободата си, с привилегиите, които ни осигурява, още повече с нормите, които ни налага. Има въпроси, които всеки трябва да си зададе и да намери своята най-правилна формула, за да постигне т.нар. „златна среда” м/у обществените правила и личностното саморазвитие, за да добие смелостта да „вземе“ полагащата му се свобода.
Мария Константинова says:
Здравейте д-р Михайлова,представям ви моето резюме на тема „Колко е важно да бъдеш свободен?“ :
Колко е важно да си свободен?Къде се крие разковничето и задаваме ли си понякога този въпрос касаещ собственото ни съществуване и бъдеща реализация?Разбираме ли смисъла на думата свобода?
Отговорът се намира в празнословието,в мълчанието,в затвореното съзнание на цяло едно общество.Всеки сам за себе си трябва да открие формулата за свободата, но не за някаква временна или фалшива свобода,а за истинската,реалната провокираща самостоятелно мислене,личностно творчество и потребност от бъдене, а не от притежание.
Свободата може да бъде разгледа на няколко системни нива:микро,мезо и макро като обикновено се свързва с човека като самостоятелна личност,медиите като медиатор между обществото и институциите и не на последно място свободната обществена изява извън границите на самота,отчужденост и изолация.
Трудно е наистина да се освободиш от чуждото влияние, но резултата след това е провокация към личността и обществото за творческо предимство пред обречените на вечна зависимост и собствен затвор заради страха си от това бъдат много,а не да имат много.
Затова свободни си остават само онези,които се осмеляват да изразят своето самостоятелно мислене, като символ на независимост и неприкосновеност на личната им свобода!
Ралица Кашинова says:
Д-р Михайлова, това е моето резюме:
Да бъдеш свободен е много важно.Независимо от това, дали свободата е хубаво или лошо нещо, тя е основополагаща живота на човека.Те и лошите неща са важни, колкото и да не ни се иска.Важно е да сме свободни, защото по този начин сме различни.Предтавяме нашата индивидуалност в много аспекти.Много важна стъпка е излизането от кутията, в която сме затворени.Много е трудно, но излезеш ли, покажеш ли силата си и упоритостта си, ти завинаги ставаш свободен.Изключително важно е да си независим, но прекалено малко хора имат смелостта да избягат от черупката си, да се освободят от оковите на своите закрилници, да рискуват и да успеят.Притежавайки способността да избягаш от зависимостта, ти откриваш много възможности, които са непонятни за затворените в кутията хора.Пред теб се отварят врати и ти решаваш кои да затвориш и през кои да минеш.Това е силата на свободата-право на собствен избор.Всичко е в твоите ръце, всичко зависи от теб.Пътят към свободата не е лесен.Но веднъж поемеш ли го, ти правиш първата крачка към свободата.Избираш своя път и го поемаш, ти се освобождаваш още при взимането на решението си.
Елена Думанова says:
Преди да стигнем до нужното ни решение на въпроса „Колко е важно да бъдем свободни?”, трябва всъщност първо да разберем какво е свободата. Свободата е мисъл, съвършенство. Социално отношение, което се нуждае да бъде осъзнато. Това е начин да бъдеш себе си, без чужди условности. Тя е много трудно достижима, но все пак е възможна. Свободата е ценност, идеология. Тя винаги пряко се свързва с няколко понятия, които я съпътстват и поясняват – егоизъм, индивидуализъм, алтруизъм, притежание, битие, солидарност. . За съвременния човек свободата има две измерения: той е свободен от традиционните авторитети и е станал личност, но същевременно се е оказал изолиран, защото малцина са истински свободните днес. Чувството за свобода ни прави силни, самостоятелни, вярващи в себе си. Важно е да си свободен, за да имаш възможността да поемаш рискове, да мечтаеш, да градиш и да се проваляш.
Теодор Тодоров says:
Гл. ас. д-р К. Михайлова, заповядайте моето резюме:В анализа, с използваните аргументи се опитвам да поясня, че свободата е потребност на обществото, необходима за неговото функциониране и ефективно развитие. Но за да бъде разбрана правилно, трябва да има изградени обществени ценности, правила и задължения, към който да се придържаме, за да не нарушаваме свобота на останалите индивиди и тяхните права. В противен случай, при нейното неправилно разбиране настава свободия.Свободията, свързвам с: хаус, липса ценности и солидарност , настъпване на анархия, дезинеграция, неустойчивост на обществото, неефективно развитие на сферите на обществото и загубата на соалната връзка, по между им.
Елена Минкова says:
Д-р Михайлова, това е моето резюме:
Свободата- това, от което бягаме или нашата съдба? Ако някой може да заяви, че е абсолютно свободен и безусловно щастлив, кой би бил той?
Днес животът се е превърнал в зависимост за повечето хора. Ако човек обаче е окован в зависимости, какво зависи от него? Как се справя с тях, как се преборва с потребностите си и спира да живее окован във веригите им? Кое довежда човека до „просто оцеляване“ превръщайки го в „просто хищник“?
Индивидуалното в модерното общество се развива в гранциите на определни територии, които са предначертани от обществото на националната държава, Траекториите, на която са предвидими, независимо от всички възможни отклонения. Социализацията на личността се осъществява като индивидът се приобщава към социални норми и институции.
Каква е разликата между затворниците в паноптикума и затворниците в класическия затвор- отненти са мрачните кътчета където може да се скрият идентичностите. Сега да приемем, че кулата в паноптикумът е държавната машина, надзирателят е всевиждащата власт, а индивидите са хората, които постоянно биват следени, всяко отклонение от нормите бива докладвано от стремящите се към превилегии.
Къде е тази наша свобода, определено не е в държавата. Прав ли е този, който казва, че е свободен тогава когато е независим, когато скъса връзка с този свят, света на нормите, законите и забраните, свят на традициите, обичаите и повелите?
Абсолютна свобода не съществува, тогава когато не си окован в зависимости, си окован от независимости. Има гранично поле- съдба…
Десислава Гергова says:
д-р Михайлова, това е моето резюме:
Какво е свобода? Свободата е неограниченост.На какво – на различните нива от сложното същество, наречено човек.Човек се ражда свободен, а навсякъде е в окови” е казал Русо и е бил съвършено прав. Накъдето и да погледнем, непрекъснато сме ограничавани от някого или от нещо. Дори често водим вътрешна борба сами със себе си.Безспорен е факта, че човек се ражда свободен, но той трябва да извоюва свободата си, защото за какво му е свобода, ако не може сам да намери пътя към нея и да се възползва? Да бъдеш уязвим, онеправдан и зависим, никой не би те осъдил,че ти си такъв, но за някои хора е твърде сериозен проблем, тъй като всичко това ни лишава от нашата лична свобода. Да бъдеш или да не бъдеш свободен и до колко е важно това? Свободата е важна за всеки един човек, защото той трябва да съхрани от нея поне малко, за да запази своята същност.
Василена Василева says:
Здравейте д-р Михайлова. Ето и моето резюме:
Още от раждането си човек е заставен да се доказва пред обществото и да изгради личността си. Първата му задача е да бъде непоколебим в защитаването на свободата, защото загуби ли нея, губи всичко. С помощта на етиката той сам решава какъв да бъде и кои да бъдат правилата на неговия живот. Тъй като човекът е част от обществото, той е заставен да се ръководи от неговото развитие. Оковите, които то му налага, са правилата, според които той съществува в полза на общото благо. Когато попада в различни ситуации, човек действа под влияние на своите влечения и спонтанни изблици, като се показва повече роб на своята природа, отколкото зависим от външните сили – природни или социални. Независимо от епохата, в която живее, човек винаги ще бъде съблазняван и ще се поддава на изкушенията, които крадат свободата му. Постепенно той се превръща в една незначителна марионетка без право на лично мнение и стойностни действия. Защото, задоволил своите естествени потребности – да бъде нахранен и облечен той се превръща в подобие на робот, вече не е свободен човек. И все повече се наблюдава тенденцията хората да заменят свободата си поради страха си от нея. Не достигат или не искат да достигнат до зрелостта да бъдат независими, рационални и обективни.
Ивона Дочева says:
Д-р Михайлова, ето и моето резюме: Свободата е не само висша ценност, но и непосилно бреме. Всички хора се стремят към нея, но някои не са достигнали зрелостта да бъдат свободни. Но какво е свободата? Не е ли възможността на човек да мисли, изказва свободно мнението си и създава духовни и материални ценности. Следователно свободата е онова, което дава възможността на човек да се чувства личност. …
Виолина Дочева says:
Д-р Михайлова, ето моето резюме: Свободата е дифузно и дисперсно явление, феномен. Освен това има много различни видове свобода. Ето защо на пръв поглед нищо не може да бъде напълно свободно. А дали не може? Идеалната медия ще бъде тази, която ще опосредява получателите на информация и случващото се без да променя фактите и да се намесва по някакъв начин. Така до потребителите ще достигне само чистата информация, а те на свой ред ще бъдат свободни да правят оценки и изводи. Свободата на социалните субекти се изисква от икономически и социални фактори.Без възможност за удовлетворяване на общопризнатите интереси по общопризнат начин, личността не би могла да просъществува. Човек се ражда свободен, но в процеса на развитие, обществото и другите го поставят в окови. Той трябва да защити и изстрада своята свобода и цял живот да разкъсва веригите на обстоятелствата.
Валерия Видева says:
Д-р Михайлова, ето моето резюме:Блянът наречен свобода винаги е вълнувал умовете на всички човешки същества. Свободата може да бъде определена едновременно като потребност, висша ценност, идеология и мечта. В историята можем да открием много примери, затова на какво е готов един народ в името на свободата, а ние като българи можем само да се гордеем от смелостта и жертвоготовността на нашите деди, които са дали своя живот, за да може ние днес гордо да заявим, че сме свободни. Много социолози, философи, психолози и др. са дискутирали темата за свободата. Според някои тя има и своята негативна страна, когато нейният смисъл не е разбран правилно. Други смятат, че свободата може да бъде и най-големият ни страх. Всички те я анализират, задават въпроси и дават отговори, но всеки един от тях чрез своите трудове ни показва колко е важно да бъдеш свободен, да твориш, да оформяш своя характер без страх от несигурността и да ценим дадената ни свобода, защото нейната липса би погубила нашата индивидуалност и смисъла на нашето съществуване.