…..Въздействието на медиите като средства за масова информация, върху структурата и динамиката на социалните и обществени взаимоотношения отдавна вече не е начална научна хипотеза. Резултатите от множество емпирични социологически изследвания върху ефектите на комуникацията показват, че медиите въздействат върху аудиториите си, дори и когато говорим за ограничени от обективната и субективна реалност ефекти. От изследванията на Джордж Гербнер и колектив знаем, че медиите култивират аудиторията си, възпитавайки определени потребности, цели и ценности. Ако прехвърлим социалнопсихологическата класика, неминуемо ще попаднем на Густав Льобон и тезите му за манипулацията на тълпите. Малко по-близо до нас във времето, Серж Московичи доказва, че медийните аудитории днес са „разпръснати тълпи”, които изпитват същия род въздействия на медиите, като съвременните комуникатори, както класическите Льобонови тълпи. И макар днес, на гребена на Третата вълна по Алвин Тофлър, в мрежите на мрежовото общество по Мануел Кастелс да сме свидетели на раждането и развитието на поколение нови, социални, разпространявани чрез интернет медии; да участваме в изграждането на съвременното дигитално комуникационно пространство (Михайлова, 2011, 299) и още повече – в решаването на основния поколенчески конфликт в него – между „старите” медии на индустриалното общество от Втората Тофлърова вълна (печат, радио и телевизия) и „новите” медии на информационното общество от Третата вълна (така нар. социални медии); да генерираме самочувствие на овластена аудитория, ние в индивидуален, общностен, обществен план, продължаваме да потвърждаваме съвременната адекватност и приложимост на класическите теории за медийните въздействия върху хората, общностите и обществата.
……Възниква все пак и нещо ново, нещо различно. Медиите и информационните и комуникационни технологии днес въздействат не само въз основа на съдържанието на комуникационните съобщения, образи, които разпространяват, но също и като формират различни поколения хора на базата на моделите им за медийно потребление. Можем ли да говорим за поколенческа диференциация в съвременното общество въз основа на разпространените модели на медийно потребление, има ли точки на конфликтност между различните медийно детерминирани поколения, има ли начини на съвместяването им?
…….Издига се хипотезата, че в условията на информационно (Алвин Тофлър, 1980), мрежово (Мануел Кастелс, 2004) общество се поражда един нов критерии за социално неравенство, задълбочаващ цивилизационното разлоение в българското общество (Михаил Мирчев, 2009, 407-507) – самите нови технологии и медии, които водят до така нар. дигитално разслояване (Ди Маджио, Харигати, 2001, Ян ван Дийк, 2008). Този критерий, за разлика от класическите критерии за стратифициране на обществото се проявява в микро план – в семейството, означавайки различна степен на способност за адаптация и мотивация за интегриране на отделните поколения в семейството към новата дигитална публична и комуникационна сфера. При тази хипотеза, в съвременното семейство наблюдаваме съжителство на различни поколения, дефинирани съобразно доминантната употреба на даден вид медия (Пиермарко Аролди, Фаусто Коломбо, 2007, Михайлова, 2011, 159-185). Самото то, семейството, е изправено пред необходимостта да намери баланса на съвместяване на различните поколения, слоеве в себе си, за да постигне оптимално изпълнение на основната си функция по отношение на обществото като система – възпроизводство на качествено население. В полето на изследователския интерес попада проследяването на проекциите на съвременния макро проблем дигитално разслояване, стратификация (Жельо Владимиров, 2008) в микро социален мащаб, в семейството. Полезно би било на емпирично ниво да се изследват и съпоставят възможностите за достъп и нивото на медийна грамотност на три поколения в българското семейство: баби и дядовци като класическо телевизионно поколение или „дигитални имигранти” (Марк Пренски, 2001); родителите като интернет поколение; и децата като М² (media multitasking) или „дигитални граждани (Пренски, 2001), а на теоретико-методологично да се изведе модел на „дигиталното българското семейство” – достъп и употреба на нови технологии и медии, мотивация и участие в новото дигитално комуникационно пространство.
Ако искате да разширите знанията си, прочетете:
- Михайлова, Катя. Дигиталното разслояване в съвременното българско семейство: конфликтност или съвместяване между родители и деца. (2013). Намерете текста сами.
На любознателните препоръчвам още:
- Владимиров, Ж. „Дигитално разделение” или информационно измерение на социалното неравенство. В: Социологически проблеми, 2008, 3-4, с. 214-231
- Кастелс, М. Възходът на мрежовото общество. С.: ИК „ЛиК”, 2004.
- Льобон, Г. Психология на тълпите. С.: Изд. „Жарава”, 2002.
- Мирчев. М. Социална динамика и цивилизационно разслояване. С.: „М-8-М”, 2009.
- Михайлова, К. Телевизията за деца. С.: „М-8-М”, 2009.
- Московичи, С. Ерата на тълпите. С.: Изд. „Дамян Яков”, 2007.
- Тофлър, А. Третата вълна. С.: ИК „ПК Яворов”, 1991.
- Jan van Dijk. The Digital Divide in Europe. In: The Handbook of Internet Politics, Routledge, London and New York, 2008.
- Lazarsfeld, Р. Elihu Katz. Personal Influence: The Part Played bу People in the Flow of Mass Communications. Transaction Publishers, 2006.
- Prensky, M. Digital Natives. Digital Immigrants. In: On the Horizon, Vol. 9, MCB University Press, 2001.
- Tapscott, D. Growing Up Digital: How the Net Generation is Canging Your World. McGraw-Hill Professionals, 2008.
- Aroldi, P., Fausto Colombo. Generational belonging and mediascape in Europe.http://www.jsse.org/2007/2007-1/pdf/aroldi-colombo-mediascape-1-2007.pdf
- Paul DiMaggio, Eszter Hargittai, Coral Celeste, and Steven Shafer. From Unequal Access to Differentiated Use: A Literature Review and Agenda for Research on Digital Inequality.http://www.eszter.com/research/pubs/dimaggio-etal-digitalinequality.pdf
- Vittadini, N., A. Siibak, I. Carpentier Reifová and H. Bilandzic. Generations and media: The social construction of generational identity and difference. In: Carpentier, N., (at all eds.) Audience Transformations. Routlege, 2013.