Теми и задания за курсови проекти по „Медийна регулация“
Непрекъснато чувам три фрази:
- Университетското образование няма връзка с практиката;
- Методите на преподаване не са адекватни за новото поколение студенти;
- Студентите преписват и получават нереални оценки.
И непрекъснато се боря с тях, доколкото и както мога в преподавателската си работа. Ето какви са оръдията ми. Ако приемем, че практиката е всичко извън университета – бизнесът, държавата и обществото, то следва да свържем образованието – учебни програми и планове, съдържание на учебни дисциплини, методи на преподаване, изисквания към работата на студентите, конкретни задачи, с онова, което се случва в момента извън университета в момента на преподаване.
Конкретно – „Медийна регулация“ завършва във време на предизборна кампания. И медиите, и политиците, и наблюдателските организации, и държавата, и гражданите – всички участваме в този процес, повече или по-малко се готвим за Европейски избори 2014. Всъщност живеем и учим в една реална лаборатория и би било наивно да пропуснем шанса да направим своите експерименти. Ето защо ви предлагам темите за курсови проекти по дисциплината „Медийна регулация“ тази година да бъдат в обхвата на регулация, само- и корегулация на медиите по време на избори. Ако все още не сте, то влезте в практиката – изучете я, проверете дали създадените теоретични модели, апробираните вече методики работят или е необходима нова теоретико-методологическа интервенция.
Можете да работите индивидуално и групово. При екипните разработки, държа ясно да разпределена работата и да е указано кой член от екипа какво точно е свършил в общия проект.
В своите разработки, използвате свободно е-учебника по регулация на медиите. Той е създаден да улесни вашата работа, вашите нови открития. Но внимавайте – учебникът е христоматиен, в него са събрани всички научни публикации, достъпни он-лайн по регулация на медиите, проверката ще е лесна.
Очаквам да изберете тема и задание от списъка. Ако имате желание да разработите нещо различно, пишете ми, ще обсъдим. Изпратете разработките си на [email protected] до 12 юни 2014 г. Без титулни страници! Достатъчни са името и факултетния ви номер, както и темата, по която работите. Обем – според мен работата по зададените теми не може да се събере в по-малко от 10 страници, колкото и лаконичен да е авторът.
Публикувайте резюме на работата си – до 500 думи, тук като коментар по тази публикация.
Теми и задания
1. Регулаторна рамка за дейността на медиите в изборен процес (предизборна кампания, изборен ден). Представяне и анализ на регулаторна рамка за Европейски избори 2014.
2. Регулаторна рамка за дейността на медиите в изборен процес (предизборна кампания, изборен ден). Представяне и анализ на регулаторна рамка за Европейски избори 2009.
3. Саморегулация на медиите в изборен процес (предизборна кампания, изборен ден). Представяне и сравнителен анализ на рамка за саморегулация на медиите за Европейски избори 2009 и 2014.
4. Мониторинг на медиите по време на предизборна кампания ‘2013. Представяне и анализ на направените наблюдения. Субект и финансиране на мониторинга. Методическа рамка: наблюдавани медии (извадка); наблюдавани индикатори; време на провеждане; резултати.
5. Мониторинг на медиите по време на предизборна кампания ‘2011. Представяне и анализ на направените наблюдения. Субект и финансиране на мониторинга. Методическа рамка: наблюдавани медии (извадка); наблюдавани индикатори; време на провеждане; резултати.
6. Мониторинг на медиите по време на предизборна кампания ‘2009. Представяне и анализ на направените наблюдения. Субект и финансиране на мониторинга. Методическа рамка: наблюдавани медии (извадка); наблюдавани индикатори; време на провеждане; резултати.
7. Количествени методи за изследване на дейността на медиите по време на предизборна кампания. Мониторинг на традиционни медии (радио, телевизия, печат). Индикатори: законност, плурализъм, право на отговор, информационни и образователни материали за начин на гласуване, мотивационни кампании за гласуване.
- Изберете медия и направете едноседмичен мониторинг на дейността й в рамките на предизборната кампания. Не забравяйте да изберете индикатори, които ще следите.
- Изберете тема и направете едноседмичен мониторинг на присъствието на темата в избрани от вас медии.
- Изберете личност – кандидат за депутат в Европейски парламент, лидер на партия, представител на гражданското общество, направете едноседмичен мониторинг на присъствието му в избрани от вас медии.
8. Количествени методи за изследване на дейността на медиите по време на предизборна кампания. Мониторинг на он-лайн медии. Индикатори: законност, плурализъм, право на отговор, информационни и образователни материали за начин на гласуване, мотивационни кампании за гласуване.
- Изберете медия и направете едноседмичен мониторинг на дейността й в рамките на предизборната кампания. Не забравяйте да изберете индикатори, които ще следите.
- Изберете тема и направете едноседмичен мониторинг на присъствието на темата в избрани от вас медии.
- Изберете личност – кандидат за депутат в Европейски парламент, лидер на партия, представител на гражданското общество, направете едноседмичен мониторинг на присъствието му в избрани от вас медии.
9. Качествени методи за изследване на дейността на медиите по време на предизборна кампания. Съдържателен анализ на традиционни медии (радио, телевизия, печат). Индикатори: законност, плурализъм, право на отговор, език на омразата и др.
- Изберете медия и направете анализ на излъченото от нея съдържание за избран от вас период в рамките на предизборната кампания 2014. Не забравяйте да изберете индикатори, които ще следите.
10. Качествени методи за изследване на дейността на медиите по време на предизборна кампания. Съдържателен анализ на он-лайн медии. Индикатори: законност, плурализъм, право на отговор, език на омразата и др.
- Изберете медия и направете анализ на излъченото от нея съдържание за избран от вас период в рамките на предизборната кампания 2014. Не забравяйте да изберете индикатори, които ще следите.
11. Изследване и анализ на ефекта от медийните съдържания, разпространявани по време на предизборната кампания за Европейски избори ‘2014. Продължение на работата по проекта „Аудиторията на Четвъртата власт“ от „Социология на медиите“, есенен семестър.
12. Лидерите на мнение в медиите по време на предизборната кампания за Европейски избори ‘2014. Продължение на работата по проекта „Лидерите на мнение днес“ от „Социология на медиите“, есенен семестър.
13. За и против платеното отразяване на предизборната кампания за Европейски избори ‘2014. Позиция, теза на автора; аргуменрация – теоретични постановки и емпирични факти.
Критерии за оценка на курсовия проект
Отличен (6) – адекватно на темата, ясно структурирано съдържание; реферативност, изследователски подход; авторство, иновативност; уважение към българския език.
…….
Слаб (2) – нищо от предвиденото за отличен.
Колеги,
Моля забележете, че оценката на курсовия проект е е вашата семестриална оценка. Тя е само част от общата оценка по дисциплината. Останалите компоненти са: участие в и подготовка за семинарни занятия.
Катя Михайлова
Петя Иванова says:
В рамките на предизборна кампания медиите са пътеводната светлина по пътя на правилния избор за по-добро бъдеще. Тяхната мисия е да формират обществено мнение, информират и образоват. Новинарският сайт http://www.dnevnik.bg се справя достатъчно добре със задължението си към обществото. Спазени са законовите норми и журналистическите принципи. Наблюдават се достатъчно образователни материали, както и политически плурализъм на съдържанието. В рамките на предизборната кампания за Европарламент се наблюдава цялостен спад на качеството на материалите по темата във всички медии.
В онлайн съдържанието като цяло се усеща липсата на открити дебати между лидерите на партиите, на материали, които да мотивират избирателя да гласува, на прозрачност във финансирането на медиите. Пропуснати са ценностите на Европа, които да разяснят важността на вота.
Не всички лидери и ключови личности от предизборния процес са отразени достатъчно – много от тях остават в периферията на дневния ред или изобщо не са отразени.
Теди Цветкова says:
С датата 25.05.2014г, съвсем не започна всичко. Началото бе сложено седмици по-рано. Сред цялото рекламно изкуство на което се наслаждаваме дори докато вечеряме се появи и един феномен. Освен рекламни видеа на човек, който плюе в мивка и действието приключва като горкия, остава без зъби, само и само да ме убеди, че трябва да си купя неговата паста за зъби, жена, която се чуди дали да вдигне капака на колата или краката си пред снажен господин, се появи Бареков. Веднага след края на вечерната емисия новини, героят на новото време, наричан още и „Дудука“, се появи и на моя екран. Там той обясняваше на група немощни пенсионери, как ще успее да прокара закон, чрез който лекарствата за всички „Болни, здрави, млади, стари“ ще бъдат безплатни. Хората така се радваха на Дудука, че ми се прииска да гледам отново и отново онази с краката, капака, ракията и салатата. Тя поне е откровено тъпа и не се опитва да ме убеди в обратното. В страни като Германия, Франция, Великобритания, Румъния и други, платената политическа реклама е забранена. Това дава равен старт на всички кандидати да достигнат до обществото и да изложат идеите си. Тази забрана, не позволява и маниполиране на медиите, особено в момент на избори, когато именно те са необходимост за обществото. В България всичко това се плаща, но и в този случай се казва, че се дава равен старт за всички. Няма никаква честност там където има надпревара с пари. Към момента на сайта на Сметната палата може да се види дали партиите, участвали на изборите, са получили дарения. „България без цензура“ имат над 1 млн. и 200 хиляди лв. постъпили дарения. ГЕРБ не са разчитали на дарения, а на пари от субсидията си. Около 65 000 лева дарения са събрали от Реформаторския блок, като 35 са получени по време на благотворителен бал. „България без цензура“ е изхарчила точно 734 412,50 лева за предизборното си представяне в медиите до момента. На второ място са БСП с 666 474,93 лева. На трето е „Атака“ с 428 982 лева, четвърти са Реформаторският блок с 337 892 лева, а пети са ДПС с 266 733 лева. Следват АБВ (208 984 лева), ГЕРБ (131 131, 60 лева) и Синьо единство (74 233 лева). На последно място в списъка на „Отворен парламент“ стои партия „Зелените“ с 4506 лева. Установеното от ГИСДИ, доказва как медиите не улесняват изборния кодекс, а дори напротив. Можем спокойно да го наречем рекет. Никъде няма основателни причини за увеличението от 20% до 100% за политическа реклама. Как биха могли малки и нови партии, без дарители и без финансите на партии като ГЕРБ, БСП, АТАКА, ДПС и България без цензура, да се конкурират равнопоставено в медийното пространство?
Elena Donkova says:
В процеса на предизборна кампания медиите засилват своя облик на търговци на влияние. Социалната отговорност на журналистиката следва да установява качествен съдържателен медиен продукт, при който влиянието на политическите партии не създава предпоставки за медийна манипулация. Прозрачността и публичността на отношенията между медията и политическите партии или независимите политици се изисква от Изборния кодекс. В конкретния случай разглеждаме националния ежедневник „24 часа”, като съдържателния анализ на политическите платени публикации обхваща предизборния период от 12 май (понеделник) до 18 май 2014г. (неделя) включително.
Условието за публикуване на тарифи и договори в предизборната кампания за Европейски избори ’14 е изпълнено от търговската медия, като тези документи са откриваеми на уеб адреса на медията. В договорите, подписани между политическите представители и Вестникарска група България („24 часа“ е част от нея) се установява, че от предлаганата услуга за отразяване на предизборната кампания се възползват седем политически сформирования.Вестник „24 часа” използва за обозначение на политическите платени материали кръгъл знак, оприличаващ се на мишена. Националният ежедневник е спазил законността съгласно Изборен кодекс 2014 в предизборната кампания.По време на този период речта, която използват политиците, е по-структурирана, а думите им са подбрани. Това е вследствие на притегляне на политически привърженици, които в изборния ден да дадат своя глас за съответния политически представител. Нормите за правилна реч са тясно обвързани с това, което излагат политическите представители. Речта на политическите пиари и на самите политици е умерена, без остра нападателност към опонентите, като цяло без проява на реч на омразата. Очакваше се ПП „Атака” да бъде по-силно представена в предизборната кампания, след като е заплатила над 50 000 лв. без ДДС. Най-много е отразявана БСП, чийто договор за платени публикации е и с най-висока стойност. Вестник „24 часа” отразява предизборната кампания почти без нарушения на Изборен кодекс 2014. Това, което противоречи на правилното отразяване, са анонимните публикации и снимкови материали. Политическият език е на книжовно ниво. Платените материали са издържани логически, граматически, фактически и емоционално.
Цветелина Пенчева says:
„Дойде ли време за избори и циркът започва”, „Този, който си плаща най-много, той ще спечели” казват хората, обикновените избиратели. Тези, които обаче разрешават на този цирк да бъде така достъпен, а дори и го натрапват на аудиторията, са медиите. Най-достъпни и бързо разпространяващи информация след телевизията, са интернет медиите. „Новите медии” и комуникационните технологии с годините променят сякаш ролята си на медиатори в комуникацията между политиците и гласоподавателите. Те правят достигането на информацията до различни видове аудитории по бърз, лесен и ефективен начин.
Интернет медиите увеличават в пъти възможността да се подава информация до огромен брой гласоподаватели. Политическите новини и мнения са в изобилие в интернет пространството. За разлика от традиционните медии, он-лайн изданията не са притиснати от време и място, което да заемат публикациите. Новинарският поток е денонощен и количествено неограничен. Именно по тази причина най-вероятно, наред с телевизиите, „новите медии” са предпочитани пред другите медии за отразяване на „лицата” на политическите субекти.
Това е и една от предпоставките да се случи т.н. „влюбване на нацията” в определени политически лидери. Честото им появяване по медиите и самото отношение на медиите към съответната личност. Целта на мониторинга е да разгледаме в периода от 17 май до 23 май отразяването на личността Николай Бареков от три он-лайн медии. Прелива ли интернет пространството с новини за Бареков? Дали качеството отговаря на количеството? В каква светлина е представен той? Какъв е видът на медиите, които го отразяват? Както и още много производни на тези въпроси.
Лидия Богданоавданова says:
Медиите са трибуна за онези, които има какво да кажат. В предизборна ситуация обаче на трибуната се качват НЕ само имащите какво да кажат, а и хора, чиито коментари нямат никаква информационна стойност. Именно тук саморегулацията на медиите трябва да проработи, така че те да могат да изпълнят основната си функция – информационната.Дали обаче стана така и в една от най-гледаните телевизии у нас? Кои анализатори реши медията да покани в заключителния етап от предизборната кампания? Какво казаха те и какво пропуснаха да споменат? Кои си свърши работата – медията или анализаторите?Спазени ли бяха законовите изисквания и към кого бе насочена речта на омразата?
В търсене на отговор на тези въпроси, анализирах анализаторите социолози Андрей Райчев и Боряна Димитрова, които имаха заключителната дума в ефира на Нова телевизия на 23.05.2014г.
Рени Димитрова, Дарин Димитров и Мартин Мирчев says:
За никого не е тайна, че медиите са наричани „четвъртата власт“.Те имат важна роля за формирането на мнението на хората. Тяхното изключително влияние върху обществения и социален живот, както и върху отделния човек, най-много се отличава по време на избори. Това въздействие е както положително, така и отрицателно. Вредното въздействие, естествено, е наложително да се ограничи по някакъв начин. Това се постига чрез управленски дейности за нормиране, координиране и контрол на отношенията между електронните медии (или по друг начин казано – чрез медийна регулация). Подобни норми съществуват и именно заради тях възниква въпросът дали не се ограничава по този начин свободата на медиите. Но в същото време съществуват и платените репортажи по време на предизборна кампания. В такъв случай за каква свобода на медиите говорим, след като част от средствата й идват от някоя политическа партия?
Играта на властта и медиите е една от най-често разиграваните в днешно време. В нея представеното никога не е такова, каквото е в действителност. Събитията се представят така, както някой иска, както е удобно някому. Тези дефекти в медийната публичност най-ясно се виждат, разбира се, по време на избори. Тук възникват два основни въпроса:
1) „За“ или „Против“ платеното отразяване на предизборната кампания за Европейските избори ‘2014?
2) Адекватни ли бяха медиите по време на изборите (отразяване на предизборните кампании и след това резултатите от самите избори)?
Стоян Нешев и Теодора Пискова says:
500 милиона свободни граждани, Европейски избори `2014 и…”този път е различно” според участващите в изборния процес. Съюзът търси начин за излизане от икономическата криза и ЛИДЕРИТЕ на ЕС разсъждават каква посока да изберат за бъдещето. Гражданите този път избират лидерите, които трябва да се справят с кризата в еврозоната. Това са и първите избори, откакто Договорът от Лисабон от 2009 г. даде на Европейския парламент редица важни правомощия. Новото политическо мнозинство ще формира европейското законодателство за следващите пет години в редица области – от единния пазар до гражданските свободи.
А кои са всъщност българските, политически ЛИДЕРИ на МНЕНИЕ и как се представиха в предизборната кампания? Намерихме ги и ги проучихме с помощта на откритите вече от Лазарсфелд и Катц критерии. Те бяха допълнени от студенти по журналистика в предходно пилотно социологическо изследване „Лидерите на мнение днес”, направено по дисциплината „Социология на медиите” (2013/2014) и публикувано в научен сборник от студентска конференция за научно творчество на Бургаския свободен университет (БСУ). Социолно-психологичният профил на лидера на мнение се оказа следният: мъж на около 40 г. с приветлив външен вид; да е семеен с деца; да притежава висше образование; да е работещ и да получава над 1 000 лв. месечни доходи; да има чисто съдебно минало; да има висока обща култура, дар слово и харизма; да е социално ангажиран и да се появява често в традиционните медии и да е активен в социалните мрежи.