Дисциплината “Медийна регулация” се чете от 1996 г. пред студентите от специалност “Икономика на масмедиите” в ОКС “Бакалавър”, а от 2004/2005 учебна година – пред студентите от специалност “Журналистика и масмедии” в ОКС “Бакалавър”.
Лекционният курс по учебната дисциплина “Медийна регулация” цели да даде на студентите концептуален модел за осмисляне на (1) същността и функциите на медийната регулация и (2) неизбежната необходимост от регулация и в частност медийна регулация в мрежовото общество.
Медийната регулация най-често се интерпретира и преподава през призмата на теорията на медийното право. Настоящата учебна програма предлага интердисциплинарен подход към медийната регулация. Това е така, защото (1) осмислянето на медийната регулация далеч надхвърля границите на аудиовизуалното законодателство и политика, (2) поради обвързаността на медийната регулация с институционалната промяна на медиасферата в последните 20 години, (3) поради същността и функциите на медиите и медийната регулация в модела на съвременното мрежово общество.
Описание на съдържанието на дисциплината
Учебната програма включва три логически последователни части. Първата цели запознаване на студентите с теоретичната концепция за регулация на медиите. Медийната регулация и необходимостта от нея се разглеждат както в контекста на модела за мрежовото общество (М. Кастелс), така и като аспект от институционалната промяна на медиасферата в последните 20 години. Подобна постановка позволява осъществяване на междупредметни връзки с фундаментални дисциплини по обществени науки – Социология, Основи на правото, Основи на икономическата теория , Икономически и социален анализ.
Втората част има две цели: (1) да представи на обучаващите се сравнителен анализ на практиките на медийна регулация на различните типове медии и същевременно (2) да им предложи методика за критически анализ и оценка в областта на медийната регулация. Втора част въвежда типология на медиите, съгласно вълните на обществено развитие по А. Тофлър. Индустриални медии са печатните и електронни медии, които достигат върха в развитието си във Втората вълна, индустриалното общество. Социални медии са медиите, възникващи в следствие от Третата медиаморфоза (Р. Фидлър), характерни с конвергентна високотехнологична платформа, широка достъпност и участие, на чиято база възникват многообразни съдържания. Този тип медии се развиват в Третата вълна, информационното или мрежово общество. Разликите между индустриалните и социални медии налагат необходимостта от специфични регулаторни системи и практики за всеки тип. Именно практиките за регулация на индустриалните и съответно на социалните медии са фокуса на съдържанието на втората част от лекционния курс. Връзките със специализирани дисциплини като “Въведение в теорията на масмедиите”, Он-лайн журналистика, Прес журналистика , Радио комуникация, Радио процес и продукт, Телевизионна комуникация, Телевизионен процес и продукт, в тази част от курса са неизбежни.
Третата част цели да стимулира умения за анализ и критика у студентите като им предложи възможност за дискусия по актуални казуси в сферата на теорията и практиката на медийната регулация. Предвидени са теми като комуникационни права – границата между свободата и отговорността, медийно насилие – телевизионно и кибернасилие, медийна грамотност като сбор от функционална, аудио-визуална, дигитална, информационна грамотност. Студентите ще се запознаят със съвременния парадокс “богати медии – бедна демокрация”, както и с взаимоотношенията между медийната регулация и медийния пазар. Междупредметните връзки тук са многопосочни – Социология, Политология, Основи на икономическата теория, Основи на правото, Медийна публичност, и всички споменати вече специализирани дисциплини от учебния план на специалността. Третата част от лекционния курс има функция на заключение, в което обучаемите ще могат да направят собствени изводи относно характера и функциите на медийната регулация както в медиасферата, така и в модела на съвременното общество.
В учебната програма е предвидено провеждането на три публични лекции изнесени от гост-лектори, експерти в съответните области. Темите са:
- “Аудиовизуална политика и законодателство”;
- “Специфика на регулацията на електронните медии”,
- “Институционална система за регулация на социалните медии”.
Лекциите са отворени за всички студенти от специалност “Медии и журналистика”.
Семинарните занятия имат цел осмисляне и затвърдяване на учебното съдържание, предвидено в лекционния курс. За целта, по време на семинарите, студентите ще работят върху теоретични текстове и практически казуси в областта на медийната регулация. Подобна методика изисква извън аудиторна самоподготовка на студентите по предварително зададени критерии.
| № | Тема | часа |
| ПЪРВА ЧАСТ
ТЕОРЕТИЧНИ ПРЕДПОСТАВКИ НА МЕДИЙНАТА РЕГУЛАЦИЯ PART ONE THEORETICAL BASES OF MEDIA REGULATION |
||
| 1. | Мрежовото общество и необходимостта от регулация.
Социологически теории за съвременното общество. Модели на медийни системи в мрежовото общество. Индустриални медии и социални медии. The Network Society and the need of regulation. Sociological models of the contemporary society. Models of contemporary Media systems in the Network Society. Industrial and Social Media. |
4 |
| 2. | Регулацията като аспект от медийната институционализация.
Икономически и социални аспекти на институционализацията. Институционална промяна на медиасферата. Институти, органи и функции на медийната регулация. Media Regulation as an aspect of the media institutionalization. Economic and social aspects of institutionalization. Institutional change of the media sphere. Institutions and functions of media regulation. |
4 |
| 3. | Теоретична концепция за медийната регулация.
Три аспекта на медийна регулация: регулация на съдържанието, регулация на разпространението, регулация на медийната сфера. Мултимодален подход в регулирането на медиите: (1) регулация, саморегулация и корегулация, (2) конвергентни институти и органи на регулация. Theoretical model of media regulation. The three aspects of media regulation: regulation of content, frequencies and distribution and regulation of media sphere as a whole. Multimodal approach towards regulation of media: (1) regulation, self- and co-regulation; (2) convergent regulatory institutions. |
4 |
| 4. | Алтернативни модели за медийна регулация.
Саморегулацията – модел, основан на културните норми и солидарността. Теоретичен контекст на медийната саморегулация. Саморегулацията като аксиологичен подход в медийната регулация. Институти на медийна саморегулация в България, ЕС и САЩ. Alternative models of media regulation. Self-regulation – a model based on culture and solidarity. Theoretical context of media self-regulation. The self-regulation as an axiological approach towards media regulation. Institution of the self-regulation of media in Bulgaria, EU, USA. |
4 |
| 5. | Алтернативни модели за медийна регулация 2.
Ко-регулацията – модел основан на споделената отговорност. Ко-регулацията като мултимодален подход за медийна регулация. Медийна ко-регулация и социален капитал. Ко-регулация на европейското медийно пространство. Alternative models of media regulation 2. Co-regulation – a model based on shared responsibility. Co-regulation as a multimodal approach towards media regulation. Media co-regulation and social capital. Co-regulation of the European audiovisual sphere. |
4 |
| 6. | Аудиовизуална политика и законодателство.
Ценности, цели, политики, законодателство в областта на аудиовизията в България, ЕС. Развитие на медийното право в България. Медийно законодателство на Р България. Общностно законодателство. Audiovisual policy and legislation. Values, goals and policies in Bulgarian and European audiovisual sphere. Development of the media legislation in Bulgaria. European standards for media legislation. |
4 |
| ВТОРА ЧАСТ
ПРАКТИКИ В РЕГУЛАЦИЯТА НА МЕДИИТЕ PART TWO MEDIA REGULATION PRACTICES |
||
| 7. | Регулация на индустриалните медии.
Индустриалните медии като медии на обществото на Втората вълна и Втората медиаморфоза. Печатни и електронни медии. Институционализация и регулация на печатните медии в България. Regulation of the industrial media. The industrial media as media of the Second Wave society and the result of the Second Mediamorphoses. Print and electronic media. Institutionalization and regulation of the print media in Bulgaria. |
3 |
| 8. | Регулация на индустриалните медии 2.
Институционална промяна на електронните медии в България. Дуалистична система на електронните медии. Специфика на регулацията на електронните медии. Regulation of the industrial media 2. Institutional change of the electronic media in Bulgaria. Dualistic media system. Regulation of the electronic media. |
3 |
| 9. | Регулация на социалните медии.
Социалните медии като резултат от третата медиаморфоза. Конвергенция на медиите. Теории за кибер-регулацията: киберлиберализъм срещу киберпатернализъм. Развитие на теорията за регулацията на социалните медии.Съвременни подходи в регулацията на социалните медии – Лоурънс Лесиг, “Лондонска Школа” Regulation of social media. Social media as a result of the Third Mediamorphoses. Media convergency. Theories of cyber regulation: cyberliberalism vs. cyberpaternalism. Development of the theory of social media regulation. Contemporary approaches. |
3 |
| 10 | Институционална система за регулация на социалните медии.
Развитие на законодателството в областта на регулацията на социалните медии в България, ЕС и САЩ. Регулаторни органи и практики. Institutional system for social media regulation. Development of the legislation in the sphere in Bulgaria, EU and USA. Regulatory bodies and practices. |
3 |
| ТРЕТА ЧАСТ
КАЗУСИ ОТ МЕДИЙНАТА РЕГУЛАЦИЯ PART THREE CASES FROM MEDIA REGULATION EXPERIENCE |
||
| 11 | Комуникационни права.
Свобода, отговорност и солидарност в дигиталното медийно пространство. Принципи за ограничаване, самоограничаване на комуникационните права. Communication rights. Freedom, responsibility and solidarity in the digital communicational space. Limitation and selflimitation of the communication rights. |
2 |
| 12 | Медийно насилие.
Телевизионно и кибер насилие. “Добри нрави” и “Общесвен интерес”. Регулацията на медиите и защитата на медийните аудитории от въздействието на медийното насилие. Media violence. Television and cyber violence. “The Good Tempers” and “The Public Interest”. Media regulation and the protection of the media audiences from the influences of media violence. |
2 |
| 13 | Медийна грамотност.
Регулация на достъпа и участието на медийните аудитории в дигиталното комуникационно пространство. Ко-регулативен механизъм за ограничаване на вредното въздействие на медиите. Media literacy. Regulation of the audiences’ access and participation in the digital communicational space. Co-regulatory mechanism for the confinement of the harmful influence of media. |
2 |
| 14 | Медийна регулация и медиен пазар.
Равновесие и дисбаланси на свободения пазар и регулативните практики. Финансиране на медиите и комерсиализиране на аудиторията – аудиторията като медиен продукт. Регулиране на рекламата и разпространението. Media regulation and media market. Balance and disbalances of the free media market and regulatory practices. Financing of media and commercialization of the audiences – audience as media product. Regulation of advertising and distribution. |
2 |
| 15 | “Богати медии – бедна демокрация”
Концентрация и глобализация на медиите. Медийната регулация и плурализма на гледните точки. “Rich media – poor democracy” Nedia concentration and globalization. Media regulation and pluralism. |
2 |