РЕЦЕНЗИЯ на труда на гл.ас. д-р Катя Михайлова „МЕДИ@ ОБЩЕСТВО“ Учебник по социология на комуникациите
Рецензент: доц. д.с.н Добринка Пейчева
24 март 2016
Препоръчвам продължаване на работата по тази изключително трудна задача.
Представеният за рецензиране учебник по социология на комуникациите, предназначен за студенти по социология, медии и журналистика, медийна икономика,обществени комуникации и други близки учебни дисциплини е озаглавен Меди@ Общество.
Трябва да се признае, че представеният текст е едно смело намерение. Написването на учебник, което по принцип е рядко явление в нашата преподавателска практика, обикновено изисква десетки години преподавателска и изследователска дейност. Фактът че толкова малко преподаватели се решават да напишат учебник по преподаваната от тях дисциплина се дължи най-вече на трудностите за структурирането и избора на най-важните теми, както и от признаването им от останалите специалисти.
Написването на учебник по „Социология на…….“ също е много трудна задача. Почти като изключение могат да се посочат учебници в полето на социологическите дисциплини.
Написването на учебник по социология на комуникациите не прави изключение по своята трудност. Още повече когато не е предназначен само за социолози, а и за други специалности, на които се преподава– в случая на специалноститемедии и журналистика, медийна икономика, комуникации и други близки учебни дисциплини от други факултети.
Затруднението идва и от това че много трудно биха могли да се съчетаят специфичните проблемни акценти на отделните специалности към преподаваната дисциплина в един учебник за нея, който е със специализиран дисциплинарен фокус.
Може би тъкмо за да преодолее тази трудност авторката представя на вниманието ни две заглавия на своя ръкопис: едното заглавие е Меди@ Общество, а другото – Учебник по социология на комуникациите, в което медиите и техните проекции би трябвало да са част, макар и не малка от горната социологическа дисциплина, но не и да преобладават.
Второто заглавие отговаря напълно на наименованието на дисциплината, която е записана в учебните планове на съответните специалности, а първото излиза отвъд нея, поставяйки в основата си позиционирането на медиите в социума и взаимното им влияние.
Ако трябва още от началото да отговоря на въпроса на кое от двете заглавия отговаря представеният текст – отговорът ми е – на първото заглавие.
Ръкописът е един опит за позициониране на медиите в известната от миналото ни – и споделяна от мен, родна социологическа структура на обществото, за теоретизирането им в контекста на социологическите теории със среден обсег, съдържащи рамката и някои от значимите, според авторката, тематични акценти.
Не е случайно в този план, че още първата глава на текста е посветен на социология на медиите, че самият изследователски предмет е базиран върху медиите(- взаимодействието „медии – общество”). Акцентира се върху функциите на медиите и пр. Нещо повече, медиите са изследователски обект и се разглеждат във всички останалите глави и раздели. Специални глави са посветени на: теории за медийното въздействие; на медийната аудитория и на нейните модификации и трансформации; на медийната грамотност; на влиянието на телевизията върху децата.Специални глави са посветени и на съществуващата регулация на медиите, на взаимодействието „държава – медии”, на саморегулацията и корегулацията на медиите, на свободата и социална отговорност на медиите.
Авторката говори за изчезване на дисциплината социология на медиите, задава въпрос дали е наука социологията на медиите.
Независимо, че на много места в заглавията и вътре в текста към медиите е добавено понятието „обществени комуникации“ те не са артикулирани и изглеждат само като пришити прибавки към медиите. Не е ясно и какво разбира авторката под термина „обществени комуникации“. По този начин може да се заключи, че Михайлова отъждествява медии с комуникации, а такова отъждествяване може да се тълкува като притеснително.
В крайна сметка се е получил един опит за рамкиране на медиите в социологическата траектория, ориентирано към социолози, които имат по-малко знания за медиите и тяхното функциониране в обществото.
То би било особено полезно, когато нямаше PR специалности, когато нямаше специалности и специализации по медии и комуникации, медии и журналистика, реклама и публични комуникации и др. Днес студентите от тези специалности резонно задават въпроси, „а защо трябва да учим социология на комуникациите, защо не учим психология на комуникациите и медиите, философия на комуникациите и медиите и т.н“
За да се отговори на тези справедливи питания един такъв учебник, който е предназначен за споменатите по-горе специалности, трябва да включи в периметъра си по-голям кръг от теми, теоретизации и автори, с отношение към тази проблематика.
Може би не е случайно, че първите ни социолози на масовите комуникации, включиха в творческата си биография и други предметни аспекти на комуникациите.
и лансираха идеята за теория на комуникациите като обща социологическа платформа, върху която включиха всички онези отговори на задавани и незадавани въпроси.
Най-съществената ми препоръка към предложения ръкопис, е да се преодолее отсъствието на проблематиката, свързана с комуникациите. Имам предвид следната примерна проблематика:
– Субекти на комуникацията. Цели на субектите на комуникацията.
-Информация и комуникация;
-Публичната сфера. Новите форми на самоопубличностяване;
-Структура на комуникациите; комуникационен процес, комуникакационна парадигма;
– Комуникативен акт и комуникативна единица. Творчески форми на комуникативните единици;
-Междуличностна, групова и масова комуникация и техните съвременни измерения;
– Промените в писмената комуникация и нейните превъплъщения; Новата писмена култура;
– Промените в терминологията на доскорошната масова комуникация – юзери, вместо реципиенти; постове вместо коментари;
-Съчетаване на междуличностната, групова и масова комуникация в т.н. социални медии;
– Комуникационни стадии и бариери. Комуникационен дисонанс и консонанс;
-Професионалните комуникатори. и гражданските им превъплъщения;
– Масова и публична комуникация Нови измерения на масовизирането и демасовизирането на комуникациите;
-обратната връзка в съвременния комуникационен процес;
-Комуникациите и социалното развитие;
-Изследванията на комуникациите и съществуващите социологически школи;
– Мястото на виртуалните комуникации;
– Спецификата на рекламната и бизнес комуникация;
– Негативни аспекти на трансформираните междуличностни комуникации;
– Съвременните трансформации в комуникациите. Те пронизват всички горе посочени измерения
Някои от тези аспекти фигурират откъслечно в текста, но не са структурирани в самостоятелен раздел и конкретно знание.
Учебникът е по социология на комуникациите, а теоретизации за социология на комуникациите липсват. А има толкова много автори, работещи по тази проблематика!
Комуникационната проблематика би трябвало да предхожда и да не бъде по-малко от една трета от същностната проблематика в този ръкопис.
Завършвайки се връщам на началните си разсъждения, свързани с трудностите за написването на подобен учебник. Написването на текст, който да задоволи потребностите на няколко специалности в рамките на 5-6 месеца е трудно изпълнение не само за авторката, но и за други автори с дългогодишен опит в преподаването на тази тематика.
В рамките на творчески отпуск от 6 месеца едва ли би трябвало да се изисква пълноценно изпълнение на такава задача, както и да се поставя.
Въпреки това текстът преобладаващо е написан на изискан научен език, независимо че се наблюдава и известно разностилие. Авторката показва добри интерпретационни възможности. В текста се съдържат определени научни находки, особено при опита да се систематизират някои теории за медийното въздействие.
Тъй като ръкописът е написан интелигентно, макар на известни места с емоция и, поради това с някои неточности, които ще предоставя на авторката допълнително, апелирам за нова структуризация на ръкописа и включване на нови тематични акценти. Те могат да бъдат свързани с предметните страни и главни области, в контекста на терминологията, използвана от авторката и от създателите на родната ни социологическа структура, или с включване на принадлежащите главни области в самите комуникации – език, преса, радио, телевизия, нови медии и пр и техните проекции в социума.
В заключение предлагам приемане на предложения текст като своеобразен отчет за извършеното от авторката по време на нейния 6 месечен творчески отпуск и препоръчвам продължаване на работата и по тази изключително трудна задача.