„Ще ни освобождавате ли?“ – това най-често питат студентите в самото начало на всеки университетски курс.
„Мога да ви помогна сами да се освободите. Тук съм, за да ви дам възможност да усвоите знание, познание (теории, методи, практики), чрез които човек се самоосвобождава. Вие сте тук, защото търсите възможност да се докоснете до познание. Никой не ви е насилил да изберете университета, нали? Свободно направихте избор и ето дойде времето с радост да се извисите до нивото на отговорността за своя избор. Вие сте свободни да бъдете отговорни. Някои от вас поемат отговорността и стават два, три пъти по-свободни. Други се отказват още при първата трудност – да дойдат на лекция, вместо да отидат на… Изборът отново ваш.“– обикновено отговарям.
Задължително ли е присъствието?
Семинарните занятия са задължителни за всички. Допускат се 50% отсъствия от лекции.
Ще имаме ли курсов проект, някакви задачи?
Да. Категорично. И задачи, и курсов проект. Подгответе се психически всяка седмица да отделяте между 180-300 минути, за да се подготвяте за следващата лекция, семинарно занятие. Подготвила съм ви между 30-50 страници научен текст за четене с разбиране всяка седмица. Освен това и задача за писане, най-често писане на реферативно есе.
Събирайте и подреждайте всички учебни материали. Отнасяйте се грижливо и с уважение към собствената си работа и работата на колегите си. Голямата ви задача „курсовият проект“ за завършване на нашия курс е да направите собствен ваш учебник по Социология на комуникациите. Разбира се, и да го представите убедително и атрактивно пред колегите си.
Какво означава реферативно есе?
Моля прочетете:
„Меди@ Общество“, с. 323-327.
Как се прави учебник?
Първо. Събирайте всички материали по темата на курса. Допълнителни текстове, схеми, графики, снимки… Всичко, което е свързано с дисциплината и привлича вниманието ви.
Второ. Подготвяйте редовно домашните си. Те са най-важната част от учебника ви.
Трето. Когато материалите са събрани, обикновено около Коледа, изберете структура, в която да подредите събраното.
Четвърто. Изберете формат за учебника си. Може да е класически учебник с много страници. Като учебникът на Андрей Деновски, например.
Деновски, Андрей. Учебно помагало по социология на комуникациите. УНСС, 2014.
Из домашните на един студент
Краят на трети семестър от обучението ми е съвсем близо, очаквано това е момента в който всички домашни, курсови, учебници и контролно те връхлитат изведнъж като цунами след земетресение от 9-та степен по Рихтер. Най-интересното и определено случващо се за пръв път в живота не един студент, бе именно домашното по „Социология на комуникациите“ – написването на учебник, който да обобщи най-интересното за студента от наученото през семестър. Сметнах моят учебник за интерес и полезен, затова реших да му дам публичност.
Може и да е видео учебник. Като учебникът на Никол Георгиева.
За да се превърне в един Нов човек, неизолиран, разбран и чут, едноизмерният индивид трябва напълно да опозна себе си, да се откаже от нелепата си мания „да има“, за да постигне целта „да бъде“; трябва да престане да бяга от свободата си, а да открие истинският й смисъл; трябва да задава повече въпроси, за да открие търсените отговори; трябва да започне да изявява гласно своето мнение.
Изпитът?
Изпит писмен в рамките на сесията. Два въпроса от конспект и два часа, през които да ги развиете. По време на изпита можете да използвате за справки „Меди@ Общество“.
Как да получим отличен (6)?
Лесно. Изберете да се самоосвободите. Четете, пишете, не пропускайте домашни, участвайте активно в занятията, представете чудесен учебник, уважавайте работата си и тази на колегите, усвоявайте познание, използвайте го като инструмент да опознавате и овладявате себе си и света около вас.
За много добър (5) изберете да си почивате от време на време. Разчитайте малко на Гугъл, на Wickipedia и др. подобни.
Добър (4) не е трудно да получите. Посредственост без нищо особено ви гарантира този връх.
(3) Среден. Ако вие не желаете да учите, то 3 от мен ще получите. Университетът не е за всички. Има такива, които днес стават студенти без да имат качества и мотивация да учат. Системата все пак им дава възможност да опитат. Системата така е програмирана, че им дава възможност дори да станат бакалаври, магистри. Честно казано, тях оставям на системата. Тази система не я харесвам, но не мога сама да я препрограмирам. Затова вместо да хвърлям усилия и да се занимавам с неакадемични хора, предпочитам щедро да раздавам от себе си на отворените за познание студенти. С тях заедно може би някой ден ще препрограмираме системата.
Слаб (2) – ако сте много умен, но доста мързелив.
Успех!