Димитър Абрашев: След всеки вот се питам защо някои не излезе и не каза: „Ние загубихме”, с изключение на реформаторите, които подават оставка?
Катя Михайлова: Тревожа се от това, че тези избори промениха няколко български поговорки. Например „Двама се карат, трети печели”, както сме свикнали. Но в този случай двама се карат, а третият май не спечели. За нещастие третият е народа. Така че, ако има някой, които да е загубил, аз мисля, че сме загубили ние избирателите.
Д.А. Първите коментари от изминалата нощ са, че ГЕРБ с „Обединени патриоти” и подкрепата на „Воля” ще успее да състави правителство. Друг е въпроса за стабилността на този кабинет.
К.М. Ще видим. Хората се шегуват: „Пак същото с малко воля”. Каквото можахме ние да направим го направихме вчера до 20 ч. От тук нататък да видим какво следва. Много се надявам да следват малко по-оптимистични, малко по-хубави неща.
Д.А. Които да изглеждат с перспектива за 4-годишна сигурност, може би?
К.М. 4 години? Ми се струват страшно дълъг период в днешното размирно време. Погледнете какво става днес със света. Погледнете каква е несигурност в целия свят, а ние искаме 4-годишна сигурност за България. И я искаме тази сигурност при положение, че двете ни водещи партии, имам усещането, че изобщо не отразяват по същество случващото се в света. Така че за 4-годишна сигурност не знам как бихме могли да говорим.
Д.А. Какво казвате, че проблема, които усещаме от Турция, които идва с бежанците, това ли смятате, че е един от проблемите, които партиите не отразяват достатъчно силно?
К.М. Имам усещането, че в света става голямо разместване. Всичко, което Вие изброихте и много други хора го казват, и анализатори далеч по-дори от мен го анализират. Ще Ви кажа нещо, което на мен ми липсваше в тази кампания, и нещо, което определям като не усещане на времето от политическите партии. Говорим твърде много за бежанци, мюсюлмани, ислям. От време на време споменаваме католици и протестанти. Но къде отива българският код? Православният български код? Защо никой от нашите политици, кандидати, а вече и избрани, защо избягаха от темата за православието? А в кампанията имаше достатъчно много православни празници, които биха могли да бъдат сламка към една такава тема.
Д.А. Денят за размисъл беше точно Благовещение. Изключително симптоматично.
К.М. Да. Но погледнете употребата на православието от нашите политици в предизборната кампания… Корнелия на кон!
Д.А. Как бихме могли да върнем младите хора пред избирателните урни?
К.М. Не мога да говоря за всички млади хора, но тази сутрин с част от младите хора, мои студенти бяхме в БНР. Те направиха много дълбок анализ на изборите, младежки анализ на изборите. Как бихме могли да ги върнем младите хора? Най-напред трябва да започнем реално да им даваме път, техния глас трябва да се чува. А по-напред от най-напред политиците трябва да се замислят каква реформа в образованието е нужна и вероятно в тази образователна реформа да включат и нещо като политическо образование, гражданско образование. След всеки избори става въпрос за това колко ни е ниска избирателната активност. Тя може би не е чак толкова ниска. Средноевропейска избирателна активност. Но тя може да бъде по-висока, ако хората бъдат подготвяни, че е тяхно право да гласуват.
Д.А. Какво търсеше избирателят на тези избори? Нов месия? Гласува отрицателно или отиде да гласува просто, защото трябва да гласува?
К.М. Както винаги умните избиратели на изборите търсят себе си. Кой би могъл да ме представлява най-добре? Тази част от избирателите вярвам, че и в тези избори, тази част от избиратели са отишли на избори, търсейки себе си.
Д.А. Вероятно говорите за онази част от избирателите, които са седнали и прочели?
К.М. Да, умният избирател. Другият избирател не мога да кажа какво търси… Другият избирател вероятно търси 50 лв., 20 лв. или там както върви търговията. Така че кой каквото си е търсил, вероятно си го е намерил.
Д.А. Дали, ако има избори през есента, ако хипотетично 44 парламент не направи правителство, ще има по-ниска избирателна активност?
К.М. Аз не се наемам да направя такава прогноза. Едно единствено нещо ми хрумва като казвате 44 парламент. Ако сменим парламент с параграф, получаваме параграф 22 Х 2. Дали случайно 44 парламент не е „Параграф 22” Х 2? И ако вървим само по този организационен, бюрократичен, технологичен начин, ние със сигурност не можем да излезем от „Параграф 22”.
Д.А. Т.е. какво да направим, за да не повтаряме тази ситуация?
К.М. Акцент върху съдържанието. После върху формата. Изключително трябва да се акцентира върху същностните неща, а не върху формалните.
Д.А. Т.е. програмите на партиите да бъдат ясни, лесно разбираеми за хората, с ясни послания…
К.М. Партиите, които имаха своите предизборни платформи се бяха постарали максимално лесно да предадат своите идеи. До такава степен лесно смилаемо, че на ангро посегнаха към територии на демагогията, популизма. Но и това са вече изговорени неща. Не е идеята как и колко лесно за избирателя казваш. А идеята е преди всичко какво му казваш на избирателя. Идеята е ти като партия, като лидер на партия какво усещаш като важно и какво като по-маловажно. Каква е твоята йерархия и градация.
Аз видях, че партиите на тези избори усетиха като много важно заплатите на учителите. Ако има някои, който със сигурност ще спечели от тези избори, това ще бъдат българските учители. Всички, които влязоха в парламента обещаха вдигане на учителските заплати.
Д.А. Мислите ли, че посланията на политиците трябва да бъдат преосмислени, така че младите хора да могат да припознаят политиците като хора, на които биха повярвали?
К.М. Посланията категорично трябва да бъдат преосмислени, защото аз не виждам до момента послания за същността на нещата. По-скоро виждам послания, които са в добра пиар завършена форма, лесно смилаеми, неизпълними в голяма част, формални послания. Бих искала да видя съдържателни послания, в които наистина да мога да повярвам. Все пак говорим за млади хора, но ние тук съвсем не сме извън територията на младите хора. Така че да мислим какво ние бихме искали да се случи.
Д.А. Да говорим и за тези, които сега на са 18 и гласуват за първи път. Те може да имат и друга гледна точка.
К.М. Дъщеря ми, ако има още едни избори тази година, ще гласува за първи път. Виждам как нейната психика започва да се подготвя за това гласуване. Очевидно съзнанието преди навършване на 18 години започва да работи по въпроса аз ще гласувам. Виждам дори и известно чувство на превъзходство от мисълта: „Аз ще имам ново право”. Това право не е никак за подценяване – правото на глас.
Д.А. Не е за подценяване. И затова трябва да се мисли. Но да поговорим и за това как се държаха медиите и какви послания минаха през тях. Доколко станаха волен или неволен проводник на черен пиар?
К.М. Медиите леко се промениха в тази предизборна кампания. Успяха леко да избягат от казуса платено отразяване, договори с политическите партии, което ги обезглавяваше в предходни кампании.
Д.А. То закона така е написан.
К.М. Разбира се, че закона така е написан. В него пише, че можеш да отразяваш платено, но също и безплатно. Хареса ми реакцията на всички медии в изборната нощ. Къде са политиците, защо политиците на дойдоха при нас в международния пресцентър, попитаха медиите. Поздравявам медиите, че излъчиха репортажи от празната зала. Тези репортажи оценявам като крачка напред в медийната независимост от политиците.
Какво се случи на изборите? – „Директно“, България он ер. 27 март 2017, 17.30 – 18.00 ч. Водещ: Димитър Абрашев.