Заговори ли се за образование се стига и до ценности, ценностите, от които се ръководи „Образование 3.0”, ценностите, които се утвърждават чрез наука и социология. Аксиологичният дебат днес не може да бъде пренебрегнат. И тъкмо той е предпоставката да се запитаме какъв образ създаваме чрез съвременото университетско образование по социология? Защото образованието създава образ – ценностен, личностен, професионален, образ на обществото и времето. И, ако този образ е модерен, разпознаваем, ако той се харесва и кандидат студентите искат да го постигнат, те ще дойдат в нашите социологически аудитории.
Доклад и презентация от конференция „Съвременни обществени предизвикателства и образованието по социология“, 21 ноември 2017, Ден на християнското семейство, УНСС
Посрещнахме първокурсниците по социология от випуск ‘2017 с думите: „Учи в България, завладей света! Учи социология и управлявай света!” с ясното съзнание, че не отправяме към тях поредни рекламни фрази, а смисли или по-точно методи за успяване в днешното общество.
Вярно е, че днес нагласата за учене в чужбина е твърде разпространена. Шири се схващането, че висшето образование в чужбина е врата към професионалния, гражданския, житейския успех. Изборите и реалните действия, които децата ни извършват въз основа на същата нагласа имат своите основания и са достойни за уважение. Част от тези основания създадохме самите ние. Коренят се в общата нихилистична народопсихологична предразположеност у нас българите. В онова: „Бонджур, бонджур! Пардьон, пардьон! Ох, на мама френчето!”, което героите от „Криворазбраната цивилизация” пеят[1]. Но също и в натрупващите се проблемност, конфликтност, абсурдност, до които българското университетско образование бе докарано в последните 27 години. Напоследък чувам да се говори шегаджийски, че е сто пъти по-трудно да запишеш детето в дестка ясла, отколкото в университет.
Има и още нещо – съвсем не за подценяване, но странно защо все още не е намерило своето равностойно по сила противодействие. Тук у нас се развиват активни имиджови кампании за учене в чужбина. Изградена е мрежа от организации и личности, които да провеждат синхронизирано тези кампании от билбордите до телевизионните интервюта на българи – консултанти по образование в чужбина, от модерните офиси на фирмите, предлагащи посреднически услуги за университетско образование извън България до големите изложения на университети във Великобритания, Холандия и т.н. Всичко това не е лошо, то е възможност пред децата ни. Болката ми е от това, че я няма кампанията за учене в България – мащабна, синхронизирана, координирана. Защото висшето образование в България е също чудесна възможност за българските деца, особено предвид програмите за мобилност като „Еразъм”, стипендиите за специализации в чужбина за български студенти, международните стажантски и доброволчески програми. Болката ми е, че никой не учи децата ни да си направят сметка колко струва (материално и идеално) ученето в чужбина и колко в България. Какъв финансов, човешки, социален капитал влагаш и какъв капитал прим получаваш при двата варианта на обучение?
Светлинката в този тунел е идеята на проф. Станислав Семерджиев, ректор на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”, да провежда вече трета кандидатстудентска кампания под надслов „Учи в България, завладей света!”. И други български университети споделят този девиз, но все още липсва разгърнатата национална кампания.
Към девиза на НАТФИЗ ние прибавихме: „Учи социология и управлявай света!”. Защото, ако висшето образование в България дава възможност да завладееш света, то какво да правиш с този завладян свят? Да го управляваш, разбира се. За социолозите е безвъпросно ясно, че социологическата наука дава необходимите теории, методи и инструменти не само за изучаване, но и за управление на обществените трансформации. Ясно е също и, че тъкмо поради тази си мощ социологията днес е умишлено неглижирана, пренебрегвана, докарвана до просешка тояга от управляващите елити. Тази обективност, обаче, съвсем не е аргумент да се откажем от познанието, което дава науката ни. Тъкмо обратното, тя ни мотивира да го предадем на следващите след нас, на нашите студенти.
* * *
Тази година приехме 32 студента в професионално направление „Социология, антропология и науки за културата” в УНСС. По-малко в сравнение с випуск ‘2016 и още по-малко в сравнение с предходната година. Данните на Националния статистически институт също показват намаляване на приема, т.е. на интереса на кандидатстудентите към „Науки за обществото и човешкото поведение”[2].
Логично е да поставим въпроса: защо намаляват студентите? Ще се опитам да дам възможни отговори с уговорката, че всички те имат характер на хипотези и следва да бъдат проверени в бъдещи изследвания.
Разсъждавайки количествено стигам до необходимостта от обективни и точни данни по следните няколко индикатора като база:
- Общ брой на кандидатстудентите в периода 2007-2017, който да бъде съпоставен с броя на кандидатстудентите в професионално направление „Социология, антропология и науки за културата”.
Възможно е намаляването на общия брой да е правопропорционално на намаляването на броя на кандидатстващите в направлението. Тогава причината за би била в демографската криза или катастрофа от последните години.
- Общ брой на приети първокурсници социолози и брой на отпадащите по време на бакалавърската програма или брой завършващи.
Делът на отпадащите би могъл да подсказва неудовлетвореност на студентите от обучението като причина за намаляване на техния интерес към направлението и специалността. Също така и неясна професионална реализация. Същите хипотези биха могли да се проверят и чрез данни за извънучебната активност на студентите и включването им в различни форми на организационен академичен живот в рамките на специалността.
- Общ брой на кандидатмагистрите и кандидатите за магистърски програми в направлението и специалността.
При правопропорционално намаляване на двете групи, можем да мислим отново за демографския фактор.
- Общ брой дипломирани бакалаври социолози и брой кандидатмагистри по специалността.
Необходимо е да отбележим, че кандидатмагистрите могат да са завършили и други професионални направления. Тук е важно сравнението на отделните квоти – бакалаври по социология, желаещи да продължат обучението си в същия университет и катедра, и други бакалаври, кандидатстващи социология. Делът и динамиката на „външните” определено говори за интерес към специалността. Той би бил потвърден, ако делът и динамиката на „вътрешните” расте. Ако не – то отново следва да се замислим за диадата удовлетвореност – неудовлетвореност от обучението, за връзката преподаватели – студенти, за преподаваното съдържание и педагогиката, но също и за връзката обучение – професионална реализация на дипломантите социолози.
Неудовлетвореност и от обучението и неясна професионална реализация са субективни хипотези на намаляване на студентите, намиращи са на микросоциално ниво.
Демографската криза и дори катастрофа може да се ситуира на мезообществено равнище. Редом с нея стоят още няколко възможни хипотези: ниският рейтинг на българските университети в световните класаци, нивото на българското висше образование и разпространените негативни обществени нагласи по отношение на университетското обучение у нас. В този ред поставям и ученето в чужбина като възможна причина за спад на интереса към специалност „Социология”. Но дали нагласата за учене в чужбина и самото учене в чужбина е реално действаща причина? За да разберем е необходимо да направим съответно изследване. Из интеренет сайтовете се намира някаква информация, давана предимно от фирмите-посредници. Но, струва ми се тя съвсем не е достатъчна и обективна.
В макропроекция откроявам следните три доказано действащи фактора за отлив на интереса от социологията. Първият е фундаментален – кризата на социологията след 70-те на ХХ в., дори тройна криза на социологията, повлияна от общата политическа криза или още криза на контекста, методологическа и теолетична[3]. Този кризисен възел Британската социологическа криза определя като криза на идентичността на съвременната социология.[4] Вторият се отнася до отношението на социологията с властта. Става дума за конфликта между социологията и властта, изследван и анализиран от Духомир Минев[5]. За какво конфликтуват социологията и властта? За монопола върху определянето на образите на света, върху дефинирането на рисковете пред общественото развитие, на визиите в дългосрочен старатегически план. Социологията има инструменти, методи, теории за това. Тя всичкото това го може, затова ние призоваваме: „Учи социология и управлявай света!”. Но „Социологията е Пепеляшка на властта”, както казва Минев. А кой иска да учи, за да стане Пепеляшка? Днес се учи за Принцеса.
Резултатът от взаимното и наслагващото се действие на двата посочени фактора води до третия – сваляне на общественото доверие към социологията. Видяхме в годините назад пируетите на обслужващата властта, платена социология, завъртяни благодарение на ширещите се у нас психика на бедността и слугинството, спасение по единично и какво ли още не. Българската социологическа асоциация под ръководството на проф. Михаил Мирчев, съвместно с Института за изследване на обществата и знанието при БАН и академичните социолози от катедрите по социология в българските университети се опитаха да разграничат науката социология от ежедневното медийно социологстване в полза на статуквото. Проведени бяха методически семинари, публикувани бяха становища и декларации в защита на социологическата наука[6]. Това усилие следва да бъде продължено. Дори повече – жизнено необходимо е да се развие в още по-голям мащаб. Защото интересът и мотивацията на кандидатстудентите да учат социология е в пряка зависимост от позитивно и колегиално излъчване на социологическата общност. След десетилетия на разпад, маргинализиране и атомизиране, време е за нейното сплотяване и възраждане, както пише Михаил Мирчев. „Нужни сме на България като интелктуалци и експерти при новите икономически и обществени условия.”, завършва той.[7]
* * *
Какво да направим, за да предизвикаме интереса на кандидатстудентите към социологическите програми, за да задържим и подсилим мотивацията на студентите ни да се занимават със социология, да прилагат социологическото познание в ежедневния, в професионалния, в гражданския и обществения си живот? Ще си позволя да дам три предложения.
Първо. Необходимо ни е национално представително емпирично изследване на нагласите на дипломираните гимназисти да продължат образованието си въобще и в частност – да изберат бакалавърска програма по социология в български университет. Има данни от изследванията на Национален статистически институт (цитирани тук), на Сметната палата[8], на Министерство на образованието и науката[9], Националната агенция за образование и акредитация[10], Евростат[11] и др. институции, но те отразяват общата кандидатстудентска и студентска ситуация. За да планираме каквато и да е кандидатстудентска инициатива, свързана със изучаване на социология, ни е необходима частна картина, може би елемент от общата. Ние не познаваме кандидатстудентите си. Предполагаме причините за отлива на интерес от професионално направление „Социология, антпоропология и науки за културата”. И проектираме дейности въз основа на хипотезите си. Дори не сме сигурни дали обективно съществува „отлив на интерес” най-малкото поради факта, че социологията е една от най-желаните специалности в СУ през лятото на 2017[12].
Второ. Въз основа на резултатите от гореописаното изследване е необходимо планиране и реализиране на дългосрочна мотивационна кампания с основна цел: изграждане на мотивация за изучаване на социология в България. Не наричам тази кампания информационна, защото разпространяването на информация за учбните програми, възможностите за реализация и т.н. е базово, но недостатъчно условие, за да направи кандидатстудентът избор и да предприеме съответните действия, за да реализира избора си. Не я наричам и рекламна, не и комуникационна. Рекламата и пиарът имат за цел да създадат положителна нагласа на потребителя към обекта на рекламата или пиара. Сама по себе си положителната нагласа също е необходима, но отново се разграничава от извършването на реалното желано действие. Предпоставката за действието е мотивацията, т.е. осъзнатата потребност. Следователно тази кампания трябва да съумее да превърне ученето на социология, социологическото образование в осъзната потребност у кандидатстудентите. Нелека задача, изискваща координация, единомислие и единодействие в широкия кръг на социологическата общност у нас.
Основна целева група са самите кандидатстуденти. Но заедно с тях и още няколко други групи, които да стимулират вземането на решение, избора и съответното действие. А именно: родители и учители; колеги преподаватели и изследователи; лидери на обществено мнение (public intellectuals), които често са социолози; законотворци и политици.
Ето и някои видове основни дейности, върху които да се изгради кампанията.
По отношение на кандидатстудентите – провеждане на срещи, семинари, уъркшопи, състезания. Добър пример е учебната програма за гимназисти на Juniour Achievement. В рамките й се провежда конкурс „Учебна компания”. В същата форма и регламент ние социологическата общност можем да предложим конкурс „Учебно социологическо изследване”. Много ефективна е инициативата „Мениджър за един ден”. В университета тя би могла да бъде „Професор за един ден”.
Спрямо учителите като втора целева група могат да бъдат планирани и реализирани педагогически и методически семинари по теми в кръга на „Образование 3.0”, например. Защото „Образование 3.0” е нещо, което засяга еднакво и учителите в средното образование и нас преподавателите в университетите.
Ние като социологическа общност може би бихме излъчили много по-убедителни и автентични послания, ако дискутирахме по-често и по-дълбоко идеи в социологията, проекти за изследвания, педагогически подходи и практики.
Последната целева група – политици и законотворци, трябва да бъдат ангажирани с каузата отстояване на професионалното направление и разширяване на простора на професионална реализация, което то дава.
Идеи още много могат да се появят, ако съществува убеденост сред нас, че подобна инициатива ни е нужна. Тук бих искала да обърна внимание на още нещо, трето предложение, което е може би най-важното за да останат кандидатстудентите в българските университети, за да предпочетат да учат социология.
Информационното общество иска нов начин на мислене. Това вече на всички е известно. Умението да се мисли се развива чрез образованието. Следователно, предизвикани сме от времето и обществото, в което живеем, да помислим как да организираме образованието, така че то да води до нов начин на мислене.
Аграрното общество роди „Образование 1.0”. Индустриалното – „Образование 2.0”. Информационното иска ново поколение образование, надграждащо предходните две и обърнато към следващото – „Образование 3.0”. В педагогическата литература вече се заговори за „Образование 3.0”. Подчертава се интерактивността на педагогическия процес, предполагаща смяна на гледната точка към обучаемите, студентите – от обекти, получаващи порции знания те влизат в ролята на субекти, които заедно с преподавателя откриват и достигат, учат се да прилагат съвместно усвоеното познание. „Образование 3.0” слага край на изискването за тишина и статичност в аудиторията. То води към учне чрез правене (learning by doing), учене през целия живот (life-long learning) и ни кара да потърсим нови педагогически подходи и методи за преподаване на социология[13]. Обръща се внимание също и на многообразието от дигитални технологии, чрез които да се извършва преподаването на учебното съдържание. Дигиталните технологии, библиотеки, бази данни са безспорно конкурентно предимство на днешния университет. Въпросът е как се възползваме от тях в аудиторията? На прехода между „Образование 2.0” и „Образование 3.0” в университетските аудитории се появи феномена „чете лекции на пауърпоинт”. Някои от професорите, вдъхновени от мултимедийните проектори в залите бяха заменили хартиените листове, от които четяха лекциите си с пауърпоинт слайдове, които прожектираха пред студентите. Професорите се радваха, че са модерни, а студентите се чудеха да слушат или да преписват написаното на слайдовете. Очевидно това не е ефективна употреба на технологиите. Трябва да се потърсят други интерактивни форми за работа с технологиите.
Твърде често технологиите, чрез които преподаваме определят акценти в съдържанието. Те, всъщност дават формата на учебното съдържание. Ако технологиите са променени днес в „Образование 3.0”, то може би следва да се помисли и за структурата на преподаваното съдържание. Социологията е полипарадигмална наука, предлагаща твърде богато съдържание и като теории, и като методи. Социологическото съдържание има широко ветрило на приложение и тъкмо това ветрило е необходимо да разгърнем пред студентите си, чрез технологииге да им покажем как може да им служи в техния ежедневен живот[14].
Заговори ли се за съдържанието се стига и до ценностите, ценностите, от които се ръководи „Образование 3.0” и в частност ценностите, които се утвърждават чрез наука и социология. Аксиологичният дебат днес не може да бъде пренебрегнат. И тъкмо той е предпоставката да се запитаме какъв образ създаваме чрез съвременото университетско образование по социология? Защото образованието създава образ – ценностен, личностен, професионален, образ на обществото и времето. И, ако този образ е модерен, разпознаваем, ако той се харесва и кандидатстудентите искат да го постигнат, те ще дойдат в нашите социологически аудитории.
[1] „Криворазбраната цивилизация”. БНТ, 1974.
[2] „Науки за обществото и човешкото поведение” е наименованието на индикатора, който използва НСИ, за да отчете броя на студенти по тесни области на образованието. В него очевидно влизат социология и психология, поради което данните са използвани като отправна точка тук. По-подробно виж: НСИ. Стденти по образователна степен и тесни области на образованието. http://www.nsi.bg
[3] Szelenyi, I. 2015. The triple crisis of sociology.
www.contexts.org/blog/the-triple-crisis-of-sociology/
[4] British Sociological Association. 2004. Sociology has an identity crises. https://www.timeshighereducation.com/news/sociology-has-identity-crisis/187626.article
[5] Минев, Д. 2011. Социология, власт и общества. Троян, “Аля”. Стр. 558.
[6] БСА. Архив 2009-2015.
[7] Мирчев, М. 2009. Социална динамика и цивилизационно разслояване. С., М-8-М, с. 5.
[8] Сметна палата. 2016. Мониторинг на реализацията на завършилите висш образование за периода 01.01.2013-31.12.2015. http://www.bulnao.government.bg/bg/files/obrazovanie-nauka-sport-kultura-medii-5
[9] МОН. Регистри. https://www.mon.bg/?go=page&pageId=3&subpageId=46
[10] НАОА https://www.neaa.government.bg
[11] Евростат. 2017. Статистически данни за висшето образование. http://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/Tertiary_education_statistics/bg
[12] Дневник. 2017. Най-желаните специалности в Софийския университет са психологията, публичната администрация и социологията. 11.07.2017. https://www.dnevnik.bg
[13] Напр. Sutherland, J., Feltey, F. 2010. Cinematic Sociology. Social Lie in a Film. Pine Forge Press. Pp. 284.
[14] Напр. Mannheim. K. 2001. Sociology as Political Education. Routlege. Pp. 207.