Автор на дисертационния труд: Мариана Атанасова Атанасова
Основание за представяне на рецензията: участие в състава на научното жури по защита на дисертационния труд съгласно Заповед № 51/ 26.02.2018 на Ректора на УниБИТ.
„Прави впечатление решението на автора да търси отговори на своите изследователски въпроси в три езикови и културни полета – мислещото на английски западно поле, неговият географски „опонент“ – руски говорящото източно поле, и разбира се, полето на българската научно-методическа мисъл и достижения в медийните и комуникационни изследвания.“
1. Информация за дисертанта
Мариана Атанасова е редовен докторант към катедра „Комуникации и информиране“, УниБИТ. Обучавала се е по докторска програма „Книгознание, библиотекознание и библиогафия“ в професионално направление 3.5. Обществени комуникации и информационни науки“. В периода на своето обучение Мариана Атанасова води лекционен курс по „Комуникационно насилие“ и семинарни занятия по „Основи на обществената комуникация“. Тя е пряко ангажирана с вътрешно катедрената координация, участва активно в организацията на научни форуми и други учебно образователни дейности на катедрата.
2. Обща характеристика на представения дисертационен труд
В резултат от три годишното си обучение в ОНС „Доктор“ Мариана Атанасова представя дисертационен труд на тема „Комуникационни техники и технологии при печатните и електронни медии“. Изследването е разработено под научното ръководство на проф. д.н. Николай Палашев.
Комуникационните техники и технологии при печатните и електронни медии са една от „евъргрийн“ темите в науките, изучаващи обществената и по-точно медийната комуникация. Историята показва, че изследователският интерес към тях се възобновява след навлизането на всяко ново технологично комуникационно средство. Днес живеем във време на нови информационни и комуникационни технологии и средства за свързване на хората, традиционното комуникационно пространство се дигитализира, става дигитално комуникационно пространство. Тази трансформация естествено буди въпроси и събира изследователски вълнения. В този ред представеният дисертационен труд представлява едно завършено научно търсене на отговори на въпросите:
- променили ли са се и как в новото дигитално комуникационно пространство познатите комуникационни техники и технологии, чрез които медиите изграждат и налагат образи, представи, светове;
- има ли все още разлики между моделите на формиране на обществено мнение, използвани от печатните и електронни медии.
Изследването е изложено в четири глави, подредени в класическа дисертационна структура. Авторът подхожда към решаване на научната си задача въз основа на богата теоретико-методологическа рамка. Прави впечатление решението на автора да търси отговори на своите изследователски въпроси в три езикови и културни полета – мислещото на английски западно поле, неговият географски „опонент“ – руски говорящото източно поле, и разбира се, полето на българската научно-методическа мисъл и достижения в медийните и комуникационни изследвания.
Планирано и изпълнено е и емпирично изследване, чрез което докторантът показва изследователски умения за събиране и обработване на емпирична информация. Структурата на дисертацията позволява последователно разкриване на теоретикометодологическата и методическа рамка на изследването, както и представяне на изследователските резултати. Колкото до представяне на резултатите от извършеното емпирично изследване, авторът предлага едно нетрадиционно решение. Обособява четвърта глава в дисертацията, в която публикува диаграми с едномерни разпределения по всички изследвани индикатори (стр. 112-194). Обикновено едномерните разпределения се обособяват в приложение, а в дисертационния текст са предлага авторовата интерпретация и анализ на получените данни. Всеки автор в науката има право на своите решения и след това отговорността да ги защити. Конкретният модел за представяне на дисертационното изложение може да създаде усещане у читателите за известна дисбалансираност на работата като цяло – акцентиране върху теоретико-методологичния обзор и неглижиране на анализа на емпирично достигнати изследователски резултати. Представеното за рецензиране дисертационно изследване се отличава с добре разработена методическа инфраструктура. Формулирани са обект и предмет на изследването, посочени са изследователските цели и задачи, предложени са работна хипотеза, методика и инструментариум.
В този ред бих искала да отбележа следното: Първо – нито за миг изследването не напуска своите предварително приети методически очертания, не се разпилява в странични близки мисловни територии, избягва терминологичния и понятиен хаос. В резултат се очертава един строго дисциплиниран изследователски подход, което смятам за достойнство на представената дисертация – заниманията с наука изискват не просто дисциплинираност, а самодисциплинираност в рамките, които авторът собствено е приел. Второ – за да се постигне по-високо ниво на научна чистота е необходимо ясно разграничение между методология и методика на изследването. В това отношение докторантът има още работа. Лек дефицит е виден на стр. 6, където авторът заявява „методология“, а всъщност говори за методи на изследване. Разработени са 2 приложения. Първото показва извадката, върху която е проведено емпиричното изследване. Второто представя емпирично изведените данни в табличен вид – друга форма на представения в четвърта глава материал.
3. Оценка на получените научни и научно-приложни резултати
Получените резултати са представени в края на всяка от главите и обобщени в заключителната част на дисертацията. Авторът представя изследователски резултати по всяка от задачите на изследването. Реализират се не само научно-приложни, но също и резултати, които имат чисто научен характер. Предложени са дефиниции на основни работни понятия, изведени са основни характеристики на медийната среда днес, очертани са дивергентни профили на медиите, предложено е съответно моделиране по предмета и обекта на изследване. Резултатите са получени чрез прилагане на качествени изследователски методи. Авторът работи със съдържателен анализ или както е наречен в дисертацията „модифициран контент анализ “. Въпреки че особеностите при прилагане на избрания метод са засегнати, дисертацията би спечелила, ако авторът бе предложил като приложение методическите инструменти, с които е работил. Не само извадката и резултати в табличен вид, но също и индикаторната карта за провеждане на съдържателен анализ както и други елементи от методическия инструментариум.
4. Оценка на научните и научно-приложни приноси
Авторът представя приносите на своето изследване в Автореферата. Най-напред предлага синопсис на дисертационното изследване и след него излага приносите на изследването. Формулирани са следните три научни и научно-приложни приноса: • Извеждане на работни дефиниции на понятията „комуникационна техника“ и „комуникационнна технология“; • Определяне на специфичен вид медийна реалност, конструирана чрез използване на манипулационни комуникативни техники и технологии, наречена в изследването „дивергентна медийна реалност“; • Демонстрация на метод на изследване на специфични медийни реалности чрез проследяване на употребата на комуникационните технологии, от които тези реалности се изграждат. Приемам труда като приносен по отношение развитието на научните изследвания в областта на медиите и обществената комуникация. В този ред приемам формулираните от докторанта първи и втори принос – всяко изследване започва с дефиниране, макар и в работен порядък, на основните понятия, с които работи. Вторият принос заслужава повече внимание, доколкото той показва опит на изследователя да предложи ново определение на съвременната медийна среда – днес упорито се говори за конвергентна медийна среда, а Мариана Атанасова предлага да помислим за тъкмо обратното – дивергентна медийна среда. Третият принос за мен остава неясен. Може би е въпрос на формулировка. Бих помолила Мариана Атанасова да изясни в своята защита този трети принос. Демонстрация на какъв метод? Ако това е съдържателен анализ, то каква спецификата, която налага неговото приложение да бъде изведено като принос?
5. Оценка на публикациите по дисертацията
Дисертантът представя 7 научни публикации в отговор на количественото изискване за допускане до защита по този критерий. Публикации са изследвания по отделни научни проблеми в тематичната рамка на дисертационното изследване. Дисертантът дава справка и за разпространението в научната общност на своите публикации, от която е видна едно добро начално приемане на изложените идеи в от близката колегиална среда. Шест от публикациите Мариана Атанасова изработва в екип с колеги от катедрата, в която прави своето изследване. Работата по две от публикациите е индивидуална. Подобна констатация разкрива дух на колегиалност и подкрепа на младите учени в катедра „Комуникации и информиране“, УниБИТ.
6. Оценка на автореферата
Авторефератът е разработен в класическа структура. Представя ясна и научнообоснована методическа инфраструктура на дисертационното изслдване, авторовия подход при структуриране на дисертацията както и резюме на основни съдържателни моменти. Докторантът е предложил формулировка на научните приноси на изследването. Посочен е списък с научните публикации по темата на дисертацията. Така представен авторефератът отразява вярно дисертационното изследване.
7. Критични бележки, препоръки и въпроси
Представената дисертация представлява успешен първи изследователски опит на докторанта. Водена от тази констатация и с желание за повишаване на научноизследователското ниво на младия учен в бъдещата му дейност ще си позволя да отправя следните препоръки: При формулиране на темата на научното изследване, изследователят следва да основни маркери на научния проблем, с който се занимава изследването. За да няма въпроси и двусмислия. В момента темата е: „Комуникационни техники и технологии при печатните и електронни медии“. Техники и технологии за какво? Препоръчвам повече прецизност при описание на използваните методи за изследване. Характеристика на самия метод и неговата удачност в изследването, разработване на методическия инструментариум и др. подобни. Горещо препоръчвам на докторант Мариана Атанасова да продължи своите научни търсения, използвайки теоретико-методологичните конструкции на фундаментални науки – социология, философия и психология, например, както е започнала да прави в дисертацията си. Въпросът ми към докторанта е да изясни в своята защита третия собствено формулиран принос. Демонстрация на какъв метод? Ако това е съдържателен анализ, то каква спецификата, която налага неговото приложение да бъде изведено като принос?
8. Заключение
В заключение бих искала да уверя членовете на уважаемото научно жури в достойнствата на предложения за рецензиране докторантски труд. Те са много повече от изтъкнатите тук критични бележки. Представената дисертация е убедителен аргумент за успешно завършена образователна степен доктор. Наред с това, докторант Мариана Атанасова прави своята първа стъпка в науката и дисертационното й изследване потвърждава овладяване на начални умения за провеждане на научно изследване, разкрива висока научна етика и стремеж към спазване на академични стандарти. Ето защо предлагам на уважаемите членове на научното жури да гласуват за присъждане на ОНС „Доктор” на Мариана Атанасова Атанасова.
16 март 2018