Становище за дисертация „Приложения на публичната дипломация при терористични кризи след 9/11“

Автор на дисертационния труд: Калин Цветанов Калинов Тема на дисертационния труд: „Приложения на публичната дипломация при терористични кризи след 9/11“

Основание за представяне на становището: участие в състава на научното жури по защита на дисертационния труд съгласно Заповед № РД 38-4 / 05.01.2018 на Ректора на СУ.

Интердисциплинарността се получава в припокриването на методологиите и методите на различни научни дисциплини в рамките на дадено изследване. 

1. Информация за дисертанта

Дисертантът се е обучавал по докторска програма в професионално направление 3.5. Обществени комуникации и информационни науки (Журналистика, Кризисен пъблик рилейшънс), в СУ „Св. Климент Охриски“ – ФЖМК. Обучението е осъществено в редовна форма под научното ръководство на проф. д-р Чавдар Христов. Дисертантът е завършил магистърска програма „Международни отношения и многостранна дипломация“ в Бирмингамски университет. Калин Калинов е основател на и продуцент в продуцентска къща „Ка Бо Ал“ ООД. В пероиода на докторантурата си е и преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация при СУ „Св. Климент Охридски“.

2. Обща характеристика на представения дисертационен труд

В резултат от три годишното си обучение в ОНС „Доктор“ Калин Калинов представя дисертационен труд на тема „Приложения на публичната дипломация при терористични кризи след 9/11“.

Актуалността и дисертабилността на избраната изследователска тема са безспорни – живеем днес в обединена Европа, раздирана от терористични атаки, в която търсенето и намирането на антитерористични решения е жизнена необходимост. Тъкмо това прави Калин Калинов – търси и предлага съвременни модели за превенция и овладяване на терористичните атентати и кризи.

Изследването е изложено в пет глави, подредени в класическа дисертационна структура. Авторът разкрива богата теоретико-методологическа основа на работата си в първите две глави. Трета представя методическата рамка на изследването. Резултатите, изводите и заключенията са изложени в последните две глави.

Разбаботени са две приложения, чрез които изследователелят представя основните си изследователски иснтрументи – „Протокол за провеждане на дъблочинни интервюта“ и „Списък с дефиниции на понятието „Публична дипломация“. Първият инструмент е приложен в емпиричното, а вторият – в теоретико-методологичното изледване.

Разработен е списък с цитирана и използвана литература, от който са видни широтата и дълбочината на подготовката на докторанта за дисертационното изследване. Преобладава англоезичната литература.

Представената дисертация има редица научни достойнства. Бих искала да обърна специално внимание върху систематичната и резултатна работа, положена от докторанта и неговия научен ръководител при разработването на методологическата и методическа инфраструктура на изследването. Калин Калинов определено има афинитет към методиката и методологията. Това забелязвам и в публикациите му по темата на дисертационното изследване.

3. Оценка на научните и научно-приложни приноси

Авторът формулира пет приноса на дисертационното изследване – 32 стр. от представения Автореферат. Първи, трети и пети принос са защитими. При защитата на втори и четвърти може да възникнат въпроси.

Втори принос. Прави впечатление терминологична (понятийна) неяснота. Какво се има предвид под „сравнителен анализ между генерирана теория и практическите приложения на феномена“? На кой феномен – публичната дипломация или тероризма? „Емпирично изследване в рамките на 10 дълбочинни интервюта“ – може би не „в рамките“, а чрез метода и с извадка от? И накрая – фактът че дадена разработка е първа или от първите не е нейн принос, а само датиране във времето. Не всяка първа разработка достига научни приноси.

Четвърти принос. Тук въпроси буди заявената интердисциплинарност на изследователския подход. Изследването на феномените „публична дипломация“, „тероризъм“, „кризисна комуникация“ предполага интердисциплинарен подход, но в дисертацията според мен такъв не е приложен. Още на 37 стр. авторът заявява интердисциплинарен характер на изследването и го обяснява като „запълване на пропуски в академичната литература по отношение на трите изследвани феномена и по-конкретно – зоните, в които те се припокриват“. Боя се, че интердисциплинарността се получава в припокриването на методологиите и методите на различни научни дисциплини в рамките на дадено изследване. Вместо това, настоящото изследване е с изградена социологическа изследователска методика, което е негово достижение, макар авторът никъде да не споменава това.

4. Оценка на публикациите по дисертацията

Дисертантът представя 6 научни публикации в отговор на количественото изискване за допускане до защита по този критерий. Публикации са изследвания по отделни научни проблеми в тематичната рамка на дисертационното изследване.

5. Оценка на автореферата

Авторефератът е разработен в класическа структура с общ обем от 36 страници. Представя ясна и научнообоснована методическа инфраструктура на дисертационното изследване, авторовия подход при структуриране на дисертацията както и резюме на основни съдържателни моменти. Докторантът е предложил формулировка на научните приноси на изследването. Посочен е списък с научните публикации по темата на дисертацията. Посочен е и списък с използвана литература, за разработване на автореферата. Този списък разглеждам като разширение на теоретико-методологическата подготовка на младия учен. Така представен авторефератът отразява вярно дисертационното изследване.

6. Критични бележки, препоръки и въпроси

Изследването е базирано предимно върху англоезична литература. Посочените български автори са по-малко от 30. Това решение има своите предимства, но и буди въпроси. При разработването на теоретичната рамка са използвани предимно чужди автори, може би защото по тези проблеми български колеги все още не са работили. Не бих могла да приема подобна аргументация, най-малкото защото в процеса на изясняване на основните понятия Калин Калинов разкрива и историческото им формиране, говори за предходниците им и именно тук български автори имат категоричен принос.

В методическата разработка отново липса на българска научна следа. Същевременно българската социология е постигнала много в разработването на методите за емпирично социологическо изследване, които се явяват основни в настоящата дисертация. Не са малко имената, които са работили и продължават. Искам да спомена тук проф. д-р Тодор Петев – един от първите, посегнали към кризисен пиар и изследване на случай. Недостатъчното познаване на българската научна мисъл води и до проблеми с превода – например на понятието grounded theory. Предложения за преводи у нас съществуват и съвсем не са неуместни.

Всяка част от дисертацията има свое мото. Това художествено решение е подходящо за монография. За дисертация, т.е. за изложение на методика и резултати от научно изследване, неговата уместност е под въпрос.

7. Заключение

Представеният дисертационен труд показва теоретично познание и умение за приложение на теоретични и методологически конструкти в изследването на избрано проблемно поле, при анализа на социални явления и феномени. Предлагам на уважаемите членове на научното жури да гласуват за присъждане на ОНС „Доктор” на Калин Цветанов Калинов.

16 март 2018