Автор на дисертационния труд: Ива Николова Николова Тема на дисертационния труд: „Деструктивни влияния при организацията на информацията и формирането на обществените нагласи“
Основание за представяне на рецензията: Участие в състава на научното жури по защита на дисертационния труд съгласно Заповед № 190/04.05.2018 на Ректора на УниБИТ.
Друг проблем, който дисертацията поставя е кризата на идентичността на медиите. Днес говорим за една голяма криза, кризата на неолибералния модел. Разглеждаме я в социологическа, икономическа, политическа, аксиологическа и т.н. перспектива. Оказва се, обаче, че и медиите – традиционни и нови, са в криза. И това не е криза на оцеляването, а криза на идентичността. Крайно време е за нова, адекватна на обществения модел, дефиниция на медия, защото медията отдавна вече показа характера си на корпоративен, пазарен субект.
1. Информация за дисертанта
Ива Николова Николова е докторант на самостоятелна подготовка в докторска програма „Бизнес и административно обществени комуникации и технологии“ в Университет по библиотекознание и информационни технолигии. Представеният дисертационен труд е в професионалано направление 3.5. Обществени комуникации и информационни науки“. Извън академичното поле Ива Николова е защитила своята позиция и статус в българското медийно и литературно поле. Тя е активен и известен, доказал своята компетентност, вещина и талант журналист и поет.
2. Обща характеристика на представения дисертационен труд
Докторант Ива Николова представя дисертационен труд на тема „Деструктивни влияния при организацията на информацията и формирането на обществените нагласи“. Изследването е разработено под научното ръководство на проф. д.ик.н. Стоян Денчев. То е в общ обем от 288 стандартни страници. Няма приложения. Включва списък на цитираната и използвана литература от над 140 източника.
Тук бих искала да отбележа следното: първо – броят на използваните теоретични и информационни източници надхвърля посочените в списъка в края на дисертационния труд, доколкото в бележки под линия са посочени и други използвани от автора произведения; второ – авторът използва пълната палитра на българското теоретично наследство в областта, което считам за първо достойнство на дисертацията.
Актуалността на темата е безспорна. Ако погледнем назад във вековете, ще видим, че процеса и методите на формиране на обществени нагласи са устойчив предмет на изследователския интерес. Редица именити социални психолози, социолози, политолози, културолози са оставили своите научни хипотези, изследователски резултати, модели и теории в това направление. Този интерес е напълно естествен доколкото обществените нагласи са един от фундаментите на общественото управление. Възприемам дисертацията на Ива Николова като продължение с оригинални допълнения на тази изследователска традиция. Оригиналността се открива най-напред в систематичното изследване на практиките за организиране на информацията в информационното общество като фактор за формиране на обществени нагласи сред българите днес. Изследователят акцентира върху деструктивните влияния или казано социологически – дисфункциите, на организацията на информационните масиви от медиите по отношение на формиране на обществените нагласи. Като резултат дисертацията представя своеобразен модел на процеса на организиране на информацията от медиите днес и заложените в него или целенасочено търсени капани за осъществяване на деструктивни въздействия при формиране на обществените нагласи.
Напълно убедена съм, че в днешния хаотичен информационен век, изследване като представеното е напълно необходимо. Защо? Първо, защото изследва и показва фундаментални парадокси между форма и същност в полето на обществената комуникация, развенчава политически и идеологически илюзии. Второ, защото разкрива съществени взаимовръзки между съвременни явления в информационното общество. Трето, защото систематизира практики и моделира процеса на формиране на обществени нагласи в неговата сърцевина. Постигането на подобни научни резултати се дължи на редица фактори, основен между които е умението на изследователя предварително да изгради и следва съответна на научния проблем методическа инфраструктура. Такава в дисертацията е представена.
Авторът дефинира обект и предмет на изследването си. Формулира адекватни за научния проблем изследователски хипотези, които проверява чрез предварително заявени и следвани методологически и методически решения. Целта на изследването е постигната, предложени са решения на поставените задачи. Изследването е изложено в четири глави. Структурата следва дедуктивен подход. Започва от анализ и критика на информационното общество като макротерен на обекта и предмета на изследване – Първа глава. Преминава през моделиране на информационните масиви и организация на информацията на мезообществено равнище, а именно в полето на медиите – Втора глава. Завършва с анализ и систематизация на изразни средства (езикови и стилови) и жанрови форми, чрез които се реализират моделите на организация на информацията от медиите и се осъществяват съответните деструктивни влияния върху формирането на обществени нагласи – Трета глава. Всяка от главите завършва с конкретни и ясно формулирани изследователски изводи, които представляват методологически и смислов мост към следващата част от дисератционния труд. Така решена структурата на дисертацията позволява последователно разкриване на теоретико-методологическата и методическа рамка на изследването, както и представяне на изследователските резултати. Представеното дисертационно изследване в нито една от своите части не напуска предварително приетите методически очертания, не се разпилява в странични близки мисловни територии. В резултат се очертава един строго дисциплиниран изследователски подход, което смятам за достойнство на представената дисертация.
Разбира се, има още какво да се желае по отношение на изпълнението на методологическите и методически решения в представеното изследване. Анализът и критиката на информационното общество, представени в Първа глава, могат да бъдат още по-силно теоретично подплатени. Има поле да се мисли върху по-висока степен на прецизиране на терминологично-понятийния апарат, напр. „начинът, по който се събира информация“ (стр. 141) може да бъде заменен с метод за набиране на първична информация. Емпиричната разработка търпи усъвършенстване – срещат се тези, неподкрепени с конкретни емпирични факти, напр. „80% от хората, които ги информират нямат образование…“ (стр. 196). Може да се помисли и върху разширяване на обхвата на информационни и теоретични източници, както и за по-ясно разграничаване на двата типа. Цитирането на източниците е направено коректно, но в повечето случаи са дадени само сайтовете, на които се намира използвания текст, не са посочени автор, заглавие на публикацията, дата на публикуване. Всичко това са стъпки към по-висока степен на прецизиране на работата, които авторът, ако желае може да направи преди публикацията на дисертационния труд.
Препоръчвам публикация на дисертацията най-малко, защото трудът във вида, в който е представен за рецензиране, представлява систематичен анализ по избраната проблематика. Самата Ива Николова твърди, че „да се говори за обективен анализ (в журналистиката) е нонсенс“ (стр. 188). В науката, обаче, обективност на анализа може да се постига въз основа на избраната изследователска методика. И тъкмо поради методическото и методологическо си решение представената дисертация представлява интерес. Избраната и следвана методология и методика позволяват на автора да достигне до сърцевината на изследвания научен проблем и да постави някои съществени въпроси. Например – ролята и функциите на изследователите в областта на обществената комуникация, на образованието по журналистика и обществена комуникация в България в процеса на организация на информацията и формирането на обществени нагласи, в превенцията на възможните деструктивни въздействия. Крайно време е научната общност да осмисли в системен порядък своята нова роля и функции, защото както и Ива Николова твърди, фундамент на информационното общество са медиите и комуникациите. Ако медиите и обществената комуникация се трансформират, то как съответното образование и наука отговорят на тази трансформация?
Друг проблем, който дисертацията поставя е кризата на идентичността на медиите. Днес говорим за една голяма криза, кризата на неолибералния модел. Разглеждаме я в социологическа, икономическа, политическа, аксиологическа и т.н. перспектива. Оказва се, обаче, че и медиите – традиционни и нови, са в криза. И това не е криза на оцеляването, а криза на идентичността. Крайно време е за нова, адекватна на обществения модел, дефиниция на медия, защото медията отдавна вече показа характера си на корпоративен, пазарен субект.
Ива Николова предлага три законодателни промени, които според нея биха били превенция срещу деструктивните влияния в процеса на формиране на обществени нагласи. Според третата всяко средство за масова информация трябва да е задължено да обяви политическата си ориентация преди и по време на предизборни кампании (стр. 272). Все повече ми се струва, че не политическата ориентация е водеща. Все по-чести са примерите, които показват, че средствата за масова информация се водят от икономическите си интереси независимо от политическите си пристрастия и ролята си на обществени посредници. С този корпоративен, икономически ключ може да се допълни анализа и на друг поставен от автора проблем – тенденциите на промяна на езика на медиите (стр. 275). Не само електронното пространство изражда езика на информационните единици след 1989 г., както е посочено в дисертацията. Не по-малка роля за това играят и корпоративнофинансовите интереси, разиграни чрез медиите и на терена на медийното поле.
Дисертацията поставя важен теоретико-методологически въпрос: „коя от теориите за функционирането на едно медийно пространство с основна цел и задача да информира аудиторията и да я разширява благодарение на качествените си продукти е валидна за българската медийна среда“. Една теория, особено предвид факта, че теориите за медиите и обществената комуникация са теории на средно равнище, не е в състояние да даде комплексен обяснителен и прогностичен отговор. Може би трябва да се търси парадигма, съществуваща или нова? Оставям на докторанта възможността да помисли по този въпрос. Моля да даде отговор в рамките на публичната защита на дисертационния труд. В макроизмерение, особено внимание заслужават тезите на автора по отношение на развитието на информационното общество в България. Информационното общество е контекст за разгръщане на избраната изследователска проблематика. Ива Николова разглежда от една страна теоретикометодологичесите измерения на информационното общество и от друга – възможностите за тяхното приложение в практиката на ежедневния живот. Очертава ясно полетата на разминаване на теорията и практиката и дори достига до извода, че „повсеместното въвеждане и установяване на информационното общество е рисков фактор за обществените отношения“ (стр. 103). В този контекст бих помолила дисертанта да уточни дали самото информационно общество, като форма на Третата вълна в общественото развитие по Тофлър, или приложението на някои отделни негови характеристики представлява риск пред обществените отношения.
Още дълго може да се изреждат проблеми, които представеният дисертационен труд поставя. Читателите сами могат да ги откроят – ясно са изложени от автора, включително и чрез употеребата на специфично графично решение. По-важното, обаче, е рамката, която Ива Николова изгражда, за да постави и систематизира в нея разглежданата проблематика. Най-напред това е структурата на дисертационния труд, за която вече стана дума. След това са идеята и смисълът, вложени в тази структура, които авторът решава да синтезира в три основни за дисертацията послания: „Теорията е мъртва. Да живее практиката!“ (Първа глава), „Правилата са мъртви. Да живее анархията!“ ( Втора глава) и „Словото е мъртво. Да живее словесната вакханалия!“ (Трета глава). Подходът е подчертано художествен, придава пластичност на научния стил и език и разкрива журналистическия и литературен почерк на дисертанта.
3. Оценка на получените научни и научно-приложни резултати
Получените резултати са представени в края на всяка от главите и обобщени в заключителната част на дисертацията. Авторът представя изследователски резултати по всяка от задачите на изследването. Реализират се не само научно-приложни, но също и резултати, които имат чисто научен и методически характер. Изследавнето е базирано върху богата емпирична основа. Обобщен и анализиран е емпиричен опит от последните години и дори месеци преди окончателното написване на дисертационния труд. Това позволява на автора да достигне до осъвременяване на съществуващи теоретични конструкти, до моделиране на факторите и механизмите спосбстващи осъществяването на деструктивни влияния в процеса на формиране на обществени нагласи. Авторът прави и диагноза на „имунната система на обществото“, като условие за превенция срещу деструктивните въздействия на информационните масиви. Резултатите са получени чрез прилагане на качествени изследователски методи като дълбочинни интервюта и съдържателен анализ. Дисертацията би спечелила, ако авторът направи редакция на описанието на използваната методика за набиране на първична информация с цел терминологично прецизиране.
4. Оценка на научните и научно-приложни приноси
Авторът представя приносите на своето изследване в Автореферата. Обособени са две групи приноси – „Научни приноси“ и „Приноси с практикоприложен характер“. Общо формулирани са осем приноса. Всичките са защитими в рамките на прадставения дисертационен труд. Това ми дава основание да приема труда като приносен по отношение развитието на научните изследвания в областта на медиите и обществената комуникация.
5. Оценка на публикациите по дисертацията
Дисертантът представя 3 научни публикации в отговор на количественото изискване за допускане до защита по този критерий. Публикациите представят изследвания по отделни научни проблеми в тематичната рамка на дисертационното изследване. Две от публикациите са индивидуални. Първата е разработена в съавторство с научния ръководител на дисертационното изследване. По жанр представените публикации са доклади от научни форуми, в които дисертанът е участвал в периода на обучението си в образователна и научна степен „Доктор“. Участието в научни мероприятия показва добра вграденост на изследователя в академичното, университетско, научно поле.
6. Оценка на автореферата
Авторефератът е разработен в класическа структура. Представя ясна и научнообоснована методическа инфраструктура на дисертационното изследане, авторовия подход при структуриране на дисертацията както и резюме на основни съдържателни моменти. В ясна синтезна форма са представени и основните изводи по всяка от главите на дисертацията. Докторантът е предложил формулировка на научните приноси на изследването. Посочен е списък с научните публикации по темата на дисертацията. Така представен авторефератът отразява вярно дисертационното изследване.
7. Критични бележки, препоръки и въпроси
Представената дисертация представялва успешен изследователски опит на докторанта. Водена от тази констатация и с желание за повишаване на научноизследователското ниво в бъдещата дейност на докторанта ще си позволя да отправя следната препоръка. Без да омаловажавам постигнатото в дисертационния труд, горещо препоръчвам на автора да прецизира работата си в нейните методико-методологически аспекти. Научният анализ се различава от всички други сходни анализи именно по прецизно разработената си методическа платформа. Същата е и основата за постигане на обективност или по-точно позитивизъм в науката. Авторът казва с огромна доза ирония: „Теорията е мъртва. Да живее теорията!“ В този ред е първият ми въпрос. Коя теория, теории, парадигма може да обясни и прогнозира развитието на съвременната българска медийна среда? Авторът казва още и: „Правилата са мъртви. Да живее анархията!“ В този ред е и вторият ми въпрос. Информационното общество или отделни негови характеристики представляват риск пред развитието на обществените взаимоотношения? Авторът пише, че: „Словото е мъртво. Да живее словесната вакханалия!“. Изглежда, че достигнахме до „Унизеното слово“ на Жак Елюл в „Цивилизацията на зрелището“ на Марио Варгас Льоса. Въпросът ми е как стана това? Кои са факторите, които унизиха словото?
8. Заключение
В заключение бих искала да уверя членовете на уважаемото научно жури в достойнствата на предложения за рецензиране досторантски труд. Те са много повече от изтъкнатите тук. Представената дисертация е убедителен аргумент за успешно завършена образователна и научна степен „Доктор“. Ето защо предлагам на уважаемите членове на научното жури да гласуват за присъждане на ОНС „Доктор” на докторант Ива Николова Николова.
16 юни 2018