Становище за дисертация „Манипулацията в информационната среда“

Автор на дисертационния труд: Соня Пламенова Цанкова

Основание за представяне на становището: участие в състава на научното жури по защита на дисертационния труд съгласно Заповед № 232/07.06.2018 на Ректора на УНИБИТ.

Да погледнеш произведението си още веднъж през предписанията на колегите (особено тези за преструктуриране и съкращаване) днес се оказва много трудно и почти неизпълнимо начинание. Разкъсано доверие, пречупена поколенческа приемственост, срутена научна общност и още ред основателни причини има за това. Но науката е колективна дейност. Не е по силите на един. И затова е добре да си говорим и още по-добре е да се слушаме и разбираме.

1. Информация за дисертанта

Дисертантът завършва докторска програма „Организация и управление извън сферата на материалното производство“ в Университет по библиотекознание и информационни технологии (УНИБИТ) в професионално направление 3.5. „Обществени комуникации и информационни науки”. Има магистърска степен по „Електронни медии“ и е бакалавър по педагогика с изучаване на психология. Както се вижда от представената автобиография, Соня Пламенова Цанкова има вече разнообразен професионален опит в полето на медиите и комуникациите. Бих искала да поздравя дисертанта за участието като доброволец в няколко значими съвременни проекта за социална помощ и подкрепа.

2. Обща характеристика на представения дисертационен труд

Соня Цанкова представя за защита труд със заглавие „Манипулацията в информационната среда“ в обем от 394 страници, структуриран в четири глави, увод и заключение. За написването на труда авторът е използвал 497 литературни източника. Сами по себе си тези обеми на обработена литература и произведена нова са впечатляващи. Веднага възниква въпроса какво съдържание представят те.

Съдържанието на труда е строго подчинено на избраната вечно актуална тематика. Представлява литературен обзор по проблема манипулация в информационна среда. Авторът се спира на въпроса що е то манипулация, какви са граничните й понятия и полета на приложение. Прави систематизация на голям обем техники за манипулиране, употребявани в съвременната медийна информационна среда.

Съдържанието е представено в четири логично структурирани глави. Първата изгражда понятийната рамка на труда, втората посочва близки понятия на манипулацията и полета за нейното действие, третата систематизира така нар. от автора „манипулативен инструментариум“ и четвъртата представя едно модерно явление – невролингвистичното програмирене, като системен подход за манипулация на съзнанието. Всяка от главите завършва с основни изводи и резюме на представеното съдържание. Авторът разработва неотменните за всяко писмено произведение увод и заключение.

На стр. 11 срещам текст, твърде нетипичен за дисертационно изследване. „Факт е, че в хода на писането, а и в изказаните препоръки, се отбеляза необичайният обем на дисертацията. Но зададената тема и предметът й не предполагат елементарно съкращаване, което е съмнително начинание и може да доведе до съмнителни резултати. Все пак беше извършено преструктуриране и известно намаляване на обема.“, пише авторът.

Замислих се. Всяко завършено научно произведение би следвало да се оценява и рецензира в рамката, в която самият автор го вгражда. Подчертаното от автора следва да е най-същественото за разбирането на предложеното от него. И реших да прочета текста в призмата на цитата от стр. 11.

Най-напред поздравления за решението на автора да вземе предвид бележките на научната си колегия. Да погледнеш произведението си още веднъж през предписанията на колегите (особено тези за преструктуриране и съкращаване) днес се оказва много трудно и почти неизпълнимо начинание. Разкъсано доверие, пречупена поколенческа приемственост, срутена научна общност и още ред основателни причини има за това. Но науката е колективна дейност. Не е по силите на един. И затова е добре да си говорим и още по-добре е да се слушаме и разбираме.

Съгласна съм с автора, че темата и предмета не допускат елементарно съкращаване. Избраната тема е с твърде широк обхват. Това е тема, с която се именува цяло научно поле. А темата на дисертационното изследване следва да кодира един научен проблем в рамките на избраното поле. Същият този научен проблем става фундамент при дефинирането на предмета на изследване. Като предмет на изследване авторът посочва „манипулацията, която се проявява в информационната среда“ (стр. 10). Дефиниран по този начин предметът дублира темата на изследването. Това е възможно методическо решение. В конкретния случай води до огромен обем на текста, но не и до фокусиране и задълбочаване на изследването в търсене на решения на онзи проблем, пред който науката все още мълчи. За съжаление, авторът не успява да открие, дефинира и насочи изследването си към конкретен научен проблем. Представеният труд, всъщност, е търсене на научния проблем, а всяко търсене предполага вървене по различни пътеки, което е отразено в големия обем на произведението. Търсенето на научния проблем ясно личи и при изграждането на останалите компоненти от методическата рамка на дисертационното изследване. Работната хипотеза (стр. 8): „МИС (медийната информационна среда – бел. моя) е конструирана среда, манипулирана и манипулираща, като манипулацията в съвремието следва принципа на not denied denied.“ е вече отдавна доказана теза в социологията на медиите и комуникациите, в науката за комуникациите и информирането и т.н. В синхрон с дефинираната хипотеза е и целта на изследването (стр. 9), но и връзката между „информация, комуникация и манипулация“ вече е известна. Възникват въпроси: кой е обекта на изследване – медийната информационна среда или информационната среда; еднозначни ли са двете понятия?

Откровено казано, липсва разписана изследователска методика. На стр. 11-12 са изредени научни методи, както и методи за емпирично изследване, но кой от тях как е прилаган, върху каква извадка, с какъв инструментариум не става ясно до последната страница. Бих искала да помоля автора да обърне сериозно внимание на изграждането на така нар. методическа инфраструктура на бъдещите си научни изследвания. Първо, защото именно тя различава научното от ненаучното изследване. Второ, защото гарантира принципа на позитивизъм в науката. Трето, защото органично, а не „елементарно“ структурира съдържанието и оптимизира обема, в който то е представено. Предложената от автора методическа инфраструктура предполага реферативен обзор на наличната литература по избраната тема. Убедена съм, че реферативен обзор и то високо културен е направен. Използвани са редица именити автори, чиито тези са систематично подредени в представения труд. В резултат имаме учебно помагало, което би било от полза на студенти в професионално направление „Обществени комуникации и информационни науки“.

3. Оценка на научните и научно-приложни приноси

Авторът формулира две групи приноси: от теоретичен характер и приноси с практикоприложна значимост. Приемам двата посочени приноса с практикоприложна значимост. Те са напълно съответни на казаното по-горе в становището за характера на представения труд. Що се отнася до приносите от теоретичен характер приемам с известна условност само третия – предложение на ново понятие манипулативен клъстър. Може би именно от това ново понятие, предложено от автора, следва да започне същинското научно изследване въз основа на добросъвестно направения реферативен обзор. Приемам, че дисертационното изследване реализира три приноса, което е напълно достатъчно, за да отговори на изискването за присъждане на ОНС „Доктор”.

4. Оценка на публикациите по дисертацията

Дисертантът представя 3 научни публикации по темата на дисертационния труд, с което изпълнява количественото изискване за допускане до защита и присъждане на ОНС „Доктор” по този критерий.

5. Оценка на автореферата

Авторефератът е разработен в класическа структура с общ обем от 52 страници. Представя резюме на дисертационния труд и напълно точно отразява основните му съдържателни и структурни компоненти. Докторантът е предложил също и формулировка на научните приноси на изследването. Посочен е списък с научните публикации по темата на дисертацията.

6. Критични бележки, препоръки и въпроси

Основните си критични бележки отправих в параграф 2. Обща характеристика на представения дисертационен труд. Препоръката ми е докторантът да посвети време и мотивация да навлезе в по-вътрешните кръгове на методологията на научното изследване. Потенциал за това очевидно е наличен. Имам и няколко въпроса. Въпреки добросъвестността и научната коректност, откривам пропускане на значими български автори с доказан принос към проблематиката, разглеждана в труда.

• На стр. 15 се говори за медиатизиране. Защо се пропуска доц. д.с.н. Добринка Пейчева, която първа в България поставя и разработва този проблем?
• На стр. 17 се поставя въпроса за табуизирани медийни теми. Посочва се работата на Институт за модерна политика, но се пропускат трудовете на доц. др Иво Инджов точно по темите табу. Самата проблематика има много дълбок корен, още Йосиф Хербст поставя въпроса. Защо това не е отбелязано?
• В параграф 1.2.1. Дефиниране на понятието информационна среда и особено в частта за информационно общество има доста пропуски, но поради социологическият им характер на тях тук няма да се спирам. Защо обаче липсват идеите и тезите на проф. д.ик.н. Стоян Денчев когато авторът проблематизира информационната среда? Информационна среда и медийна информационна среда едно и също ли е?
• На стр. 88 авторът изрежда теории, в които се разглежда манипулацията. Защо се пропускат социологическите и социално-психологическите теории?
• На стр. 89 се въвежда разграничение между манипулиране и манипулация. Казва се, че те „се използват като синоними в научната литература“. Струва ми се, че те не са синоними, а сродни думи. Можете ли да дадете примери?
• На стр. 119 се споменава Пиер Бурдийо. Кои концепти, тези, анализи на Бурдийо визирате? – На стр. 128 цитирате изследване на Богданка Лазарова. Според Вас социалните медии водят ли до социална промяна?

7. Заключение

Представеният дисертационен труд показва теоретично познание и умение за систематизиране и структуриране на научна информация. Виждаме резултат от добросъвестен първи опит в научното поле. Правят впечатление добро познаване на тематичното направление, научна и академична коректност. Въз основа на казаното считам, че трудът на докторант Соня Цанкова покрива изискванията на образователна степен „Доктор“. Предлагам на уважаемите членове на научното жури да гласуват за присъждане на ОНС „Доктор” на Соня Цанкова, след отговорите на поставените въпроси в рамките на защитата на дисертационния труд.

9 август 2018