Отзив
за монографията на доц. д-р Катя Михайлова МЕДИ@ИЗБОРИ
Със своите изследвания в областта на социологията на медиите и комуникациите Катя Михайлова е вече разпознаваем автор не само в специализираната научна, но и в по-широки аудитории. Бих споменал тук нейната първа монография „Телевизията за деца. Между пазарната логика и обществена мисия“ (2011), както и учебника „Меди@ общество. Социология на медиите и масовата комуникация“ (2016). Също нейните лекционни курсове в УНСС и УНИБИТ по Социология на медиите и обществените комуникации и Медийна регулация, които, поради умението си да представя достъпно сложна, комплексна, динамично променяща се проблематика, с интерес са посрещнати както от студентите, така и от нейните колеги.
Днес на вниманието на читателя е новата й книга МЕДИ@ ИЗБОРИ, посветена на обществените, политическите, професионалните и етични проблеми, възникващи на границата на медийното, изследователското и политическото поле. Неин предмет са традиционните и новите медии, дебатът за модела на тяхното регулиране и финансиране, особено по време на предизборните кампании, достъпът на политическите актьори до медийно участие, заедно с т.нар. демоскопски „сондажници“ и политически анализатори, разгледани като актьори в политическата игра, която от своя страна бива анализирана като специфично поле на превръщания на различни видове капитал под формата на символен капитал.
Знаем дори от последните избори за местна власт (октомври, 2019 г.) колко актуална е тази проблематика. Катя Михайлова въвежда събитийния метод на проследяване на политическата и институционална динамика, не просто за да превърне всичко това в един увлекателен разказ, а за да обогати самия свой анализ, изследователския си подход. Тя разглежда медийното поле по Бурдийо, като „хетерономно поле със слаба автономност, но едновременно с това като поле с висока концентрация на символен капитал и символна власт“.
Има ли нещо такова като „свобода на словото“ у нас? Доколко можем да говорим за „пълноценно функционираща демокрация“ в условията на задълбочаващи се дефицити на доверие в институциите, медиите, политиците, партиите? Тези въпроси звучат реторично. Става дума за „игра с правилата на играта, до границите на правилата на играта“, по известния израз на Пиер Бурдийо. Ако перифразираме Стенли Фиш, бихме казали „няма такова нещо като „свобода на словото“ у нас и това „не е добре“. „Свободата на словото се е превърнала в куха идеологема – една от многото, родени от „прехода“.
Книгата, чийто замисъл, очертан от авторката, включва проследяването на четири предизборни кампании, дава предостатъчно материал за размисъл по тези въпроси. Монографията представя мониторингови резултати от кампаниите за европарламент през май 2014 г., парламентарните избори от октомври 2014 г. и март 2017 г., общинските избори 2015 г. Наблюдавани са над 120 търговски медии с национален, регионален и местен обхват, достигащи до избирателите във всички 31 многомандатни избирателни района у нас. Анализирани са важни аспекти на българското медийно поле, ефективността на институционалната и регулаторната му рамка, направени са препоръки за нейната оптимизация.
Ако съобщавам тези параметри, то е за да подчертая мащаба на извършената работа. Едва ли е нужно да обосновавам значимостта и ползата от такъв проект не само в научноизследователски, но и в политически, морален и обществен план. Още по-съществено е друго – критичният анализ, който Катя Михайлова прави, следвайки императива за обективност на социологическата наука в единство със спазването на високи професионални и граждански критерии и стандарти; безкомпромисната критичност към негативните процеси и тенденции, развиващи се в медийното поле. Всъщност пред нас стъпка по стъпка, на базата на богат емпиричен материал, се разкрива картината на критична хетерономност (липса на автономност) на медиите и нарушаване на демократичните принципи и ценности под натиска на корпоративни и политически интереси. Като използва постиженията на социологията в областта на анализа на медиите и по-специално инструментите на рефлексивната социология на Пиер Бурдийо, концепцията за „мрежовото общество“ на Мануел Кастелс и др., авторската поставя под микроскоп структурата и динамиката на медийното поле в периода 2014 – 2017 г., дейците в него; проблемите, които възникват тук, свързани с неговата регулация, правилата на играта и „балансирането“ на множеството интереси.
В условията на глобално информационно и мрежово общество, и на криза на политическия модел, 30 години след началото на демократичните промени у нас, Катя Михайлова вижда един от основните проблеми на медийното поле в непрозрачната концентрация на собственост и драматичното спадане на плурализма като следствие не само от експанзията на неолибералните постулати във всички социални сфери и по-конкретно в медийното поле, размиването на границите между истина и лъжа в епохата на дезинформация, манипулация и фалшиви новини, но и като ефект от конструирането на „машини“ за печелене на избори, чиито основни трансмисии са медиите. Кризата на медийното поле, не без основание бихме допълнили днес – и на агенциалното демоскопско поле, разкрива острите дефицити в практическото функциониране на регулаторната рамка и институции, което от своя страна препраща към кризата на политическия модел. И още нещо. Когато говорим за накърнено доверие в социологическите сондажи на общественото мнение, би следвало да не забравяме, че става дума не изобщо за социологията, а за определен специфичен „жанр“ – т.нар. демоскопски сондажи като част от политическата игра (играта, наречена „либерална представителна демокрация“). Игра, която има своя сериозна финансова подплънка и залози. Политическата и морална криза, породена от „правенето на мнение – новата политическа игра“, както я определи френският социолог Патрик Шампан, ученик на Пиер Бурдийо, още в началото на 90-те години на миналия век, може да бъде преодоляна, не на последно място, чрез мониторинга на граждански организации като ГИСДИ и изследователи като Катя Михайлова. Доколкото те се опитват да отговорят на едно сериозно предизвикателство – да обективират самите медийни, институционални и изследователски субекти. Стъпка в тази посока е новата книга на Катя Михайлова.
Доц. д.с.н. Андрей Бунджулов