Доклад от кръгла маса „Проблеми на обществената комуникация“, 12 май 2015, УНИБИТ

Много проблеми на обществената комуникация днес, в това число и на публичната политическа комуникация, вече са диагностицирани. В настоящия доклад ще фокусирам вниманието върху едни от проблемите, от който е възможно да израстват всички останали. Свързан е с отношението на комуникатора към реципиента като основно отношение за осъществяването на коменикационен процес. Конкретният проблем, който все по-често се наблюдава е „изчезването” на другия в комуникацията или по-точно новите модуси на неговото съществуване. За целта най-напред ще направя анализ на проблемните възли в обществената комуникация през два теоретични модела – основния модел на комуникационния процес и обществен комуникационен модел. След това ще потърся корена на тази проблемност в съвременната публична политическа комуникация, като частна сфера на обществената комуникация.

Настъпила ли е „смъртта на другия” в публичната политическа комуникация и в обществената комуникация въобще или се поддържа видимост на липса, на незаинтересованост от другия, като параван за разгръщане на обмислени стратегии за масово налагане на въздействие? (още…)

По този въпросник ще бъдат изпитвани студентите от специалност „Социология“, 6 семестър, които не са участвали в груповия изследователски проект „Доверие в медиите“. Моля, всеки да избере по 1 въпрос, по който предварително (преди изпита) да се подготви. На изпита ще развиете устно избраният от вас въпрос.

Оценката се формира от: ниво на представяне по време на изпита и участие в проекта „Свобода на медиите“, който следва да бъде представен утре – 12 май 2015 г.

Въпроси

1. Социология на медиите и обществената комуникация в призмата на българската социологическа школа. Медийната и комуникационна система в логиката: обществени потребности и дейности за тяхното задоволяване. (Стоян Михайлов, Тодор Петев, Христо Бонев). Позициониране на медийната система в макромодела за обществото като социологическа система (Стоян Михайлов, Тодор Петев).
2. Устойчивост на дигиталната комуникационна система като обществена система. Толкът Парсънс – кибернетичен модел за устойчивост на системите. Приложимост при конструирането на дигиталната комуникационна система за превенция на обществени деструкции, кризи и конфликти.
3. Теоретико-конептуално осмисляне на въздействието на медийната и комуникационна система върху индивида, общността, обществото. Двустепенен поток на комуникация и органичени ефекти на медиите (Изследването „Декатур”, Лазарсфелд, Кац), Култивационен анализ (Джордж Гербнер). Използване – удовлетворение (Кац, Гуреевич, Хаас). Спирала на мълчанието (Елизабет Ноел-Нойман).
4. Медиите и властта. Позициониране на медийната и комуникационна система във властовата и институционална йерархия на съвременното общество (Елиезер Алфандари, Джон Гълбрайт). Взаимодействия между медийното и политическото, властовото поле (Пиер Бурдийо). Медиите и елитите. Медиите като елит. Обществена отговорност на елита или бунт на елитите и предателство към демокрацията (Кристофър Лаш, Джон Кийн). Парадоксът „богати медии – бедни демокрации” (Робърт Макензи) като обществена деструкция.
5. Дигиталната комуникационна система и социалните неравенства. Цивилизационно и дигитално разслояване – информационна, индустриална и аграрана цивилизация (Михаил Мирчев). Дигитално неравенство (Ди Маджио, Харигати, Ян ван Дик). Социална диференциация по линия на новата функционална грамотност в  информационното общество – медийна и дигитална грамотност. Асиметричност на информационната цивилизация. Измерения на конфликтност и логика на съвместяване.
6. Свобода и цензура в дигиталната комуникационна система. Позитивна и негативна свобода (Ерих Фром). Хоризонти на творчеството и параметри на регулация, само- и корегулация на медийната система. Комуникационни права и свободи на гражданите.
7. Емпирични изследвания – качествени и количествени методики за изследване на дигиталната комуникационна система. Евристичен потенциал на изследванията в управленската дейност. Представителна и достоверна информация. Етика в емпиричната работа. Научна и методическа отговорност. Обществено съзнание.
8. Източници на информация и бази данни за развитието на медийната и комуникационна система на информационното общество. Световни и европейски индекси за ниво на развитие на медийната и комуникационна система в системата на обществото като цяло. (Freedom of the Press, Internet usage, ICT development, DOI,  Network Readiness).
9. Трансформации на медийните аудитории в дигиталното комуникационно пространство. Достъп и участие на аудиториите. Медийна грамотност. Аудитория – комуникатор (медия): динамика на активността. Аудиторията като създател, творческа аудитория срещу аудиторията-получател. Аудиторията като тълпа срещу овластяването на аудиторията в дигиталното комуникационно пространство. Аудиторно поведение при криза.

ЛИТЕРАТУРА

Основна

1. Алфандари, Е. Медиите и властта. София , 2000.
2. Бонев, Христо. Социология на журналистиката. 1982.
3. Бонев, Христо. Социология на масовата комуникация. 2002.
4. Гълбръйт, Дж. Анатомия на властта. София, Христо Ботев, 1993.
5. Елюл, Жак. Унизеното слово. София: Гал-Ико, 2005.
6. Знеполски, И. Новата преса и преходът. Трудното конструиране на четвъртата власт. София, 1997.
7. Камбъл, Дж. Творческа митология. София: Рива, 2007.
8. Камбъл Дж. Пътища към блаженството. София: Изток-Запад, 2006.
9. Кастелс, М. Възходът на мрежовото общество. Информационната епоха: икономика, общество и култура. Том 1. София, Изд. „ЛиК”, 2004.
10. Кастелс, М., Силата на идентичността. Информационната епоха: икономика, общество и култура. Том 2. София, Изд. „ЛиК”, 2006.
11. Кийн, Дж. Медиите и демокрацията. София, Изд. „ЛиК”, 1999.
12. Льоса, М. Цивилизация на зрелището. София: „Колибри”, 2013.
13. Маркузе, Х. Едноизмерният човек. Изследвания върху идеологията на развитото индустриално общество. София, Изд. „Христо Ботев”, 1997.
14. Мирчев, М. Социална динамика и цивилизационно разслояване. София, „М-8-М”, 2009.
15. Михайлов, С. Социологическата система. София, „М-8-М”, 2010.
16. Михайлова, К. Телевизията за деца. Между пазарната логика и обществената мисия. София, Изд. „М-8-М”, 2011.
17. Михайлова, К. Дигитално разслояване в съвременното българско семейство. В: нови медии 21. http://www.newmedia21.eu/analizi/digitalno-razsloyavane-v-sa-vremennoto-ba-lgarsko-semejstvo-konfliktnost-ili-sa-vmestyavane-mezhdu-roditeli-i-detsa/
18. Михайлова, К. Достъп и участие на медийните аудитории в дигиталното комуникационно пространство. В: медии и обществени комуникации, бр. 3, септември 2009. Достъпно на: http://media-journal.info/?p=item&aid=57.
19. Московичи, С. Ерата на тълпите. София. Изд. „Дамян Яков”, 2007.
20. Ноел-Нойман, Е. Спирала на мълчанието. Общественото мнение – нашата социална черупка. София, ИК „Люрен”, 2004, с. 295. (Откъс наhttp://www.assa-m.com/marketing11.php)
21. Палашев. Николай. Обществена комуникация. София: За буквите, 2010.
22. Палашев, Никоалй. Комуникационна сигурност. София: За буквите, 2013.
23. Петев, Т. Към социология на масовата комуникация. София: БАН, 1979.
24. Петев, Т. Комуникационната спирала. София. 2010.
25. Рифкин, Джеръми. Епохата на достъпа. София, Изд. „Атика”, 2001.
26. Фром, Е. Бягство от свободата. София: Христо Ботев, 1992.
27. Хабермас, Ю. Структурни трансформации на публичността. София: „Критика и хуманизъм”, 1994.
28. Хаджийски, И. Бит и душевност на нашия народ. Том 1. София: Изток-Запад, 2002.
29. Blumler, J. The Social Purposes of Mass Communication Research – the Transatlantic perspective. In& Journalism Quarterly, 55, 1985. p.219-230.
30. Gitlin, T. Media Sociology: The Dominant Paradigm. In: Boyd-Barrett, O., Chris Newbold (eds.) Approaches to Media. A reader.London, 2008., p. 21-33.
31. Kastels, M. The Power of Communications. Sage, 2009.
32. Katz, Elihu, Paul Lazarsfeld. Personal Influence: The Part Playes by People on the Flow of Mass Communications. (2^nd Edition),USA, Transaction Publishers, 2009, p. (Originally published in 1955 by the Free Press).
33. Lang, G. and Lang, K. Mass Communication and Public Opinion. Strategies for Research. In: Rosenerg, M at all eds. Social Psychology, Social Perspectives.New York, 1981, p. 653-682.
34. McQuail. Denis. Sociology of Mass Communication. In: Annual Review of Sociology. Vol. 11, (1985), pp. 93-111.
35. Merton, Robert. Social Theory and Social Structure. The Free Press, 1968.
36. Rosengren, K. E. Advances in Comminication Research: One Paradigm or Four. In: Journal of Communcation, 1983, 33(3), P. 185-207.

Допълнителна

1. Арънсън, Е. Човекът – социално животно. София, Изд. „Дамян Яков”, 2009.
2. Градев, Д. Социална психология на масовото поведение. София.1995.
3. Градев, Д. Стигма и личностна биография. Софоя, Изд. „Изток-Запад”, 2010.
4. Канети, Е. Маси и власт. София,1996.
5. Лаш, К. Бунтът на елитите и предателството към демокрацията. София, Обсидиан, 1997.
6. Малецке, Г. Психология на масовата комуникация. София, 1994.
7. Маклуън, М. Закони на медиите. София, 1995.
8. Московичи, Серж. (ред.). Социална психология. София, Изд. „Дамян Яков”, 2006.
9. Петев, Т. Теории за масовата комуникация. София: ФЖМК, 2004.
10. Петев, Тодор. Комуникация и социална промяна. София, 2001.
11. Попова, Снежана. Социално време и медиен разказ 1989-2000. София, Изд. „ЛиК”, 2002.
12. Фидлър, Р. Медиаморфоза. София: Кралица Маб, 2005.
13. Тофлър, А. Третата вълна. София, ИК „Пейо Яворов”, 1991. (Реферативно представяне на: http://www.assa-m.com/sociologia21.php).
14. Филипов, Д. Медийната революция. Икономическа теория на медиите. София, УИ “Стопанство”. 2002.
15. Barrat David . Media Sociology. Routledge, 2012.
16. Boyd-Barrett, O., Chris Newbold (eds.) Approaches to media. A reader.London, 2008.
17. Clifford G. Christians at all. Normative Theories of the Media.University ofIllinois Press, 2009.
18. Curran, J. Jean Seaton. Power without responsibility. Routledge, 2003.
19. Glover, D. The Sociology of the mass media. Causeway Books, 1984.
20. Halmos, Р. The Sociology of Mass Media Communicators.University ofKeele, 1969.
21. Katz, Elihu, JohnDurhamPeters, Tomar Liebes, Avril Orloff. Canonic Text in Media Research.Cambridge: Polity Press & Blackwell Publishing, 2003.
22. Karsten, R., Denis McQuail, Nick Jankowski. Media use as social action: a European approach to audience studies. John Libbey, 1996.
23. McCullagh, C., Jo Campling. Media Power. A Sociological Introduction. Palgrave, 2002.
24. Mc Quail, D. Towards a Sociology of Mass Communication. Collier-Mcmillan, 1969.
25. Mc Quail, D. Sociology of Mass Communication. SelectedReadings. Penguin.1972.
26. Reese, S., Jane R. Ballinger, Pamela J. Shoemaker. The Roots of media sociology. 1993.
27.  Rosengren, K. Media Effects and Beyond. Routledge, 1994.
28. Smith, J. Understanding the media: sociology of mass communication.Hampton Press, 1995.
29. Tunstall Jeremy. Media Sociology. A reader.University ofIllinois Press, 1970

ОТЗИВ

за дисертационното изследване „Социално предприемачество  при самоуправление на болестта в условията на икономическа криза (по резултати от емпирични изследвания на хронично болни от диабет тип 2 в България)“,  представена за вътрешна защита пред КС на катедра „Икономическа социология“ от докторант Велина Балканска на 17 декември 2014

Безсъмнено разработената тема е актуална. Интерпретацията на грижата за собственото здраве като социално предприемачество е оригинална. Представен е и модел , алгоритъм за планиране, организиране и управление на този вид социално предприемачество.

Но… уводът и заключението.

Уводът на всяко дисертационно изследване представлява методическо въведение, създава усещане за вътрешна гладкост на дисертацията. За да се постигне това усещане в разглежданата дисертация, всички инфраструктурни елементи на изследването следва да бъдат обмислени  поотделно и във връзка един с друг още веднъж.

В увода са посочени 2 изследователски обекта – на стр. 4 „механизмите на самоуправление на болестта“ ; на стр. 3 – „болните от диабет 2 и техният личен опит в самоуправление на болестта“. Двата посочени обекта са взаимно допълващи се.

Посочени са 2 цели – на стр. 5 в първи абзац контекстуално разбираме, че целта е „разработване на адекватен теоретико методологически модел за описание и анализ на самоуправлението на болестта“; по-долу ясно е казано, че „целта е да са установи динамиката и значението на самоуправлението на болестта за интеграцията на болните от диабет тип 2“. Коя е целта? Следва да бъде ясно и еднозначно формулирана.

Изследователските  задачи, така както са формулирани по-ясно се свързват с първата посочена цел.

Като предмет на изследването е посочен: „оценка на готовността на болните за осъзнаят и развият самоуправлението на болестта си“.

Изложени са теза и подтеза, но липсват изследователски хипотези.

Липсва обособена методическа рамка на изследването. В синопсиса на съдържанието е казано, че в отделни глави е представен вторичен анализ на данни, съпоставителен анализ на резултати от различни типове изследвания, „тематичен анализ на биографични интервюта“, съобщава се, че е правено емпирично изследване, но тези методически бележки не са дадени обособено и ясно.

Заключението представя изводи от направеното изследване, но наред с тях и авторови самооценки за актуалността на темата, приносния характер на работата.

Няколко идеи предвид изложението, представено в дисертацията:

1. Като обект може да бъде приет втория посочен – „болните от диабет 2 и техният личен опит в самоуправление на болестта“. Необходимо е обаче той да бъде ясно дефиниран – всички болни или само избрани сегменти от тях, например.
2. Като предмет може да бъде приет първия обект – „механизмите на самоуправление на болестта“ от обекта като форма на социално предприемачество.
3. Целта със сигурност е първата посочена – „разработване на адекватен теоретико методологически модел за описание и анализ на самоуправлението на болестта“, а втората може да бъде нейна задача.
4. Посоченият предмет на изследването е по-скоро цел или изследователска задача.
5. Използваните изследователски методики следва да бъдат събрани и паспортно представени на едно, тяхното си, място в увода.
6. Посочените теза и подтеза са по-скоро хипотези, още повече, че в заключението ясно е казано „потвърждава тезата, че“ (стр. 128).
7. За постигане на усещане за структурираност, би било добре инфраструктурните елементи да бъдат подредени както следва: обект, предмет, цел, задачи, хипотези, методическа рамка.
8. Заключението да бъде освободено от авторовите самооценки и изрази като: „е лично дело на докторанта“, което се самоподразбира от факта на авторството, и да се редактира, за да бъдат по-отчетливо изведени изследователските изводи, верификация на изследователските хипотези, адекватност и поле на приложимост на избраната изследователска методика и др. подобни.
9. Самооценката на приносите се прави в автореферата, а не след края на дисертацията.

И накрая…

В дисертацията е изложена „Библиография“, съдържаща 125 заглавия и 8 интернет страници. Това ли е всичката литература по темата? Ако не е, то би било „Библиография“ да се замени с „Цитирана и използвана литература“. В списъка са посочени само 6 заглавия на български автори на кирилица и 2 заглавия с участие на български автори на латиница. Това вероятно се дължи на новостта на проблематиката. Все пак, ако все още няма български разработки в областта на социалното предприемачество, то има в такива върху предприемачество, от където биха могли да бъдат взети обяснителни модели. Липсва Божидар Ивков, който от десетилетия разработва в България социология на болката и инвалидността, самопомощ при инвалидност и хронични заболявания и други теми, които имат отношение към дисертацията. Липсват и класическите социологически есета на Сюзан Зонтаг в „Болестта като метафора“. Въпрос на авторово решение е избора на използваната литература.

Предвид цялостното дисертационно изложение, вярвам, че отбелязаното тук е въпрос по-скоро от редакционно, отколкото от методическо естество.  Позравявам докторанта и научния ръководител за постигнатото и пожелавам успех.

17.12.2014

Гл. ас. д-р Катя Михайлова

ОТЗИВ

за дисертационен труд на тема“Българският виртуален пазар на труда и трансформациите на властта“, представен за вътрешна защита от Мариета Христова пред КС на катедра „Икономическа социология“ на 19 ноември 2014

Професионално удоволствие е четенето на подобна дисертация днес. Трудът се чувства еднакво свободен и на трите нива на социологическата наука. Дори повече – прави плавни и методически обосновани преходи между тях.

На нивото на емпириката  дисертацията показва систематизация на богат и разнороден масив от емпирична информация, изведена чрез комбинация от количествени и качествени методики. Трудът очевидно си е осигурил необходимия комфорт и на абстрактно теоретичното ниво. Потърсил е мост между различни парадигми в социологията, извел е като основа теорията за полето и е аргументирал това свое решение.Що се отнася до методиката и методологията на научното изследване, и тук представеният „проект за дисертационен труд“ е намерил себе си. Взетите методически решения са адекватни на обекта и предмета на изследване. Инфраструктурата на дисертационното изследване е внимателно и обосновано разработена.

Приветствам избора на тема, обект и предмет на изследване, заради тяхната безспорна актуалност и висока степен на неразработеност все още. И ако актуалността на проблема дава обосновка на изследователя да се захване с него, то неразработеността на полето „виртуален пазар на труда“ определено е силно мотивиращ фактор. Дисертацията прави голяма стъпка към разработване на това поле не просто описвайки го, отграничавайки го от други сродни, но също, предлагайки методи и инструментариум за неговото изследване.

Има, обаче, една централна линия, по която читателят има възможност да остане в леко заблуждение. Това е линията заглавие – цел.  Заглавието остава впечатление, че изследването ще търси взаимни връзки и влияния между две полета: полето на виртуалния пазар на труда и полето на властта – не е уточнено каква власт, т.е. разбираме властта по принцип в държавата, в обществото. Прокрадва се дори и идея, че може би съществуването на виртуален пазар на труда е причина за трансформациите на властта.  Същевременно формулираната цел ни отвежда в друга посока:  да се откроят властовите отношения в полето „виртуален пазар на труда“ и тяхната промяна. Дисертационното изследване е съответно на така формулираната цел и сякаш леко бяга от заглавието.

В заключение поздравявам автора Мариета Христова и научния ръководител проф. д.с.н. Теменуга Ракаджийска за защитата на високи научноизследователски критерии чрез представения дисертационен труд.

19 ноември 2014

Гл. ас. д-р Катя Михайлова

Домашна работа за студентите „Журналисти“ от професионално направление „Обществени комуникации и информационни науки“

Отново време за домашна работа. И ето новата задача: 

Напишете есе на тема „Мълчанието на хората“. Стъпките в подготовката на есето са следните:

1. Прочетете два нови текста:

• откъс от „Спирала на мълчанието„. Ще го намерите на  http://www.assa-m.com/marketing11.php (Можете да пропуснете само частта: „Проверка с инструментариума на демоскопията“).
• откъс от  „Едноизмерният човек. Изследвания върху идеологията на развитото индустриално общество“ на Херберт Маркузе. Ще го намерите в „Текстове 2″

2. Вече можете да правите мисловни карти. Ако този метод на работа, улеснява работата ви, използвайте го. направете мисловни карти на новите текстове и сравнете картите – новите и тази върху текст от Ерих Фром. Вероятно е да намерите пресечни точки и точки на конфликт между тях. Формулирайте собствената си теза и се захванете с есето си.

3. Ако методът „Мисловни карти“ не е вашият, работете с текстовете, „с многото информация“, както на вас ви е удобно. Всеки от нас рано или късно намира собствения начин за живеене и справяне в информационно общество.

Наблюдаваме, обаче, две противоположни комуникационни явления в информационното общество. От една страна хората все повече мълчат, предпочитат да не изказват своето мнение, затъват в спиралата на мълчанието. От друга, същите тези хора, все повече говорят – предпочитат и изказват своето мнение, позиции чрез социалните медии и благодарение на информационните и комуникационни технологии. Помислете за това. Защо хората имат толкова голяма потребност от комуникационните технологии и средства? Дали не попадаме в ситуацията „свързани, но самотни„?

4. Внимавайте – има нещо ново в условията за изпълнение на тази домашна задача. Донесете есето си на следващото упражнение. Бъдете подготвени да представите работата си, да дискутирате. За да се получи дискусия, всеки от нас трябва да знае основни неща за останалите автори, които ще представят работите си. Затова, след като напишете есето си, резюмирайте основната идея и публикувайте тук, като коментар на тази публикация, резюметата на вашата работа. Резюметата, трябва да са публикувани 24 часа преди упражнението да започне – за да можем всички да ги прочетем. 

     Успех,

     Катя Михайлова