РЕЗЮМЕТА
СПИСЪКА НА НАУЧНИТЕ ТРУДОВЕ СЛЕД 2003 г.
НА ПРОФ. Д-Р ПЕТКО ТОДОРОВ ТОДОРОВ –
ПРЕПОДАВАТЕЛ В КАТЕДРА”МЕДИИ И ОБЩЕСТВЕНИ КОМУНИКАЦИИ”
І. МОНОГРАФИИ:
1. Тодоров, Петко Тодоров, “Медии в криза”, Издателство „Авангард Прима”, София, 2011, с. 323.
Рецензенти: проф. д-р Любомир Стойков, доц. д-р Цветан Кулевски
ISBN: 978-954-323-857-6
РЕЗЮМЕ: Българското медиазнание и изследователски сектор не разполагат с достатъчно систематизирана информация нито за собственото си състояние, нито за медийната среда и нейната промяна в посока преодоляване на негативните икономически социални и политически процеси в страната. По тази причина изследването в публикуваната монография допълва теорията и практиката за взимането на адекватни стратегически управленски и политически решения за мониторинг на пълното и обективно състояние и мястото на българските медии в обществената система. В условията на икономическа криза сочи и кризата в медиите – в непрозрачност на собствеността, недостиг на финанси, политическо и икономическо влияние, корупция, загуба на доверие. Изследването, публикувано в монографията, доказва:
• че е необходима промяна в сегашната структура, стратегия и управление на медийните предприятия, обусловени от условията на икономическото пространство, демографските тенденции, рекламния пазар и необходимостта от регулация и саморегулация.
• скоростта на политическите промени и налаганите промени в законодателството според волята на управляващото мнозинство и икономически интереси не произтичат от диференциацията и особеностите на социалната практика и императивните предизвикателства, налагащи се върху медийната система. Медийната политика се основава само на аналогии и копиране на чужди решения, не отчитащи основните изисквания, залегнали в медиамаркетинга и медиамениджмънта, както и националните приоритети и специфика.
• кризата оказва двойствено влияние върху българските медии. От една страна: засили вниманието към икономиката на медиите и утвърди някои от световните икономически тенденции за медийния сектор; пазарно коригира някои нереални тиражи в печатните медии и налага тяхното преструктуриране; извади „на светло” голяма част от рекламния пазар. От друга страна кризата: върна назад българските медии от извървения път по тяхното европеизиране; намалелите приходи от реклама забавиха технологичното обновление и процеса на дигитализация; загуби се доверието на медийната аудитория; българската медийна политика забави темповете си на демократизиране; утвърдиха се някои различия, които ни отдалечават от европейските стандарти.
Изводът относно състоянието на „българските медии в криза” е, че регулирането на отношенията държава – пазар – духовност – демокрация в посока на гражданско общество може да преодолее кризата на българските медии.
2. Тодоров, Петко Тодоров, “Самарът на Санчо – икономически и социални рефлексии”, Издателство „Земя”, “Университетско издателство
“Св. Климент Охридски, София, 2010, с. 414.
Рецензенти: Редакционен съвет
ISBN: 978-954-07-3038-7
РЕЗЮМЕ: Монографията е събрала 86 актуални икономически и социални рефлексии на автора по дневния ред на българите през последните години. В теоретико-приложен стил чрез множество примери и конкретни анализи на икономически и политически решения, секторни политики и социалните и духовни ефекти върху живота на българите са изведени препоръки, европейски практики и пропуснати възможности. Анализите са публикувани и писани за масова аудитория и това личи в образния разнообразен и на места популярен език, с който се обясняват икономически зависимости, негативни явления на прехода, законодателство, световни тенденции, европейски зависимости и договорености, властови решения, партийни пристрастия, властта на монополите, корупцията, народопсихологията на българина, демократичните ценности, престъпността, дефицитите в образование и здравеопазване, духовната култура и поквара и т. н. Изведени са от теорията и са осмислени с примери понятия като: неокейнсианство, конкурентоспособност, иновационен индекс, индекс на човешкото развитие, разделение на властите, инфлация, кредитна политика, национална сигурност, национален идеал, „черна икономика”, финансова криза, Лисабонски договор, еврокомисар, свобода на словото, данъчно облагане, плосък данък, конфликт на интереси, социална държава, българо-чешки политически и икономически паралели и т.н. На социоикономически анализ са подложени вълненията от ежедневието ни – политически партии и избори, далаверите и злоупотребите на управляващите, бедността и „болестите” на здравеопазването, празниците и делниците в живота ни. Ниските доходи на лекари, учители, пенсионери, цената на хляба, щетите от суша и наводнения, корупция с европейски и български активи, повишената цена на отопление, вода, електроенергия, бумът в цените на горивата и т.н. са теми, които вълнуват според Евростат 80 на сто от българите. Точно толкова са и ощетените от българския преход през последните 20 години. Как теорията обяснява практиката и обратното? С какво трябва да се съизмерваме? Какви критерии си поставят другите? Какви проблеми решават народи, с които искаме да се равняваме? Можем ли да определим къде сме в политическия спектър – като партии и като граждани? Какви страсти бушуват в нас и около нас? Каква е властта, когато всичко е на продан? Икономиката и кризата в нашия дом или липсата на солидарност и справедливост засилват „жаждата за демокрация”? В Европа без граници какво остава от преминати пътища и запомнени срещи? Отговорите на автора са в теоретико-приложен стил в монографията.
3. Тодоров, Петко Тодоров, “Българските медии по маршрут “Евроинтеграция””, Университетско издателство “Стопанство” УНСС, София, 2007, с. 126.
Рецензенти: проф. д.ик.н. Димитър Филипов , проф. д-р Константин Ангов
ISBN: 978-954-494-783-5
РЕЗЮМЕ: Изследването, публикувано в монографията, е посветено на промените в българската медийна среда през последните години. В икономически аспект те се свеждат до развитие на частния медиен сектор, конкуренция, породена от медийния плурализъм, обособяване на медиен пазар на аудитория и реклама. Изследването анализира тези процеси и прави опит за очертаване на тенденции и перспективи. Проследява развитието на регулационната рамка в България в трите посоки: по отношение на регулационните органи Съвет за електронни медии /СЕМ/ и Комисия за регулиране на съобщенията / КРС/, по отношение на лицензирането и регистрацията и по отношение на мониторинга. Разглеждайки българските медии на фона на останалите такива от Централна и Източна Европа, се установяват абсолютни сходства в развитието и процесите, съпътстващи медиите. В чисто икономически аспект проблемите се пораждат от концентрацията и преплитането на капиталите.
Изведени са предизвикателствата пред развитието на регулацията на електронните медии, които се открояват в процеса на тяхната дигитализация в България:
– в политическо отношение – създаване на условия и гаранции за нормално функционираща плуралистична медийна среда;
– в правно отношение – създаване на регулаторна рамка, отчитаща новите реалности и осигуряваща конвергентно регулиране на електронните медии, както и гаранции за опазване на интелектуалната собственост;
– в икономическо отношение – либерализиране на електронния медиен пазар със специално внимание към неговото разнообразие;
– в социално отношение – фрагментиране на аудиторията при създаване на високи стандарти за селективност на информацията и по-добри възможности за обществен контрол;
– в професионално отношение – изработване и приемане на саморегулационни механизми за спазване на високи професионални стандарти.
ІІ. СТУДИИ:
1. Тодоров, Петко Тодоров, “Медиите в кризата и кризата в медиите”, Годишник на УНСС 2010, Университетско издателство “Стопанство”, София, 2010, с. 129-173.
Рецензенти: Редакционен съвет
ISSN: 1312-5486
РЕЗЮМЕ: Публикуваната в Годишника 2010 на УНСС студия е посветена на някои от основните измерения на настоящата световна икономическа криза и на нейните рефлексии върху българския медиен пазар. Медиите в кризата и кризата в медиите са свързани понятия, които заслужават да бъдат анализирани и оценени, защото от състоянието им зависи намирането на „комуникационния ключ” за решаване на кризисните обществени и икономически проблеми. В студията се анализират някои от съществените проблеми в българската медия сфера, които особено се изостриха в условията на икономическа и финансова криза. Как кризата променя съдържателните и икономически характеристики на медиите? Каква е същността и динамиката на периодичния печат в съвременна България? Кои фактори определят пазарното разпределение на пресата? Кое определя спиралата “тираж-реклама” и може ли да се говори за редакционна независимост? Как кризата се превърна в катализатор на сливания и концентрация на капитала в медийния сектор? На какъв етап от своето развитие е рекламата у нас и по-конкретно в контекста на съдържанието и оцеляването на медиите в условия на криза? Кои са необходимите стъпки и иновационни решения за преодоляване на кризисните ефекти в общественото влияние и икономическото състояние на българските медии? На тези и на редица още значими въпроси от днешното състояние на българската медия сфера отговаря настоящата студия, която бе поръчана от редакционния съвет на Годишника на УНСС за специален тематичен брой.
ІІІ. УЧЕБНИЦИ
1. Тодоров, Петко Тодоров, “Етюди по иновации в масмедиите”, Университетско издателство “Стопанство” УНСС, София, 2003, с. 230.
Рецензенти: проф. д.ик.н. Димитър Филипов , доц. д-р Любомир Стойков
ISBN: 954-494-538-5
РЕЗЮМЕ: Учебното пособие „Етюди по иновации в масмедиите” /Икономически подход, технологии и журналистика/ е предназначено за студенти от специалността “Икономика на медиите” в УНСС и специалността “Журналистика“ на хуманитарните ВУЗ. Задачата му е да представи в разбираема форма основите на пазарната икономика и необходимия понятиен апарат за усвояване на икономическото мислене за медиите. Да очертае „налагането” на икономическата теория върху медийното стопанство. Да интерпретира научните евристични методи в журналистическото творчество и съвременните комуникации. Да покаже какви иновации променят традиционната журналистика. Да изведе предпоставките, превърнали Информационното общество в процес и представи настъпващите технологични, отраслови, нормативни и социални промени. Да представи как Информационното общество и журналистиката в новите условия дефинират “електронната демокрация”. Да разработи икономическата журналистика като обект на изследване в полето на пазарната икономика. Върху проблемно-тематичен принцип да свърже журналистиката с динамиката на стопанските отношения в съвременното общество. В раздела „пътна карта за икономическата тема“ се подчертават техники, които допълват общата теория на журналистиката по тези теми. Представят се и продуктивни техники и методи за търене на иновационни решения като инструменти в евристиката и творческата дейност.
Учебникът предоставя теми за решаване на практически казуси по време на семинарните занятия и дава възможност за самостоятелна работа, анализ, обобщение и изводи, както по учебникарски, така и по журналистически текстове.
2. Тодоров, Петко Тодоров, “Медийни технологии”, Издателство „Авангард Прима”, София, 2011, с. 323.
Рецензенти: Доц. д-р Цветан Кулевски, доц. д-р Светла Цанкова
ISSN: 978-954-323-885-9
РЕЗЮМЕ: Феноменът медии с основните си комуникационни и информационни функции е сред най-силно „засегнатите” от новата вълна, която изживява човешката цивилизация. Оттук следват и промените в медийната комуникация, медийната индустрия и медийния продукт. Целта на учебното пособие е да покаже връзката между информационното общество, медийната комуникация и журналистиката, да посочи пътищата, очертани от революцията в информационните технологии, които медийната комуникация предстои да следва.
„Медийни технологии” (Основи на комуникацията, Медийна комуникация, Медийно стопанство, Технологии в журналистиката) е предназначено за студенти от специалността „Медии и журналистика” в УНСС. Може да се използва и по дисциплината „Основи на комуникациите” – задължителна общофакултетна дисциплина за студентите от трети курс във всички специалности на факултет „Икономика на инфраструктурата”. Задачата му е да представи в разбираема форма основите на комуникацията и необходимия понятиен апарат за усвояване на икономическото мислене за медиите. Да въведе студентите в теорията и практиката на обществените комуникации, медийния комуникационен процес и бизнес комуникациите. Да изгради елементарни знания по въпросите на общуването, успешната комуникация и комуникационните технологии на ниво екип, медии, фирма. Да даде основата по теория на журналистиката и медиите, необходима за детайлно изучаване на дисциплините от учебния план на професионалното направление. Да интерпретира научните евристични методи в журналистическото творчество и съвременните комуникации. Да покаже какви иновации променят традиционната журналистика и медийната комуникация. Да представи как Информационното общество и журналистиката в новите условия дефинират „електронната демокрация”. Да разработи икономическата журналистика като обект на изследване в полето на пазарната икономика. Върху проблемно-тематичен принцип да свърже журналистиката с динамиката на стопанските отношения в съвременното общество. Да разгледа техники и технологии, които допълват общата теория на журналистиката по тези теми. Да представи продуктивни техники и методи за търсене на иновационни решения като инструменти в творческата журналистическа дейност.
IV. НАУЧНИ СТАТИИ
1. Тодоров, Петко Тодоров, “Икономическа и нормативна пътна карта на българските медии по маршрут “Евроинтеграция””, Икономически алтернативи, издание на УНСС, София бр. 2/2005, с. 144-147
РЕЗЮМЕ: Статията представя резултатите от двугодишно изследване по НИД в УНСС. Заедно с количествените показатели за промените, настъпили в пазара на печатни и електронни медии в България по региони, са анализирани и трайните процеси и тенденции в медийния сектор. Българската медийна среда през последните години е представена в икономически аспект чрез развитие на частния медиен сектор, конкуренция, породена от медийния плурализъм, обособяване на медиен пазар на аудитория и реклама. Изследването анализира тези процеси и прави опит за очертаване на тенденции и перспективи. Проследява развитието на регулационната рамка в България в трите посоки: по отношение на регулационните органи, по отношение на лицензирането и регистрацията и по отношение на мониторинга. Изведени са предизвикателствата пред развитието на регулацията на електронните медии, които се открояват в процеса на тяхната дигитализация в България
2. Тодоров, Петко Тодоров, “Цифровизацията – нови медии в нова икономика”, Икономически алтернативи, издание на УНСС, София, бр.5/2007, с. 3-16
РЕЗЮМЕ: Статията е посветена на състоянието и перспективите на медийния отрасъл в България, който е изложен на редица промени, простиращи се от изискванията на новите технологии, през новостите при стоките и услугите, до дълбоки структурни промени в отрасъла и навлизане на нови участници в него. Новите технологии променят изцяло медийните форми и самата същност на медиите. Те ги превръщат от пасивно средство на комуникацията в активен и самостоятелен фактор на развитие в обществото. Медиите действат едновременно като икономическо предприятие, комуникационен посредник, проводник на реклами, културна индустрия и дори средство за манипулация на обществото.
В статията се очертава пътят на плавен преход към цифрово наземно радиоразпръскване, който трябва да бъде анализиран многофакторно и съобразен с подходящи технически и технологични решения, които да отчитат:
• Изследване на технологическите и стопанските особености на Интернет – икономиката – основите на медийния отрасъл и неговата цифровизация.
• Анализиране на стратегическото управление на цифровото медийно стопанство и трансформиране на утвърдилите се подходи за нуждите на цифровото стопанство.
• Изясняване на същностната и съдържателната характеристика на конвергенцията (сближаването) като нов подход за стратегическо управление в цифровата епоха и обосноваване на необходимостта от развитие на ориентирани към потребителя мултимедийни мрежи за създаване на ценност (стойност).
• Изследване на приложните модели за конвергенция в медийния отрасъл, основани на основни умения (ключови компетенции) на компаниите.
• Изследване на взаимовръзките между моделите на Е-, М-, и Т- икономиките и аргументиране на необходимостта и целесъобразността от развитие на обединено “потребление” на медийни продукти.
• Финансовите възможности на потребителите и операторите.
В статията се прави изводът, че стана традиция процесите в Българската медийна среда да изпреварват тяхната регулация. След приемането на страната за пълноправен член на Европейския съюз вече е възможно да се постъпва по-далновидно като законодателството очертае магистралите пред започналите вече да се развиват процеси на концентрация и дигитализация.
3. Тодоров, Петко Тодоров, “Новые СМИ и новая экономика”, сп. Бизнес контакты, 4/2003, с. 49-52
РЕЗЮМЕ: По своей сущности медийное предприятие – это экономическая структура, конечной целью которой является достижение прибыли. Сегодня медии не только результат нових технологии. В свою очередь они сами оказывают существенное влияние на развитие нових технологии. В принципе медии продукт технологический. Средства массовой информации – зто огромная социальная сила, мощное средство манипуляции общественного мнения. Этой силой является информация и ее воздействие на сознание и поведение. К сожалению, ее все чаще используют в целях распространения определенного идеологического влияния или реализации политической стратегии.
Ускоренная либерализация и специфические политические и зкономические интереси в Болгарии стали причиной конфликтов в этой сфере. Цикличные кризиси, происходящие на Болгарском национальном телевидении и в Болгарском национальном радио, спад доверия к этим институтам, зависимость законодательних и регулирующих органов от управляющего большинства.
Эти особенности экономической системи СМИ в значительной степени изме-няют и разрширяют характер их экономической теории. В рамке их экономической проблематики включаются качества и свойства, нехарактерные для традиционно узких рамок экономики. Все медийное пространство, а через него и все социальное хозяйство становятся фактором нового вида коммерческой системы, нового вида коммерсиализации – по сути социальной в многочисленних и разнообразннх формах ее проявления. Зто обуславливает и возникновение новой проблемой для медийного законодательства – когда социальная ответственность не нарушает и не оказывает воздействия на экономические интереси, а защищает демократические принципи общественных отношении.
4. Тодоров, Петко Тодоров, “Выбор Болгарии”, сп. Бизнес контакты, 5/2005, с.33-36
РЕЗЮМЕ: Заглавието на тази статия авторът е взаимствал от Стоян Михайловски и неговите “Политически и философско-религиозни размишления”, писани преди повече от 90 години. Припомня ги чрез грешките на прехода и безвремието, в което изпадна държавата ни. От една страна уж всички искат да спазим сроковете и изискванията, поставени при приемането на страната в Европейския съюз. От друга – неистовата борба за власт на всяка цена клати държавата и институциите. Управляващите с корупционните си схеми бързат “да ловят риба в мътна вода”. Хитростта им и липсата на почтеност успяха да провалят мандат след мандат на легитимните правителства на сменящите се мнозинства. Статията анализира някои от икономическите и социални проблеми на България. Извежда грешките и сочи “царския път за никаде” на правителството на Симеон Сакскобургготски. Сочи причини и следствия. Показва как чрез властта партиите като на пазар, търгуват с влияние и компромиси, с европейски фондове и концесии, с обещания за индулгенции за реституирани имоти и приватизационни и концесионни грабежи. Изведена е тезата, че на България е необходим собствен избор и модел на икономическо и политическо развитие при спазване на европейски стандарти.
5. Тодоров, Петко Тодоров, “В края на тунела – “четвърта власт”, сп. Ново време, бр. 9/2004, с. 10-18
РЕЗЮМЕ: Статията разглежда и анализира образа на България в годините на преход според „огледалото на медиите”. Това се отнася в пълна степен до политическите модели, през които премина, икономическите сривове и приватизацията – като кражба, намалялата духовност, бягство на държавата от основните конституционни задължения, бедността и липсата на переспектива за младите. Същият образ изграждат според съдържателен анализ и медиите за този период. Нищо, че всяка загубила властта политическа сила ги обвинява в манипулативност. Статията анализира тази манипулативност с примери как медиите манипулират общественото мнение най-вече чрез представянето на факти и събития от конкретния политически живот по един субективен начин, пречупен през “призмата” и “филтъра” на възгледите на дадена политическа формация, групировка, партия. Всички те в името на политическата и икономическа власт са заинтересовани от именно тази интерпретация на нещата, насочвайки вниманието на обществото към конкретни позитивни страни от своята дейност, запазвайки и поддържайки своя имидж и място на лидер сред народа, скривайки реалната и обективна политическа действителност.
Според цитираните в статията „теоретици” на манипулацията Хърбърт Маркус, Винфрид Шулц, Гералд Фрайхофнер „медиите подтискат индивидуалното мислене като стимулират съвкупно мислене”. Върху тази основа и българската практика в статията е изведена тезата, че политиката винаги се намесва в медиите и всичко зависи от силата на медийните шефове да защитят собствената си медия и журналистите, които работят за нея. Специално внимание и анализ е посветен на деформираната от властта практика на НСРТ, довела до кризи и конфликти в БНТ и особено в БНР. Заедно с огромната обществена щета, нанесена на аудиторията, е осъществен и професионален и морален провал на членовете на НСРТ.
Анализирана е и „царската медийна политика”: от дясното пространство – ценности и европейски връзки срещу възмездие и справедливост, от лявото – електорална подкрепа срещу химерно благоденствие, от центъра – либерална фразеология срещу овластяване и мълчание. Всичко това обвито с тайнственост и мълчание. Вместо комуникативност и диалог чрез медиите – забрани и спуснати завеси. Може би за да не се досети обществото какви са следващите политически ходове на територията на Република, която се управлява от цар. Изходът – друга медийна действителност, която за българската медийна практика е все още в края на тунела.
6. Тодоров, Петко Тодоров, “Новата икономика – фен или противник на олимпизма”, Годишник “Българска олимпийска академия 2002”, с. 42-46
РЕЗЮМЕ: Статията прави нетрадиционен анализ на появили се на територията на спорта и икономиката две нови понятия “глобален спорт” и “нова икономика”. Дава доказателства как глобализацията променя изцяло формите и самата същност на спортните събития. Превръща ги от пасивно средство на състезание между личности и екипи в активен и самостоятелен фактор на развитие в обществото. Спортът все повече се превръща в икономическо предприятие и по-точно предприятие от сферата на крупния капитал. Наблюдават се тенденции към концентрация и централизация на спортната дейност. Превръща се в средство и начин за постигане на неикономическите цели на капитала. Глобализацията и комерсиализацията добавят спорта като фактор на производство наред с традиционните труд, земя, капитал, информация. Последните десетилетия тенденциите в развитието на спортните структури и състезания по някои спортове ги приравняват към индустриалния бизнес. Това засилва още повече значението на икономическата функция на спорта.
В сбита форма статията изяснява и смисъла на думата “нова икономика”. Тя служи за изразяване на определени дейности или сфера на живота, които съществено се различават от традиционното разбиране за икономиката. В широкия смисъл на думата като характеристика на радикални промени, настъпили в цялостната система на икономическата действителност. Към “новата икономика” се отнасят науката, информацията, културата, образованието, спорта, дейностите, обект на интелектуалната собственост. Ако се следва логиката на подхода, трябва да се причислят още медиите и комуникациите. Комерсиализацията им е общ белег.
В статията се анализира комерсиализацията в спорта. Този процес не е винаги успешен. За съжаление често е съпроводен и с редица негативни тенденции: Понижаване качеството на крайния продукт; Промяна в търсенето от страна на потребителя; Изчезване на млади таланти; Закриване на спортни организации, които съществуват от много години и са част от ценностната система на обществото; Възможност за изчезване на определени некомерсиални спортни и масови дейности; Елитарност в спорта и т. н. Тези и редица други съображения водят до спорове и съмнения в способността на частния капитал да защитава в пълна степен обществените интереси на територията на олимпизма.
Изведената теза – цялото пространство, а чрез него и цялото социално стопанство, в това число и спорта, се включват в комерсиалната система. Това е вече нов тип комерсиализъм. По същество е социален комерсиализъм, т.е. извличане чрез спорта на изгода от обществото или част от него – партийни елити, икономически групировки и др., в много и разнообразни форми.
7. Тодоров, Петко Тодоров, “Реалности и очаквания за рекламния медиен пазар в условията на криза”, сп. Инфраструктура & Комуникации, Научно списание на факултет “Икономика на инфраструктурата”, УНСС, бр. 2/2010, с. 26-34
РЕЗЮМЕ: Статията е посветена на някои от основните измерения на настоящата световна икономическа криза и на нейните рефлексии върху рекламния български медиен пазар. Подчертани са ролята и функциите на рекламата в условията на криза и необходимостта от иновационни решения при формирането на рекламните бюджети. Върху данните за кризисното състояние на българската икономика и очертаващите се тенденции е „наложено” състоянието и промените в рекламния пазар. Разгледани са възможностите и са направени прогнози за излизане от порочния кръг на спад в производството, свито потребление и намаляване на рекламните бюджети.
8. Тодоров, Петко Тодоров, “Стратегия на медийното предприятие”, сп. Инфраструктура & Комуникации, Научно списание на факултет “Икономика на инфраструктурата”, УНСС, бр.4/2011, с. 48-53
РЕЗЮМЕ: Статията разглежда принципното съдържание на стратегията на фирма и налага върху него възможната стратегия за медийно предприятие. Стратегията предвижда достигане на определена целева позиция чрез поредица от решения, които са конкретизирани във времето и в които се уточнява първоначалната насока, което позволява да се повиши ефективността на развитието на медийната компанията. Изводът е, че формулирането на стратегия на медийното предприятие в условията на цифровизация изисква съблюдаването на пазарно- насочени и ресурсно-обвързани подходи, отчитащи сближаването на пазари и технологии – конвергенцията.
9. Todorov, Petko, “Bulgarian Media on European Course”, IP OVERVIEW 2007, 2/2008, s. 6
Abstract: The article deals with some of the changes in Bulgarian media that took place during the past few years. In terms of economy, these changes concern the development of the private media sector, market competition as a result of media pluralism, and the emergence of media markets of audiences and advertising. The study analyses these processes and outlines some general tendencies and perspectives. The study tracks down the evolution of the regulation framework in Bulgaria in three directions: (1) with regard to the Council of Electronic Media (CEM) and the Communications Regulation Commission (CRC), both state regulatory bodies, (2) with regard to licensing and registration mechanisms, as well as (3) with regard to monitoring practices in Bulgaria. While examining the Bulgarian case in the larger context of Central and Eastern Europe, the study finds a number of close similarities in media development. In economic terms, the problems arise of capital(s) concentration and interweaving. Finally, the study brings out the challenges facing the development of Bulgarian electronic media in view of the ongoing process of their digitalisation.
10. Todorov, Petko,”The Digitalization – New Media in a New Economy”, Economic alternatives, 2/2007, UNWE, s. 87-99
Abstract: Mankind is now in a process of transmission from industrial society through informational one to a society of knowledge. In the course of this change the media and the internet gain major significance. The new information and communication technologies allow the media corporations to offer new products and services and so to influence all the areas of social and public life, thus questioning some traditional structures. In this way not only the consumers are confronted with new offers and opportunities. The internet business and the media sector are also facing new challenges, because of certain transformations in the economic and market structures, as well as technologies and options used by the consumers. This text deals with the questions and problems of the “new media” in the “new market”. What is meant is: the economic basis for the digital society; the development and structures of the digital society; the development of the information and communication technologies as new technologies, products, services, branch transformations, changes in society and changes in media business. A step in this direction – integration of technologies and markets in the framework of digital society – is also the digitalization of ground radio and television broadcast in Bulgaria.
11. Тодоров, Петко Тодоров, Информационно общество „Кратка енциклопедия на
УНСС”, София, с. 3. (приета за печат), Рецензенти: Редакционен съвет
РЕЗЮМЕ: В статията в сбита форма са разгледани научнате школи и подходи, които раждат понятието „информационно общество”. В многообразието от подходи, аргументации и етикети се откроява едно доминиращо направление и разбирането, че една от главните движещи сили на очакваните социални трансформации са възможностите да се съхранява и обработва информация /компютрите – хардуер и софтуер/ и глобалният пренос на тази информация /развитието и разпространението на новите информационни и комуникационни технологии/. Вижданията за информационното общество са центрирани върху икономическите фактори и приноса им за динамиката на съвременното общество. Разгледани са петте типа промени: технологична (р)еволюция; появата на нови продукти; възникване на нови услуги; настъпване на отраслови промени; промяната на отношенията в обществото, които създаването на информационно общество и информационен пазар определят, като въпрос на научно и технологично развитие и политически избор.
12. Тодоров, Петко Тодоров, Обществени комуникации „Кратка енциклопедия на
УНСС”, София, с. 3. (приета за печат), Рецензенти: Редакционен съвет
РЕЗЮМЕ: В статията „обществени комуникации” са разгледани като съставно понятие и затова са дефинирани съставните му части и е определена връзката между тях. За да бъдат правилно разбрани обществените комуникации, е посочена валидността на класическото разбиране за комуникация. Избрана е формулата на американския учен Клод Шенън в нейния най-изчистен вариант. Посочените основни черти на комуникацията са валидни и за модерните обществени комуникации. Всъщност те представляват инструментариум за превръщане в реалност на идеи и намерения. Те са форма за комуникация, приложима във всички сфери на обществения живот. В този смисъл те интерпретират комуникацията в няколко основни типа комуникации, а именно: Политически комуникации; Бизнес комуникации; Административни комуникации. Спецификата на обществените комуникации се определя от характера на техния предмет, субект и обект, които са дефинирани в статията.
V. НАУЧНИ ДОКЛАДИ
1. Тодоров, Петко Тодоров, “Успешната комуникация – предизвикателство пред европейската интеграция на България”, Конференция “Европейската интеграция на България – уроци и предизвикателства”, НДК, 10-11 ноември 2004, Университетско издателство стопанство, УНСС, 2006, с.551-554
РЕЗЮМЕ: Докладът е посветен на дефицитите в успешната комуникация по европейската тема и интеграцията на България към Европейския съюз. И това важи от политиката и общественото мнение през образователния процес и журналистиката, та чак до емоционалната личностна сфера. Отнася се в пълна сила и за проекта на столетието, който без съмнение е Европейската интеграция на България с всички произтичащи от това уроци и предизвикателства. Без обществена дискусия по въпроса, без убедителен диалог и привличане на всички заинтересовани в решаването му едва ли ще се постигне успехът на продуктивно взаимодействие. Липсата на системен подход по тази тема, обществен дебат, аргументираност, непоследователност, кампанийност и разнопосчност водят до забавяне на процесите в България по подготовката на общественото съзнание, а от там и до мотивирано поведение на българите от редица социални групи по присъединяването на България към Европейския съюз.
В доклада се представя примерен комуникационен модел по тази тематика. Върху класическия комуникационен модел са наложени избраните цели, детайлно са разгледани отделните елементи с изискванията към тях – предавател – послание – избор на канал – аудитория. Потърсени са етапите, през които трябва да премине процесът до успешен край. Направи ли се това и съобразени ли са посочените етапи, подготви ли се и финансово осигури медийна програма с детайлни медиа-планове, насочени към успешна комуникация по проблемите на Европейската интеграция на България, която пряко се отнася до хората, техния избор и участие в решаването, може да се разчита на успех. В доклада, когато се обсъжда Европейската интеграция на България и предизвикателствата пред българите се представя точно такъв проект. Защото успешната комуникация изисква система, подход и европейски стандарти.
2. Тодоров, Петко Тодоров, “Конкурентноспособност чрез нови специалности и ново знание /”Журналистика и масмедии” – необходимост и задължение на УНСС/”, Кръгла маса “Реформата във висшето образование в България: конкурентоспособност в европейското образователно стопанство”, март 2005, Издателство “Стопанство”, с.106-112
РЕЗЮМЕ: Докладът доказва необходимостта от утвърждаване и развитие на специалността “Медии и журналистика” в УНСС като конкурентно предимство на УНСС в професионалното направление пред останалите ВУЗ. Направен е количествен анализ на пазара на журналисти и медиаексперти и са посочени необходимостта и задълженията по подготовката на кадри. Актуалността на темата се подчертава и с факта, че в практиката се налагат повишени изисквания към комуникативните умения в журналистиката и общия мениджмънт. В практиката се налага нова функция “комуникационен мениджър”, който е ангажиран с вътрешните и външни комуникации (PR) в детайли: изграждане на комуникационните канали, контрол върху неформалните комуникации, конструиране на предупредителна система и управление на кризите, изготвяне и реализиране на комуникационни програми и т.н. Следователно обучението по комуникации и медии на студентите в УНСС трябва да отговори на нови предизвикателства в нарастващо конкурентна среда.
3. Тодоров, Петко Тодоров, “За икономиката на масмедиите с мисъл напред”, Национална научно-практична конференция “Университетското икономическо образование и социалната реформа: между очакванията и реалностите”, Издателство “Стопанство” УНСС, 2004, с. 94-103
РЕЗЮМЕ: Докладът е посветен на доказване на необходимостта от подготовката на компетентни кадри за управлението и икономиката на медиите. Представена е медийната икономика, която се занимава с индустрията на медиите – поведението на производителите и потребителите на медийни продукти и услуги. От икономическа гледна точка медийната индустрия е необичайна, доколкото медиите произвеждат своя продукт с предназначението да функционира на два пазара – на продукти и на услуги. Продуктът на медийните предприятия представя съдържание от информация, мнения, развлечения и знания, предоставяни на аудиторията. В пазара на услуги медиите предоставят на рекламодателите услугата възможност за достъп до масова или специализирана аудитория. Пазарът на медиите се формира от взаимодействието на медийните предприятия с аудиторията и рекламодателите на даден пазар. Медиите са икономическа комерсиална институция, която притежава и съществени неикономически цели. Отбелязани са тенденциите в развиието на медиите: нарастващо преплитане на отделните медийните пазари; глобализиране на отделните медии; концентрация в малко на брой собственици, по правило т.нар. „международни играчи”; бурното технологично развитие, обусловено от дигитализацията и конвергенцията в медийния отрасъл. Логическият извод е, че за медийните организации все повече ще са необходими специалисти, познаващи медийната икономика и управление, способни да прилагат иновативни решения в медиамениджмънта и медиамаркетинга. Грижата за тяхната подготовка е “мисъл напред”.
4. Тодоров, Петко Тодоров, “Болен здрав носи в българското здравеопазване” Кръгла маса “Социални срещу икономически измерения на здравеопазването в България”, 16 ноември 2005, УНСС, Издателство “Стопанство” УНСС, 2006, с.49-53
РЕЗЮМЕ: Докладът обобщава критичната позиця в медиите за “болестите” на българското здравеопазване. С факти и сравнителни дани се доказва трагично влошеният “здравен картон на българина”. Чрез начина на управление и разходваните средства се търси отговор на въпроса “На кого е Здравната каса?” “Диагнозата” е в извода, направен в доклада.
Здравето на една нация е интегрален резултат от действието на комплекс от фактори: актуалното физическо състояние на гражданите, състоянието на системата от здравни услуги и навиците за ползването й, нивото на заболеваемост от хронични болести, значимостта на рисковите фактори като тютюнопушене и употреба на алкохол, климатичните и здравни условия, начин на хранене, условия на труд и др. По всички показатели българинът е далеч зад средния европеец. Само за илюстрация – бюджетът за здравеопазване на 10 милионна Белгия е 8,8% от БВП, или 16,3 милярда евро. Това прави по 2500 долара на човек годишно. У нас с два пъти по-нисък процент от БВП на човек за здраве се падат 81 долара за година. Тревогата на обществото ни, изразявана в медиите за изоставане от европейските здравни показатели, е необходимо да се превърне във финансово осигурена програма за здраве на нацията.
5. Тодоров, Петко Тодоров, “Медиите – център на интереси”, Кръгла маса “Медийната “ваксинация” – за и против обществения интерес, УНСС февруари 2006, Издателство “Стопанство” УНСС 2007, с.5, 19-27
РЕЗЮМЕ: В доклада е анализиран образът на България в медиите през годините на прехода, отговарящ на състоянието на страната и хаотичното й развитие. Това се отнася в пълна степен до политическите модели, през които премина, икономическите сривове и приватизацията – като кражба, намалялата духовност, бягство на държавата от основните конституционни задължения, бедността и липсата на переспектива за младите. В тази обстановка в социалната и културната сфера вместо модели се настани хаосът на застъпващите се промени. Анализира се защо в разлюляната икономическа и политическа ситуация медиите чрез работещите в тях журналисти, управлението им от икономически зависими субекти, поведението във формиращ се пазар с икономика на тъмно и влияние, подчинено на първоначално натрупване на капитал, не правят изключение. Върху тази основа в доклада се разглежда как в отношението власт-медии се гради на обстоятелството, че журналистиката реализира и провокира социално поведение, удовлетворява различни интереси и след като успява да манипулира общественото мнение, лишавайки го от собствено мнение, тя се превръща в машина за управление, притежаваща голяма власт. В доклада се посочват редица примери за използване на медиите за «ваксинация» на общественото съзнание, на зависимости власт-медии, на избори с черен пазар за реклама.
6. Тодоров, Петко Тодоров, “За някои от научните приноси в “Аретелогия”, Трета научна сесия: „Екзистенционално ценностна система на индивида – личността – лидера”, БАН, февруари 2010, с. 33-35
РЕЗЮМЕ: Докладът пред третата научна сесия: „Екзистенционално ценностна система на индивида – личността – лидера” в БАН е посветен на представената поредица „АРЕТОЛОГИЯ, І – V” с автор проф. д.ик.н. Димитър Иванов. Потърсени са аналогиите в трите нива на развитие на екзистенционално-ценостната система Арете – в звездата, квадрата и триъгълника – властта, вярата, труда, любовта, импулса, воюването за идея, чрез разум воля и морал и оттам промяна в социално-ценностното битие, СЪЩНОСТ, ЦЕЛ И РАЗВИТИЕ. Изведена е необходимостта от национален идеал и каква ценностна система ще пренесем за следващите 20, 30, 50 години. Подсказва се ново поле за изследвания – Арете като инструмент за формиране на цели в успешната комуникация, изготвяне на комуникационни стратегии и формирането на медийните послания.
7. Тодоров, Петко Тодоров, “Ролята на медиите за формиране на съзнание на толерантност и установяване на атмосфера на диалог в обществото”, Научна конференция “Опитът на България като модел за мултикултурно съжителство на Балканите”, НДК, април 2010, Издателство “Академия толерантност” 2010, двуезично на български и турски език, с.58-69, с.155-165
РЕЗЮМЕ: В доклада /основен в единия от панелите/ пред национална конференция посветена на мултикултурното съжителство на Балканите, се разглеждат редица аспекти от ролята на медиите за формиране на съзнание на толерантност и установяване на атмосфера на диалог в обществото. Въз основа ролята на медиите върху развитието на общите национални, икономически, културни и обществени процеси се анализира развитието на обществото ни от затворено, тоталитарно в посока на отворено гражданско общество. Процес, който продължава твърде дълго.
Медийните инструменти за влияние върху обществото са представени като предпочитан способ за възпитаване и насочване на общественото мнение. Този им стремеж ги превръща в най-доброто средство за пряко влияние върху обществеността, защото общественото мнение е в състояние да идентифицира и определи параметрите на съществуващ или възникващ проблем, както и да зададе оптималните възможности за разрешаването му, само ако нивото на осведоменост е над критичния минимум, разбиран като достатъчна по обем и количество информация.
Отделено е специално внимание на рационалния избор в медиите и на страниците на българския печат, който издигна „насилието” в култ. Търси се отговор защо макрорамката на съвременната журналистика наложи концептуалните нива от всекидневното елементарно ниво на поднасяне на информацията, вместо – навлизане в дълбочина и после написване на нещата просто, но след запознаване с тяхната сложност.
Анализира се избирателният подход в медиите върху основата на религиозната тема. Отбелязани са ясните тенденции към „затваряне”, към афиширана ненавист към всичко отвън, лишена от естествено човешко любопитство към другостта – т.е. затваряне в афиш. В тази стихия „под ножа” падат и вероизповедания, за които никъде по света не се пише с омраза. Така медиите могат избирателно да моделират образите на вероизповеданията.
Подчертава се отговорността, която по веригата поставя медиите, като информационна среда и комуникационен инструмент на водещо място в системата на гражданското демократично толерантно общество.
8. Тодоров, Петко Тодоров, “Конкурентни предимства на продължаващото обучение”, Конференция с международно участие: Продължаващото обучение – добри практики и предизвикателства”, София, декември 2009, Издателство “Стопанство” УНСС, 2010, с. 82-89
РЕЗЮМЕ: В доклада се анализират причините за заемане от страната ни на 79-то място по конкурентоспособност от 131 държави и спадането в авторитетната класация през последните години. Причините са някои негативни оценки на представителите на бизнеса за ефективността на институциите, и то основно по отношение на безпристрастността и експедитивността на съдебната система при решаването на търговски спорове; корупционните практики; неефективната борба с организираната престъпност; недостатъчната защита на интелектуалната собственост; тромавата регулативна среда; липсата на прозрачност при обществените поръчки. Появява се и нов фактор – изчерпване на човешкия ресурс, като образование и професионална квалификация. От него следват резултати, които допринасят за неблагоприятно класиране и по други критерии: слабото технологично развитие (65-то място) и иновативият потенциал (88-о място). Според анкети, поръчани от Европейската комисия в европейските страни, най-големите трудности пред участниците в иновационния процес са: труден достъп до технологии; изчерпване на квалификацията на персонала на всички нива високи цени на чуждестранните техники и технологии; липса на стимули за риск; техническо превъзходство на чуждестранните конкуренти; юридически и административни пречки; липса на собствени пазари; липса на собствени технологии и висок дял на сенчестата икономика. България е на опашката и по степен на използване на иновационния потенциал, който се предопределя от: разходите за изследвания и разработки, заетия с това персонал, степента на защита на интелектуалната собственост, отвореността за международна търговия, финансирането на научноизследователската дейност и липсата на адекватна политика за квалификация и преквалификация на човешките ресурси.
В доклада пред конференцията са цитирани изследвания за ефективността на средствата, вложени в образование. При средна продължителност на трудоспособността на човека 37 години, работникът с основно образование заработва за себе си и дава на обществото 1,5 пъти повече продукция в сравнение с неграмотния. Всяка година образование, като квалификация и производителност, означава около 15% по-висока ефективност на труда. Що се отнася до средното и средното специално образование, резултатът от изследването доказва тяхната икономическа ефективност с числото 430% чиста печалба между капиталовложенията за него и ефекта от трудовата активност на хората със средно образование. Като прибавим към тези факти и сравнението със старите членки на ЕС по продължаващо образование – до 48 годишна възраст с българската – 28 години, става ясна изходната позиция. От приведените примери следва, че образованието е най-добрият бизнес и капиталовложение. Поне за цивилизованите страни, откъдето са цитираните данни.
Докладът доказва необходимостта от съвременна стратегия за висшето образование у нас. Парите за реформата не трябва да се раздават “изобщо”, на “глава от населението”, а за изпълнението на конкретни задачи от висшите училища. Необходимо е набелязването на приоритети за преквалификация и продължаващо обучение. Необходимо е тяхното съфинансиране от държавата, защото само пазарът ще доведе до дефекти. На лидерите на университетското образование трябва да се определи водещата роля в този процес.
9. Тодоров, Петко Тодоров, “Комуникацията – “Ахилесова пета” на публичната ни администрация”, Международна научна конференция “Публичната администрация – предизвикателства и перспективи”, УНСС, октомври 2008, Издателство “Стопанство” УНСС, 2009, с. 101-105
РЕЗЮМЕ: В доклада пред конференцията е защитена тезата, че комуникацията е “Ахилесова пета” на публичната ни администрация. Изброени са дефицитите в успешната комуникация в публичния сектор. Приведени са доказателства колко значими са целите на успешното общуване на администрация и граждани: да информира и запознае обществеността; да сподели и разшири кръга на тези, които взимат решения; да въвлече другите в продуктивно взаимодействие; да се получи обратна връзка за състояние, условия, възможности, позиция на потърпевши и изпълнители; да издигне нивото на обществената дискусия; да съобщи ясно какво можем и какво не можем да направим по ясно формулиран проблем.
За публичната администрация това е особено важно, защото тя не говори само от свое име, а представя и защитава интереси на Държава, Министерство, Агенция, Програми на Европейския съюз. Защото комуникацията е винаги процес на двустранен диалог, процес на говорене и слушане, на формиране на позиция и очаквано мотивирано поведение. Материалът е посветен на дефицитите в успешната комуникация по европейската тема и интеграцията на България към Европейския съюз.
В доклада се представя примерен комуникационен модел по тази тематика. Върху класическия комуникационен модел са наложени избраните цели, детайлно са разгледани отделните елементи с изискванията към тях – предавател – послание – избор на канал – аудитория. Потърсени са етапите, през които трябва да премине процесът до успешен край.
10. Тодоров, Петко Тодоров, “Медиите – между пазарния капитализъм и демокрацията”, Международна научна конференция “Политологията като наука и академична дисциплина в България – състояние, проблеми, перспективи”, УНСС, ноември 2010, Издателство “Стопанство” УНСС, 2011, с.179-193
РЕЗЮМЕ: Докладът е посветен на някои от основните измерения на пазарния капитализъм, формирал се за последните 20 години у нас, сега и в икономическа криза, и неговите рефлексии върху българските медии и медиен пазар. Неолиберализмът и финансовият капитализъм промениха основно света. Неолибералната икономика е заплаха за демокрацията. Едно демократично общество предполага контрол над икономическата власт. Медиите в кризата и кризата в медиите са свързани понятия, които заслужават да бъдат анализирани и оценени, защото от състоянието им зависи намирането на „комуникационния ключ” за решаване на кризисните обществени и икономически проблеми. В доклада се търси отговор защо финансовата криза в медиите прераства в криза на доверието на аудиторията. Пазарният капитализъм пряко влияе на демократичните подходи в обществото, част от които са и медиите. От друга страна демокрацията пречи за разгръщане на пазарните отношения. Къде се пресичат двата процеса в интерес на обществото. В пирамидата на ценности намесва ли се политическият и икономически вектор на избрана политика? Как това променя съдържателните и икономически характеристики на медиите? Какви са настъпилите деформации в свободата на словото? Кои са необходимите стъпки и иновационни решения за преодоляване на кризисните ефекти в общественото влияние и икономическото състояние на българските медии? Каква е европейската рамка и политика на Европейския съюз, очертана в Европейската конвенция за трансгранична телевизия?
На тези и на редица още значими въпроси от днешното състояние на българската медиасфера отговаря докладът, който според тематичната насоченост на конференцията прави политологически анализ и търси решения за демократични медийни стандарти.
Забележка: В раздела са цитирани само публикувани доклади
VI. ПУБЛИЧНО ТВОРЧЕСТВО
Дейности и публикации според допълнителните критерии на Правилника за организацията и провеждането на конкурси за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности в УНСС.
1. Авторски телевизионни филми:
Между Азия и Европа – 55м.
/Филм за Турция и стремежа й към Европейския съюз/
Куба – възможната независимост – 55 м.
/Филм за постиженията на Куба в образование, здравеопазване и култура/
Разделената земя на Афродита – 55 м
/Филм за тежката съдба на Кипър вече и като член на ЕС/.
Лисабон – съдба и очакване – 55 м
/Филм за признаците на подобие Португалия-България/.
Израел – Палестина – “добрите” и “лошите” – 55 м.
/Българската позиция в спора. Как се става хаджия в размирната земя?/
Брюксел – новата българска столица – 55 м.
/ЕС от близо чрез български културен десант в Брюксел/
2. 60 минутни телевизионни портрети на: проф. Николай Генчев, проф. Марко Семов, проф. Илчо Димитров, проф. д-р Петър Дертлиев, Стефан Продев, Николай Хайтов, проф. Димитър Филипов, проф. Борислав Борисов, проф. Андрей Пантев, проф. Хачо Бояджиев, Леда Милева, Божана Димитрова, Слави Трифонов, Иван Славков, проф. Иван Илчев, Васил Найденов, Михаил Белчев, Недялко Йорданов, Любомир Левчев, Евтим Евтимов, Георги Константинов, Доньо Донев, проф. Боян Биолчев, проф. Драгомир Драганов, проф. Васил Манов, проф. Любомир Стойков, проф. Филип Панайотов, проф. Григор Велев, проф. Димитър Шойлев, проф. Иван Маразов, проф. Цочо Бояджиев, проф. Калин Янакиев, проф. Георги Каприев, проф. Георги Янков, Иван Татарчев, Стефан Софиянски, Георги Първанов, Иван Костов, Бойко Борисов и др.
РЕЗЮМЕ: В тв-разговор с обществено значими личности, провокиран от актуално събитие или творчески успех, се извеждат биографични моменти, изповядвани ценности, значими постижения, модели за подражание и продуктивно взаимодействие.
3. Стотици предавания и публикации в национални медии: Телевизия “Седем дни”, в. Земя, в. Дума, 24 часа, в. Труд, в. Ретро, БНТ, БНР и др.
4. Представител на междуведомствения медиен съвет на България в Комисията по масмедиите на Съвета на Европа в Страсбург – 3 години.
Октомври 2011