Проф. д-р Димитър Димитров, ректор на Университета за национално и световно стопанство (УНСС), в интервю за дневния блок „Добър ден“ на Радио „Фокус“.

Водещ: УНСС е сред водещите три университета по брой студенти за академичната 2020-2021 г., която е 101-ва за учебното заведение. Ректорът проф. д-р Димитър Димитров е гост в ефира на Радио „Фокус“. С него ще разговаряме за студентския празника, за 360-градусовия дигитален пръстен, който предлага университета, за предизвикателствата пред студентите в контекста на обстановката у нас. Честит празник.
Димитър Димитров: Благодаря, честит празник на всички. Днес е голям ден за бивши, настоящи и бъдещи студенти.
Водещ: УНСС е един от най-желаните университети у нас, спрямо броя записали за тази академична година. Кои са най-предпочитаните специалности?
Димитър Димитров: Ние имаме над 40 бакалавърски и 83 магистърски програми. Безспорен фаворит тази година е специалност „Маркетинг“. Но има още 5-6 специалности, които традиционно са много желани от студенти – „Финанси и счетоводство“, „Право“. Има и по-малки специалности в зависимост от тяхната специфика, също са желани и в зависимост от това колко бройки има и каква е потребността от тях. Университетът е предпочитан от българските студенти.
Водещ: Споменахте потребност. Къде студентите намират реализация – у нас, в чужбина? По специалността си ли – следите ли това?
Димитър Димитров: Да, ние поддържаме връзки с нашите студенти. Аз и като ръководител на катедра съм го правил, и от рейтинговата система, от която следим класацията, също има такъв показател. Около процент и нещо-два е равнището на безработица сред завършилите студенти на УНСС, което на практика е нулева безработица. И нашите студенти се реализират това, което учат – икономисти, прависти, социолози, управленци, работещи в медиите, тъй като имаме „Медии и журналистика“. Така че за това, за което ги учим, там се реализират. За тяхната реализация съдим и от срещите с бизнеса. Половината от делегациите, с които се срещам, са завършили нашия университет или пък различни проекти, които имаме, така че успешна е реализацията.
Водещ: Колко са чуждестранните студенти тази година?
Димитър Димитров: При нас това не е толкова добре развито като направление заради пандемията, която пречи на доста процеси, които се случиха. При нас има около 200 студенти по програма „Еразъм“, които са на обменни начала по един семестър, около 100 и няколко чуждестранни студенти от диаспората, които са със специално постановление и относително малък брой други, които постъпват по традиционния начин. Но имаме перспективи за такова развитие с Турция, особено сега се развиха контактите с руски университети, където имаме идеи за съвместни програми с тях. Така че ние, като ръководство, сме си поставили като приоритет привличането на повече чуждестранни студенти. Искам обаче още нещо да отбележа – ние сме част от един голям европейски консорциум от 8 университета, където нашите студенти могат да учат засега онлайн в останалите 7 водещи университета във Виена, Манхайм и други градове в Европа. И тази възможност използваме активно, а това важи и за студентите от тези университети, които също могат да учат при нас на разменни начала в рамките на проекта и да бъдем като един европейски университет.
Водещ: Имате съвместни дуални програми. Разкажете ни за тях.
Димитър Димитров: Те са няколко. Този процес смятаме да го засилим. Това е на първо място с Китай, където има дуална бакалавърска програма и около 60-70 човека, които учат две години там и две тук. Предстои есента да дойдат. Имаме такава програма с университета в Рим и още една, която за съжаление приключи – с университета в Нотингам. Горе-долу принципът е на обменни начала или известна част от нашите студенти отиват там или пък, ако има интерес към нас, както е от Китай и от Русия, техни студенти да дойдат тук. Търсим механизми за такова сътрудничество и мисля, че това е полезно както и за нашия университет, и най-вече за нашите студенти, така и за чуждестранните студенти, които са избрали УНСС като Алма Матер.
Водещ: УНСС предлага над 20 електронни услуги за студентите си. Как се адаптирате към така наречената нова реалност, в контекста на времето и условията, в които живеем?
Димитър Димитров: Това беше и е приоритет на Ректорското ръководство откакто аз съм ректор. Но пандемията ни стимулира да въведем още повече неща. Традиционно в университета имаше едни големи опашки от 4-5 хиляди души за кандидатстване, за записване, за подаване на документи. Не знам дали сте ги виждали в Студентски град, след това за записване за общежития са пак същите хора. Ние приемаме около 4000 и няколко стотин студента годишно, което създаваше много проблеми и пък и вече стана недопустимо от гледна точка на епидемиологичните мерки. С усилията на нашата IT дирекция, ние създадохме над 20 и няколко онлайн услуги за студенти. И се оказа, че може, защото традиционният отговор доскоро беше – ние така го правим от 20 г., защо да променяме този процес. Но се оказа, че е удобно и за студентите. Ние имахме и доста добра база със системата „уеб студент“, където студентите си гледат оценките, провеждаме анкети оттам, много услуги предоставяме, банкови плащания, електронна студентска книжка. Просто това е бъдещето и аз не мисля, че човек трябва да си губи време, за да извади едно удостоверение, да ходи до университета, половин ден да чака там някъде, да го занесе в общежитието. Всичко това сме го направили сега електронно.
Водещ: Може ли да се говори за ръст на дистанционното обучение предвид и обстановката, в която се намираме?
Димитър Димитров: Да. Сега ние сме, терминът не е много точен, дистанционно обучение или неприсъствено обучение, отдалечено обучение, което е сегашната форма, тъй като има ограничения за учебен процес в университетите. Но традиционно, много години има класическото дистанционно обучение, където студентите преди посещаваха по-малък брой лекции, но получаваха доста повече учебни материали и се работеше с тях през една платформа за дистанционно обучение. Сега има засилен интерес към дистанционното обучение, защото това позволява студентът да работи, да си управлява сам времето за самоподготовка. Но всъщност основният ни приоритет от новото направление е присъственото обучение, което е над 90% от нашите студенти.
Аз мисля, че с развитието на информационните технологии, ще има много повече възможности за традиционното редовно обучение и за традиционното дистанционно обучение. Те да се развият още повече, защото компаниите, които предлагат и софтуер, и хардуер в това отношение, много се развиха в последната година. Това тръгна от пандемията, търсейки се решения. Вместо човек да стои само пред монитора и там да вижда едно малко екранче, сега има по-модерни камери, модерни микрофони и всякакви други възможности, да не говоря за по-нататък – добавена реалност и виртуална реалност.
Водещ: Проф. Димитров, пред какви предизвикателства е изправен българският студент днес?
Димитър Димитров: Те не са малко, но единият проблем е свързан с финансирането на университетите. Все пак ние се сравняваме с Европа, но техните бюджети са доста по-добри. Това оказва отражение върху всички процеси, които стават в един университет – и по-добрата учебна база, общежитията са сериозен проблем, подготовката на преподавателите, защото когато заплатата е по-малка, ние се сравняваме с развитите страни, преподавателят взима повече часове, търси си допълнителна работа. Това също влияе върху качеството на учебния процес. Би ми се искало да има повече възможности за кариерно ориентиране. Ние го правим в нашия университет, но вие ме питате общо за всички студенти. Компаниите, бизнесът, държавните структури ми се иска да бъдат по-активни и то насочени именно към студентите още докато са на студентската скамейка, за да ги привличат за стажове, за работа с тях, за да могат по-бързо и по-лесно да се адаптират към процесите след това. Предизвикателството е и глобализацията, защото ние ставаме все по-глобални. Ето примерът, който ви давам с този наш европейски университет, в който ние участваме, студентът трябва да знае или английски, или френски и то на добро равнище, или немски, за да може да участва в такива курсове, където да види и нови неща, и друг тип преподаване, и други материали, с които разполагат техните студенти. Така че пожелавам на студентите освен празника и да учат повече, да се развиват повече, но и да си вярват повече. Ние сме доказали заедно с тях, че те могат да намерят успешна реализация навсякъде.
Водещ: За тази академична година в УНСС са се записали 14 600 студенти. Какво ще пожелаете на днешния празник, не само на тях, на всички български студенти, които ни слушат – бивши, настоящи?
Димитър Димитров: Но първо им пожелавам да са здрави, това е най-важното в тази ситуация. Да си вярват повече, да гледат малко по-оптимистично. Ние като нация малко черногледо гледаме – това е лошо. Сравняваме се с някакви супер високи стандарти, а не гледаме развитието, което ние сме направили. Така че им пожелавам малко повече оптимизъм, повече усмивки, но и повече посветеност в това, с което се занимават, защото то ще им донесе резултати в бъдеще в тяхната професионална реализация.
Водещ: Не мога на финала на нашия разговор да не ви попитам, какви са вашите спомени от 8-и декември?
Димитър Димитров: Много хубави са, надявам се за всички бивши студенти младежките години да са такива. 8-и декември си е празник на българските студенти традиционно. Така че хубави спомени, само това мога да кажа.
Водещ: Да пожелаем отново хубави спомени и на настоящите студенти. Благодаря ви за това включване в ефира на „Фокус“.
Димитър Димитров: Благодаря ви и аз.

Вече има известна умора от онлайн обучението, посочи проф. Димитър Димитров.

Дигитализацията е от нарастващо значение във всички висши учебни заведения, а пандемията заради коронавируса и онлайн обучението ускориха този процес. Как се създава качествено дигитално образование?

„Научихме, че и по този начин може да се провежда обучението. В началото беше предизвикателство и интересно за студентите, но в последната година и половина възможностите за онлайн обучение се развиха много. В бъдеще ще има още повече възможности за добавка към присъственото обучение. Усвояването на материала зависи от този, който го усвоява„, каза ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров в „България сутрин“.

Той отбеляза, че вече има известна умора от онлайн обучението, а студентите питат кога започват присъствено обучение.

„Поставени сме в такава ситуация, че с тези „зелени сертификати“ не можем да започнем. Имаме около 17 хил. студенти, сигурно 15-20% от тях имат „зелен сертификат“ и няма как да започнем. Надявам се втория семестър да продължим присъствено“, заяви проф. Димитров пред Bulgaria ON AIR.

В УНСС използват единна платформа за всички, която предлага доста възможности, стана ясно още от думите му. А дигиталното образование е дало допълнителни знания и умения на студентите.

Проф. Димитров коментира и 11-ото издание на рейтинговата система за висшите училища.

„Има около 200 индикатора, които малко объркват потенциалните кандидат-студенти. Предназначена е за хора, които не познават системата – да се ориентират. Имам доста критики към самата система. Има бутикови университети, които имат една специалност с 10 човека и са по-напред в класацията“, посочи ректорът на УНСС.

Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров се срещна с генералния директор на Хуауей Техонолоджис България г-н Дженсен Ли, за да обсъдят възможностите за сътрудничество и инвестициите в развитието на младите хора в България.

Виждането на Huawei е, че всеки има право на висококачествено образование, включително на развитие на дигиталните умения, които са необходимост в днешния свят. Въпреки това, неравенството в образованието остава огромен глобален проблем, който засяга индивидите, общностите и социално-икономическото развитие.

Проф. Димитров заяви, че споделя напълно убеждението и философията на компанията, че технологиите могат и трябва да помогнат за осигуряване на учебни ресурси там, където са най-необходими, така че всеки да има уменията, от които се нуждае, за да отключи потенциала си. „За да постигне това, Huawei Technologies Bulgaria се ангажира да работи със своите партньори като УНСС за осигуряване на обучение за дигитални умения и култивиране на ИКТ таланти за бъдещето“, отговори на свой ред генералният директор на компанията за България.

Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров посети и изложението Huawei Roadshow 2021 „Lighting up the future!“, което демонстрира най-новите технологичните решения, разработени от компанията.

Облачно базирано образователно приложение с добавена реалност, производствена линия, ръководена от изкуствен интелект и автоматизирана 5G технология за минната индустрия са малка част от интелигентните продукти, които Huawei разработва и представи с различни атрактивни демонстрации.

Проф. Димитров разгледа производствена линия, ръководена от изкуствен интелект, кола на бъдещето и състезателни VR игри.

Високотехнологичните иновации на Huawei намират и приложение в образователния сектор – представена беше облачно базирана интелигентна дъска с многообразни функции, сред които автоматично трансформиране на ръкописен текст в печатен, прецизна графика и високотехнологична камера, подходяща за провеждане на ефективно онлайн обучение и дистанционни срещи.

Huawei IdeaHub е най-новият интелигентен инструмент за производителност за модерното работно място, предназначен да подобри начина, по който отделите работят заедно. Този интелигентен офис интегрира различни функции, включително многоекранна колаборация между подвижни и персонални компютри, интерактивна дъска, интелигентно писане на ръка, дистанционна работа и видеоконферентни връзки.
Новият продукт предлага три уникални функции на потребителите, които търсят ултрамодерно интелигентно работно място за различни сценарии: отворена екосистема за видеоконферентни връзки в облак, иновативен и опростен продуктов дизайн, вместо традиционно сложния хардуер, и интегрирана технология за изкуствен интелект (AI).

Huawei представи и своите проекти от Tech4All, дългосрочна инициатива за дигитално приобщаване с цел използване на технологии и приложения от хора и организации навсякъде по света.

Проф. д-р Димитър Димитров, ръководител катедра „Национална и регионална сигурност“ в УНСС и ректор на университета, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

Водещ: Катедра „Национална и регионална сигурност“ представи книгата „Корпоративна сигурност“, посветена на 100-годишнината на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) и на 30-годишнината на катедрата. Познанията по корпоративна сигурност гарантират ли осигуряване на конкурентни предимства и просперитет, не само в бизнеса, а и при взаимодействието между бизнес и политика? Наш гост е проф. д-р Димитър Димитров – ръководител на екипа, разработил съдържанието на книгата, ръководител на катедра „Национална и регионална сигурност“ в УНСС и ректор на университета. Назрял ли бе моментът за появата на книгата „Корпоративна сигурност“, проф. Димитров?
Димитър Димитров: На мен ми се искаше малко по-рано да излезе тая книга, но поради много ангажименти, и мои, и на екипа, сега излезе. Но всъщност е очаквано издание, защото ние преподаваме тази дисциплина на бакалаври и магистри, имаме магистърска програма от 2010 г. в това направление и наистина имаше нужда да бъдат обобщени тези неща, които ние сме натрупали през годините като опит, като познание, като обмен на информация с други университети и други колеги, които работят в тази област. Така че не е закъсняла книгата, сега е моментът да излезе.
Водещ: В какво ще се състои нейната полезност?
Димитър Димитров: Ние затова и забавихме малко нещата, иначе планирахме преди около две години да я направим, защото искахме да бъде наистина колективно издание на катедрата, което да обобщи – тя, книгата, се казва „Корпоративна сигурност“, но всъщност ние говорим вътре за управление и организация на корпоративната сигурност, не за чисто технически аспекти на сигурността, а за това как да управляваме тези процеси, което е полезно за нашите студенти, които са управленци и икономисти. Книгата има за цел да покаже, че мястото на сигурността заслужава да бъде показано на по-преден план и това се вижда в много случаи от практиката, не е просто теория, не е просто това, че трябва да бъде написан поредният учебник. Ролята на корпоративната сигурност започна да се оценява и да бъде разбирана наистина сериозно във всичките й аспекти след атентатите на 11 септември през 2001 г., когато се развиха и други понятия, като непрекъсваемост на бизнеса, защита на персонала, защита на различни активи, резервиране на отделни активи, информационни и други, които могат да ви позволят пак да си продължите бизнеса. Отделно корпоративната сигурност дава много възможности, ако бъде управлявана и организирана по подходящ начин, дава много възможности точно за конкурентни предимства. Тя не е просто разход на фирмата или на организацията, или на корпорацията, а тя може да следи конкурентите, може да сигнализира за заплахи по един или друг повод, които идват към вас, може да предотвратява кражбата, особено сега, на интелектуална собственост, на лични данни, на това какво работите като развойна дейност, като нови продукти. Така че предимствата са много повече, отколкото разходите, които вие така или иначе трябва да направите за сигурност.
Водещ: Корпоративната сигурност за кого е предназначена – само за корпорациите ли е или засяга взаимоотношенията на различните нива между различните бизнеси и съответно обвързаността или противодействието между бизнес и политика? Обхваща ли и лобизма на корпорациите в политиката?
Димитър Димитров: Това е вече доста разширено понятие. Така се наложи това понятие в България – корпоративна сигурност. Има и други понятия на английски език, които се отнасят към това нещо, има някаква специфика, но така или иначе, да си измисляме сами понятия или да се опитваме да налагаме ново понятие нямаше смисъл през годините. Но това е всъщност сигурността, която е на равнище икономическа единица, но в същото време ние включваме тук институциите като отделни обособени единици, т.е. не само организации, които се занимават само с икономическа дейност. Това може да бъде местната община, може да бъде – спомняте си случая с Търговския регистър, спомняте си случая с Националната агенция за приходите: там имаме проблеми с корпоративната сигурност на отделната единица, а не на цялата сигурност, националната сигурност на страната. Вие сте права, защото няма как, когато имате проблеми със сигурността в отделните елементи в държавата, да нямате проблеми в цялата сигурност, националната сигурност. Особеното на сигурността – и с това винаги започваме лекциите с нашите студенти – е, че сигурността е неделима и няма как вие да имате много добра сигурност в едно направление, а пък другото направление да сте го неглижирали, да го подценявате. Т.е. може да имате много добра физическа сигурност – охрани, аларми, сигнали и други неща, но когато компютърната ви сигурност или информационната ви сигурност не е на ниво, все едно нищо не правите. Има такъв принцип в сигурността. Още един принцип – аз не знам дали само да говоря теоретични неща, но още един принцип е за каскадност на това, което се случва в сигурността. Когато вие допуснете малък инцидент или малък пробив в сигурността, това може да предизвика още по-големи проблеми в сигурността, защото нещата се развиват каскадно или лавинообразно.
Водещ: Или може би на принципа на скачените съдове?
Димитър Димитров: Точно така, да, да. Когато възникне един проблем, това срива морала в организацията, дава възможност да се видят много други слабости, така че всеки трябва сам да си направи изводите за поддържането на определено ниво във всички аспекти на сигурността – и физическа, и персонална, и информационна, и кибер. И това, за което вие говорите, връзката с бизнеса, с конкурентите, с политиците, много от проблемите в сигурността на ниво единица, по-малка организационна, не на ниво държава, но това важи и за държавите, вече когато говорим за национална сигурност – много от проблемите са свързани с репутационни загуби. На никой не му е приятно, а и няма да бъде клиент на фирма или компания, където знае, че ще го излъжат или там ще има измами, има злоупотреба. Просто вашите клиенти ще избягат от подобна корпорация. Така че ролята на сигурността е точно такава – да гарантира противодействие на всички тези заплахи, които наистина са много в съвременния свят.
Водещ: Това не е ли характерно и за междудържавните отношения?
Димитър Димитров: Точно така, да, точно така. Въпрос е на съчетаване на вашите способности да реагирате срещу тези заплахи и заплахите, които ви заобикалят. Винаги търсим някакъв баланс между тези неща. Ако имате такава способност да управлявате тези рискове, както ги наричаме, или да балансирате между заплахите и противодействието на тези заплахи, вие ще имате долу-горе задоволително ниво на сигурност. Няма 100-процентова сигурност, но не е добре да бъде подценявана сигурността на много ниски нива. Т.е. ако заговорим примерно за националната сигурност, ако виждате, че има мигранти, ако виждате, че някоя държава ви заплашва или има терористична заплаха, а вие не взимате никакви мерки, скоро ще имате проблеми със сигурността. Това е изводът.
Водещ: Проф. Димитров, а как си взаимодейства корпоративната сигурност с националната сигурност? Какви са механизмите?
Димитър Димитров: Има няколко други публикации на други автори, и български, и чужди, които пледират за едно по-добро взаимодействие между системите за сигурност, не бих казал службите за сигурност на корпоративно ниво и системите или службите вече за сигурност на национално ниво. Понякога могат да бъдат и неформални нещата или пък уредени по някакъв начин, но когато има заплаха… да не давам други такива примери с тероризъм или нещо друго, но когато има примерно заплаха, свързана с информационната сигурност или киберсигурността за някоя корпорация – тя, разбира се, трябва да докладва, има там ред, зависи какво се е случило и какви са й задълженията – при едно добро взаимодействие със службите за сигурност най-вече на национално ниво, от там могат да се направя изводи, че нещо се случва: има нови хакери или има нови групи, които искат да откраднат някаква информация. Това може да бъде не само престъпна дейност, но може да бъде посегателство и от чужди разузнавателни служби, враждебни на нашата държава или на която и да е държава. Една такава добра комуникация между службите за сигурност и системите за сигурност на корпоративно ниво и държавно ниво ще доведе също до превенция, до осъзнаване на това, че има такива заплахи, за да може държавата вече на нейно ниво да си вземе необходимите мерки или да измени регулациите, или пък да интервенира някъде, където трябва да интервенира. А има такива области, където рисковете са високи, държавата там е въвела сертифициране, говоря тук за търговия с оръжие, ядрени централи, стратегически обекти, обекти на критичната инфраструктура, където не може да бъдат оставени само нещата на добрата воля, на оператора на каквото и да е там като икономическа дейност.
Водещ: Вие сте експерт към Консултативния съвет по национална сигурност към държавния глава. За съжаление, този съвет не се събира повече от година, но се очаква след изборите неговото събиране. Какви са сериозните заплахи пред България в системата на националната сигурност?
Димитър Димитров: За съжаление или как да кажа не съм експерт към Консултативния съвет, той има по-друга структура, но не съм привлечен като експерт.
Водещ: Е, съжалявам, получих такава информация.
Димитър Димитров: Да, но иначе имам такава експертиза. Аз от много години пиша по тези въпроси. Също както говорихме за връзката между корпоративното ниво и държавната сигурност, тук е добре да има точно такава и формална, и неформална връзка. Законът за Консултативния съвет за национална сигурност дава някаква рамка за тези консултации. Редовните заседания са на 3 месеца. Може да се свиква и извънредно заседание на съвета, но така като гледам – използвам статистиката от много години, не само от последните 5 или 10, заседанията всъщност не се случват на 3 месеца, проблемите са по-други, от които очаква обществото. Партиите го използват съвета за партийна пропаганда или там да се изпокарат помежду си. Има голям потенциал в такъв съвет, но при едно разумно държавническо поведение, което трябва да бъде демонстрирано там. Самият съвет не взима решения, но той може да бъде добра база, добра платформа – там има консултации, но самият съвет може да бъде такава платформа за изработване на общи позиции, които после и парламентът, и изпълнителната власт или самите политически партии могат да промотират в някаква степен или да изпълняват, ако това им е ролята. Но поне да чуят аргументите, и то не пред медиите, не за политически цели. Така че ако бъда попитан, моят съвет е по-често да се свиква този съвет, защото имаме Ковид, имаме други проблеми, които са свързани икономически, бежанците също след Афганистан, там и тези неща, които се случват в този регион, сигурно ще се увеличат, климатичните промени. Заплахите са много винаги, така че трябва да се реагира навреме, за да не се изненадваме.
Водещ: Да, в новините буквално преди минути премина информация, че САЩ са предупредили Украйна за военна намеса на Русия на територията на страната й. Такива намеси са обект със сигурност на Консултативния съвет за национална сигурност. Вашата експертиза какво би препоръчала?
Димитър Димитров: Разбира се, много внимателно трябва да се следи обстановката, и то особено около нас това, което се случва. Виждате демонстрация на сила и в Черно море, в Украйна от известно време има интензифициране на напрежението между Русия и тези републики, които са в Донбас. Така че ние трябва да следим внимателно тези процеси, защото много бързо – ето го това, за което говорих в началото – може да има лавинообразен ефект: там да има конфликт, България по някакъв начин да участва или по различен начин да участва, и ние трябва да сме готови на това нещо, защото взимайки страна или невзимайки страна ще се увеличат заплахите от една или друга посока. Това важи и за информация, важи и за противодействие на такива хибридни заплахи, свързани с фейк, фалшиви новини или информация, която да разбуни обществото в една или друга посока. А пък и нашето общество или държавата в момента не са в много добро състояние след 3 поредни избора през 3 месеца, така че има и тук напрежение.
Водещ: И вероятно следите вътрешнополитическата обстановка около изборите, вдругиден е националният вот. Има ли рискове за него от гледна точка на сигурността?
Димитър Димитров: Непосредствени поне не виждам, но има няколко неща, които трябва да намерят отговор. Тук поне това, което гледам от медиите – машини допълнителен брой се появяват, винаги има възможности за хакерски атаки по някакъв начин. Защото технологиите информационните се развиват много бързо, и понякога това, което ние си представяме, че това е във флашка, че това е в такава машина, че то е защитено с някакъв ключ, някъде се намира някакъв хакер, който пък може да ги промени тези неща или знае как да го направи. Това се е случвало многократно в историята. Така че трябва да има много повишено внимание за това нещо. Може да има и провокации – сега е малко изнервена обстановката: и Ковид, и болни, и избори, и самите политици подгряват доста това напрежение. Така че опасности може да има, но когато ние внимаваме за това и сме ги обмислили предварително, и сме решили къде да насочим нашите сили за противодействие, тогава ние ще минимизираме възможните загуби, които могат да се случат.
Водещ: Книгата, която вие и вашият екип сте написали и издавате, как би помогнала днес? Тя за каква аудитория е предназначена?
Димитър Димитров: Тя е за обучение. Все пак главно на бакалаври и магистри, не е такава специализирана монография, която изследва един проблем. Но това, което главно може да се извади от там, е, че трябва да имате определена организация, определена подредба на това, което правите в областта на сигурността. Трябва да имате ясна политика, трябва да имате какво ще правите в дадена област. Трябва да имате определени процедури. Трябва да има много ясен ангажимент на ръководството на която и да е организация към сигурността. Ако то неглижира сигурността или създава проблеми, или казва: „Това не е важен проблем“, хората също почват да го неглижират. Аз правя алюзия към това, което политиците правят в момента. Трябва да има ясна подредба. Освен това, трябва да има определени ресурси, така че вие да може да противодействате на тези заплахи. Трябва да има система за анализ на тези заплахи. Изобщо книгата, тя е от 17 глави мисля, че беше, дава една подредба на това какво трябва да правите в областта на сигурността, но като малко по-обща теория. Все пак има и примери, има и това, какво може да се направи. Ние на нашите студенти им осигуряваме достъп до допълнителна литература, казуси, пишат курсови работи, дипломни работи, така че да получат пълномащабни знания в областта на корпоративната сигурност.
Водещ: Тоест, сигурността е материя, която е подчинена на желязна логика, така ли?
Димитър Димитров: Точно така. Повечето хора се надяват на късмет, нали? Когато се случи обаче нещо, щетите са много повече от разходите, които вие бихте направили за сигурност. И сега да не давам такива примери, но примерът Чернобил или някакви други големи терористични атаки, които ако бяха предотвратени, нямаше да се случат тези огромни щети. А те наистина са огромни. Има различни оценки, защото сме правили изследвания за икономически аспекти на тероризма, на организираната престъпност, трафика на хора – щетите от атентатите след 11 септември възлизат на около 30 млрд. долара за по-дълъг период, имат ефект и върху много други бизнеси за по-дълъг период, не само за конкретните сгради, които бяха атакувани тогава. Така че си е сериозен проблем, и мисля, че повечето добри мениджъри в света го осъзнаха това нещо, и ролята на директора по сигурността стана доста по-сериозна и по-висока в йерархията на управление на която и да е фирма – той вече е подчинен директно на първия ръководител на фирмата, участва във всички заседания на фирмата, не просто някой, който стои извън тези процеси.
Водещ: Остава това да се осъзнае и от политиците и най-вече от управленците. Защото казаното от вас го пренасям иносказателно и в политиката, в институциите и държавното управление, и ми се струва, че е валидно на 100%.
Димитър Димитров: Надявам се да прочетат книгата. Ние ще я популяризираме още.