Проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”
Водещ: Българската делегация, участвала в Манхайм в първата годишна конференция на Европейския университет ENGAGE.EU се завърна със спечелено домакинство на следващата годишна конференция. Тя ще се проведе на 26-27 май, а неин домакин ще бъде УНСС. Наш гост е ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров. С какво ръководеният от вас университет успя да спечели второто домакинство след университета в Манхайм?
Димитър Димитров: Нещата се случиха по естествен път. Ние сме там сред равни, равноправни университети и колеги, с които си взаимодействаме добре и тъй като първата среща беше в Манхайм, ние имахме няколко неформални срещи преди това във Виена при подготовката на проекта и по естествен път се стигна до решението да бъде следващата среща в София, в тези дни, като разбира се акцент ще бъде участието на еврокомисар Мария Габриел в тази следваща годишна среща на консорциума от европейски университети и бизнес университети в този проект ENGAGE.EU.
Водещ: С какво този проект е важен, интересен, какво ще даде повече на УНСС и в какво всъщност се състои неговата полезност?
Димитър Димитров: Думичката, която трябва да бъде казана е „европейски“. След това европейски университет и след това европейски университет за всички студенти, които участват в този консорциум. Идеята на тези европейски мрежи не е просто образователен или научен проект, който да приключи след 3 г., а наистина да вървим към нова форма на сътрудничество между тези университети, които участват в отделните мрежи. В момента има пет български университети, които участват в различни мрежи. Миналата година те спечелиха тези проекти, като идеята е, че българският или немският студент, или холандският студент, започвайки да учи в съответния университет, след това може да учи един-два семестъра някъде другаде, един-два семестъра някъде другаде и да получи обща диплома от Европейския университет ENGAGE.EU. Това е основната идея – съвместни дипломи, съвместни програми, съвместно преподаване, споделени ресурси, дигитализация на образованието, така че то да стане по-лесно и по-достъпно, но още един аспект искам да изтъкна – това не е затворен университетски проект между тези университети. Ние отделихме много голямо внимание на партньорите, с които работим. И там имаше специален борд, на така наречения Борд на съветниците, на настоятелите на проекта, общините, работодателски организации, студентите, които участват в тези процеси. Така че един такъв университетски консорциум или една университетска мрежа, излъчва много положителни ефекти в общностите, където са разположени тези университети – ние например работим със Столична община, с работодателски организации, няколко министерства и с нашите студенти, разбира се.
Водещ: Което, допускам, ще даде голяма възможност на студентите за по-широко поле за изява, за намиране на работа и за реализация. И не само в съответната държава, в която е университетът, а и на територията на цялата мрежа, така ли?
Димитър Димитров: Точно така. И аз ще ви дам едни по-прости примери без да говоря много високопарно. В рамките на ENGAGE.EU, ние спечелихме втори проект със същите участници, което е научно-изследователски проект за развитие на начините на преподаване и образование. Започнахме разговори, говоря от името само на нашия университет, започнахме разговори с двама от партньорите – Виенският университет по икономика за следващ проект, където също имаме добри шансове и с университета в Рим, той се казва LUISS, една такава абревиатура сложна за двустранно сътрудничество. Т.е. този проект стимулира още повече възможности. Аз предполагам, че и за останалите партньори това е валидно. Даже ние, когато кандидатстваме по различни проекти – по „Хоризонт Европа“ или „Еразъм“, търсим тези партньори, така че тъй като ги познаваме, те ни познават, много по-лесна е комуникацията, имаме си доверие и по този начин по-бързо става подготовката на който й да е проект в това отношение. Така че това са положителните ефекти. И много бих искал да кажа едно сравнение, което нашият консултант по подготовката на проекта, един холандец, каза: този проект Европейските мрежи е нещо като „Еърбъс“, знаете „Еърбъс“ се произвежда като европейски проект от 4-5 държави с много европейски поддоставчици. Това е основната идея – ние да станем наистина европейски университети.
Водещ: Създавате мрежа за възможности. Работилница за шанс на младите и кадърни специалисти, така ли?
Димитър Димитров: Образователен и научен „Еърбъс“, така да го кажа, да.
Водещ: Ползвам възможността, че сте наш гост, проф. Димитров, за да разширя темите на нашия разговор, защото вие сте един от специалистите у нас по управление на кризи. Едва ли ще сте попадали досега в по-благодатна възможност за реализиране на вашите компетенции как да се справим с кризите, които ни връхлитат? Не си спомням досега такова голямо количество на талази кризи да излизат една след друга? Енергийна, цени на природния газ, цени на бензин, цени на ел. енергията, епидемиологична, политическа, институционална.
Димитър Димитров: В рамките на моята компетенция, аз от година и половина заедно с моя екип решаваме въпроси с ковид кризата и мисля, че УНСС се справя добре със ситуацията. Бързо минахме онлайн, бяхме подготвени, преди това са се взели доста мерки за осигуряване на добра информационна инфраструктура, така че да минем онлайн. Беше осигурено преминаването, ние за 2 дни минахме онлайн и учебният процес изобщо не пострада от това нещо. Това е в рамките на моите компетентности. В рамките на другите неща, за които говорите – енергийна криза, политическа криза и всякакви други, и институционална, има няколко основни фази, от която и да е криза или от управлението на кризите и една от тях е превенцията. Много неща предварително трябва да се направят. За радост УНСС беше ги направило предварително, ние затова преминахме гладко през тези неща и после и мерките, които пък приемахме, различните видове обучения, хибридни обучения и всякакви други работи, но превенцията, ако липсва, трудно се реагира, когато кризата дойде, когато нямате осигурена диверсификация на енергийните доставки, или изградени централи, или не сте се съобразили със зелената сделка, или с това, което ви очаква след 10 г., когато дойде моментът трудно се реагира и тогава става конфликт, ако кризата не бъде решена по подходящ начин. Така че изисква се непрекъснато, постоянно внимание, мониторинг върху това, което се случва и управление на кризата. На български малко трудно се превежда това нещо, защото криза – пък ще управляваме. Но общо взето изисква се да знаем в коя фаза се намираме в момента, да имаме подходяща информация, по-рано да сме предприели някои мерки, някои от мерките, които се приемаха, включително и в областта на образованието, бяха от днес за утре и много ни изненадваха. От утре минаваме така, утре ни затварят, вдругиден нещо се случва. Добре е да има някаква предвидимост, особено когато знаем, че има такава криза, която съществува. И тя продължава в момента, за съжаление.
Водещ: Въз основа и на казаното от вас мога да констатирам, че в работата на правителството няма нито превенция, нито предвидимост, за съжаление. При това положение какво може да се направи?
Димитър Димитров: Какво трябва да се направи? Когато обстановката не е много ясна, е необходимо да се води по-широк диалог, да има по-добра информираност във всички участници в тези процеси, заинтересовани лица, които да дадат своите съвети, защото не е добре, когато се вземе решение, след това да се отмени на другия ден, или да се предприеме някаква мярка. Това внася някаква несигурност в тези, които трябва да изпълняват тези решения, защото те усещат, че днес може да е така, утре може да е друго. Т.е. изисква се и по-добра комуникационна кампания, това е част от управлението на кризите, да се гледа и опита на другите държави, това също е много важно. Ние в известна степен вече изоставаме с няколко години от другите държави – по отношение на ковид кризата говоря. За другите неща може да се води отделен разговор. Но има нужда от по-силна комуникация, информираност и на обществото, и на заинтересованите лица какво може да се направи в тази посока, в този момент.
Водещ: Във вторник се състоя съвещание на Съвета на ректорите. Вие споделихте ли вашия опит?
Димитър Димитров: Да, това беше работна среща, която ние уговорихме близо преди 3 седмици с проф. Белоев, ректорът на Русенския университет, който е в момента временно управляващ длъжността председател на Съвета на ректорите, аз съм главен секретар. С министъра се разбрахме. Министърът искаше също да има такава среща. Обсъждахме нормални неща за висшето образование, за докторантурите, за новият бюджет или новите бюджетни рамки, които ще бъдат, новите цени на тока и на парното, които ни очакват. Имаше интересен опит, наистина. Проф. Мурджева от МУ в Пловдив каза, че 90% от техните преподаватели и студенти са ваксинирани. Те в момента имат присъствени занятия, защото няма по друг начин как това нещо да се провежда. Ние също, и министърът представи този въпрос, да го мислим буквално тези дни, с наличието на воля и подкрепа от всички страни, така че какво правим след 2-3-4 седмици, дали продължава този локдаун на практика или ще въведем присъствено занятие само за тези, които са ваксинирани? За това трябва да намерим бързо решение – или ваксиниране, или с подходящи тестове на входа на университета за всички, които не искат да се ваксинират. Аз не искам да казвам, че това е задължителен елемент. Но трябва да се мисли много и да се намери бързо решение на тези въпроси и това не е само въпрос на УНСС, а изисква обща позиция и на Съвета на ректорите, и на МОН, и на МС, ако искате, защото не е добре, когато има криза един да каже тичайте в тази посока, друг да каже – не, тичайте в друга посока, а третия да каже: стойте си на място. Трябва да имаме единни действия, координирани, съгласувани, така че да вървим по-нататък. А начинът е зелените сертификати и с тях да вървим по-нататък. Миналата седмица бях в Германия, там има 80% ваксинирани, студентите са на присъствено обучение, ресторантите и всякакви заведения и други работят. Ходят с маски, разбира се, спазват се правилата, но животът е доста по-нормален, отколкото тук, когато не знаем, дали днес ни затварят, дали утре ни отварят. Това е решението – обща воля и общи действия в една посока.
