Водещ: Проф. Димитров, как вие ще определите датата 24 май?
Димитър Димитров: Винаги е много светла дата, много празнична, много тържествена. В същото време свързана с много спомени – още от началните детски години когато човек започва да изучава азбуката. Винаги нахлуват едни такива спомени за първата учителка и за всички останали учители, които са ни помагали да се развиваме в своя път във всяко едно отношение.
Водещ: А какви са вашите спомени за този празник – връщате ли се всяка година в детството си, към цветята, към манифестациите на площадите?
Димитър Димитров: Да, винаги го свързвам с нещо тържествено. И времето също спомага за това нещо. Но цялата атмосфера и това наистина показват, че е най-хубавият български празник, най-народният български празник, най-естественият български празник – с тържествените шествия, с поднасянето на цветя, с уважението към учителите, с признателността към тези, които са ни научили и техните предци разбира се. Така че винаги има много добро настроение.

Водещ: Пандемията от Ковид-19 ще попречи ли днес на хубавото настроение на хората?
Димитър Димитров: Надявам се, не. Няма да има такива големи събирания на хора. Но празникът е в сърцата на хората, така че виждате и абитуриентите със своите балове празнуват, минават матурите и хората започват да мислят вече за кандидатстудентската кампания, а и всеки по свой начин отбелязва този наистина най-български празник.

Водещ: Според вас, тази дата важна ли е за студентите или по-скоро както споменахме в началото е по-важна за малките деца, които тепърва се сблъскват с буквите и с образованието?
Димитър Димитров: Не, не. Тази дата е важна и трябва да бъде важна за всички българи, защото българската азбука, българската писменост, българската култура са от изключително важно значение за развитието на нацията. Така че традиционно ние го свързваме с училището, но всички са имали учители, всички са получавали своите знания по-опростени в началото, но и по-сложни по-нататък, така че това е празник на всички.

Водещ: И все пак в момента живеем в интересно и динамично време. Какви са предизвикателствата пред образованието, според вас, в момента?
Димитър Димитров: Едно от големите предизвикателства е дигитализацията. Не искам да говоря много на тази тема, но нали знаете едно време как са се разпространявали книгите, и изобщо писмеността – с голямото преписване с пачите пера, сега всички сме дигитални, с много нови технологии, но това е предизвикателството, едно от тях. Другото е отварянето и на университетите, и на цялата ни образователна и научна система към световното и европейското образователно и научно пространство. Това също е голямо предизвикателство и за споделянето на учебно съдържание, и за прилагането на добри практики, и за работата в мрежа с останалите учени и изследователи от света. Така че в общи линии е това.

Водещ: Каква е връзката в днешна дата човек-книга? Защото вие казахте – вече сме много дигитализирани, много хора четат и на въпросните онлайн четци – къде остана връзката човек-книга?
Димитър Димитров: Аз мисля, че тя не е изчезнала и няма да изчезне, защото книгата има различни съдържания или формата по-скоро се променя, но съдържанието е едно и също – дали четем книгата на лаптопа или на специално устройство, или е хартиена – някои имат и носталгия към това, други предпочитат електронните устройства, но връзката ще бъде такава, малко тривиално, но книгата е прозорец към света и дава много нови неща, които иначе няма как ние да видим през нашия собствен опит. Пък и нека да помечтаем малко – книгите ни дават точно това.

Водещ: Така е, абсолютно. И за финал какво ще пожелаете на нашите слушатели?
Димитър Димитров: Да бъдат здрави, да бъдат все така вдъхновени, да мислят и за миналото и за традициите, но да мислят и за това, което ни очаква напред и да не се плашат от предизвикателствата. Честит празник още веднъж на всички!

Водещ: Благодаря ви. И на вас честит празник!

• Използвахме изкуствен интелект в кандидатстудентската кампания, работим по проект за виртуална реалност
• Две от международните ни програми са с Китай и Русия, казва проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС в специално интервю за вестник „Стандарт“

Проф. Димитров, УНСС навърши 101 години на 21 май. Как ще се проведат честванията по време на пандемия? Когато университетът е създаден, това е било също в период на тежки времена и събития, а 100 години по-късно Вие управлявате университета в интересни времена.
Да, така се случи, че моят мандат започна с пандемията, която промени много неща. Но по отношение на честванията ние имаме опит от миналата година, когато трябваше да отбележим нашата стогодишнина по време на епидемиологичните мерки. Тогава ние заложихме на онлайн чествания с използване на социалните мрежи, с дигитална кампания и с възможности да покажем нашия университет. Тази година ще продължим по същия начин, тъй като все още не е добре да събираме толкова хора на едно и също място.

Колко са студентите Ви?
Те са 16 000, но нашият семестър вече приключи онлайн, а в момента сесията продължава по същия начин. А едно такова честване предполага събиране на значително количество хора. Затова ние съчетахме честването на годишнината с Дните на отворените врати на УНСС – една много добра инициатива, която ние провеждаме за първи път, излъчва се онлайн и на нашия уебсайт, и във фейсбук. Всички катедри, факултети и ректорското ръководство представят нашия университет по подходящ начин. И това е насочено към кулминацията на 20 май, когато ще представим алманаха на нашия университет и ще се проведат традиционните събития в много ограничено физическо присъствие – поднасяне на венци, засаждане на 101 рози в чест на годишнината – като символ на празника ни. В тези времена трябва да правим възможното за честването на празниците ни – миналата година бяхме подготвени за голямо тържество в нашата аула „Максима“, но за съжаление то се отложи, в момента времената са такива – здравето на хората е преди всичко друго.

Вие първи дигитализирахте обучителния процес. Какво е предизвикателството пред следващите сто години?
Това, че пандемията ни подбутна да станем по-дигитални, не означава, че след това трябва да се върнем към традиционното преподаване. Ние и сега развиваме тези възможности за онлайн лекции в магистърското обучение. Онлайн конференции и събития се проведоха през тази година, при това в някои случаи с увеличено международно участие и увеличен брой на участниците, защото дигитализацията дава много нови възможности. Имаме няколко големи международни проекти, единият от които е по мрежата „Европейски университети“ и се казва ENGAGE.EU. В него дигитализацията е основен приоритет, с виртуални кампуси, с дигитализация на учебното съдържание. Мина близо година, откакто този проект стартира, провели сме няколко срещи с ректорите на университетите в чужбина, с двама от еврокомисарите обсъдихме общите проблеми на мрежите от европейски университети. Потенциалът в тази област е огромен. Буквално миналата седмица нашият университет спечели и друг проект за 5 милиона лева, където дигитализацията също е важен момент, с виртуални лаборатории и виртуални класни стаи. Но смятам, че тази година информационните технологии много се развиха, а оттук нататък ще дават още повече възможности. Започваме да мислим за изкуствен интелект, който всъщност миналата година ние вече приложихме в кандидатстудентската си кампания.

Изкуствен интелект ли проверяваше студентските тестове?
Не, по този начин по-скоро бе проверявано дали кандидат-студентите правят някакви неуместни действия на изпита – преписват, или се чува шум, неща от този род. Всякакви смущаващи шумове или движения по клавиатурата, които казват – „Да, възможно е този студент нещо да прави“ и това вече се проверява през камерата. Освен това, че използвахме изкуствен интелект при кандидатстудентската кампания, говорим вече и за виртуална реалност, където също имаме съвместен проект с една голяма американска компания, с която водим преговори в момента. Тези неща се развиват и ние искаме да ги използваме занапред.

Какви са най-големите перспективи и какво бизнесът иска от Вас в бъдеще? Имаше хакване на бази данни от НАП, имаше и проблеми в обществени поръчки.
Това са проблеми, които съществуват в дигиталния свят и ние обновяваме нашите бакалавърски програми главно през учебното съдържание, както и чрез преименуването им, за да са по-адекватни на това, което бизнесът и държавата искат от нас. Иначе бакалавърските програми се променят и обновяват по-трудно и по-бавно, защото покриват базови знания. В магистърските програми имаме повече нови – по количествени финанси например, с подкрепата на няколко големи банки. При магистърските програми залагаме на няколко неща, които вече са по-специализирани в дадена бизнес област – и по киберсигурност, и по дигитален маркетинг. Интересното е, че повечето нови магистърски програми вече са интердисциплинарни, тоест включват участието на няколко катедри. Включват и участието на хора от практиката, при това със сериозно ангажиране. Имаме вече няколко групи в магистърски програми, които са изцяло финансирани от компаниите – тоест те изпращат при нас служителите си, за да ги обучим. Това също е една много добра тенденция.

По какви други международни програми работите?
Много сериозно работим по няколко – например с Русия, където имаме една съвместна програма с два московски университета в областта на бизнес икономиката. С Китай също имаме съвместна програма по икономика – техни студенти учат две години там и след това две години в България. Търсим много такива възможности, които едновременно ни интернационализират, но и ни дават възможност да покажем това, което сме направили като университет. Кризата около пандемията малко ни забави в тези възможности, защото да набираш чуждестранни студенти в момент, когато те не знаят дали ще могат да пътуват и да дойдат, е нещо илюзорно. Но ще продължаваме да работим в тази посока. По програма „Еразъм +“ поради невъзможността да се пътува ситуацията стана по-гъвкава – съответните управляващи органи приложиха формулата за виртуална мобилност. Но по тази програма, която вече не е свързана само с мобилност, имаме много проекти за партньорства в областта на бедствията, авариите, предприемачество.

Водещ: Под мотото #ИзбирамУНСС тази седмица се проведе виртуална #СедмицаНаУНСС. Столетната институция отбелязва първата си крачка в новия век с дигитална кампания. Чрез live stream срещи кандидат-студентите се срещат с преподаватели, настоящи и бивши студенти и научават за предимствата на най-големия бизнес университет в Югоизточна Европа. Вчера бе представен юбилеен алманах „100 години УНСС“, а днес, когато е и 101-ят рожден ден на Университета, предстои премиерата на филм за УНСС.
Проф. Димитров, с какви поуки, планове и самочувствие влизате в новото столетие?
Димитър Димитров: Вие подсказахте долу-горе темата на отговора ми – ние държим на традициите и с алманаха почетохме историята, но гледаме и напред в бъдещето с точно тази, дигитална седмица на отворените врати. Дали принудително, дали целенасочено – представихме нашия университет с дигитализацията, която извършихме миналата година, с новите изследователски проекти, които нашият университет спечели, и с многото нови възможности, които даваме на нашите студенти да се развиват в съвременните условия.
Водещ: Казахте, че в известна степен дигитализацията е била принудителна, вероятно продиктувана и от COVID кризата.
Димитър Димитров: Да, така е. Това беше пусковият фактор, тригерът, който ни задейства, но всъщност трябваше да се направи. Както съм казвал нееднократно, много сме инвестирали в електронизацията, за това и толкова бързо се справихме. Знаете, че за около 2-3 дни минахме към изцяло онлайн обучение. То ще се развива и по-нататък. Искаме да използваме тези нови възможности максимално. Миналата година въведохме много нови онлайн възможности и за кандидат-студентите, и за самите студенти. Това беше лайтмотивът през цялото време – и при плащането, и при административните процеси, и в учебния процес. Продължаваме в тази посока, като разбира се, за нас най-важното е обезпечаването на учебният процес, образованието и научните изследвания, другото са инструменти, които подпомагат основните процеси, но и те трябва да са пълноценно работещи.
Водещ: COVID кризата попречи ли на научната дейност на университета?
Димитър Димитров: Почти не, намаляха реалните командировки, реалната мобилност, но всъщност се отвориха нови възможности. Всички колеги направиха планираните си конференции онлайн, даже разшириха обхвата, поканиха хора от цял свят – нещо, което в други условия при финансови ограничения няма как да стане. Аз самият участвах в няколко конференция в Китай, в Индия, в Япония – нещо, което нямаше как да се случи тези дни, но такава е практиката в университета. Всички разбраха ползата и възможностите да работят в мрежа, да използват съвременните технологии. Разбира се, по-добре е личният контакт и преките взаимоотношения между колегите, но ситуацията е такава, че нямаше друга алтернатива.
Водещ: Вашият университет е част от европейски университет на бъдещето, проектът предстои да се развива, но какви са първите ви впечатленията от сътрудничеството с още 7 университета от Европа?
Димитър Димитров: Да, проектът официално стартира още миналата година – юни месец. Вече има набрана инерция, разделен е на работни групи. Няколко пъти ректорите на университетите се събирахме онлайн. Един от приоритетите е дигитализацията, електронното съдържание, виртуалната мобилност, виртуалните кампуси. Благодарение на това, че ние сме вече част от този Европейски университет – ENGAGE.EU, заедно със същите университети в консорциума спечелихме втори изследователски проект. Вече се усетиха огромните предимства да работим с такива университети, да обменяме опит, всички са ценни в такива партньорства, а партньорите от цяла Европа са наистина впечатляващи: Виена, Тулуза, Манхайм, Берген. Водещи бизнес университети в цял свят бих казал.
Водещ: Което дава възможност на вашите студенти да посещават лекции в тези университети, това е идеята?
Димитър Димитров: Точно така. Това се прилага вече пилотно. Има няколко програми, които се предлагат от Виенския университет и от Университета в Манхайм. Разбира се, има още формални въпроси как да се случват нещата, но идеята за тези европейски университети е нещо като „Еърбъс“, в който участва цялата европейска промишленост. Идеята е да участват всички европейски университети. В момента има около 400 европейски университета в подобни мрежи. В България 5 университета участват в подобни консорциуми.
Водещ: Имате нов проект – Развитие на икономическото образование. Какво представлява той?
Димитър Димитров: Точно така. Това е част от оперативните програми за модернизация на висшето образование. Преди 2 седмици беше обявено класирането. Нашият университет, в консорциум с още 4 български университета и партньори от КРИБ и още 11 асоциирани чуждестранни университета, спечели този проект, който е на стойност около 5 млн. лева. В началото на юни предстои подписването. Проектът пак е свързан с общи програми, възможности за мобилност, виртуални класни стаи, виртуални лаборатории, работа с общностите. И за този, и за предишните поректи, за които говорих, важното е университетите да бъдат видими. Така че посоката, както виждате, е една и съща навсякъде и ние се стараем да я следваме.
Водещ: Над 50 са университетите, проф. Димитров, в България. Какво отличава УНСС от останалите?
Димитър Димитров: Звучи нескромно, но ние обучаваме около 60% от хората, които учат икономика, администрация и управление. Голям университет сме и сме специализирани точно в това, което нашите създатели са започнали преди 101 година, точно на 21 май 1920 година – политически и стопански науки. Ние имаме 6 направления: и право, и икономика, администрация и управление, медии, социология, журналистика. Тези кадри, които даваме на обществото, и които сме възпитавали, бих казал, не само образовали, са в основата на българската икономика. Скоро имаше едно заглавие за новото правителство, че Харвард и УНСС са с най-много министри в Министерски съвет. И това е във всяко правителство. Ето това ни отличава от останалите университети.
Водещ: Прави впечатление и връзката, която поддържате последните години с бизнеса, начина, по който си сверявате часовника, за да знаете какво търси пазарът на труда и от какви кадри има нужда.
Димитър Димитров: Точно така. Бих желая да подчертая тази тенденция, която е много отчетлива последната 1-2 години – бизнесът, големи компании или сдружения финансираха вече няколко магистърски програми, и то целево, за определена специалност. Те заплащат участието на техните хора в наши магистърски програми. Самата магистърска програма, напасването й, прекрояването й в рамките на това, което се иска, става във взаимодействие с бизнеса. Нещо, което много често се забравя и пренебрегва. Бих искал да подчертая, че сигурно половината от нашите преподаватели имат собствени компании, консултанти са някъде, заемали са висши държавни длъжности, работили са на много високи позиции. Хоноруваните ни преподаватели също идват от практиката, от бизнеса, от държавната администрация. Така че тази връзка с практиката е много тясна и ние насърчаваме това. Включваме хора от практиката и в държавните изпити, и в обсъждането на учебните планове. Трябва да се развиваме в тази посока, за да отговаряме на потребностите на държавата, на бизнеса и на икономиката.
Водещ: Интересът е взаимен, а това гарантира в голяма степен и успеха на начинанието.
Присъствено или онлайн ще продължи обучението в университета през следващия месец?
Димитър Димитров: Нашият семестър завърши миналата седмица, тъй като миналата година започнахме по-рано. Искахме да хванем топлото време, за да не е толкова високо нивото на заразяване и затова сега свършихме малко по-рано. Вече сме в онлайн сесия. Тя ще продължи, още не съм издал заповед, но в момента го обмисляме във взаимодействие със Студентски съвет. Онлайн сесията ще продължи, тъй като сме по средата на сесията и не искаме да внасяме допълнително напрежение или да стане объркване. Обмисляме и как да протекат самите държавни изпити, които могат да бъдат присъствени, но зависи, разбира се, от епидемиологичната обстановка. Водещото винаги за нас е било здравето на хората.
Водещ: Какво си пожелавате за второ столетие на УНСС?
Димитър Димитров: Пожелавам на цялата колегия и на всички студенти преди всичко да са здрави, другите проблеми се решават къде с по-малко, къде с повече усилия, но трябва наистина да се полагат много усилия и да се гледа години напред. Да не гледаме сама какво ще стане през следващата година, а да мислим за след 20-30, 100 години. Да мислим за хубавото бъдеще на нашия университет.
Водещ: Знанието в България винаги е било ценност и аз се надявам, че така ще бъде и занапред. Доказва го и историята на вашия университет, и усилията, които полагате, за да отговорите на изискванията и предизвикателствата на времето. Честит празник!
Димитър Димитров: Благодаря ви.

През следващите дни и седмици ще ви представим висшите учебни заведения, които подкрепиха „Идеалният кандидат“, новият проект на Дир.бг, който дава различни възможности за първи стъпки в кариерата и откриването на мечтания стаж. „“

Днес представяме проф. д-р Димитър Димитров, ректор на Университета за национално и световно стопанство.

Професор Димитров, УНСС вече навлезе във второто си столетие, с какъв багаж ще прекрачите в новия век?

С дигитален багаж! Определено това е новото. Ние държим на традициите и нашата история, държим на съграденото през годините, но в същото време се развиваме и уверено гледаме напред. Дали заради пандемията, дали заради солидната база по електронизацията на Университета, но ние доста бързо успяваме да се впишем в новия дигитален контекст. Смело мога да го нарека – дигитална трансформация, защото в бъдеще ни очакват още по-сериозни промени. Първо спечелихме големия проект за модернизация на висшето образование с европейско финансиране – „Икономическо образование в България 2030″. Тук дигитализацията е приоритет. В проекта ни за европейски университет ENGAGE.EU също имаме дигитално съдържание – виртуален кампус, виртуални мобилности, дигитални съдържания на учебните програми. Промяната е неизбежна и се радвам, че ние далновидно сме се насочили в тази скоростна писта много по-рано. Имам и новина в тази посока. Водим преговори за съвместен проект с една водеща американска компания за виртуална реалност. Става въпрос за огромна инвестиция и от тяхна, и от наша страна. Може дигиталният багаж да не е лек, но ние имаме потенциала да го пренесем в следващото си столетие.

Какви са поуките от Ковид в първата година на вашето управление?

Мога да кажа, че беше доста тежка година за всички. Специално искам да отделя проблемите със здравето на хората. Някои наши колеги и студенти минаха през доста тежки здравни изпитания, но за нас ръководство беше първостепенно важно да намерим начин да продължим напред. И успяхме. При това много бързо. С 20 000 студенти и 1 000 преподаватели, буквално за 2 дни, минахме на онлайн обучение.
И когато говоря за онлайн обучение, нямам предвид само камери и начин на преподаване. Визирам презентациите, видеоматериалите, единната платформата в облака. За наша чест всички се справиха без затруднения и оплаквания. Според няколкото проучвания, които направихме, оценката на студентите за дистанционното обучение е много висока. С най-голяма степен на удовлетвореност се ползват платформата ни „Уеб студент“ (92%), сайта на УНСС (84%) и предлаганите онлайн услуги (83%). Естествено, прави се сравнение с традиционното обучение, но ние нямаме друга алтернатива – здравето и животът на хората са над всичко.

Не случайно китайската дума за „криза“ се състои от два йероглифа: единия означава „опасност“, другия – „възможност“ и то „благоприятна възможност“.

Да, кризата отвори много възможности пред нас. Позволи ни да оптимизираме процеси, които досега по една или друга причина бяха неглижирани. Имахме много успехи в кандидатстудентската кампания, защото кандидат-студентите нямаше нужда да идват в УНСС. За изпитите направихме уникална система, обвързана с големи бази данни и изкуствен интелект, включително лицево разпознаване, обвързано със системата на МВР и ЕСГРАОН. Освен изпитването, направихме онлайн обявяване на класирането и онлайн записване. Дигитализирахме процесите за кандидатстване в студентските общежития в издаването на уверения.
Нашите студенти вече ползват над 21 онлайн услуги и те лавинообразно се увеличиха в последната година. Да не говорим, че са единствените в България, които имат електронна студентска книжка – комбинация от данните от студентската книжка, международната банкова карта и картата за международно разпознаване като студент. Комуникацията неимоверно се подобри. Не говоря само за учебен процес, а за всичките ни съвети – катедрени и академични, журита и др. След като се дигитализираха, научните прояви станаха много по-достъпни. Аз самият участвах в конференции в Япония, Индия, Китай и то без придружаващите проблеми с логистиката. Това е истинско предимство и всички наши колеги се възползваха от новите възможности.

И все пак, личният контакт в преподаването не е ли водещ?

Наистина, личният контакт е важен и живата комуникацията със студентите – също. Имахме и затруднения със заетостта на общежитията извън учебния процес, но като че ли възможностите преобладават. Общата ми оценка е, че Университетът се справи – и с научните изследвания, и с конференциите, и с конкурсите, и с администрацията, и със самия учебен процес.
Дори направихме грандиозно честване на 100-годишнината на Университета в условията на най-тежката пандемична обстановка – май 2020. Посрещнахме празника с над 200 приветствия от наши партньори с много силно представяне в социалните мрежи. Цяла България разбра, че ние сме на 100 години и има какво да покажем.

Вие поехте ректорското място с една амбициозна програма, какво от нещата в нея успя да се случи и какво предстои?

Скоро, по повод 500 дни от избирането ми, гледах записа от моето изказване пред Общото събрание на Университета. Всъщност, гледах този запис с голямо удовлетворение , защото всички неща са изпълнени тази година. Намаляването на учебната натовареност, така че да могат преподавателите да се фокусират върху научно-изследователската си дейност е факт. И приемът по специалности е факт. Оптимизацията на учебния процес и електронизацията на някои ключови бизнес процеси – това също вече е направено. Процесите по кандидатстване за научно-изследователска дейност и нейното отчитане, които досега дразнеха академичната общност, защото се попълваха в хартиени формуляри и бяха много трудни за обработка след това, вече са в историята. Новото ръководство успя за една година да внедри електронните формуляри и сега те даже се възприемат като нещо напълно нормално, което си е съществувало от 100 години. До скоро обаче, отговорът беше „ние това го правим от 20 години и няма нужда да се променя“. Още едно доказателство, че с хубавото бързо се свиква. Това важи и за кандидат-студентската кампания, и за записването на студентите. Една година, която открои голямата разлика.

Ето, вече правите и дигитална кандидат-студентска кампания с live stream за първи път.

Това също е нещо голямо, което трябва да бъде отбелязано. Досега не е направено. По този начин ние можем да отделим специално внимание на всяка една от нашите 43 специалности.

Какво ще кажете за международното сътрудничество?

Това е много голям скок. Нашият Университет беше класиран в Мрежата от европейски университети. В България 4 или 5 университета са в подобни мрежи. Ние сме единственият в партньорство с 6 топ бизнес университети в Европа. Благодарение на този проект – ENGAGE.EU, ние спечелихме втори проект със същите партньори, вече за научно-изследователска дейност. Съвсем скоро ще го обявим официално. Благодарение на същите тези партньори, кандидатствахме по още 10 проекта, които в момента се развиват и очакваме и оттам възможности за финансиране. Бяхме класирани от Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ (ОП НОИР) и спечелихме нов проект за 5 млн. лева. Тук не броя, както ги наричаме „малките“ проекти, но те също са за по 200-300 хил. евро и имат голям принос в нашата дейност. Печелим проекти и по ИНТЕРРЕГ, и по „Еразмус“, и по фонд „Научни изследвания“. Увеличихме капацитета си като създадохме Центъра за образователни и научни проекти. Той много улесни работата ни по кандидатстване и вече 1/10 от бюджета ни е осигурена чрез привлечени средства от научно-изследователска дейност (НИД). Ето, още един отговор на въпроса какво се случи през тази една година, в която ръководя университета.

От гледна точка на бъдещите кандидат-студенти, кое прави УНСС бизнес университет № 1?

Самият Университет! Тези 101 години са достатъчно стабилна основа за каквото и да става. Нивото е високо. Наши възпитаници са навсякъде – във всеки Министерски съвет, във всеки Борд на директорите, във всяка администрация. Студентите ни имат много добра реализация и във съдебната власт и във всички сфери на обществения живот. Връзката с бизнеса е много добра. Имаме сътрудничество с над 200 организации, които съдействат за стажовете. Бизнесът участва в подготовката на програмите и в изпитния процес. Според рейтинговата система на висшите училища за поредна година печелим наградата за най-престижно висше училище в професионално направление „Икономика“ според работодателите и преподавателите във висшите училища. Това е много престижна награда. Тя обективно показва реализацията на нашите студенти. Партньорството ни с новия проект на Дир.бг „Идеалният кандидат“ също доказва, че ние се стараем непрекъснато да предлагаме нови възможности за реализация на нашите студенти. Вие вече имате преки наблюдения колко добре работи нашият Кариерен център. Дори в условията на пандемия миналата година сме публикували 1550 обяви за стаж и работа на сайта и Фейсбук страницата на Междууниверститетския кариерен център.

Какво е отношението ви към студентските стажове?

Отдаваме голям значение на стажовете. Усвояването на практически умения трябва да започва още от студентската скамейка. Вие вече имате преки наблюдения колко добре работи нашият Кариерен център. Дори в условията на пандемия миналата година сме публикували 1550 обяви за стаж и работа на сайта и Фейсбук страницата на Междууниверститетския кариерен център.

Какъв според вас е профилът на „Идеалния кандидат“?

Смел и открит. Вие знаете че има много случай, в които определени позиции се печелят от хора, които са се представили по-добре на интервюто за работа. Животът днес е динамичен и младите хора наистина от студентската скамейка трябва да тренират уменията си за представяне пред бъдещите си работодатели. Да говоря смело за постиженията и неуспехите си. Любопитството движи света, много важно е да не спират да се учудват и да търсят.

Какво ще пожелаете на колегите си за празника?Да бъдат все така да бъдат целенасочени и уверени в това, което правят. Ние сме успешни, просто трябва да продължим да работим със сърце за каузата УНСС.

Изпълнителният директор на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) Ангелин Цачев и ректорът на Университета за национално и световно стопанство проф. д-р Димитър Димитров подписаха Меморандум за сътрудничество. Това съобщиха от пресцентъра на ЕСО. С подписите си на документа двете страни скрепиха готовността си да разширят съвместната работа между независимия електропреносен оператор на България и Университета за национално и световно стопанство, за да осигурят по-добри шансове за кариерно развитие и реализация на студентите от висшето учебно заведение.„Сътрудничеството с академичните среди и висшите учебния заведения в страната и чужбина е сред основните приоритети на ЕСО. Електроенергийният системен оператор подкрепя осъвременяването на експертния потенциал в енергетиката и е с доказани традиции в привличането на млади специалисти. Стремим се и създаваме насърчаваща и подкрепяща среда за качествена професионална реализация“, подчерта изпълнителният директор на ЕСО Ангелин Цачев по време на подписването на меморандума. Той обяви, че от 1 юни тази година Електроенергийният системен оператор започва изпълнението на програма за платени летни студентски стажове, чиято цел е да осигури възможност за придобиване на практически опит от младите специалисти в структурите на ЕСО. „Тясното сътрудничеството между висшите учебни заведения и бизнеса е от ключово значение за качественото кадрово обезпечаване на икономиката на страната и на енергийния сектор в частност“, изтъкна още изпълнителният директор на ЕСО.„За нас е чест да подпишем Меморандум за сътрудничество с такъв стратегически работодател, какъвто е Електроенергийният системен оператор. Университетът за национално и световно стопанство е най-голямото висше учебно заведение за бизнес обучение в България и региона“, каза неговият ректор проф. Димитър Димитров.

Меморандумът предвижда провеждане в ЕСО на практически занимания, обучения, стажове и консултации за студентите на УНСС. Изложения и трудови борси ще представят пред възпитаниците на университета възможностите за кариерно развитие в електропреносния оператор на България. В документа е записано още, че ще бъдат организирани съвместни публични лекции, дискусии и научно-изследователски проекти.

„Уверен съм, че с днешния акт поставяме началото на едно успешно сътрудничество между ЕСО и Университета за национално и световно стопанство, което ще ни донесе дългосрочни ползи“, заключи изпълнителният директор на ЕСО Ангелин Цачев.

УНСС подготвя мач на звездите по случай празника на Университета и 30-годишнината на Студентски съвет, съобщи сайтът на университета. На срещата заедно с председателя на Студентския съвет Ангел Стойков присъства и футболният общественик и представител на алумни общността на УНСС – Кирил Евтимов. Ректорът проф. д-р Димитър Димитров се срещна с бившия треньор и легенда на „Левски“ Елин Топузаков.
Двамата се разбраха бившия национал да вземе участие в сформирането на тим срещу сборен отбор на УНСС. Отборът ще бъде съставен от преподаватели и студенти, а при проявено желание, и от бивши студенти на икономическия университет. Тимът на УНСС ще застане срещу сборен отбор от звезди на българския футбол.
Датата на мача ще бъде оповестена допълнително, съобразно епидемиологичната обстановка. Елин Топузаков получи от ректора проф. д-р Димитър Димитров юбилеен подарък за 100-годишнината на Университета и кандидат-студентски справочник, тъй като футболната легенда има намерение от есента да стане студент в УНСС.
По повод приятелския мач ректорът проф. Димитров отбеляза: „Нашите студенти винаги са се учили от най-добрите практици. Искам това да се пренесе и в спортната дейност на университета. Няма по-ценно от здрави и активно спортуващи студенти“.
За Елин Топузаков това е предизвикателство, с което ще се заеме с голям интерес. „Вашият Студентски съвет ме увери, че имате с какво да се похвалите на терена. Чул съм и за успехите ви по футзал“, каза футболната легенда.