---

Gong.bg             
29 януари 2021 г.

Ректорът на УНСС проф. Димитров се срещна с Валентин Михов и Кирил Евтимов

На посещение в Университета за национално и световно стопанство беше една от легендарните личности на българския футбол Валентин Михов, дългогодишен президент на Българския футболен съюз, Професионалната футболна лига и бивш възпитаник на УНСС, съобщи сайта на университета. Той връчи на ректора проф. д-р Димитър Димитров футболни подаръци, шалче на ЦСКА и своята биографична книга „В играта на живота“ с лично посвещение.

На срещата присъства и футболният общественик Кирил Евтимов, също възпитаник на УНСС в специалност „Счетоводство и контрол“. Той подари на проф. Димитров бутилка „Бургозоне“ от специална селекция, подарявана на футболистите от висшата лига на Англия.

„Обсъдихме възможни съвместни проекти. УНСС отдава огромно значение на спорта и срещите с хора с такъв респектиращ мениджърски и международен опит са много полезни. Днес имам още един повод да кажа какви ярки личности излизат от нашия университет“, сподели проф. Димитров.

Като възпитаник на УНСС, Валентин Михов се връща с усмивка към хубавите си спомени в Университета: „Обучението тук ми донесе много удовлетворение. Преподавателите се отнасят с респект и уважение към студентите. Намираш съмишленици в тяхно лице. Възхитен съм от нивото. Ако някои се двоуми дали да дойде да учи тук, аз със сигурност ще подкрепя този избор“.

---

NovaNews               
26 януари 2021 г.

 

Ректорът на УНСС: Не трябва да се противопоставя присъственото на онлайн обучението

С 25% падат наемите за студентите на УНСС в общежитията.

„При нас имаме абсолютно реално обучение чрез онлайн платформата. Имаше проблеми с изпитите, чисто технически, но масово нещата вървят, както се случва и в присъственото обучение. Не е добре да се противопоставя присъственото на онлайн обучението“, това каза в предаването „Социална мрежа“ по NOVA NEWS проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС.

„Преподавателят не е напълно самостоятелен, има си учебен план, който той спазва. Ако има сигнали за нередности и проблеми, контролните органи реагират, това са катедрен съвет, факултетен съвет“, информира още ректорът.

„Онлайн обучението дава възможност за голям контрол, системата регистрира автоматично всичко. Ние можем да упражняваме контрол, когато се наложи“, увери още той.

Проф. Димитров осведоми, че има леко преуморяване у преподавателите и че това е една от причините те да искат обучителният процес да се върне към нормалното.

„Намаляването на наемите в студентските общежития бе резултат на преговори между ръководството на УНСС и Студентския съвет, а стипендиите се увеличиха, защото правителството отпусна допълнителни средства и това няма нищо общо с епидемията вследствие на COVID-19“, информира ректорът на икономическото висше учебно заведение.

„В УНСС няма да се променят таксите. Всеки иска да има повече средства, но засега се справяме със ситуацията. Не бива да натоварваме допълнително студентите“, добави проф. Димитров.

Той е убеден, че има търсене на специалности, които предлагат високо качество на образование и качествено образовани хора се търсят винаги, а по данни на НОИ 98% от завършилите УНСС си намират работа.

„Всеки един студент може сам за себе си да прецени дали получава това, което очаква като материали и знания. Повечето оплаквания са към системата, не към преподавателите“, това пък каза в предаването Ангел Стойков, председател на Студентския съвет в УНСС.

„Студентският съвет е единственият орган, към когото студентите могат да се обърнат, когато искат да защитят правата си“, допълни той.

Стойков бе категоричен, че обучението си върви, изпитите си вървят, като процентът на скъсаните и слабите студенти не се променя. Относно студентите със специални нужди, той е сигурен, че за тях се прави всичко възможно, за да бъдат улеснени, както в образователен, така и в социален аспект.

Той съобщи и добрата новина за студентите, че за месец януари и февруари са намалени с 25% наемите в студентските общежития на УННС.

---

Агенция „Фокус“              
26 декември 2020 г.

 

Проф. Димитър Димитров, УНСС: Оценката на студентите ни за онлайн обучението е 5,53 по седембалната система

Ректорът на Университета за национално и световно стопанство (УНСС)проф. Димитър Димитров в интервю за Агенция „Фокус“ за предизвикателствата пред висшето учебно заведение през 2020 г.

Фокус: Проф. Димитров, знаем, че 2020 беше година, в която почти всичкисектори бяха изправени пред предизвикателства. Изключение не прави ивисшето образование. Смятате ли, че УНСС беше подготвен за преминаванекъм онлайн обучение и доколко ефективно беше то?

Димитър Димитров: Беше трудна година. На 16 декември имахме Общосъбрание на УНСС. На него беше отчетено, че сме се справили добре. Това не е само моя оценка. Правихме две проучвания сред студентите през миналия семестър. Като имаме предвид отзивите от колегите и студентите, оценката е, че сме се справили добре с този начин на обучение, който беше предизвикан от кризата. Оказа се, че ние сме готови за подобен тип действия и обучение, тъй като в УНСС е инвестирано много в електронизацията. В тази ситуация това е
най-доброто, което може да се направи, защото здравето и животът на хората са най-важни.

Фокус: По какъв начин проведохте двете проучвания сред студентите, за да получите обратна връзка за нивото на онлайн обучението?

Димитър Димитров: Ние като ръководство възложихме на колеги от Катедра „Социология“ да го проведат в края на месец юни, началото на юли. Общо около 2 800 студента участваха в това проучване. Сега проучването се прави
много по-лесно. Всички те имат единни имейли на нашия университет, включени са много добре в системата. Общата оценка на студентите беше 5,53 по седембалната система, което е много добра оценка. Оказа се, че имаме добра инфраструктура. Тя издържа. Особено след края на миналия семестър усилваме инфраструктурата с по-бърз интернет, с по-голям капацитет на обслужващите сървъри. Колегите и студентите повишиха своята квалификация и умение да работят със системата. Максимално се стремим да използваме възможностите, които се появиха принудително.

Фокус: Да, но в някакъв смисъл можем да кажем, че е имало положително отражение от COVID-19. Вие разработихте и онлайн система за провеждане на кандидатстудентски изпити, като изтъкнахте, че тя е била направена по начин, по който да се избегне преписването. По какъв начин беше предотвратена тази възможност и как протече кампанията?

Димитър Димитров: Зависи от начина, по който се провежда самият изпит. Колегите много се вълнуват от тази платформа, която използваме. Много зависи от това как се провежда самият изпит. Може да е по традиционния начин със задаване на въпроси. В този случай студентите трябва да мислят 2 часа. Друг вариант е с голям тест от 40 въпроса. В такъв случай се дават едва 3 часа. Могат да се използват такива неща. При 20 000 студенти и няколко стотин изпита по време на сесията това малко трудно може да се контролира, ако се действа по традиционния начин. Но има и по-иновативни начини така, че студентът да не преписва и да не възпроизвежда зазубрени знания, ами да представи своята самостоятелна работа. Там няма как да се преписва, а и не е в това смисълът. Има вариант да се даде много кратко време за теста – това е т.нар. open-book тест. Студентът може да използва всякакви материали, но ако не се е запознал предварително с тях, няма да може да се ориентира откъде да намери тази информация. Това е по традиционния начин – начинът, който използваме за обучението с Microsoft Teams. За кандидатстудентския изпит, тъй като кандидатите все още не са студенти в нашия университет и нямат имейл адреси на университета, приложихме много иновативна система с лицево разпознаване и с връзка с базата данни на МВР така, че да имаме гаранция, че това е човекът, който се явява на изпит: с неговото лице, неговата лична карта и данни. Беше намалено времетраенето на изпита. Отделно от това, преди самия изпит, понеже такава система използвахме, трябва да се направи преглед на стаята, в която кандидат-студентът се намира. В нея не трябва да има други хора, да няма включен компютър, да се направи 360-градусов оглед на стаята. След това системата, която използва изкуствен интелект, анализира шумовете около всеки кандидат: дали се щрака на клавиатура, дали се отварят или
затварят врати или някой шепне. Сами разбирате, че проблемът с преписването е вечен, но това дава доста висока гаранция и е сравнимо със световни системи за предотвратяване на такива неща.

Фокус: Колко ви струваше тази система и чия разработка е тя?

Димитър Димитров: Тя е разработка на нашия университет и е много по-евтина от други системи. Заплатихме отделно на хората, които я направиха. Те са специалисти от нашата Дирекция „Информационни технологии“. Мислим и да я патентоваме.

Фокус: Имате ли информация за това кои са най-желаните специалности и смятате ли, че кадрите, които УНСС подготвя, успяват да отговарят на нуждите на трудовия пазар?

Димитър Димитров: Смятаме, че нашите кадри са добре подготвени и отговарят на нуждите на пазара. Вече за втора поредна година получаваме наградата на в. „24 часа“ и представянето на Рейтинговата система за най- престижен университет сред работодателите, което е много висока оценка за нас. В направление „Икономика“ и „Администрация и управление“ ние обучаваме около 15 000 студенти, които си намират работа. Безработицата сред тях е около процент и нещо. За последните пет години осигурителният им доход е над 1 800 лв. Това е по официални данни на НОИ и Рейтинговата система. Обучаваме по много специалности, 40 и няколко, някои по-големи, други по-малки, но всички кадри са търсени от бизнеса. Моите срещи с
представители на бизнеса показват, че кадрите на УНСС са ценени. Скоро получихме наградата на Българската търговско-промишлена палата в подобна връзка. Що се отнася до най-желаните специалности, там има известна мода. Традиционно това са „Маркетинг“, „Дигитален маркетинг“, „Финанси“, „Банково дело“, „Счетоводство“. Това са по-големите. Иначе има търсене и в по-малките,но те са за по-ограничени ниши.

Фокус: Имате ли очаквания кога ще се възстанови присъствената форма наобучение и намирате ли, че тя все пак е по-ефективна от електроннотообразование, въпреки че разбрахме, че сте се справили успешно спредизвикателството?

Димитър Димитров: Ние взехме решение за онлайн сесия, което ще продължидо януари месец. Тоест няма да събираме студентите тук. Не е добре да сесравнява сега в момента в ситуацията с епидемията присъственото и онлайнобучението. Да говорим за сравнение между запазване на живота и здравето настудентите, служителите и преподавателите и начина, по който ги обучаваме.Мисля, че по-добро в момента от този начин на обучение, който прилагаме сдоста добър успях, няма. Иначе можем да спорим много. Лятото имаше такиваразговори между колеги в нашите социални мрежи и групи. Преподавателитеспореха кое е по-добро, как трябва да се води, как трябва да се използват тезивъзможности, носталгия към присъственото обучение, социални контакти. Свсички тези неща аз като ректор и ръководството сме съгласни, но в тазиситуация няма как да съберем 15 000 души в университета с 1 000 душиперсонал и преподаватели. Рискът е прекалено огромен.

Фокус: Какво ще пожелаете на възпитаниците на УНСС, а и на всички студентиза 2021 г.?

Димитър Димитров: На първо място им пожелавам да са здрави и да симечтаят, че ще дойдат хубавите дни. Пожелавам им да са по-големи оптимисти.Животът е пред тях, имат много години пред себе си да учат. Няма такаваопасност, че годината сега е лоша, няма да изучат лекция или нещо от тозирод. Животът е пред тях и нека гледат по-ведро и бодро. Нека преди всичко дабъдат здрави, защото това е най-голямата ценност.

---

БТВ
08 декември 2020 г.

 

Проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС пред БТВ: Студентите искат да учат и да идват в университета

Добре успяхме да организираме онлайн обучението, учебният процес страда съвсем малко, твърди проф. Димитър Димитров

Интересно е, че студентите казаха, че искат да учат и да идват в университета. Това каза в интервю за предаването „Тази сутрин“ ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров по повод ограниченията за присъствено обучение заради пандемията.

По думите му университетът е успял добре да се подготви за онлайн обучението и учебният процес страда съвсем малко.

„За нас беше предизвикателство да отбележим онлайн нашата 100-годишнина. Предизвикателство е и това как да се справим с кризата с коронавируса, защото нещата не са отминали. Половината от работния ми ден минава в това кой е болен, кой карантинираме, какво да се случва, ако някой отсъства по-дълго. Организационно не е лесно и ситуацията не е за подценяване“, коментира ректорът.

Той с усмивка сподели, че получава дори имейли от студенти в специалност „Право“ за неточности в заповедите, а един даже тръгнал да съди учебното заведение. Той така на практика тренира, каза проф. Димитров.

Вижте цялото интервю във видеото!

---

Агенция „Фокус“
26 ноември 2020 г.

Проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС: Увеличаването на преподавателските заплати в университетите е полезен и дългоочакван ход

Проф. Димитър Димитров, ректор на Университета за национално и световно стопанство (УНСС), в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“.

Водещ: Съветът на ректорите и синдикатите КНСБ и КТ „Подкрепа“ подписаха споразумение с Министерство на образованието и науката, според което държавата осигурява 66 млн. лева допълнително за висше образование през следващата година за увеличаване на заплатите на преподавателите в университетите до 50-60%. Срещу въпросните допълнителни 66 млн. лева университетите поемат ангажимент за повишаване изискванията към студентите и съответно към качеството на работата и на преподавателите. Как това ще се осъществи в един университет? Избрахме Университета за национално и световно стопанство (УНСС), а наш гост е неговият ректор проф. Димитър Димитров. Проф. Димитров, какво ще предприемете в УНСС срещу отпуснатите допълнително средства?

Проф. Димитър Димитров: Основният акцент е върху увеличаването на заплатите. И наистина това е полезен и дългоочакван ход, въпреки че картината в различните университети е различна. Знаете, че аз съм и главен секретар на Съвета на ректорите, и тези преговори се водят доста отдавна. Но инициацията на целия този процес беше в Закона за висшето образование, където има заложени изисквания за минимална заплата за асистентите. И всъщност, ако разглеждаме комплексно нещата, се тръгна оттам: има проект за постановление, което мисля, че днес Министерският съвет го прие за минимална заплата от 1 300 лева за асистент. Без да сравняваме с други сектори и без да правим други сравнения, това предизвиква тласък в системата и изисква съобразяване и известна пропорция и в заплатите и на останалите академични длъжности, както и на администрацията, разбира се. Тези средства, които Министерският съвет обсъди, ние, ръководството на Съвета на ректорите преди няколко месеца имахме среща с премиера, с министъра няколко срещи, искахме да се постигне справедливо увеличение на заплатите на преподавателите и администрацията в университетите. Така че това е основният акцент и може би това е основната новина. Но заедно с това има още няколко неща, които трябва да бъдат подчертани. На първо място това е доброто съгласие или израз на добра воля между всички страни. Виждате, че тук участват и синдикатите, което е много важно, КНСБ и „Подкрепа“, Съветът на ректорите също подкрепя тази реформа във висшето образование. Признава се и реформата, която висшите училища направиха през последните няколко години със свиване на специалности, приемаме без много ропот така да се каже на свиването на бройките за държавна поръчка за някои университети и за някои направления, например в Икономика и администрация, които са едни от нашите основни направления, нашите бройки за държавна поръчка бяха съкратени с около 40%. Ние с различни средства и различни форми на оптимизация на учебни планове, на свиване на състав в известна степен успяваме да се справим със ситуацията. В това споразумение, което в сряда  се подписа, бе подчертано изискването за оптимизация на състава, за премахване на дублиращи се програми, в различна степен, разбира се, за различните ВУЗ-ове това е различно, но все пак показва посоката, към която всички ще вървим.

Водещ: Проф. Димитров, срещу тези средства, които вие ще получите, какво ще дадете, с какво ще отговорите, какви реформи ще направите специално в УНСС, пък и в другите ВУЗ-ове?

Проф. Димитър Димитров: Да, някои от тези неща не са релевантни за някои университети, защото не трябва да се слага общ аршин за всички. Тези средства ще бъдат в помощ на 33 държавни университета. Някои от тях имат доста по-високи начални заплати от сега предложените. В споразумението е залагане такъв темп на нарастване от 1 300, 1 400, и 1 500, и 1 600 в зависимост от длъжността. Някои от университетите, включително и УНСС, и в момента имат по-високи заплати за някои длъжности. Някои други имат доста по-високи заплати, и те може би няма да получат от тези средства за увеличение. Въпросът е обаче да има общ поток и общо желание за развитие, като университетите, включително и нашият, предприемат мерки за оптимизация и на академичния състав, и свиване на администрацията. Сега, дали заради COVID-19, дали заради промени в ръководството, нашият университет извърши такива промени още тази година и в администрацията, и в обслужващия персонал, и спиране на назначенията, то не е толкова лесен и бърз този процес – с години се случват нещата. Нашите изисквания към преподавателите за тяхната заетост и натовареност всъщност са по-високи от тези, които в момента са залегнали в споразумението, така че ние сме извървели тези крачки. Общо взето, това са мерките. Те не са нещо драстично, радикално, което да предизвика някакви сериозни трусове, напротив, много добре са обмислени и неслучайно имаше няколко срещи и с министъра, и в различен формат. Но идеята е тук да се подскаже, че има перспектива за младите колеги, които тепърва ще се занимават с преподавателска и научна дейност, и тази начална заплата от 1 300 лева е някакъв сигнал за тях, че има перспектива да се занимават с наука и образование.

Водещ: А какъв ще бъде контролът, за да се разчита на адекватна норма на принадена стойност от самите преподаватели и студенти?

Проф. Димитър Димитров: Те не са измислени сега нещата, има системи за контрол на качеството. Тази година знаете, че започна подписване на договори с ректорите на висшите училища, този процес приключи някъде юли, където също има залегнали такива показатели, които ректорът приемайки да бъде ректор и подписвайки този договор за държавна политика във висшите училища, приема да изпълнява. И там има включени такива показатели за учебна дейност, и за научно-изследователска дейност. Така че този контрол се осъществява от страна на Министерство на образованието. Аз съм икономист и както казват икономистите, контролът е  чрез портфейла, контролът чрез бюджета всъщност е доста ефективен контрол. Когато вие прекалите със заплати, или с излишни разходи, или с назначаване на повече персонал, просто няма да ви стигне бюджетът. И когато се оглеждат от всички страни тези разходи или тези назначения, които правите, тогава се вижда много ясно, че няма да се справите – ето го контролът. Но пак казвам, ние сме открити, доста от нашите неща, които имаме като щатове и като бюджети, и като натоварване, защото един преподавател не трябва да се измерва неговата заетост само с часовете, които има – сега в момента в УНСС са 360 часа, при споразумението са 300 часа, но освен това има извънаудиторна заетост, консултации със студенти, прегледи на курсови работи, дипломни работи, участия в журита, научно-изследователска дейност, доста други неща, които трябва да се изпълняват. И така, ние сме направили един разчет, от много години е това, наистина за пълен 8-часов работен ден. Така че тези показатели следват всяка година когато се заплаща заплатата на преподавателите. Всъщност, ние нямаме преподаватели, които нямат натовареност, пък получават заплата. Това също е част от контрола. Това, разбира се, се следи от самата академична общност, която няма да допусне това нещо, в колективния трудов договор е залегнало това нещо. Така че има достатъчно контрол на механизми за проверка на това, което правим като дейност.

Водещ: А ще предизвика ли напрежение изискването за 5% таван в броя на преподавателите над 65 години?

Проф. Димитър Димитров: Специално в нашия университет не, защото ние сме и сега в тези граници. Това е нормален процес. Преподавателите са на възраст от 25 до 68 години, ако говорим, така че винаги има някаква такава пропорция. Разбира се, има уважение към хората, които сега преминават от основен трудов договор след 65 години до 68 те имат право на 3 години удължаване. Зависи от казуса. Някои катедри доста активно използват тези преподаватели. Много от тях са много известни имена в своята област и ценен актив.

Водещ: И много качествени.

Проф. Димитър Димитров: Така че не може да се подхожда механично към това нещо. А и тези 5% те са препоръка към университетите все пак, и то не може да стане механично още от утре или от другата година. Много внимателно трябва да работим. Студентите, между другото, се влияят много от подобни имена – когато разберат, че светило в тази област води и магистратура или курс, това е техният избор и водещ мотив понякога при избора на специалност. Така че трябва много балансиран и разумен подход и към младите, и към по-опитните колеги.

Водещ: И още един таван въвежда споразумението:  на численост на администрацията на университетите – до 5% от броя на студентите. Допускам, че в УНСС не сте си позволили разкоша за широка администрация.

Проф. Димитър Димитров: Тук е малко сложен въпросът как се изчислява това нещо. Ние имахме много дискусии в Съвета на ректорите и при разговорите с министъра. Има университети, където има доста персонал, който ние наричаме общо „администрация“, той е всъщност персонал, който обслужва учебния процес: лаборатории, технически оборудвания и други неща. В медицината има също такива хора: лаборанти или които поддържат това оборудване. Но по-скоро се уточнихме, че става въпрос за общата администрация, хората, които наистина работят там: счетоводство, човешки ресурси и други. Но при нас пак това не е проблем, тъй като ние имаме много студенти, за добро или за зло. Но ние имаме много студенти, така че като разделим броя на администрацията, пак се вместваме в тези проценти. Наистина за всеки университет има специфика и вече всеки ректор ще прецени, как действа по-нататък с това споразумение.

Водещ: Добре е, че споразумението дава гъвкавост.

Проф. Димитър Димитров: Да, това беше идеята. То няма и как да бъде, защото не може да се подхожда с различен аршин към технически ВУЗ-ове, към медицински, към икономически, държавни разбира се, по различен начин се е стигнало до някаква ситуация, по-бавно се случват някои процеси, така че е нормално това нещо. Но адмирирам разбирането и на Министерството на образованието, и на синдикатите към тези процеси във висшите училища.

Водещ: И вън от това споразумение, ако позволите да ви задам няколко въпроса други, по други теми.

Проф. Димитър Димитров: Разбира се.

Водещ: В четвъртък в УНСС ще избирате Студент на годината. Участва ли ректорът в тази церемония?

Проф. Димитър Димитров: Участва да, и аз ще взема  пряко участие при спазване на всички мерки в аула „Максима“, която събира 500 човека, но сега ще има сигурно 20. Защото искаме да уважим труда на студентите и това, което те са направили през тази година, да не го отлагаме до безкрайност това нещо, защото нашите студенти и нашите номинирани кандидати за това звание заслужават подобно признание за трудна си през изминалата година. Така че това ще се състои при спазване на всички мерки. Разбира се, излъчваме онлайн за тези, които няма да могат да присъстват на това събитие

Водещ: А по какви критерии ще се избере Студентът на годината на УНСС?

Проф. Димитър Димитров: Различни критерии са: едните са в учебната дейност – там има отличници, има постижения в научно-изследователската дейност, има и за спортната дейност. Те са и различни категории за тези студенти. Но малко извън темата трябва да ви кажа, че скоро връчвахме дипломата на една пълна отличничка от 4-те години, което е много рядък случай в историята просто и не се постига това нещо лесно. Така че тези хора, които са номинирани за Студент на годината, също имат значителни постижения, печелили са конкурси за есета, за участие в различни състезания по икономика или в други направления. Така че има с какво да се похвалим и да отбележим приноса на тези студенти. Друга година това беше доста по-пищно, трябва да ви кажа.

Водещ: Не ви ли е тъжно, че няма да имате такава пищна церемония, да бъде съчетана тя в известна степен и с прословутия студентски купон?

Проф. Димитър Димитров: Такава е обстановката, да. Ние свикнахме. Тази година беше юбилейна – 100-годишнана, ние почти през цялото време се опитахме онлайн да поддържаме духа и да отбележим по подходящ начин това, което сме направили. Така че няма как да избягаме от това нещо.

Водещ: А какви са бонусите, които ще получат лауреатите на тази награда Студент на годината?

Проф. Димитър Димитров: Нека да има известна изненада и за тях. Дамата грамота и признанието, че са Студент на годината, това остава завинаги, така че не е малко и това.

Водещ: И още нещо искам да ви попитам, проф. Димитров, ползвам възможността, че вие преподавате икономически анализ в отбраната и сигурността. В момента се гледа и в този час на нашето интервю продължава гледането на бюджета на Републиката за догодина. Една от най-сериозните критики, която се отправя основно от опозицията, а пък и от известни икономисти, финансисти, че в разходите за отбрана за догодина са предвидени близо 2 млрд. лева или 1.69% от БВП. Ваши колеги – икономисти, финансисти предлагат тези разходи да се пренасочат към здравеопазване, образование, бизнес. Разумни ли са тези разходи в тежката ситуация на пандемия?

Проф. Димитър Димитров: Трябва да има пропорционалност в развитието и на държавата, и на бюджетното финансиране. Имаше години когато, аз наблюдавам тези процеси сигурно от 30 години, имаше години, когато бюджетът за отбрана специално, пък и на вътрешните работи, беше съкратен драстично от 1.7-1.8 примерно до 1% от БВП. Това се отразява за години напред, след това се поддържа подобна база и след това се казва: „Ние нямаме самолети, нямаме хеликоптери, нямаме брегова охрана, нямаме радари, нямаме кандидати за войници, защото заплатите стоят“. Така че трябва да има известна пропорционалност в това отношение. Това е политическо решение, разбира се, защото има международни ангажименти…

Водещ: Да, към НАТО, основният ангажимент е към НАТО за 2% от БВП.

Проф. Димитър Димитров: Да, това е до 2024 година, но няма как той изведнъж да бъде постигнат от 2024 година, така че лека-полека с бавни стъпки или поддържайки подобно темпо това трябва да се прави. Иначе рискуваме сериозно задръстване или блокаж на системата, защото изведнъж ще излязат основни системи от строя или хората няма да имат желание да стават войници или моряци, или полицаи, и пак ще възникнат други проблеми, които трябва да ги разрешаваме на пожар в някакъв момент. А има и още нещо, което може чак сега да бъде отбелязано. Много често разходите за отбрана се използват за буфер за други разходи, и в края на годината, когато те не могат да бъдат изразходвани, изведнъж се прехвърлят в други пера на бюджета. това се е случвало също през годините. Така че може да има и такива мисли в това направление. Но по принцип аз съм против резки промени в който и да е бюджет, ако се налага да се увеличава – да, в здравеопазване, особено сега в момента, но не пък и резки съкращения някъде, защото това ще предизвика срив или блокаж в системата.

---

Агенция „Фокус“
24 септември 2020 г.

 

Проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС, в интервю за обзора на деня на радио „Фокус“ – „Това е България“

Водещ: На срещата с ръководство на Съвета на директорите с министър-председателя и членове на кабинета стана ясно, че с новия бюджет за догодина ще бъдат осигурени 50 млн. лева за увеличаване на заплатите на преподавателите в университети. Увеличението е заради изменението на Закона за висшето образование, изменение, направено през февруари, съгласно което правителството ще определя минималната заплата за академичната длъжност „асистент“. Това ще се отрази върху възнагражденията и за останалите академични длъжности. Достатъчни ли са средствата и дали в академичните среди са удовлетворени? Наш гост е ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров. Проф. Димитров, от 2017 година насам кабинетът 4 пъти увеличи заплатите на учителите в средното образование, но за първи път сега централизирано се съобщава за вдигане на възнагражденията в университетите. Постигаме ли качествена реформа във висшето образование?

Проф. Димитър Димитров: Аз бих казал, че тази реформа стартира доста по-рано и всъщност университетите минаха през тази реформа. Днес при срещата на Ръководството на Съвета на ректорите с премиера Борисов, с вицепремиера Дончев и министъра на образованието ние изрично подчертахме, че университети всъщност извършиха тази реформа, приемайки намалението на държавната поръчка почти двойно в национален мащаб – от 70 и няколко хиляди до близо 40 хиляди в момента по много причини – икономически и демографски, въвеждането на Рейтинговата агенция и използването на резултатите от рейтинговата система във висшето образование. Промените в Закона за висше образование и Стратегията за висшето образование, която предстои да бъде приета, предвиждат по-активен, аз бих го нарекъл диалог между държавата и университети, които досега под егидата, че са автономни, че са самоуправляващи се, малко бяха оставяни встрани от тези процеси. На някои университети това им помагаше, други университети обаче не бяха в такава ситуация. Именно този засилен диалог, който е много добър между университетите, Съвета на ректорите и министъра на образованието г-н Вълчев  позволи да се стигне до това споразумение или това разбиране за целево увеличаване на заплатите на преподавателите в университетите. Близо 50 млн. лева е това увеличение.

Водещ: Осезаемо ли ще усетите увеличението върху заплатите и то удовлетворява ли ви?

Проф. Димитър Димитров: Ние го разбираме като първа стъпка. Все пак никога парите не са достатъчни. Надеждите за 100% увеличение няма да се сбъднат. Но това е стъпка в добро направление. От друга страна, пак казвам, поради промените в Закона за висше образование, това позволи въвеждането на държавни политики за висшите училища, след това сключват се специални договори между министъра на образованието и ректорите за управление на университетите, и там трябва да се постигат тези цели, които са заложени в държавните политики, които са насочени към нормални неща, между другото, взаимодействие с други университети, с чужди партньори, научно-изследователска дейност, качество на обучението. По този начин се постига, аз не бих го нарекъл контрол, а по-добро взаимодействие между държавата и университетите, които са ползватели на тези ресурси. Така че лека-полека и в рамките на автономията има възможности за увеличаване на възнагражденията. Бяха коментирани и други теми, като нови програми за научно-изследователска дейност, което всъщност е голям ресурс, който би трябвало да бъде използван от университетите. В края на разговора даже споменахме, и то беше като общо мнение, че може би ще трябват още 10-15 млн. лева не за заплати, а за стимулиране на реформата за тези висши училища, които имат по-добро качество на обучението. Това е залегнало в начините на финансиране на висшите училища. Така че може би и там ще се намери решение още малко да се добавят средства от държавния бюджет.

Водещ: А по какви критерии ще се градират университетите в зависимост от качеството на образованието?

Проф. Димитър Димитров: Това е залегнало в използването на резултатите от рейтинговата система. Когато имате по-добри резултати в научно-изследователската дейност, в качеството на учебния процес, това ви носи определени проценти или по-добър коефициент за финансиране, тоест, има такива моменти за стимулиране. Така че тази система работи от няколко години, между другото, и е част от тази реформа, която провежда Министерството на образованието. Но някак си това остава встрани от вниманието и на обществеността, и мисля, че тези аргументи, които бяха изтъкнати за реформата и за успешното участие на български университети – 5 български университета спечелиха проекти за участие в европейски мрежи, показва, че нивото на образованието не е съвсем изостанало или встрани от Европа. Ние сме на прилично европейско равнище и на образованието, и на изследванията.

Водещ: В какво ще се изрази по-активният диалог между академичната общност и правителството?

Проф. Димитър Димитров: Именно по тези проблеми, чието решение на срещата търсихме. Не само заплатите – те не са най-същественият проблем, знаете, че понякога учените не работят точно за заплати, а за удовлетворение и за някакви по-общи цели, които си поставят. Но всъщност, за нормалната изследователска работа са нужни апаратури и ново оборудване, и общежитие за студентите, и финансиране на научните изследвания, което не може да стане през субсидията за обучение на един студент. Науката е такава дейност, че изисква непрекъснато поддържане. Загубването на потенциал в една или друга посока после трудно се възстановява. Днес беше даден пример и със Софийския университет. Там, в един от факултетите „Физика“ няма как да бъдат закривани специалности или факултети, защото ще остави страната без физици. Тоест, има нужда от такъв диалог, понякога от по-високо или отстрани не се виждат тези проблеми, но аз мисля, че Съветът на ректорите или ректорите могат да поставят добре тези проблеми. А когато има и чуваемост, нещата се случват.

Водещ: Проф. Димитров, вие свързвате ли хода на премиера с актуалната политическа ситуация в страната? Дали ходът на правителството има отношението и към антиправителствените протести, тоест, към протестите срещу него? Известно е, че преди повече от месец преподаватели в Софийския университет подкрепиха протестите, обявиха се за оставка на правителството. Смятате ли, че това е някакъв жест да бъдете купени?

Проф. Димитър Димитров: Не, не. Нито бих искал да се политизира този процес. Разговорите се водят от близо 2 месеца по този въпрос по този начин как да бъдат вдигнати заплатите на преподавателите. А пък промяната, която всъщност е инициатор на това, е в закона, вие го казахте във вашето представяне на темата в началото, промяната в закона е от февруари 2020 година. А самият закон е внесен преди повече от година и половина за разглеждане. Така че те нещата се случват по някакъв начин. Сигурно може да се търси и такава връзка, но не това е главното.

Водещ: Казахте, че процесите и реформата във висшето образование остават някак на заден план от общественото внимание – защо? Защо малко се говори за тях, малко знаем? Ето, готвейки това интервю, аз почти нищо не намерих в интернет.

Проф. Димитър Димитров: Може би въпросите на самата информационна политика на самите университети, понякога вглъбени в своите проблеми, не искат те да стават достояние на обществото, понякога се търсят негативни новини кой университет е щял да фалира, или къде не можали да си платят заплатите или нещо друго. Така че може би вината е и в нас, сигурно малко и в медиите. Но на са такива новините, че сме открили ваксина срещу Ковид-19 или нещо от този род, но има достатъчно добри постижения, които могат да бъдат представени и сред преподавателите, особено сред студентите. Например, аз съжалявам, да не би да удължавам…

Водещ: Не, напротив, изпреварвате ми въпроса, точно това щях да ви попитам – кои са добрите новини от УНСС?

Проф. Димитър Димитров: Преди няколко месеца нашият университетски отбор не по баскетбол, а по финанси, спечели регионално състезание за доста широк регион европейски, включително с някои страни от Близкия Изток. Това не знам дали се отрази някъде, ние го отразихме на нашия сайт на университета, но не предизвика някакъв голям интерес. Наша докторантка спечели много сериозен приз в Австрия, докторантка по право. Има и доста такива събития, които не знам, може би в спорта, ако си на 10-15-то място някъде в някой турнир, това е важно, но това, че някой е спечелил медали на Олимпиада, пак казвам не в спорта, а по финанси или счетоводство, или в представянето на тези фирми за студентски инициативи, може да не предизвика такъв интерес, а да се смята за нещо нормално като част тяхното професионално развитие.

Водещ: В какво се състои реформата в УНСС? В какво се изразява, как се материализира? Как я усещат студентите, как я усещат вашите колеги?

Проф. Димитър Димитров: Моят мандат започна декември месец миналата година, и с 2-3 основни направления за работа. Едното от тях беше засилването на нашите действия по посока на научни изследвания и участие в различни проекти. И бих казал, че това е вече факт в няколко направления, спечелени проекти по „Еразъм“, с други проекти по „Интеррег“, което е за регионално сътрудничество между България и Гърция. Сега готвим няколко големи проекта за по няколко милиона по една оперативна програма. Има активна комуникация с общините по техни проблеми, които те имат и да развиват. Изобщо, въпрос на стимулиране на тази дейност. Ръководството и в мое лице, и с подкрепата на колегите увеличихме капацитета на нашия Център за научни изследователски и образователни проекти, така че да имаме възможност да се развиваме в това направление. И най-големият ни успех всъщност е класирането на нашия университет заедно със 7-8 други европейски университета с много високо качество: Виена, Тилбург, Манхайн и други в т. нар. „мрежи от европейски университети“. Проектът  EUENGAGE ще стартира от следващата година и е с бюджет над 5 млн. евро. Това е едното направление. Другото направление е привличането на чуждестранни студенти и работата с много такива студенти, разкриването на такива програми, които ще позволят студенти от чужбина да дойдат. Имаме споразумение с Китай, с китайски студенти, имаме други подготвени споразумения в тази посока, някои от които са подготвени от предишни години, не всички са направени сега. И третото направление е връзката с бизнеса. Полагаме сериозни усилия в тази посока. Бизнесът много добре се отнася към нашите студенти и търси студенти. Битува също едно схващане, че има прекалено много икономисти, но тук при всичките ми срещи ежедневни и ежечасни буквално с хора от бизнеса, те казват, че им трябва и на тях качествени хора, и мисля, че нашият университет осигурява такива хора.

Водещ: Това мога да го потвърдя, защото и ние имаме ваши студенти сред нашите колеги.

Проф. Димитър Димитров: Радвам се за това. Ние ги намираме навсякъде тези студенти на различни позиции в различни бизнеси, в правителството, и в международни организации. Така че миналата учебна година февруари месец получихме Наградата на работодателите за най-престижен университет сред работодателите, което е много е много високо признание, и организирано от Рейтинговата агенция и вестник „24 часа“. Така че в тази посока вървим и искаме да поддържаме високо качество на обучението.

Водещ: Бих ви предложила по-нататъшна среща с вас пак в ефира, за да поговорим за съвместните ваши проекти за решаване на различни проблеми, за които ви търсят от Националното сдружение на общините или от бизнеси съответно, или от правителството. Това е повод да видим как университети могат пряко да въздействат върху работата на различните власти в България.

Проф. Димитър Димитров: Ако мога още две неща да кажа.

Водещ: Да, слушаме ви.

Проф. Димитър Димитров: Създадохме Консултативен съвет по икономика заедно с Министерството на икономиката, и там се набелязаха редица проекти, които да се правят съвместно между Министерство на икономиката и нашия университет. И другото ни голямо постижение е всъщност, когато преминахме онлайн миналия семестър, изцяло проведохме обучението онлайн с онлайн изпити, и кандидатстудентски изпити, и  държавни изпити, което също показа някакъв потенциал и на студентите, и на преподавателите, на нашата IT структура и персонал, които се справиха с това предизвикателство. Така че това са нещата.

---

Агенция „Кросс“
23 септември 2020 г.

 

Интервю с проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС и главен секретар на Съвета на ректорите

Агенция КРОСС: Проф Димитров, вие участвахте днес на срещата на премиера Борисов с ръководството на Съвета на ректорите. На нея той ви обеща 50 милиона , с които догодина ще се увеличат заплатите на преподавателите във висшите учебни заведения. Как бихте коментирали този акт на правителството и не е ли той стъпка към париране на недоволството в академичните среди към кабинета?

Проф. Димитър Димитров: Днес ръководството на Съвета на ректорите в лицето на проф. Герджиков, председател, аз като главен секретар и проф. Белоев като зам.-председател на съвета, проведохме такава среща с премиера, вицепремиера Дончев и министъра на образованието господин Вълчев. Директно на вашия въпрос, този процес неформално за тези 50 милиона стартира може би преди около два месеца, защото се подготвя новият бюджет, така че не е много пряка връзката с протестите примерно. Но това, което ние също го коментирахме, да не се изтълкува по този начин – това е заложено още в стратегията за висше образование и в Закона за висше образование, който е приет февруари месец тази година, където се уточнява, че ще има минимална единна заплата за асистентите, които постъпват във висшите училища. И всъщност разговорът тръгна точно от това, че на някои места минималната заплата или стартовата, основната заплата на асистент, е доста ниска. Не давам примери, но да кажем малко над минималната работна заплата или ей такива неща.

Агенция КРОСС: Около 650 лв. доколкото съм запозната.

Проф. Димитър Димитров: Да. Имаше такава необходимост – в някои от университетите заплатата на професори е под 1000 лева и като сравнявате с други професии, с най-различни категории, се вижда, че има необходимост от един такъв поглед и стимулиране на висшето образование. Което през последните години претърпя доста реформи между другото, а и показа възможности с онлайн обучението миналия семестър. Те не могат нещата да бъдат винаги на едно и също ниво, има професии, които се развиват, но по-високата заплата, коментира се числото 1300 лева за стартова заплата на асистент, беше в основата на тези преговори. И на тази база бяха преизчислени – цифрата 50 милиона не е просто измислена, бяха преизчислени заплатите съобразно персонала във ВУЗ-овете. Все пак известна стъпка за главни асистенти, доценти и професори, преподаватели, които се нехабилитирани, така че горе-долу около това се завъртяха нещата.

Агенция КРОСС: По ваше мнение тези 50 млн. лева, които са заложени в бюджета за догодина, ще бъдат ли достатъчни, за да запушат пробойните в сектора, така да се каже?

Проф. Димитър Димитров: Със сигурност не, защото знаете, винаги има нужда от повече финансови средства, аз съм икономист и знам, че нуждите са винаги безкрайни, но ресурсите са ограничени. Но все пак това е една добра стъпка в добро направление. Бяха коментирани и други възможности за различни програми за научни изследвания, те също може да доведат до увеличение на доходите на преподавателите и следователите. Но все пак това е и някакъв сигнал към хората, които са заети във висшето образование и към самото висше образование. Защото на много специалности бяха намалени държавните поръчки, ВУЗ-овете се съгласиха да няма увеличение на броя на висшите училища, при акредитация да се брои само един преподавател – мина някаква реформа, която засегна интересите на университетите. Държавната поръчка беше свита последните няколко години и ние подкрепяме това, разбира се – от седемдесет и няколко хиляди, на тридесет и седем или осем, не мога да се сетя в момента, държавна поръчка.

Агенция КРОСС: Значи ли това, че се свиха нуждите от специалисти в България?

Проф. Димитър Димитров: Ами главно демографски проблеми има. Някъде може би има известен дисбаланс, но общо взето това е направлението – когато са били планирани тези държавни поръчки, броя на децата, които са можели да кандидатстват е бил 100 хиляди, сега е около 50 хиляди максимум. Така че има логика и в подобни проценти.

Агенция КРОСС: Исках да ви питам, как заложените промени в Закона за висшето образование, които влизат в сила догодина доколкото си спомням, как това ще промени работата ви? Защото по презумция всяка промяна би следвало да води до по-добра регулация в сферата.

Проф. Димитър Димитров: Вероятно имате предвид това, което е с договорите за ректорите и политиката за развитие.

Агенция КРОСС: Да.

Проф. Димитър Димитров: Ами това го виждам като стъпка в правилната посока. Все пак вижда се, че има поглед върху, то не може всичко да се изчерпи и всичко да се планира и всичко да бъде точно до последния детайл уточнено. Но все пак университетите във взаимодействие с Министерство на образованието, получиха политиките си за развитие, така че те бяха утвърдени от министъра, сега предстои подписването на договори с ректорите, които се ангажират да изпълняват тези политики. И между другото от това пък зависи заплатата на ректорите. Което е все пак стъпка в правилната посока – там се насърчава взаимодействието между университетите, международното сътрудничество, публикации – такива неща, с които се занимават университетите така или иначе.

Агенция КРОСС: Считате ли, че трябва да има някакъв таван в заплащането на ректорите, защото последните седмици и месеци излязоха едни цифри, които бяха меко казано, неприемливи, на фона на общото икономическо състояние на страната и на фона на масовата бедност в България? Излязоха петцифрени и нагоре числа на ректорски заплати…

Проф. Димитър Димитров: Да, да, аз следя тази дискусия и това беше няколко пъти обсъждано и на Съвет на ректорите и на съвещание с министъра на образованието. Но миналата седмица излезе наредбата за формирането заплатите на ректорите, което също поставя някаква рамка за тези неща. Наистина има университети, където ректорите взимат по-малко, другаде повече – по този начин чрез тази наредба, базирана пак на закона приет от февруари месец, се въвежда някакъв ред. Като между другото заплатата на ректора главно е обвързана с минималната заплата стартова, тоест основната заплата на асистент – асистент е най-ниската преподавателска длъжност и разбира се, резултатите от изпълнението на тази програма за развитие.

Агенция КРОСС: Как се отрази коронакризата на УНСС? И при какви условия и с какви ограничения започна учебната година за вас?

Проф. Димитър Димитров: Ами ние много бързо се адаптирахме миналия семестър, където изцяло минахме онлайн. Сега като направихме преоценка на това, което се случи миналия семестър, техническите възможности, качеството на обучението и мерките, които трябва да се взимат, сега минахме към така нареченото хибридно обучение.

Агенция КРОСС: Тоест?

Проф. Димитър Димитров: Пак запазваме готовност за изцяло онлайн обучение…Хибридното е половината учат онлайн, половината учат присъствено и се редуват всяка седмица. Долу-горе е такъв принципа. Като това изискваше доста усилия да въведем високоскоростен интернет в залите. Продължаваме да се развиваме в тази посока и искаме да използваме възможностите на онлайн обучението, като съчетаваме присъствено и онлайн обучение. Редуцираме броя на студентите в една зала, така че да можем да спазваме мерките. Тук сме въвели доста мерки по входовете – термокамери, дезинфекция, което ни натоварва, но няма начин просто да се върнем към ситуацията от февруари месец или от миналата година.

Агенция КРОСС: Имали ли сте ситуация, която налага карантиниране на някаква част от екипа?

Проф. Димитър Димитров: Поне до момента не. Ние имаме такава процедура и вътрешни правила за действие и разчитаме на указанията на здравните власти, ако се появи такова нещо и на доброто взаимодействие с тях. Но за момента нямаме такава ситуация.

Агенция КРОСС: Дай Боже и да не се появи. Благодаря ви, проф. Димитров за отделеното време.

---

Клуб Z
12 август 2020 г.

 

И без да пукне пушка, националната сигурност може да бъде сериозно застрашена.
Пандемията от COVID-19 е най-големият проблем в момента, казва в интервю за „Клуб Z“ проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС

Проф. д-р Димитър Димитров е икономист в сферата на отбранителната икономика и сигурността, ректор на УНСС.

Проф. Димитров, 2020 г. събра нови рискове и заплахи в глобален и регионален план. Как вие виждате голямата шахматна дъска?

Това е годината на петте „П“ – петрол, потоци, пандемия, политика (във всички й аспекти, включително изборите), а накрая и Пекин. Тези всички „П“-та оказват влияние върху всички нас в глобален мащаб.

И ако се върнем малко по-назад, спомнете си какво стана с петрола. Имаше отрицателни котировки на петрол и петролна война. След това се появи пандемията. Модерната дума тези дни е „потоци“ – „Северен поток“, „Северен поток 2“, който е с опасност от американски санкции, „Турски поток“, който замести „Южен поток“ – за него също се говори, че ще бъде спрян. Има една газово-петролна война между големите сили.

Отделно заради голямото търсене на нефтопродукти тези газопроводи и петролопроводи не бяха запълнени. Това задълбочи този конфликт, спомнете си – шистов газ, втечнен газ.

Пандемията, разбира се, наруши икономическата активност, свали търсенето на петрол, засегна авиационната индустрия и транспорта, които бяха много тежко ударени.

Политиката. Тази есен в Съединените щати има избори. Обикновено те се фокусират върху техните си проблеми и малко забравят какво става извън тях. Особено сега, когато не е много ясен изходът от президентската надпревара. Президентът Тръмп имаше доста добри позиции и възможности, пандемията обаче ги влоши.

Какво се случва с петото „П“?

Един от проблемите на Вашингтон е именно Пекин. Още в началото на мандата си президентът Тръмп започна едни действия, които са насочени към ограничаването на икономическата и търговската активност на Китай. Това изглежда емоционално, но никак не е.

Имаше няколко изследвания, а и се видя по време на пандемията, които показаха, че за много неща ние зависим от Китай. И за маските, и за респираторните апарати, и за лекарствата. Там се разгоря една война кой по-бързо ще купи от Китай маски, как ще се вкарат в резерв или, че фармацевтичните заводи са вече там.

Но имаше интересни доклади на Пентагона, че американската армия зависи за някои дефицитни материали и метали в голяма степен от Китай. Това беше едно ребалансиране на усилията на САЩ, за да запази своята икономическа политическа и национална сигурност, за да си гарантира една такава устойчивост.

Но всички тези неща действат заедно. Китай малко по-рано се измъкна от кризата от COVID-19, доста по-бързо реагира и за много други неща. Да не забравяме връзката с потоците. Пекин упорито иска да изгради път към Европа, наречен „Път на коприната“ – през Русия и някои други държави. Всичко това има отражение върху световната политика. Има някакво клокочене.

Днес говорим за няколко основни проблема, но преди това си спомнете какво беше – тероризъм, напрежението, което е и сега в Либия, Сирия, Ирак и много държави от Близкия изток. Или медийно не се отразява добре, или има затишие заради новите процеси.

Още един фактор, който влияе ситуацията да не бъде спокойна – производството и износът на оръжие се увеличава. Разходите за отбрана изобщо се увеличават в целия свят, сочат доклади. В една неспокойна обстановка всеки се опитва сам да решава проблемите си. Тук не ми се иска да стигаме до Русия, Украйна, Беларус…

И в този глобален контекст някъде там е и България – член на НАТО, на Европейския съюз и със своите вътрешни проблеми, които доста време се задълбочават.

Как това глобално клокочене се отразява на клокоченето тук, в България, и каква е ролята на потоците? САЩ предупредиха, че ще наложат санкции на фирми, изграждащи „Балкански поток“, както го нарича премиерът Борисов.

Не е ясно накъде ще тръгнат нещата… Да не забравяме, че в САЩ има избори и те ще се фокусират там. Имаше един анализ на Валентин Вацев, в който се казваше, че премиерът сега е изправен пред такъв избор – кого да послуша: Русия или Съединените щати за потока. Това е голям геостратегически проект.

Но в тази обстановка сега – искания за оставка, вероятно предсрочни избори или скорошни избори, ще има голямо изчакване. Все пак полусъединителят на САЩ стои за санкциите. Като че ли България е в момент на изчакване, защото много от това, което би могло да се прави – и реформи, и мерки в областта на националната сигурност, много зависи от стабилността на правителството, действията му и хоризонта, който то би имало пред себе си.

Доколко обаче е обвързано бъдещето на енергийните проекти в България – газовият поток, АЕЦ „Белене“ с бъдещето на правителството? Какъв сигнал изпраща САЩ със заявката да санкционира „Турски поток“ и неговото продължение – „Балкански поток“.

Това е труден въпрос и за мен не е решен. Той ще продължава да стои, защото тук има интереси и на САЩ, и на Русия, и на Европейския съюз. И в момента не виждаме ясно решение в тази посока. Обикновено в реалната политика големите сили в някакъв етап се договарят. И невинаги е свързано пряко с нас.

Компромисът може да е някъде другаде – в Далечния изток, Арктика или Венецуела. Има много подобни примери. Но отново казвам – в тази обстановка на избори в Съединените щати има неяснота кой ще спечели изборите, как ще се развият нещата, договорката между големите като че ли е далеч.

Какво ще се случи с големите проекти за превъоръжаване на армията?

Много е вероятно да бъдат отложени. Големите проекти за бронираните машини, корабите искат също стабилно правителство с ясен хоризонт пред себе си. А и финансови средства. Тук винаги финансите стават политически въпрос – дали да се дадат за оръжие или за лекарства. И това няма да се посрещне добре в това време. Но отбраната, както и науката изискват постоянно поливане, постоянни грижи. А не да се изсипят наведнъж едни пари.

Превръщат ли се България, а и Балканите в нов граничен пост на американските интереси, а и на НАТО след разрива в отношенията между САЩ и Турция?

Има такава тенденция. Намаляването на американските войски в Европа от Германия бе последвано от дислоциране на половината от тях към Източна Европа. Засега все още това не е направено в България, но го наблюдаваме в Румъния, Полша… Но е вероятно да се усили в България координационният център на НАТО във Варна, да има повече учения. Турция вече стана малко по-различен партньор, въпреки че е в НАТО.

Кои са големите предизвикателства пред националната сигурност на България в близък план?

Пандемията е най-големият проблем в момента. Той може много бързо да се развие и да се отрази на икономическата сигурност, както се видя през тези месеци, че и на енергийната сигурност. При голяма зараза се засягат и обслужващите дейности, инфраструктура. И ако трябва да се готвим да посрещаме някакво предизвикателство, то трябва да се готвим там. Защото другите рискове и заплахи имат далеч по-бавно въздействие. Ние не сме застрашени пряко от военен конфликт или от терористични заплахи директно. Но в областта на епидемията би могло да имаме сериозни проблеми и за хората, и за медицинския персонал.

Вземат ли се достатъчно адекватни мерки за ограничаване на ефектите от коронавируса?

Наблюдаваме някаква синусоида. В началото тежки мерки, след това – доста свободното им прилагане. Дано през есента не се влоши ситуацията. Но има поле за прилагане на още по адекватни мерки – много бързо се появяват подобни проблеми, болници затварят, защото няма лекари или няма отделение. Забравихме ли за апаратурата, не стои ли повече този въпрос? Лятото е друг сезон, но есента? За мен това е проблем с потенциал да се развие най-бързо.

И когато говорим за национална сигурност, ами една такава епидемия може да засегне и МВР, и Българската армия. Тогава и без да пукне пушка, националната сигурност във военен аспект може да бъде сериозно застрашена. За другите рискове и заплахи България все пак е членка на НАТО, на ЕС и има достатъчно механизми за защита и реакция.

---

 

unwe.bg
28 юли 2020 г.

Ректорът проф. д-р Димитър Димитров: Горди с миналото си и отговорни към бъдещето, заедно ще преодолеем трудностите и ще се справим с предизвикателствата   Уважаеми колеги, В годината на славния юбилей на УНСС на сериозно изпитание бяха поставени възможностите на академичната ни институция, наследник на 100-годишни традиции, успешно да се справя със сериозни предизвикателства, да бъде единна и решителна в условията на извънредна обстановка. Този автентичен тест в реални условия доказа силата на нашия потенциал и способността ни да решаваме проблеми, с които се сблъскваме за първи път. Трудните решения, които ръководството взе в трудното време на пандемията, бяха продиктувани главно от грижата за опазването на здравето на членовете на академичната общност, служителите и студентите. Наложи се да действаме бързо и смело, за да не позволим да бъде нарушено нормалното функциониране на УНСС, да не допуснем компрометиране на летния семестър, за осигурим организацията и реализацията на кандидатстудентската кампания, на научноизследователската дейност и академичното израстване, на работата на университета, на администрацията и пр. В условията на пандемия заедно организирахме и отбелязахме нашия 100-годишен юбилей. Благодаря Ви, че при решаването на всички тези въпроси, срещнахме разбиране и получихме подкрепа от всички вас. В резултат на предприетите действия семестърът и изпитите се проведоха по график. Благодарение на мобилизацията буквално за броени дни успяхме да преминем към онлайн обучение по всички дисциплини и във всички степени. Онлайн се проведоха редовните, поправителните, годишните поправителни и условни изпити, държавните изпити за ОКС „бакалавър“ и защитите на дипломни работи за ОКС „магистър“. Нормално функционираха и колективните органи за управление на УНСС. Платформата Microsoft Teams се превърна в нашата виртуална академична зала. Там се проведоха заседанията на Академичния съвет, Ректорско-деканския съвет и Ректорския съвет, на факултетните и катедрените съвети. Виртуално се проведоха университетски, факултетни и катедрени конференции, кръгли маси, дискусии и други форуми, събития на Студентския съвет. Във виртуалния ни дом заедно направихме промени в Правилника за приемане на студенти в ОКС „бакалавър“, Правилника за прием на магистри, Правилата за одобряване, наблюдаване и обновяване на учебната документация за ОКС „бакалавър“, ОКС „магистър“ и ОНС „доктор“, Правилата за определяне на общата заетост на преподавателите в УНСС от учебната 2020/2021 г. Допълнихме и изменихме Правилника за НИД. Приехме Стратегия за интернационализация на УНСС. Не беше спрян и процесът на академично израстване. Използвам случая да поздравя всички колеги, които защитиха през този период. Независимо от епидемиологичната обстановка беше създаден Съвместен консултативен съвет на УНСС и Министерството на икономиката, а наши преподаватели бяха поканени да се включат в Експертния съвет към главния прокурор. Виртуално отбелязахме и нашия юбилей. Получихме множество поздравителни адреси и видеоприветствия от представители на държавната и местната власт, от наши български и чуждестранни партньори, от студенти, възпитаници и приятели на УНСС. Въпреки обявеното извънредно положение в страната, екипът, отговорен за организацията на юбилея, не спря своята работа и заедно станахме свидетели на последните секунди от 99-тата година и първите секунди на 100-ата година, отброявани от юбилейния часовник – в полунощ на 20 срещу 21 май, както и на целодневната видеопрограма на 21 май, излъчена в социалните мрежи и video.unwe.bg. Бих искал да обърна внимание на нещо особено съществено, което трудно се забелязва отвън: всичко, което се случи не беше действие ad hoc с подръчни средства, нито произволен избор от днес за утре. Онлайн миграцията на университета премина от първата до последната стъпка в рамките на нашия домейн unwe.bg. Не допуснахме разпиляване между десетки различни приложения и места в интернет – всичко протичаше през единния кампус на нашия университет. Успяхме да се справим и защото години наред инвестирахме в електронизацията. Изградихме модерна дигитална инфраструктура, въведохме електронни протоколи, електронни подписи, електронни главни книги, електронни семестриални, държавни и кандидатстудентски изпити, електронни студентски книжки. Благодарение на това днес имаме два добре свързани пълноценни дома – физически и виртуален. Оттук нататък са нужни идеи, ентусиазъм и добри насоки за нейното по-нататъшно развитие. Това беше мащабна крачка в дигитализацията на УНСС и своеобразно доказателство, че кризата е нова възможност. Особено окуражаваща и радостна е оценката на студентите от ОКС „бакалавър“ и ОКС „магистър“ от всички професионални направления за нашия първи онлайн семестър – 5,89 по скала от 1 до 7. Това показаха резултатите от второто социологическо изследване, проведено от наши преподаватели по решение на Ректорския съвет. Добри са отзивите и за онлайн проведените над 102 000 семестриални и държавни човекоизпита по близо 1500 учебни дисциплини (общо за ОКС „бакалавър“ и ОКС „магистър“). Фактът, че оценките от тях са съпоставими с тези от традиционните семестриални изпити, показва, че онлайн обучението е било успешно. Второто голямо предизвикателство в извънредната обстановка беше организирането и провеждането на кандидатстудентската кампания за ОКС „бакалавър“. Наложи се и тук да предприемем бързи действия. След като отложихме провеждането на двете предварителни изпитни сесии на хартиен носител, взехме решение да бъде създадена система за онлайн кандидатстване, онлайн предварителни приемни изпити (в края на юни на тях се явиха 1300 кандидат-студенти), онлайн записване и онлайн потвърждаване на класираните студенти. В същото време запазихме и възможността кандидат-студентите на място да си подадат документите, да се явят на редовни изпити и да се запишат или потвърдят. Като добавим този успех към онлайн обучението през семестъра, уверено можем да кажем: 360-градусовият дигитален пръстен на УНСС за онлайн административна и преподавателска работа вече е факт. Тази висока степен на дигитализация ще ни позволи да бъдем равностоен академичен партньор на шест престижни университета в проекта ENGAGE.EU, с които вече сме в европейска университетска мрежа. Сега, заедно с тях, работим за създаването на общ каталог от курсове или дисциплини, който ще бъде достъпен за всички студенти от седемте университета. От него те ще могат да избират съответната дисциплина, която е включена в учебния план, да избират университет и курс, който да посетят, да се явяват на изпити. Това е само първата стъпка към създаването на виртуалния кампус, защото след това ще преминем към създаването на съвместни нови курсове и специалности, както и към внедряване на образователни иновации. Този проект ще бъде изключително полезен за нашите студенти, защото им отваря широко вратата към обучението и традициите на едни от най-авторитетните европейски университети. След успешно проведеното онлайн обучение основателно се задава въпросът: а сега накъде? Моето, както и убеждението на много колеги е, че то трябва да се развива и усъвършенства, но без да измества академичната традиция за личен контакт между преподавател и студенти. Сега е нужно на основата на задълбочен анализ, на предложенията, препоръките, дискусиите, поуките, детайлно да обмислим посоките и мярата. Уважаеми колеги, Благодаря Ви, че през тези трудни и за университета, и за страната месеци Вие не спряхте да вярвате, че ще се справим. Благодаря Ви за разбирането и подкрепата. Благодаря Ви, че във Ваше лице имаме съмишленици, с които заедно ще положим максимални усилия за доброто на нашия университет. Убеден съм, че горди с миналото си и отговорни към бъдещето, заедно ще преодолеем трудностите и ще дадем достойни отговори на предизвикателствата. Вярвам, че можем! От сърце Ви желая здрави и спокойни почивни дни! Проф. д-р Димитър Димитров ректор на УНСС

 

---

Агенция „Фокус“
4 май 2020 г.

Проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС: Системата за кандидатстудентски изпити ще бъде изцяло онлайн

Ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров в интервю за Агенция „Фокус“ във връзка със системата за провеждане на онлайн на кандидатстудентски изпити в университета.

Фокус: Проф. Димитров, във връзка с епидемията от коронавирус УНСС разработи първата по рода си в България иновативна система за провеждане на онлайн на кандидатстудентски изпити. Разкажете повече за това какво представлява системата?

Проф. Димитър Димитров: Ние се изправихме пред проблем, с който досега не сме се срещали. За нас здравето на студентите и преподавателите е на първо място и затова решихме да гледаме в бъдещето и да разработим система, която да се използва още дълги години и в същото време да е достатъчно модерна, добре защитена и полезна за кандидат-студентите. В момента съществуват технически решения, които не са толкова надеждни и изискват голям брой преподаватели и квестори за наблюдение и контрол. Нашата система е базирана на изкуствен интелект, с двойна проверка на идентичността на кандидат-студентите чрез държавни институции и цифров подпис, който гарантира, че наистина кандидат-студентът е този, за който се представя с неговите документи, и по време на изпита той няма да използва помощни материали. Тази система е изцяло онлайн, тъй като въведохме и кандидатстване онлайн, но запазваме някои възможности и за друг начин на записване на кандидат-студенти в центровете за прием на документи. След като кандидатът се регистрира, определяме неговия времеви слот за кандидатстване и чрез своя телефон той ще може да държи изпит. Университетът гарантира сигурността на връзката, техническата обезпеченост и невъзможността за преписване.

Фокус: Какви са сроковете за кандидатстване? Какво се изисква от кандидат-студентите?

Проф. Димитър Димитров: Новата система заработи на 30 април. Кандидат-студентите могат да се регистрират в сайта на УНСС, където сме определили два периода, съобразявайки се с епидемиологичната обстановка. Единият е от 22 до 24 юни, когато са предварителните изпити. Вторият е от 2 до 5 юли, когато са редовните изпити. Така че сега се правят само регистрацията и изборът на ден и вид на изпита, които кандидат-студентът трябва да направи. По-нататък ще има допълнително указание как точно ще се провеждат изпитите. Много зависи кога ще бъдат матурите на завършващите средно образование и кога ще получат дипломите си, но ние достатъчно изтеглихме изпитите напред във времето, за да се съобразим с това. В момента искаме да дадем възможност на абитуриентите да кандидатстват с тези изпити или с оценка от матурата. Разработихме механизъм, който да им дава необходимия баланс в този начин на кандидатстване.

Фокус: Как протича учебният процес в момента предвид извънредното положение?

Проф. Димитър Димитров: Много ентусиазирано и отговорно всички студенти и преподаватели подходиха към обучението онлайн. Буквално за няколко дни преминахме изцяло към онлайн обучение с видеоконферентна връзка благодарение на техническите и електронните възможности, които започнахме да създаваме още преди десетина години. Просто ситуацията ни принуди много бързо да минем към това и се оказа, че УНСС е подготвен. И студентите, и преподавателите много дисциплинирано преминаха към това обучение в изпълнение на предписанието на държавните органи, обявено в началото на март, и занятията се провеждат изцяло по първоначално обявения график. Колегите го посрещат много добре, а посещаемостта на лекциите дори се увеличи. Учебният процес протича нормално и не се налага удължаване на семестъра или прекъсване на годината.

Фокус: Как ще се проведе лятната сесия в университета?

Проф. Димитър Димитров: Още в края на март издадох заповед за провеждане на целия летен семестър онлайн, тъй като не изглеждаше реалистично да се вдигне извънредното положение или пък само за две седмици нашите студенти от провинцията да се върнат в София, за да завършим семестъра присъствено, тоест ние технически и психически се подготвихме за такава ситуация. Преди няколко дни приехме нови правила за провеждането на изпити, също базирани на електронната платформа Microsoft Тeams, с която извършваме обучението на студентите. Разбира се, дали сме възможности на катедрите да преценят кой е най-добрият начин и форма на изпитване, защото има много особености и в начина на преподаване, и в преподавания материал, и в изискванията към студентите. Но в много голяма степен изпитната сесия ще бъде базирана на електронната платформа Microsoft Тeams. Има няколко изключения, особено за специалност „Право“, където няма възможност да бъдат проведени такива изпити. Затова те ще бъдат отложени за по-нататък.

Фокус: Как ще се проведат държавните изпити и защитите на дипломните работи на тези, на които им предстои завършване?

Проф. Димитър Димитров: Начините за тяхното провеждане също са определени в тези правила. Но пак казвам – в много голяма степен държавните изпити, особено където има защита на дипломни работи, ще бъдат онлайн. Колегите преподаватели редактират съществуващите изпитни тестове, въпроси, начин на изпитване, особено за бакалаврите, където има писмени разработки. Има специфика при провеждането на отделни изпити, но като цяло сме готови за онлайн изпитване на студентите.

Теодора ПАТРОНОВА