2021-09-19 - 13:57

Агенция „Крос“                                                                       

19 септември 2021 г.

Проф. д-р Димитър Димитров: УНСС доказа, че има потенциал да управлява промените

В деня на откриването на Новата академична година разговаряме с ректора на най-големия ни икономически университет за обучението в пандемия, модернизацията на икономическото образование и зеления университет

/КРОСС/ Проф. Димитров, днес в УНСС откривате новата учебна година, с какво ще се обърнете към студентите при откриването? Какво е по-различно тази година, какви са Вашите приоритети?
За всички нас сега основен приоритет отново ще бъде да се опази здравето на студентите, преподавателите и служителите в условията на епидемична ситуация. За това в УНСС има разкрит пункт за ваксинация, с което се надявам да улесним желаещите. Предизвикателствата и промените са част от живота и трябва да се стремим да извлечем доброто от тях. УНСС доказа, че има потенциал да се справя с изпитанията и да управлява промените. Пожелавам на нашите студенти годините, прекарани в УНСС, да ги подготвят за всички предизвикателства, с които ще ги срещне живота. Да бъдат образовани граждани на света, активни и отговорни за бъдещето.

Как кризата промени образованието?
Кризата стимулира образователните институции да се адаптират все по-успешно към промените. Пандемията ускори процеса на дигитализация и помогна дори в рамките на присъственото обучение да предлагаме повече дигитални ресурси, което е важно, защото те дават допълнителни предимства. Кризата ни даде нови възможности. УНСС е взе участие в различни международни проекти, свързани с дигитализацията на обучението, но кризата ни накара да действаме много бързо. Платформите, с които разполагаме, дават много нови възможности – нов тип учебни материали, използване на мултимедия, електронни ресурси, достъпни за голяма аудитория.
Дигиталното ще е съществена част от живота, образованието и бизнеса занапред. И ние сме горди, че сме лидери в дигитализацията на висшето образование. Студентите на УНСС ще имат уникалния шанс да срещнат 100-годишна традиция с модерно икономическо образование, стъпило на най-съвременните методи за преподаване.

Университетът навлиза във второто си столетие, какво предстои?
УНСС е част от елитната университетската мрежа ENGAGE.EU – европейски университет, заедно с шест други водещи европейски висши училища в областта на икономиката и социалните науки. Това са University of Mannheim (Германия), LUISS University (Италия), NHH Norwegian School of Economics (Норвегия), Tilburg University (Нидерландия), University of Toulouse 1 Capitol (Франция) и WU Vienna University of Economics and Business (Австрия). Бюджетът по този глобален проект за създаване на съвместни курсове, модули и програми за обучение, съвместни изследователски мрежи, осигуряване на връзка с бизнеса, неправителствения и публичния сектор е 7 млн. евро.

Започваме и реализацията на много важен проект за дигитализация на икономическото образование – „Икономическо образование в България 2030″, който ще представим при откриването на новата учебна година. Проектът е на стойност 5 млн. лв. Като водещ университет в България УНСС следва да модифицира своето обучение, респ. учебни програми по Икономика и управление, по начин, който позволява те да бъдат сходни с програми в Европейски университети и приложими в съвременните бизнес-условия. Актуализирането и модернизирането ще бъдат направени в партньорство с други водещи на регионално равнище университети като Стопанска Академия – Свищов, Бургаски свободен университет, Национална спортна академия и КРИБ.

Чрез това коопериране ще бъдат създадени и приложени в практиката актуални учебни програми, основани на дигитализация. Ще заработят 9 дигитални класни стаи и 3 дигитални лаборатории, които са неотменно допълнение на съвременния учебен процес. Това ще даде възможност да се използва в максимална степен споделянето на ресурси, включително и на ноу-хау, между партньорските университети Проектът залага на включване на голяма част от преподавателите, участващи в неговата реализация, в програмите за повишаване на квалификацията и/или за краткосрочна специализация в чуждестранните партньори, като делът на младите учени трябва да е не по-малко от 15 на сто.
Много важно за нас е, че приключихме и подготовката по създаването на нова университетска мрежа под егидата на ЮНЕСКО с център УНСС. Очакваме одобрение на първата SDSN (Sustainable Development Solutions Network) в България до края на годината.

УНСС има нов учебен корпус, има ли и други подобрения на учебната база?
Както вече споменах, пандемията е възможност. Използвахме времето на социална изолация за да направим подобрения в материалната база.

Със собствени сили реновирахме 53 учебни зали и кабинети, т.е. от миналата година сме реновирали 70 % от сградния фонд. 80 на сто от осветителните тела са подменени с енергоспестяващи. Ремонтирана е 1561 кв. м хидроизолация. Ще добавя, че и новият ни корпус „К“ е изграден чрез енергоспестяващи технологии.

Искам да отбележа, че УНСС е институция, ангажирана с устойчивостта за това тази година стартираме и инициативата „Зелен университет“. Редно е младите хора да са първите, които ще допринесат за намаляване на негативния отпечатък върху природата. Освен озеленяване и рециклиране, за нас да бъдем зелени означава и допълнителна електронизация за намаляване употребата на хартия – както имаме вече студентска електронна книжка, електронен регистър, платформа „Уеб студент“, електронно полагане на изпити в Тестови център, електронна деловодна система и др. Ще наблегнем и на целенасочено издигане на информираността на студентите в посока опазване на околната среда. В момента работим по написването на Зелена УНСС харта.

Как пандемията се отрази на приема?
Щастлив съм да съобщя, че въпреки сложната година ние запазваме, дори надвишаваме миналогодишния прием в ОКС „Бакалавър“, като повече от 1/3 от студентите са в платено обучение. Най-голямото предимство за студентите е, че приемът е по специалности още от 1 курс. В момента тече допълнителен прием на бакалаври на отделни незаети места в платена форма на обучение. Продължава и кандидатстването за магистърските ни специалности.

Кои са най-предпочитаните специалности?
Не мога да не изразя своето задоволство, че за поредна година интересът към Финансово-счетоводния факултет остава много голям. Безспорен фаворит е специалността „Маркетинг“. Тази година можем да се похвалим и с изключително голям интерес към специалност „Право“. Хит се оказва и дистанционната форма на обучение. Там приемът се е повишил с 20 на сто.
Интересът към Университета за национално и световно стопанство не е случаен. Той е закономерен резултат от последователните усилия на нашите преподаватели да предлагат образование на световно ниво и сериозни научни изследвания.

Posted in Интервюта
2021-09-03 - 16:20

Агенция „Фокус“                                                                       

03 септември 2021 г.

Проф. д-р Димитър Димитров: Преподавателите и студентите изразяват повече желание за присъствено обучение, но все пак трябва да отчитаме и рисковете за здравето ни

Проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“

Водещ: Учениците започват присъствено тази година, но какво се случва със студентите? Това е следващата ни тема в блока „Добър ден, България“ днес. Как ще започне учебната година в УНСС ще ни каже ректорът на учебното заведение проф. д-р Димитър Димитров. Много се радваме, че сте с нас днес. Кажете ни как ще започне вашият университет учебната година?
Димитър Димитров: Ние планираме да започнем присъствено от 20 септември, но наблюдаваме и обстановката, която е свързана с епидемията, но засега всичките ни планове са свързани с присъствено обучение. Разбира се имаме и резервен вариант, защото вече натрупахме много опит от изминалата година и половина вече, но засега присъствено.
Водещ: Студентите доволни ли са или по-скоро им се иска пак да са дистанционно? Какво чувате от вашите колеги и ръководители на катедри?
Димитър Димитров: Това е субективно разбира се, но по-скоро нагласите са да бъдем присъствено, защото наистина периодът за онлайн обучение стана доста дълъг. И студентите, и преподаватели изразяват повече желание за присъствено, но все пак трябва да отчитаме рисковете за здравето ни. Така че, ако има по-голяма опасност или попаднем отново в червена зона, ще преминем към онлайн обучение.
Водещ: Да, действително трябва да се следи епидемичната обстановка. Предполагам вече сте се специализирали в дистанционното обучение, какви методи използвате?
Димитър Димитров: Миналата година ние много ударно, буквално за 2 дни от петък до понеделник минахме на онлайн обучение и то без да спираме учебния процес. А сега тук си говорим, че буквално за 2 часа можем да го направим, защото колегите вече имат много опит, студентите също натрупаха много опит. Ще бъде интересно за първокурсниците как се работи с тези системи, затова ми се иска поне няколко седмици да бъде присъствено обучение, пък после, ако се наложи, за да може да свикнат с тези информационни технологии. Платформата, която използваме, позволява тези възможности. Ние инвестирахме в IT структура също и миналата година единият от семестрите използвахме така нареченото хибридно обучение – половината поток са тук, слушат лекцията присъствено, но половината поток през интернет могат да гледат от вкъщи, т.е. имаме варианти за това нещо, но все пак здравето трябва да е на първо място.
Водещ: Какво чувате от колегите си, трудно ли е да се преподава изобщо дистанционно? Все пак контактът човек с човек е по-различен и какви са предизвикателствата?
Димитър Димитров: Ние правихме няколко анкети със студенти и с преподаватели. Оценката за дистанционното обучение и за начина, по който вървеше, е висока. Аз не виждам друга алтернатива, ако около нас бушува епидемия и има опасност за хората. Но начинът, по който се извършва това обучение – всички бяха доволни, получихме високи оценки от студенти и преподаватели. Но наистина това изисква нов начин на подготовка на лекциите, нов начин на комуникация, мотивиране на студентите. В известен смисъл е предизвикателство. Не е много лесно, аз също имам личен опит като преподавател, да гледаш монитора няколко часа без контакт със студентите, но пак зависи от аудиторията, зависи от лектора. Така че нещата не са еднозначни.
Водещ: Със сигурност като сме вкъщи мотивацията пада – дали ще е за работа, дали ще е за университет, хората не се чувстват до такава степен мотивирани да работят или да учат. По тази логика едно дистанционно обучение може ли чрез него да се получи качествено висше образование?
Димитър Димитров: Може, да. Ние сме имали тук спорове със студентите, особено в началото на пандемията, когато се смяташе, че това ще мине за два месеца или защо налагаме такива мерки. Стига човек да е мотивиран, обучението, образованието е учене през целия живот наистина. Човек се учи докато е жив. Така че досега има известни трудности, някой не е успял да си прочете учебника или да чуе лекциите, а ние осигуряваме такава възможност на всички, има възможност да се навакса и то много сериозно по-нататък. Така че за мен, имало е доста по-тежки периоди и пак са се учили, и пак са правили открития, имало е развитие на обществото. Така че да не драматизираме толкова ситуацията специално с обучението. Здравето е по-важно.
Водещ: Имаше ли голям наплив към вашия университет тази година?
Димитър Димитров: Има, да. Традиционно към нас има такъв да го наречем наплив, интерес на студенти. Запазваме миналогодишните нива, които бяха много добри. В момента тече кампанията за записване на магистри, също с добри темпове. До 16 септември приемаме магистри и още малко ще удължим този срок за около 80 магистърски програми, някои на английски, някои съвместни с няколко катедри на други университети. Традиционно нашият университет се ползва с добро име и добро търсене между кандидат-студентите.
Водещ: Какъв е съветът ви за първокурсниците тази година, бакалавър? Какво ще ги посъветвате като нови студенти, като хора, които тепърва стъпват във висшето учебно заведение?
Димитър Димитров: Предстоят им няколко интересни години в университета. Това е предизвикателство, средата вече е различна. За съжаление пак да кажа, има разлика между това, което като атмосфера, като култура се оформя в средните училища и в университета, което ние смятаме, че трябва да бъде. Така че тази разлика сигурно трябва да бъде преодоляна. И разликата не е в полза на средните училища. Така че на тези нови първокурсници ние ще им пожелаем успех, здраве преди всичко, но и да бъдат готови за нови предизвикателства и нов начин на отношение към ученето. Общото виждане, че това в Студентски град и студентски живот не е точно така.
Водещ: Със сигурност. Животът като студент, а и това да учиш в университет е много по-различен от това да учиш в училище. Малко или много вече всичко зависи от самия теб.
Димитър Димитров: Да, налага се персонална мотивация, особено в тази обстановка сега с пандемията, персонална организация. Няма го класния ръководител, няма ги родителите, които да проверяват бележника, а ние имаме вече и електронни студентски книжки, не се вижда наистина какви оценки се дават. Очакват ги интересни години.

Posted in Интервюта
2021-09-03 - 15:45

Стандарт                                                                       

03 септември 2021 г.

Студентите дават шест на дистанционното

Онлайн преподаването вече е с повече камери, имаме нови магистърски програми, казва ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров в специално интервю за в. „Стандарт“

– Проф. Димитров, дистанционно или присъствено обучение – това стана традиционният въпрос тази година?

– Подготвяме се за присъствено обучение и така сме направили разписанието си. Но имаме и готовност за преминаваме към онлайн подготовка, ако има централни мерки и подобно нещо се наложи. В програмните продукти, които ползваме, вече има развитие и доста повече камери. Ремонтирахме зали, в които може да има възможност за хибридно обучение, така че имаме готовност за план Б.

– Как върви приемът в магистърска степен?

– Нормално, имаме около 88 магистърски програми, като 6-7 от тях са нови. Те са свързани с изкуствен интелект, с анализ на данни. Повечето от колегите обновяват самите дисциплини, а не наименованията на магистърските програми. Новият момент е, че има няколко програми, свързани с регионално развитие и управление – те са продукт на две или три катедри, които заедно са ги направили.

– Какъв беше интересът на студентите, знам, че имахте намаление на бройките за първи курс?

– Да, но до голяма степен компенсирахме с приема на студенти в платено обучение, така че запазваме нивото от миналата година.

– Правили ли сте анализ как се отрази дистанционното обучение на студентите?

– Непрекъснато обсъждаме това на ректорски съвет, на ректорско-декански съвети, но направихме и две социологически проучвания  със студенти, които дадоха доста висока оценка за дистанционното обучение. Доста хора сравняват дистанционното и присъственото и първото има някои недостатъци главно по отношение на емоции, например. Но в условията на една бушуваща пандемия няма друга алтернатива, присъственото не може да се разглежда като алтернатива. За наша радост, ние не сме провалили учебна година и при нас си тече нормален учебен процес с единна платформа на обучение. Обсъждахме темата и със Студентския съвет, а и аз мисля, че е полезно в тези времена всички да се научат да работят с тези дигитални информационни технологии, а не само да бъдат на банките и да пишат по дъската или да има пауър пойнт презентация.

– Някои от студентите Ви не са от София и живеят на общежитие. Как се процедира в ситуация на дистанционно обучение – те заплащат ли таксите си?

– В общежитията ние имаме едни постоянни разходи, но има и социален момент. Миналата година ние на два пъти, съгласувано с нашия Студентски съвет, намалявахме наемите на студентите. Но това зависи от много неща – колко се очаква да продължи локдаунът, дали има шанс да продължим присъствено. Винаги сме готови на диалог и да действаме в помощ на студентите, но трябва да подчертая, че не е добре университетите да носят тази социална тежест. Всичко се покрива от бюджета на университета, но някой трябва да поеме тези разходи. Зимата там има парно, вода, охрана, не всички студенти напускат университета и тези такси някой трябва да ги поеме. Ние не попадаме в тези мерки, които държавата предприема периодично. Но миналата година, когато имахме една среща с тогавашния просветен министър Красимир Вълчев, аз полу-на шега му казах, че ние имаме 12 „хотела“ и три „ресторанта“. Но ние не попаднахме в мерките 60 на 40, а трябваше да освобождаваме хора от студентските столове и общежитията, когато спаднаха приходите. Така че и този въпрос стои. Но тогава нагласата ни беше, че ще е кратко, ще излезем в лятна ваканция, вирусът ще изчезне. Но сега ситуацията е по-различна и аз се надявам на разумен диалог с Министерството на образованието и Министерството на финансите за подпомагане на тази социална дейност.

– Вие влязохте в една европейска университетска мрежа, как се развиват там нещата по време на пандемията?

– Развиват се много добре, защото всъщност целта на тази мрежа е ние да станем по-дигитални и по-мобилни, да споделяме ресурси. Пандемията ни накара да направим по-бързо тези неща. Иначе проектът си върви, мина близо една година, но в момента върви обсъждане как да стане кандидатстването тази година заради факта, че има профилирани паралелки, които имат матури на друго ниво. Надявам се до края на октомври този проблем да се реши.

Posted in Интервюта
2021-08-02 - 21:15

24 часа                                                                                                           

02 август 2021 г.

Сътрудничество между университетите на по-високо ниво – добра възможност 

Две или повече висши училища да обучават студенти съвместно, както и да бъде въведен статут на т.нар. проектни докторанти, предвиждат последните промени в Закона за висшето образование. Това е промяна, която отдавна трябваше да се случи. Този проблем не е нов. В последно време се насърчават интердисциплинарните, съвместните, хибридните програми, програмите между различните университети – български и чуждестранни. Нямахме решение как да се издава дипломата. Има и доста административни въпроси, които се надявам, че новите поправки ще уредят.

От моя опит като ръководител на катедра и ректор мога да кажа, че този проблем стои от десетина години. Опитвали сме няколко пъти да правим съвместни програми с други български университети, но, за съжаление, единият университет трябва да е водещ и трябва да поеме всички административни дейности, а другият просто осигурява няколко хонорувани преподаватели. Това не е от полза нито на втория университет, нито от полза на преподавателите.

Този въпрос стои, когато правим съвместни програми и с чужди университети. Издаването на съвместни дипломи заедно с тях е много по-добрият вариант, отколкото пълното уеднаквяване на учебните планове. В момента имаме действаща програма с Китай. Преди това имахме с Нотингам Трент. Трябва двете програми да са напълно идентични и студентите получават 2 отделни дипломи, но пак се губи идеята, че студентът се обучава в съвместна програма, и той показва двете дипломи. Имаме такъв въпрос сега и с проекта за модернизация на висшето образование по Оперативната програма за наука и интелигентен растеж. Нашият университет има спечелени два проекта в консорциуми. Там също стои въпросът за съвместни интердисциплинарни програми в интересни области – не само икономика, а икономика и спорт, и агробизнес, и ветеринарно дело, и химия.

Отделно от това стои въпросът за европейските мрежи от университети. На няколко събирания на ректорите на нашия проект ENGAGE.EU сме го обсъждали, като искаме да покажем, че има съвместно обучение в рамките на 7 водещи бизнес университета от Европа.

Промените в закона в тази област са в правилна посока и аз ги подкрепям, защото нещата трябва да бъдат уредени и административно, и от гледна точка на таксите, които плаща студентът. Не е редно един университет да носи цялата тежест или пък да прибира всички приходи, ако програмата е много търсена. Надявам се промените да се приемат и да се посрещнат положително. Не съм чувал възражения срещу подобен подход. Това ще засили сътрудничеството между университетите, защото нещата вече ще бъдат институционални. Не просто да привлечем двама или трима хонорувани преподаватели от някой друг университет в нашата програма. Това ще ни издигне на по-високо ниво. По подобен начин стои и въпросът с така наречените проектни докторанти. Те също могат да бъдат съвместни, между два университета, в рамките на даден проект, което поставя много ясни цели пред докторанта и неговия ръководител и резултатите са ясно измерими.

Не така стоят нещата обаче с идеята за изследователските университети. Виждането, че ще има десетина изследователски университета, а останалите само ще обучават студенти, обрича на застой цялата система на висше образование. Образованието и науката, а и културата в университетите са неделими. При различни обсъждания на тази идея бе застъпена идеята за диференциран подход към университетите – например в хуманитарните университети няма патенти, няма и дългогодишни традиции за отчитане на научната продукция само със статии от световни бази данни, т.е. доста едностранчив подход за отчитане на науката. Това, за съжаление не бе отчетено. Тук могат да се добавят и още аргументи, които бяха споменати при обществените обсъждания – например икономическите университети имат много научноприложни изследвания, изследвания по поръчка на бизнеса или институциите, които не могат да се публикуват. Сега това не се отчита. Концентрирането на научните изследвания само в няколко университета, разположени главно в София, може да обезсмисли националната карта за висше образование. Освен диференциран подход може да се помисли и за проектен принцип на получаване на средствата за наука от изследователските университети, които в консорциуми заедно с други университети да кандидатстват за проекти и програми за научни изследвания.

Posted in Интервюта
2021-07-16 - 10:11

Bulgaria OnAir                                                                                                           

15 юли 2021 г.

Ще се синхронизира ли висшето обазование с пазара на труда?

В някои икономическите университети има изкуствен капацитет, заяви ректорът на УНСС Димитър Димитров.

„Има нужда от промени, включително и законодателни, с които висшето образование у нас да покрива нуждите на страната от кадри“. Това заяви в студиото на „Директно“ главният секретар на Съвета на ректорите и ректор на УНСС Димитър Димитров.

Той уточни, че около 28 университета в страната обучават кадри по икономика. В момента се обучават около 30 000 студенти, а капацитетът е 60 000, като това бил изкуствен капацитет.

„Последните години МОН сви държавната поръчка, което започна да насочва студените към традиционните ВУЗ-ове, където се обучават инженери, а инженерите отиват там, където се обучават икономисти“, обясни Димитров.

Остава проблемът със специалности, които са важни за самата държава и икономиката, но интересът към тях не е голям.
„Затова бяха създадени защитените специалности, това е и целта на Национална карта на висшето образование в България“, каза още ректорът на УНСС.

„На фона на подробната информация, могат да се взимат по-добри решения за бъдещето на висшето образование. Национална карта няма да определя как ще се развиват ВУЗ-овете и специалностите. Това са решения на МОН, на НС“, уточни Димитров.

Той подчерта, че не е нормално университети с техчинески профил, да въведат хуманитарни специалности. И обратното.

„Имало е случаи, в които един преподавател е обучавал по девет дисциплини, което не е гаранция за качество“, категоричен е проф. Димитров. И уточни, че за да стане по-ефективно обучението, там където не са силните на някои ВУЗ-ове, самото министерство свива държавната поръчка.

„Ние от Съвета на ректорите настояваме за по-диференциран подход при разкриването и закриването на филиали“, заяви главният секретар.

Той подчерта необходимостта от законодатлени промени, с които един студент да може да се обучава паралелно в два университета.

„Например, за да да управляваш голяма болница не е достатъчно да си завършил УНСС, така че няма да е лошо един семестър да има обучение в медицински университет“, заяви ректорът на УНСС.

Повече по темата можете да видите във видеото

Posted in Интервюта
2021-07-08 - 16:44

Bloomberg                                                                                                           

08 юли 2021 г.

Проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС: Да ни приемат в Шенген е естествен процес

България отдавна участва в шенгенската система – използваме информационната система, служителите от гранична полиция са минали много обучения и работят с тях. Според Европейския съюз всички технически изисквания са изпълнени. От гледна точка на това колко години са минали, присъединяването ни в Шенген би трябвало да бъде естествен процес, за да бъде изпълнен основният критерий на ЕС за свободното придвижване на хора. Това коментира проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС и ръководител на Катедра „Национална и регионална сигурност“, в ефира на предаването „Бизнес старт“ с водещ Живка Попатанасова.

„Надявам се да не сме на една крачка от влизането ни в Шенген, а наистина да влезем в скоро време. Ние сме равноправен член на Европейския съюз. Въпросът с Шенген продължава да бъде проблем за нас. Надявам се за по-решителна намеса от страна на Европейския парламент, който да придвижи този процес“. 

Проф. Димитър Димитров е на мнение, че проблемите, свързани с корупцията и взаимодействието на различни лица от държавната администрация с хора от престъпния контингент, са сред пречките да бъдем приети в Шенген.

Друга тема от разговора бе кандидат-студентската кампания в УНСС.

„Миналата седмица в УНСС приключи подаването на документи. На първо класиране над 5200 кандидата подадоха своите документи, като трима човека се борят за едно място. Това са повече кандидати в сравнение с миналата година“.

УНСС е топ 3 на най-предпочитаните университети в България.

„УНСС предоставя достатъчно ниво на обучение и това го признават и студенти, които са били в чужбина и се връщат в България за магистърски програми. Скоро беше дискутиран проектът за карта на висшето образование, като няколко университета бяха в топ 3 с много висока степен на реализация на техните студенти“.

От думите на госта стана ясно, че много от студентите в УНСС си намират работа докато следват.

„Предимството ни е, че университетът се намира в София и тук има много работни места. По данни на рейтинговата система и обективни показатели от НОИ процентът на реализация на нашите студенти е около 98%. След това те получават добро кариерно развитие“.

УНСС сключи партньорство с Японско-българската бизнес асоциация.

Традиционно отношенията между България и Япония са много добри. Проведени бяха няколко работни срещи с японския посланик в България. Съществуват около 200 партньорски споразумения, като всяко от тях има конкретна специфика и приоритет. През октомври месец съвместно с асоциацията е планирана лекция в университета на главния изпълнителен директор на водещата японска козметична фирма Shiseido, разказа ректорът на УНСС.

Posted in Интервюта