Проф. д-р Димитър Димитров, ръководител катедра „Национална и регионална сигурност“ в УНСС и ректор на университета, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

Водещ: Катедра „Национална и регионална сигурност“ представи книгата „Корпоративна сигурност“, посветена на 100-годишнината на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) и на 30-годишнината на катедрата. Познанията по корпоративна сигурност гарантират ли осигуряване на конкурентни предимства и просперитет, не само в бизнеса, а и при взаимодействието между бизнес и политика? Наш гост е проф. д-р Димитър Димитров – ръководител на екипа, разработил съдържанието на книгата, ръководител на катедра „Национална и регионална сигурност“ в УНСС и ректор на университета. Назрял ли бе моментът за появата на книгата „Корпоративна сигурност“, проф. Димитров?
Димитър Димитров: На мен ми се искаше малко по-рано да излезе тая книга, но поради много ангажименти, и мои, и на екипа, сега излезе. Но всъщност е очаквано издание, защото ние преподаваме тази дисциплина на бакалаври и магистри, имаме магистърска програма от 2010 г. в това направление и наистина имаше нужда да бъдат обобщени тези неща, които ние сме натрупали през годините като опит, като познание, като обмен на информация с други университети и други колеги, които работят в тази област. Така че не е закъсняла книгата, сега е моментът да излезе.
Водещ: В какво ще се състои нейната полезност?
Димитър Димитров: Ние затова и забавихме малко нещата, иначе планирахме преди около две години да я направим, защото искахме да бъде наистина колективно издание на катедрата, което да обобщи – тя, книгата, се казва „Корпоративна сигурност“, но всъщност ние говорим вътре за управление и организация на корпоративната сигурност, не за чисто технически аспекти на сигурността, а за това как да управляваме тези процеси, което е полезно за нашите студенти, които са управленци и икономисти. Книгата има за цел да покаже, че мястото на сигурността заслужава да бъде показано на по-преден план и това се вижда в много случаи от практиката, не е просто теория, не е просто това, че трябва да бъде написан поредният учебник. Ролята на корпоративната сигурност започна да се оценява и да бъде разбирана наистина сериозно във всичките й аспекти след атентатите на 11 септември през 2001 г., когато се развиха и други понятия, като непрекъсваемост на бизнеса, защита на персонала, защита на различни активи, резервиране на отделни активи, информационни и други, които могат да ви позволят пак да си продължите бизнеса. Отделно корпоративната сигурност дава много възможности, ако бъде управлявана и организирана по подходящ начин, дава много възможности точно за конкурентни предимства. Тя не е просто разход на фирмата или на организацията, или на корпорацията, а тя може да следи конкурентите, може да сигнализира за заплахи по един или друг повод, които идват към вас, може да предотвратява кражбата, особено сега, на интелектуална собственост, на лични данни, на това какво работите като развойна дейност, като нови продукти. Така че предимствата са много повече, отколкото разходите, които вие така или иначе трябва да направите за сигурност.
Водещ: Корпоративната сигурност за кого е предназначена – само за корпорациите ли е или засяга взаимоотношенията на различните нива между различните бизнеси и съответно обвързаността или противодействието между бизнес и политика? Обхваща ли и лобизма на корпорациите в политиката?
Димитър Димитров: Това е вече доста разширено понятие. Така се наложи това понятие в България – корпоративна сигурност. Има и други понятия на английски език, които се отнасят към това нещо, има някаква специфика, но така или иначе, да си измисляме сами понятия или да се опитваме да налагаме ново понятие нямаше смисъл през годините. Но това е всъщност сигурността, която е на равнище икономическа единица, но в същото време ние включваме тук институциите като отделни обособени единици, т.е. не само организации, които се занимават само с икономическа дейност. Това може да бъде местната община, може да бъде – спомняте си случая с Търговския регистър, спомняте си случая с Националната агенция за приходите: там имаме проблеми с корпоративната сигурност на отделната единица, а не на цялата сигурност, националната сигурност на страната. Вие сте права, защото няма как, когато имате проблеми със сигурността в отделните елементи в държавата, да нямате проблеми в цялата сигурност, националната сигурност. Особеното на сигурността – и с това винаги започваме лекциите с нашите студенти – е, че сигурността е неделима и няма как вие да имате много добра сигурност в едно направление, а пък другото направление да сте го неглижирали, да го подценявате. Т.е. може да имате много добра физическа сигурност – охрани, аларми, сигнали и други неща, но когато компютърната ви сигурност или информационната ви сигурност не е на ниво, все едно нищо не правите. Има такъв принцип в сигурността. Още един принцип – аз не знам дали само да говоря теоретични неща, но още един принцип е за каскадност на това, което се случва в сигурността. Когато вие допуснете малък инцидент или малък пробив в сигурността, това може да предизвика още по-големи проблеми в сигурността, защото нещата се развиват каскадно или лавинообразно.
Водещ: Или може би на принципа на скачените съдове?
Димитър Димитров: Точно така, да, да. Когато възникне един проблем, това срива морала в организацията, дава възможност да се видят много други слабости, така че всеки трябва сам да си направи изводите за поддържането на определено ниво във всички аспекти на сигурността – и физическа, и персонална, и информационна, и кибер. И това, за което вие говорите, връзката с бизнеса, с конкурентите, с политиците, много от проблемите в сигурността на ниво единица, по-малка организационна, не на ниво държава, но това важи и за държавите, вече когато говорим за национална сигурност – много от проблемите са свързани с репутационни загуби. На никой не му е приятно, а и няма да бъде клиент на фирма или компания, където знае, че ще го излъжат или там ще има измами, има злоупотреба. Просто вашите клиенти ще избягат от подобна корпорация. Така че ролята на сигурността е точно такава – да гарантира противодействие на всички тези заплахи, които наистина са много в съвременния свят.
Водещ: Това не е ли характерно и за междудържавните отношения?
Димитър Димитров: Точно така, да, точно така. Въпрос е на съчетаване на вашите способности да реагирате срещу тези заплахи и заплахите, които ви заобикалят. Винаги търсим някакъв баланс между тези неща. Ако имате такава способност да управлявате тези рискове, както ги наричаме, или да балансирате между заплахите и противодействието на тези заплахи, вие ще имате долу-горе задоволително ниво на сигурност. Няма 100-процентова сигурност, но не е добре да бъде подценявана сигурността на много ниски нива. Т.е. ако заговорим примерно за националната сигурност, ако виждате, че има мигранти, ако виждате, че някоя държава ви заплашва или има терористична заплаха, а вие не взимате никакви мерки, скоро ще имате проблеми със сигурността. Това е изводът.
Водещ: Проф. Димитров, а как си взаимодейства корпоративната сигурност с националната сигурност? Какви са механизмите?
Димитър Димитров: Има няколко други публикации на други автори, и български, и чужди, които пледират за едно по-добро взаимодействие между системите за сигурност, не бих казал службите за сигурност на корпоративно ниво и системите или службите вече за сигурност на национално ниво. Понякога могат да бъдат и неформални нещата или пък уредени по някакъв начин, но когато има заплаха… да не давам други такива примери с тероризъм или нещо друго, но когато има примерно заплаха, свързана с информационната сигурност или киберсигурността за някоя корпорация – тя, разбира се, трябва да докладва, има там ред, зависи какво се е случило и какви са й задълженията – при едно добро взаимодействие със службите за сигурност най-вече на национално ниво, от там могат да се направя изводи, че нещо се случва: има нови хакери или има нови групи, които искат да откраднат някаква информация. Това може да бъде не само престъпна дейност, но може да бъде посегателство и от чужди разузнавателни служби, враждебни на нашата държава или на която и да е държава. Една такава добра комуникация между службите за сигурност и системите за сигурност на корпоративно ниво и държавно ниво ще доведе също до превенция, до осъзнаване на това, че има такива заплахи, за да може държавата вече на нейно ниво да си вземе необходимите мерки или да измени регулациите, или пък да интервенира някъде, където трябва да интервенира. А има такива области, където рисковете са високи, държавата там е въвела сертифициране, говоря тук за търговия с оръжие, ядрени централи, стратегически обекти, обекти на критичната инфраструктура, където не може да бъдат оставени само нещата на добрата воля, на оператора на каквото и да е там като икономическа дейност.
Водещ: Вие сте експерт към Консултативния съвет по национална сигурност към държавния глава. За съжаление, този съвет не се събира повече от година, но се очаква след изборите неговото събиране. Какви са сериозните заплахи пред България в системата на националната сигурност?
Димитър Димитров: За съжаление или как да кажа не съм експерт към Консултативния съвет, той има по-друга структура, но не съм привлечен като експерт.
Водещ: Е, съжалявам, получих такава информация.
Димитър Димитров: Да, но иначе имам такава експертиза. Аз от много години пиша по тези въпроси. Също както говорихме за връзката между корпоративното ниво и държавната сигурност, тук е добре да има точно такава и формална, и неформална връзка. Законът за Консултативния съвет за национална сигурност дава някаква рамка за тези консултации. Редовните заседания са на 3 месеца. Може да се свиква и извънредно заседание на съвета, но така като гледам – използвам статистиката от много години, не само от последните 5 или 10, заседанията всъщност не се случват на 3 месеца, проблемите са по-други, от които очаква обществото. Партиите го използват съвета за партийна пропаганда или там да се изпокарат помежду си. Има голям потенциал в такъв съвет, но при едно разумно държавническо поведение, което трябва да бъде демонстрирано там. Самият съвет не взима решения, но той може да бъде добра база, добра платформа – там има консултации, но самият съвет може да бъде такава платформа за изработване на общи позиции, които после и парламентът, и изпълнителната власт или самите политически партии могат да промотират в някаква степен или да изпълняват, ако това им е ролята. Но поне да чуят аргументите, и то не пред медиите, не за политически цели. Така че ако бъда попитан, моят съвет е по-често да се свиква този съвет, защото имаме Ковид, имаме други проблеми, които са свързани икономически, бежанците също след Афганистан, там и тези неща, които се случват в този регион, сигурно ще се увеличат, климатичните промени. Заплахите са много винаги, така че трябва да се реагира навреме, за да не се изненадваме.
Водещ: Да, в новините буквално преди минути премина информация, че САЩ са предупредили Украйна за военна намеса на Русия на територията на страната й. Такива намеси са обект със сигурност на Консултативния съвет за национална сигурност. Вашата експертиза какво би препоръчала?
Димитър Димитров: Разбира се, много внимателно трябва да се следи обстановката, и то особено около нас това, което се случва. Виждате демонстрация на сила и в Черно море, в Украйна от известно време има интензифициране на напрежението между Русия и тези републики, които са в Донбас. Така че ние трябва да следим внимателно тези процеси, защото много бързо – ето го това, за което говорих в началото – може да има лавинообразен ефект: там да има конфликт, България по някакъв начин да участва или по различен начин да участва, и ние трябва да сме готови на това нещо, защото взимайки страна или невзимайки страна ще се увеличат заплахите от една или друга посока. Това важи и за информация, важи и за противодействие на такива хибридни заплахи, свързани с фейк, фалшиви новини или информация, която да разбуни обществото в една или друга посока. А пък и нашето общество или държавата в момента не са в много добро състояние след 3 поредни избора през 3 месеца, така че има и тук напрежение.
Водещ: И вероятно следите вътрешнополитическата обстановка около изборите, вдругиден е националният вот. Има ли рискове за него от гледна точка на сигурността?
Димитър Димитров: Непосредствени поне не виждам, но има няколко неща, които трябва да намерят отговор. Тук поне това, което гледам от медиите – машини допълнителен брой се появяват, винаги има възможности за хакерски атаки по някакъв начин. Защото технологиите информационните се развиват много бързо, и понякога това, което ние си представяме, че това е във флашка, че това е в такава машина, че то е защитено с някакъв ключ, някъде се намира някакъв хакер, който пък може да ги промени тези неща или знае как да го направи. Това се е случвало многократно в историята. Така че трябва да има много повишено внимание за това нещо. Може да има и провокации – сега е малко изнервена обстановката: и Ковид, и болни, и избори, и самите политици подгряват доста това напрежение. Така че опасности може да има, но когато ние внимаваме за това и сме ги обмислили предварително, и сме решили къде да насочим нашите сили за противодействие, тогава ние ще минимизираме възможните загуби, които могат да се случат.
Водещ: Книгата, която вие и вашият екип сте написали и издавате, как би помогнала днес? Тя за каква аудитория е предназначена?
Димитър Димитров: Тя е за обучение. Все пак главно на бакалаври и магистри, не е такава специализирана монография, която изследва един проблем. Но това, което главно може да се извади от там, е, че трябва да имате определена организация, определена подредба на това, което правите в областта на сигурността. Трябва да имате ясна политика, трябва да имате какво ще правите в дадена област. Трябва да имате определени процедури. Трябва да има много ясен ангажимент на ръководството на която и да е организация към сигурността. Ако то неглижира сигурността или създава проблеми, или казва: „Това не е важен проблем“, хората също почват да го неглижират. Аз правя алюзия към това, което политиците правят в момента. Трябва да има ясна подредба. Освен това, трябва да има определени ресурси, така че вие да може да противодействате на тези заплахи. Трябва да има система за анализ на тези заплахи. Изобщо книгата, тя е от 17 глави мисля, че беше, дава една подредба на това какво трябва да правите в областта на сигурността, но като малко по-обща теория. Все пак има и примери, има и това, какво може да се направи. Ние на нашите студенти им осигуряваме достъп до допълнителна литература, казуси, пишат курсови работи, дипломни работи, така че да получат пълномащабни знания в областта на корпоративната сигурност.
Водещ: Тоест, сигурността е материя, която е подчинена на желязна логика, така ли?
Димитър Димитров: Точно така. Повечето хора се надяват на късмет, нали? Когато се случи обаче нещо, щетите са много повече от разходите, които вие бихте направили за сигурност. И сега да не давам такива примери, но примерът Чернобил или някакви други големи терористични атаки, които ако бяха предотвратени, нямаше да се случат тези огромни щети. А те наистина са огромни. Има различни оценки, защото сме правили изследвания за икономически аспекти на тероризма, на организираната престъпност, трафика на хора – щетите от атентатите след 11 септември възлизат на около 30 млрд. долара за по-дълъг период, имат ефект и върху много други бизнеси за по-дълъг период, не само за конкретните сгради, които бяха атакувани тогава. Така че си е сериозен проблем, и мисля, че повечето добри мениджъри в света го осъзнаха това нещо, и ролята на директора по сигурността стана доста по-сериозна и по-висока в йерархията на управление на която и да е фирма – той вече е подчинен директно на първия ръководител на фирмата, участва във всички заседания на фирмата, не просто някой, който стои извън тези процеси.
Водещ: Остава това да се осъзнае и от политиците и най-вече от управленците. Защото казаното от вас го пренасям иносказателно и в политиката, в институциите и държавното управление, и ми се струва, че е валидно на 100%.
Димитър Димитров: Надявам се да прочетат книгата. Ние ще я популяризираме още.

Катедра „Национална и регионална сигурност“ представи книгата „Корпоративна сигурност“, посветена на 100-годишнината на УНСС и 30-годишнината на катедрата.
Катедрата е основоположник и лидер в обучението по икономика и управление на корпоративната сигурност в България. Трудът е разработен от авторски колектив, включващ преподаватели от катедрата и експерти от практиката.

Ръководител на екипа е проф. д-р Димитър Димитров – ръководител катедра и ректор на УНСС. В книгата е обобщен дългогодишният опит, натрупан в рамките на провежданото от катедрата обучение по корпоративна сигурност в ОКС „бакалавър“ и ОКС „магистър“ в УНСС и изследователската й работа в сферата на корпоративната сигурност.

Книгата „Корпоративна сигурност“ е първата в България, създадена в обем от 421 страници. Воден от идеята, че корпоративната сигурност не означава само защита и гарантиране оцеляването на корпорацията, а най-вече осигуряване на конкурентни предимства и просперитет, авторският колектив се е опитал да обхване основните аспекти на корпоративната сигурност и нейното управление.

В седемнадесет глави последователно са изяснени възгледите за корпоративната сигурност, политиката и управлението на корпоративната сигурност, мястото и значението на непрекъсваемостта на корпоративните бизнес процеси и управлението на риска в съвременната концепция за сигурност на ниво корпорация, мениджърските роли в корпоративната сигурност и културата за сигурност, след което вниманието е насочено към различни аспекти на корпоративната сигурност – персонална сигурност, физическа сигурност, а също киберсигурност – мрежова и информационна сигурност.

Книгата е предназначена за широк кръг читатели, включително хора, които професионално са ангажирани с корпоративната сигурност, студенти, изучаващи дисциплини, свързани с корпоративната сигурност, а също всички заинтересувани от темата за сигурността на ниво бизнес. С нея могат да се правят анализи на съществуващите и новопоявяващите се рискове и заплахи, възможностите за преодоляването им и доколко е възможно трансформирането на заплахите и предизвикателствата във възможности, отбеляза доц. д-р Цветан Цветков, модератор на събитието.

Проф. д-р Димитър Димитров подчерта, че създаването на книгата е отнело време, но тя се появява в момент, когато напълно се осъзнава важността и мястото на корпоративната сигурност на всички нива, не само в охранителния бизнес или в друг специфичен сектор. „Преди повече от 10 години нашата катедра създаде специалността „Корпоративна сигурност“ като магистърска програма, която има прием и до момента. Към нея има интерес от страна на кандидат-магистрите и е търсена от работодателите. През тези години имаме обучени над 20 випуска по корпоративна сигурност.

Убеден съм, че за студентите книгата ще бъде много полезна, както по време на учебния процес, така и в практиката. Радвам се, че поставихме основите на тази дисциплина и то от гледна точка на икономиката и управлението на корпоративната сигурност, която подпомага цялостното развитие на компанията, на институцията и има отношение към общата национална сигурност. Да си пожелаем още такива книги“, заяви проф. Димитров.

Проф. д-р Георги Ботев, рецензент на книгата от Академията на МВР, даде висока оценка за свършената работа от авторския колектив. Той подчерта, че написването на книгата е голямо постижение, което ще удовлетвори освен потребността на студентите от учебник, но и потребността от научна литература в областта на корпоративната сигурност.

Проф. Тилчо Иванов, доайен на катедрата, определи книгата е колосален труд, плод на дълги усилия. Той обърна специално внимание на техническото оформление и символиката на пумпала, който е на корицата. „Той е символ на сигурността, трябва да се върти непрекъснато, за да запази стабилност, трябва да се следят рисковете и заплахите за всяка цел и дейност, ако искате да живеете спокойни.

Сигурността е способност да се управляват рисковете, пред които се изправят системите, били те обществени, лични или други. Ако няма адекватна оценка за рисковете, не може да се намери този адекватен пакет от способности, които са необходими, за да се неутрализират, доколкото е възможно, рисковете. Сложността в тази задача е бързата им изменчивост.“ Той изтъкна огромното значение и необходимостта от книгата за развитието на здрав корпоративен бизнес в България.

Kaufland България получи юбилеен плакет „100 години УНСС“ от Университета за национално и световно стопанство (УНСС) в знак на благодарност за успешното сътрудничество и подкрепата, която компанията оказва на университета. Той бе връчен на Иван Чернев, главен изпълнителен директор на Kaufland България, от проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС, по време на специална среща. Представителите на двете организации заявиха готовност да продължат съвместната си работа в посока развитие на връзката университет – бизнес чрез нови инициативи. Kaufland България ще бъде домакин на изнесено обучение на студентите и посещение на място в различните структури на компанията, за да даде възможност на възпитаниците на университета да се срещнат с примери от реалната бизнес среда. Следващ етап от партньорството е разработване на общи менторски програми и създаване на специализирани мастър класове. Kaufland ще включи представители на УНСС по проекти в своята търговска и логистична дейност. „Вярвам, че връзката между опита и уменията на бизнеса ни с ентусиазма и желанието за развитие на студентите е изключително продуктивна. Като лидер в сектора на модерната търговия, наш ангажимент е да сме активна страна в този диалог – с примери от реалния бизнес и практика на наша територия, както и с обучение на живо и дистанционно, каквото стартирахме преди дни“, сподели Иван Чернев. В края на октомври бе първото от поредица планирани обучения, водени от експерти на компанията, които имат за цел да изграждат лични и професионални качества в младите таланти от университета. Следващото събитие от поредицата ще бъде проведено на 24.11. и е насочено към студентите от специалност „Търговия“. През изминалия месец Иван Чернев откри първото издание на CEO Talks, организирано от Talent Club BG в УНСС, за да разкаже своята лична история и да се срещне в дискусия със студентите. Основна цел на събитието е да запознае младата аудитория с тайните на успеха на лидерите от водещи компании в България. През 2020 година Kaufland България подпомогна обновяването на обучителната зала в катедра „Логистика и вериги на доставките“, която беше изцяло подновена и модернизирана със съвременно техническо оборудване.

Проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

Водещ: Българската делегация, участвала в Манхайм в първата годишна конференция на Европейския университет ENGAGE.EU се завърна със спечелено домакинство на следващата годишна конференция. Тя ще се проведе на 26-27 май, а неин домакин ще бъде УНСС. Наш гост е ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров. С какво ръководеният от вас университет успя да спечели второто домакинство след университета в Манхайм?
Димитър Димитров: Нещата се случиха по естествен път. Ние сме там сред равни, равноправни университети и колеги, с които си взаимодействаме добре и тъй като първата среща беше в Манхайм, ние имахме няколко неформални срещи преди това във Виена при подготовката на проекта и по естествен път се стигна до решението да бъде следващата среща в София, в тези дни, като разбира се акцент ще бъде участието на еврокомисар Мария Габриел в тази следваща годишна среща на консорциума от европейски университети и бизнес университети в този проект ENGAGE.EU.
Водещ: С какво този проект е важен, интересен, какво ще даде повече на УНСС и в какво всъщност се състои неговата полезност?
Димитър Димитров: Думичката, която трябва да бъде казана е „европейски“. След това европейски университет и след това европейски университет за всички студенти, които участват в този консорциум. Идеята на тези европейски мрежи не е просто образователен или научен проект, който да приключи след 3 г., а наистина да вървим към нова форма на сътрудничество между тези университети, които участват в отделните мрежи. В момента има пет български университети, които участват в различни мрежи. Миналата година те спечелиха тези проекти, като идеята е, че българският или немският студент, или холандският студент, започвайки да учи в съответния университет, след това може да учи един-два семестъра някъде другаде, един-два семестъра някъде другаде и да получи обща диплома от Европейския университет ENGAGE.EU. Това е основната идея – съвместни дипломи, съвместни програми, съвместно преподаване, споделени ресурси, дигитализация на образованието, така че то да стане по-лесно и по-достъпно, но още един аспект искам да изтъкна – това не е затворен университетски проект между тези университети. Ние отделихме много голямо внимание на партньорите, с които работим. И там имаше специален борд, на така наречения Борд на съветниците, на настоятелите на проекта, общините, работодателски организации, студентите, които участват в тези процеси. Така че един такъв университетски консорциум или една университетска мрежа, излъчва много положителни ефекти в общностите, където са разположени тези университети – ние например работим със Столична община, с работодателски организации, няколко министерства и с нашите студенти, разбира се.
Водещ: Което, допускам, ще даде голяма възможност на студентите за по-широко поле за изява, за намиране на работа и за реализация. И не само в съответната държава, в която е университетът, а и на територията на цялата мрежа, така ли?
Димитър Димитров: Точно така. И аз ще ви дам едни по-прости примери без да говоря много високопарно. В рамките на ENGAGE.EU, ние спечелихме втори проект със същите участници, което е научно-изследователски проект за развитие на начините на преподаване и образование. Започнахме разговори, говоря от името само на нашия университет, започнахме разговори с двама от партньорите – Виенският университет по икономика за следващ проект, където също имаме добри шансове и с университета в Рим, той се казва LUISS, една такава абревиатура сложна за двустранно сътрудничество. Т.е. този проект стимулира още повече възможности. Аз предполагам, че и за останалите партньори това е валидно. Даже ние, когато кандидатстваме по различни проекти – по „Хоризонт Европа“ или „Еразъм“, търсим тези партньори, така че тъй като ги познаваме, те ни познават, много по-лесна е комуникацията, имаме си доверие и по този начин по-бързо става подготовката на който й да е проект в това отношение. Така че това са положителните ефекти. И много бих искал да кажа едно сравнение, което нашият консултант по подготовката на проекта, един холандец, каза: този проект Европейските мрежи е нещо като „Еърбъс“, знаете „Еърбъс“ се произвежда като европейски проект от 4-5 държави с много европейски поддоставчици. Това е основната идея – ние да станем наистина европейски университети.
Водещ: Създавате мрежа за възможности. Работилница за шанс на младите и кадърни специалисти, така ли?
Димитър Димитров: Образователен и научен „Еърбъс“, така да го кажа, да.
Водещ: Ползвам възможността, че сте наш гост, проф. Димитров, за да разширя темите на нашия разговор, защото вие сте един от специалистите у нас по управление на кризи. Едва ли ще сте попадали досега в по-благодатна възможност за реализиране на вашите компетенции как да се справим с кризите, които ни връхлитат? Не си спомням досега такова голямо количество на талази кризи да излизат една след друга? Енергийна, цени на природния газ, цени на бензин, цени на ел. енергията, епидемиологична, политическа, институционална.
Димитър Димитров: В рамките на моята компетенция, аз от година и половина заедно с моя екип решаваме въпроси с ковид кризата и мисля, че УНСС се справя добре със ситуацията. Бързо минахме онлайн, бяхме подготвени, преди това са се взели доста мерки за осигуряване на добра информационна инфраструктура, така че да минем онлайн. Беше осигурено преминаването, ние за 2 дни минахме онлайн и учебният процес изобщо не пострада от това нещо. Това е в рамките на моите компетентности. В рамките на другите неща, за които говорите – енергийна криза, политическа криза и всякакви други, и институционална, има няколко основни фази, от която и да е криза или от управлението на кризите и една от тях е превенцията. Много неща предварително трябва да се направят. За радост УНСС беше ги направило предварително, ние затова преминахме гладко през тези неща и после и мерките, които пък приемахме, различните видове обучения, хибридни обучения и всякакви други работи, но превенцията, ако липсва, трудно се реагира, когато кризата дойде, когато нямате осигурена диверсификация на енергийните доставки, или изградени централи, или не сте се съобразили със зелената сделка, или с това, което ви очаква след 10 г., когато дойде моментът трудно се реагира и тогава става конфликт, ако кризата не бъде решена по подходящ начин. Така че изисква се непрекъснато, постоянно внимание, мониторинг върху това, което се случва и управление на кризата. На български малко трудно се превежда това нещо, защото криза – пък ще управляваме. Но общо взето изисква се да знаем в коя фаза се намираме в момента, да имаме подходяща информация, по-рано да сме предприели някои мерки, някои от мерките, които се приемаха, включително и в областта на образованието, бяха от днес за утре и много ни изненадваха. От утре минаваме така, утре ни затварят, вдругиден нещо се случва. Добре е да има някаква предвидимост, особено когато знаем, че има такава криза, която съществува. И тя продължава в момента, за съжаление.
Водещ: Въз основа и на казаното от вас мога да констатирам, че в работата на правителството няма нито превенция, нито предвидимост, за съжаление. При това положение какво може да се направи?
Димитър Димитров: Какво трябва да се направи? Когато обстановката не е много ясна, е необходимо да се води по-широк диалог, да има по-добра информираност във всички участници в тези процеси, заинтересовани лица, които да дадат своите съвети, защото не е добре, когато се вземе решение, след това да се отмени на другия ден, или да се предприеме някаква мярка. Това внася някаква несигурност в тези, които трябва да изпълняват тези решения, защото те усещат, че днес може да е така, утре може да е друго. Т.е. изисква се и по-добра комуникационна кампания, това е част от управлението на кризите, да се гледа и опита на другите държави, това също е много важно. Ние в известна степен вече изоставаме с няколко години от другите държави – по отношение на ковид кризата говоря. За другите неща може да се води отделен разговор. Но има нужда от по-силна комуникация, информираност и на обществото, и на заинтересованите лица какво може да се направи в тази посока, в този момент.
Водещ: Във вторник се състоя съвещание на Съвета на ректорите. Вие споделихте ли вашия опит?
Димитър Димитров: Да, това беше работна среща, която ние уговорихме близо преди 3 седмици с проф. Белоев, ректорът на Русенския университет, който е в момента временно управляващ длъжността председател на Съвета на ректорите, аз съм главен секретар. С министъра се разбрахме. Министърът искаше също да има такава среща. Обсъждахме нормални неща за висшето образование, за докторантурите, за новият бюджет или новите бюджетни рамки, които ще бъдат, новите цени на тока и на парното, които ни очакват. Имаше интересен опит, наистина. Проф. Мурджева от МУ в Пловдив каза, че 90% от техните преподаватели и студенти са ваксинирани. Те в момента имат присъствени занятия, защото няма по друг начин как това нещо да се провежда. Ние също, и министърът представи този въпрос, да го мислим буквално тези дни, с наличието на воля и подкрепа от всички страни, така че какво правим след 2-3-4 седмици, дали продължава този локдаун на практика или ще въведем присъствено занятие само за тези, които са ваксинирани? За това трябва да намерим бързо решение – или ваксиниране, или с подходящи тестове на входа на университета за всички, които не искат да се ваксинират. Аз не искам да казвам, че това е задължителен елемент. Но трябва да се мисли много и да се намери бързо решение на тези въпроси и това не е само въпрос на УНСС, а изисква обща позиция и на Съвета на ректорите, и на МОН, и на МС, ако искате, защото не е добре, когато има криза един да каже тичайте в тази посока, друг да каже – не, тичайте в друга посока, а третия да каже: стойте си на място. Трябва да имаме единни действия, координирани, съгласувани, така че да вървим по-нататък. А начинът е зелените сертификати и с тях да вървим по-нататък. Миналата седмица бях в Германия, там има 80% ваксинирани, студентите са на присъствено обучение, ресторантите и всякакви заведения и други работят. Ходят с маски, разбира се, спазват се правилата, но животът е доста по-нормален, отколкото тук, когато не знаем, дали днес ни затварят, дали утре ни отварят. Това е решението – обща воля и общи действия в една посока.