Повече по темата можете да видите във видеото

В някои икономическите университети има изкуствен капацитет, заяви ректорът на УНСС Димитър Димитров.

„Има нужда от промени, включително и законодателни, с които висшето образование у нас да покрива нуждите на страната от кадри“. Това заяви в студиото на „Директно“ главният секретар на Съвета на ректорите и ректор на УНСС Димитър Димитров.

Той уточни, че около 28 университета в страната обучават кадри по икономика. В момента се обучават около 30 000 студенти, а капацитетът е 60 000, като това бил изкуствен капацитет.

„Последните години МОН сви държавната поръчка, което започна да насочва студените към традиционните ВУЗ-ове, където се обучават инженери, а инженерите отиват там, където се обучават икономисти“, обясни Димитров.

Остава проблемът със специалности, които са важни за самата държава и икономиката, но интересът към тях не е голям.
„Затова бяха създадени защитените специалности, това е и целта на Национална карта на висшето образование в България“, каза още ректорът на УНСС.

„На фона на подробната информация, могат да се взимат по-добри решения за бъдещето на висшето образование. Национална карта няма да определя как ще се развиват ВУЗ-овете и специалностите. Това са решения на МОН, на НС“, уточни Димитров.

Той подчерта, че не е нормално университети с техчинески профил, да въведат хуманитарни специалности. И обратното.

„Имало е случаи, в които един преподавател е обучавал по девет дисциплини, което не е гаранция за качество“, категоричен е проф. Димитров. И уточни, че за да стане по-ефективно обучението, там където не са силните на някои ВУЗ-ове, самото министерство свива държавната поръчка.

„Ние от Съвета на ректорите настояваме за по-диференциран подход при разкриването и закриването на филиали“, заяви главният секретар.

Той подчерта необходимостта от законодатлени промени, с които един студент да може да се обучава паралелно в два университета.

„Например, за да да управляваш голяма болница не е достатъчно да си завършил УНСС, така че няма да е лошо един семестър да има обучение в медицински университет“, заяви ректорът на УНСС.

Повече по темата можете да видите във видеото

България отдавна участва в шенгенската система – използваме информационната система, служителите от гранична полиция са минали много обучения и работят с тях. Според Европейския съюз всички технически изисквания са изпълнени. От гледна точка на това колко години са минали, присъединяването ни в Шенген би трябвало да бъде естествен процес, за да бъде изпълнен основният критерий на ЕС за свободното придвижване на хора. Това коментира проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС и ръководител на Катедра „Национална и регионална сигурност“, в ефира на предаването „Бизнес старт“ с водещ Живка Попатанасова.

„Надявам се да не сме на една крачка от влизането ни в Шенген, а наистина да влезем в скоро време. Ние сме равноправен член на Европейския съюз. Въпросът с Шенген продължава да бъде проблем за нас. Надявам се за по-решителна намеса от страна на Европейския парламент, който да придвижи този процес“. 

Проф. Димитър Димитров е на мнение, че проблемите, свързани с корупцията и взаимодействието на различни лица от държавната администрация с хора от престъпния контингент, са сред пречките да бъдем приети в Шенген.

Друга тема от разговора бе кандидат-студентската кампания в УНСС.

„Миналата седмица в УНСС приключи подаването на документи. На първо класиране над 5200 кандидата подадоха своите документи, като трима човека се борят за едно място. Това са повече кандидати в сравнение с миналата година“.

УНСС е топ 3 на най-предпочитаните университети в България.

„УНСС предоставя достатъчно ниво на обучение и това го признават и студенти, които са били в чужбина и се връщат в България за магистърски програми. Скоро беше дискутиран проектът за карта на висшето образование, като няколко университета бяха в топ 3 с много висока степен на реализация на техните студенти“.

От думите на госта стана ясно, че много от студентите в УНСС си намират работа докато следват.

„Предимството ни е, че университетът се намира в София и тук има много работни места. По данни на рейтинговата система и обективни показатели от НОИ процентът на реализация на нашите студенти е около 98%. След това те получават добро кариерно развитие“.

УНСС сключи партньорство с Японско-българската бизнес асоциация.

Традиционно отношенията между България и Япония са много добри. Проведени бяха няколко работни срещи с японския посланик в България. Съществуват около 200 партньорски споразумения, като всяко от тях има конкретна специфика и приоритет. През октомври месец съвместно с асоциацията е планирана лекция в университета на главния изпълнителен директор на водещата японска козметична фирма Shiseido, разказа ректорът на УНСС.

Целият потенциал на УНСС се включва в проекта на университета и „Стандарт“ за създаване на най-модерна интерактивна карта на Чудесата на България. Това съобщи ректорът на университет № 1 в дигитализацията у нас проф. Димитър Димитров при представянето на общата инициатива.

Проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС, в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“

Водещ: 40% от студентите у нас не завършват, сочат данни от публикуваната за обществено обсъждане Национална карта на висшето образование. Университетите у нас не са толкова пропускливи, колкото изглежда на пръв поглед. Защо се получава така, че такъв голям процент от студентите да не завършват? За коментар по темата сме поканили ректора на Университета за национално и световно стопанство проф. д-р Димитър Димитров. Проф. Димитров, каква е причината този процент да е толкова висок и всъщност висок ли е според вас?
Димитър Димитров: Нека да започнем малко отдалече. Обикновено обществото смята, че много лесно се влиза в университетите и много лесно се завършва. Сега пък има изненада, че всъщност много студенти не завършват. Но така е, когато гледаме средни данни за университетите. В някои университети трудно се влиза или сравнително трудно се завършва. Другаде се влиза много лесно и когато пък не го оценявате това, че сте в университет, или пък когато не е по вашите възможности, се получават такива проценти на незавършили студенти. Има различни фактори за този процент. Единият е много лесният вход наистина, защото в последните години започнаха матурите да се използват като вход, почти отпаднаха предварителните кандидат-студентски изпити. Но от друга страна пък, когато човек има 3 и нещо на матурата, то е ясно, че трудно ще се справи после с висшето образование. Другаде, където има по-висока селекция и са с високи оценки студентите, и мотивирани, което е също най-важно, си вървят нормално нещата. В нашия университет например процентът на прекъснали, не бих казал незавършващи, е около 5-8%.
Водещ: Което всъщност за щастие е малко в крайна сметка.
Димитър Димитров: Което е малко и е нормален процент, да. Защото има хора, които заминават в чужбина, сменят си местоживеенето или се появяват някакви семейни проблеми, или нещо от този род. Така че комплексни са нещата и винаги моят призив е бил да гледаме конкретните университети, че даже и професионални направления, как се развиват там нещата. Ние в момента сме и в демографска криза, и намалява броят изобщо на учениците, които биха могли да станат студенти. А капацитетът на университетите е доста по-голям. Даже в същите доклади в Картата за висшето образование беше споменато, че университетите имат капацитет да обучават два пъти повече студенти. И от там идват подобни неща, когато в стремежа си да се запълнят бройките или да се привлекат повече студенти, влизат хора, които не са съвсем подготвени за това, което ги очаква в университета.
Водещ: А всъщност можем ли да коментираме, че се свива приемът на студенти заради също потребностите на пазара на труда?
Димитър Димитров: Приемът се свива от няколко години, и то държавната поръчка, защото пак заради по-големия капацитет, който декларират университетите и който им е признат от Националната агенция по оценяване и акредитация, защото те имат тези сгради, тези преподаватели, но просто ги няма кандидат-студентите. В сравнение с преди десетина години, от 100 и няколко хиляди набор, сега са около 40 и няколко хиляди ученици, които завършват средно образование. Така че те биха могли, това е контингентът или това са хората, които биха могли да кандидатстват. Като сложите обикновено, че има десетина хиляди, които заминават в чужбина да учат, има и нежелаещи да продължат изобщо, долу-горе възможностите за по-нататъшно увеличаване на приема, на бройките на кандидат-студенти не е много голям. И затова бяха предприети такива мерки за свиване на държавната поръчка и все пак да има известна селекция в приема, поне за по-желаните и по-търсените специалности. А относно пазара на труда, работодателите казват, че им трябват хора – и инженери, и икономисти, и учители ако щете, и хора от държавната администрация. Така че не е това проблемът – че пазарът е препълнен със специалисти.
Водещ: А имате ли наблюдения всъщност от вашите студенти в УНСС от коя специалност отпадат най-често?
Димитър Димитров: Не, не сме правили такава класация или такава статистика точно, но долу-горе са равномерни нещата, няма някоя особена специалност, от която да отпадат. Тези 5-8% са валидни за всички. Така че нашият стремеж е и да повишаваме селекцията на студентите. При свита държавна поръчка, както беше намалена в областта на икономиката и администрацията и управлението, влизат студенти с по-висок среден успех от матурите. Така че това играе положителна роля. Има конкуренция. Ето например за сегашната кандидат-студентска кампания, която върви в момента, ние имаме близо трима кандидати за едно място, което е доста сериозно постижение. Над 5 хиляди и няколко стотин кандидат-студенти има в момента, които искат да влязат в УНСС, за около 2 800 близо места – държавна поръчка.
Водещ: А кои са предпочитаните специалности на тази кандидат-студентска кампания? Какъв е процентът на желаещи да учат в УНСС тази година?
Димитър Димитров: Ами трима души за едно място, в много специалности. Обикновено студентите изброяват всички специалности, но водещите, както винаги, са „Маркетинг“, „Финанси“, „Счетоводство“, „Информационни технологии“ – страхувам се да не обидя някой от колегите.
Водещ: Те си остават популярни, както и в предишните години.
Димитър Димитров: Да. Популярни, но тази популярност всъщност се дължи и на качеството на обучение, не само в тези специалности – бих казал средното ниво при нас е високо, но се дължи и на доста добрата информационна кампания, която проведе университетът и която проведоха и отделните катедри и факултети. Ние правихме Седмица на отворените врати онлайн, с много информационни материали, така че студентите да разберат наистина какво се учи и защо се учи, и какво се очаква от тях. И неслучайно, тъй като говорим за завършващи и прекъсващи, нашите студенти, като завършат, имат 98% реализация след това, когато са се дипломирали като специалисти с висше образование, което… по-нагоре просто не ми се вижда възможно да бъде подобрено.
Водещ: А по време на обучението им университетът помага ли по някакъв начин да си намерят стажове в сферата, която са си избрали?
Димитър Димитров: Да, имаме Център за кариерно развитие. Сега в момента върви една национална програма – „Студентски практики“, където те ходят на студентски стажове с ментори и с водещи експерти във фирмата, в която отиват. Имаме Дни на кариерата два пъти годишно, много публични лекции, много срещи с хора от практиката. Вкарахме хора от практиката в държавните изпитни комисии. Т.е. този процес върви и моят стремеж е още повече да го засилваме с изнасяне на част от обучението в конкретните компании, в конкретната администрация. Така много лесно евентуалните работодатели могат да се ориентират за това кой студент би им свършил работа и могат да го видят на място в реална работна среда. Така че ние подпомагаме много активно нашите студенти в търсенето на работа.
Водещ: Проф. Димитров, започна ли да се измества вече фокусът от висшето образование в чужбина? Избират ли бъдещите студенти родината си пред чуждото образование?
Димитър Димитров: През последните пет-шест години тази тенденция беше трайна. От тези 40 и няколко хиляди, десетина хиляди заминаваха за чужбина. Но последните една или две години поради Ковид епидемията повече остават в България. Но предполагам, че тази тенденция ще се запази, на известен процент, които заминават в чужбина. Но известна част от тях и се връщат. Имаме и в нашите магистърски програми хора, които са завършили навън, след това учат тук магистратура. Светът стана много мобилен, така че не виждам тук някакъв проблем в това нещо. В същото време нашият интерес е да привличаме пък чуждестранни студенти.
Водещ: Така е, със сигурност. Пък и трябва да покажем и на нашите студенти, че образованието в България не е по-малко лошо, отколкото това в чужбина.
Димитър Димитров: Да. Ние например имаме програми, които работят вече с Италия и с Китай особено. Китай са интересна програма, защото те идват тук, в България. Не на разменни начала, а те учат тук, в България. С два руски университета също сключихме такива споразумения. Пандемията забави малко някои неща в подготовката тази година, но общо взето ние вървим натам.
Водещ: И за финал искам да ви попитам – къде стоим в Европейски план по образование? Как бихте определили системата ни и къде са слабите и силните звена?
Димитър Димитров: Първо, понеже Картата за висшето образование, с която започнахме, показва много добре чисто статистически какво се случва в областта на висшето образование, но в същото време показва, че в България около 30 и няколко процента от активното население, 24-30 и няколко години – не мога да си спомня точно горната граница, но 30 и няколко процента от тях са с висше образование. Докато в Европа този процент е около 39-40%. Така че още един мит беше разбит, който казва, че тук има много висшисти и много хора учат. Напротив, още повече хора трябва да учат. И тук трябва да се включи ученето през целия живот. Да се подобри връзката с практиката – нещо, което ние в нашия университет… и не само в нашия университет, на доста места се прави. В европейски план мисля, че стоим също добре, с изключение на финансирането на университетите разбира се. Знаете, че няколко наши университета влязоха в мрежите от европейски университети. Пет български университета участват в подобни мрежи, включително и нашият Университет за национално и световно стопанство, на равни начала, напълно равноправно с водещи бизнес университети в Европа – Виена, Берген, Тулуза, Рим. Така че не сме встрани от основния поток или не сме съвсем изостанали от това нещо. Напротив, много добре се разбират и колегите, и разбиранията по тези проекти, които се работят. Но има още какво да се направи. За мен това е връзката с бизнеса и научно-изследователската дейност.

• Проектът ни ще развие туризма в България, каза ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров
• Сдружението на общините е партньор в мащабната инициатива

Целият потенциал на УНСС се включва в проекта на университета и „Стандарт“ за създаване на най-модерна интерактивна карта на Чудесата на България. Това съобщи ректорът на университет № 1 в дигитализацията у нас проф. Димитър Димитров при представянето на общата инициатива.

В нея ще участват и студентите, и докторантите, и преподавателите, каза проф. Димитров.

В иновативния проект по интерактивен начин ще присъстват както вече създадените в кампанията „Чудесата на България“ над 30 маршрута за културно-исторически туризъм, така и възможност всеки сам да чертае своето вълнуващо пътешествие из символите на страната ни. Нещо повече – модерната платформа ще съдържа както информация за Чудесата на България, така и легендите за тях.

Над 100 души – представители на изпълнителната власт, дипломатическия корпус, Сдружението на общините, научната общност се събраха в аула „Максима“ на УНСС за представянето на проекта. Специално участие имаха министърът на туризма Стела Балтова и Негово величество Симеон Втори. Приветствие към участниците в инициативата направи българският еврокомисар Мария Габриел. Събитието бе открито със специалното изпълнение на едно от най-големите чудеса на България – Бистришките баби.

Проф. Димитров посочи, че УНСС е на първо място сред университетите по дигитализация. А „Чудесата на България“ е най-голямата кампания за популяризиране на културно-историческото наследство. Затова е нормално двете институции да обединят усилията си в общата кауза.

Целта на интерактивната карта е в нея да бъде събрана цялата информация за определено място – инфраструктура, възможности за инвестиции, културни събития, особености на кухнята, обичаи, фестивали. Това ще помогне за популяризиране на обектите, ще доведе повече туристи и в крайна сметка ще ускори развитието на региона. Затова партньор на инициативата е Сдружението на общините в България. Картата ще бъде качена в информационния европейски облак за културно-историческо наследство и ще стане част от програмата на Еврокомисията за дигитализация.

„Ние не чакаме някакво финансиране, всичко зависи от нашия дух“, заключи проф. Димитров.

Водещ: Проф. Димитров, как вие ще определите датата 24 май?
Димитър Димитров: Винаги е много светла дата, много празнична, много тържествена. В същото време свързана с много спомени – още от началните детски години когато човек започва да изучава азбуката. Винаги нахлуват едни такива спомени за първата учителка и за всички останали учители, които са ни помагали да се развиваме в своя път във всяко едно отношение.
Водещ: А какви са вашите спомени за този празник – връщате ли се всяка година в детството си, към цветята, към манифестациите на площадите?
Димитър Димитров: Да, винаги го свързвам с нещо тържествено. И времето също спомага за това нещо. Но цялата атмосфера и това наистина показват, че е най-хубавият български празник, най-народният български празник, най-естественият български празник – с тържествените шествия, с поднасянето на цветя, с уважението към учителите, с признателността към тези, които са ни научили и техните предци разбира се. Така че винаги има много добро настроение.

Водещ: Пандемията от Ковид-19 ще попречи ли днес на хубавото настроение на хората?
Димитър Димитров: Надявам се, не. Няма да има такива големи събирания на хора. Но празникът е в сърцата на хората, така че виждате и абитуриентите със своите балове празнуват, минават матурите и хората започват да мислят вече за кандидатстудентската кампания, а и всеки по свой начин отбелязва този наистина най-български празник.

Водещ: Според вас, тази дата важна ли е за студентите или по-скоро както споменахме в началото е по-важна за малките деца, които тепърва се сблъскват с буквите и с образованието?
Димитър Димитров: Не, не. Тази дата е важна и трябва да бъде важна за всички българи, защото българската азбука, българската писменост, българската култура са от изключително важно значение за развитието на нацията. Така че традиционно ние го свързваме с училището, но всички са имали учители, всички са получавали своите знания по-опростени в началото, но и по-сложни по-нататък, така че това е празник на всички.

Водещ: И все пак в момента живеем в интересно и динамично време. Какви са предизвикателствата пред образованието, според вас, в момента?
Димитър Димитров: Едно от големите предизвикателства е дигитализацията. Не искам да говоря много на тази тема, но нали знаете едно време как са се разпространявали книгите, и изобщо писмеността – с голямото преписване с пачите пера, сега всички сме дигитални, с много нови технологии, но това е предизвикателството, едно от тях. Другото е отварянето и на университетите, и на цялата ни образователна и научна система към световното и европейското образователно и научно пространство. Това също е голямо предизвикателство и за споделянето на учебно съдържание, и за прилагането на добри практики, и за работата в мрежа с останалите учени и изследователи от света. Така че в общи линии е това.

Водещ: Каква е връзката в днешна дата човек-книга? Защото вие казахте – вече сме много дигитализирани, много хора четат и на въпросните онлайн четци – къде остана връзката човек-книга?
Димитър Димитров: Аз мисля, че тя не е изчезнала и няма да изчезне, защото книгата има различни съдържания или формата по-скоро се променя, но съдържанието е едно и също – дали четем книгата на лаптопа или на специално устройство, или е хартиена – някои имат и носталгия към това, други предпочитат електронните устройства, но връзката ще бъде такава, малко тривиално, но книгата е прозорец към света и дава много нови неща, които иначе няма как ние да видим през нашия собствен опит. Пък и нека да помечтаем малко – книгите ни дават точно това.

Водещ: Така е, абсолютно. И за финал какво ще пожелаете на нашите слушатели?
Димитър Димитров: Да бъдат здрави, да бъдат все така вдъхновени, да мислят и за миналото и за традициите, но да мислят и за това, което ни очаква напред и да не се плашат от предизвикателствата. Честит празник още веднъж на всички!

Водещ: Благодаря ви. И на вас честит празник!

• Използвахме изкуствен интелект в кандидатстудентската кампания, работим по проект за виртуална реалност
• Две от международните ни програми са с Китай и Русия, казва проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС в специално интервю за вестник „Стандарт“

Проф. Димитров, УНСС навърши 101 години на 21 май. Как ще се проведат честванията по време на пандемия? Когато университетът е създаден, това е било също в период на тежки времена и събития, а 100 години по-късно Вие управлявате университета в интересни времена.
Да, така се случи, че моят мандат започна с пандемията, която промени много неща. Но по отношение на честванията ние имаме опит от миналата година, когато трябваше да отбележим нашата стогодишнина по време на епидемиологичните мерки. Тогава ние заложихме на онлайн чествания с използване на социалните мрежи, с дигитална кампания и с възможности да покажем нашия университет. Тази година ще продължим по същия начин, тъй като все още не е добре да събираме толкова хора на едно и също място.

Колко са студентите Ви?
Те са 16 000, но нашият семестър вече приключи онлайн, а в момента сесията продължава по същия начин. А едно такова честване предполага събиране на значително количество хора. Затова ние съчетахме честването на годишнината с Дните на отворените врати на УНСС – една много добра инициатива, която ние провеждаме за първи път, излъчва се онлайн и на нашия уебсайт, и във фейсбук. Всички катедри, факултети и ректорското ръководство представят нашия университет по подходящ начин. И това е насочено към кулминацията на 20 май, когато ще представим алманаха на нашия университет и ще се проведат традиционните събития в много ограничено физическо присъствие – поднасяне на венци, засаждане на 101 рози в чест на годишнината – като символ на празника ни. В тези времена трябва да правим възможното за честването на празниците ни – миналата година бяхме подготвени за голямо тържество в нашата аула „Максима“, но за съжаление то се отложи, в момента времената са такива – здравето на хората е преди всичко друго.

Вие първи дигитализирахте обучителния процес. Какво е предизвикателството пред следващите сто години?
Това, че пандемията ни подбутна да станем по-дигитални, не означава, че след това трябва да се върнем към традиционното преподаване. Ние и сега развиваме тези възможности за онлайн лекции в магистърското обучение. Онлайн конференции и събития се проведоха през тази година, при това в някои случаи с увеличено международно участие и увеличен брой на участниците, защото дигитализацията дава много нови възможности. Имаме няколко големи международни проекти, единият от които е по мрежата „Европейски университети“ и се казва ENGAGE.EU. В него дигитализацията е основен приоритет, с виртуални кампуси, с дигитализация на учебното съдържание. Мина близо година, откакто този проект стартира, провели сме няколко срещи с ректорите на университетите в чужбина, с двама от еврокомисарите обсъдихме общите проблеми на мрежите от европейски университети. Потенциалът в тази област е огромен. Буквално миналата седмица нашият университет спечели и друг проект за 5 милиона лева, където дигитализацията също е важен момент, с виртуални лаборатории и виртуални класни стаи. Но смятам, че тази година информационните технологии много се развиха, а оттук нататък ще дават още повече възможности. Започваме да мислим за изкуствен интелект, който всъщност миналата година ние вече приложихме в кандидатстудентската си кампания.

Изкуствен интелект ли проверяваше студентските тестове?
Не, по този начин по-скоро бе проверявано дали кандидат-студентите правят някакви неуместни действия на изпита – преписват, или се чува шум, неща от този род. Всякакви смущаващи шумове или движения по клавиатурата, които казват – „Да, възможно е този студент нещо да прави“ и това вече се проверява през камерата. Освен това, че използвахме изкуствен интелект при кандидатстудентската кампания, говорим вече и за виртуална реалност, където също имаме съвместен проект с една голяма американска компания, с която водим преговори в момента. Тези неща се развиват и ние искаме да ги използваме занапред.

Какви са най-големите перспективи и какво бизнесът иска от Вас в бъдеще? Имаше хакване на бази данни от НАП, имаше и проблеми в обществени поръчки.
Това са проблеми, които съществуват в дигиталния свят и ние обновяваме нашите бакалавърски програми главно през учебното съдържание, както и чрез преименуването им, за да са по-адекватни на това, което бизнесът и държавата искат от нас. Иначе бакалавърските програми се променят и обновяват по-трудно и по-бавно, защото покриват базови знания. В магистърските програми имаме повече нови – по количествени финанси например, с подкрепата на няколко големи банки. При магистърските програми залагаме на няколко неща, които вече са по-специализирани в дадена бизнес област – и по киберсигурност, и по дигитален маркетинг. Интересното е, че повечето нови магистърски програми вече са интердисциплинарни, тоест включват участието на няколко катедри. Включват и участието на хора от практиката, при това със сериозно ангажиране. Имаме вече няколко групи в магистърски програми, които са изцяло финансирани от компаниите – тоест те изпращат при нас служителите си, за да ги обучим. Това също е една много добра тенденция.

По какви други международни програми работите?
Много сериозно работим по няколко – например с Русия, където имаме една съвместна програма с два московски университета в областта на бизнес икономиката. С Китай също имаме съвместна програма по икономика – техни студенти учат две години там и след това две години в България. Търсим много такива възможности, които едновременно ни интернационализират, но и ни дават възможност да покажем това, което сме направили като университет. Кризата около пандемията малко ни забави в тези възможности, защото да набираш чуждестранни студенти в момент, когато те не знаят дали ще могат да пътуват и да дойдат, е нещо илюзорно. Но ще продължаваме да работим в тази посока. По програма „Еразъм +“ поради невъзможността да се пътува ситуацията стана по-гъвкава – съответните управляващи органи приложиха формулата за виртуална мобилност. Но по тази програма, която вече не е свързана само с мобилност, имаме много проекти за партньорства в областта на бедствията, авариите, предприемачество.