Целият потенциал на УНСС се включва в проекта на университета и „Стандарт“ за създаване на най-модерна интерактивна карта на Чудесата на България. Това съобщи ректорът на университет № 1 в дигитализацията у нас проф. Димитър Димитров при представянето на общата инициатива.

Проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС, в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“

Водещ: 40% от студентите у нас не завършват, сочат данни от публикуваната за обществено обсъждане Национална карта на висшето образование. Университетите у нас не са толкова пропускливи, колкото изглежда на пръв поглед. Защо се получава така, че такъв голям процент от студентите да не завършват? За коментар по темата сме поканили ректора на Университета за национално и световно стопанство проф. д-р Димитър Димитров. Проф. Димитров, каква е причината този процент да е толкова висок и всъщност висок ли е според вас?
Димитър Димитров: Нека да започнем малко отдалече. Обикновено обществото смята, че много лесно се влиза в университетите и много лесно се завършва. Сега пък има изненада, че всъщност много студенти не завършват. Но така е, когато гледаме средни данни за университетите. В някои университети трудно се влиза или сравнително трудно се завършва. Другаде се влиза много лесно и когато пък не го оценявате това, че сте в университет, или пък когато не е по вашите възможности, се получават такива проценти на незавършили студенти. Има различни фактори за този процент. Единият е много лесният вход наистина, защото в последните години започнаха матурите да се използват като вход, почти отпаднаха предварителните кандидат-студентски изпити. Но от друга страна пък, когато човек има 3 и нещо на матурата, то е ясно, че трудно ще се справи после с висшето образование. Другаде, където има по-висока селекция и са с високи оценки студентите, и мотивирани, което е също най-важно, си вървят нормално нещата. В нашия университет например процентът на прекъснали, не бих казал незавършващи, е около 5-8%.
Водещ: Което всъщност за щастие е малко в крайна сметка.
Димитър Димитров: Което е малко и е нормален процент, да. Защото има хора, които заминават в чужбина, сменят си местоживеенето или се появяват някакви семейни проблеми, или нещо от този род. Така че комплексни са нещата и винаги моят призив е бил да гледаме конкретните университети, че даже и професионални направления, как се развиват там нещата. Ние в момента сме и в демографска криза, и намалява броят изобщо на учениците, които биха могли да станат студенти. А капацитетът на университетите е доста по-голям. Даже в същите доклади в Картата за висшето образование беше споменато, че университетите имат капацитет да обучават два пъти повече студенти. И от там идват подобни неща, когато в стремежа си да се запълнят бройките или да се привлекат повече студенти, влизат хора, които не са съвсем подготвени за това, което ги очаква в университета.
Водещ: А всъщност можем ли да коментираме, че се свива приемът на студенти заради също потребностите на пазара на труда?
Димитър Димитров: Приемът се свива от няколко години, и то държавната поръчка, защото пак заради по-големия капацитет, който декларират университетите и който им е признат от Националната агенция по оценяване и акредитация, защото те имат тези сгради, тези преподаватели, но просто ги няма кандидат-студентите. В сравнение с преди десетина години, от 100 и няколко хиляди набор, сега са около 40 и няколко хиляди ученици, които завършват средно образование. Така че те биха могли, това е контингентът или това са хората, които биха могли да кандидатстват. Като сложите обикновено, че има десетина хиляди, които заминават в чужбина да учат, има и нежелаещи да продължат изобщо, долу-горе възможностите за по-нататъшно увеличаване на приема, на бройките на кандидат-студенти не е много голям. И затова бяха предприети такива мерки за свиване на държавната поръчка и все пак да има известна селекция в приема, поне за по-желаните и по-търсените специалности. А относно пазара на труда, работодателите казват, че им трябват хора – и инженери, и икономисти, и учители ако щете, и хора от държавната администрация. Така че не е това проблемът – че пазарът е препълнен със специалисти.
Водещ: А имате ли наблюдения всъщност от вашите студенти в УНСС от коя специалност отпадат най-често?
Димитър Димитров: Не, не сме правили такава класация или такава статистика точно, но долу-горе са равномерни нещата, няма някоя особена специалност, от която да отпадат. Тези 5-8% са валидни за всички. Така че нашият стремеж е и да повишаваме селекцията на студентите. При свита държавна поръчка, както беше намалена в областта на икономиката и администрацията и управлението, влизат студенти с по-висок среден успех от матурите. Така че това играе положителна роля. Има конкуренция. Ето например за сегашната кандидат-студентска кампания, която върви в момента, ние имаме близо трима кандидати за едно място, което е доста сериозно постижение. Над 5 хиляди и няколко стотин кандидат-студенти има в момента, които искат да влязат в УНСС, за около 2 800 близо места – държавна поръчка.
Водещ: А кои са предпочитаните специалности на тази кандидат-студентска кампания? Какъв е процентът на желаещи да учат в УНСС тази година?
Димитър Димитров: Ами трима души за едно място, в много специалности. Обикновено студентите изброяват всички специалности, но водещите, както винаги, са „Маркетинг“, „Финанси“, „Счетоводство“, „Информационни технологии“ – страхувам се да не обидя някой от колегите.
Водещ: Те си остават популярни, както и в предишните години.
Димитър Димитров: Да. Популярни, но тази популярност всъщност се дължи и на качеството на обучение, не само в тези специалности – бих казал средното ниво при нас е високо, но се дължи и на доста добрата информационна кампания, която проведе университетът и която проведоха и отделните катедри и факултети. Ние правихме Седмица на отворените врати онлайн, с много информационни материали, така че студентите да разберат наистина какво се учи и защо се учи, и какво се очаква от тях. И неслучайно, тъй като говорим за завършващи и прекъсващи, нашите студенти, като завършат, имат 98% реализация след това, когато са се дипломирали като специалисти с висше образование, което… по-нагоре просто не ми се вижда възможно да бъде подобрено.
Водещ: А по време на обучението им университетът помага ли по някакъв начин да си намерят стажове в сферата, която са си избрали?
Димитър Димитров: Да, имаме Център за кариерно развитие. Сега в момента върви една национална програма – „Студентски практики“, където те ходят на студентски стажове с ментори и с водещи експерти във фирмата, в която отиват. Имаме Дни на кариерата два пъти годишно, много публични лекции, много срещи с хора от практиката. Вкарахме хора от практиката в държавните изпитни комисии. Т.е. този процес върви и моят стремеж е още повече да го засилваме с изнасяне на част от обучението в конкретните компании, в конкретната администрация. Така много лесно евентуалните работодатели могат да се ориентират за това кой студент би им свършил работа и могат да го видят на място в реална работна среда. Така че ние подпомагаме много активно нашите студенти в търсенето на работа.
Водещ: Проф. Димитров, започна ли да се измества вече фокусът от висшето образование в чужбина? Избират ли бъдещите студенти родината си пред чуждото образование?
Димитър Димитров: През последните пет-шест години тази тенденция беше трайна. От тези 40 и няколко хиляди, десетина хиляди заминаваха за чужбина. Но последните една или две години поради Ковид епидемията повече остават в България. Но предполагам, че тази тенденция ще се запази, на известен процент, които заминават в чужбина. Но известна част от тях и се връщат. Имаме и в нашите магистърски програми хора, които са завършили навън, след това учат тук магистратура. Светът стана много мобилен, така че не виждам тук някакъв проблем в това нещо. В същото време нашият интерес е да привличаме пък чуждестранни студенти.
Водещ: Така е, със сигурност. Пък и трябва да покажем и на нашите студенти, че образованието в България не е по-малко лошо, отколкото това в чужбина.
Димитър Димитров: Да. Ние например имаме програми, които работят вече с Италия и с Китай особено. Китай са интересна програма, защото те идват тук, в България. Не на разменни начала, а те учат тук, в България. С два руски университета също сключихме такива споразумения. Пандемията забави малко някои неща в подготовката тази година, но общо взето ние вървим натам.
Водещ: И за финал искам да ви попитам – къде стоим в Европейски план по образование? Как бихте определили системата ни и къде са слабите и силните звена?
Димитър Димитров: Първо, понеже Картата за висшето образование, с която започнахме, показва много добре чисто статистически какво се случва в областта на висшето образование, но в същото време показва, че в България около 30 и няколко процента от активното население, 24-30 и няколко години – не мога да си спомня точно горната граница, но 30 и няколко процента от тях са с висше образование. Докато в Европа този процент е около 39-40%. Така че още един мит беше разбит, който казва, че тук има много висшисти и много хора учат. Напротив, още повече хора трябва да учат. И тук трябва да се включи ученето през целия живот. Да се подобри връзката с практиката – нещо, което ние в нашия университет… и не само в нашия университет, на доста места се прави. В европейски план мисля, че стоим също добре, с изключение на финансирането на университетите разбира се. Знаете, че няколко наши университета влязоха в мрежите от европейски университети. Пет български университета участват в подобни мрежи, включително и нашият Университет за национално и световно стопанство, на равни начала, напълно равноправно с водещи бизнес университети в Европа – Виена, Берген, Тулуза, Рим. Така че не сме встрани от основния поток или не сме съвсем изостанали от това нещо. Напротив, много добре се разбират и колегите, и разбиранията по тези проекти, които се работят. Но има още какво да се направи. За мен това е връзката с бизнеса и научно-изследователската дейност.

• Проектът ни ще развие туризма в България, каза ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров
• Сдружението на общините е партньор в мащабната инициатива

Целият потенциал на УНСС се включва в проекта на университета и „Стандарт“ за създаване на най-модерна интерактивна карта на Чудесата на България. Това съобщи ректорът на университет № 1 в дигитализацията у нас проф. Димитър Димитров при представянето на общата инициатива.

В нея ще участват и студентите, и докторантите, и преподавателите, каза проф. Димитров.

В иновативния проект по интерактивен начин ще присъстват както вече създадените в кампанията „Чудесата на България“ над 30 маршрута за културно-исторически туризъм, така и възможност всеки сам да чертае своето вълнуващо пътешествие из символите на страната ни. Нещо повече – модерната платформа ще съдържа както информация за Чудесата на България, така и легендите за тях.

Над 100 души – представители на изпълнителната власт, дипломатическия корпус, Сдружението на общините, научната общност се събраха в аула „Максима“ на УНСС за представянето на проекта. Специално участие имаха министърът на туризма Стела Балтова и Негово величество Симеон Втори. Приветствие към участниците в инициативата направи българският еврокомисар Мария Габриел. Събитието бе открито със специалното изпълнение на едно от най-големите чудеса на България – Бистришките баби.

Проф. Димитров посочи, че УНСС е на първо място сред университетите по дигитализация. А „Чудесата на България“ е най-голямата кампания за популяризиране на културно-историческото наследство. Затова е нормално двете институции да обединят усилията си в общата кауза.

Целта на интерактивната карта е в нея да бъде събрана цялата информация за определено място – инфраструктура, възможности за инвестиции, културни събития, особености на кухнята, обичаи, фестивали. Това ще помогне за популяризиране на обектите, ще доведе повече туристи и в крайна сметка ще ускори развитието на региона. Затова партньор на инициативата е Сдружението на общините в България. Картата ще бъде качена в информационния европейски облак за културно-историческо наследство и ще стане част от програмата на Еврокомисията за дигитализация.

„Ние не чакаме някакво финансиране, всичко зависи от нашия дух“, заключи проф. Димитров.

Водещ: Проф. Димитров, как вие ще определите датата 24 май?
Димитър Димитров: Винаги е много светла дата, много празнична, много тържествена. В същото време свързана с много спомени – още от началните детски години когато човек започва да изучава азбуката. Винаги нахлуват едни такива спомени за първата учителка и за всички останали учители, които са ни помагали да се развиваме в своя път във всяко едно отношение.
Водещ: А какви са вашите спомени за този празник – връщате ли се всяка година в детството си, към цветята, към манифестациите на площадите?
Димитър Димитров: Да, винаги го свързвам с нещо тържествено. И времето също спомага за това нещо. Но цялата атмосфера и това наистина показват, че е най-хубавият български празник, най-народният български празник, най-естественият български празник – с тържествените шествия, с поднасянето на цветя, с уважението към учителите, с признателността към тези, които са ни научили и техните предци разбира се. Така че винаги има много добро настроение.

Водещ: Пандемията от Ковид-19 ще попречи ли днес на хубавото настроение на хората?
Димитър Димитров: Надявам се, не. Няма да има такива големи събирания на хора. Но празникът е в сърцата на хората, така че виждате и абитуриентите със своите балове празнуват, минават матурите и хората започват да мислят вече за кандидатстудентската кампания, а и всеки по свой начин отбелязва този наистина най-български празник.

Водещ: Според вас, тази дата важна ли е за студентите или по-скоро както споменахме в началото е по-важна за малките деца, които тепърва се сблъскват с буквите и с образованието?
Димитър Димитров: Не, не. Тази дата е важна и трябва да бъде важна за всички българи, защото българската азбука, българската писменост, българската култура са от изключително важно значение за развитието на нацията. Така че традиционно ние го свързваме с училището, но всички са имали учители, всички са получавали своите знания по-опростени в началото, но и по-сложни по-нататък, така че това е празник на всички.

Водещ: И все пак в момента живеем в интересно и динамично време. Какви са предизвикателствата пред образованието, според вас, в момента?
Димитър Димитров: Едно от големите предизвикателства е дигитализацията. Не искам да говоря много на тази тема, но нали знаете едно време как са се разпространявали книгите, и изобщо писмеността – с голямото преписване с пачите пера, сега всички сме дигитални, с много нови технологии, но това е предизвикателството, едно от тях. Другото е отварянето и на университетите, и на цялата ни образователна и научна система към световното и европейското образователно и научно пространство. Това също е голямо предизвикателство и за споделянето на учебно съдържание, и за прилагането на добри практики, и за работата в мрежа с останалите учени и изследователи от света. Така че в общи линии е това.

Водещ: Каква е връзката в днешна дата човек-книга? Защото вие казахте – вече сме много дигитализирани, много хора четат и на въпросните онлайн четци – къде остана връзката човек-книга?
Димитър Димитров: Аз мисля, че тя не е изчезнала и няма да изчезне, защото книгата има различни съдържания или формата по-скоро се променя, но съдържанието е едно и също – дали четем книгата на лаптопа или на специално устройство, или е хартиена – някои имат и носталгия към това, други предпочитат електронните устройства, но връзката ще бъде такава, малко тривиално, но книгата е прозорец към света и дава много нови неща, които иначе няма как ние да видим през нашия собствен опит. Пък и нека да помечтаем малко – книгите ни дават точно това.

Водещ: Така е, абсолютно. И за финал какво ще пожелаете на нашите слушатели?
Димитър Димитров: Да бъдат здрави, да бъдат все така вдъхновени, да мислят и за миналото и за традициите, но да мислят и за това, което ни очаква напред и да не се плашат от предизвикателствата. Честит празник още веднъж на всички!

Водещ: Благодаря ви. И на вас честит празник!

• Използвахме изкуствен интелект в кандидатстудентската кампания, работим по проект за виртуална реалност
• Две от международните ни програми са с Китай и Русия, казва проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС в специално интервю за вестник „Стандарт“

Проф. Димитров, УНСС навърши 101 години на 21 май. Как ще се проведат честванията по време на пандемия? Когато университетът е създаден, това е било също в период на тежки времена и събития, а 100 години по-късно Вие управлявате университета в интересни времена.
Да, така се случи, че моят мандат започна с пандемията, която промени много неща. Но по отношение на честванията ние имаме опит от миналата година, когато трябваше да отбележим нашата стогодишнина по време на епидемиологичните мерки. Тогава ние заложихме на онлайн чествания с използване на социалните мрежи, с дигитална кампания и с възможности да покажем нашия университет. Тази година ще продължим по същия начин, тъй като все още не е добре да събираме толкова хора на едно и също място.

Колко са студентите Ви?
Те са 16 000, но нашият семестър вече приключи онлайн, а в момента сесията продължава по същия начин. А едно такова честване предполага събиране на значително количество хора. Затова ние съчетахме честването на годишнината с Дните на отворените врати на УНСС – една много добра инициатива, която ние провеждаме за първи път, излъчва се онлайн и на нашия уебсайт, и във фейсбук. Всички катедри, факултети и ректорското ръководство представят нашия университет по подходящ начин. И това е насочено към кулминацията на 20 май, когато ще представим алманаха на нашия университет и ще се проведат традиционните събития в много ограничено физическо присъствие – поднасяне на венци, засаждане на 101 рози в чест на годишнината – като символ на празника ни. В тези времена трябва да правим възможното за честването на празниците ни – миналата година бяхме подготвени за голямо тържество в нашата аула „Максима“, но за съжаление то се отложи, в момента времената са такива – здравето на хората е преди всичко друго.

Вие първи дигитализирахте обучителния процес. Какво е предизвикателството пред следващите сто години?
Това, че пандемията ни подбутна да станем по-дигитални, не означава, че след това трябва да се върнем към традиционното преподаване. Ние и сега развиваме тези възможности за онлайн лекции в магистърското обучение. Онлайн конференции и събития се проведоха през тази година, при това в някои случаи с увеличено международно участие и увеличен брой на участниците, защото дигитализацията дава много нови възможности. Имаме няколко големи международни проекти, единият от които е по мрежата „Европейски университети“ и се казва ENGAGE.EU. В него дигитализацията е основен приоритет, с виртуални кампуси, с дигитализация на учебното съдържание. Мина близо година, откакто този проект стартира, провели сме няколко срещи с ректорите на университетите в чужбина, с двама от еврокомисарите обсъдихме общите проблеми на мрежите от европейски университети. Потенциалът в тази област е огромен. Буквално миналата седмица нашият университет спечели и друг проект за 5 милиона лева, където дигитализацията също е важен момент, с виртуални лаборатории и виртуални класни стаи. Но смятам, че тази година информационните технологии много се развиха, а оттук нататък ще дават още повече възможности. Започваме да мислим за изкуствен интелект, който всъщност миналата година ние вече приложихме в кандидатстудентската си кампания.

Изкуствен интелект ли проверяваше студентските тестове?
Не, по този начин по-скоро бе проверявано дали кандидат-студентите правят някакви неуместни действия на изпита – преписват, или се чува шум, неща от този род. Всякакви смущаващи шумове или движения по клавиатурата, които казват – „Да, възможно е този студент нещо да прави“ и това вече се проверява през камерата. Освен това, че използвахме изкуствен интелект при кандидатстудентската кампания, говорим вече и за виртуална реалност, където също имаме съвместен проект с една голяма американска компания, с която водим преговори в момента. Тези неща се развиват и ние искаме да ги използваме занапред.

Какви са най-големите перспективи и какво бизнесът иска от Вас в бъдеще? Имаше хакване на бази данни от НАП, имаше и проблеми в обществени поръчки.
Това са проблеми, които съществуват в дигиталния свят и ние обновяваме нашите бакалавърски програми главно през учебното съдържание, както и чрез преименуването им, за да са по-адекватни на това, което бизнесът и държавата искат от нас. Иначе бакалавърските програми се променят и обновяват по-трудно и по-бавно, защото покриват базови знания. В магистърските програми имаме повече нови – по количествени финанси например, с подкрепата на няколко големи банки. При магистърските програми залагаме на няколко неща, които вече са по-специализирани в дадена бизнес област – и по киберсигурност, и по дигитален маркетинг. Интересното е, че повечето нови магистърски програми вече са интердисциплинарни, тоест включват участието на няколко катедри. Включват и участието на хора от практиката, при това със сериозно ангажиране. Имаме вече няколко групи в магистърски програми, които са изцяло финансирани от компаниите – тоест те изпращат при нас служителите си, за да ги обучим. Това също е една много добра тенденция.

По какви други международни програми работите?
Много сериозно работим по няколко – например с Русия, където имаме една съвместна програма с два московски университета в областта на бизнес икономиката. С Китай също имаме съвместна програма по икономика – техни студенти учат две години там и след това две години в България. Търсим много такива възможности, които едновременно ни интернационализират, но и ни дават възможност да покажем това, което сме направили като университет. Кризата около пандемията малко ни забави в тези възможности, защото да набираш чуждестранни студенти в момент, когато те не знаят дали ще могат да пътуват и да дойдат, е нещо илюзорно. Но ще продължаваме да работим в тази посока. По програма „Еразъм +“ поради невъзможността да се пътува ситуацията стана по-гъвкава – съответните управляващи органи приложиха формулата за виртуална мобилност. Но по тази програма, която вече не е свързана само с мобилност, имаме много проекти за партньорства в областта на бедствията, авариите, предприемачество.

Водещ: Под мотото #ИзбирамУНСС тази седмица се проведе виртуална #СедмицаНаУНСС. Столетната институция отбелязва първата си крачка в новия век с дигитална кампания. Чрез live stream срещи кандидат-студентите се срещат с преподаватели, настоящи и бивши студенти и научават за предимствата на най-големия бизнес университет в Югоизточна Европа. Вчера бе представен юбилеен алманах „100 години УНСС“, а днес, когато е и 101-ят рожден ден на Университета, предстои премиерата на филм за УНСС.
Проф. Димитров, с какви поуки, планове и самочувствие влизате в новото столетие?
Димитър Димитров: Вие подсказахте долу-горе темата на отговора ми – ние държим на традициите и с алманаха почетохме историята, но гледаме и напред в бъдещето с точно тази, дигитална седмица на отворените врати. Дали принудително, дали целенасочено – представихме нашия университет с дигитализацията, която извършихме миналата година, с новите изследователски проекти, които нашият университет спечели, и с многото нови възможности, които даваме на нашите студенти да се развиват в съвременните условия.
Водещ: Казахте, че в известна степен дигитализацията е била принудителна, вероятно продиктувана и от COVID кризата.
Димитър Димитров: Да, така е. Това беше пусковият фактор, тригерът, който ни задейства, но всъщност трябваше да се направи. Както съм казвал нееднократно, много сме инвестирали в електронизацията, за това и толкова бързо се справихме. Знаете, че за около 2-3 дни минахме към изцяло онлайн обучение. То ще се развива и по-нататък. Искаме да използваме тези нови възможности максимално. Миналата година въведохме много нови онлайн възможности и за кандидат-студентите, и за самите студенти. Това беше лайтмотивът през цялото време – и при плащането, и при административните процеси, и в учебния процес. Продължаваме в тази посока, като разбира се, за нас най-важното е обезпечаването на учебният процес, образованието и научните изследвания, другото са инструменти, които подпомагат основните процеси, но и те трябва да са пълноценно работещи.
Водещ: COVID кризата попречи ли на научната дейност на университета?
Димитър Димитров: Почти не, намаляха реалните командировки, реалната мобилност, но всъщност се отвориха нови възможности. Всички колеги направиха планираните си конференции онлайн, даже разшириха обхвата, поканиха хора от цял свят – нещо, което в други условия при финансови ограничения няма как да стане. Аз самият участвах в няколко конференция в Китай, в Индия, в Япония – нещо, което нямаше как да се случи тези дни, но такава е практиката в университета. Всички разбраха ползата и възможностите да работят в мрежа, да използват съвременните технологии. Разбира се, по-добре е личният контакт и преките взаимоотношения между колегите, но ситуацията е такава, че нямаше друга алтернатива.
Водещ: Вашият университет е част от европейски университет на бъдещето, проектът предстои да се развива, но какви са първите ви впечатленията от сътрудничеството с още 7 университета от Европа?
Димитър Димитров: Да, проектът официално стартира още миналата година – юни месец. Вече има набрана инерция, разделен е на работни групи. Няколко пъти ректорите на университетите се събирахме онлайн. Един от приоритетите е дигитализацията, електронното съдържание, виртуалната мобилност, виртуалните кампуси. Благодарение на това, че ние сме вече част от този Европейски университет – ENGAGE.EU, заедно със същите университети в консорциума спечелихме втори изследователски проект. Вече се усетиха огромните предимства да работим с такива университети, да обменяме опит, всички са ценни в такива партньорства, а партньорите от цяла Европа са наистина впечатляващи: Виена, Тулуза, Манхайм, Берген. Водещи бизнес университети в цял свят бих казал.
Водещ: Което дава възможност на вашите студенти да посещават лекции в тези университети, това е идеята?
Димитър Димитров: Точно така. Това се прилага вече пилотно. Има няколко програми, които се предлагат от Виенския университет и от Университета в Манхайм. Разбира се, има още формални въпроси как да се случват нещата, но идеята за тези европейски университети е нещо като „Еърбъс“, в който участва цялата европейска промишленост. Идеята е да участват всички европейски университети. В момента има около 400 европейски университета в подобни мрежи. В България 5 университета участват в подобни консорциуми.
Водещ: Имате нов проект – Развитие на икономическото образование. Какво представлява той?
Димитър Димитров: Точно така. Това е част от оперативните програми за модернизация на висшето образование. Преди 2 седмици беше обявено класирането. Нашият университет, в консорциум с още 4 български университета и партньори от КРИБ и още 11 асоциирани чуждестранни университета, спечели този проект, който е на стойност около 5 млн. лева. В началото на юни предстои подписването. Проектът пак е свързан с общи програми, възможности за мобилност, виртуални класни стаи, виртуални лаборатории, работа с общностите. И за този, и за предишните поректи, за които говорих, важното е университетите да бъдат видими. Така че посоката, както виждате, е една и съща навсякъде и ние се стараем да я следваме.
Водещ: Над 50 са университетите, проф. Димитров, в България. Какво отличава УНСС от останалите?
Димитър Димитров: Звучи нескромно, но ние обучаваме около 60% от хората, които учат икономика, администрация и управление. Голям университет сме и сме специализирани точно в това, което нашите създатели са започнали преди 101 година, точно на 21 май 1920 година – политически и стопански науки. Ние имаме 6 направления: и право, и икономика, администрация и управление, медии, социология, журналистика. Тези кадри, които даваме на обществото, и които сме възпитавали, бих казал, не само образовали, са в основата на българската икономика. Скоро имаше едно заглавие за новото правителство, че Харвард и УНСС са с най-много министри в Министерски съвет. И това е във всяко правителство. Ето това ни отличава от останалите университети.
Водещ: Прави впечатление и връзката, която поддържате последните години с бизнеса, начина, по който си сверявате часовника, за да знаете какво търси пазарът на труда и от какви кадри има нужда.
Димитър Димитров: Точно така. Бих желая да подчертая тази тенденция, която е много отчетлива последната 1-2 години – бизнесът, големи компании или сдружения финансираха вече няколко магистърски програми, и то целево, за определена специалност. Те заплащат участието на техните хора в наши магистърски програми. Самата магистърска програма, напасването й, прекрояването й в рамките на това, което се иска, става във взаимодействие с бизнеса. Нещо, което много често се забравя и пренебрегва. Бих искал да подчертая, че сигурно половината от нашите преподаватели имат собствени компании, консултанти са някъде, заемали са висши държавни длъжности, работили са на много високи позиции. Хоноруваните ни преподаватели също идват от практиката, от бизнеса, от държавната администрация. Така че тази връзка с практиката е много тясна и ние насърчаваме това. Включваме хора от практиката и в държавните изпити, и в обсъждането на учебните планове. Трябва да се развиваме в тази посока, за да отговаряме на потребностите на държавата, на бизнеса и на икономиката.
Водещ: Интересът е взаимен, а това гарантира в голяма степен и успеха на начинанието.
Присъствено или онлайн ще продължи обучението в университета през следващия месец?
Димитър Димитров: Нашият семестър завърши миналата седмица, тъй като миналата година започнахме по-рано. Искахме да хванем топлото време, за да не е толкова високо нивото на заразяване и затова сега свършихме малко по-рано. Вече сме в онлайн сесия. Тя ще продължи, още не съм издал заповед, но в момента го обмисляме във взаимодействие със Студентски съвет. Онлайн сесията ще продължи, тъй като сме по средата на сесията и не искаме да внасяме допълнително напрежение или да стане объркване. Обмисляме и как да протекат самите държавни изпити, които могат да бъдат присъствени, но зависи, разбира се, от епидемиологичната обстановка. Водещото винаги за нас е било здравето на хората.
Водещ: Какво си пожелавате за второ столетие на УНСС?
Димитър Димитров: Пожелавам на цялата колегия и на всички студенти преди всичко да са здрави, другите проблеми се решават къде с по-малко, къде с повече усилия, но трябва наистина да се полагат много усилия и да се гледа години напред. Да не гледаме сама какво ще стане през следващата година, а да мислим за след 20-30, 100 години. Да мислим за хубавото бъдеще на нашия университет.
Водещ: Знанието в България винаги е било ценност и аз се надявам, че така ще бъде и занапред. Доказва го и историята на вашия университет, и усилията, които полагате, за да отговорите на изискванията и предизвикателствата на времето. Честит празник!
Димитър Димитров: Благодаря ви.

През следващите дни и седмици ще ви представим висшите учебни заведения, които подкрепиха „Идеалният кандидат“, новият проект на Дир.бг, който дава различни възможности за първи стъпки в кариерата и откриването на мечтания стаж. „“

Днес представяме проф. д-р Димитър Димитров, ректор на Университета за национално и световно стопанство.

Професор Димитров, УНСС вече навлезе във второто си столетие, с какъв багаж ще прекрачите в новия век?

С дигитален багаж! Определено това е новото. Ние държим на традициите и нашата история, държим на съграденото през годините, но в същото време се развиваме и уверено гледаме напред. Дали заради пандемията, дали заради солидната база по електронизацията на Университета, но ние доста бързо успяваме да се впишем в новия дигитален контекст. Смело мога да го нарека – дигитална трансформация, защото в бъдеще ни очакват още по-сериозни промени. Първо спечелихме големия проект за модернизация на висшето образование с европейско финансиране – „Икономическо образование в България 2030″. Тук дигитализацията е приоритет. В проекта ни за европейски университет ENGAGE.EU също имаме дигитално съдържание – виртуален кампус, виртуални мобилности, дигитални съдържания на учебните програми. Промяната е неизбежна и се радвам, че ние далновидно сме се насочили в тази скоростна писта много по-рано. Имам и новина в тази посока. Водим преговори за съвместен проект с една водеща американска компания за виртуална реалност. Става въпрос за огромна инвестиция и от тяхна, и от наша страна. Може дигиталният багаж да не е лек, но ние имаме потенциала да го пренесем в следващото си столетие.

Какви са поуките от Ковид в първата година на вашето управление?

Мога да кажа, че беше доста тежка година за всички. Специално искам да отделя проблемите със здравето на хората. Някои наши колеги и студенти минаха през доста тежки здравни изпитания, но за нас ръководство беше първостепенно важно да намерим начин да продължим напред. И успяхме. При това много бързо. С 20 000 студенти и 1 000 преподаватели, буквално за 2 дни, минахме на онлайн обучение.
И когато говоря за онлайн обучение, нямам предвид само камери и начин на преподаване. Визирам презентациите, видеоматериалите, единната платформата в облака. За наша чест всички се справиха без затруднения и оплаквания. Според няколкото проучвания, които направихме, оценката на студентите за дистанционното обучение е много висока. С най-голяма степен на удовлетвореност се ползват платформата ни „Уеб студент“ (92%), сайта на УНСС (84%) и предлаганите онлайн услуги (83%). Естествено, прави се сравнение с традиционното обучение, но ние нямаме друга алтернатива – здравето и животът на хората са над всичко.

Не случайно китайската дума за „криза“ се състои от два йероглифа: единия означава „опасност“, другия – „възможност“ и то „благоприятна възможност“.

Да, кризата отвори много възможности пред нас. Позволи ни да оптимизираме процеси, които досега по една или друга причина бяха неглижирани. Имахме много успехи в кандидатстудентската кампания, защото кандидат-студентите нямаше нужда да идват в УНСС. За изпитите направихме уникална система, обвързана с големи бази данни и изкуствен интелект, включително лицево разпознаване, обвързано със системата на МВР и ЕСГРАОН. Освен изпитването, направихме онлайн обявяване на класирането и онлайн записване. Дигитализирахме процесите за кандидатстване в студентските общежития в издаването на уверения.
Нашите студенти вече ползват над 21 онлайн услуги и те лавинообразно се увеличиха в последната година. Да не говорим, че са единствените в България, които имат електронна студентска книжка – комбинация от данните от студентската книжка, международната банкова карта и картата за международно разпознаване като студент. Комуникацията неимоверно се подобри. Не говоря само за учебен процес, а за всичките ни съвети – катедрени и академични, журита и др. След като се дигитализираха, научните прояви станаха много по-достъпни. Аз самият участвах в конференции в Япония, Индия, Китай и то без придружаващите проблеми с логистиката. Това е истинско предимство и всички наши колеги се възползваха от новите възможности.

И все пак, личният контакт в преподаването не е ли водещ?

Наистина, личният контакт е важен и живата комуникацията със студентите – също. Имахме и затруднения със заетостта на общежитията извън учебния процес, но като че ли възможностите преобладават. Общата ми оценка е, че Университетът се справи – и с научните изследвания, и с конференциите, и с конкурсите, и с администрацията, и със самия учебен процес.
Дори направихме грандиозно честване на 100-годишнината на Университета в условията на най-тежката пандемична обстановка – май 2020. Посрещнахме празника с над 200 приветствия от наши партньори с много силно представяне в социалните мрежи. Цяла България разбра, че ние сме на 100 години и има какво да покажем.

Вие поехте ректорското място с една амбициозна програма, какво от нещата в нея успя да се случи и какво предстои?

Скоро, по повод 500 дни от избирането ми, гледах записа от моето изказване пред Общото събрание на Университета. Всъщност, гледах този запис с голямо удовлетворение , защото всички неща са изпълнени тази година. Намаляването на учебната натовареност, така че да могат преподавателите да се фокусират върху научно-изследователската си дейност е факт. И приемът по специалности е факт. Оптимизацията на учебния процес и електронизацията на някои ключови бизнес процеси – това също вече е направено. Процесите по кандидатстване за научно-изследователска дейност и нейното отчитане, които досега дразнеха академичната общност, защото се попълваха в хартиени формуляри и бяха много трудни за обработка след това, вече са в историята. Новото ръководство успя за една година да внедри електронните формуляри и сега те даже се възприемат като нещо напълно нормално, което си е съществувало от 100 години. До скоро обаче, отговорът беше „ние това го правим от 20 години и няма нужда да се променя“. Още едно доказателство, че с хубавото бързо се свиква. Това важи и за кандидат-студентската кампания, и за записването на студентите. Една година, която открои голямата разлика.

Ето, вече правите и дигитална кандидат-студентска кампания с live stream за първи път.

Това също е нещо голямо, което трябва да бъде отбелязано. Досега не е направено. По този начин ние можем да отделим специално внимание на всяка една от нашите 43 специалности.

Какво ще кажете за международното сътрудничество?

Това е много голям скок. Нашият Университет беше класиран в Мрежата от европейски университети. В България 4 или 5 университета са в подобни мрежи. Ние сме единственият в партньорство с 6 топ бизнес университети в Европа. Благодарение на този проект – ENGAGE.EU, ние спечелихме втори проект със същите партньори, вече за научно-изследователска дейност. Съвсем скоро ще го обявим официално. Благодарение на същите тези партньори, кандидатствахме по още 10 проекта, които в момента се развиват и очакваме и оттам възможности за финансиране. Бяхме класирани от Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ (ОП НОИР) и спечелихме нов проект за 5 млн. лева. Тук не броя, както ги наричаме „малките“ проекти, но те също са за по 200-300 хил. евро и имат голям принос в нашата дейност. Печелим проекти и по ИНТЕРРЕГ, и по „Еразмус“, и по фонд „Научни изследвания“. Увеличихме капацитета си като създадохме Центъра за образователни и научни проекти. Той много улесни работата ни по кандидатстване и вече 1/10 от бюджета ни е осигурена чрез привлечени средства от научно-изследователска дейност (НИД). Ето, още един отговор на въпроса какво се случи през тази една година, в която ръководя университета.

От гледна точка на бъдещите кандидат-студенти, кое прави УНСС бизнес университет № 1?

Самият Университет! Тези 101 години са достатъчно стабилна основа за каквото и да става. Нивото е високо. Наши възпитаници са навсякъде – във всеки Министерски съвет, във всеки Борд на директорите, във всяка администрация. Студентите ни имат много добра реализация и във съдебната власт и във всички сфери на обществения живот. Връзката с бизнеса е много добра. Имаме сътрудничество с над 200 организации, които съдействат за стажовете. Бизнесът участва в подготовката на програмите и в изпитния процес. Според рейтинговата система на висшите училища за поредна година печелим наградата за най-престижно висше училище в професионално направление „Икономика“ според работодателите и преподавателите във висшите училища. Това е много престижна награда. Тя обективно показва реализацията на нашите студенти. Партньорството ни с новия проект на Дир.бг „Идеалният кандидат“ също доказва, че ние се стараем непрекъснато да предлагаме нови възможности за реализация на нашите студенти. Вие вече имате преки наблюдения колко добре работи нашият Кариерен център. Дори в условията на пандемия миналата година сме публикували 1550 обяви за стаж и работа на сайта и Фейсбук страницата на Междууниверститетския кариерен център.

Какво е отношението ви към студентските стажове?

Отдаваме голям значение на стажовете. Усвояването на практически умения трябва да започва още от студентската скамейка. Вие вече имате преки наблюдения колко добре работи нашият Кариерен център. Дори в условията на пандемия миналата година сме публикували 1550 обяви за стаж и работа на сайта и Фейсбук страницата на Междууниверститетския кариерен център.

Какъв според вас е профилът на „Идеалния кандидат“?

Смел и открит. Вие знаете че има много случай, в които определени позиции се печелят от хора, които са се представили по-добре на интервюто за работа. Животът днес е динамичен и младите хора наистина от студентската скамейка трябва да тренират уменията си за представяне пред бъдещите си работодатели. Да говоря смело за постиженията и неуспехите си. Любопитството движи света, много важно е да не спират да се учудват и да търсят.

Какво ще пожелаете на колегите си за празника?Да бъдат все така да бъдат целенасочени и уверени в това, което правят. Ние сме успешни, просто трябва да продължим да работим със сърце за каузата УНСС.

Изпълнителният директор на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) Ангелин Цачев и ректорът на Университета за национално и световно стопанство проф. д-р Димитър Димитров подписаха Меморандум за сътрудничество. Това съобщиха от пресцентъра на ЕСО. С подписите си на документа двете страни скрепиха готовността си да разширят съвместната работа между независимия електропреносен оператор на България и Университета за национално и световно стопанство, за да осигурят по-добри шансове за кариерно развитие и реализация на студентите от висшето учебно заведение.„Сътрудничеството с академичните среди и висшите учебния заведения в страната и чужбина е сред основните приоритети на ЕСО. Електроенергийният системен оператор подкрепя осъвременяването на експертния потенциал в енергетиката и е с доказани традиции в привличането на млади специалисти. Стремим се и създаваме насърчаваща и подкрепяща среда за качествена професионална реализация“, подчерта изпълнителният директор на ЕСО Ангелин Цачев по време на подписването на меморандума. Той обяви, че от 1 юни тази година Електроенергийният системен оператор започва изпълнението на програма за платени летни студентски стажове, чиято цел е да осигури възможност за придобиване на практически опит от младите специалисти в структурите на ЕСО. „Тясното сътрудничеството между висшите учебни заведения и бизнеса е от ключово значение за качественото кадрово обезпечаване на икономиката на страната и на енергийния сектор в частност“, изтъкна още изпълнителният директор на ЕСО.„За нас е чест да подпишем Меморандум за сътрудничество с такъв стратегически работодател, какъвто е Електроенергийният системен оператор. Университетът за национално и световно стопанство е най-голямото висше учебно заведение за бизнес обучение в България и региона“, каза неговият ректор проф. Димитър Димитров.

Меморандумът предвижда провеждане в ЕСО на практически занимания, обучения, стажове и консултации за студентите на УНСС. Изложения и трудови борси ще представят пред възпитаниците на университета възможностите за кариерно развитие в електропреносния оператор на България. В документа е записано още, че ще бъдат организирани съвместни публични лекции, дискусии и научно-изследователски проекти.

„Уверен съм, че с днешния акт поставяме началото на едно успешно сътрудничество между ЕСО и Университета за национално и световно стопанство, което ще ни донесе дългосрочни ползи“, заключи изпълнителният директор на ЕСО Ангелин Цачев.