05 юли 2021 г.
Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров: След дипломиранe студентите ни имат 98% успеваемост и реализация в сферата, която са си избрали
Целият потенциал на УНСС се включва в проекта на университета и „Стандарт“ за създаване на най-модерна интерактивна карта на Чудесата на България. Това съобщи ректорът на университет № 1 в дигитализацията у нас проф. Димитър Димитров при представянето на общата инициатива.
Проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС, в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“
Водещ: 40% от студентите у нас не завършват, сочат данни от публикуваната за обществено обсъждане Национална карта на висшето образование. Университетите у нас не са толкова пропускливи, колкото изглежда на пръв поглед. Защо се получава така, че такъв голям процент от студентите да не завършват? За коментар по темата сме поканили ректора на Университета за национално и световно стопанство проф. д-р Димитър Димитров. Проф. Димитров, каква е причината този процент да е толкова висок и всъщност висок ли е според вас?
Димитър Димитров: Нека да започнем малко отдалече. Обикновено обществото смята, че много лесно се влиза в университетите и много лесно се завършва. Сега пък има изненада, че всъщност много студенти не завършват. Но така е, когато гледаме средни данни за университетите. В някои университети трудно се влиза или сравнително трудно се завършва. Другаде се влиза много лесно и когато пък не го оценявате това, че сте в университет, или пък когато не е по вашите възможности, се получават такива проценти на незавършили студенти. Има различни фактори за този процент. Единият е много лесният вход наистина, защото в последните години започнаха матурите да се използват като вход, почти отпаднаха предварителните кандидат-студентски изпити. Но от друга страна пък, когато човек има 3 и нещо на матурата, то е ясно, че трудно ще се справи после с висшето образование. Другаде, където има по-висока селекция и са с високи оценки студентите, и мотивирани, което е също най-важно, си вървят нормално нещата. В нашия университет например процентът на прекъснали, не бих казал незавършващи, е около 5-8%.
Водещ: Което всъщност за щастие е малко в крайна сметка.
Димитър Димитров: Което е малко и е нормален процент, да. Защото има хора, които заминават в чужбина, сменят си местоживеенето или се появяват някакви семейни проблеми, или нещо от този род. Така че комплексни са нещата и винаги моят призив е бил да гледаме конкретните университети, че даже и професионални направления, как се развиват там нещата. Ние в момента сме и в демографска криза, и намалява броят изобщо на учениците, които биха могли да станат студенти. А капацитетът на университетите е доста по-голям. Даже в същите доклади в Картата за висшето образование беше споменато, че университетите имат капацитет да обучават два пъти повече студенти. И от там идват подобни неща, когато в стремежа си да се запълнят бройките или да се привлекат повече студенти, влизат хора, които не са съвсем подготвени за това, което ги очаква в университета.
Водещ: А всъщност можем ли да коментираме, че се свива приемът на студенти заради също потребностите на пазара на труда?
Димитър Димитров: Приемът се свива от няколко години, и то държавната поръчка, защото пак заради по-големия капацитет, който декларират университетите и който им е признат от Националната агенция по оценяване и акредитация, защото те имат тези сгради, тези преподаватели, но просто ги няма кандидат-студентите. В сравнение с преди десетина години, от 100 и няколко хиляди набор, сега са около 40 и няколко хиляди ученици, които завършват средно образование. Така че те биха могли, това е контингентът или това са хората, които биха могли да кандидатстват. Като сложите обикновено, че има десетина хиляди, които заминават в чужбина да учат, има и нежелаещи да продължат изобщо, долу-горе възможностите за по-нататъшно увеличаване на приема, на бройките на кандидат-студенти не е много голям. И затова бяха предприети такива мерки за свиване на държавната поръчка и все пак да има известна селекция в приема, поне за по-желаните и по-търсените специалности. А относно пазара на труда, работодателите казват, че им трябват хора – и инженери, и икономисти, и учители ако щете, и хора от държавната администрация. Така че не е това проблемът – че пазарът е препълнен със специалисти.
Водещ: А имате ли наблюдения всъщност от вашите студенти в УНСС от коя специалност отпадат най-често?
Димитър Димитров: Не, не сме правили такава класация или такава статистика точно, но долу-горе са равномерни нещата, няма някоя особена специалност, от която да отпадат. Тези 5-8% са валидни за всички. Така че нашият стремеж е и да повишаваме селекцията на студентите. При свита държавна поръчка, както беше намалена в областта на икономиката и администрацията и управлението, влизат студенти с по-висок среден успех от матурите. Така че това играе положителна роля. Има конкуренция. Ето например за сегашната кандидат-студентска кампания, която върви в момента, ние имаме близо трима кандидати за едно място, което е доста сериозно постижение. Над 5 хиляди и няколко стотин кандидат-студенти има в момента, които искат да влязат в УНСС, за около 2 800 близо места – държавна поръчка.
Водещ: А кои са предпочитаните специалности на тази кандидат-студентска кампания? Какъв е процентът на желаещи да учат в УНСС тази година?
Димитър Димитров: Ами трима души за едно място, в много специалности. Обикновено студентите изброяват всички специалности, но водещите, както винаги, са „Маркетинг“, „Финанси“, „Счетоводство“, „Информационни технологии“ – страхувам се да не обидя някой от колегите.
Водещ: Те си остават популярни, както и в предишните години.
Димитър Димитров: Да. Популярни, но тази популярност всъщност се дължи и на качеството на обучение, не само в тези специалности – бих казал средното ниво при нас е високо, но се дължи и на доста добрата информационна кампания, която проведе университетът и която проведоха и отделните катедри и факултети. Ние правихме Седмица на отворените врати онлайн, с много информационни материали, така че студентите да разберат наистина какво се учи и защо се учи, и какво се очаква от тях. И неслучайно, тъй като говорим за завършващи и прекъсващи, нашите студенти, като завършат, имат 98% реализация след това, когато са се дипломирали като специалисти с висше образование, което… по-нагоре просто не ми се вижда възможно да бъде подобрено.
Водещ: А по време на обучението им университетът помага ли по някакъв начин да си намерят стажове в сферата, която са си избрали?
Димитър Димитров: Да, имаме Център за кариерно развитие. Сега в момента върви една национална програма – „Студентски практики“, където те ходят на студентски стажове с ментори и с водещи експерти във фирмата, в която отиват. Имаме Дни на кариерата два пъти годишно, много публични лекции, много срещи с хора от практиката. Вкарахме хора от практиката в държавните изпитни комисии. Т.е. този процес върви и моят стремеж е още повече да го засилваме с изнасяне на част от обучението в конкретните компании, в конкретната администрация. Така много лесно евентуалните работодатели могат да се ориентират за това кой студент би им свършил работа и могат да го видят на място в реална работна среда. Така че ние подпомагаме много активно нашите студенти в търсенето на работа.
Водещ: Проф. Димитров, започна ли да се измества вече фокусът от висшето образование в чужбина? Избират ли бъдещите студенти родината си пред чуждото образование?
Димитър Димитров: През последните пет-шест години тази тенденция беше трайна. От тези 40 и няколко хиляди, десетина хиляди заминаваха за чужбина. Но последните една или две години поради Ковид епидемията повече остават в България. Но предполагам, че тази тенденция ще се запази, на известен процент, които заминават в чужбина. Но известна част от тях и се връщат. Имаме и в нашите магистърски програми хора, които са завършили навън, след това учат тук магистратура. Светът стана много мобилен, така че не виждам тук някакъв проблем в това нещо. В същото време нашият интерес е да привличаме пък чуждестранни студенти.
Водещ: Така е, със сигурност. Пък и трябва да покажем и на нашите студенти, че образованието в България не е по-малко лошо, отколкото това в чужбина.
Димитър Димитров: Да. Ние например имаме програми, които работят вече с Италия и с Китай особено. Китай са интересна програма, защото те идват тук, в България. Не на разменни начала, а те учат тук, в България. С два руски университета също сключихме такива споразумения. Пандемията забави малко някои неща в подготовката тази година, но общо взето ние вървим натам.
Водещ: И за финал искам да ви попитам – къде стоим в Европейски план по образование? Как бихте определили системата ни и къде са слабите и силните звена?
Димитър Димитров: Първо, понеже Картата за висшето образование, с която започнахме, показва много добре чисто статистически какво се случва в областта на висшето образование, но в същото време показва, че в България около 30 и няколко процента от активното население, 24-30 и няколко години – не мога да си спомня точно горната граница, но 30 и няколко процента от тях са с висше образование. Докато в Европа този процент е около 39-40%. Така че още един мит беше разбит, който казва, че тук има много висшисти и много хора учат. Напротив, още повече хора трябва да учат. И тук трябва да се включи ученето през целия живот. Да се подобри връзката с практиката – нещо, което ние в нашия университет… и не само в нашия университет, на доста места се прави. В европейски план мисля, че стоим също добре, с изключение на финансирането на университетите разбира се. Знаете, че няколко наши университета влязоха в мрежите от европейски университети. Пет български университета участват в подобни мрежи, включително и нашият Университет за национално и световно стопанство, на равни начала, напълно равноправно с водещи бизнес университети в Европа – Виена, Берген, Тулуза, Рим. Така че не сме встрани от основния поток или не сме съвсем изостанали от това нещо. Напротив, много добре се разбират и колегите, и разбиранията по тези проекти, които се работят. Но има още какво да се направи. За мен това е връзката с бизнеса и научно-изследователската дейност.