OFFNews                                                                       

04 февруари 2022 г.

Проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС: Малко е изненадващо изведнъж да започне такава реформа

Първи коментар на ректора на УНСС проф. Димитър Димитров пред OffNews.bg относно намерението на министъра на образованието акад. Николай Денков за окрупняване на държавни университети

Проф. Димитров, какво мислите за намерението на министъра на образованието и науката акад. Николай Денков за обединяване на държавни университети?

Малко е изненадващо изведнъж да започне такава реформа. От доста години се повдига темата и се казва, че висшите учебни заведения са много, но изведнъж толкова рязко поставен въпросът, и то не систематично… Нормалното е да има концепция за тази реформа и за основите, на които ще бъде извършвана, ако бъде извършвана изобщо такава реформа с идея за принципните ползи за цялото общество и висшето образование, които ще бъдат постигнати чрез такова сливане на висши училища, някои от които са с много голяма традиция, самостоятелност, създадени по различен начин.

Има и страшно много организационно-управленски въпроси, трудово-правни въпроси, международни проекти, акредитации. Не е толкова лесно да слеете два ВУЗ-а, камо ли три или четири в едно. Възникват веднага хиляда въпроса, така че сме силно изненадани от подобно развитие, и то толкова скорошно да се извърши. Това го обсъждахме и на Съвета на ректорите.

Обсъждали сте го на базата на Ваш разговор с министъра, на база информация от Ваши колеги ректори?

Лично не съм говорил, но е разговаряно с няколко колеги и тази информация беше споделена, така че се разбра за това нещо. Обсъждано е, доколкото разбрах, и в комисия в Народното събрание, така че няма смисъл и не е правилно от обществена гледна точка това да бъде скривано по някакъв начин, защото става въпрос за сериозни институции с многогодишна история и традиции. Тези стъпки би трябвало да се направят по прозрачен, открит и принципен начин. Добре е да се покажат основите за подобна реформа и да се изведат ясно ползите от едно подобно сливане.

Как то би се отразило на УНСС?

В първите варианти нас не ни брояха като че ли, че ще се сливаме с някой. Във вторите виждам сливане със Свищов и Икономически университет – Варна. Ние сме достатъчно големи и не се притесняваме от това нещо, но пак – каква да бъде ползата? Всички трябва да бъдат убедени, академичните общности в тези университети и съответните общности около тези университети, завършилите. Каква ще бъде ползата за висшето образование и за обществото от това сливане? Ако трябва да махнем един ректор или една ректорска заплата, ако това е само ползата, за мен това е безсмислено.

Как би се управлявала такава мегаструктура, която да включи сегашните университети в София, Свищов и Варна?

Много, много сложно от управленска и икономическа гледна точка. Аз и сега нямам достатъчно време, камо ли някой от ректорите да ходи във Варна или Свищов, или където и да е, за да решава там проблеми. Съответната организационна култура не е такава. Могат да се търсят по-меки форми. Имаше такава посока и стимулиране на подобно сътрудничество. Но това е дългосрочен процес, не става за един ден.

Възникват и други въпроси – студентите, които са приети тази есен как ще завършат? Влезли са в един университет, завършват втори, кога ще влезе в действие това нещо, хиляди и хиляди неща, които не знам как ще бъдат решени.

Сега Законът за висшето образование не позволява принудително сливане на университети. Той изисква решения на общите събрания…

Това е една от възможностите. Иначе ако парламентът каже: „Закриваме този ВУЗ и създаваме този и този, и този“, ние сме държавни университети, но все пак има автономия, добре е да се чуе мнението и на академичните общности и да се видят критериите, по които това нещо ще става и, пак казвам, ползите за обществото и за висшето образование.

Ние участваме в мрежа от европейски университети – ENGAGE.EU – и перспективната цел е създаването на европейски университет или функционирането на такъв. Проектът е за 3 години, ще се финансира за още три години, има общи дейности. Не са от днес за утре нещата, защото между тези водещи икономически университети на Берлин, Виена, Берген, Тулуза, Манхайм. Не може веднага да стане такова нещо, искат се и разбиране, и споделяне на това, което става, и разбиране на общата академична култура и обща, между отделните държави. Не се пришпорва този процес. Европа финансира подобно сътрудничество, опознаване и споделяне на ресурси, но не и толкова силово – за един ден или за половин година. Просто е различен подходът. И при нас се появяват в рамките на европейския проект много въпроси, които трудно намират решение и даже не знам кога ще намерят решение, а тук… прибързаните решения не са добри.

Как реагират студентите?

Да, и студентите ще имат много въпроси. Ние сега сливаме администрации и преподаватели, но специалности: кой къде учи, как се комбинират тези неща не знам. Това не е обсъждано изобщо. Ако нещо има на масата, за да се мисли върху него, но такова чисто механично сливане не е добре.

С Ваши колеги ректори обмисляте ли да поискате среща с министъра? Редно е да чуете от първа ръка какви са намеренията, а не от мен, не от журналистите.

Да, разбира се. Ние призовахме колегите, ако имат подобни разговори, да се обръщат към Управителния съвет на Съвета на ректорите. Това беше написал и проф. Герджиков – Вие сте публикували чата. На 22-ри сме свикали Общо събрание на Съвета на ректорите, където ще се обсъждат тези въпроси. Ние ще поканим и министъра, и министъра на финансите, защото идеята първоначално беше да коментираме бюджетите, но изведнъж изникна тази тема, която не знам дали изобщо е в дневния ред.

Тоест очаквате разискване там, а не на отделна среща?

Не знам доколко ще ескалират нещата, защото чувам и противоположни сигнали – че сега бил даден заден ход, че само се обмисляла идеята. Не знам, но без документ, върху който да мислим, да го разглеждаме, как академичната общност да приеме това и доброволно да каже: „Да, ние се сливаме с този и този?“, като не сме видели нищо написано? Само разговори.

Нормалното е винаги да се публикуват намеренията и да се изложат, и да се намери форум, да има обсъждане, да се включат повече хора в това обсъждане и тогава да се случат нещата. Иначе много, така, става на тъмно.


Вестник „Труд”

 

04 февруари 2022 г.

Проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС: От механично окрупняване няма да произлезе нищо

Имаше информация, че са извикани няколко ректори от УАСГ и висшите училища по изкуствата, с които са водени разговори за обединения. Информацията, че и нас икономическите университети ще ни обединяват, още повече ни изненада, посочва ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров.

Една реформа във висшето образование, при това толкова сериозна, трябва да бъде поставена по сериозен начин пред всички, за да може да бъде обсъдена и да се убедят всички, че това е в ползва на обществото и на висшето образование. От такова механично сливане няма да произлезе нищо. Не знам дали това е дневният ред на обществото при ток, енергия, коронавирус, бюджет.

На управителен съвет на ректорите обсъдихме въпроса. Бихме искали да видим написани ясни критерии за това нещо как ще става. Защото някои са по територия, в Студентски град например, другаде са по научни направления. Виждам, че нас ни сливат със Свищов и Варна. След като се види какви са критериите, да се каже и каква е ползата от сливане или обединяване. Това ни изправя пред хиляди проблеми – трудово-правни, организационно-управленски, чисто стопански, международни проекти, академично развитие, вътрешно-нормативна уредба, която не знам кога ще се оправи. Толкова масово да става това нещо и без ясни ползи, не мога да си го представя. И да постигнем 15-16 университета, какъв ще е бъде крайният резултат?, допълва проф. Димитров.


Фокус                                                                       

08 декември 2021 г.

Проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС: Бизнесът и държавата нека са по-активни в работата си с българските студенти

Проф. д-р Димитър Димитров, ректор на Университета за национално и световно стопанство (УНСС), в интервю за дневния блок „Добър ден“ на Радио „Фокус“.

Водещ: УНСС е сред водещите три университета по брой студенти за академичната 2020-2021 г., която е 101-ва за учебното заведение. Ректорът проф. д-р Димитър Димитров е гост в ефира на Радио „Фокус“. С него ще разговаряме за студентския празника, за 360-градусовия дигитален пръстен, който предлага университета, за предизвикателствата пред студентите в контекста на обстановката у нас. Честит празник.
Димитър Димитров: Благодаря, честит празник на всички. Днес е голям ден за бивши, настоящи и бъдещи студенти.
Водещ: УНСС е един от най-желаните университети у нас, спрямо броя записали за тази академична година. Кои са най-предпочитаните специалности?
Димитър Димитров: Ние имаме над 40 бакалавърски и 83 магистърски програми. Безспорен фаворит тази година е специалност „Маркетинг“. Но има още 5-6 специалности, които традиционно са много желани от студенти – „Финанси и счетоводство“, „Право“. Има и по-малки специалности в зависимост от тяхната специфика, също са желани и в зависимост от това колко бройки има и каква е потребността от тях. Университетът е предпочитан от българските студенти.
Водещ: Споменахте потребност. Къде студентите намират реализация – у нас, в чужбина? По специалността си ли – следите ли това?
Димитър Димитров: Да, ние поддържаме връзки с нашите студенти. Аз и като ръководител на катедра съм го правил, и от рейтинговата система, от която следим класацията, също има такъв показател. Около процент и нещо-два е равнището на безработица сред завършилите студенти на УНСС, което на практика е нулева безработица. И нашите студенти се реализират това, което учат – икономисти, прависти, социолози, управленци, работещи в медиите, тъй като имаме „Медии и журналистика“. Така че за това, за което ги учим, там се реализират. За тяхната реализация съдим и от срещите с бизнеса. Половината от делегациите, с които се срещам, са завършили нашия университет или пък различни проекти, които имаме, така че успешна е реализацията.
Водещ: Колко са чуждестранните студенти тази година?
Димитър Димитров: При нас това не е толкова добре развито като направление заради пандемията, която пречи на доста процеси, които се случиха. При нас има около 200 студенти по програма „Еразъм“, които са на обменни начала по един семестър, около 100 и няколко чуждестранни студенти от диаспората, които са със специално постановление и относително малък брой други, които постъпват по традиционния начин. Но имаме перспективи за такова развитие с Турция, особено сега се развиха контактите с руски университети, където имаме идеи за съвместни програми с тях. Така че ние, като ръководство, сме си поставили като приоритет привличането на повече чуждестранни студенти. Искам обаче още нещо да отбележа – ние сме част от един голям европейски консорциум от 8 университета, където нашите студенти могат да учат засега онлайн в останалите 7 водещи университета във Виена, Манхайм и други градове в Европа. И тази възможност използваме активно, а това важи и за студентите от тези университети, които също могат да учат при нас на разменни начала в рамките на проекта и да бъдем като един европейски университет.
Водещ: Имате съвместни дуални програми. Разкажете ни за тях.
Димитър Димитров: Те са няколко. Този процес смятаме да го засилим. Това е на първо място с Китай, където има дуална бакалавърска програма и около 60-70 човека, които учат две години там и две тук. Предстои есента да дойдат. Имаме такава програма с университета в Рим и още една, която за съжаление приключи – с университета в Нотингам. Горе-долу принципът е на обменни начала или известна част от нашите студенти отиват там или пък, ако има интерес към нас, както е от Китай и от Русия, техни студенти да дойдат тук. Търсим механизми за такова сътрудничество и мисля, че това е полезно както и за нашия университет, и най-вече за нашите студенти, така и за чуждестранните студенти, които са избрали УНСС като Алма Матер.
Водещ: УНСС предлага над 20 електронни услуги за студентите си. Как се адаптирате към така наречената нова реалност, в контекста на времето и условията, в които живеем?
Димитър Димитров: Това беше и е приоритет на Ректорското ръководство откакто аз съм ректор. Но пандемията ни стимулира да въведем още повече неща. Традиционно в университета имаше едни големи опашки от 4-5 хиляди души за кандидатстване, за записване, за подаване на документи. Не знам дали сте ги виждали в Студентски град, след това за записване за общежития са пак същите хора. Ние приемаме около 4000 и няколко стотин студента годишно, което създаваше много проблеми и пък и вече стана недопустимо от гледна точка на епидемиологичните мерки. С усилията на нашата IT дирекция, ние създадохме над 20 и няколко онлайн услуги за студенти. И се оказа, че може, защото традиционният отговор доскоро беше – ние така го правим от 20 г., защо да променяме този процес. Но се оказа, че е удобно и за студентите. Ние имахме и доста добра база със системата „уеб студент“, където студентите си гледат оценките, провеждаме анкети оттам, много услуги предоставяме, банкови плащания, електронна студентска книжка. Просто това е бъдещето и аз не мисля, че човек трябва да си губи време, за да извади едно удостоверение, да ходи до университета, половин ден да чака там някъде, да го занесе в общежитието. Всичко това сме го направили сега електронно.
Водещ: Може ли да се говори за ръст на дистанционното обучение предвид и обстановката, в която се намираме?
Димитър Димитров: Да. Сега ние сме, терминът не е много точен, дистанционно обучение или неприсъствено обучение, отдалечено обучение, което е сегашната форма, тъй като има ограничения за учебен процес в университетите. Но традиционно, много години има класическото дистанционно обучение, където студентите преди посещаваха по-малък брой лекции, но получаваха доста повече учебни материали и се работеше с тях през една платформа за дистанционно обучение. Сега има засилен интерес към дистанционното обучение, защото това позволява студентът да работи, да си управлява сам времето за самоподготовка. Но всъщност основният ни приоритет от новото направление е присъственото обучение, което е над 90% от нашите студенти.
Аз мисля, че с развитието на информационните технологии, ще има много повече възможности за традиционното редовно обучение и за традиционното дистанционно обучение. Те да се развият още повече, защото компаниите, които предлагат и софтуер, и хардуер в това отношение, много се развиха в последната година. Това тръгна от пандемията, търсейки се решения. Вместо човек да стои само пред монитора и там да вижда едно малко екранче, сега има по-модерни камери, модерни микрофони и всякакви други възможности, да не говоря за по-нататък – добавена реалност и виртуална реалност.
Водещ: Проф. Димитров, пред какви предизвикателства е изправен българският студент днес?
Димитър Димитров: Те не са малко, но единият проблем е свързан с финансирането на университетите. Все пак ние се сравняваме с Европа, но техните бюджети са доста по-добри. Това оказва отражение върху всички процеси, които стават в един университет – и по-добрата учебна база, общежитията са сериозен проблем, подготовката на преподавателите, защото когато заплатата е по-малка, ние се сравняваме с развитите страни, преподавателят взима повече часове, търси си допълнителна работа. Това също влияе върху качеството на учебния процес. Би ми се искало да има повече възможности за кариерно ориентиране. Ние го правим в нашия университет, но вие ме питате общо за всички студенти. Компаниите, бизнесът, държавните структури ми се иска да бъдат по-активни и то насочени именно към студентите още докато са на студентската скамейка, за да ги привличат за стажове, за работа с тях, за да могат по-бързо и по-лесно да се адаптират към процесите след това. Предизвикателството е и глобализацията, защото ние ставаме все по-глобални. Ето примерът, който ви давам с този наш европейски университет, в който ние участваме, студентът трябва да знае или английски, или френски и то на добро равнище, или немски, за да може да участва в такива курсове, където да види и нови неща, и друг тип преподаване, и други материали, с които разполагат техните студенти. Така че пожелавам на студентите освен празника и да учат повече, да се развиват повече, но и да си вярват повече. Ние сме доказали заедно с тях, че те могат да намерят успешна реализация навсякъде.
Водещ: За тази академична година в УНСС са се записали 14 600 студенти. Какво ще пожелаете на днешния празник, не само на тях, на всички български студенти, които ни слушат – бивши, настоящи?
Димитър Димитров: Но първо им пожелавам да са здрави, това е най-важното в тази ситуация. Да си вярват повече, да гледат малко по-оптимистично. Ние като нация малко черногледо гледаме – това е лошо. Сравняваме се с някакви супер високи стандарти, а не гледаме развитието, което ние сме направили. Така че им пожелавам малко повече оптимизъм, повече усмивки, но и повече посветеност в това, с което се занимават, защото то ще им донесе резултати в бъдеще в тяхната професионална реализация.
Водещ: Не мога на финала на нашия разговор да не ви попитам, какви са вашите спомени от 8-и декември?
Димитър Димитров: Много хубави са, надявам се за всички бивши студенти младежките години да са такива. 8-и декември си е празник на българските студенти традиционно. Така че хубави спомени, само това мога да кажа.
Водещ: Да пожелаем отново хубави спомени и на настоящите студенти. Благодаря ви за това включване в ефира на „Фокус“.
Димитър Димитров: Благодаря ви и аз.


On Air                                                                       

08 декември 2021 г.

Ректорът на УНСС: Заради „зелените сертификати“ не можем да започнем присъствено обучение

Вече има известна умора от онлайн обучението, посочи проф. Димитър Димитров.

Дигитализацията е от нарастващо значение във всички висши учебни заведения, а пандемията заради коронавируса и онлайн обучението ускориха този процес. Как се създава качествено дигитално образование?

„Научихме, че и по този начин може да се провежда обучението. В началото беше предизвикателство и интересно за студентите, но в последната година и половина възможностите за онлайн обучение се развиха много. В бъдеще ще има още повече възможности за добавка към присъственото обучение. Усвояването на материала зависи от този, който го усвоява„, каза ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров в „България сутрин“.

Той отбеляза, че вече има известна умора от онлайн обучението, а студентите питат кога започват присъствено обучение.

„Поставени сме в такава ситуация, че с тези „зелени сертификати“ не можем да започнем. Имаме около 17 хил. студенти, сигурно 15-20% от тях имат „зелен сертификат“ и няма как да започнем. Надявам се втория семестър да продължим присъствено“, заяви проф. Димитров пред Bulgaria ON AIR.

В УНСС използват единна платформа за всички, която предлага доста възможности, стана ясно още от думите му. А дигиталното образование е дало допълнителни знания и умения на студентите.

Проф. Димитров коментира и 11-ото издание на рейтинговата система за висшите училища.

„Има около 200 индикатора, които малко объркват потенциалните кандидат-студенти. Предназначена е за хора, които не познават системата – да се ориентират. Имам доста критики към самата система. Има бутикови университети, които имат една специалност с 10 човека и са по-напред в класацията“, посочи ректорът на УНСС.