24 часа 
17 септември 2021 г.
Образование наблюдател 
13 септември 2021 г.
Агенция „Фокус“ 
03 септември 2021 г.
Проф. д-р Димитър Димитров: Преподавателите и студентите изразяват повече желание за присъствено обучение, но все пак трябва да отчитаме и рисковете за здравето ни
Проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“
Водещ: Учениците започват присъствено тази година, но какво се случва със студентите? Това е следващата ни тема в блока „Добър ден, България“ днес. Как ще започне учебната година в УНСС ще ни каже ректорът на учебното заведение проф. д-р Димитър Димитров. Много се радваме, че сте с нас днес. Кажете ни как ще започне вашият университет учебната година?
Димитър Димитров: Ние планираме да започнем присъствено от 20 септември, но наблюдаваме и обстановката, която е свързана с епидемията, но засега всичките ни планове са свързани с присъствено обучение. Разбира се имаме и резервен вариант, защото вече натрупахме много опит от изминалата година и половина вече, но засега присъствено.
Водещ: Студентите доволни ли са или по-скоро им се иска пак да са дистанционно? Какво чувате от вашите колеги и ръководители на катедри?
Димитър Димитров: Това е субективно разбира се, но по-скоро нагласите са да бъдем присъствено, защото наистина периодът за онлайн обучение стана доста дълъг. И студентите, и преподаватели изразяват повече желание за присъствено, но все пак трябва да отчитаме рисковете за здравето ни. Така че, ако има по-голяма опасност или попаднем отново в червена зона, ще преминем към онлайн обучение.
Водещ: Да, действително трябва да се следи епидемичната обстановка. Предполагам вече сте се специализирали в дистанционното обучение, какви методи използвате?
Димитър Димитров: Миналата година ние много ударно, буквално за 2 дни от петък до понеделник минахме на онлайн обучение и то без да спираме учебния процес. А сега тук си говорим, че буквално за 2 часа можем да го направим, защото колегите вече имат много опит, студентите също натрупаха много опит. Ще бъде интересно за първокурсниците как се работи с тези системи, затова ми се иска поне няколко седмици да бъде присъствено обучение, пък после, ако се наложи, за да може да свикнат с тези информационни технологии. Платформата, която използваме, позволява тези възможности. Ние инвестирахме в IT структура също и миналата година единият от семестрите използвахме така нареченото хибридно обучение – половината поток са тук, слушат лекцията присъствено, но половината поток през интернет могат да гледат от вкъщи, т.е. имаме варианти за това нещо, но все пак здравето трябва да е на първо място.
Водещ: Какво чувате от колегите си, трудно ли е да се преподава изобщо дистанционно? Все пак контактът човек с човек е по-различен и какви са предизвикателствата?
Димитър Димитров: Ние правихме няколко анкети със студенти и с преподаватели. Оценката за дистанционното обучение и за начина, по който вървеше, е висока. Аз не виждам друга алтернатива, ако около нас бушува епидемия и има опасност за хората. Но начинът, по който се извършва това обучение – всички бяха доволни, получихме високи оценки от студенти и преподаватели. Но наистина това изисква нов начин на подготовка на лекциите, нов начин на комуникация, мотивиране на студентите. В известен смисъл е предизвикателство. Не е много лесно, аз също имам личен опит като преподавател, да гледаш монитора няколко часа без контакт със студентите, но пак зависи от аудиторията, зависи от лектора. Така че нещата не са еднозначни.
Водещ: Със сигурност като сме вкъщи мотивацията пада – дали ще е за работа, дали ще е за университет, хората не се чувстват до такава степен мотивирани да работят или да учат. По тази логика едно дистанционно обучение може ли чрез него да се получи качествено висше образование?
Димитър Димитров: Може, да. Ние сме имали тук спорове със студентите, особено в началото на пандемията, когато се смяташе, че това ще мине за два месеца или защо налагаме такива мерки. Стига човек да е мотивиран, обучението, образованието е учене през целия живот наистина. Човек се учи докато е жив. Така че досега има известни трудности, някой не е успял да си прочете учебника или да чуе лекциите, а ние осигуряваме такава възможност на всички, има възможност да се навакса и то много сериозно по-нататък. Така че за мен, имало е доста по-тежки периоди и пак са се учили, и пак са правили открития, имало е развитие на обществото. Така че да не драматизираме толкова ситуацията специално с обучението. Здравето е по-важно.
Водещ: Имаше ли голям наплив към вашия университет тази година?
Димитър Димитров: Има, да. Традиционно към нас има такъв да го наречем наплив, интерес на студенти. Запазваме миналогодишните нива, които бяха много добри. В момента тече кампанията за записване на магистри, също с добри темпове. До 16 септември приемаме магистри и още малко ще удължим този срок за около 80 магистърски програми, някои на английски, някои съвместни с няколко катедри на други университети. Традиционно нашият университет се ползва с добро име и добро търсене между кандидат-студентите.
Водещ: Какъв е съветът ви за първокурсниците тази година, бакалавър? Какво ще ги посъветвате като нови студенти, като хора, които тепърва стъпват във висшето учебно заведение?
Димитър Димитров: Предстоят им няколко интересни години в университета. Това е предизвикателство, средата вече е различна. За съжаление пак да кажа, има разлика между това, което като атмосфера, като култура се оформя в средните училища и в университета, което ние смятаме, че трябва да бъде. Така че тази разлика сигурно трябва да бъде преодоляна. И разликата не е в полза на средните училища. Така че на тези нови първокурсници ние ще им пожелаем успех, здраве преди всичко, но и да бъдат готови за нови предизвикателства и нов начин на отношение към ученето. Общото виждане, че това в Студентски град и студентски живот не е точно така.
Водещ: Със сигурност. Животът като студент, а и това да учиш в университет е много по-различен от това да учиш в училище. Малко или много вече всичко зависи от самия теб.
Димитър Димитров: Да, налага се персонална мотивация, особено в тази обстановка сега с пандемията, персонална организация. Няма го класния ръководител, няма ги родителите, които да проверяват бележника, а ние имаме вече и електронни студентски книжки, не се вижда наистина какви оценки се дават. Очакват ги интересни години.
Стандарт 
03 септември 2021 г.
Студентите дават шест на дистанционното
Онлайн преподаването вече е с повече камери, имаме нови магистърски програми, казва ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров в специално интервю за в. „Стандарт“
– Проф. Димитров, дистанционно или присъствено обучение – това стана традиционният въпрос тази година?
– Подготвяме се за присъствено обучение и така сме направили разписанието си. Но имаме и готовност за преминаваме към онлайн подготовка, ако има централни мерки и подобно нещо се наложи. В програмните продукти, които ползваме, вече има развитие и доста повече камери. Ремонтирахме зали, в които може да има възможност за хибридно обучение, така че имаме готовност за план Б.
– Как върви приемът в магистърска степен?
– Нормално, имаме около 88 магистърски програми, като 6-7 от тях са нови. Те са свързани с изкуствен интелект, с анализ на данни. Повечето от колегите обновяват самите дисциплини, а не наименованията на магистърските програми. Новият момент е, че има няколко програми, свързани с регионално развитие и управление – те са продукт на две или три катедри, които заедно са ги направили.
– Какъв беше интересът на студентите, знам, че имахте намаление на бройките за първи курс?
– Да, но до голяма степен компенсирахме с приема на студенти в платено обучение, така че запазваме нивото от миналата година.
– Правили ли сте анализ как се отрази дистанционното обучение на студентите?
– Непрекъснато обсъждаме това на ректорски съвет, на ректорско-декански съвети, но направихме и две социологически проучвания със студенти, които дадоха доста висока оценка за дистанционното обучение. Доста хора сравняват дистанционното и присъственото и първото има някои недостатъци главно по отношение на емоции, например. Но в условията на една бушуваща пандемия няма друга алтернатива, присъственото не може да се разглежда като алтернатива. За наша радост, ние не сме провалили учебна година и при нас си тече нормален учебен процес с единна платформа на обучение. Обсъждахме темата и със Студентския съвет, а и аз мисля, че е полезно в тези времена всички да се научат да работят с тези дигитални информационни технологии, а не само да бъдат на банките и да пишат по дъската или да има пауър пойнт презентация.
– Някои от студентите Ви не са от София и живеят на общежитие. Как се процедира в ситуация на дистанционно обучение – те заплащат ли таксите си?
– В общежитията ние имаме едни постоянни разходи, но има и социален момент. Миналата година ние на два пъти, съгласувано с нашия Студентски съвет, намалявахме наемите на студентите. Но това зависи от много неща – колко се очаква да продължи локдаунът, дали има шанс да продължим присъствено. Винаги сме готови на диалог и да действаме в помощ на студентите, но трябва да подчертая, че не е добре университетите да носят тази социална тежест. Всичко се покрива от бюджета на университета, но някой трябва да поеме тези разходи. Зимата там има парно, вода, охрана, не всички студенти напускат университета и тези такси някой трябва да ги поеме. Ние не попадаме в тези мерки, които държавата предприема периодично. Но миналата година, когато имахме една среща с тогавашния просветен министър Красимир Вълчев, аз полу-на шега му казах, че ние имаме 12 „хотела“ и три „ресторанта“. Но ние не попаднахме в мерките 60 на 40, а трябваше да освобождаваме хора от студентските столове и общежитията, когато спаднаха приходите. Така че и този въпрос стои. Но тогава нагласата ни беше, че ще е кратко, ще излезем в лятна ваканция, вирусът ще изчезне. Но сега ситуацията е по-различна и аз се надявам на разумен диалог с Министерството на образованието и Министерството на финансите за подпомагане на тази социална дейност.
– Вие влязохте в една европейска университетска мрежа, как се развиват там нещата по време на пандемията?
– Развиват се много добре, защото всъщност целта на тази мрежа е ние да станем по-дигитални и по-мобилни, да споделяме ресурси. Пандемията ни накара да направим по-бързо тези неща. Иначе проектът си върви, мина близо една година, но в момента върви обсъждане как да стане кандидатстването тази година заради факта, че има профилирани паралелки, които имат матури на друго ниво. Надявам се до края на октомври този проблем да се реши.
24 часа
02 август 2021 г.
Сътрудничество между университетите на по-високо ниво – добра възможност
Две или повече висши училища да обучават студенти съвместно, както и да бъде въведен статут на т.нар. проектни докторанти, предвиждат последните промени в Закона за висшето образование. Това е промяна, която отдавна трябваше да се случи. Този проблем не е нов. В последно време се насърчават интердисциплинарните, съвместните, хибридните програми, програмите между различните университети – български и чуждестранни. Нямахме решение как да се издава дипломата. Има и доста административни въпроси, които се надявам, че новите поправки ще уредят.
От моя опит като ръководител на катедра и ректор мога да кажа, че този проблем стои от десетина години. Опитвали сме няколко пъти да правим съвместни програми с други български университети, но, за съжаление, единият университет трябва да е водещ и трябва да поеме всички административни дейности, а другият просто осигурява няколко хонорувани преподаватели. Това не е от полза нито на втория университет, нито от полза на преподавателите.
Този въпрос стои, когато правим съвместни програми и с чужди университети. Издаването на съвместни дипломи заедно с тях е много по-добрият вариант, отколкото пълното уеднаквяване на учебните планове. В момента имаме действаща програма с Китай. Преди това имахме с Нотингам Трент. Трябва двете програми да са напълно идентични и студентите получават 2 отделни дипломи, но пак се губи идеята, че студентът се обучава в съвместна програма, и той показва двете дипломи. Имаме такъв въпрос сега и с проекта за модернизация на висшето образование по Оперативната програма за наука и интелигентен растеж. Нашият университет има спечелени два проекта в консорциуми. Там също стои въпросът за съвместни интердисциплинарни програми в интересни области – не само икономика, а икономика и спорт, и агробизнес, и ветеринарно дело, и химия.
Отделно от това стои въпросът за европейските мрежи от университети. На няколко събирания на ректорите на нашия проект ENGAGE.EU сме го обсъждали, като искаме да покажем, че има съвместно обучение в рамките на 7 водещи бизнес университета от Европа.
Промените в закона в тази област са в правилна посока и аз ги подкрепям, защото нещата трябва да бъдат уредени и административно, и от гледна точка на таксите, които плаща студентът. Не е редно един университет да носи цялата тежест или пък да прибира всички приходи, ако програмата е много търсена. Надявам се промените да се приемат и да се посрещнат положително. Не съм чувал възражения срещу подобен подход. Това ще засили сътрудничеството между университетите, защото нещата вече ще бъдат институционални. Не просто да привлечем двама или трима хонорувани преподаватели от някой друг университет в нашата програма. Това ще ни издигне на по-високо ниво. По подобен начин стои и въпросът с така наречените проектни докторанти. Те също могат да бъдат съвместни, между два университета, в рамките на даден проект, което поставя много ясни цели пред докторанта и неговия ръководител и резултатите са ясно измерими.
Не така стоят нещата обаче с идеята за изследователските университети. Виждането, че ще има десетина изследователски университета, а останалите само ще обучават студенти, обрича на застой цялата система на висше образование. Образованието и науката, а и културата в университетите са неделими. При различни обсъждания на тази идея бе застъпена идеята за диференциран подход към университетите – например в хуманитарните университети няма патенти, няма и дългогодишни традиции за отчитане на научната продукция само със статии от световни бази данни, т.е. доста едностранчив подход за отчитане на науката. Това, за съжаление не бе отчетено. Тук могат да се добавят и още аргументи, които бяха споменати при обществените обсъждания – например икономическите университети имат много научноприложни изследвания, изследвания по поръчка на бизнеса или институциите, които не могат да се публикуват. Сега това не се отчита. Концентрирането на научните изследвания само в няколко университета, разположени главно в София, може да обезсмисли националната карта за висше образование. Освен диференциран подход може да се помисли и за проектен принцип на получаване на средствата за наука от изследователските университети, които в консорциуми заедно с други университети да кандидатстват за проекти и програми за научни изследвания.
TV Европа 
16 юли 2021 г.
Икономическото образование в България
Bulgaria OnAir 
15 юли 2021 г.
Ще се синхронизира ли висшето обазование с пазара на труда?
В някои икономическите университети има изкуствен капацитет, заяви ректорът на УНСС Димитър Димитров.
„Има нужда от промени, включително и законодателни, с които висшето образование у нас да покрива нуждите на страната от кадри“. Това заяви в студиото на „Директно“ главният секретар на Съвета на ректорите и ректор на УНСС Димитър Димитров.
Той уточни, че около 28 университета в страната обучават кадри по икономика. В момента се обучават около 30 000 студенти, а капацитетът е 60 000, като това бил изкуствен капацитет.
„Последните години МОН сви държавната поръчка, което започна да насочва студените към традиционните ВУЗ-ове, където се обучават инженери, а инженерите отиват там, където се обучават икономисти“, обясни Димитров.
Остава проблемът със специалности, които са важни за самата държава и икономиката, но интересът към тях не е голям.
„Затова бяха създадени защитените специалности, това е и целта на Национална карта на висшето образование в България“, каза още ректорът на УНСС.
„На фона на подробната информация, могат да се взимат по-добри решения за бъдещето на висшето образование. Национална карта няма да определя как ще се развиват ВУЗ-овете и специалностите. Това са решения на МОН, на НС“, уточни Димитров.
Той подчерта, че не е нормално университети с техчинески профил, да въведат хуманитарни специалности. И обратното.
„Имало е случаи, в които един преподавател е обучавал по девет дисциплини, което не е гаранция за качество“, категоричен е проф. Димитров. И уточни, че за да стане по-ефективно обучението, там където не са силните на някои ВУЗ-ове, самото министерство свива държавната поръчка.
„Ние от Съвета на ректорите настояваме за по-диференциран подход при разкриването и закриването на филиали“, заяви главният секретар.
Той подчерта необходимостта от законодатлени промени, с които един студент да може да се обучава паралелно в два университета.
„Например, за да да управляваш голяма болница не е достатъчно да си завършил УНСС, така че няма да е лошо един семестър да има обучение в медицински университет“, заяви ректорът на УНСС.
Bloomberg 
08 юли 2021 г.
Проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС: Да ни приемат в Шенген е естествен процес
България отдавна участва в шенгенската система – използваме информационната система, служителите от гранична полиция са минали много обучения и работят с тях. Според Европейския съюз всички технически изисквания са изпълнени. От гледна точка на това колко години са минали, присъединяването ни в Шенген би трябвало да бъде естествен процес, за да бъде изпълнен основният критерий на ЕС за свободното придвижване на хора. Това коментира проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС и ръководител на Катедра „Национална и регионална сигурност“, в ефира на предаването „Бизнес старт“ с водещ Живка Попатанасова.
„Надявам се да не сме на една крачка от влизането ни в Шенген, а наистина да влезем в скоро време. Ние сме равноправен член на Европейския съюз. Въпросът с Шенген продължава да бъде проблем за нас. Надявам се за по-решителна намеса от страна на Европейския парламент, който да придвижи този процес“.
Проф. Димитър Димитров е на мнение, че проблемите, свързани с корупцията и взаимодействието на различни лица от държавната администрация с хора от престъпния контингент, са сред пречките да бъдем приети в Шенген.
Друга тема от разговора бе кандидат-студентската кампания в УНСС.
„Миналата седмица в УНСС приключи подаването на документи. На първо класиране над 5200 кандидата подадоха своите документи, като трима човека се борят за едно място. Това са повече кандидати в сравнение с миналата година“.
УНСС е топ 3 на най-предпочитаните университети в България.
„УНСС предоставя достатъчно ниво на обучение и това го признават и студенти, които са били в чужбина и се връщат в България за магистърски програми. Скоро беше дискутиран проектът за карта на висшето образование, като няколко университета бяха в топ 3 с много висока степен на реализация на техните студенти“.
От думите на госта стана ясно, че много от студентите в УНСС си намират работа докато следват.
„Предимството ни е, че университетът се намира в София и тук има много работни места. По данни на рейтинговата система и обективни показатели от НОИ процентът на реализация на нашите студенти е около 98%. След това те получават добро кариерно развитие“.
УНСС сключи партньорство с Японско-българската бизнес асоциация.
Традиционно отношенията между България и Япония са много добри. Проведени бяха няколко работни срещи с японския посланик в България. Съществуват около 200 партньорски споразумения, като всяко от тях има конкретна специфика и приоритет. През октомври месец съвместно с асоциацията е планирана лекция в университета на главния изпълнителен директор на водещата японска козметична фирма Shiseido, разказа ректорът на УНСС.
Фокус
05 юли 2021 г.
Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров: След дипломиранe студентите ни имат 98% успеваемост и реализация в сферата, която са си избрали
Целият потенциал на УНСС се включва в проекта на университета и „Стандарт“ за създаване на най-модерна интерактивна карта на Чудесата на България. Това съобщи ректорът на университет № 1 в дигитализацията у нас проф. Димитър Димитров при представянето на общата инициатива.
Проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС, в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“
Водещ: 40% от студентите у нас не завършват, сочат данни от публикуваната за обществено обсъждане Национална карта на висшето образование. Университетите у нас не са толкова пропускливи, колкото изглежда на пръв поглед. Защо се получава така, че такъв голям процент от студентите да не завършват? За коментар по темата сме поканили ректора на Университета за национално и световно стопанство проф. д-р Димитър Димитров. Проф. Димитров, каква е причината този процент да е толкова висок и всъщност висок ли е според вас?
Димитър Димитров: Нека да започнем малко отдалече. Обикновено обществото смята, че много лесно се влиза в университетите и много лесно се завършва. Сега пък има изненада, че всъщност много студенти не завършват. Но така е, когато гледаме средни данни за университетите. В някои университети трудно се влиза или сравнително трудно се завършва. Другаде се влиза много лесно и когато пък не го оценявате това, че сте в университет, или пък когато не е по вашите възможности, се получават такива проценти на незавършили студенти. Има различни фактори за този процент. Единият е много лесният вход наистина, защото в последните години започнаха матурите да се използват като вход, почти отпаднаха предварителните кандидат-студентски изпити. Но от друга страна пък, когато човек има 3 и нещо на матурата, то е ясно, че трудно ще се справи после с висшето образование. Другаде, където има по-висока селекция и са с високи оценки студентите, и мотивирани, което е също най-важно, си вървят нормално нещата. В нашия университет например процентът на прекъснали, не бих казал незавършващи, е около 5-8%.
Водещ: Което всъщност за щастие е малко в крайна сметка.
Димитър Димитров: Което е малко и е нормален процент, да. Защото има хора, които заминават в чужбина, сменят си местоживеенето или се появяват някакви семейни проблеми, или нещо от този род. Така че комплексни са нещата и винаги моят призив е бил да гледаме конкретните университети, че даже и професионални направления, как се развиват там нещата. Ние в момента сме и в демографска криза, и намалява броят изобщо на учениците, които биха могли да станат студенти. А капацитетът на университетите е доста по-голям. Даже в същите доклади в Картата за висшето образование беше споменато, че университетите имат капацитет да обучават два пъти повече студенти. И от там идват подобни неща, когато в стремежа си да се запълнят бройките или да се привлекат повече студенти, влизат хора, които не са съвсем подготвени за това, което ги очаква в университета.
Водещ: А всъщност можем ли да коментираме, че се свива приемът на студенти заради също потребностите на пазара на труда?
Димитър Димитров: Приемът се свива от няколко години, и то държавната поръчка, защото пак заради по-големия капацитет, който декларират университетите и който им е признат от Националната агенция по оценяване и акредитация, защото те имат тези сгради, тези преподаватели, но просто ги няма кандидат-студентите. В сравнение с преди десетина години, от 100 и няколко хиляди набор, сега са около 40 и няколко хиляди ученици, които завършват средно образование. Така че те биха могли, това е контингентът или това са хората, които биха могли да кандидатстват. Като сложите обикновено, че има десетина хиляди, които заминават в чужбина да учат, има и нежелаещи да продължат изобщо, долу-горе възможностите за по-нататъшно увеличаване на приема, на бройките на кандидат-студенти не е много голям. И затова бяха предприети такива мерки за свиване на държавната поръчка и все пак да има известна селекция в приема, поне за по-желаните и по-търсените специалности. А относно пазара на труда, работодателите казват, че им трябват хора – и инженери, и икономисти, и учители ако щете, и хора от държавната администрация. Така че не е това проблемът – че пазарът е препълнен със специалисти.
Водещ: А имате ли наблюдения всъщност от вашите студенти в УНСС от коя специалност отпадат най-често?
Димитър Димитров: Не, не сме правили такава класация или такава статистика точно, но долу-горе са равномерни нещата, няма някоя особена специалност, от която да отпадат. Тези 5-8% са валидни за всички. Така че нашият стремеж е и да повишаваме селекцията на студентите. При свита държавна поръчка, както беше намалена в областта на икономиката и администрацията и управлението, влизат студенти с по-висок среден успех от матурите. Така че това играе положителна роля. Има конкуренция. Ето например за сегашната кандидат-студентска кампания, която върви в момента, ние имаме близо трима кандидати за едно място, което е доста сериозно постижение. Над 5 хиляди и няколко стотин кандидат-студенти има в момента, които искат да влязат в УНСС, за около 2 800 близо места – държавна поръчка.
Водещ: А кои са предпочитаните специалности на тази кандидат-студентска кампания? Какъв е процентът на желаещи да учат в УНСС тази година?
Димитър Димитров: Ами трима души за едно място, в много специалности. Обикновено студентите изброяват всички специалности, но водещите, както винаги, са „Маркетинг“, „Финанси“, „Счетоводство“, „Информационни технологии“ – страхувам се да не обидя някой от колегите.
Водещ: Те си остават популярни, както и в предишните години.
Димитър Димитров: Да. Популярни, но тази популярност всъщност се дължи и на качеството на обучение, не само в тези специалности – бих казал средното ниво при нас е високо, но се дължи и на доста добрата информационна кампания, която проведе университетът и която проведоха и отделните катедри и факултети. Ние правихме Седмица на отворените врати онлайн, с много информационни материали, така че студентите да разберат наистина какво се учи и защо се учи, и какво се очаква от тях. И неслучайно, тъй като говорим за завършващи и прекъсващи, нашите студенти, като завършат, имат 98% реализация след това, когато са се дипломирали като специалисти с висше образование, което… по-нагоре просто не ми се вижда възможно да бъде подобрено.
Водещ: А по време на обучението им университетът помага ли по някакъв начин да си намерят стажове в сферата, която са си избрали?
Димитър Димитров: Да, имаме Център за кариерно развитие. Сега в момента върви една национална програма – „Студентски практики“, където те ходят на студентски стажове с ментори и с водещи експерти във фирмата, в която отиват. Имаме Дни на кариерата два пъти годишно, много публични лекции, много срещи с хора от практиката. Вкарахме хора от практиката в държавните изпитни комисии. Т.е. този процес върви и моят стремеж е още повече да го засилваме с изнасяне на част от обучението в конкретните компании, в конкретната администрация. Така много лесно евентуалните работодатели могат да се ориентират за това кой студент би им свършил работа и могат да го видят на място в реална работна среда. Така че ние подпомагаме много активно нашите студенти в търсенето на работа.
Водещ: Проф. Димитров, започна ли да се измества вече фокусът от висшето образование в чужбина? Избират ли бъдещите студенти родината си пред чуждото образование?
Димитър Димитров: През последните пет-шест години тази тенденция беше трайна. От тези 40 и няколко хиляди, десетина хиляди заминаваха за чужбина. Но последните една или две години поради Ковид епидемията повече остават в България. Но предполагам, че тази тенденция ще се запази, на известен процент, които заминават в чужбина. Но известна част от тях и се връщат. Имаме и в нашите магистърски програми хора, които са завършили навън, след това учат тук магистратура. Светът стана много мобилен, така че не виждам тук някакъв проблем в това нещо. В същото време нашият интерес е да привличаме пък чуждестранни студенти.
Водещ: Така е, със сигурност. Пък и трябва да покажем и на нашите студенти, че образованието в България не е по-малко лошо, отколкото това в чужбина.
Димитър Димитров: Да. Ние например имаме програми, които работят вече с Италия и с Китай особено. Китай са интересна програма, защото те идват тук, в България. Не на разменни начала, а те учат тук, в България. С два руски университета също сключихме такива споразумения. Пандемията забави малко някои неща в подготовката тази година, но общо взето ние вървим натам.
Водещ: И за финал искам да ви попитам – къде стоим в Европейски план по образование? Как бихте определили системата ни и къде са слабите и силните звена?
Димитър Димитров: Първо, понеже Картата за висшето образование, с която започнахме, показва много добре чисто статистически какво се случва в областта на висшето образование, но в същото време показва, че в България около 30 и няколко процента от активното население, 24-30 и няколко години – не мога да си спомня точно горната граница, но 30 и няколко процента от тях са с висше образование. Докато в Европа този процент е около 39-40%. Така че още един мит беше разбит, който казва, че тук има много висшисти и много хора учат. Напротив, още повече хора трябва да учат. И тук трябва да се включи ученето през целия живот. Да се подобри връзката с практиката – нещо, което ние в нашия университет… и не само в нашия университет, на доста места се прави. В европейски план мисля, че стоим също добре, с изключение на финансирането на университетите разбира се. Знаете, че няколко наши университета влязоха в мрежите от европейски университети. Пет български университета участват в подобни мрежи, включително и нашият Университет за национално и световно стопанство, на равни начала, напълно равноправно с водещи бизнес университети в Европа – Виена, Берген, Тулуза, Рим. Така че не сме встрани от основния поток или не сме съвсем изостанали от това нещо. Напротив, много добре се разбират и колегите, и разбиранията по тези проекти, които се работят. Но има още какво да се направи. За мен това е връзката с бизнеса и научно-изследователската дейност.