2020-09-26 - 17:40

Агенция „Кросс“
23 септември 2020 г.

 

Проф.  д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС: Стартовата заплата на асистент ще стане 1300 лв. от догодина

УНСС открива годината. Какво каза ректорът? - проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС пред в. „Стандарт“

Интервю с проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС и главен секретар на Съвета на ректорите

Агенция КРОСС: Проф Димитров, вие участвахте днес на срещата на премиера Борисов с ръководството на Съвета на ректорите. На нея той ви обеща 50 милиона , с които догодина ще се увеличат заплатите на преподавателите във висшите учебни заведения. Как бихте коментирали този акт на правителството и не е ли той стъпка към париране на недоволството в академичните среди към кабинета?

Проф. Димитър Димитров: Днес ръководството на Съвета на ректорите в лицето на проф. Герджиков, председател, аз като главен секретар и проф. Белоев като зам.-председател на съвета, проведохме такава среща с премиера, вицепремиера Дончев и министъра на образованието господин Вълчев. Директно на вашия въпрос, този процес неформално за тези 50 милиона стартира може би преди около два месеца, защото се подготвя новият бюджет, така че не е много пряка връзката с протестите примерно. Но това, което ние също го коментирахме, да не се изтълкува по този начин – това е заложено още в стратегията за висше образование и в Закона за висше образование, който е приет февруари месец тази година, където се уточнява, че ще има минимална единна заплата за асистентите, които постъпват във висшите училища. И всъщност разговорът тръгна точно от това, че на някои места минималната заплата или стартовата, основната заплата на асистент, е доста ниска. Не давам примери, но да кажем малко над минималната работна заплата или ей такива неща.

Агенция КРОСС: Около 650 лв. доколкото съм запозната.

Проф. Димитър Димитров: Да. Имаше такава необходимост – в някои от университетите заплатата на професори е под 1000 лева и като сравнявате с други професии, с най-различни категории, се вижда, че има необходимост от един такъв поглед и стимулиране на висшето образование. Което през последните години претърпя доста реформи между другото, а и показа възможности с онлайн обучението миналия семестър. Те не могат нещата да бъдат винаги на едно и също ниво, има професии, които се развиват, но по-високата заплата, коментира се числото 1300 лева за стартова заплата на асистент, беше в основата на тези преговори. И на тази база бяха преизчислени – цифрата 50 милиона не е просто измислена, бяха преизчислени заплатите съобразно персонала във ВУЗ-овете. Все пак известна стъпка за главни асистенти, доценти и професори, преподаватели, които се нехабилитирани, така че горе-долу около това се завъртяха нещата.

Агенция КРОСС: По ваше мнение тези 50 млн. лева, които са заложени в бюджета за догодина, ще бъдат ли достатъчни, за да запушат пробойните в сектора, така да се каже?

Проф. Димитър Димитров: Със сигурност не, защото знаете, винаги има нужда от повече финансови средства, аз съм икономист и знам, че нуждите са винаги безкрайни, но ресурсите са ограничени. Но все пак това е една добра стъпка в добро направление. Бяха коментирани и други възможности за различни програми за научни изследвания, те също може да доведат до увеличение на доходите на преподавателите и следователите. Но все пак това е и някакъв сигнал към хората, които са заети във висшето образование и към самото висше образование. Защото на много специалности бяха намалени държавните поръчки, ВУЗ-овете се съгласиха да няма увеличение на броя на висшите училища, при акредитация да се брои само един преподавател – мина някаква реформа, която засегна интересите на университетите. Държавната поръчка беше свита последните няколко години и ние подкрепяме това, разбира се – от седемдесет и няколко хиляди, на тридесет и седем или осем, не мога да се сетя в момента, държавна поръчка.

Агенция КРОСС: Значи ли това, че се свиха нуждите от специалисти в България?

Проф. Димитър Димитров: Ами главно демографски проблеми има. Някъде може би има известен дисбаланс, но общо взето това е направлението – когато са били планирани тези държавни поръчки, броя на децата, които са можели да кандидатстват е бил 100 хиляди, сега е около 50 хиляди максимум. Така че има логика и в подобни проценти.

Агенция КРОСС: Исках да ви питам, как заложените промени в Закона за висшето образование, които влизат в сила догодина доколкото си спомням, как това ще промени работата ви? Защото по презумция всяка промяна би следвало да води до по-добра регулация в сферата.

Проф. Димитър Димитров: Вероятно имате предвид това, което е с договорите за ректорите и политиката за развитие.

Агенция КРОСС: Да.

Проф. Димитър Димитров: Ами това го виждам като стъпка в правилната посока. Все пак вижда се, че има поглед върху, то не може всичко да се изчерпи и всичко да се планира и всичко да бъде точно до последния детайл уточнено. Но все пак университетите във взаимодействие с Министерство на образованието, получиха политиките си за развитие, така че те бяха утвърдени от министъра, сега предстои подписването на договори с ректорите, които се ангажират да изпълняват тези политики. И между другото от това пък зависи заплатата на ректорите. Което е все пак стъпка в правилната посока – там се насърчава взаимодействието между университетите, международното сътрудничество, публикации – такива неща, с които се занимават университетите така или иначе.

Агенция КРОСС: Считате ли, че трябва да има някакъв таван в заплащането на ректорите, защото последните седмици и месеци излязоха едни цифри, които бяха меко казано, неприемливи, на фона на общото икономическо състояние на страната и на фона на масовата бедност в България? Излязоха петцифрени и нагоре числа на ректорски заплати…

Проф. Димитър Димитров: Да, да, аз следя тази дискусия и това беше няколко пъти обсъждано и на Съвет на ректорите и на съвещание с министъра на образованието. Но миналата седмица излезе наредбата за формирането заплатите на ректорите, което също поставя някаква рамка за тези неща. Наистина има университети, където ректорите взимат по-малко, другаде повече – по този начин чрез тази наредба, базирана пак на закона приет от февруари месец, се въвежда някакъв ред. Като между другото заплатата на ректора главно е обвързана с минималната заплата стартова, тоест основната заплата на асистент – асистент е най-ниската преподавателска длъжност и разбира се, резултатите от изпълнението на тази програма за развитие.

Агенция КРОСС: Как се отрази коронакризата на УНСС? И при какви условия и с какви ограничения започна учебната година за вас?

Проф. Димитър Димитров: Ами ние много бързо се адаптирахме миналия семестър, където изцяло минахме онлайн. Сега като направихме преоценка на това, което се случи миналия семестър, техническите възможности, качеството на обучението и мерките, които трябва да се взимат, сега минахме към така нареченото хибридно обучение.

Агенция КРОСС: Тоест?

Проф. Димитър Димитров: Пак запазваме готовност за изцяло онлайн обучение…Хибридното е половината учат онлайн, половината учат присъствено и се редуват всяка седмица. Долу-горе е такъв принципа. Като това изискваше доста усилия да въведем високоскоростен интернет в залите. Продължаваме да се развиваме в тази посока и искаме да използваме възможностите на онлайн обучението, като съчетаваме присъствено и онлайн обучение. Редуцираме броя на студентите в една зала, така че да можем да спазваме мерките. Тук сме въвели доста мерки по входовете – термокамери, дезинфекция, което ни натоварва, но няма начин просто да се върнем към ситуацията от февруари месец или от миналата година.

Агенция КРОСС: Имали ли сте ситуация, която налага карантиниране на някаква част от екипа?

Проф. Димитър Димитров: Поне до момента не. Ние имаме такава процедура и вътрешни правила за действие и разчитаме на указанията на здравните власти, ако се появи такова нещо и на доброто взаимодействие с тях. Но за момента нямаме такава ситуация.

Агенция КРОСС: Дай Боже и да не се появи. Благодаря ви, проф. Димитров за отделеното време.

Posted in Интервюта
2020-09-14 - 16:34

Вестник „Стандарт”
14 септември 2020 г.

УНСС открива годината. Какво каза ректорът? – проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС, пред в. „Стандарт“

УНСС открива годината. Какво каза ректорът? - проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС пред в. „Стандарт“

  • От София студентите ни ще учат в Рим и Виена
  • Ще редуват седмица присъствено с онлайн лекции, казва ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров

На 14 септември УНСС ще открие стотната си учебна година, макар и в условия на пандемия. Как ще започне новата учебна година и по какъв начин студентите на УНСС ще вземат няколко дипломи, в. „Стандарт“ разговаря с ректора на УНСС проф. Димитър Димитров.

– Проф. Димитров, как ще започне учебната година в УНСС – дистанционно или присъствено?

– Годината ще започне присъствено. Ние обаче искаме да намалим броя на студентите, които ще бъдат в аудиториите.  Към момента говорим и за хибридно обучение, тоест в по-големите зали ще бъдат по-малко студенти, като една част ще бъдат присъствено за една седмица, а другите ще следят лекциите онлайн. Но повечето учебни занятия ще бъдат присъствени. Имаме готовност за изцяло онлайн обучение, но предпочитаме засега да не преминаваме към него, тъй като и социализацията на студентите, и екипната работа са много важни.  Ще бъдат спазени всички противоепидемични мерки, монтирахме и терморамки, които ще мерят температурата на влизащите, тъй като при нас потокът е голям – от 6000 до 8000 студенти. Разделили сме входовете – през единия се влиза, а през другия се излиза. Ако някой има повишена температура, има разписана процедура как се постъпва в такава ситуация. Определили сме една стая, ако някой има такива симптоми, да бъде отделен от останалите и да можем да уведомим здравните власти. Разчитаме на разбирането на академичната общност и Студентския съвет. Ще въведем задължително носене на маски в общите помещения и големите фоайета. Няма да заключваме учебните зали, за да няма струпване на чакащи пред тях. До края на месеца в още 50 зали ще има въведен високоскоростен интернет, който ще позволи повече излъчване онлайн. Търсим възможности съседни висши училища да ни помогнат със зали. УНСС е много голям университет, но не можем едновременно и да намалим капацитета на залите, и да провеждаме пълноценен учебен процес.

– А как ще премине откриването на учебната година?

– Налага се да намалим капацитета на местата в аула „Максима“ (от 500 на 200), където по традиция откриваме всяка нова учебна година. Ще присъстват разширеният академичен съвет, колегите от Студентския съвет, официалните гости и 50 първокурсници, които са приети с най-висок успех. За съжаление, стотната ни учебна година, която ще стартира на 14 септември, ще започне по този начин. Но ще излъчваме тържеството онлайн в университетския сайт и фейсбук. Отменихме и традиционните срещи на първокурсниците по факултети.

– Имате общежития, при тях как стои въпросът с мерките?

– И там сме въвели пропускателен режим. Освен индивидуални термометри за проверка на температурата, има и дезинфектанти, провеждаме и разяснителна кампания за спазване на мерките. Но не можем да намалим капацитета на стаите.

– УНСС стана част от един международен консорциум, който дава възможност за получаване на няколко дипломи от даден студент. Какво представлява той и как ще работи във време на пандемия?

– Проектът дава много възможности, защото позволява студентите и при пандемия да се обучават във Виена, Тилбург или Рим. Европейските процедури са малко бавни и сега предстои подписването на договори, така че проектът ще стартира от началото на следващата година. Но нещата, които са заложени в него още от миналата година, са много добри инструменти за справяне с подобни кризи, защото става дума за виртуален кампус, виртуални класни стаи, виртуална мобилност, дигитализация на учебните материали и пр.

Работодателите: Вузът е най-престижен

УНСС е създаден през 1920 г. и е най-старият и най-големият бизнес университет в България и Югоизточна Европа. Вече един век УНСС подготвя националния елит на страната. Университетът, в който учат близо 20 хиляди студенти, предлага модерно образование в 43 бакалавърски специалности (шест от които с преподаване на английски език) и 88 магистърски специалности с обучение на български и английски език (включително съвместни с престижни чуждестранни университети) в редовна и дистанционна форма, както и близо 500 български и чуждестранни докторанти. През 2017 г. УНСС за трети път получи от Националната агенция за оценяване и акредитация най-високата оценка за шест години сред всички български университети. По данни на Националния осигурителен институт 97,5 на сто от випускниците се реализират на пазара на труда. УНСС е на челно място в Рейтинговата система на висшите училища и носител на приза „Най-престижен университет“ по мнението на работодателите. УНСС е българският университет с най-висока степен на електронизация на учебната, научноизследователската и административната дейност. През 2017 г. неговите студенти станаха първите в страната, които получиха електронни студентски книжки.

Веднага след обявяването на извънредното положение и бяха преустановени присъствените занятия, УНСС премина към онлайн обучение на своите близо 20 хиляди студенти. Университетът „мигрира“ от физическата си сграда на бул. „Осми декември“ в Студентски град към своя нов виртуален дом в рамките на домейна unwe.bg. За всяка отделна дисциплина за различните специалности бяха създадени отделни виртуални „аудитории“ в MS Teams, в които студентите и преподавателите се срещаха посредством електронните си профили.

Posted in Интервюта
2020-08-13 - 10:41

Клуб Z
12 август 2020 г.

 

И без да пукне пушка, националната сигурност може да бъде сериозно застрашена.
Пандемията от COVID-19 е най-големият проблем в момента, казва в интервю за „Клуб Z“ проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС

Проф. д-р Димитър Димитров е икономист в сферата на отбранителната икономика и сигурността, ректор на УНСС.

Проф. Димитров, 2020 г. събра нови рискове и заплахи в глобален и регионален план. Как вие виждате голямата шахматна дъска?

Това е годината на петте „П“ – петрол, потоци, пандемия, политика (във всички й аспекти, включително изборите), а накрая и Пекин. Тези всички „П“-та оказват влияние върху всички нас в глобален мащаб.

И ако се върнем малко по-назад, спомнете си какво стана с петрола. Имаше отрицателни котировки на петрол и петролна война. След това се появи пандемията. Модерната дума тези дни е „потоци“ – „Северен поток“, „Северен поток 2“, който е с опасност от американски санкции, „Турски поток“, който замести „Южен поток“ – за него също се говори, че ще бъде спрян. Има една газово-петролна война между големите сили.

Отделно заради голямото търсене на нефтопродукти тези газопроводи и петролопроводи не бяха запълнени. Това задълбочи този конфликт, спомнете си – шистов газ, втечнен газ.

Пандемията, разбира се, наруши икономическата активност, свали търсенето на петрол, засегна авиационната индустрия и транспорта, които бяха много тежко ударени.

Политиката. Тази есен в Съединените щати има избори. Обикновено те се фокусират върху техните си проблеми и малко забравят какво става извън тях. Особено сега, когато не е много ясен изходът от президентската надпревара. Президентът Тръмп имаше доста добри позиции и възможности, пандемията обаче ги влоши.

Какво се случва с петото „П“?

Един от проблемите на Вашингтон е именно Пекин. Още в началото на мандата си президентът Тръмп започна едни действия, които са насочени към ограничаването на икономическата и търговската активност на Китай. Това изглежда емоционално, но никак не е.

Имаше няколко изследвания, а и се видя по време на пандемията, които показаха, че за много неща ние зависим от Китай. И за маските, и за респираторните апарати, и за лекарствата. Там се разгоря една война кой по-бързо ще купи от Китай маски, как ще се вкарат в резерв или, че фармацевтичните заводи са вече там.

Но имаше интересни доклади на Пентагона, че американската армия зависи за някои дефицитни материали и метали в голяма степен от Китай. Това беше едно ребалансиране на усилията на САЩ, за да запази своята икономическа политическа и национална сигурност, за да си гарантира една такава устойчивост.

Но всички тези неща действат заедно. Китай малко по-рано се измъкна от кризата от COVID-19, доста по-бързо реагира и за много други неща. Да не забравяме връзката с потоците. Пекин упорито иска да изгради път към Европа, наречен „Път на коприната“ – през Русия и някои други държави. Всичко това има отражение върху световната политика. Има някакво клокочене.

Днес говорим за няколко основни проблема, но преди това си спомнете какво беше – тероризъм, напрежението, което е и сега в Либия, Сирия, Ирак и много държави от Близкия изток. Или медийно не се отразява добре, или има затишие заради новите процеси.

Още един фактор, който влияе ситуацията да не бъде спокойна – производството и износът на оръжие се увеличава. Разходите за отбрана изобщо се увеличават в целия свят, сочат доклади. В една неспокойна обстановка всеки се опитва сам да решава проблемите си. Тук не ми се иска да стигаме до Русия, Украйна, Беларус…

И в този глобален контекст някъде там е и България – член на НАТО, на Европейския съюз и със своите вътрешни проблеми, които доста време се задълбочават.

Как това глобално клокочене се отразява на клокоченето тук, в България, и каква е ролята на потоците? САЩ предупредиха, че ще наложат санкции на фирми, изграждащи „Балкански поток“, както го нарича премиерът Борисов.

Не е ясно накъде ще тръгнат нещата… Да не забравяме, че в САЩ има избори и те ще се фокусират там. Имаше един анализ на Валентин Вацев, в който се казваше, че премиерът сега е изправен пред такъв избор – кого да послуша: Русия или Съединените щати за потока. Това е голям геостратегически проект.

Но в тази обстановка сега – искания за оставка, вероятно предсрочни избори или скорошни избори, ще има голямо изчакване. Все пак полусъединителят на САЩ стои за санкциите. Като че ли България е в момент на изчакване, защото много от това, което би могло да се прави – и реформи, и мерки в областта на националната сигурност, много зависи от стабилността на правителството, действията му и хоризонта, който то би имало пред себе си.

Доколко обаче е обвързано бъдещето на енергийните проекти в България – газовият поток, АЕЦ „Белене“ с бъдещето на правителството? Какъв сигнал изпраща САЩ със заявката да санкционира „Турски поток“ и неговото продължение – „Балкански поток“.

Това е труден въпрос и за мен не е решен. Той ще продължава да стои, защото тук има интереси и на САЩ, и на Русия, и на Европейския съюз. И в момента не виждаме ясно решение в тази посока. Обикновено в реалната политика големите сили в някакъв етап се договарят. И невинаги е свързано пряко с нас.

Компромисът може да е някъде другаде – в Далечния изток, Арктика или Венецуела. Има много подобни примери. Но отново казвам – в тази обстановка на избори в Съединените щати има неяснота кой ще спечели изборите, как ще се развият нещата, договорката между големите като че ли е далеч.

Какво ще се случи с големите проекти за превъоръжаване на армията?

Много е вероятно да бъдат отложени. Големите проекти за бронираните машини, корабите искат също стабилно правителство с ясен хоризонт пред себе си. А и финансови средства. Тук винаги финансите стават политически въпрос – дали да се дадат за оръжие или за лекарства. И това няма да се посрещне добре в това време. Но отбраната, както и науката изискват постоянно поливане, постоянни грижи. А не да се изсипят наведнъж едни пари.

Превръщат ли се България, а и Балканите в нов граничен пост на американските интереси, а и на НАТО след разрива в отношенията между САЩ и Турция?

Има такава тенденция. Намаляването на американските войски в Европа от Германия бе последвано от дислоциране на половината от тях към Източна Европа. Засега все още това не е направено в България, но го наблюдаваме в Румъния, Полша… Но е вероятно да се усили в България координационният център на НАТО във Варна, да има повече учения. Турция вече стана малко по-различен партньор, въпреки че е в НАТО.

Кои са големите предизвикателства пред националната сигурност на България в близък план?

Пандемията е най-големият проблем в момента. Той може много бързо да се развие и да се отрази на икономическата сигурност, както се видя през тези месеци, че и на енергийната сигурност. При голяма зараза се засягат и обслужващите дейности, инфраструктура. И ако трябва да се готвим да посрещаме някакво предизвикателство, то трябва да се готвим там. Защото другите рискове и заплахи имат далеч по-бавно въздействие. Ние не сме застрашени пряко от военен конфликт или от терористични заплахи директно. Но в областта на епидемията би могло да имаме сериозни проблеми и за хората, и за медицинския персонал.

Вземат ли се достатъчно адекватни мерки за ограничаване на ефектите от коронавируса?

Наблюдаваме някаква синусоида. В началото тежки мерки, след това – доста свободното им прилагане. Дано през есента не се влоши ситуацията. Но има поле за прилагане на още по адекватни мерки – много бързо се появяват подобни проблеми, болници затварят, защото няма лекари или няма отделение. Забравихме ли за апаратурата, не стои ли повече този въпрос? Лятото е друг сезон, но есента? За мен това е проблем с потенциал да се развие най-бързо.

И когато говорим за национална сигурност, ами една такава епидемия може да засегне и МВР, и Българската армия. Тогава и без да пукне пушка, националната сигурност във военен аспект може да бъде сериозно застрашена. За другите рискове и заплахи България все пак е членка на НАТО, на ЕС и има достатъчно механизми за защита и реакция.

Posted in Интервюта
2020-07-28 - 11:14

 

unwe.bg
28 юли 2020 г.

Ректорът проф. д-р Димитър Димитров: Горди с миналото си и отговорни към бъдещето, заедно ще преодолеем трудностите и ще се справим с предизвикателствата

 

Уважаеми колеги,

В годината на славния юбилей на УНСС на сериозно изпитание бяха поставени възможностите на академичната ни институция, наследник на 100-годишни традиции, успешно да се справя със сериозни предизвикателства, да бъде единна и решителна в условията на извънредна обстановка. Този автентичен тест в реални условия доказа силата на нашия потенциал и способността ни да решаваме проблеми, с които се сблъскваме за първи път.

Трудните решения, които ръководството взе в трудното време на пандемията, бяха продиктувани главно от грижата за опазването на здравето на членовете на академичната общност, служителите и студентите. Наложи се да действаме бързо и смело, за да не позволим да бъде нарушено нормалното функциониране на УНСС, да не допуснем компрометиране на летния семестър, за осигурим организацията и реализацията на кандидатстудентската кампания, на научноизследователската дейност и академичното израстване, на работата на университета, на администрацията и пр. В условията на пандемия заедно организирахме и отбелязахме нашия 100-годишен юбилей.

Благодаря Ви, че при решаването на всички тези въпроси, срещнахме разбиране и получихме подкрепа от всички вас.

В резултат на предприетите действия семестърът и изпитите се проведоха по график. Благодарение на мобилизацията буквално за броени дни успяхме да преминем към онлайн обучение по всички дисциплини и във всички степени. Онлайн се проведоха редовните, поправителните, годишните поправителни и условни изпити, държавните изпити за ОКС „бакалавър“ и защитите на дипломни работи за ОКС „магистър“.

Нормално функционираха и колективните органи за управление на УНСС. Платформата Microsoft Teams се превърна в нашата виртуална академична зала. Там се проведоха заседанията на Академичния съвет, Ректорско-деканския съвет и Ректорския съвет, на факултетните и катедрените съвети. Виртуално се проведоха университетски, факултетни и катедрени конференции, кръгли маси, дискусии и други форуми, събития на Студентския съвет.

Във виртуалния ни дом заедно направихме промени в Правилника за приемане на студенти в ОКС „бакалавър“, Правилника за прием на магистри, Правилата за одобряване, наблюдаване и обновяване на учебната документация за ОКС „бакалавър“, ОКС „магистър“ и ОНС „доктор“, Правилата за определяне на общата заетост на преподавателите в УНСС от учебната 2020/2021 г. Допълнихме и изменихме Правилника за НИД. Приехме Стратегия за интернационализация на УНСС. Не беше спрян и процесът на академично израстване. Използвам случая да поздравя всички колеги, които защитиха през този период.

Независимо от епидемиологичната обстановка беше създаден Съвместен консултативен съвет на УНСС и Министерството на икономиката, а наши преподаватели бяха поканени да се включат в Експертния съвет към главния прокурор.

Виртуално отбелязахме и нашия юбилей. Получихме множество поздравителни адреси и видеоприветствия от представители на държавната и местната власт, от наши български и чуждестранни партньори, от студенти, възпитаници и приятели на УНСС. Въпреки обявеното извънредно положение в страната, екипът, отговорен за организацията на юбилея, не спря своята работа и заедно станахме свидетели на последните секунди от 99-тата година и първите секунди на 100-ата година, отброявани от юбилейния часовник – в полунощ на 20 срещу 21 май, както и на целодневната видеопрограма на 21 май, излъчена в социалните мрежи и video.unwe.bg.

Бих искал да обърна внимание на нещо особено съществено, което трудно се забелязва отвън: всичко, което се случи не беше действие ad hoc с подръчни средства, нито произволен избор от днес за утре. Онлайн миграцията на университета премина от първата до последната стъпка в рамките на нашия домейн unwe.bg. Не допуснахме разпиляване между десетки различни приложения и места в интернет – всичко протичаше през единния кампус на нашия университет.

Успяхме да се справим и защото години наред инвестирахме в електронизацията. Изградихме модерна дигитална инфраструктура, въведохме електронни протоколи, електронни подписи, електронни главни книги, електронни семестриални, държавни и кандидатстудентски изпити, електронни студентски книжки. Благодарение на това днес имаме два добре свързани пълноценни дома – физически и виртуален. Оттук нататък са нужни идеи, ентусиазъм и добри насоки за нейното по-нататъшно развитие.

Това беше мащабна крачка в дигитализацията на УНСС и своеобразно доказателство, че кризата е нова възможност. Особено окуражаваща и радостна е оценката на студентите от ОКС „бакалавър“ и ОКС „магистър“ от всички професионални направления за нашия първи онлайн семестър – 5,89 по скала от 1 до 7. Това показаха резултатите от второто социологическо изследване, проведено от наши преподаватели по решение на Ректорския съвет.

Добри са отзивите и за онлайн проведените над 102 000 семестриални и държавни човекоизпита по близо 1500 учебни дисциплини (общо за ОКС „бакалавър“ и ОКС „магистър“). Фактът, че оценките от тях са съпоставими с тези от традиционните семестриални изпити, показва, че онлайн обучението е било успешно.

Второто голямо предизвикателство в извънредната обстановка беше организирането и провеждането на кандидатстудентската кампания за ОКС „бакалавър“. Наложи се и тук да предприемем бързи действия. След като отложихме провеждането на двете предварителни изпитни сесии на хартиен носител, взехме решение да бъде създадена система за онлайн кандидатстване, онлайн предварителни приемни изпити (в края на юни на тях се явиха 1300 кандидат-студенти), онлайн записване и онлайн потвърждаване на класираните студенти. В същото време запазихме и възможността кандидат-студентите на място да си подадат документите, да се явят на редовни изпити и да се запишат или потвърдят. Като добавим този успех към онлайн обучението през семестъра, уверено можем да кажем: 360-градусовият дигитален пръстен на УНСС за онлайн административна и преподавателска работа вече е факт.

Тази висока степен на дигитализация ще ни позволи да бъдем равностоен академичен партньор на шест престижни университета в проекта ENGAGE.EU, с които вече сме в европейска университетска мрежа. Сега, заедно с тях, работим за създаването на общ каталог от курсове или дисциплини, който ще бъде достъпен за всички студенти от седемте университета. От него те ще могат да избират съответната дисциплина, която е включена в учебния план, да избират университет и курс, който да посетят, да се явяват на изпити. Това е само първата стъпка към създаването на виртуалния кампус, защото след това ще преминем към създаването на съвместни нови курсове и специалности, както и към внедряване на образователни иновации. Този проект ще бъде изключително полезен за нашите студенти, защото им отваря широко вратата към обучението и традициите на едни от най-авторитетните европейски университети.

След успешно проведеното онлайн обучение основателно се задава въпросът: а сега накъде? Моето, както и убеждението на много колеги е, че то трябва да се развива и усъвършенства, но без да измества академичната традиция за личен контакт между преподавател и студенти. Сега е нужно на основата на задълбочен анализ, на предложенията, препоръките, дискусиите, поуките, детайлно да обмислим посоките и мярата.

Уважаеми колеги,

Благодаря Ви, че през тези трудни и за университета, и за страната месеци Вие не спряхте да вярвате, че ще се справим. Благодаря Ви за разбирането и подкрепата. Благодаря Ви, че във Ваше лице имаме съмишленици, с които заедно ще положим максимални усилия за доброто на нашия университет.

Убеден съм, че горди с миналото си и отговорни към бъдещето, заедно ще преодолеем трудностите и ще дадем достойни отговори на предизвикателствата.

Вярвам, че можем!

От сърце Ви желая здрави и спокойни почивни дни!

Проф. д-р Димитър Димитров

ректор на УНСС
Posted in Интервюта
2020-07-13 - 13:56

Dir.bg
13 юли 2020 г.

Студентите от УНСС дадоха висока оценка на онлайн обучението – ректорът проф. д-р Димитър Димитров пред Dir.bg: Много от преподавателите са адаптирали своите изпитни изисквания към електронното обучение

Студентите от УНСС дадоха висока оценка на онлайн обучението - ректорът проф. д-р Димитър Димитров пред Dir.bg: Много от преподавателите са адаптирали своите изпитни изисквания към електронното обучение

Какви са уроците и поуките, които образователната система може да вземе от пандемията, как учебното съдържание се трансформира в дигитално, какви са предизвикателствата пред новата учебна година – разговаряме с проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС. Новата реалност в образованието с всички плюсове, открити недостатъци и как системата да работи като добре смазана машина ще са темите на конференцията „Образование от А до #. Иновативното училище”, което ще събере на една маса директори на училища, ректори на университети, представители на европейските и българските институции, както и бизнеса, който предлага технологични решения. Форумът е на 17 юли в София Тех Парк, като дискусията ще бъде излъчвана и на живо през фейсбук страниците на организаторите. “Образование от А до #. Иновативното училище” е инициатива на Economic.bg, NOVA, Dir.bg и Kmeta.bg.

Извънредното положение и пандемията с коронавируса ни изправиха пред ситуация, с която досега не сме се срещали, и то в годината на 100-годишния юбилей на УНСС. Ние избрахме път, насочен към бъдещето, коментира ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров пред Kmeta.bg онлайн обучението във висшето учебно заведение. Още от началото на извънредното положение обсъдихме този въпрос и на базата на нашите прогнози решихме да се разработи високотехнологично решение за онлайн прием на кандидат-студенти, добави ректорът. Той каза, че в момента има и други решения на базата на видеоконферентна връзка, но те не са толкова надеждни и сигурни. Има два проблема, които са особено видими при кандидат-студентските изпити – единият е въпросът за идентификацията на кандидат-студентите и той е свързан със сигурността на провеждането на изпита, а вторият – надеждността на системата за изпитване.

Проф. Димитров уточни, че с разработената от IT специалисти иновативна система, която използва лицево разпознаване, изкуствен интелект и дублиране на връзката по няколко канала със специално създадени сървъри, както и комуникация в реално време с държавни структури за лични документи, са решили тези два проблема и е дало възможност безпроблемно да осъществим процесите на онлайн кандидатстване и на онлайн кандидат-студентски изпити. „Бойното кръщение“ на системата е било по време на предварителните онлайн приемни изпити в края на юни, на които се явиха близо 1300 кандидат-студенти. В същото време запазихме и традиционните приемни изпити, за да сме максимално гъвкави в бързо променящата се обстановка, добави проф. Димитров.

УНСС е водещ университет в електронизацията, има инвестиции през последните години точно в такива способности и инфраструктура – електронни студентски книжки, електронни главни книги, електронно подписване на изпитните протоколи, създаване на електронна платформа за обучение. Именно този потенциал, съчетан с професионализма и ентусиазма на академичната колегия и особено на студентите, ни даде възможност безпроблемно само за 48 часа да преминем към обучение на нашите близо 20 000 студенти в електронната платформа Тeams., каза проф. Димитров. Според него оценката за онлайн обучението са я дали студентите. В наскоро проведеното второ социологическо изследване с 2820 студенти (в ОКС „бакалавър“ и ОКС „магистър“ от всички професионални направления) по скалата от 1 до 7 оценката е 5,54. Радвам се, че личното ми мнение е сходно с мненията на студентите – онлайн обучението трябва да се развива, но не бива да измества академичната традиция за личен контакт между преподавател и студенти, каза проф. Димитров. През този първи онлайн семестър в УНСС способностите на преподавателите да преподават, а на студентите – да учат – бяха подложени на необичайно изпитание. Справихме се успешно, сега е важно да оценим постигнатото и да продължим напред, допълни ректорът.

Той каза, че има опция студентите да бъдат изпитване онлайн, защото много от преподавателите са адаптирали своите изпитни изисквания към онлайн електронното обучение, набляга се повече на курсови работи, казуси, презентации, базирани на видеоконферентна връзка и споделени документи, защото електронната система позволява това. Разбира се, остават в сила и традиционните начини за изпитване чрез тестове, които също са в рамките на възможностите на електронната система, обобщи ректорът на УНСС.

Posted in Интервюта
2020-06-22 - 13:34

БНР
22 юни 2020 г.

Как ще се развива висшето образование в следващите 10 години – проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС, пред БНР

Проект на Стратегия за развитие на висшето образование през следващите 10 години е публикуван за обществено обсъждане.

„Акцентите в тази стратегия са естествено продължение на акцентите в миналата стратегия – 2014-2020 г. , на промените, които бяха направени през последните години“, каза пред БНР зам.-министърът на образованието Петър Николов.

Разделянето на университетите на изследователски и преподавателски ще стане по критерий на науката, която прави даден университет, допълни той.

„Често в България висшето образование е критикувано за това, че има голям брой университети. За нас това не е вярно! Големият проблем е по-скоро, че висшите училища в България през последните няколко десетилетия рязко разтвориха портфолиото си и започнаха да предлагат прекалено много програми, прекалено много специалности, включително такива, в които не са толкова добри… Това, което се опитваме в последните години да направим, според мен донякъде успешно, е, първо, да свием приема и, второ, да пренасочим приема към тези специалности, в които има търсене на пазара на труда. Имаме сфери, да кажем хидроинженерството или въобще инженерните специалности, в които има невероятен недостиг на пазара на труда. Опитваме да пренасочим нещата натам“.

„В страната има оформени два типа висши училища – големи университети, които предлагат широко ветрилото от специалности, но и в тях се прави голяма наука и „просто ги има на научната карта на Европа“, както и „по-малки висши училища, на които понякога гледаме с пренебрежение, но които са много важни за даден регион, дадена област и за бизнеса там. Те нямат високи научни постижения, но имат изключителни постижения от социално-политическа гледна точка“, допълни той:

„Идеята е, че не можем от всички да искаме едно и също. От едните трябва да искаме правене на висока наука, свързаност със световната наука, върхови научни постижения, естествено и преподавателски. От другите е достатъчно да искаме да бъдат едни много добри висши училища, в които студентите да получат знания и да могат бързо да се реализират.“

Ректорът на УНСС професор Димитър Димитров коментира, че идеята на новата стратегия е да намали напрежението в системата, но изтъкна, че все още няма ясни критерии за изследователските университети:

„В момента нямаме такъв изследователски университет, не са ясни критериите и аз съм скептичен, че би могло това да се получи – едни университети да бъдат само преподавателски, а други да бъдат само изследователски. Идеята на университета е да съчетава обучението и изследванията и министерството би могло да направи това чрез формирането на субсидията по такъв начин, че да плаща и за обучение, и за научни изследвания в един университет. Иначе самата логика на научните изследвания е такава, че много малко хора от студентите ще се занимават с научни изследвания; университетът ще се фокусира върху научните изследвания, за които ще получава финансиране и тогава се доближаваме до изследователски институт от формата на БАН“.

Николов обаче успокои, че „не става въпрос да има само изследователски и само преподавателски университети“:

„Разликата ще бъде именно във финансирането – какви критерии трябва да изпълни единият тип университети и другият тип с цел да имат оптимално финансиране“.

Проф. Димитров подчерта, че в момента субсидията на университетите е ориентирана главно към обучението на студенти и затова те се занимават с тази дейност:

„Ако субсидията започне да се променя, плавно през годините, защото завоят не може да бъде взет толкова лесно, и има отделена част за изследователска дейност, за мен доброто съчетание ще бъде преливането на научно-изследователските резултати в учебната дейност. Това всичкото изисква финансиране и зависи как ще бъдат развивани по-нататък тези критерии“.

Димитров изтъкна и с какви средства разполаган водещите университети в света според различни класации:

„Технологичният университет в Масачузетс е с бюджет 3,62 милиарда долара, годишен бюджет. Станфорд е с 6,5 милиарда долара; Харвард – 4,5 млрд. долара. Номер 100 – университетът в Мексико е с бюджет 3 милиарда лева. Номер 50 е в Испания – в Алкала, 160 милиона евро. Софийският университет, който се появява в тази класация малко по-назад, е с бюджет около 30 милиона евро“.

„Да не каже министерство в един момент: „Ама вие трябва да влезете в класацията на първите 100 в света и тогава ставате изследователски университет или тогава ще получите субсидия. Много добре трябва да бъде балансиран този процес“, призова ректорът.

Според заместник министъра разделянето на изследователски и преподавателски университети е „просто един от засегнатите инструменти и нито е най-важният, нито е най-големият“. Петър Николов изтъкна, че основен акцент е възможността бъдещите студенти да завършват бакалавърска степен за три години:

„В почти всички европейски страни обучението в бакалавърската степен е тригодишно. Идеята е, че един тригодишен период е достатъчен за това да се постави основата на един млад човек, след което той да избере адекватна на интересите си магистратура. В България, от начина, по който са разделени, едва ли не се създава впечатление, че магистратура е някакво второ качество образование и истинското образование е бакалавърското. Студентите подхождат много по-несериозно към магистратурите, отколкото към бакалавърската си степен. Идеята е да се обърне всичко това“.

Ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров е категоричен, че не бива тригодишната система да бъде възприемана без оглед на спецификите на всяка специалност. Рискът е да се влоши качеството на добилите специалност „бакалавър“ и това да предизвика недоволство сред бизнеса, който ще наеме кадрите, предупреди той.

„Трябва много предпазливо да се подхожда към подобна промяна в структурата на обучението“.

Posted in Интервюта
2020-05-29 - 10:35

Любословие.бг
29 май 2020 г.

100-годишен юбилей на един университет е и празник на духа – проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС, пред Любословие.бг

Университетът за национално и световно стопанство тази година предлага различни възможности за кандидатстване. Това каза първият гост на рубриката „Говори Ректора“ – ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров.

Той разказа, че пандемията от новия коронавирус е спомогнала за бързо преминаване към онлайн обучение. Над 1000 преподаватели обучават около 20 000 студенти в университета, каза още той и добави, че дори по време на криза, практическите обучения продължават. Той посочи, че на сайта на университета има специален раздел, в които са посочени различните начини за кандидатстване по различните специалности. „Преминахме доста напред в онлайн кандидатстването, за да не идват хората от Бургас или Силистра до София за подаване на документи за кандидатстване с хартия.

Сега има възможност това да стане онлайн. Има остарели разбирания, че трябва да се положи подпис, който никой не изисква. Съвременните технологии позволяват много добра проверка, а и въвеждаме цифрово подписване. След това отиваме във възможност за онлайн изпитване.

Предварителни изпити ще има за студентите, които желаят. Оставили сме и възможността да се кандидатства с матури“, обясни той. Според проф. д-р Димитър Димитров едва ли в бъдеще ще се премине изцяло на онлайн обучение, защото университетът е културна институция и учи, освен на всичко друго, и на работа в екип и общуване, каза проф. Димитров.

Цялото интервю можете да гледате тук.

Posted in Интервюта