2020-10-23 - 12:41

Министерство на отбраната                                           

Информационен  център

23 октомври 2020 г.

Сблъсъкът Атина–Анкара е за енергийна сигурност, проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС

Напрежението между Гърция и Турция съществува не от вчера, но риториката между тях и на официално ниво вече достигна висоти, ненаблюдавани от години. Включително със заплахи и от двете страни, с изявления на съюзнически държави от НАТО и ЕС в подкрепа или неподкрепа на Анкара или Атина. Но като че светът е ангажиран с пандемията и някои други локални конфликти. И обтегнатите отношения  между Атина и Анкара остават малко встрани от вниманието му. Но те не бива да се подценяват, а и има доста важен фактор, който влияе върху тях.

От доста време Турция извършва някакъв преход: със събитията след опита за преврат през 2016 г., с намесата й в Сирия и в Либия, със стремежа й за регионално лидерство, за еманципиране и голяма степен на автономия в решенията й, с известно сближаване с Русия и закупуването на системите за противовъздушна отбрана С-400. Доста действия, които не се вписват в рамката на лоялен съюзник като член на НАТО.

Преходът обаче има и други обяснения освен амбицията за регионално лидерство и заявяването на исторически претенции за влияние в рамките на старото османско присъствие в миналото. С голяма интензивност в това се намесват и енергийните интереси на Анкара за разпределение на такива ресурси в региона. То дава допълнителна енергия на действията на управлението на президента Ердоган.

Повод за това дават енергийните проекти, свързани и с Турция, и с Гърция. Турция строи няколко атомни централи, една от които с помощта на Русия.

Но актуална стана и темата за големите залежи от природен газ в Средиземноморието, а отскоро Анкара заявява, че има и други големи залежи в Черно море. В него има разпределение на акваторията и икономическите пространства, но в Средиземноморието това е проблем. И неслучайно Турция се намеси в конфликта в Либия като път да се подпише с едната от воюващите страни споразумение за разпределение на икономическите зони и създаване на обща икономическа зона между двете страни. С което не са съгласни нито Кипър, нито Гърция. Сложни са и отношенията с Израел, който също разработва газови находища в Средиземно море. И зоната е такава, че традиционната устойчивост е невъзможна: Няма пространство за икономическите претенции на всички държави. И всеки се бута с лакти, за да заеме по-добра позиция.

Имаше и заплахи към турски кораби или други изследователски кораби на една или друга страна, че ще бъдат атакувани от заинтересованите други в региона. Така напрежението може да ескалира, само една искра е необходима, за да се взриви голям конфликт.
Да не забравяме съдбата на Турски поток заради важната роля на Турция в разпределението на енергийните ресурси, главно на газ. През нейна територия минава транзита на азербайджански газ за Европа, има и иранско-турска газопроводна връзка.

Гърция също има своя роля в тези процеси. Тя разчита на втечнения газ през терминали. Така че въпросът за доставчиците на енергия за целия регион и диверсификацията на енергия особено за България и Балканите става доста сериозен. Затова като държава трябва да следим тези процеси. Включително и заради заплахата от евентуален военен конфликт Атина–Анкара.

Важно е да се напомни икономическото състояние на Турция в момента. Турската лира загуби от стойността си, страната има проблем с икономическото си развитие и във връзка с бежанците, които навлязоха от Сирия. Забавят се и намаляват чуждестранните инвестиции. Но Турция има много голям потенциал.

Тя има много добра демографска структура с над 80 млн. и с младо население на географски и стратегически кръстопът. Има и доста голяма диаспора, която подкрепя ставащото в Турция по много причини – гордост и съпричастност, а Анкара поддържа и много тесни отношения с нея. Големи общности има в Германия, Франция, в скандинавските страни, с които не са скъсвали, независимо от това, че напусналите я са с чужди паспорти и са вече граждани на други държави.

Културните особености им позволяват и извън родината си да се държат като едно семейство.  Неслучайно е самочувствието за регионално лидерство и еманципацията на Анкара. Освен това Турция не забравя амбицията си за лидерство в мюсюлманския свят. И наистина тя отдавна има такава водеща роля и дълги години беше посочвана като пример за светска република с мюсюлманско вероизповедание.

А що се отнася до по-близките й отношения с Русия, това не пречи на Турция да изразява лична позиция за Крим, за отношенията с Украйна, сега – за конфликта между Армения и Азербайджан, където се говори, че има и турска подкрепа за едната страна. Така че Анкара води сериозна самостоятелна политика. В чиято основа е и разбирането, че колкото е по-развита и енергетиката й, толкова по-голяма е националната сигурност на огромната и по население, и по територия държава. Връзката е много пряка, защото са ясни стратегическата важност на енергийната сигурност или сигурността на енергийните доставки.
Естествено, възниква въпросът: „Къде сме ние?”. България има няколко въпроса, които трябва да реши в близко бъдеще – по отношение на Зелената сделка, намаляването на емисиите, свързани с централите от Маришкия басейн, със съдбата на АЕЦ „Козлодуй” след 10-ина години, с това, дали ще изграждаме най-после АЕЦ „Белене”. Заговори се за нов, 7-и реактор на АЕЦ „Козлодуй”, по друга технология и друг тип малки модулни реактори с други доставчици. Говори се и за диверсификация и на горивото, и на доставките на газ – с втечнен газ или с други доставчици. Така че сме изправени пред проблеми, които обаче сами трябва да си решим. И да ги решаваме в бъдеще, като се направи енергиен баланс, което важи и за възобновяемите енергийни източници и доколко и как те ще се развиват. Въпросът е сложен, но ние не разполагаме с източници на газ и нефт или на супер много инсталирана мощност от ВЕИ, така че да си кажем, че сме се обезпечили енергийно.

Добрата новина при бъдещото затваряне на въглищните централи е европейското финансиране за преструктурирането в енергийния сектор. Но всичко това трябва да е добре пресметнато, за да не се окажат затворени въглищните централи, които осигуряват около 40% от енергийната ни мощност, без да се подсигурим с нови работни места и сигурност и устойчивост за системата. А именно – кога могат да влязат в нея нови енергийни мощности, които да заместят въглищните, за да избегнем енергийна зависимост.
Всички тези процеси, включително напрежението между Гърция и Турция по повод на новите газови находища, се вписват на фона на очакването на резултатите от президентския вот в САЩ. И това очакване вече само по себе си се отразява на процесите в света. Дори само затова, че поне половин година преди такива избори във Вашингтон започват да се занимават с тях, както практиката показва, и малко се отдръпват от процесите извън страната. И може би неслучайно започна конфликтът Азербайджан–Армения, развиват се или тлеят и други конфликти в света. Но при победа на когото и да било от претендентите за стола в Белия дом – на Тръмп или на Байдън, това ще се отрази на световните процеси и международните отношения, защото и двамата имат своите виждания и за бъдещето на НАТО, и за евроатлантическите партньорства. Тръмп например приема всеки да си заплаща за своята сигурност и за осигуряване на сигурност, главно гарантирана от САЩ. Изтеглят се американски военни от Афганистан и Европа, но има и по-гъвкави форми на дислокация по източния фланг на Алианса, където сме и ние като член.

Но сигурността ни, вкл. и енергийната, е в наши ръце. Решенията трябва да са наши, управляеми и реализируеми от нас, които да работят в този сложен век. Като страна от ЕС и НАТО и решението на българските проблеми е за по-голяма европеизация. Т.е. активно ангажиране с инициативите на ЕС, особено в сигурността, в отбраната и вътрешния ред. България трябва да се стреми към европеизация на усилията ни в отбраната и сигурността и привличане на партньори от ЕС. Още повече че все пак имаме отбранителна индустрия с потенциал.

Posted in Интервюта
2020-10-21 - 10:10

БНТ 1
21 октомври 2020 г.

Ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров: Студентите в УНСС ще учат онлайн, започна дезинфекция на университета

От днес Университетът за национално и световно стопанство (УНСС) преминава на онлайн обучение за седмица. Заповедта на ректора на университета проф. д-р Димитър Димитров е във връзка с ръста на заболелите.

„Това са превантивни мерки, няма нещо извънредно. Сега в нашия университет има трима заразени служители и преподаватели и 5-6 студенти. Досега сме действали избирателно – отделни потоци минават онлайн, за да могат да бъдат изолирани. Но понеже сме голям университет и тези случаи започнаха да се повтарят, затова взехме това решение“, обясни в „Денят започва“ ректорът проф. д-р Димитър Димитров във връзка с ръста на заболелите.

Вече е започнала и дезинфекция на сградата на университета. „Ние сме много голям университет. На ден през този вход минават между 8000 и 10 000 души. Затова искахме да вземем малко почивка от епидемията“, поясни ректорът.

Проф. д-р Димитров е категоричен, че това няма да повлияе на обучението. „Ние имаме голям опит от миналия семестър. За нас беше притеснение студентите от първи курс как ще свикнат, но вече сме шеста седмица на семестъра“, призна ректорът.

„Студентите реагират добре, въпреки че те искат да се обучават присъствено, защото няма как социалната среда, която се създава в университета и контактът с преподавателя да бъде заменен от каквато и да е онлайн платформа. Подкрепяме решението, тъй като желанието е да се пазим здрави“, потвърди и Ангел Стойков, председател на Студентския съвет в УНСС.

Учебният процес не спира, увери ректорът. Той уточни още, че предвидените за октомври и ноември защити на дипломни работи могат да се проведат и присъствено при спазване на всички необходими мерки. „Но и миналата година ги проведохме онлайн, даже някой се чувстват по-комфортно така“, призна проф. д-р Димитров.

„Дали студентите ще се върнат след седмица отново в учебните зали ще зависи от развитието на обстановката и решенията на националните власти. Ще вземам решение стъпка по стъпка“, каза ректорът на университета проф. д-р Димитър Димитров.

Гледайте целия разговор във видеото.

Posted in Интервюта
2020-10-21 - 09:10

Bulgaria ON AIR
21 октомври 2020 г.

Ректорът на УНСС: Онлайн обучение, за да запазим студентите и преподавателите

„Идват противоречиви сигнали от медицински лица за ролята на маските“, посочи проф. д-р Димитър Димитров.

Малко повече от месец след началото на академичната година, ръководството на УНСС забрани достъпа до сградата и обяви, че за седмица се преминава на дистанционно обучение.

Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров обяви пред Bulgaria ON AIR, че мярката е превантивна, тъй като има няколко случая на заболели студенти и преподаватели.

„Ограничаваме доста всички събития, които не са свързани пряко с учебния процес, но не изцяло. Повечето от събитията се провеждат хибридно“, отбеляза той и уточни, че заповедта му се отнася и за филиала на УНСС в Хасково.

„Разчитаме на взаимодействието със здравните власти. Започнахме и по-рано учебната година, това също е част от превантивните мерки. Сега сме в шестата седмица от семестъра. Нашата цел е да не спираме учебния процес и да пазим здравето на студентите и преподавателите“, заяви проф. д-р Димитров в „България сутрин“.

От четвъртък носенето на маски става задължително и на открити пространства в страната. Ректорът на УНСС посочи, че една от предходните му заповеди е била за носене на маски в общите помещения, а в залите за учебни занятия се спазва дистанция от метър и половина. Където това е невъзможно – трябва да се носят маски.

„Общо взето се спазва това изискване. Лошото е, че идват много противоречиви сигнали от медицински лица за ролята на маските. Никой не контролира дали си мият ръцете, примерно. Когато има струпване на повече хора, ние с разбиране подканваме да се сложат маските”, сподели проф. д-р Димитров.

„Някои университети доста по-широко предприеха онлайн обучението. Университетите имат по-голяма свобода. Вероятно ще има следващо съвещание за мерките, които да бъдат предприети. Не съм се консултирал с големите университети в София“, каза още той в качеството му на главен секретар на Съвета на ректорите.

Гледайте целия разговор във видеото.

Posted in Интервюта
2020-10-19 - 10:03

Вестник „24 часа“
19 октомври 2020 г.

Ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров пред в. „24 часа“: Студентите се обучават във фирми с преподавателите си – накрая оценка дава и бизнесът

  • Университетите не трябва да се делят на изследователски и преподавателски – всички и образоват, и правят наука, казва ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров
  • Държавата търси експертното ни мнение

– Проф. Димитров, как ще се отрази на университетите и конкретно на вашия увеличението на бюджета за висше образование за догодина с 50 млн. лв.?

– Сумата е сериозна, което е една добра стъпка. Не е ясен още принципът, по който ще става разпределението. Ще имаме заседание на Съвета на ректорите. В някои университети заплатите наистина са ниски – 700 лв. за асистент, малко над 900 лв. за професор. При нас са малко по-високи, а има и университети с още по-високи. Картината е различна. Вероятно ще има компенсиращ механизъм за тези, които са под основната стартова заплата за асистент от 1300 лв. Ние ще получим известно увеличение, но няма да е двойно. С 30-40% ще е увеличението в университети с ниски стартови заплати. В момента основната заплата на асистент при нас е 1100 лв. След като стане 1300 лв., ще има увеличение и за главните асистенти, доцентите и професорите, така че да може да се отговори пропорционално на увеличението. Не бива да се изравняват асистентските и професорските заплати. Това вероятно ще отвори и други разговори – например за заплатите на администрацията. Ще ги решаваме. Надявам се, че ще срещнем разбиране и в министерството на образованието, и в министерството на финансите.

– Как ще протече 100-ата академична година на УНСС?

– Цялата година е юбилейна. Тържествата започнахме още през март. Тази учебна година започна в по-голяма степен присъствено, но има доста занятия, които се провеждат онлайн. Присъствено са около 55-60%, останалите – онлайн. Разделихме потоците на две. Студентите с четните номера присъстват една седмица, нечетните слушат лекциите онлайн. През следващата седмица се сменят. Разбира се, това зависи от големината на потока и от спецификата на дисциплината. Упражненията са присъствени. И при студентите, и сред колегията има емоция от социалния контакт, затова предпочитат присъственото обучение. Спазваме, разбира се, мерките за противодействие на епидемията.

– Ще има ли още тържества за юбилея?

– До края на годината ще има няколко големи конференции, посветени на 100-годишнината. Преди дни студентският съвет организира юбилеен концерт. Около Деня на будителите предвиждаме връчване на различни знаци на внимание към колегията и към ветераните. За 8 декември ще има интересна културна програма. Кулминацията обаче беше на 21 май. Имахме идеи за по-масово събиране с гости, но преценихме, че настоящата обстановка не позволява. Отложихме го за догодина.

– Какво мислите за идеята университетите да се разделят на изследователски и преподавателски?

– Лично аз съм против. Сигурно има критерии за публикации и проекти. Според мен обаче един университет има и образователна, и научна, и културна функция. Университетът трябва да образова студентите и да ги научи как да правят научни изследвания. Да им даде широта на погледа и да ги образова в най-широкия смисъл – с международни контакти, срещи с бизнеса и много други неща. Страхувам се, че ако се специализираме едни само да обучават, а други – да извършват изследователска дейност, ще се изгуби връзката със студентите. Те трябва да бъдат научени да мислят и да им се показват най-новите неща от изследванията. Когато направим научни изследвания за контрабандата на цигари, за отбранителната промишленост или нещо друго от моята област и го споделя на лекции, интересът се засилва. Това все още не е написано в никой учебник.

– 3 или 4 години трябва да се учи за бакалавър?

– Тук пак има голяма специфика. Идеята трябва да се обмисли внимателно, а не механично да се реши от 4 години да стане 3 години или пък за тези специалности да е 3 години, а за другите – 4 години. Добре е да се сравни и с европейския опит, както и с базата от средното образование. Против механичния подход съм. Необходима е сериозна дискусия. Ако зад идеята обучението от 4- да стане 3-годишно, за да се спестят 25% от субсидията, подходът не е добър.

– Много ли са 51 университета за България?

– Има различни изследвания. Някои показват, че са много. Има и други, които пък твърдят, че сравнено с други държави, сме наравно с тях като ниво. Въпросът е какво разбираме под университет. Има по-специализирани като нашия, който е бизнес ориентиран. Има технологично ориентирани, по изкуствата. Университетът в Белград например има 31 факултета и 100 000 студенти. Ако всички тези факултети по някакъв начин са придобили самостоятелност, то в Белград сигурно ще има 15 университета. Зависи какво разбираме под университет. Смисълът не е механично да ги броим или на колко население колко университета се падат. Смисълът е да видим какви потребности задоволяват университетите. Подписахме споразумение с Камарата на професионалните оценители, в която членуват много сериозни компании в тази област. Те казаха, че им трябват качествени икономисти, които разбират от счетоводни оценки и счетоводни анализи. Зависи какви потребности се удовлетворяват от университета. Това за мен е отговорът.

–  УНСС традиционно има добра връзка с бизнеса, какво още правите в тази посока?

–  Искаме да става все по-добра. Заради пандемията в момента има малко изоставане. По-малко са публичните лекции и дискусии. Ние имаме над 500 хонорувани преподаватели, като повечето от тях идват от практиката. Искаме да се засилят и стажовете с работодателите, и съвместното обучение на студенти в компаниите заедно с наши преподаватели. Не става въпрос просто за стаж някъде, а студентите да влизат във фирми заедно с преподавателите си и с ментори от самата компания. По време на практиката студентът работи там и накрая го изпитват преподавателят и представители на бизнеса. Това е идея, която развиваме от близо година. Бизнесът също иска да засили тази връзка, за да може да си подбира по-добре кадрите. Тази идея среща много разбиране. Почти всяка седмица подписваме меморандуми за сътрудничество с някоя организация.

– Какъв процент от студентите ви бизнесът поглъща?

– По данни на рейтинговата система за последните 5 години реализацията на нашите студенти е близо 99%. Средната заплата по данни на НОИ е около 1800 лв. Нямаме проблеми с реализацията на нашите студенти. Получихме и наградата на работодателите за най-престижен университет на ежегодната церемония, организирана от вестник “24 часа”. Това е още едно признание.

– В какви мрежи участва УНСС?

– Ако гледаме по катедри и преподаватели, броят им сигурно е няколко стотин. Има много специализирани мрежи, в които участват или отделни преподаватели, или отделни катедри. Като университет участваме в над 100 мрежи и партньорства. Най-престижното, което е от средата на тази година, е участието ни в Европейската мрежа от университети заедно с още 6 бизнес университета от Европа. Това е европейски проект по “Еразъм”.

– Успявате ли да привлечете студенти от чужбина в условията на пандемия?

 – В тези условия не. Нямаше възможност да се пътува. Не се знаеше как ще започне годината. Но това е една от стратегическите ни цели – да привличаме студенти от чужбина. По тази тема има обаче и други въпроси, които не зависят само от нас – бързината на признаване на дипломи, визи, общежития и други тежки административни въпроси. Имаме обаче чуждестранни студенти. И с Китай имаме споразумение. Техни студенти ще започнат да учат там първите 3 години, а последната ще дойдат при нас. Това е подходящата форма за такова сътрудничество.

– Какви ще са икономическите ефекти от пандемията?

– За България прогнозата е 7-8% спад на брутния вътрешен продукт. Не знам доколко е вярна, защото се базира на първите месеци. Лятото е странен сезон – има или няма туристи, има отпуски. Тук е ролята на икономическата наука – да направи по-добри анализи.

– Търсят ли институциите вашето експертно мнение?

– Да. Съвместно с министерството на икономиката създадохме консултативен съвет по икономика. Набелязахме 9 теми, едната от които е за влиянието на COVID-19 върху българската икономика и върху някои сектори на икономиката. Това всъщност беше по инициатива на министерството от нея. Така че институциите ни търсят и интересът им към подобни съвместни дейности се увеличава.

Posted in Интервюта
2020-10-14 - 17:08

Агенция „Фокус“
14 октомври 2020 г.

Проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС:
Европа и светът вървят към мрежово сътрудничество и коопериране на университетите

УНСС открива годината. Какво каза ректорът? - проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС пред в. „Стандарт“

Проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС, в интервю за предаването „Добър ден, България“ на радио „Фокус“.

Водещ: Меморандум за сътрудничество за създаване на клъстер в областта на финансите и счетоводството сключват УНСС, Икономическия университет във Варна и Стопанската академия в Свищов.

Проф. Димитров, каква е същността на тази идея?

Проф. Димитър Димитров: Това е част от държавната политика за развитие на университетите и част от бъдещата стратегия за развитие на висшето образование. Министерството на образованието и науката стимулира подобно сътрудничество между университетите в определени области, като това е първа стъпка за насърчаване на това сътрудничество. Нашите три университета са с определено икономически и бизнес профил, а и са специализирани в тези науки и знания.

Искам да отбележа, че миналия месец – в средата на септември, подписахме друго подобно споразумение пак между трите университета в областта на маркетинга и предприемачеството, координатор там е Икономическият университет – Варна. Сега координатор по клъстера в областта на финансите и счетоводството е нашият университет. Предстои подписването на трети клъстер с домакинството и любезното съдействие на Стопанската академия – Свищов. Имаше много коментари и неразбиране как това ще се отрази на учебни планове, програми, катедри, но идеята е да има сътрудничество между университетите, да има работа в мрежа, а не уеднаквяване и хармонизиране на учебните програми. Всеки от нас има своите силни и слаби страни, своите студенти, аудитория, учебници, преподаватели, но въпросът е, че понякога, когато погледнем партньорите какво правят и какво ние правим, можем да си сътрудничим по-успешно и да има синергитичен ефект от това сътрудничество.

Водещ: Предвиждате ли своеобразен обмен и на образователни, и на информационни ресурси между отделните университети?

Проф. Димитър Димитров: В известна степен да. Когато по тези клъстери вече има координатори от наша страна и от страна на партньорите, университети ще извършват такъв обмен. Ние всички вървим към дигитализация, към споделени ресурси, разбира се, в рамките на това, което е възможно, и което позволява нормативната база, авторското право, и развитието в тази посока.

Водещ: Възможно ли е към клъстера да бъдат привлечени и международни експерти в областта на финансите и счетоводството?

Проф. Димитър Димитров:  Възможно е, защото следващата стъпка, която е по тези клъстери, които са три вида, ще разработим планове за действие, които ще бъдат по-конкретни за такова развитие. Между другото това е идеята и на европейските мрежи от университети – сътрудничество между различни университети, профилирани приблизително в едни и същи сфери. Така че ние не измисляме нещо ново, не налагаме някакъв нов модел – цяла Европа, целият свят върви към мрежово сътрудничество и коопериране по тези посоки.

Водещ: Този клъстер ще бъде предимно за преподаватели, не толкова за студенти, правилно ли е да се каже по този начин?

Проф. Димитър Димитров: Не, не, нямаме предварителни ограничения. Възможно е и мобилност, и обмен на студенти. Зависи от използването на конкретните  програми –  къде клъстерът може да участва по-ефективно в бъдещи проекти. Така че не изключвам нищо предварително.

Водещ: Вратите са отворени.

Проф. Димитър Димитров:  Вратите са отворени, разбира се.

Водещ: Тази година университетът празнува 100-годишнина от създаването си. Това е най-старото висше икономическо училище у нас. Един век знание, хиляди съдби по цял свят, закърмени с духа на вашия университет. Утре като част от проявите, свързани с вековния юбилей, предстои да представите сборник. Какво е неговото съдържание, каква част от историята съдържа този сборник?

Проф. Димитър Димитров: Това са няколко публикации, които са посветени на 100-годишнината, академични публикации на нашия университет. Едно от тях е Енциклопедията на видните личности, които са свързани с нашия университет през неговата 100-годишна история. Вътре в тази енциклопедия или енциклопедичен сборник има 134 имена мисля, горе-долу в този порядък, включени са министър-председатели, министри, председатели на парламентарни комисии от 1920 година до днешния ден буквално. Даже ние самите се изненадахме колко хора и съдби на държавници са свързани с нашия университет.

Водещ: Всички те са получили част от своето образование в УНСС?

Проф. Димитър Димитров: Някои от тях са били преподаватели, други са завършили докторантура или магистратура в по-новите времена. Така че всички те са свързали съдбата си с УНСС и са допринесли за това той да бъде на 100 г., да бъде уважаван университет и предпочитан в много дейности.

Водещ: И отговорност, и гордост е когато си част от една такава дълга история. В този смисъл основните приоритети пред университета днес как ги определяте?

Проф. Димитър Димитров: Високо качество на обучението. Мисля, че ние го доказваме с интереса към обучение в университета и след това с реализацията на нашите студенти в бизнеса и държавната администрация. След това високо качество и развитие на научните изследвания, където също имаме редица постижения и възможности в международни проекти, в публикации.  Това привлича чуждестранните студенти, привлича партньорства, създава връзки с бизнеса.  Това са основно четири-пет направления, по които работим. През цялото време разбира се, през всичките 100 г., нашият университет е имал такъв профил и сме поддържали точно такива линии на поведение, защото това е типично за един университет.

Водещ: Как започнахте учебната година, предвид пандемията от Ковид, смесено или само присъствено?

Проф. Димитър Димитров: Ние изтеглихме началото на учебната година малко по-рано, за да избегнем именно тази вълна. Имаме пълна готовност да минем на онлайн изцяло, но сега сме на така наречената хибридно или смесено учение с долу-горе приблизително едно и също отношение на присъствено и дистанционно обучение. Така че, мисля че сме намерили баланса. Вече сме пета седмица от семестъра и вече даже да се случи нещо, мисля че ще можем да реагираме адекватно.

Posted in Интервюта
2020-09-26 - 17:52

Агенция „Фокус“
24 септември 2020 г.

 

Проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС: Необходимо е още по-добро взаимодействие между държавата и университетите

УНСС открива годината. Какво каза ректорът? - проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС пред в. „Стандарт“

Проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС, в интервю за обзора на деня на радио „Фокус“ – „Това е България“

Водещ: На срещата с ръководство на Съвета на директорите с министър-председателя и членове на кабинета стана ясно, че с новия бюджет за догодина ще бъдат осигурени 50 млн. лева за увеличаване на заплатите на преподавателите в университети. Увеличението е заради изменението на Закона за висшето образование, изменение, направено през февруари, съгласно което правителството ще определя минималната заплата за академичната длъжност „асистент“. Това ще се отрази върху възнагражденията и за останалите академични длъжности. Достатъчни ли са средствата и дали в академичните среди са удовлетворени? Наш гост е ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров. Проф. Димитров, от 2017 година насам кабинетът 4 пъти увеличи заплатите на учителите в средното образование, но за първи път сега централизирано се съобщава за вдигане на възнагражденията в университетите. Постигаме ли качествена реформа във висшето образование?

Проф. Димитър Димитров: Аз бих казал, че тази реформа стартира доста по-рано и всъщност университетите минаха през тази реформа. Днес при срещата на Ръководството на Съвета на ректорите с премиера Борисов, с вицепремиера Дончев и министъра на образованието ние изрично подчертахме, че университети всъщност извършиха тази реформа, приемайки намалението на държавната поръчка почти двойно в национален мащаб – от 70 и няколко хиляди до близо 40 хиляди в момента по много причини – икономически и демографски, въвеждането на Рейтинговата агенция и използването на резултатите от рейтинговата система във висшето образование. Промените в Закона за висше образование и Стратегията за висшето образование, която предстои да бъде приета, предвиждат по-активен, аз бих го нарекъл диалог между държавата и университети, които досега под егидата, че са автономни, че са самоуправляващи се, малко бяха оставяни встрани от тези процеси. На някои университети това им помагаше, други университети обаче не бяха в такава ситуация. Именно този засилен диалог, който е много добър между университетите, Съвета на ректорите и министъра на образованието г-н Вълчев  позволи да се стигне до това споразумение или това разбиране за целево увеличаване на заплатите на преподавателите в университетите. Близо 50 млн. лева е това увеличение.

Водещ: Осезаемо ли ще усетите увеличението върху заплатите и то удовлетворява ли ви?

Проф. Димитър Димитров: Ние го разбираме като първа стъпка. Все пак никога парите не са достатъчни. Надеждите за 100% увеличение няма да се сбъднат. Но това е стъпка в добро направление. От друга страна, пак казвам, поради промените в Закона за висше образование, това позволи въвеждането на държавни политики за висшите училища, след това сключват се специални договори между министъра на образованието и ректорите за управление на университетите, и там трябва да се постигат тези цели, които са заложени в държавните политики, които са насочени към нормални неща, между другото, взаимодействие с други университети, с чужди партньори, научно-изследователска дейност, качество на обучението. По този начин се постига, аз не бих го нарекъл контрол, а по-добро взаимодействие между държавата и университетите, които са ползватели на тези ресурси. Така че лека-полека и в рамките на автономията има възможности за увеличаване на възнагражденията. Бяха коментирани и други теми, като нови програми за научно-изследователска дейност, което всъщност е голям ресурс, който би трябвало да бъде използван от университетите. В края на разговора даже споменахме, и то беше като общо мнение, че може би ще трябват още 10-15 млн. лева не за заплати, а за стимулиране на реформата за тези висши училища, които имат по-добро качество на обучението. Това е залегнало в начините на финансиране на висшите училища. Така че може би и там ще се намери решение още малко да се добавят средства от държавния бюджет.

Водещ: А по какви критерии ще се градират университетите в зависимост от качеството на образованието?

Проф. Димитър Димитров: Това е залегнало в използването на резултатите от рейтинговата система. Когато имате по-добри резултати в научно-изследователската дейност, в качеството на учебния процес, това ви носи определени проценти или по-добър коефициент за финансиране, тоест, има такива моменти за стимулиране. Така че тази система работи от няколко години, между другото, и е част от тази реформа, която провежда Министерството на образованието. Но някак си това остава встрани от вниманието и на обществеността, и мисля, че тези аргументи, които бяха изтъкнати за реформата и за успешното участие на български университети – 5 български университета спечелиха проекти за участие в европейски мрежи, показва, че нивото на образованието не е съвсем изостанало или встрани от Европа. Ние сме на прилично европейско равнище и на образованието, и на изследванията.

Водещ: В какво ще се изрази по-активният диалог между академичната общност и правителството?

Проф. Димитър Димитров: Именно по тези проблеми, чието решение на срещата търсихме. Не само заплатите – те не са най-същественият проблем, знаете, че понякога учените не работят точно за заплати, а за удовлетворение и за някакви по-общи цели, които си поставят. Но всъщност, за нормалната изследователска работа са нужни апаратури и ново оборудване, и общежитие за студентите, и финансиране на научните изследвания, което не може да стане през субсидията за обучение на един студент. Науката е такава дейност, че изисква непрекъснато поддържане. Загубването на потенциал в една или друга посока после трудно се възстановява. Днес беше даден пример и със Софийския университет. Там, в един от факултетите „Физика“ няма как да бъдат закривани специалности или факултети, защото ще остави страната без физици. Тоест, има нужда от такъв диалог, понякога от по-високо или отстрани не се виждат тези проблеми, но аз мисля, че Съветът на ректорите или ректорите могат да поставят добре тези проблеми. А когато има и чуваемост, нещата се случват.

Водещ: Проф. Димитров, вие свързвате ли хода на премиера с актуалната политическа ситуация в страната? Дали ходът на правителството има отношението и към антиправителствените протести, тоест, към протестите срещу него? Известно е, че преди повече от месец преподаватели в Софийския университет подкрепиха протестите, обявиха се за оставка на правителството. Смятате ли, че това е някакъв жест да бъдете купени?

Проф. Димитър Димитров: Не, не. Нито бих искал да се политизира този процес. Разговорите се водят от близо 2 месеца по този въпрос по този начин как да бъдат вдигнати заплатите на преподавателите. А пък промяната, която всъщност е инициатор на това, е в закона, вие го казахте във вашето представяне на темата в началото, промяната в закона е от февруари 2020 година. А самият закон е внесен преди повече от година и половина за разглеждане. Така че те нещата се случват по някакъв начин. Сигурно може да се търси и такава връзка, но не това е главното.

Водещ: Казахте, че процесите и реформата във висшето образование остават някак на заден план от общественото внимание – защо? Защо малко се говори за тях, малко знаем? Ето, готвейки това интервю, аз почти нищо не намерих в интернет.

Проф. Димитър Димитров: Може би въпросите на самата информационна политика на самите университети, понякога вглъбени в своите проблеми, не искат те да стават достояние на обществото, понякога се търсят негативни новини кой университет е щял да фалира, или къде не можали да си платят заплатите или нещо друго. Така че може би вината е и в нас, сигурно малко и в медиите. Но на са такива новините, че сме открили ваксина срещу Ковид-19 или нещо от този род, но има достатъчно добри постижения, които могат да бъдат представени и сред преподавателите, особено сред студентите. Например, аз съжалявам, да не би да удължавам…

Водещ: Не, напротив, изпреварвате ми въпроса, точно това щях да ви попитам – кои са добрите новини от УНСС?

Проф. Димитър Димитров: Преди няколко месеца нашият университетски отбор не по баскетбол, а по финанси, спечели регионално състезание за доста широк регион европейски, включително с някои страни от Близкия Изток. Това не знам дали се отрази някъде, ние го отразихме на нашия сайт на университета, но не предизвика някакъв голям интерес. Наша докторантка спечели много сериозен приз в Австрия, докторантка по право. Има и доста такива събития, които не знам, може би в спорта, ако си на 10-15-то място някъде в някой турнир, това е важно, но това, че някой е спечелил медали на Олимпиада, пак казвам не в спорта, а по финанси или счетоводство, или в представянето на тези фирми за студентски инициативи, може да не предизвика такъв интерес, а да се смята за нещо нормално като част тяхното професионално развитие.

Водещ: В какво се състои реформата в УНСС? В какво се изразява, как се материализира? Как я усещат студентите, как я усещат вашите колеги?

Проф. Димитър Димитров: Моят мандат започна декември месец миналата година, и с 2-3 основни направления за работа. Едното от тях беше засилването на нашите действия по посока на научни изследвания и участие в различни проекти. И бих казал, че това е вече факт в няколко направления, спечелени проекти по „Еразъм“, с други проекти по „Интеррег“, което е за регионално сътрудничество между България и Гърция. Сега готвим няколко големи проекта за по няколко милиона по една оперативна програма. Има активна комуникация с общините по техни проблеми, които те имат и да развиват. Изобщо, въпрос на стимулиране на тази дейност. Ръководството и в мое лице, и с подкрепата на колегите увеличихме капацитета на нашия Център за научни изследователски и образователни проекти, така че да имаме възможност да се развиваме в това направление. И най-големият ни успех всъщност е класирането на нашия университет заедно със 7-8 други европейски университета с много високо качество: Виена, Тилбург, Манхайн и други в т. нар. „мрежи от европейски университети“. Проектът  EUENGAGE ще стартира от следващата година и е с бюджет над 5 млн. евро. Това е едното направление. Другото направление е привличането на чуждестранни студенти и работата с много такива студенти, разкриването на такива програми, които ще позволят студенти от чужбина да дойдат. Имаме споразумение с Китай, с китайски студенти, имаме други подготвени споразумения в тази посока, някои от които са подготвени от предишни години, не всички са направени сега. И третото направление е връзката с бизнеса. Полагаме сериозни усилия в тази посока. Бизнесът много добре се отнася към нашите студенти и търси студенти. Битува също едно схващане, че има прекалено много икономисти, но тук при всичките ми срещи ежедневни и ежечасни буквално с хора от бизнеса, те казват, че им трябва и на тях качествени хора, и мисля, че нашият университет осигурява такива хора.

Водещ: Това мога да го потвърдя, защото и ние имаме ваши студенти сред нашите колеги.

Проф. Димитър Димитров: Радвам се за това. Ние ги намираме навсякъде тези студенти на различни позиции в различни бизнеси, в правителството, и в международни организации. Така че миналата учебна година февруари месец получихме Наградата на работодателите за най-престижен университет сред работодателите, което е много е много високо признание, и организирано от Рейтинговата агенция и вестник „24 часа“. Така че в тази посока вървим и искаме да поддържаме високо качество на обучението.

Водещ: Бих ви предложила по-нататъшна среща с вас пак в ефира, за да поговорим за съвместните ваши проекти за решаване на различни проблеми, за които ви търсят от Националното сдружение на общините или от бизнеси съответно, или от правителството. Това е повод да видим как университети могат пряко да въздействат върху работата на различните власти в България.

Проф. Димитър Димитров: Ако мога още две неща да кажа.

Водещ: Да, слушаме ви.

Проф. Димитър Димитров: Създадохме Консултативен съвет по икономика заедно с Министерството на икономиката, и там се набелязаха редица проекти, които да се правят съвместно между Министерство на икономиката и нашия университет. И другото ни голямо постижение е всъщност, когато преминахме онлайн миналия семестър, изцяло проведохме обучението онлайн с онлайн изпити, и кандидатстудентски изпити, и  държавни изпити, което също показа някакъв потенциал и на студентите, и на преподавателите, на нашата IT структура и персонал, които се справиха с това предизвикателство. Така че това са нещата.

Posted in Интервюта
2020-09-26 - 17:40

Агенция „Кросс“
23 септември 2020 г.

 

Проф.  д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС: Стартовата заплата на асистент ще стане 1300 лв. от догодина

УНСС открива годината. Какво каза ректорът? - проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС пред в. „Стандарт“

Интервю с проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС и главен секретар на Съвета на ректорите

Агенция КРОСС: Проф Димитров, вие участвахте днес на срещата на премиера Борисов с ръководството на Съвета на ректорите. На нея той ви обеща 50 милиона , с които догодина ще се увеличат заплатите на преподавателите във висшите учебни заведения. Как бихте коментирали този акт на правителството и не е ли той стъпка към париране на недоволството в академичните среди към кабинета?

Проф. Димитър Димитров: Днес ръководството на Съвета на ректорите в лицето на проф. Герджиков, председател, аз като главен секретар и проф. Белоев като зам.-председател на съвета, проведохме такава среща с премиера, вицепремиера Дончев и министъра на образованието господин Вълчев. Директно на вашия въпрос, този процес неформално за тези 50 милиона стартира може би преди около два месеца, защото се подготвя новият бюджет, така че не е много пряка връзката с протестите примерно. Но това, което ние също го коментирахме, да не се изтълкува по този начин – това е заложено още в стратегията за висше образование и в Закона за висше образование, който е приет февруари месец тази година, където се уточнява, че ще има минимална единна заплата за асистентите, които постъпват във висшите училища. И всъщност разговорът тръгна точно от това, че на някои места минималната заплата или стартовата, основната заплата на асистент, е доста ниска. Не давам примери, но да кажем малко над минималната работна заплата или ей такива неща.

Агенция КРОСС: Около 650 лв. доколкото съм запозната.

Проф. Димитър Димитров: Да. Имаше такава необходимост – в някои от университетите заплатата на професори е под 1000 лева и като сравнявате с други професии, с най-различни категории, се вижда, че има необходимост от един такъв поглед и стимулиране на висшето образование. Което през последните години претърпя доста реформи между другото, а и показа възможности с онлайн обучението миналия семестър. Те не могат нещата да бъдат винаги на едно и също ниво, има професии, които се развиват, но по-високата заплата, коментира се числото 1300 лева за стартова заплата на асистент, беше в основата на тези преговори. И на тази база бяха преизчислени – цифрата 50 милиона не е просто измислена, бяха преизчислени заплатите съобразно персонала във ВУЗ-овете. Все пак известна стъпка за главни асистенти, доценти и професори, преподаватели, които се нехабилитирани, така че горе-долу около това се завъртяха нещата.

Агенция КРОСС: По ваше мнение тези 50 млн. лева, които са заложени в бюджета за догодина, ще бъдат ли достатъчни, за да запушат пробойните в сектора, така да се каже?

Проф. Димитър Димитров: Със сигурност не, защото знаете, винаги има нужда от повече финансови средства, аз съм икономист и знам, че нуждите са винаги безкрайни, но ресурсите са ограничени. Но все пак това е една добра стъпка в добро направление. Бяха коментирани и други възможности за различни програми за научни изследвания, те също може да доведат до увеличение на доходите на преподавателите и следователите. Но все пак това е и някакъв сигнал към хората, които са заети във висшето образование и към самото висше образование. Защото на много специалности бяха намалени държавните поръчки, ВУЗ-овете се съгласиха да няма увеличение на броя на висшите училища, при акредитация да се брои само един преподавател – мина някаква реформа, която засегна интересите на университетите. Държавната поръчка беше свита последните няколко години и ние подкрепяме това, разбира се – от седемдесет и няколко хиляди, на тридесет и седем или осем, не мога да се сетя в момента, държавна поръчка.

Агенция КРОСС: Значи ли това, че се свиха нуждите от специалисти в България?

Проф. Димитър Димитров: Ами главно демографски проблеми има. Някъде може би има известен дисбаланс, но общо взето това е направлението – когато са били планирани тези държавни поръчки, броя на децата, които са можели да кандидатстват е бил 100 хиляди, сега е около 50 хиляди максимум. Така че има логика и в подобни проценти.

Агенция КРОСС: Исках да ви питам, как заложените промени в Закона за висшето образование, които влизат в сила догодина доколкото си спомням, как това ще промени работата ви? Защото по презумция всяка промяна би следвало да води до по-добра регулация в сферата.

Проф. Димитър Димитров: Вероятно имате предвид това, което е с договорите за ректорите и политиката за развитие.

Агенция КРОСС: Да.

Проф. Димитър Димитров: Ами това го виждам като стъпка в правилната посока. Все пак вижда се, че има поглед върху, то не може всичко да се изчерпи и всичко да се планира и всичко да бъде точно до последния детайл уточнено. Но все пак университетите във взаимодействие с Министерство на образованието, получиха политиките си за развитие, така че те бяха утвърдени от министъра, сега предстои подписването на договори с ректорите, които се ангажират да изпълняват тези политики. И между другото от това пък зависи заплатата на ректорите. Което е все пак стъпка в правилната посока – там се насърчава взаимодействието между университетите, международното сътрудничество, публикации – такива неща, с които се занимават университетите така или иначе.

Агенция КРОСС: Считате ли, че трябва да има някакъв таван в заплащането на ректорите, защото последните седмици и месеци излязоха едни цифри, които бяха меко казано, неприемливи, на фона на общото икономическо състояние на страната и на фона на масовата бедност в България? Излязоха петцифрени и нагоре числа на ректорски заплати…

Проф. Димитър Димитров: Да, да, аз следя тази дискусия и това беше няколко пъти обсъждано и на Съвет на ректорите и на съвещание с министъра на образованието. Но миналата седмица излезе наредбата за формирането заплатите на ректорите, което също поставя някаква рамка за тези неща. Наистина има университети, където ректорите взимат по-малко, другаде повече – по този начин чрез тази наредба, базирана пак на закона приет от февруари месец, се въвежда някакъв ред. Като между другото заплатата на ректора главно е обвързана с минималната заплата стартова, тоест основната заплата на асистент – асистент е най-ниската преподавателска длъжност и разбира се, резултатите от изпълнението на тази програма за развитие.

Агенция КРОСС: Как се отрази коронакризата на УНСС? И при какви условия и с какви ограничения започна учебната година за вас?

Проф. Димитър Димитров: Ами ние много бързо се адаптирахме миналия семестър, където изцяло минахме онлайн. Сега като направихме преоценка на това, което се случи миналия семестър, техническите възможности, качеството на обучението и мерките, които трябва да се взимат, сега минахме към така нареченото хибридно обучение.

Агенция КРОСС: Тоест?

Проф. Димитър Димитров: Пак запазваме готовност за изцяло онлайн обучение…Хибридното е половината учат онлайн, половината учат присъствено и се редуват всяка седмица. Долу-горе е такъв принципа. Като това изискваше доста усилия да въведем високоскоростен интернет в залите. Продължаваме да се развиваме в тази посока и искаме да използваме възможностите на онлайн обучението, като съчетаваме присъствено и онлайн обучение. Редуцираме броя на студентите в една зала, така че да можем да спазваме мерките. Тук сме въвели доста мерки по входовете – термокамери, дезинфекция, което ни натоварва, но няма начин просто да се върнем към ситуацията от февруари месец или от миналата година.

Агенция КРОСС: Имали ли сте ситуация, която налага карантиниране на някаква част от екипа?

Проф. Димитър Димитров: Поне до момента не. Ние имаме такава процедура и вътрешни правила за действие и разчитаме на указанията на здравните власти, ако се появи такова нещо и на доброто взаимодействие с тях. Но за момента нямаме такава ситуация.

Агенция КРОСС: Дай Боже и да не се появи. Благодаря ви, проф. Димитров за отделеното време.

Posted in Интервюта
2020-09-14 - 16:34

Вестник „Стандарт”
14 септември 2020 г.

УНСС открива годината. Какво каза ректорът? – проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС, пред в. „Стандарт“

УНСС открива годината. Какво каза ректорът? - проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС пред в. „Стандарт“

  • От София студентите ни ще учат в Рим и Виена
  • Ще редуват седмица присъствено с онлайн лекции, казва ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров

На 14 септември УНСС ще открие стотната си учебна година, макар и в условия на пандемия. Как ще започне новата учебна година и по какъв начин студентите на УНСС ще вземат няколко дипломи, в. „Стандарт“ разговаря с ректора на УНСС проф. Димитър Димитров.

– Проф. Димитров, как ще започне учебната година в УНСС – дистанционно или присъствено?

– Годината ще започне присъствено. Ние обаче искаме да намалим броя на студентите, които ще бъдат в аудиториите.  Към момента говорим и за хибридно обучение, тоест в по-големите зали ще бъдат по-малко студенти, като една част ще бъдат присъствено за една седмица, а другите ще следят лекциите онлайн. Но повечето учебни занятия ще бъдат присъствени. Имаме готовност за изцяло онлайн обучение, но предпочитаме засега да не преминаваме към него, тъй като и социализацията на студентите, и екипната работа са много важни.  Ще бъдат спазени всички противоепидемични мерки, монтирахме и терморамки, които ще мерят температурата на влизащите, тъй като при нас потокът е голям – от 6000 до 8000 студенти. Разделили сме входовете – през единия се влиза, а през другия се излиза. Ако някой има повишена температура, има разписана процедура как се постъпва в такава ситуация. Определили сме една стая, ако някой има такива симптоми, да бъде отделен от останалите и да можем да уведомим здравните власти. Разчитаме на разбирането на академичната общност и Студентския съвет. Ще въведем задължително носене на маски в общите помещения и големите фоайета. Няма да заключваме учебните зали, за да няма струпване на чакащи пред тях. До края на месеца в още 50 зали ще има въведен високоскоростен интернет, който ще позволи повече излъчване онлайн. Търсим възможности съседни висши училища да ни помогнат със зали. УНСС е много голям университет, но не можем едновременно и да намалим капацитета на залите, и да провеждаме пълноценен учебен процес.

– А как ще премине откриването на учебната година?

– Налага се да намалим капацитета на местата в аула „Максима“ (от 500 на 200), където по традиция откриваме всяка нова учебна година. Ще присъстват разширеният академичен съвет, колегите от Студентския съвет, официалните гости и 50 първокурсници, които са приети с най-висок успех. За съжаление, стотната ни учебна година, която ще стартира на 14 септември, ще започне по този начин. Но ще излъчваме тържеството онлайн в университетския сайт и фейсбук. Отменихме и традиционните срещи на първокурсниците по факултети.

– Имате общежития, при тях как стои въпросът с мерките?

– И там сме въвели пропускателен режим. Освен индивидуални термометри за проверка на температурата, има и дезинфектанти, провеждаме и разяснителна кампания за спазване на мерките. Но не можем да намалим капацитета на стаите.

– УНСС стана част от един международен консорциум, който дава възможност за получаване на няколко дипломи от даден студент. Какво представлява той и как ще работи във време на пандемия?

– Проектът дава много възможности, защото позволява студентите и при пандемия да се обучават във Виена, Тилбург или Рим. Европейските процедури са малко бавни и сега предстои подписването на договори, така че проектът ще стартира от началото на следващата година. Но нещата, които са заложени в него още от миналата година, са много добри инструменти за справяне с подобни кризи, защото става дума за виртуален кампус, виртуални класни стаи, виртуална мобилност, дигитализация на учебните материали и пр.

Работодателите: Вузът е най-престижен

УНСС е създаден през 1920 г. и е най-старият и най-големият бизнес университет в България и Югоизточна Европа. Вече един век УНСС подготвя националния елит на страната. Университетът, в който учат близо 20 хиляди студенти, предлага модерно образование в 43 бакалавърски специалности (шест от които с преподаване на английски език) и 88 магистърски специалности с обучение на български и английски език (включително съвместни с престижни чуждестранни университети) в редовна и дистанционна форма, както и близо 500 български и чуждестранни докторанти. През 2017 г. УНСС за трети път получи от Националната агенция за оценяване и акредитация най-високата оценка за шест години сред всички български университети. По данни на Националния осигурителен институт 97,5 на сто от випускниците се реализират на пазара на труда. УНСС е на челно място в Рейтинговата система на висшите училища и носител на приза „Най-престижен университет“ по мнението на работодателите. УНСС е българският университет с най-висока степен на електронизация на учебната, научноизследователската и административната дейност. През 2017 г. неговите студенти станаха първите в страната, които получиха електронни студентски книжки.

Веднага след обявяването на извънредното положение и бяха преустановени присъствените занятия, УНСС премина към онлайн обучение на своите близо 20 хиляди студенти. Университетът „мигрира“ от физическата си сграда на бул. „Осми декември“ в Студентски град към своя нов виртуален дом в рамките на домейна unwe.bg. За всяка отделна дисциплина за различните специалности бяха създадени отделни виртуални „аудитории“ в MS Teams, в които студентите и преподавателите се срещаха посредством електронните си профили.

Posted in Интервюта
2020-08-13 - 10:41

Клуб Z
12 август 2020 г.

 

И без да пукне пушка, националната сигурност може да бъде сериозно застрашена.
Пандемията от COVID-19 е най-големият проблем в момента, казва в интервю за „Клуб Z“ проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС

Проф. д-р Димитър Димитров е икономист в сферата на отбранителната икономика и сигурността, ректор на УНСС.

Проф. Димитров, 2020 г. събра нови рискове и заплахи в глобален и регионален план. Как вие виждате голямата шахматна дъска?

Това е годината на петте „П“ – петрол, потоци, пандемия, политика (във всички й аспекти, включително изборите), а накрая и Пекин. Тези всички „П“-та оказват влияние върху всички нас в глобален мащаб.

И ако се върнем малко по-назад, спомнете си какво стана с петрола. Имаше отрицателни котировки на петрол и петролна война. След това се появи пандемията. Модерната дума тези дни е „потоци“ – „Северен поток“, „Северен поток 2“, който е с опасност от американски санкции, „Турски поток“, който замести „Южен поток“ – за него също се говори, че ще бъде спрян. Има една газово-петролна война между големите сили.

Отделно заради голямото търсене на нефтопродукти тези газопроводи и петролопроводи не бяха запълнени. Това задълбочи този конфликт, спомнете си – шистов газ, втечнен газ.

Пандемията, разбира се, наруши икономическата активност, свали търсенето на петрол, засегна авиационната индустрия и транспорта, които бяха много тежко ударени.

Политиката. Тази есен в Съединените щати има избори. Обикновено те се фокусират върху техните си проблеми и малко забравят какво става извън тях. Особено сега, когато не е много ясен изходът от президентската надпревара. Президентът Тръмп имаше доста добри позиции и възможности, пандемията обаче ги влоши.

Какво се случва с петото „П“?

Един от проблемите на Вашингтон е именно Пекин. Още в началото на мандата си президентът Тръмп започна едни действия, които са насочени към ограничаването на икономическата и търговската активност на Китай. Това изглежда емоционално, но никак не е.

Имаше няколко изследвания, а и се видя по време на пандемията, които показаха, че за много неща ние зависим от Китай. И за маските, и за респираторните апарати, и за лекарствата. Там се разгоря една война кой по-бързо ще купи от Китай маски, как ще се вкарат в резерв или, че фармацевтичните заводи са вече там.

Но имаше интересни доклади на Пентагона, че американската армия зависи за някои дефицитни материали и метали в голяма степен от Китай. Това беше едно ребалансиране на усилията на САЩ, за да запази своята икономическа политическа и национална сигурност, за да си гарантира една такава устойчивост.

Но всички тези неща действат заедно. Китай малко по-рано се измъкна от кризата от COVID-19, доста по-бързо реагира и за много други неща. Да не забравяме връзката с потоците. Пекин упорито иска да изгради път към Европа, наречен „Път на коприната“ – през Русия и някои други държави. Всичко това има отражение върху световната политика. Има някакво клокочене.

Днес говорим за няколко основни проблема, но преди това си спомнете какво беше – тероризъм, напрежението, което е и сега в Либия, Сирия, Ирак и много държави от Близкия изток. Или медийно не се отразява добре, или има затишие заради новите процеси.

Още един фактор, който влияе ситуацията да не бъде спокойна – производството и износът на оръжие се увеличава. Разходите за отбрана изобщо се увеличават в целия свят, сочат доклади. В една неспокойна обстановка всеки се опитва сам да решава проблемите си. Тук не ми се иска да стигаме до Русия, Украйна, Беларус…

И в този глобален контекст някъде там е и България – член на НАТО, на Европейския съюз и със своите вътрешни проблеми, които доста време се задълбочават.

Как това глобално клокочене се отразява на клокоченето тук, в България, и каква е ролята на потоците? САЩ предупредиха, че ще наложат санкции на фирми, изграждащи „Балкански поток“, както го нарича премиерът Борисов.

Не е ясно накъде ще тръгнат нещата… Да не забравяме, че в САЩ има избори и те ще се фокусират там. Имаше един анализ на Валентин Вацев, в който се казваше, че премиерът сега е изправен пред такъв избор – кого да послуша: Русия или Съединените щати за потока. Това е голям геостратегически проект.

Но в тази обстановка сега – искания за оставка, вероятно предсрочни избори или скорошни избори, ще има голямо изчакване. Все пак полусъединителят на САЩ стои за санкциите. Като че ли България е в момент на изчакване, защото много от това, което би могло да се прави – и реформи, и мерки в областта на националната сигурност, много зависи от стабилността на правителството, действията му и хоризонта, който то би имало пред себе си.

Доколко обаче е обвързано бъдещето на енергийните проекти в България – газовият поток, АЕЦ „Белене“ с бъдещето на правителството? Какъв сигнал изпраща САЩ със заявката да санкционира „Турски поток“ и неговото продължение – „Балкански поток“.

Това е труден въпрос и за мен не е решен. Той ще продължава да стои, защото тук има интереси и на САЩ, и на Русия, и на Европейския съюз. И в момента не виждаме ясно решение в тази посока. Обикновено в реалната политика големите сили в някакъв етап се договарят. И невинаги е свързано пряко с нас.

Компромисът може да е някъде другаде – в Далечния изток, Арктика или Венецуела. Има много подобни примери. Но отново казвам – в тази обстановка на избори в Съединените щати има неяснота кой ще спечели изборите, как ще се развият нещата, договорката между големите като че ли е далеч.

Какво ще се случи с големите проекти за превъоръжаване на армията?

Много е вероятно да бъдат отложени. Големите проекти за бронираните машини, корабите искат също стабилно правителство с ясен хоризонт пред себе си. А и финансови средства. Тук винаги финансите стават политически въпрос – дали да се дадат за оръжие или за лекарства. И това няма да се посрещне добре в това време. Но отбраната, както и науката изискват постоянно поливане, постоянни грижи. А не да се изсипят наведнъж едни пари.

Превръщат ли се България, а и Балканите в нов граничен пост на американските интереси, а и на НАТО след разрива в отношенията между САЩ и Турция?

Има такава тенденция. Намаляването на американските войски в Европа от Германия бе последвано от дислоциране на половината от тях към Източна Европа. Засега все още това не е направено в България, но го наблюдаваме в Румъния, Полша… Но е вероятно да се усили в България координационният център на НАТО във Варна, да има повече учения. Турция вече стана малко по-различен партньор, въпреки че е в НАТО.

Кои са големите предизвикателства пред националната сигурност на България в близък план?

Пандемията е най-големият проблем в момента. Той може много бързо да се развие и да се отрази на икономическата сигурност, както се видя през тези месеци, че и на енергийната сигурност. При голяма зараза се засягат и обслужващите дейности, инфраструктура. И ако трябва да се готвим да посрещаме някакво предизвикателство, то трябва да се готвим там. Защото другите рискове и заплахи имат далеч по-бавно въздействие. Ние не сме застрашени пряко от военен конфликт или от терористични заплахи директно. Но в областта на епидемията би могло да имаме сериозни проблеми и за хората, и за медицинския персонал.

Вземат ли се достатъчно адекватни мерки за ограничаване на ефектите от коронавируса?

Наблюдаваме някаква синусоида. В началото тежки мерки, след това – доста свободното им прилагане. Дано през есента не се влоши ситуацията. Но има поле за прилагане на още по адекватни мерки – много бързо се появяват подобни проблеми, болници затварят, защото няма лекари или няма отделение. Забравихме ли за апаратурата, не стои ли повече този въпрос? Лятото е друг сезон, но есента? За мен това е проблем с потенциал да се развие най-бързо.

И когато говорим за национална сигурност, ами една такава епидемия може да засегне и МВР, и Българската армия. Тогава и без да пукне пушка, националната сигурност във военен аспект може да бъде сериозно застрашена. За другите рискове и заплахи България все пак е членка на НАТО, на ЕС и има достатъчно механизми за защита и реакция.

Posted in Интервюта