Агенция „Фокус“
26 ноември 2020 г.
Проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС: Увеличаването на преподавателските заплати в университетите е полезен и дългоочакван ход
Проф. Димитър Димитров, ректор на Университета за национално и световно стопанство (УНСС), в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“.
Водещ: Съветът на ректорите и синдикатите КНСБ и КТ „Подкрепа“ подписаха споразумение с Министерство на образованието и науката, според което държавата осигурява 66 млн. лева допълнително за висше образование през следващата година за увеличаване на заплатите на преподавателите в университетите до 50-60%. Срещу въпросните допълнителни 66 млн. лева университетите поемат ангажимент за повишаване изискванията към студентите и съответно към качеството на работата и на преподавателите. Как това ще се осъществи в един университет? Избрахме Университета за национално и световно стопанство (УНСС), а наш гост е неговият ректор проф. Димитър Димитров. Проф. Димитров, какво ще предприемете в УНСС срещу отпуснатите допълнително средства?
Проф. Димитър Димитров: Основният акцент е върху увеличаването на заплатите. И наистина това е полезен и дългоочакван ход, въпреки че картината в различните университети е различна. Знаете, че аз съм и главен секретар на Съвета на ректорите, и тези преговори се водят доста отдавна. Но инициацията на целия този процес беше в Закона за висшето образование, където има заложени изисквания за минимална заплата за асистентите. И всъщност, ако разглеждаме комплексно нещата, се тръгна оттам: има проект за постановление, което мисля, че днес Министерският съвет го прие за минимална заплата от 1 300 лева за асистент. Без да сравняваме с други сектори и без да правим други сравнения, това предизвиква тласък в системата и изисква съобразяване и известна пропорция и в заплатите и на останалите академични длъжности, както и на администрацията, разбира се. Тези средства, които Министерският съвет обсъди, ние, ръководството на Съвета на ректорите преди няколко месеца имахме среща с премиера, с министъра няколко срещи, искахме да се постигне справедливо увеличение на заплатите на преподавателите и администрацията в университетите. Така че това е основният акцент и може би това е основната новина. Но заедно с това има още няколко неща, които трябва да бъдат подчертани. На първо място това е доброто съгласие или израз на добра воля между всички страни. Виждате, че тук участват и синдикатите, което е много важно, КНСБ и „Подкрепа“, Съветът на ректорите също подкрепя тази реформа във висшето образование. Признава се и реформата, която висшите училища направиха през последните няколко години със свиване на специалности, приемаме без много ропот така да се каже на свиването на бройките за държавна поръчка за някои университети и за някои направления, например в Икономика и администрация, които са едни от нашите основни направления, нашите бройки за държавна поръчка бяха съкратени с около 40%. Ние с различни средства и различни форми на оптимизация на учебни планове, на свиване на състав в известна степен успяваме да се справим със ситуацията. В това споразумение, което в сряда се подписа, бе подчертано изискването за оптимизация на състава, за премахване на дублиращи се програми, в различна степен, разбира се, за различните ВУЗ-ове това е различно, но все пак показва посоката, към която всички ще вървим.
Водещ: Проф. Димитров, срещу тези средства, които вие ще получите, какво ще дадете, с какво ще отговорите, какви реформи ще направите специално в УНСС, пък и в другите ВУЗ-ове?
Проф. Димитър Димитров: Да, някои от тези неща не са релевантни за някои университети, защото не трябва да се слага общ аршин за всички. Тези средства ще бъдат в помощ на 33 държавни университета. Някои от тях имат доста по-високи начални заплати от сега предложените. В споразумението е залагане такъв темп на нарастване от 1 300, 1 400, и 1 500, и 1 600 в зависимост от длъжността. Някои от университетите, включително и УНСС, и в момента имат по-високи заплати за някои длъжности. Някои други имат доста по-високи заплати, и те може би няма да получат от тези средства за увеличение. Въпросът е обаче да има общ поток и общо желание за развитие, като университетите, включително и нашият, предприемат мерки за оптимизация и на академичния състав, и свиване на администрацията. Сега, дали заради COVID-19, дали заради промени в ръководството, нашият университет извърши такива промени още тази година и в администрацията, и в обслужващия персонал, и спиране на назначенията, то не е толкова лесен и бърз този процес – с години се случват нещата. Нашите изисквания към преподавателите за тяхната заетост и натовареност всъщност са по-високи от тези, които в момента са залегнали в споразумението, така че ние сме извървели тези крачки. Общо взето, това са мерките. Те не са нещо драстично, радикално, което да предизвика някакви сериозни трусове, напротив, много добре са обмислени и неслучайно имаше няколко срещи и с министъра, и в различен формат. Но идеята е тук да се подскаже, че има перспектива за младите колеги, които тепърва ще се занимават с преподавателска и научна дейност, и тази начална заплата от 1 300 лева е някакъв сигнал за тях, че има перспектива да се занимават с наука и образование.
Водещ: А какъв ще бъде контролът, за да се разчита на адекватна норма на принадена стойност от самите преподаватели и студенти?
Проф. Димитър Димитров: Те не са измислени сега нещата, има системи за контрол на качеството. Тази година знаете, че започна подписване на договори с ректорите на висшите училища, този процес приключи някъде юли, където също има залегнали такива показатели, които ректорът приемайки да бъде ректор и подписвайки този договор за държавна политика във висшите училища, приема да изпълнява. И там има включени такива показатели за учебна дейност, и за научно-изследователска дейност. Така че този контрол се осъществява от страна на Министерство на образованието. Аз съм икономист и както казват икономистите, контролът е чрез портфейла, контролът чрез бюджета всъщност е доста ефективен контрол. Когато вие прекалите със заплати, или с излишни разходи, или с назначаване на повече персонал, просто няма да ви стигне бюджетът. И когато се оглеждат от всички страни тези разходи или тези назначения, които правите, тогава се вижда много ясно, че няма да се справите – ето го контролът. Но пак казвам, ние сме открити, доста от нашите неща, които имаме като щатове и като бюджети, и като натоварване, защото един преподавател не трябва да се измерва неговата заетост само с часовете, които има – сега в момента в УНСС са 360 часа, при споразумението са 300 часа, но освен това има извънаудиторна заетост, консултации със студенти, прегледи на курсови работи, дипломни работи, участия в журита, научно-изследователска дейност, доста други неща, които трябва да се изпълняват. И така, ние сме направили един разчет, от много години е това, наистина за пълен 8-часов работен ден. Така че тези показатели следват всяка година когато се заплаща заплатата на преподавателите. Всъщност, ние нямаме преподаватели, които нямат натовареност, пък получават заплата. Това също е част от контрола. Това, разбира се, се следи от самата академична общност, която няма да допусне това нещо, в колективния трудов договор е залегнало това нещо. Така че има достатъчно контрол на механизми за проверка на това, което правим като дейност.
Водещ: А ще предизвика ли напрежение изискването за 5% таван в броя на преподавателите над 65 години?
Проф. Димитър Димитров: Специално в нашия университет не, защото ние сме и сега в тези граници. Това е нормален процес. Преподавателите са на възраст от 25 до 68 години, ако говорим, така че винаги има някаква такава пропорция. Разбира се, има уважение към хората, които сега преминават от основен трудов договор след 65 години до 68 те имат право на 3 години удължаване. Зависи от казуса. Някои катедри доста активно използват тези преподаватели. Много от тях са много известни имена в своята област и ценен актив.
Водещ: И много качествени.
Проф. Димитър Димитров: Така че не може да се подхожда механично към това нещо. А и тези 5% те са препоръка към университетите все пак, и то не може да стане механично още от утре или от другата година. Много внимателно трябва да работим. Студентите, между другото, се влияят много от подобни имена – когато разберат, че светило в тази област води и магистратура или курс, това е техният избор и водещ мотив понякога при избора на специалност. Така че трябва много балансиран и разумен подход и към младите, и към по-опитните колеги.
Водещ: И още един таван въвежда споразумението: на численост на администрацията на университетите – до 5% от броя на студентите. Допускам, че в УНСС не сте си позволили разкоша за широка администрация.
Проф. Димитър Димитров: Тук е малко сложен въпросът как се изчислява това нещо. Ние имахме много дискусии в Съвета на ректорите и при разговорите с министъра. Има университети, където има доста персонал, който ние наричаме общо „администрация“, той е всъщност персонал, който обслужва учебния процес: лаборатории, технически оборудвания и други неща. В медицината има също такива хора: лаборанти или които поддържат това оборудване. Но по-скоро се уточнихме, че става въпрос за общата администрация, хората, които наистина работят там: счетоводство, човешки ресурси и други. Но при нас пак това не е проблем, тъй като ние имаме много студенти, за добро или за зло. Но ние имаме много студенти, така че като разделим броя на администрацията, пак се вместваме в тези проценти. Наистина за всеки университет има специфика и вече всеки ректор ще прецени, как действа по-нататък с това споразумение.
Водещ: Добре е, че споразумението дава гъвкавост.
Проф. Димитър Димитров: Да, това беше идеята. То няма и как да бъде, защото не може да се подхожда с различен аршин към технически ВУЗ-ове, към медицински, към икономически, държавни разбира се, по различен начин се е стигнало до някаква ситуация, по-бавно се случват някои процеси, така че е нормално това нещо. Но адмирирам разбирането и на Министерството на образованието, и на синдикатите към тези процеси във висшите училища.
Водещ: И вън от това споразумение, ако позволите да ви задам няколко въпроса други, по други теми.
Проф. Димитър Димитров: Разбира се.
Водещ: В четвъртък в УНСС ще избирате Студент на годината. Участва ли ректорът в тази церемония?
Проф. Димитър Димитров: Участва да, и аз ще взема пряко участие при спазване на всички мерки в аула „Максима“, която събира 500 човека, но сега ще има сигурно 20. Защото искаме да уважим труда на студентите и това, което те са направили през тази година, да не го отлагаме до безкрайност това нещо, защото нашите студенти и нашите номинирани кандидати за това звание заслужават подобно признание за трудна си през изминалата година. Така че това ще се състои при спазване на всички мерки. Разбира се, излъчваме онлайн за тези, които няма да могат да присъстват на това събитие
Водещ: А по какви критерии ще се избере Студентът на годината на УНСС?
Проф. Димитър Димитров: Различни критерии са: едните са в учебната дейност – там има отличници, има постижения в научно-изследователската дейност, има и за спортната дейност. Те са и различни категории за тези студенти. Но малко извън темата трябва да ви кажа, че скоро връчвахме дипломата на една пълна отличничка от 4-те години, което е много рядък случай в историята просто и не се постига това нещо лесно. Така че тези хора, които са номинирани за Студент на годината, също имат значителни постижения, печелили са конкурси за есета, за участие в различни състезания по икономика или в други направления. Така че има с какво да се похвалим и да отбележим приноса на тези студенти. Друга година това беше доста по-пищно, трябва да ви кажа.
Водещ: Не ви ли е тъжно, че няма да имате такава пищна церемония, да бъде съчетана тя в известна степен и с прословутия студентски купон?
Проф. Димитър Димитров: Такава е обстановката, да. Ние свикнахме. Тази година беше юбилейна – 100-годишнана, ние почти през цялото време се опитахме онлайн да поддържаме духа и да отбележим по подходящ начин това, което сме направили. Така че няма как да избягаме от това нещо.
Водещ: А какви са бонусите, които ще получат лауреатите на тази награда Студент на годината?
Проф. Димитър Димитров: Нека да има известна изненада и за тях. Дамата грамота и признанието, че са Студент на годината, това остава завинаги, така че не е малко и това.
Водещ: И още нещо искам да ви попитам, проф. Димитров, ползвам възможността, че вие преподавате икономически анализ в отбраната и сигурността. В момента се гледа и в този час на нашето интервю продължава гледането на бюджета на Републиката за догодина. Една от най-сериозните критики, която се отправя основно от опозицията, а пък и от известни икономисти, финансисти, че в разходите за отбрана за догодина са предвидени близо 2 млрд. лева или 1.69% от БВП. Ваши колеги – икономисти, финансисти предлагат тези разходи да се пренасочат към здравеопазване, образование, бизнес. Разумни ли са тези разходи в тежката ситуация на пандемия?
Проф. Димитър Димитров: Трябва да има пропорционалност в развитието и на държавата, и на бюджетното финансиране. Имаше години когато, аз наблюдавам тези процеси сигурно от 30 години, имаше години, когато бюджетът за отбрана специално, пък и на вътрешните работи, беше съкратен драстично от 1.7-1.8 примерно до 1% от БВП. Това се отразява за години напред, след това се поддържа подобна база и след това се казва: „Ние нямаме самолети, нямаме хеликоптери, нямаме брегова охрана, нямаме радари, нямаме кандидати за войници, защото заплатите стоят“. Така че трябва да има известна пропорционалност в това отношение. Това е политическо решение, разбира се, защото има международни ангажименти…
Водещ: Да, към НАТО, основният ангажимент е към НАТО за 2% от БВП.
Проф. Димитър Димитров: Да, това е до 2024 година, но няма как той изведнъж да бъде постигнат от 2024 година, така че лека-полека с бавни стъпки или поддържайки подобно темпо това трябва да се прави. Иначе рискуваме сериозно задръстване или блокаж на системата, защото изведнъж ще излязат основни системи от строя или хората няма да имат желание да стават войници или моряци, или полицаи, и пак ще възникнат други проблеми, които трябва да ги разрешаваме на пожар в някакъв момент. А има и още нещо, което може чак сега да бъде отбелязано. Много често разходите за отбрана се използват за буфер за други разходи, и в края на годината, когато те не могат да бъдат изразходвани, изведнъж се прехвърлят в други пера на бюджета. това се е случвало също през годините. Така че може да има и такива мисли в това направление. Но по принцип аз съм против резки промени в който и да е бюджет, ако се налага да се увеличава – да, в здравеопазване, особено сега в момента, но не пък и резки съкращения някъде, защото това ще предизвика срив или блокаж в системата.
