в. „Аз-Буки“, брой 11
2020  г.

Проф. д-р Димитър Димитров – ректор на Университета за национално и световно стопанство, пред в. „Аз-буки“: Европейските мрежи са еърбъс в образованието

Университетът не е просто висше училище, в което само се преподава. Трябва да има и развитие и студентите го оценяват.

Проф. Димитър Димитров е ректор на УНСС от декември 2019 г. Бил е ръководител на катедра „Национална и регионална сигурност“ и декан на факултета „Икономика на инфраструктурата“ в УНСС. Има 104 научни публикации, автор и съавтор е на 16 монографии, 4 учебника и на учебни помагала. Участва в 59 научни проекта, от които 18 международни. Член е на мрежата от експерти на Стокхолмския институт за изследване на проблемите на мира.

Г-н Ректор, създаден преди 100 години като Свободен университет за политически и стопански науки от известни учени, политици, общественици, вложили и лични средства, какво е днес Университетът за национално и световно стопанство? – За мен УНСС е достойно продължение на делото на тези уникални личности, създали университета преди 100 години. Искали са да създадат университет на свободния дух. Затова проф. Стефан Бобчев и кръгът около него, който решава да осъществи тази идея, през 1920 г. пристъпват към действия, влагайки много усилия, лични средства, дори са взимали заеми. Техният пример е на изключително ниво, а това прави сравнението трудно. Особено личността на проф. Стефан Бобчев – първи ректор и основател на Свободния университет. Но всички ние, които сме допринесли с нещо за развитието на университетската идея, вървим по техния път.

– „Ако искате да управлявате добре, трябва да измервате това, което правите. И това е смисълът на Рейтинговата система.“ Това казахте при връчване на наградата на УНСС за най-престижно висше икономическо училище. Има ли академичната общност на Университета доверие в Рейтинговата система? – Това са думи на Питър Дракър (американски специалист по теория на управлението и бизнес мениджмънта – б.а.). Според него няма как да управлявате, ако не знаете къде искате да стигнете. Навярно ще продължим да намираме детайли в Рейтинговата система, които изкривяват в известна степен картината, но тя дава възможност да се види накъде вървим. Ако се освободим от пристрастията, трябва да признаем, че тенденциите са устойчиви. Всяка година едни и същи университети са водещи в определени професионални направления. С други думи, тази система за измерване не допуска случайности. В началото, когато се въведе Рейтинговата система, а преди това започна работа и Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА), не липсваха отклонения от нормалната логика – например измерваше се дали дадено висше училище има достатъчно голяма учебна площ, и от това произтичаха високи оценки. Но постепенно и от НАОА, и от Рейтинговата система, и от МОН нещата се изчистват. Казано по друг начин, „дребнотемието“ отстъпва и предлаганите картини на състоянието на професионалните направления, на отделните висши училища и системата на висшето образование, като цяло, се прояснява. Въведоха се критерии, които ни оценяват отвън, и те са безспорни – реализацията на студентите, нивото на безработица, заплатите на младите специалисти. С други думи, може да имате достатъчна учебна площ, но да нямате студенти или бизнесът и администрацията да не признават професионалната подготовка на младите специалисти, заплатите им да са ниски, да не работят по специалността, която са завършили, и т.н. Тоест измерванията станаха по-комплексни и систематизирани.

– Имахте среща с ръководителя на екипа, който извършва замерванията за Рейтинговата система. Какво си казахте с него? – Разговорът беше изключително конструктивен и диалогичен. И двете страни потвърдихме, че ако има различни виждания за начина на оценяване, винаги може да си комуникираме.

– Но без елемент на „напасване“? – И дума не може да става за това. Много от показателите са обективни. А някои от тях, най-вече външните, не могат да се „управляват“ от университетите – например стартовата заплата на младите специалисти, безработицата и т.н. Всъщност всичко това зависи от нас, но през тези години, когато сме обучавали младите хора. После пазарът на труда си казва думата. Резултатът се проявява чрез работодателите. Доволен съм, че УНСС получи наградата за най-престижен университет, което е едно признание именно от работодателите.

– Ще видим ли УНСС в списъка на изследователските университети? – Винаги съм изповядвал философията, че университетът не е просто висше училище, в което само се преподава. Трябва да има и развитие и студентите го оценяват. Оценяват, когато имате проект с постижения и резултати и вие споделяте с аудиторията как сте ги постигнали, какви методи сте използвали и че всичко това е следствие от вашата работа през последните месеци, а не от учебник, написан преди години. Безспорно бихме искали УНСС да се нареди сред изследователските университети, но зависи и от критериите.

– Имате основание, изпълнявате проект за център по компетентност. – Говорите за „Дигитализация на икономиката в среда на големи данни“. Проектът се изпълнява от мрежа от университети и от JRC (Съвместния изследователски център) на Европейската комисия и се финансира по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. УНСС е координатор. Има голям потенциал в проекта и неслучайно всички, включително и представителите на бизнеса, са впечатлени от него. Според мен най-важното е как ще използваме този изключително важен инструмент.

– Г-н ректор, използвахте думата „университетска мрежа“. Един университет не може да бъде видим в Европа и света, ако не е част от такива мрежи. Има ли подобна перспектива за университета, който ръководите? – Преди дни изтече срокът за кандидатстване по европейски проект за изграждане на университетски мрежи. Участваме в консорциум с още 6 европейски университета. Подготовката за нашето включване започна още при предходното ръководство на УНСС. За нас остана задачата да продължим усилията в тази посока. Но да не се хвалим предварително. Важното е, че политиката на ЕК в това отношение разкрива огромен потенциал пред университетите. Перспективата е да си синхронизираме учебните програми, да разменяме преподаватели, студенти. Европейските университетски мрежи поставят на ново, качествено равнище взаимодействието между висшите училища в ЕС. Специалистите наричат тези мрежи еърбъс в образованието, който се прави основно от 4 големи европейски държави, но има и много поддоставчици. Когато един университет стане част от европейска мрежа, тогава и студентите, и преподавателите ще се почувстват като европейски студенти и преподаватели и материалната база и постиженията в науката ще бъдат на съвършено друго ниво. Не намирам нищо нередно в това, че българските университети останаха извън първите 17 мрежи. Необходимо ни е време да съберем сили, ако искате – и самочувствие и опит, за да спечелим такъв проект с европейско финансиране.

– Вашият коментар за предлаганите промени в Закона за висше образование? – Не виждам нищо смущаващо в това, че се следва посока за известна регулация, например в разрастването на университетската мрежа и на отделните вис­ши училища по професионални направления, които не са характерни за тях. От друга страна, държи се и сметка за регионалното измерение на висшите училища. Надявам се до една година да бъде приета картата на висшето образование. Намирам за положително и намерението да се подобри връзката на държавата с висшите училища, които се финансират от държавния бюджет. Когато посоката е уточнена и има комуникация и чуваемост, е по-лесно и за двете страни.

– А един преподавател – една акредитация? – Поддържам отдавна тази теза. Често се шегувам, че други висши училища си правят реклама с това, че в тях преподават учени от УНСС или от Софийския университет. Използват се марката и престижът на едно висше училище и се трупат дивиденти от друго. Не е добре преподавател, който е на основен трудов договор в един университет, да работи на практика за конкуренцията.

– И още една тема от дневния ред – за партньорството висше и средно образование. Новият закон даде открит лист за такова партньорство. УНСС е сред висшите училища, които от години правят състезания за средношколци, например „Икономикс“. – Започнахме преди години с инициативи за популяризиране на Университета, за привличане на мотивирани кандидат-студенти. Затова решихме да покажем на средно­школците чрез състезания и олимпиади кои сме, какво представлява нашият университет. Специално инициативата „Икономикс“ се разви много, прерасна в национално състезание благодарение на проф. Даниела Фесчиян. Тя направи немалко за създаване на Асоциацията на икономическите училища в България. Провеждат се и други подобни състезания – по финанси и счетоводство, по приложна информатика и статистика. Преди дни бяхме гости на XXI международен панаир на учебно-тренировъчните фирми, а наши преподаватели бяха организирали студенти да оценяват фирмите като клиенти. Изключително съм впечатлен от ентусиазма на младите хора, създали учебно-тренировъчни фирми. Взаимодействието на УНСС със средното образование е традиция. А новият закон ни отваря вратите за още по-тясно сътрудничество. Това ще ни улесни много. Процесът е двустранен. Не само училищата има какво да научат от нас, но и ние има какво да научим от тях. В професионалните гимназии работят специалисти, които биха могли също да ни подскажат какво да променим например в нашите програми. И това ноу-хау с учебните фирми може да стартира в училище, а да завърши в университета.

– Наскоро деканът на вашия Юридически факултет доц. Захари Торманов и главният прокурор Иван Гешев подписаха споразумение за стажантски програми на студенти по право. Отворени ли са държавните институции и бизнесът за стажове на студентите от УНСС? – Юридическият ни факултет има много добри позиции в правната система и тя предлага отлични възможност за нашите студенти. Вече втори месец (откакто съм ректор) имам срещи с представители на бизнеса и на държавната администрация, свързани с възможността не само да приближим образованието до практиката, а да намерим пресечната им точка. Студентските стажове не трябва да се ограничават със запознанството с дадена институция, без младият човек да има реална работа. Идеята е за по-дълъг стаж, вграден в учебния процес. Да хванем в една верига катедрата, студентите и менторите от съответната организация. При всички разговори срещам разбиране за подобен подход. На ход сме ние – как организационно да се подредят нещата. Добрият пример е телевизионната академия, която създава БНТ заедно с УНСС и още няколко университета. Студентите се обучават при нас. Преподавателите им дават задачите, а в телевизията бъдещите журналисти извършват практически дейности, по които след това ги изпитват. Убеден съм, че това е работещ модел, който е приложим и в други сфери и ангажира всички страни – и студенти, и преподаватели, и работодатели.

– Да се върнем на юбилея. Убедена съм, че празничният календар е много богат. – Предвидили сме много конференции, форуми, срещи. Подготвяме и три юбилейни издания. Първото е Енциклопедичен сборник на УНСС, събрал биографиите на видни българи – министър-председатели, министри, председатели на комисии в Народното събрание. Всички те са възпитаници на УНСС и наши преподаватели. Техният брой е впечатляващ. Второто издание е алманах, а третото – история на УНСС. И от трите издания обществото ще научи много за нашата територия на духа.

– Марка ли е Университетът за национално и световно стопанство? – Определено е марка и ние искаме да я защитаваме, поддържаме, развиваме. Винаги ме зареждат положително срещите с наши възпитаници, а те са навсякъде. Марката наистина е марка и тя отваря врати навсякъде. Едва ли има повече от десет университета в света като УНСС, които имат президент на Международния валутен фонд – завършил университета и преподавал в университета. Това е доц. Кристалина Георгиева.

Bloomberg TV Bulgaria
6 март 2020 г.

Ректорът на УНСС: Ще работим за повишаване на качеството на обучението
Интервю на проф. д-р Димитър Димитров – ректор на УНСС в Bloomberg TV Bulgaria

   

Програма „Хоризонт“, Преди всички
6 март 2020 г.

Проф.  д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС, коментира вчерашните разговори между руския и турския президент за ситуацията в сирийската провинция Идлиб

Интервюта на Силвия Великова с Димитър Димитров и Михаил Кръстев

„Това е едно от поредните споразумения, опитващо се да реши конфликта или поне да го намали. Това е една многоходова, многопластова комбинация  – игра, дипломация между двете държави, която включва много други аспекти. Така професор Димитър Димитров, специалист по национална сигурност и ректор на Университета за национално и световно стопанство, коментира вчерашните разговори между руския и турския президент за ситуацията в сирийската провинция Идлиб и постигнатата договореност за прекратяване на огъня. Проф. Димитров беше скептичен доколко ситуацията в Идлиб, която турският президент Ердоган изтъкна като причина да пусне мигрантски поток към границите на Европейския съюз, ще се отрази директно на процесите на турско-гръцката граница, но все пак изтъкна, че напрежението ще намалее:

БНТ, Сутрешен блок
25 февруари 2020 г.  

УНСС на 100 години
Интервю на проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС

Катедрата по счетоводство и анализ в УНСС отбеляза своя вековен юбилей, а след 3 месеца ще отбележи 100-годишнина и самият университет. По този повод гост в студиото на Сутрешния блок беше ректорът на висшето икономическо заведение проф. д-р Димитър Димитров.

Програма „Хоризонт”                                                                  
9 януари 2020 г.

Проф. д-р Димитър Димитров: Конфликтът между САЩ и Иран е прокси война

Протести в Иран след убийството на генерал Касем Солеймани

Конфликтът между САЩ и Иран няма да ескалира. Прогнозата е на ректора на Университета за национално и световно стопанство проф. Димитър Димитров.

„Наблюдаваме интересна ситуация. Виждате, че има напрежение между Съединените щати и Иран, но всъщност конфликтът е в Ирак, което ни поставя пред ново разглеждане на тези конфликти. Двете страни реагираха по някакъв начин. Дълга поредица от събития, които се случиха, но много предпазливо. И моята оценка е, че нещата няма да ескалират по-нататък“, посочи той в предаването „Хоризонт до обед“.

Подготовката на сериозен военен конфликт с много активности в него, с използване на много сериозна сила иска много сериозно планиране и логистика, изтъкна проф. Димитров.

В дългосрочен план според него може да се очаква засилване на санкциите срещу Иран от страна на САЩ, което може да засегне и български фирми и партньори на български фирми.

„В дългосрочен план вероятно ще има промяна на обстановката, но не в този смисъл, който сме свикнали – с ракетни удари, с бомбардировки. Пак искам да подчертая, че конфликтът е нещо като прокси война и се води в Ирак, има ограничени удари в Ирак, не директно между Съединените щати и Иран.“

На фона на днешния Консултативен съвет по национална сигурност Димитров отбеляза, че трябва да се мисли по-скоро за дългосрочните последици, отколкото за непосредствен военен конфликт.

Демографските проблеми водят и до намаляване на броя на кандидат-студентите, коментира още ректорът на УНСС. 

„В същото време министерството на образованието и в съответствие със Стратегията за висшето образование редуцира бройките по такъв начин, че да останат професионални направления в тези университети, където наистина има добро качество. Това е базирано на много сериозна система от показатели и индикатори. УНСС е един от тези университети в областта на икономиката, публичната администрация, медиите, политологията. Така, че ние сме спокойни за това.“

Има достатъчно средства за научни изследвания, каза още проф. Димитров, който очерта и проблемите.

„Но понеже ние сме университет, който е доста ангажиран с много студенти, с доста сериозно учебно натоварване на преподавателите, не остава време да се тръгне към кандидатстването за подобни проекти, а такова кандидатстване иска участие на 7-8 партньора обикновено, голям екип от 20, двайсет и няколко човека, които няколко месеца да работят, за да създадат проекта, с който да кандидатстват и шансът да спечелят не е голям, защото кандидатстват много университети.“

Цялото интервю на Таня Милушева с проф. д-р Димитър Димитров в предаването „Хоризонт до обед“ можете да чуете в звуковия файл.

Вестник „24 часа“
7 януари 2020 г.

Проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС: Студентите да минават през големи компании като част от обучението

• Студентите искат по-добра комуникация с ръководството заради общежитията, затова ще има главен секретар по техните въпроси
• И бизнесът трябва да казва необходима ли е промяна в учебните програми на университетите
• При по-малък прием трябва да търсим резерви в чуждестранните студенти и работа по големи изследователски проекти
• Престижът ни е заради производството на качествени специалисти и научни изследвания
• Студентите и преподавателите ще почувстват, че са част от европейското образователно и изследователско пространство, включвайки се в мрежи
• Надявам се за 100-годишнината на университета на 21 май да открием новия корпус

– Завършил е икономика и управление на промишлеността във ВИИ „Карл Маркс“ през 1988 г.
– Професор е от 2012 г.
– От 12 години е ръководител на катедра „Национална и регионална сигурност“
– Декан на факултет „Икономика на инфраструктурата“
– Ръководител на единствената в света международна магистърска програма по ядрена сигурност, създадена със  съдействието на Международната агенция по атомна енергия
– Избран е за ректор на 18 декември 2020 г.

– Проф. Димитров, заглавието на концепцията за управлението ви е „Разумна, но динамична промяна“, какво имате предвид и кое е първото, което ще направите като ректор на най-големия бизнес университет?
– Тъй като сме най-големият бизнес университет с близо 1100 преподаватели и служители и 20 000 студенти, промяната не трябва да е толкова рязка. Промяна все пак трябва да има, затова мисля, че ме подкрепиха повечето колеги при избора за нов ректор. Много са нещата, с които може да се започне, но първите са преглед на бюджета, преглед на възможностите за оптимизацията му. Тук има учебно-образователни елементи, които могат да бъдат променени. Има очаквания за увеличаване на доходите за всички категории персонал. Но съм наясно, че такава голяма организация трудно се променя за един ден.Същевременно трябва да се предприемат стратегически мерки в няколко направления, които съм посочил в програмата си – и за привличане на чуждестранни студенти, и за работа по големи европейски проекти, което изисква някакво време и малко по-късно ще даде резултат, но това е посоката. Не трябва да забравяме, че това е непрекъснат процес във висшето образование. Много неща са направени преди това и ще продължават да се правят. Има доста работа.
– В последното издание на рейтинговата система на висшите училища Университетът за национално и световно стопанство е на първо място по престиж в направление „Икономика“, как го постига?
– Това е най-големият бизнес университет. Малко над нулата е процентът на безработицата сред завършилите. В неформални разговори работодателите признават Университета за национално и световно стопанство като марка за качество на завършилите. Наскоро имаше Дни на кариерата, които всяка година се провеждат, с рекорден брой фирми и участници, които търсят квалифицирани специалисти. По тази линия се постига престижът на УНСС – произвеждайки качествени специалисти и качествени научни изследвания.
– Как УНСС ще отговори на постоянното намаляване на приема в професионалните направления „Икономика“ и „Администрация и управление“?
– Това е във връзка със стратегията за висшето образование. Подкрепям подобна политика на Министерството на образованието и науката. Дискутирали сме го и преди това на различни академични форуми. Прекалено много станаха обявените бройки за прием, а кандидатите всяка година намаляват. Добре е да има известно преструктуриране и концентрация в престижни висши училища, които произвеждат качествени кадри. Все пак трябва да има селекция на кандидатите, а това се постига по този начин.
Министерството на образованието обещава да увеличи бюджетната субсидия въпреки по-малкия брой студенти, което донякъде ще компенсира намаляването на държавната поръчка. Моделът на парите следват студента и увеличаването на бройките, за да имате по-добър бюджет, вече се изчерпва и резултатите се виждат на много места. Въпреки многото обявени бройки за прием те не се запълват и масово други университети, които също поддържаха „Икономика“ и „Администрация и управление“, наши основни професионални направления, почнаха да не предлагат такива специалности. В същото време трябва да търсим резерви в чуждестранните студенти и работата по големи изследователски проекти, където могат да се ангажират студенти, млади изследователи, докторанти. Това донякъде ще компенсира намалението на студентите.
– Предстоят промени в Закона за висшето образование, как гледате на мораториума за разкриване на нови университети и филиали?
– Това са разумни мерки. Прекаленото предлагане на бройки за прием в много университети, някои от които предлагаха професионални направления без необходимия потенциал, доведе до девалвацията им. Необходимо е да има фокусиране и селекция кой може и кой – не, да провежда обучение.
– А какво мислите за сключване на договор между ректора и министъра на образованието?
– Академичната автономия е добър инструмент за управление в университет като нашия. От друга страна, като има преглед на действията на ректора от Министерството на образованието, без голяма намеса в работата, не виждам никакъв проблем. Това ще подобри комуникацията между университетите и министерството. Сега възникнаха проблеми в други университети. Ако имаше връзка с министерството, нямаше да се стигне дотам.
– Колко са чуждестранните студенти, как ще привличате още и какви програми на английски език npедлагате:
– Има няколко категории чуждестранни студенти. Най-масовата категория, в която има няколкостотин студенти, е на обменни начала по програмата „Еразъм“. Те учат в 10 бакалавърски програми на английски език, които нашият университет предлага.
Другата категория чуждестранни студенти са от българската диаспора. Те се финансират по постановление на Министерския съвет. Те са 70-80 бакалаври и магистри годишно. Третата група са реалните чуждестранен и студенти, които идват да се запишат да учат в България. Техният брой не е много голям за университет като нашия. Привличането им беше залегнало в програмите на всички кандидати за ректори. В момента има десетина такива човека. Повечето са в магистърската програма по ядрена сигурност, която аз имах честта да управлявам досега като ръководител на катедра „Национална и регионална сигурност“. Друга е организацията на приема на тези студенти. А България като държава не улеснява приема на такива студенти – с легализация на документи, много формални процедури, визов режим с доста държави. Нашите студенти по тази програма са от Африка и Азия. Имат проблеми с общежитията. Но при чуждестранните студенти има голям потенциал, защото има много страни около България, които признават нашето висше образование като качествено и биха проявили интерес.
– Ще стимулирате ли научната и публикационната дейност на преподавателите?
– Това е въпрос, който също всички кандидати повтаряха в своите програми. Аз също съм отбелязал този въпрос. И в момента има такова стимулиране чрез заплащане за публикации в престижни списания, които
са индексирани в световно признати бази данни. Този процес може да бъде задълбочен и през системата за атестиране, която съществува в нашия университет, и през системата за академично израстване. За мен най-важният инструмент ще остане не просто самоцелното стимулиране на статии за тези списания, а статии, които излизат в резултат на големи изследователски проекти. Чрез тях има възможност и за увеличаване на доходите, и за реални научноизследователски приноси. Но този процес трябва да се стимулира и още по-важното е да се организира по-добре, за да могат да участват ефективно хората в него.
– Необходима ли е промяна в учебните планове?
– Трябва да има академична свобода и катедрите да бъдат активната страна. Не е идеята ректорското ръководство да наложи такава промяна. Ректорското ръководство и академичният съвет могат да стимулират промяна и да провеждат такъв диалог с катедрите. Ако промяната в учебните планове е прекалено честа, предизвикана понякога от външни промени заради акредитацията или други случаи, свързани със законодателството, не е много добре. Непрекъснато ще се правят нови учебни програми, нови учебни планове. Едните студенти учат по един план, другите – по друг. Разчитам на инициативността на катедрите. Другият акцент, който би позволил промяна в учебните планове, е взаимодействието с бизнеса. Световна практика е бизнес организациите да си взаимодействат добре с университетите и в този диалог да стане ясно дали нашите програми са добре направени и реално обслужват бизнеса и държавната администрация. На много места по света това е направено. Ще вървим и ние в тази посока.
– А добър ли е диалогът на УНСС с бизнеса?
– В голяма степен да. Той също може да се динамизира. В момента имаме около 300 договора за сътрудничество с различни организации. Те трябва да получат по-реално съдържание – и привличането на преподаватели от практиката, и изнасянето на обучението в самите бизнес структури или държавната администрация чрез стажове. Това пак катедрите биха могли да го решат според тяхната специфика. Аз съм заявил, че ще подкрепям подобни инициативи. Масова практика по света е някои от дисциплините да бъдат провеждани на място в големи компании или големи държавни институции, където студентите реално участват в управлението и процесите във фирмата. Това е дисциплината, по която след това ги оценяват.
– Кои дисциплини могат да се изнесат в практиката?
– Ако говорим за моята катедра и за специалността „Икономика на отбраната и сигурността“, има няколко дисциплини, свързани с политика за сигурност. Имаме добри взаимоотношения с Министерството на отбраната. Икономически анализ също, маркетинг и търговия с военна и специална продукция, където също могат да се приложат подобни подходи. Трябва обаче да се намери балансът – има и теория, има и чисто практически умения, които трябва да се придобият. Разчитам на катедрите и на тяхната инициативност за подобни промени.
– Министър Красимир Вълчев казва, че за университетите е важно да се включват в европейски университетски мрежи, за да са международно разпознаваеми, това е записано и в концепцията, какво ще правите в тази насока?
– Вече има предприети стъпки от досегашното ръководство. Доста хора от нашите колеги участват в различни академични мрежи – като личности или като представители на УНСС. Аз самият участвам в 3 световни академични мрежи. Става дума обаче за друг тип мрежи и взаимодействие между университетите. Нашият университет от няколко месеца работи за включване в такава университетска мрежа с консорциум от няколко университета от Испания, Нидерландия, Германия, Франция и Австрия. Водещ координатор е Университетът в Манхайм. Това е чудесна възможност за общи програми, дипломи от повече от един университет,
много по-голяма мобилност между студентите. Студентите и преподавателите ще почувстват, че са част от европейското образователно и изследователско пространство. Надявам се проектът да бъде успешен.
– Кога ще откриете новия корпус на Университета за национално и световно стопанство?
– Надявам се за 100-годишнината на университета на 21 май да бъде открит. Новият корпус ще ни облекчи с осигуряването на повече учебни зали. В момента има занятия от 7,15 до 21 часа. Съботите и неделите също са заети. Имаме по 4000 студенти годишно, като добавим и магистратурите, стават още повече, така че корпусът ще ни бъде много полезен.
– Защо искате да назначите главен секретар по студентските въпроси?
– Студентският съвет иска да има по-добра комуникация с ръководството по много въпроси, но основният проблем са общежитията. Местата не са достатъчно. Имаме 5000 легла за нашия университет. Още 2000 ползваме в базата на други университети. Ще има и специален заместник-ректор, който ще отговаря за българските и чуждестранните студенти, както и за връзките с бизнеса.