Проф. д-р Лилия Райчева, ФЖМК, СУ „Св. Климент Охридски“
Проф. д-р Лилия Райчева е научен ръководител на докторантурата ми 2002-2006. Казват, че научния ръководител и докторанта са съавтори на дисертацията. Убедих се, че е вярно. И благодаря на проф. д-р Лилия Райчева, че избра мен от кандидат докторантите във ФЖМК на СУ „Св. Климент Охридски“ през май 2001 г. През всичките години на подготовка когато и да й разказвах поредна идея или план, тя винаги ми задаваше един и същ въпрос: Каква е ЦЕЛТА? И да, убедих се, че без отговор на този въпрос всяко хукване подир новата хрумка е като да гониш вятъра.
Проф. Ричард Колинс, Media Department, Open University, UK
Проф. Колинс е научен ръководител на първата ми докторантска специализация в Орpen Univrsity, Лондон през 2003 г. Избрах да работя с него, заради неговата научна компетентност в областта на обществените медии и регулирането на медиите. Но нямах представа, че ще ме измъчи с един уж ежедневен въпрос. На всяка наша среща му представях част от работата си, а той по английски любезно казваше: Това – добре. И питаше: А къде е АНАЛИЗА? Имах време и за късмет – добри учители, та успях не само да си намеря анализа, но и да прозра, че целта на проф. Райчева е твърде свързана с анализа на проф. Колинс. Всъщност днес вече разбрах как се стига до анализа и какво следва от него. Благодаря на проф. Колинс!
Проф. д.ик.н. Пано Лулански, катедра „Политическа икономия“, УНСС
Бяхме се събрали все неопитни асистенти доктори в катедра „Управление на социално-културните дейности“ през 2007 г. Александър Вълков – сега вече доцент, ръководител на катедра „Публична администрация“, Деница Горчилова и тя днес доцент, научен секретар на катедра „Публична администрация“, Стела Константинова – доцент днес и ръководител на катедра „Медии и обществени комуникации“, Валерия Пачева – тя избра друго поле за своята реализация. Като всички млади хора и ние се забавлявахме заедно, вълнувахме се от темите на деня, искахме да ставаме по-добри в работата си. А нашата работа беше и все още е разделена на 2 – правим научни изследвания, за да достигаме до ново познание и преподаваме на идващите след нас каквото сме достигнали. Нито едното, нито другото е лесно. Късметлии бяхме, че с нас работеше проф. д.ик.н. Пано Лулански. Събра ни един следобед всички, ей така на добра воля, и ни предаде своя опит в достигането на ново познание. Обясняваше за обекта и предмета, за целта и задачите, за дълбочината на хипотезите и възможностите на методите. Наричаше всичко това инфраструктура на научното изследване. Безкрайно му благодаря! Това, което научих от него стана основа на един от курсовете, които днес водя и много обичам „Методология на научното изследване“ – за докторанти в НАТФИЗ.
Проф. д.с.н. Михаил Мирчев, катедра „Политология“, УНСС
Асистент съм на проф. Мирчев от първия си работен ден в УНСС. Още тогава, малко след като разбрахме, че ще работим заедно, той ми подари христоматията „Текстове 2“, която мотивираните да учат студенти и до днес успяват да прочетат за един семестър. На първата страница написа ей тези думи:
„На Катя, с пожелание да влезне и остане в науката. Тук е интересно и смислено.„
Не малко са миговете до днес, в които ми се искало, много ми се е искало да изляза и да избягам далеч от академичното поле, от полето на науката. Но това бягство все не се получаваше. Може би ми пречеше онзи странен автограф. А може би моят титуляр (професорът, на когото съм асистент) ми беше помогнал да открия интересното в науката и то някак си не ме пускаше. Всъщност не е толкова ежедневно – заедно с проф. Мирчев осъзнах науката като път на най-върховния смисъл, от който съвсем не искам да се отклонявам.
Проф. д-р Тодор Петев, ФЖМК, СУ „Св. Климент Охридски“
Преди година си отиде от нашия свят. Но остави твърде много в него след себе си. Остави ни път „Към социологията на масовите комуникации“ до „Комуникационната спирала“ на живия живот. Показа ни, че по този път се върви системно и смело с „интелектуална гъвкавост и морална устойчивост„.
Странно е сбогуването с любимите учители. Парче от душата се скъсва. А другата, останалата в теб душа, те заклева: „Предай напред, каквото си научил“.