Формиране и развитие на аудиторията – учебна програма

Дисциплината “Формиране и развитие на аудиторията” е задължителна в учебния план на магистърска програма „Медии и журналистика” със специализация „Продуцентство”.

Цел на дисциплината е овладяването на концепта медийна аудитория на теоретично и приложно ниво. Основна задача на “Формиране и развитие на аудиторията” е да представи пред студентите основни практики, процедури и начини за формиране и развитие, за управление на аудиторията на медийни продуцентски проекти.

Формирането и развитието на аудиторията е една от най-важните управленски дейности, включени в продуцентското портфолио. От стопанско-икономическа гледна точка, аудиторията в количествен и качествен аспект е в основата на пазара на медийни продукти. От обществено, социологическа гледна точка, формирането и развитието на медийни аудитории е възлов процес във формирането на обществено, мнение, нагласи, очаквания, типове социални поведения.

Изучаването на аудиторията към настоящия момент е предимно маркетингова дейност. С оглед социалните, икономически, политически и културни функции на медиите, погледът към аудиториите както на практическо, така и на научно-теоретично равнище е необходимо да се разшири. Необходим е интегриран подход към аудиторията, а той е в пределите на социологическата методология. Трансформациите на аудиториите в съвременната медийна среда предизвиква и трансформации в обществената среда. От гледна точка на интеграционните процеси в Европа, формирането и развитието на аудиториите е също с възлово значение.

ТЕМА Часа
1 Аудиторията като теоретичен концепт. Дефинитивни особености на медийната аудитория. 3
2 Социологически подход при изследването на медийната аудитория. Иновации в изследването на медийната аудитория. 3
3 Маркетингов подход за изследване на медийната аудитория. 3
4 Типология на медийната аудитория. Основни класификатори за типологизиране на аудиторията. 3
5 Типове аудитории съобразно аудиторно поведение.

Активна и пасивна медийна аудитория.

3
6 Сегментиране на медийната аудитория. Социално-демографски класификатори.  
7 Овластяване на аудиторията. Обратната връзка или гласът на аудиторията. 2
8 Медийната аудитория и моделите на потребление. 2
9 Медийната аудитория и пазара на медийни продукти. 2
10 Медийната аудитория като разпръсната тълпа. 2
11 Трансформации на аудиторията в съвременното дигитално пространство. Новите аудитории. 2
11 Глобални и национални медийни аудитории. Уязвими аудитории. 2
12 Трансформации на аудиторията и европейска интеграция. 2
13 Продуцентски проекти за различни типове аудитории 2
14 Емпирични изследвания на медийната аудитория. 2
15 Видове аудиторни изследвания според обхвата и типа медийна аудитория. 2
16 Измерване на аудиторията или количествено изследване. Най-често прилагани количествени методи за измерване на аудиторията. Анализ и интерпретация на количествена информация. Представителност и достоверност. 2
17 Качествени изследвания на аудиторията. Методика на извадката, набиране на качествена  информация, обработка. Анализ и интерпретация на качествена информация. Достоверност и валидност. 2
18 Изработване на изследователски въпросник 2
19 Разработване на програма за емпирично изследване на медийна аудитория. 2
20 Функции на изследователските данни в продуцентските проекти 2

ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА

 А. ОСНОВНА

  1. ЕКО, У. Дали публиката вреди на телевизията?. // Съвременна журналистика, 1988/1. – стр. 164 -183
  2. КАТРАНДЖИЕВ, Х. Медияпланиране на рекламната кампания.- София: Университескто издателство “Стопанство”, 2006. – 363 с.
  3. КАТРАНДЖИЕВ, Х. Типология на телевизионните зрители. Методология и емпирични резултати. – София: Университескто издателство “Стопанство”, 2007. – 214 с.
  4. МАЛЕЦКЕ, Г. Психология на масовата комуникация. – София: Хъски, 1994. – 302 с.
  5. МЕЛТЕВ, М. Телевизионен продуцент. – София: Нов български университет, 1999.
  6. МЕЧКОВ, Б. Продуцентът и предизвикателствата на новото аудиовизиуално пространство. – София: ИК “Две и половина”, 2002. – 205 с.
  7. МИХАЙЛОВА, К. Телевизията за деца: между пазарната логика и обществената мисия. – София, М-8-М, 2011. – 330 с.
  8. МОСКОВИЧИ, С. (ред.). Социална психология. – София: Дамян Яков, 2006. – 741 с.
  9. МОСКОВИЧИ, С. Ерата на тълпите. София: Дамян Яков, 2007. – 470 с.
  10. ОГНЯНОВА, Н. Аудиовизуална политика на Европейския съюз. – София: Унивескитескто издателство “Св. Климент Охридски”, 2005. – 468 с.
  11. ПОПЙОРДАНОВ, И., Г. Чолаков. Професия Продуцент. – София: Болид, 1993. – 230 с.
  12. СЪЙКОВА, Ив., С. ТОДОРОВА. Статистическото изследване. – София: ИК Люрен, 1994. – 319 с.
  13. ТОМОВА, Б. Изкуство и пазар. – София: Образование, 2003. – с. 160
  14. ФИЛЕВА, П. Икономика на средстванта за масови комуникации. – София: Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 1999. – 188 с.
  15. ФИЛИПОВ, Д. Медийната революция. Икономическа теория на медиите. София: УИ “Стопанство”. 2002. – 156 с.

Б. ДОПЪЛНИТЕЛНА

  1. БУРКАРТ, Р. Наука за комуникацията. – Велико Търново: Пик, 2000. – 495 с.
  2. ГИДЪНС, А. Социология. – София: Прозорец, 2003. – 653 стр.
  3. ДЖОНЕВ, С. Социална психология. Том 2 Общуване и личност. – София: Софи Р, 1996. – 348 с.
  4. КАСТЕЛС, М., Възходът на мрежовото общество. Информационната епоха: икономика, общество и култура. – София: Лик, 2004. – 495 с.
  5. КАСТЕЛС, М., Силата на идентичността. Информационната епоха: икономика, общество и култура. – София: Лик, 2006. – 390 с.
  6. МАКЛУЪН, М., Е. МАКЛУЪН. Закони на медиите. – София, Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 1995. – 256 стр.
  7. ФИЛИПОВ, Д. Културата и развитието. София: УИ “Стопанство”. 2005. – 285 с.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes:

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

CAPTCHA Image

*