Социология: ВЪПРОСНИК

.       Първата сесия за тази учебна година започва веднага след новогодишните празници. Изпитът по Социология за І курс „Обществени комуникации и информационни науки“ е на 12 януари 2013 г. Както обясни проф. Мирчев на последната лекция, изпитът е устен, провежда се въз основа на изпитен конспект, разработен в синхрон с лекционните и семинарни теми в рамките на курса. Ще имате възможност да помислите върху въпросите, които ще ви бъдат зададени – около 40 до 60 минути. През това време можете да направите писмен план на изпитните теми, като използвате „Текстове 2“ легално, без да се чудите къде точно да скриете „пищовите“ или погледите си.  Втората стъпка е да разкажете в свободен разговор с проф. Мирчев или мен, това което сте научили. На финала получавате оценка – семестриална, а не текуща както до сега.

      Нещо важно за всички изпити от сега нататък

Уверете се, че титулярът на дисциплината лично вписва семестриалната ви оценка в два документа след приключване на изпита: студентската книжка и изпитния протокол. След изпита, в рамките на сесиаята, използвайте WEB Студент , за да се уверите, че семестриалната оценка е вписана и в Главната книга.  Ако установите неточност, в най-кратък срок потърсете преподавателя.

      ВЪПРОСНИК за ИЗПИТ по СОЦИОЛОГИЯ

Преподавател: Проф. д.с.н. Михаил Мирчев

Учебна година: 2012-2013, есенен семестър

Професионално направление: „Обществени комуникации и информационни науки“ , І курс

Изпит: 12 януари 2013

1. Наука. Вътрешна структура на науката – трите етажа на развитата обществена наука. /с. 47-49, 240, 9-13/  Научно познание и всекидневно знание. /по лекция/
2. Рационална епоха. /”модерна”, „индустриална”, „втора вълна”/ “Позитивизъм”, обективно знание. /с. 237-239, 50-51, 492-494; по лекция/  Сциентизъм. /с. 50/  Социология на знанието: рационалност, мит, утопии. /с. 51-56/
3. Научно-технически прогрес в различните сфери. Технократизъм, мениджъризъм. /с. 113-114, 112-113, 480-484/ Науката като „непосредствена производителна сила”. “Общество, основано на знанието”, „трета вълна”. /лекция; www.Тофлър/  Верига на практичната наука: теория-метод-технология-внедряване-ефективност.
4. Възникване на социологията като наука. Преход към капиталистическо общество. Социологията като “мисловен инструмент” – за сложни системи и динамика, рационалност и НТП, институции и ефективност. /по лекция/
5. Социология. /с. 13-15, 56-64, 261-262, 28-30; схема с. 49, 286/
6. Холизъм, системен подход. /с. 65-68, 22-24, 32-33, 36-40, 240-243/
7. Социологията като наука за системата на обществото, за системността на обектите. /с. 18-21, 36-41, 240-243, 307-310, 318-321/  Микро-, мезо- и макро-равнище: взаимни преходи на социологическия анализ.
8. Ветрило на съвременната социология. Наука за общностите и стратификацията, за обществената дейност, за символите и значенията, за системата на обществото. /с. 15-19, 289-295/  “Парадигма” (Томас Кун). /с. 51/
9. Публичните професии и социологията. Нужда от изучаване на социология. Нова икономическа социология. /с. 19-24; схема с. 49, 286/
10. Дилема на Томас Хобс. “Естествено състояние”, “всеки срещу всички”. Анархия, хаос, аномия. Интерес от включване и интегриране, социална интеграция, “обществен договор”. /схема с. 643; с. 639/
11. Огюст Конт. Социологията като нова и фундаментална наука, като „позитивна” наука. Обект и субект в наката. 3-те стадия-епохи. /с. 237-240, 243-247/
12. Огюст Конт. “Колективен организъм”, теоретичен модел. Социална статика и динамика. Фактори за равновесието на системата, динамично равновесие. /с. 240-248/
13. Емил Дюркем. Обща социология. Социален феномен. “Колективно съзнание”, индивидуализиране на социалното. Възпитание, социализация. Ритуал, обичай, традиция. /с. 261-264, 267, 138-142, 143-146/
14. Емил Дюркем. Механична и органична солидарност – видове общества. Дуализмът на човешката природа. Аномия и самоубийство. /с. 264-271/
15. Макс Вебер. Социално действие. Социални отношения. Групи и класи. Партии, власт, типове господство. Легитимност на трите типа господство. /с. 273-278/
16. Макс Вебер. Рационалността. Духът на капитализма, икономическа рационалност на протестанството и юдейството. /с. 281-285/
17. Социален ред. “Обществен договор”. Гражданско общество. /схема с. 643; с. 76-81, 68-74/  Гражданин, поданик, крепостен, роб.
18. Индивидуализъм. Творчески, колективен, егоистичен. (с. 69-70, 658-661)  Отчуждение и аномия. Адаптация или изолация. Атомизъм. /с. 94-96, 638-643/
19. Свободата. Като потребност – на индивидуално и общностно, на институционално и държавно равнище. Като ценност и идеология. Форми на свободата според класата, религията, традицията, професията. Парадокс на либерализма.
20. Смисълът на свободата. Свобода ОТ и свобода ЗА. Свобода на потребителя и на съзидателя. Морален принцип на свободата. Свобода или сигурност. Бягство от свободата. /с. 637-641, 644-661/
21. Аномия, отклоняващо се поведение, отчуждение, самоубийство. /с. 90-97, 268-271/. Принцип на силата и бруталността. Максимализъм. Снобизъм. /с. 728-730/
22. “Потребителско общество”. “Всеобщо благоденствие”. Не-истински потребности. /с. 121-123, 697-705, 399-407, 421-429/  “Индустриално и пост-индустриално общество”. /с. 116-117/  „Втора и трета вълна” /по Тофлър/ 
23. Едноизмерен човек”. Масова култура. /с. 125-128, 397-403, 703-707/  Измамните свободи: “нови форми на контрол”, „западен деспотизъм”, “репресивна де-сублимация”. /с. 399-420, 665-69/ “Индустриална религия, пазарен характер”. /с. 449-458/
24. Макро-модел  “социологическата структура” на обществото като система (1965). Потребностите като императив, производителните дейности като средство.  Основни сфери и системни функции. /с. 307-314, 47; 331-336
25. Шеста потребност от развитие на системата. Генериране на развитие, спирала на развитието. Генериране на деградация, спирала на деградацията. Функционално равновесие – качествено подобие на високо или ниско равнище. Сферата „обществено управление” като постигане на цели – „социално и обществено инженерство”.
26. Обмен между структурните компоненти, мрежа от взаимодействия в макро-системата на обществото. Принцип на качествено съответствие – пропорционалност и равновесие между компонентите. /с. 317-319, 30-31, 40-41/
27. Социологически критерии за ефективност. Фирмени-финансови или обществени-системни критерии за бизнес ефективност. Обществени функции на икономиката. Икономиката за или против обществото. /с. 319-321, 41-46, 475-484, 791-798/
28. Позициониране на медиите и журналистиката в макро-модела на обществото като система. Официозни и опозиционни медии. Медиите и политиката. Медиите и гражданите. „Независими” медии и социални интернет мрежи. /лекция, семинарно занятие/
29. Поколенчески отношения. Гражданска приемственост и иновация. Ювентизация. Ейджизъм. /с. 146-151/  Сблъсъкът между поколенията. “Поколенията Х и Y”.  /виж Ланкастър/
30. “Третата вълна”. /www. Тофлър/  Информационно общество. Мрежово общество. Поколението Z. /лекция/
31. Римски клуб, доклади за глобалното развитие на света. /с. 119-121/  Екологична криза.  Устойчиво развитие. Кризата на либерализма и новите центрове на глобална власт. Кризата на империята. /с. 461-471, 713-716, 783-789/
32. Социално неравенство. Първично – естествено, природно, от личността към статуса. Вторично – по принадлежност, класово, политическо. Социална (не)справедливост. Социална диференциация. /с. 161-165/
33. Социална стратификация, разслояване. Йерархия от неравенства между общности и групи. Социална пирамида. /с. 173-176, 163-164/
34. Типове стратификационни профили. Профили по Кели. Либерален и социалистически стратификационен модел. Динамика на профила при Глобализацията. /с. 500-502, 508-514/
35. Социален статус. 3 + 3 + 3 критерия-характеристики. Комбинация от качества и позиции. Индивидуален и социално-типичен статус. /с. 499-502; по схема на човешки капитал/
36. Общност – органична, функционална. Каста-съсловие-класа. Икономически класи, социални слоеве, професионални съсловия./с. 164-172, 277-278, 492-494; схема с. 295/
37. „Човек на мястото си” или “статусна несъвместимост”. /с. 176-177/  Конфликт на идентичности. Новобогаташи. Снобизъм. Космополитизъм. Маргинали и аутсайдери.
38. Елити. Капиталова, властова и престижна роля. Стари и нови елити. Циркулация на елитите. “Суб-елити”. “Мениджърска класа”. “Интеграторите”. /с. 181-183; по Тофлър; по лекция/
39. Новите елити. Изолирането на богатите. Бунтът на елитите. „Транзитни пътници”. /с. 714-728, 461-474, 711-712/  „Корпоративен психопат”.
40. Слоеве на средната класа. Личен ресурс. Професионализъм и деловитост. Адаптивност и свобода. Самочувствие и индивидуализъм. Интеграция и гражданска отговорност. Здраве и консервативност. Стабилност и перспектива. /с. 180-181, 494-500, 506-507/
41. Свиване и деформиране на средната класа при Глобализацията. Социална поляризация. Откъсване на елитите. Изключване на крайната бедност. /с. 721-725, 505-509; по лекция/
42. Относителна бедност. Вътрешен и външен критерии за сравнение. Стимул за интеграция и труд или апатия и лумпенизиране. Социален минимум. Социална защита и подпомагане. /с. 177-180; по лекция/
43. Абсолютна бедност. Асоциалност и изолация. Жизнен минимум. Социална благотворителност и маркетинг. /с. 177-180, 741-745; по лекция/
44. Бедност и обедняване.  Рискове и деформации при бедност и обедняване. Социално изключване и асоциалност. Дълбочина на бедността – противоположни обществени хоризонти. /по лекция/
45. Четири компонента на бедността, комплексност – методика на Световна банка. (с. 398-409, 559-561)   Спирала на бедността. “Хуманистичен протест”. /с. 458-463/   /лекция/
46. “Ново средновековие”. Анти-общества. Мафиотизиране. Сива икономика и (анти)социалност на монополния капитал. Сиви зони, „зоните на здрача”. /с. 731-748/ Семейна икономика и гражданско самосъхраняване.
47. “Класата на излишните”. Интегрирано и дез-интегрирано население. Технологични, икономически, политически, културни и цивилизационни фактори. /с. 741-745; схема с. 295; www.статия/
48. “Класата на ленивите”. Консумативно и производително население. Преразпределение на доходите и благата. /www.статия/  /с. 711-712, ; схема с. 295; www.статия/
49. Човешки капитал. Терминологията. Социологическа структура. /с. 557-559, 562-567, 568-595/  Статусни комбинации – на индивид, на общност-съсловие-класа.
50. Социална мобилност. Хоризонтална – професионална, институционална, териториална, семейна. Вертикална – цензови механизми, бариери на достъп, удържане на своите. Кариера и успех. Самореализация. /с. 183-187, 725-728/
51. Цивилизационно разслояване на съвременното общество. Конфликтност и включване, проблеми на несъвместимостта. /с. 514-523, 529-532, 776-781/
52. Общностна йерархия в съвременното общество. Етно-народностни общности – оцеляване на нацията. Демографска стратегия. /с. 533-553, 758-776/
53. Глобализацията и промените в социалната стратификация. Социална поляризация. / с. 724-725, 503-514, 474-480, 455-460; схеми с. 734/  Либерална и социална държава. Преразпределение чрез държавата: дясна или лява политика. /по лекция/
54. Преходът в България. Шоковата доктрина. Капитализмът на бедствията. Омагьосващата митология на свободния пазар. /с. 28, 503-514, 783-798, 464-471, 665-669/

ОСНОВНА ЛИТЕРАТУРА (за изпита)

1.  МИРЧЕВ, Михаил. Текстове 2, Покана за социология. 2-ро допълнено и преработено издание. Изд. “М-8-М”, С., 2011. Стр. 800. (по-горе показаните страници за четене по всеки от въпросите са по това издание)
2. Мирчев, Михаил. Новата класова структура на българското общество. В сп. „Понеделник“, бр. 5/6, София, 2008.      (http://www.assa-m.com/sociologia23.htm)
3. Мирчев, Михаил. Две нови класи в структурата на българското общество. В сп. „Понеделник“, бр. 7/8, София, 2008. (http://www.assa-m.com/sociologia24.htm)
4. ТОФЛЪР, Алвин и Хайди Тофлър. Третата вълна. Изд. “Пейо К. Яворов”, С., 1991. Стр. 576. Без ISBN.  (реферативно представяне: http://www.assa-m.com/sociologia21.htm)

www.assa-m.com / за моите студенти / социология

ПРЕПОРЪЧАНА ЛИТЕРАТУРА (за мислещи студенти)

1. МИРЧЕВ, Михаил. Социална динамика и цивилизационно разслояване. Възпроизводство на населението, човешкия капитал и трудовите ресурси в България. Изд. “М-8-М”, С., 2009. Стр. 544.
2. БЖЕЖИНСКИ, Збигнев. Стратегическа визия. Америка и кризата на глобалната сила. Изд. „Обсидиан”, С., 2012. Стр. 288. (упадък-безсилие-атрофия на Америка-САЩ – с. 10, 29, 57-68, 81, 97, 106-7, 109, 143, 171; залез на американската мечта – 57-68; политическо пробуждане – 41-55, 98, 250, 252, 253; прегрупиране на глобалната сила, световен хаос – с. 10, 109-128, 211, 217, 234; застрашени държави – 128-147; Кризата от неограничена алчност – 12-13; интернет свобода и хоризонти – 46-7, 160-1, 156-7; проблемът за човешкото оцеляване – 9; Турция – 180-1, 186-194, 199, 215-217.)
3. ХЪНТИНГТЪН, Самюъл. Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред. Изд. „Обсидиан”, С., 1999. Стр. 526. (много оспорвана книга, но за съжаление е все по-актуална; тя е нещо като „самоосъществило се пророчество”)
4. БЕЛ, Даниел. Културните противоречия на капитализма. Изд. „Народна култура”, С., 1994. Стр. 420. (социалист в икономиката, либерал в политиката, консерватор в културата – с. 10, 9-18, 71; против да се отделя икономиката от моралните цели – с. 10; безграничност на капитализма – с. 22; хедонизмът като разплитащ и скъсващ социалните връзки – с. 35, 120-128, 128-134, 150, 174-187, 231-238; край на буржоазната идея, импулсът е изчерпан, кризата на либерализма – с. 46-50, 55-56, 103-105, 144, 313, 332-341, 348, 387-392; разрушаване на протестантската етика – с. 64, 125; паролите нов секс, освобождаване и пуританство – с. 115-120, 113-114, 106-113; политическата икономия като фискална социология – с. 69, 319-226, 309-318; революция в сетивността – с. 148-152, 169-173, 188-207, 216-219; нестабилната Америка – с. 260-261, 256-274; структурните революции, национално и комунално общество, провалът на либерализма – с. 274-308; социологическа структура , три сфери на системата – с. 36, 50-56; единиците на обществото, свобода и равенство, справедливост и ефективност, публично и частно – с. 358-387.)
5. ДРАКЪР, Питър Ф. Пост-капиталистическото общество. Изд. “ЛиК”, С., 2000. Стр. 252. ISBN 954-607-374-1. (DRUCKER, Pter F. Post-capitalist society. Harper Business Publishers, 1993) (капитал + технология, раждане на нова цивилизация – с. 24-29;  познанието, като основен източник на богатството, генератор на икономическото и общественото развитие – с. 9, 12-14, 29-35, 49, 52-54, 194-201;  училището, образованият човек – с. 209-227, 228-237;  “революцията на мениджърите” – с. 11, 49-51;  организацията, цели и критерии, специализираност, симф. оркестър като прототип, иновация като “творческа деструкция”, отговорността – с. 55-70, 107-120  ;  общество на “нови класи” – с. 10; връщане към общности от племенен тип, “връщане към средновековие”, в см. на отказ от материални блага и технологии, трайбализъм – с. 16, 19, 164-168;  заобикаляне на националната държава – с. 14-19;  индустриална революция, след 1700-1830 г. – с. 33- ; революцията в производителността, тейлъризъм – с. 39-44, 92-102; “пролетариатът” става средна класа – с. 45; от национална към мегадържава – с. 122-151; 184-192)
6. ЛИПОВЕЦКИ, Жил. Парадоксалното щастие. Изд. „Рива”, С., 2008 (2006). Стр. 374. (цивилизация на желанията, на консумирането, homo consumericus от 3-ти вид – с. 5-14, 17-19, 88-100, 134-137; хедонизъм, комфорт и сетивно благополучие – с. 91-93, 192-217, 226-234, 279-286, 257-261;  емоционалното консумиране, фетишизъм, сила и безсилие, метаморфози на завистта – с. 32-52, 118-130, 302-311; подмладяване на консумирането, детето хиперконсуматор – с. 61-67, 108-113; екзистенциална неудовлетвореност, несигурност и див индивидуализъм – с. 145-186; homo felix, една утопия – с. 312-332, 347.)
7. МАНИНГ, Робърт. Нация на кредитните пари. Последиците от пристрастеността на Америка към кредита. Изд “Сиела”, С., 2005. Стр. 506. (Manning, Robert D.2000.) (разрастваща се пропаст на богатството, с. 171-, 210; вместо спестовност, дух на потребле-нието, с. 175-189-, 218-, 331-, 489; познавателното объркване, плюс културно опиянение при харченето, с. 186-190-198-205-, 471; безмилостен маркетинг на потребителки кредит, грабителски кредити, с. 205-, 348-, 473; видове карти и режими по социални класи, с. 210-214, 417; живот на ръба, максимално задлъжняване, лични фалити, с. 215-221-226-233-253, 429; зависимостта на студентите, „инфлация в колежа”, с. 265-272-276-282-298-307, 442, 503-505)
8. ЛАНКАСТЪР, Лин. К., Дейвид Стилман. Сблъсъкът на поколенията. Традиционалисти, представители на бейби-бума, поколение Х, деца на хилядолетието. Изд. “Класика и стил”, С., 2004. Стр. 402. /Lynne C. Lancaster. 2004/ (кои са поколенията, защо се сблъскват, с. 17-57; различието по поколение – по-силно от различието по раса, религия, пол,  с. 67-72;  различен тип житейска кариери, с. 75-96;  различен тип успех, награждаване, с. 97-126;  пенсионирането;  забавлението – и на работното място;  ученето в работата и живота, с. 327-350;  езикът и етикетът на поколенията, QS, с. 363-374)
9. СТИГЛИЦ, Джоузеф. Глобализацията и недоволните от нея. УИ “Стопанство”, ИК “ИнфоДар”, С., 2003. Стр. 324.  /Joseph E. Stiglitz. Globalization and its discontent. W. W. Norton & Company, Inc., 2002/  Нобелова награда по икономика, 2001. (опустошителен ефект на глобализацията в развиващите се страни и върху бедните;  идеологически, а не икономически решения и подход на МВФ и СБ;  двоен стандарт, асиметрия на подхода, на правата и задълженията, на информацията;  нужда от благоприличие и социална справедливост, съвест на местните капиталисти, с. 64, 76;  Вашингтонски консенсус – фискални ограничения, приватизация, пазарна либерализация, с. 59-75;  чуждестранни инвестиции, Холандска болест – с. 75, 81;  Community Reinvestment Act – с. 79;  остаряла презумпция, че парите сами се справят, без регулацията и инициативата на държавата;  отвратителни антидемократични отношения, Trickle Down – с. 88-90)

Край