. Медийната регулация като теоретичен предмет и управленска практика често се интерпретира през призмата на теорията на медийното право, свежда се до пределите на аудиовизуално законодателство и политика за развитие на сферата. Този подход има своите категорични позитиви, но и закономерни ограничености, които произхождат предимно от същността на регулацията като вид управленска дейност както и от необходимостта от прилагане на системен подход в планирането и осъществяването на този вид дейност. Опитът да се регулира дадена сфера без да са взети предвид от една страна, характерологията и взаимодействията на изграждащите я субекти и от друга, отношението и позиционирането на сферата в системата, която самата тя изгражда е по-често неуспешен.
. В конкретен смисъл регулацията е контролиране на индивидуалното и обществено поведение чрез правила и ограничения, т.е. в процеса на регулирането е необходимо познаването на правните и морални норми, на механизмите на тяхното генериране и прилагане. Тук регулацията до голяма степен се изравнява с правото. Но, регулацията е вид управленска дейност, чиято ефективност в по-широк контекст зависи от институционалната организация на вътрешната микро структура и обществената макро структура, от социално-психологическите особености на социалната и обществена среда, от груповата динамика и развитието на обществените системи. Разглеждана в този ракурс, регулацията се намира на предела на правото, институционалната икономика, публичната администрация, социологията, политологията, психологията и черпи ресурс от богат теоретичен набор в посочените и други сродни дисциплини. Всяко затваряне на регулацията в предела на една или друга област води до едностранчивост в разбирането й, ограничаване на ресурсите и възможностите й и в резултат – ниска степен на ефективност. Обратното – необходим е системен подход към регулацията и интегрирана платформа за нейното осмисляне, прилагане и преподаване.
. Подобна методическа основа е жизнено необходима за медийната регулация доколкото тя е специфична регулативна дейност, но още повече поради природата на обекта на регулиране. Верността към европейските принципи за минимализъм на регулацията и поощраване на корегулативните практики е невъзможна без интегриран подход към медийната регулация. На нивото на практическото осъществяване на медийната регулация, все по-често се срещат казуси чието решение в полза на обществения интерес е силно затруднено, ако към медийната регулация се подхожда едностранчиво. Всичко това се дължи на двойно преплетената комплексност на медийната регулация: от една срана по линия на регулацията като управленска дейност и от друга, по линия на конвергиращата се медийна среда като обект на регулация. Медийната среда, а още-по актуално, дигиталната медийна среда е изградена от медии – традиционни и нови, медийни продукти, аудитория. Интегрираният подход в изучаването на медийната среда е отдавна наложил се методически похват, както поради спецификата на медиите като обществени институции, субект в социалното развитие на аудиторията, културни индустрии, икономически предприятия, информационни и комуникационни технологии, и т.н., също и поради особеностите на продуктите, които разпространяват, така и поради взаимоотношенията, които изграждат с аудиториите си.
. Във време на връщане към макро-системното моделиране и подходи, динамични трансформации на медийната система, във време на журналистически медийни, регулаторни проби и грешки, лекционният курс по медийна регулация поставя медийната регулация върху социологическа платформа, доколкото тя предлага възможност за системно интегриран подход към разглеждането, осмислянето, прилагането, университетското преподаване на медийната регулация като теория и практика. Социологическата платформа за медийната регулация предполага излизане и същевременно оставане в рамките на аудиовизуалното законодателство и политика, в рамките на медийното управление и икономика, в рамките на медийното въздействие и психология. Социологическата платформа за медийната регулация се налага се поради обвързаността на медийната регулация с институционалната промяна на медиасферата в последните 23 години, а също и поради същността и функциите на медиите и медийната регулация в модела на съвременното мрежово общество [Мануел Кастелс: 2004, 2006].
. Учебната програма по дициплината “Медийна регулация”, разработена изцяло в съответствие с предлаганата тук социологическа платформа. Лекционния курс се чете пред студенти от специалност „Журналистика и медии” (УНСС), степен „Бакалавър”, 6 семестър. В настоящия учебен план има статут на задължителна учебна дисциплина. В бъдещия учебен план, за 2013-2014 е класиран като „избираема учебна дисциплина“.
. Социологическа платформа за медийната регулация: някои методически основания
. Първото методическо основание на предлаганата тук социологическа платформа за медийната регулация е съответствието между предмета и обекта на социологията и медийната регулация. Социологията изучава обществото като система. Организацията и функционирането на медийната сфера е вплетено в структурата на съвременното мрежово общество. Медиите, доколкото задоволяват една от петте основни обществени потребности – потребността от информация и комуникация, са включени в структурния модел на обществото като социологическа система [Михайлов, С.: 1982]. В този смисъл обектът на медийната регулация – системата на електронните медии, изградена от медийните организации, тяхната дейност, аудитории и пораждащите се между тях взаимоотношения, е и социологически обект. Нещо повече – самата медийна регулация също е в пределите на социологическото познание, доколкото тя задоволява друга основна обществена потребност – потребността от обществено управление. Дефинитивно, медийната регулация е вид управленска дейност за нормиране, координиране, контрол, стимулиране и санкциониране на отношенията и процесите в сферата на медиите, с цел насочване на дейността на субектите в сферата на медиите, така че да се стимулира производството на блага и да се оптимизира тяхното разделение и потребление.
. Още, медийната регулация се осъществява на базата на установените в сферата на медиите нормативни системи (правни, политически, нравствени) и чрез съответните регулиращи институции. Институциите на медийна регулация са субектите, които организират и структурират взаимоотношенията в медийния сектор и позиционират медийната сфера в системата на обществото като цяло, така че да гарантират създаването на духовни и материални блага в сферата, предназначени за задоволяването на обществени потребности. Институциите на медийна регулация са вид социални институции. Терминът „институция” се използва от XII в. В социологията – Емил Дюркем, Пол Факоне, Марсел Мос, Томас Лукман. В икономиката – Торнстен Веблен, Дъглас Норт, Уорън Самюелс. Институциите на медийната регулация и тяхното функциониране са поотделно обект на различни дисциплини – право, икономика, политология, етика и т.н. В пределите на социологическото познание е прилагането на интегриран подход към институциите и социалните организации. В този смисъл, социологическата платформа за медийната регулация може да даде база за комплексен анализ на институциите на медийната регулация като посредници в дейността на медийните организации, като организатори на сферата като цяло и като фактори, осигуряващи външната сигурност на медийната система.
. И накрая – в емпирична перспектива – медийната регулация включва събиране и обработка на информация за дейността на субектите в медийната сфера – медиен мониторинг; вземане на решения и организация на изпълнението им, създаване и налагане на професионални стандарти, а социологическата наука предлага разработен методически инструментариум за осъществяването на количествени и качествени емпирични изследвания, анализ и интерпретация на данните, прогностика.
. Следващото основание е в съответствието между необходимостта от структурно-функционален анализ при осъществявянето, планирането и развитието на медийната регулация и възможността на социологията като самостоятелна научна дисциплина да даде системна, структурна теоретизация на обекта и предмета на медийната регулация, както и да предложи методика за критически анализ и оценка в областта на медийното регулиране. При анализа на дейността на медиите, независимо от основната гледна точка на анализатора – филологическа, педагогическа, политологична, икономическа, юридическа и др., трябва да се вземе предвид не само произведения медиен продукт, но и въздействията които той осъществява върху аудиториите – на индивидуално ниво, на микро социално, на мезо общностно, както и на макро обществено ниво, защото медиите не са самоцелно създадени и самообслужващи се организации, а социални институции с влияние върху общественото развитие. От друга страна, медиите далеч не са свързани само с аудиторията, но те са в пряко и интензивно взаимодействие с държавата и властта – икономическа, политическа и т.н. При това свързаността не е вертикално, а по-скоро хоризонтално изразена – медиите са четвъртата власт, но медиите са под контрол. Има и трето основно взаимоотношение: медии и общество, което се характеризира отново с гъвкавост, променливост и дори конфликтност при казуси, ситуирани между обществения интерес и бизнес културата на медийните организации.
. Следователно, планирането на посоката и осъществяването на регулацията на медиите трябва да се основава на подобен медийно-аудиторен, медийно-властови, медийно-обществен анализ. Още повече, защото медийната регулация се ражда въз основа на взаимоотношенията медии-аудитории-държава [Николова, Р., 2004]. Между държавата и аудиторията се формират т.нар. „комуникационни права”, залегнали в Конституцията на Р България и основните принципи на радио и телевизионна дейност, посочени в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ). В рамката на правоотношението: медии – аудитории се създава медийния продукт като юридически факт. Правоотношенията медии и държава се осъществят чрез медийната регулация, като държавата е представена от медийните регулационни органи. Според правната теория, държавата защитава три типа интереси: индивидуални, национални (обществените интереси), общочовешки (световно признати хуманистични права и ценности). Медийната регулация със субект медийните регулаторни органи, трябва да защитава същите групи интереси в сферата на медиите и да установи баланса между индивидуалния, обществения и световният интерес.
. Необходимостта от балансиране на многостранни интереси – индивидуални, социални, обществени, икономически, политически и т.н., като задача на медийната регулация е следващото основание да се мисли за социологическа платформа за медийната регулация. Съвременната социология като методологически развита наука за човека и обществото, която характеризира тяхната организираност и системност може да даде отговор на въпроса как да се установи баланса между разнопосочни интереси, как се примирява егоизмът и спонтанността, индивидуализмът и свободолюбието, как се регулират взаимоотношенията и различните интереси, как въпреки огромния заряд в обществото за конфликтност, се удържа равновесие и се постигат устойчивост и стабилност [Мирчев, М., 2007].
. Поредното основание за поставянето на медийната регулация на социологическа платформа е на нивото на практическата регулация на медиите, където все по-често се срещат казуси, чието решение е невъзможно само в парадигмата на медийното право, а изисква всеобхватен, системен подход. Това е проблемът за установяване на граница между свободата, отговорността и цензурата. Също, разпространението на медийно насилие и кибертормоз [Михайлова, К.: 2010, 2011, 2012] и пораженията му върху уязвимите аудитории. Един от най-модерните практически и теоретични казуси в медийната регулация е медийната грамотност на аудиториите и трансформацията на аудиторията получател в аудитория създател. Тази аудиторна трансформация е следствие от развитието на медиите като технологии, като съдържания, като организационни структури, но води към трансформации на общуването, на взаимоотношенията между индивидите, групите, до същностни промени във функционирането на обществените структури, до нови постановки за обществен ред и развитие На макро социологическо равнище се появява нова информационна, дигитална стратификация на обществото, базирана върху достъпа (времето и възможността за достъп) на индивидите, социалните групи и общности до медиите и информационните и комуникационни средства и технологии. Изниква и парадоксът „богати медии – бедна демокрация” [МакКенси, Р. 2000], за чието осмисляне и разрешаване е необходима ефективна медийно регулаторна дейност, основана на мултидисциплинарен анализ и системно-структурен подход.
. В епохата на достъпа [Рифкин, Дж.: 2001] вземането на ефективно регулаторно решение в областта на медиите, все повече е зависимо от степента на преплитане на експертно правно-юридическо, икономическо, политологично, психологическо, социологическо знание. Заедно с това, трябва да се вземе предвид и конкретиката на организацията и управлението на различните типове медии както и технологиите за създаване и разпространение на медиен продукт. Съвместяването на тази мултидисциплинарност е възможно в рамките на социологическа платформа за медийна регулация.
Първото домашно
. Дефинирайте обекта на медийна регулация днес. Има ли основание да се говори, че печатните медии – пресата – също са обект на регулиране, доколкото те са неизменна част от системата на медиите и обществените комуникации във всяко общество? Аргументирайте тезата си, моля.
. Изпратете ми домашните си работи на адреса на електронната ми поща [email protected] и моля публикувайте тук основните си тези.
. Ваша,
. Катя Михайлова
Maya Ivanova says:
КОМЕНТАР ЗА НЕЩО, ПОДЛЕЖАЩО НА ПРОМЯНА
Журналистическата професия е отговорна и значима единствено и само за обществото. С течение на годините и трупането на опит в тази сфера обаче, журналистите започват да отговарят само пред началството си. В същото време степента на демокрация в дадено общество се определя от свободата на медиите в него. Според Индекса за стабилност на медиите за 2012 г. за България се установява нещо друго: медиите са структурирани за подпомагане на политически интереси или частен бизнес; медийните групи губят икономическата си независимост, а от там и свободата на редакторския контрол.
Българският книжен пазар изобилства от издания, но привидното разнообразие е само в заглавията. Темите са отразени по подобен начин, незастъпени са или липсват различните страни на „истината“ и оценъчен характер. В добавка се опростява все повече и езикът на писане. Всички тези фактори водят до профанизиране на аудиторията и до едно неинформирано общество. В този ред на мисли е необходимо и да се запитаме необходим ли ни е наистина Закон за печата е ако да, то какво ще рамкова.
Журналистиката е не просто професия, но и призвание. Допълнителна регулация би имала ефект ако е желана, а не наложена. Съпричасността и идеята на професията да обслужва обществените интереси върви ръка за ръка с формирането на аудитория. Колеги, нека не забравяме, че има две начала на „превъзпитание“: индивидуално и обществено, но нито едно от тях не е ефективно без другото!
Милена Велева says:
Можем ли да говорим за медийна регулация в печата
Отговорът на въпроса „Можем ли да говорим за медийна регулация в печата? ” както винаги по български е многозначен. Защо? Защото юридически погледнато нямаме закон, който конкретно да налага медийна регулация над печатните медии в България. Но имаме регулативни органи като Комисия за регулиране на съобщенията, Етичен кодекс на журналиста, както и основно право на човек за авторски и сродни права. Българската журналистика има своя глас и „казва” , че има своята свобода на словото. Това автоматично дава преимущество на всякакви изтичания на информация, понякога и нелепи жълтини, които поболяват аудиторията. Ефектът от свободата на медиите би трябвало да е доверие на читателите спрямо печатните медии, но за мен ефектът измества спектъра си и се превръща в недоумление истинни или не са новините , които четем. Можем ли да говорим за медийна регулация, моето мнение е за 50 % да – 50 % не!
Според гилдията на журналистите българинът сякаш е достатъчно озрял, за да саморегулира новините, които му се изсипват. Печатните медии и медиите като цяло предоставят информацията, която обслужва интересите на българското общество. Да, но след като няма закон, който много стриктно и изкъсо да следи от къде идва информацията, достоверен ли е този източник, достоверна ли е тя и чии интереси и чии човешки права са засегнати не можем да говорим за истинска медийна регулация. Дори и да има медийна регулация над печатните медии то по български няма да бъде истинска, защо? Защото според мен направи ли се подобен закон автоматично ще говорим за цензура и автоцензура и респективно за монопол в медийния свят. Иначе по „сведски” това би означавало точно обратното, строг контрол над информацията, изключителна достовереност и безпристрастност.
Медийна регулация трябва да има, ако тя е в качеството си на истински авторитетна регулация, а не измислена таква. Но засега такова чудо все още няма. Разчитаме на нашата саморегулация на наивността на българския читател, който все още дава от минималната си заплата, за да чете жълтини. Ако преди време това е било, защото цената на жълтите вестници е по-приемлива, то днес е защото това е нещото, което много приятно се приема от аудиторията. Тя е „гладна” за шок! Иска да тръпне и да съчувства. Да сравнява тежкия си живот с още по –тежкия, да се чувства добре, че не сме аджеба най-зле. Е нали все пак медиите обслужват желанията на българина, да чете такива неща. Тук възниква въпроса ще има ли такива интереси към жълтините или ще се наложи да бъдат поне ограничени ако има регулация над печатните медии? Ще има, разбира се. Защото вече сме научени, израснали сме с нуждата от трагедии, от клюкарщина и задоволното чувство да гледаш макар с едно око в чуждия двор. Но ако имаме регулация това нещо значително ще се ограничи. Трябва да се насърчават много по-човешки потребности като знание придобито чрез медиите, потребност и отстояване на лично пространство и нуждата от повелителна информация за заобикалящия ни свят.
Да говорим за самоуважение при журналистите също е малко многозначно. Ако очакваме регулатор да е човешката журналистическа съвест, то малко сме се подвели, защото човек е създаден с изкушение в душата си. Винаги можем да бъдем изкушени така както все по-истински журналисти биват изкушавани и преминават в жълтите вестници, защо? Защото се „саморегулират”.
Иван Русланов says:
Какво е родната преса в момента? Често тя е едно развързано куче, което хапе всеки, раздразнил го за едно или друго. Както всичко останало и вестниците ни се стремят към голямата сензация и към първото място по публикуване на най-кървавата, най-бруталната и най-грозната сцена. Има ли регулация в печата? За момента не достатъчно силна. Нужни ли са по-стегнати мерки? Нужни са. Защото печатните медии трябва да информират хората за смисленото, онова, от което може да се научи нещо. Реалността е жестока, но печатните медии, както и всички останали, трябва да показват как можем да я променим заедно, към едно по-добро бъдеще.
Кирил Хараланов says:
Медията е израз на свободната воля на дадена журналистическа общност. Без значение дали става въпрос за спортна, политическа или културна медия е много важно да го има клишето „свобода на словото и печата”. Без него потребителите получават неточна информация, а в много от случайте новината бива изкривявана по начин, непривичен за честната и качествената журналистика. Разбира се, не всяко нещо което се мисли трябва да бъде опоменато. Има безброй примери за лошо или за не на място цитиране или изказване. Както в електроните, така и в печатните медии си намират място цветущи изрази, неприлични картинки или расистки обиди. Точно за такива подобни прояви трябва да има регулация. Трябва да се спазват определени правила, защото без правила „играта” не е честна и е възможно просто от една дума да стане голям скандал или нещо още по-мащабно. Печатните медии са много силно развити и следователно регулацията трябва да бъде затегната. Друг е въпроса дали наистина има такава и ако се намира някаква, дали тя е достатъчно добра за българската медиина действителност. В момента няма закон за печата. Медията се саморегулия, което според моето лично мнение не е достатъчно. Ако може да се направи някакъв паралел със спорта, това е все едно един отбор да прави каквото си иска. Да не спазват срокове за купуване и продаване на играчи, да няма “fayr play” както на терена така и извън него. Вестниците все още са много силни, въпреки че много хора не вярват в тяхното бъдеще. Медиите на печата ще имат глас дълго време и няма да позволят някой или нещо да ги регулира. Все ще се говори, че сме в третото хилядолетие, че трябва да има свобода и най-различни други оправдания. Пример за нуждата за регулация може да се намери във всеки вестник или списание. Например „жълтите вестници” са най-лесния са споменаване пример. Първият за който се сещам е отпреди години, може би вече има 5 или 6. Тогава един от вестниците написа, че Слави Трифонов има златна ноздра, понеже използвал кокаин. Твърдението за златната ноздра е абсурдно и разбира се, оказа се невярно. Това е един от милионите примери, че регулация е необходима, но само ако тя не се осъществява от хора тип „пингвини” като в електроните медии.