Медийна регулация (Media Regulation)
. Медийната регулация е вид управленска дейност за нормиране, координиране, контрол, стимулиране и санкциониране на отношенията и процесите в сферата на медиите. Цел на МР е да насочва дейността на субектите в сферата на медиите, така че да се стимулира производството на блага и да се оптимизира тяхното разделение и потребление. МР се осъществява на базата на установените в сферата на медиите нормативни системи (правни, политически, нравствени) и чрез съответните регулиращи институции. МР включва събиране и обработка на информация за дейността на субектите в медийната сфера – медиен мониторинг; вземане на решения и организация на изпълнението им, създаване и налагане на професионални стандарти.
. В основата на медийната регулация са категорията правоотношения: медии-аудитории-държава. Между държавата и аудиторията се формират т.нар. „комуникационни права”, залегнали в Конституцията на Р България и основните принципи на радио и телевизионна дейност, посочени в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ). В рамката на правоотношението: медии – аудитории се създава медийния продукт като юридически факт. Правоотношенията медии и държава се осъществят чрез медийната регулация, като държавата е представена от медийните регулационни органи. Според правната теория, държавата защитава три типа интереси: индивидуални, национални (обществените интереси), общочовешки (световно признати хуманистични права и ценности). Медийната регулация със субект медийните регулаторни органи, трябва да защитава същите групи интереси в сферата на медиите и да установи баланса между индивидуалния, обществения и световният интерес.
. Обекти на МР са медийните организации, тяхната дейност и пораждащите се между тях взаимоотношения. В България е възприет диференциран подход за регулация на печатните и електронни медии.
. Според Решение 7 на КС от 04.06.1996 по к.д. №1/96 печатът трябва да се разграничи от другите средства за масова информация. В следствие, няма специализирана система за медийна регулация на печатните медии. Дейността им се регулира от Конституцията на Р България (чл. 39,40,41), отделни правни норми в общи и специални закони, имащи отношение към производството и разпространението на продуктите им. Като цяло печатните медии попадат в системите за пазарна регулация и саморегулация.
. Следваща причина за диференциацията регулативните подходи е носителят, чрез който медийните продукти достигат до аудиторията си. При печатните медии, основен носител е хартията, при електронните с ефирно разпространение – радиочестотния спектър. Радиочестотният спектър за разлика от хартията е обществено благо, спрямо което държавата упражнява суверенни права. Ограничеността на честотния ресурс засилва нуждата от регулация на дейността на електронните медии с ефирно разпространение. Радио и телевизионните оператори, които разпространяват програмите си ефирно са обект на лицензиране. Програмите, разпространявани чрез кабел и сателит подлежат на друго административно производство – регистрационното.
. Диференциацията на регулативните подходи е породена и от разликите в бързината на разпространение и силата на въздействие върху аудиторията от страна на печатните и електронни медии. Радиото и телевизията имат особено значение при формиране на общественото мнение. Всичко това налага, дейността на електронните медии да се регулира от специално изградена система за медийна регулация, която съчетава регулация на разпространението, регулация на съдържанието и регулация на собствеността.
. Институционалната система за регулация на електронните медии е залегнала както в националната правна уредба, така и в европейското общностно право в сферата на аудиовизията. Основните принципи на МР според Европейската комисия са (1) технологична неутралност; (2) минимализъм на регулацията; (3) ясно дефинирани цели на аудио-визуалната политика; (4) яснота и предсказуемост на регулацията за пазарните субекти; (5) вземане на решения на най-ниското възможно равнище и развитие на саморегулирането.
Институции на медийната регулация в България (Institutions of Media Regulation in Bulgaria)
Институциите на медийна регулация са субектите, които организират и структурират взаимоотношенията в медийния сектор и позиционират медийната сфера в системата на обществото като цяло, така че да гарантират създаването на духовни и материални блага в сферата, предназначени за задоволяването на обществени потребности.
Институциите на медийна регулация са вид социални институции. Терминът „институция” се използва от XII в. В социологията – Емил Дюркем, Пол Факоне, Марсел Мос, Томас Лукман. В икономиката – Торнстен Веблен, Дъглас Норт, Уорън Самюелс.
Институциите са: (1) правилата за поведение и (2) организациите, имащи регулативна функция в системата. Дъглас Норт определя инст. като правила за дейността и ги разграничава от организациите, но подчертава иманентната връзка между тях. Инст. са формални и неформални. Първите са закони, регулации и договори, организациите, които са оторизирани да контролират изпълнението им. Вторите са естествено възникналите в хода на човешката дейност норми, вътрешно наложените и социално установени правила за поведение.
Институциите на медийната регулация в България са:
(1) Формални:
Конституция на Р. България (чл. 39, 40,41), Решения на Конституционния съд и Върховния административен съд, Закон за радиото и телевизията (138/24.11.1998), Закон за публичното радиоразпръскване (ДВ 37/19.05.2009), Закон за електронните съобщения (ДВ 41/22.05.2009), Закон за авторските и сродните права (ДВ 56/29.06.1993); международни медийно правни актове като Европейската конвенция за трансгранична телевизия (ДВ 117/10.12.1997), Директивата за аудиовизуални медийни услуги (приета от ЕС 12.2007); национални закони и подзаконови актове, регулиращи взаимоотношенията между субектите от медийната сфера и субекти от други основни сфери; препоръки за развитието на медийния сектор на ЕК; актове на Съвета за електронни медии (СЕМ); лицензии и регистрации за извършване на радио и телевизионна дейност; вътрешно нормативни документи и правилници на отделните медийни организации.
(2) Неформални:
Етичен кодекс на българските медии (2004) – институция за саморегулация в медиите; договори между медийните организации като „Споразумение за сигнализация на телевизионните програми” (2004); професионални стандарти; морално-етични норми за поведение.
(3) Организации с регулативна функция в медийната сфера:
Съвет за електронни медии (СЕМ) – специализиран колегиален орган, които регулира радио и телевизионната дейност чрез регистрирането или издаването на лицензии за осъществяване на радио и телевизионнна дейност и надзор върху дейността на радио и телевизионните оператори. Основан по силата ЗРТ, през 2001 г. като правоприемник на Националния съвет за радио и телевизия. Състой се от 9 члена, от които 5 се избират от Народното събрание и 4 се назначават от Президента на Р България. Член на Европейската платформа на регулаторните органи (European Platform of Regulatory Authorities). Комисия за регулиране на съобщенията (КРС) специализиран независим държавен орган, натоварен с функцията да регулира и контролира осъществяването на електронните съобщения. КРС работи в тясно сътрудничество със СЕМ, доколкото КРС управлява радио-честотния спектър на Р Бълария и съответно регулира разпространението на радио и телевизионните програми. Фондация „Национален съвет за журналистическа етика” – учредена през 2005 г. с цел да създаде система за саморегулиране на печатните и електронни медии в България, чрез тълкуването и прилагането на Етичния кодекс на българските медии. В рамките на фондацията са създадени Комисия за етика в печатните медии и Комисия за етика в електронните медии. Фондация НСЖЕ и Комисиите за етика са част от мрежата на Независимите Прессъвети в Европа (Alliance of Independent Press Сouncils of Europe).
Медийна корегулация (Media Co–regulation)
. Медийната ко-регулацията е сравнително нова алтернатива за регулиране на аудиовизуалната среда. Тя се формира на база на взаимоотношения между държавата – медиите – обществото. МК е конвергентна форма на следните три системи: (1) традиционната медийна регулация; (2) механизмите за саморегулиране на средствата за масова иформация и (3) реактивността на потребителите на медийните продукти в качествата им на аудитория и на гражданско общество.
. МК може да бъде разбирана като (1) вариант за компенсиране на слабостите на регулативните и саморегулативни форми и (2) вариант за връзка между двете. МК практически позволява достъпа на заинтересованите институции и групи до медийната среда и стимулира отговорното им участие в моделирането на медийния комуникационен процес, защото насърчава активността на медийните организации и гражданското общество доброволно да създадат рамка на взаимоотношенията си и обвързва общо възприетите саморегулативни инструменти със законодателната база като по-този начин повишава степента на тяхната ефективност и отговорността на субектите. Условие за успеха на МК в дигиталното комуникационно пространство сходството: конвергиращите се медии са конвергирано регулирани.
. Субектите на медийна ко-регулация са: (1) националният регулационен орган; (2) институтите на медийна саморегулация и (3) аудиторията в качеството й на трети не държавен и не институционален сектор. Първите два субекта имат своята структура и функции, доколкото те са субекти на познатите до сега форми на медийно регулиране. Структурата, функциите и формите на включване на третият трябва да бъдат изучавани, тъй като това е нов компонент за системата на институционализиране и регулиране на средствата за масова информация.
Медийна саморегулация (Media Selfregulation)
. Медийната саморегулация се основава на взаимоотношенията в разреза медии–аудитории-общество. Формират се четири групи връзки: (1) между обществото и медиите – основополагаща връзка, доколкото обществото определя моделът за развитие на медиите, пред вид степента си на развитост, ценностите, които изповядва, средства, с които смята да постига целите си; (2) медиите и аудиториите – връзка, която в медийната теория, традиционно се разглежда като еднопосочна като въздействията са от медиите към аудиториите; (3) медиите и медиите – основна връзка за изграждането на саморегулативната рамка, доколкото медиите договарят етичната основа, в рамката на която развиват дейността си; (4) аудиториите и аудиториите – това са връзките и взаимоотношенията между различните аудиторни групи, в рамките на които, по линия на междуличностна, неформална комуникация се формират и утвърждават представи, нагласи, поведения.
. Саморегулирането на медийната сфера е необходимо условие за спазване на принципите на демократичност в обществото, доколкото саморегулацията предполага субектите сами и по своя воля да приемат и да се ръководят от определени стандарти във взаимоотношенията. Теоретично, саморегулацията е най-ефективно действащия инструмент по отношение защита на уязвими аудитории, доколкото предполага самоотказване от страна на медиите от разпространение на съобщения, които могат да окажат вредни въздействия.
. Предложените дефиниции са авторски, публикувани в Енциклопедия на УНСС и „Теливизията за деца“.
Катя Михайлова