. Колеги, третокурсници,
. Конспектът по „Медина регулация“ е готов. Вашата задача е да изберете тема, по която да развиете реферативна разработка в обем не по-малко от 15 страници. Моля, изпратете ми готовата разработка най-късно седем дни реди датата за изпит (в момента тя не е уточнена) на електронна поща [email protected]. След като приключите разработките си, резюмирайте ги в най-много 200 думи и публикувайте резюметата си тук, като коментар по тази публикация. Предложените теми са общо 29. Това означава, че една тема може да бъде избрана от най-много трима студента. Може да използвате тази публикация, за да координирате избора – всеки от вас, който е избрал тема може да покаже избора си като коментар тук.
. Семестриалната ви оценка по „Медийна регулация“ се формира от курсовата разработка, резюмето и участието в лекционните занятия по време на семестъра. Ще публикувам оценките ви отново тук преди изпита. Можете да повишите или понижите оценката си като се явите на устен изпит по същия конспект.
***
. Лекционният курс по учебната дисциплина “Медийна регулация” цели да даде концептуален модел за осмисляне на (1) същността и функциите на медийната регулация и (2) неизбежната необходимост от регулация и в частност медийна регулация в мрежовото общество. Медийната регулация най-често се интерпретира и преподава през призмата на теорията на медийното право. Настоящата учебна програма предлага интердисциплинарен подход към медийната регулация. Това е така, защото (1) осмислянето на медийната регулация далеч надхвърля границите на аудиовизуалното законодателство и политика, (2) поради обвързаността на медийната регулация с институционалната промяна на медиасистемата в последните 23 години, (3) поради същността и функциите на медиите и медийната регулация в модела на съвременното мрежово общество.
ВЪПРОСИ
- Мрежовото общество и необходимостта от регулация. Социологически теории за съвременното общество. Обществено управление и регулация.
- Социологическа платформа за регулация на медийните системи в мрежовото общество.
- Медийната система като обект на медийна регулация. Модели на медийни системи в мрежовото общество. Социално отговорна, либерална, авторитарна и съветска доктрина за медиите. Поляризация на плурализма (средиземноморски модел), корпоратистки модел (северно и централноевропейски), либерален модел (северноатлантически).
- Развитие на медийна система и медийна регулация. Световни и европейски индекси за ниво на развитие на медийната и комуникационна система в системата на обществото като цяло. (Freedom of the Press, Internet usage, ICT development, DOI, Network Readiness).
- Предмет на медийната регулация. Регулация на съдържанието, регулация на разпространението, регулация на собствеността.
- Мултимодален подход на медийна регулация. Регулация, саморегулация и корегулация. Регулативни, само- и корегулативни органи и институции.
- Политика за развитие на медийната система в България. Ценности, цели, политики, законодателство в областта на медиите в България, ЕС. Развитие на медийната регулация в България. Медийно законодателство на Р България. Общностно законодателство.
- Политика и регулация на европейската медийна система. Цели и приоритети, институционална основа. Европейска медийна система. Ценностна основа и развитие. Органи на европейската медийна политика и регулация на политиката на ЕС по отношение на медиите и информацията.
- Европейска и национална медийна политика и регулация. Регулация, само- и корегулация на европейската и българската медийна система. Политика за развитие на медийната система.
- Държавата и медийната система. Теоретични и институционални основи на медийната регулация. Институти, органи и функции на медийната регулация. Лицата на медийната регулация в България.
- Обществото и медийната система. Медийна саморегулация – модел, основан на културните норми и солидарността. Теоретичен контекст на медийната саморегулация. Саморегулацията като аксиологичен подход в медийната регулация. Институти на медийна саморегулация в България.
- Бизнесът и медийната система. “Богати медии – бедна демокрация”. Концентрация и глобализация на медиите. Медийната регулация и плурализма на гледните точки. Финансиране на медиите и комерсиализиране на аудиторията – аудиторията като медиен продукт.
- Държавата, обществото, бизнеса и медийната система. Медийна корегулация – модел основан на споделената отговорност. Корегулацията като конвергиран подход за регулация на медийни система в мрежовото общество. Корегулация на европейското медийно пространство.
- Регулация на съдържанието. Свобода на изразяване и цензура.
- Регулация на разпространението. Цифровизация на телевизията в България.
- Регулация на собствеността. Медийните монополи и монополите върху обществената информация.
- Регулация, само- и корегулация на „индустриалните медии” (медиите на индустриалното общество). Институционализация и регулация на печатните медии в България преди 1989 г. и по време на Прехода (1990-2013).
- Модел на регулация на индустриалните медии (2). Институционална промяна на електронните медии в България след 1989 г.. Дуалистична система на електронните медии. Специфика на регулацията на електронните медии.
- Модел на регулация, само- и корегулация на социалните медии. Социалните медии като резултат от третата медиаморфоза. Конвергенция на медиите. Теории за кибер-регулацията: киберлиберализъм срещу киберпатернализъм. Развитие на теорията за регулацията на социалните медии.Съвременни подходи в регулацията на социалните медии – Лоурънс Лесиг, “Лондонска Школа”.
- Институционална система за регулация на социалните медии. Развитие на законодателството в областта на регулацията на социалните медии в България, ЕС и САЩ. Регулаторни органи и практики.
- Homo Virtualis и другите. Модели на виртуално поведение на личността. Саморегулация на поведението в социалните медии. Другият като ценност или средство. Автоцензура.
- Комуникационни права. Свобода, отговорност и солидарност в дигиталното медийно пространство. Принципи за ограничаване, самоограничаване на комуникационните права.
- Свободата и уважението на човешкото достойнство.Основни ценности в европейската и българска медийна политика и регулация. Хоризонт на творчеството и параметри на регулация, само и корегулация на медийната система.
- Медийно насилие. Телевизионно насилие и кибертормоз. “Добри нрави” и “Обществен интерес”.Регулацията на медиите и защитата на медийните аудитории от въздействието на вредно или възможно вредно медийно съдържание.
- Медийна грамотност. Регулация на достъпа и участието на медийните аудитории в дигиталната комуникационна система. Корегулативен механизъм за ограничаване на вредното въздействие на медиите.
- Българският език и национална идентичност. Медийната регулация в защита на българския език и националната и европейска идентичност. Харта за българското слово.
- Културно многообразие и диалог в Европа. Медийна политика и регулация за съхраняване на междукултурното многообразие и диалог в Европа.
- Общественият интерес. Медийната регулация и защитата на обществения интерес. Дефиниция на обществен интерес.
- Уязвимите аудитории. Модел на медийна регулация в защита на правата и потребности на уязвими аудиторни групи.
ЛИТЕРАТУРА
Михайлова, Катя. Телевизията за деца: между пазарната логика и обществената мисия. София, Изд. „М-8-М”, 2011.
Михайлова, Катя. Социологическа платформа за медийната регулация. Вижте на http://blogs.unwe.bg/kmihailova/wp-admin/post.php?post=53&action=edit
Михайлова, Катя. Вижте научни статии и студии по дисциплината на http://blogs.unwe.bg/kmihailova/wp-admin/post.php?post=53&action=edit
***
Алфандари, Елиезер. Медиите и властта. София, 2000.
Ангелов, Александър. Журналистическа етика. София, 2002.
Занкова, Бисера. Студии по медийно право. София, 1997.
Кастелс, Мануел. Възходът на мрежовото общество. Информационната епоха: икономика, общество и култура. Том 1. София, „ЛиК”, 2004.
Кастелс, Мануел. Силата на идентичността. Информационната епоха: икономика, общество и култура. Том 2. София, „ЛиК”, 2006.
Николова, Райна. Телевизионната програма на обществената телевизия. Публично-правни аспекти. София, „Сиби”, 2004.
Петров, Милко. Америка – социалният тропик. София, „Сиела“, 2012.
Норд, Дъглъс. Институции, институционална промяна и икономически резултати. София, 2000.
Табакова, Весела. (съст.). Насилие и медии. София: Факултет по журналистика и масова комуникация, 1997.
Табакова, Весела. (съст.) 123 термина за медийната регулация. София, Център за независима журналистика. 2004.
Тофлър, Алвин. Третата вълна. София,1997.
Чолаков, Радомир. (съст.) Медийно право. Речник на основните понятия. София, „Труд”, 2005.
***
Castells, Manuel. Communication Power. Oxford University Press, 2009
Hallin, Daniel and Paolo Manchini. Three models of Media and Politics. Sage, 2003.
***
Използвайте и вашата книжка със закони. Също и публикациите в категория „Медийна регулация“ тук.
***
. Благодаря за участието ви в курса по „Медийна регулация“, за написаните домашани работи, провокативните въпроси, интереса към предмета, споделените ценности.
. Катя Михайлова
Катя Михайлова says:
Курсови проекти – оценки
Колеги, благодаря! Получих много курсови работи, някои от тях прочетох с удоволствие. Моля, погледнете оценките си тук.
01. Мария Гатева – не е предала курсов проект
02. Иван василев – 6
03. Николай Божилов – 6
04. Ирина Георгиева – 6
05. Стйко Йовчев – не е предал курсов проект
06. Ивайло Димитров – 6
07. Християна Пацева – не е предала курсов проект
08. Деница Пеева – 6
09. Бетина Терзиева – 6
11. Павел Пенчев – 6
12. Николай Костов – 6
13. Стоян Йотов – 6
14. Иво Стойнев – 5 – забравил сте да развиете същината на темата – регулация на медиите в защита на езика
15.Веселина Арангелова – не е предала курсов проект
16. Силвия Георгиева – 6
17. Милена Кирова – 6
18. Любомира Петрова – 6
19. Свилен Шопов – 4 – недостатъчен обем, повърхностен поглед
20. Виктор Велев – 4 – недостатъчен обем, избягал сте от темата
21. Деница Петрова – 6
22. Мая Георгиева – не е предала курсов проект
23. Алеко Терзийски – 4 – недостатъчен обем, повърхностна разработка
24. Тереза Тенева – 6
25. Ани Кацарова – 6
26. Милена Енчева – 6
27. Кремена Тодорова – 6
28. Петър Михайлов – 6
29. Христо Шивачев – 6
30. Петя Зунгорлиева – 6
32. Ваня Колева – 6
33. Милена Велева – 6
35. Христо Пелов – 5 – есе
36. Божидар Атанасов – 6
37. Беатрис Николова – 6
38. Петър Петров – 6
39. Кирил Хараланов – 4 недостатъчен обем, избягал сте от темата
40. Нинослав Арбалийски – 6
41. Веселин Венев – не е предал курсов проект
43. Мариян Иванов – 6
46. Вера Калъчева – 6
47. Светослав Ежков – 5 – недостатъчен обем, повърхностно
48. Мая Иванова – 6
49. Таня Никифорова – 5 – недостатъчен обем, повърхностно
Милена Енчева says:
Темата, която аз избрах е : Медийно насилие. Телевизионно насилие и кибертормоз. „Добри нрави” и „Обществен интерес”. Регулацията на медиите и защитата на медийната аудитория от въздействието на вредно или възможно вредно медийно съдържание.
В своята реферативна разработка съм разгледа различните ефекти от медийното насилие. Как въздейства то на подрастващите и как се отразява на общественото мнение и възприятията ни за света.
Засегнала съм и опитите за регулация, както и последиците от ненавременното овладяване на проблема.
Деница Петрова says:
Общественият интерес. Медийната регулация и защитата на обществения интерес. Дефиниция на обществен интерес.
Резюме
Общественият интерес е променливо и многопластово социологическо явление.То не може да бъде рамкирано и ограничено само в едно определение,тъй като общественият интерес е тясно обвързан с актуалността.Общественият интерес е всичко,което тласка обществото към еволюция и градация.
Целта на Медийната регулация е да стимулира,насърчи и контролира медиите в ролята им на четвърта власт-информатор на обществото.Задача на медиите е да защитят интересите на отделните социални групи,без да ги игнорират или противопоставят една на друга.Основна цел на медийната регулация е насърчаването на културното,информационното и езиково многообразие,което да доведе до обагатяването и сплотяване на нацията.Ограничава се езика на омразата и промотирането на агресията и нетърпимостта,защото те водят до разединяването на обществото,а разединяването на обществото води до неговия социален и културен упадък.
Основна роля на обществените медии е да информират,образоват и забавляват,предлагайки многообразие от програми,подходящи за всяка социлна група.За да защитят обществения интерес,медиите трябва да използват свободата на словото като инструмент,сремейки се към своята политическа независимост.Медиите трябва да са информационен мост между управляващи и управлявани.Това е пътят към демокрацията и положителната еволюция на обществото.
Ани Кацарова says:
Резюме на тема „Медийната регулация в защита на децата на България“ като подтема на точка №29-Уязвимите аудитории. Модел на медийна регулация в защита на правата и потребности на уязвими аудиторни групи.
Децата са най-уязвимата част от потребителите на медии и най-често се оказват неволни такива. Те не могат да пресяват от невръстна възраст стойностното от пошлото, нормалното от извратеното, смисленото от стоката, показвана само с цел печалба. Наш дълг като журналисти и бъдещи родители е да опазваме телевизионния и радио ефир, както и печата от вредящи на децата послания.
Законодателната рамка в България е само скована сякаш от едно дете по време на игра. Съществуват определени разпоредби, но изпълнението им се свежда до минимум, както и наказателната им част. Реализация на практика липсва, самосезиране се случва рядко. В резултат медийната сфера гъмжи от неподходящи послания, а нашата държава за пореден път е принудена да „гони“ европейската общност.
Вера Калъчева says:
Резюме на тема: Общественият интерес. Медийната регулация и защитата на обществения интерес. Дефиниция на обществен интерес.
За да разгледаме обществения интерес като обект на защита от страна на медийната регулация, трябва първо да определим какво представлява обществения интерес и да се опитаме да дадем дефиниция за него.
Общественият интерес (според римската правна доктрина, зад всяко едно право трябва да има признат интерес от упражняването му) е понятие и термин относим до „всеобщото благополучие“ или „всеобщото благоденствие“. Колкото и абстрактни да са тези понятия, като обществен интерес следва да се разбира признатия по силата на правото интерес на обществото да защитава и отстоява своите права и свободи от неблагоприятни за социума като цяло управленски решения.
Защитата на обществения интерес е в центъра на политическия дебат на всяко демократично общество и трябва да бъде първостепенна задача при осъществяване на държавното управление. При демокрациите обществения интерес се извежда от гражданското общество. Легална дефиниция за обществен интерес няма, макар българският законодател да борави масово с понятието за обществен интерес в нормативните актове. Извеждането на обществения интерес е въпрос на тълкуване за всеки конкретен случай.
Както става ясно от определението, общественият интерес е абстрактно понятие, към което могат да се отнесат различни примери от живота, правните дела, демокрацията и обществото като цяло. Той трябва да е на първо място като се основава на правата и свободите на всеки гражданин на демократичната държава. Това, че българският законодател борави масово с понятието може да се тълкува като отваряне на „вратички” в законите, прикрити зад важността на обществения интерес. Или че в България обществото наистина се поставя на първо място и неговите интереси са добре засегнати в законодателните и нормативни актове.
Пример и за двете становища може да бъде намерен в Етичния кодекс на българските медии. В него в няколко точки се споменава обществения интерес, а и има цял раздел посветен на него.
Милена Кирова says:
Резюме:
С непрекъснатото развитие на обществото и технологитте, способите за получаване на информация също стават все по-големи. Обществото черпи нужното му по всевъзможни начини, черпи и ненужното, което съпровожда често интересуващата го новина. Медиите се увеличават, стават специализирани, но и все по-трудно регулируеми. Форматите, начините, изразните средства- картина, звук, които се използват за представянето на действителността също се увеличават. Появяват се възможности за избягване, заобикаляне на законовите разпоредби в името на гледаемостта, на големия ,,журналистически удар“. Удар, който обаче може да се окаже тежък за т.н. уязвими групи от обществото. Не нека се спрем на тяхното определяне, на дефинирането им. В българския тълковен речник самата дума дума уязвим има следното значение:
1. Който лесно може да бъде уязвен; чувствителен, слаб. Уязвима душа.
2. Който е слаб, неаргументиран достатъчно, незащитен, атакуем.
Атакуема- точно такава е аудиторията по отношение на медийното съдържание. Често тя е и неаргументирана спрямо това, което получава като готов медиен продукт и затова го приема на доверие, вярва му, защитава го, дори е готова да подръжава на героите от този продукт. И то само защото нямат достатъчно силни аргументи, с които да оборят това, което медията им предлага, за да го отхвърлят, а и защото голяма част от хората предпочитат информацията наготово, без да мислят. Приемат максимата, че ,,щом е казано по телевизията, значи е вярно“. И точно това са уязвимите аудитории. Като се започне от ромите, преминем през възрастните хора, децата, хората с различно вероизповедание, различна сексуална наклонност, хората с увреждания. Изброяването може и да продължи, но сякаш това са най-силно представените уязвими групи в нашата страна. Медийното съдържание ги залива ежедневно. Някои от тях обижда, други увлича към подръжание, трети води до отчаяние. Във всички случаи у т.н. уязвими групи липсва съпротивителния елемент, затова и те са толкова беззащитни. Законодателството регулира медиите по отношение на тези групи също от части и позволява да се заобикалят някои негови разпоредби.
Ирина Георгиева says:
Тема:Предмет на медийната регулация. Регулация на съдържанието, регулация на разпространението, регулация на собствеността.
В курсовата работа се обръща внимание на медийната регулация и свободата на изразяване. Етичният кодекс на българските медии е изразител на професионалните стандарти в журналистиката. Разяснено е медийното регулиране в Конституцията на Република България и е разгледан въпроса за мястото на обществената информация в медийното пространство. Споменати са важни казуси от Закона за електронните съобщения и Закона за радиото и телевизията. Обяснена е и регулацията на медията по отношение на разпространението и предстоящата цифровизация в страната ни. В курсовата работа е разгледана и регулацията по съдържанието на медиите в България, което е от особено значение за изпълнението на работата на СЕМ.
Петя Зунгорлиева says:
Тема: „Регулация на разпространението. Цифровизация
на телевизията в България”
Телевизията отдавна присъства в нашите домове, но напоследък тя се развива толкова бързо, че вече не е същата медия, която е била преди 20 години.
Аналоговата телевизия отстъпва място на цифровата, каналите с HD резолюция изместват SD предаванията, а тримерните филми и спортни предавания все по-силно чукат на вратата на цифровия дом. Освен това съвременната ТВ става все по-интерактивна, т.е зрителят не е само наблюдател, той се явява активна част от медийната платформа, която пък му позволява да си избира да гледа само това, което му харесва.
В основата на целия този функционален прогрес обаче е явлението цифрова телевизия. Реално всички допълнителни възможности и интерактивни услуги се градят около ядрото на тази технология.
Деница Пеева says:
Моята тема е 24.Медийно насилие. Телевизионно насилие и кибертормоз. “Добри нрави” и “Обществен интерес”.Регулацията на медиите и защитата на медийните аудитории от въздействието на вредно или възможно вредно медийно съдържание.
В курсовата си работа съм проследила Централната емисия на Новините на Нова телевизия в рамките на 5 дни, с цел подкрепа на тезата ми, свързана с медийното насилие, както и нагледно представяне на телевизионната действителност.
Като резюме на разбработката ми предлагам заключението, което най-точно изразява становището ми:
Терористи нападат граждани. Граждани нападат полицейски власти. Човек посяга на живота си. Човек убива човек. Човек отнема живота на дете. Това е голяма част от медийната реалност днес. Това ще бъде и голяма част от реалната действителност утре. Това виждаме и ние, и децата ни пред екраните. Децата израстват в среда на агресия, детството им е пропито с нея, възпитават се в насилие и рано или късно дават израз на натрупаната и внушена от медиите агресия. Вредното медийно съдържание предизвиква и подбужда прояви на отклоняващо се от нормите обществено поведение. Прави го по-нормално, по-разбираемо.
Живеем в свят на насилие и жестокост. От началото до края. От детството до осъзнатостта. И от всекидневния живот до телевизионния екран. Ставаме несигурни, невротични, живеем в телевизора и се страхуваме от реалния живот. Пренасяме образите и моделите от екрана в ежедневието. Намираме отговор в агресията. Картинката никак не е розова. Тенденцията не е добра. А светът е „гаден“. Докога?
Свилен Шопов says:
Моята тема е Държавата и медийната система.
В курсовата си работа съм разгледал както представлява медийната регулация и как тя се прилага на практика в България. Кои са институциите и законите, които помагат за дейността регулация. Обяснил съм каква е разликага между регулация и саморегулация. Отговорил съм на въпроса: „Как държавата влияе върху медийната система в България?“, чрез мнения на хора пряко свързани с тази дейност в нашата държава.
Медийната регулация спомага качеството на продукна, които медиите ни предлагат да бъде по-високо и в по-чист вид.
Ваня Колева says:
Уязвимите аудитории. Модел на медийна регулация в защита на правата и потребностите на уязвими аудиторни групи.
Резюме:
Една от най-актуалните и значими социални теми е тази за закрилата на уязвимите социални групи. Тяхното съществуване предопределя съществуването и на уязвимите аудитории. Курсовата ми работа има за цел да изясни понятието „уязвими аудитории”, да представи по-подробно една от тях и да предложи модел на медийна регулация за защита на правата и потребностите на въпросната уязвима аудиторна група. Избрах да фокусирам работата си основно върху детската аудитория, тъй като мисля,че тя е една от най-ранимите и влияещи се от излъчваното телевизионно съдържание , а и превъзхожда количествено другите уязвими аудитории като възрастните хора (70+) и хората в неравностойно положение, които все пак представям, макар и не толкова подробно.
Задачите на курсовата ми работа, предопределени от целите, са да се докаже необходимостта от защита на уязвимите аудитории( в частност детската) в телевизионното пространство, да се анализира опита в защита на уязвимата детска аудитория на ниво медийна регулация и медийна саморегулация и да се изведе ефективен модел на медийна регулация в защита на правата и потребностите на детската аудитория.Основната ми теза е,че защитата на децата в медийното пространство е възможно чрез корегулация, в която практически се прилага концепцията за медийна грамотност.
Петър Михайлов says:
Резюме на курсова работа по тема 25 „Медийна грамотност“
В приложената курсова работа съм направил една смеска между научни, конкретни и статистически данни от една страна и свободно слово под формата на есе от друга. Преплел съм двата слоя, за да се получи едно приятно и леко четиво. Измежду страниците можете да прочетете за медийната грамотност погледнато през призмата на специалист, както и през тази на средностатистически човек от обществото ни. Включил съм всички дефиниции на терминът, по който работя.Също така и какво се изисква от един медийно грамотен човек и кое налага хората да се стремят да бъдат такива.
Наясно съм с минималният зададен обем на курсовата задача, но предвид това, че според мен изчерпах темата, я предавам в брой страници по-малък от указания. Надявам се това да не повлияе отрицателно на цялостната работа и трудът да Ви се е харесал, а и да не се счете като мързеливост от моя страна.
Благодаря за предадените ценни уроци, които със сигурност ще ми послужат. Надявам се да продължаваме да се виждаме!
Кирил Хараланов says:
Моята тема е Културно многообразие и диалог в Европа. Медийна политика и регулация за съхраняване на междукултурното многообразие и диалог в Европа.
В курсовата си работа съм разгледал първите стъпки на медиите ( от Древността до наши дни ). Друго съществено нещо е това, че съм обяснил и разяснил за медийната политика на Европейския съюз. Вникнал съм във важни теми като съхраняването на културното многообразие на нашия контитент, както и съхраняването на езиците в ЕС. Наблегнал съм съшо така и на регулацията, която оказва Европа към всички медии.
В курсовата си работа съм използвал източници, пряко свързани с темата по която съм писал и мисля, че те спомагат за по-доброто написване на избраната от мен тема.
Любомира Петрова says:
Резюме:
Един от основните критерии за съществуването на демокрация, е наличието на свобода на словото. Едното неизменно се свързва с другото, образува система, зад която обаче често се крият задкулисни корпоративни интереси, трудности за медийния свят и пазарни дефекти. Всички те доминират над свободата на словото, което чрез богатите медии пречи на демокрацията. Ето защо в труда си „Богати медии – бедни демокрации“, Робърт МакЧесни и Марк Криспин коментират отношението между две, на пръв поглед, взаимно изключващи се определения. В изследването си Робърт МакЧесни хвърля вината върху корпоративните скрити механизми на богатите медии, чрез които те приглушават свободата на словото, в нейния чист и оптимален вариант за наличието на богати демокрации. Чрез корпоративните интереси, подчертава той, богатите медии образуват система, която се характеризира с липса на конкуренция, уеднаквяване, формализиране.
Журналистиката придобива нови форми – фокусът пада върху забавлението, а не върху новините, големите медийни корпорации като Сони, Дисни, Ваяком, Нюз Корп и АОЛ Тайм Уорнър, създават нова медийна реалност, съобразена с техните потребности и финансови изгоди. Журналистиката вече помага не за обогатяването на демокрацията, а за нейното падение.
В допълнение, концентрацията на медиите в няколко големи медийни групи, както е в повечето европейски държави и САЩ, води до концентрация на капитали и тяхното разпределение според нуждите и интересите на собствениците. Журналистиката е застрашена да стане инструмент за обслужване на тези интереси, а не за двигател на свободното слово и демокрацията. Тук би трябвало да се яви силният регулаторен национален и наднационален медиен орган, който да не позволява струпването на голям масив от медии в един собственик. Оттук идва и проблемът за аудиторията като медиен продукт – моделиране на вкусове, принципи, социални и икономически стойности, вижданията на медийната група (собственик на голям брой издания, телевизии и т.н) върху аудиторията. По този начин не само свободата на словото е застрашена, но и свободата на личността като цяло.
Любомира Петрова says:
С най-голям интерес и удоволствие, избрах тема с номер 12. Нещо като гласуването, изборът ми този път е открит.
Бизнесът и медийната система. “Богати медии – бедна демокрация”. Концентрация и глобализация на медиите. Медийната регулация и плурализма на гледните точки. Финансиране на медиите и комерсиализиране на аудиторията – аудиторията като медиен продукт.
Maya Ivanova says:
ОТ КРИВОТО МЕДИЙНО ОГЛЕДАЛО ДО НЕУЗРЕЛИ ПРОТЕСТИ ЗА НОВА ИНСТИТУЦИОНАЛНА СРЕДА
Без медийно покритие на публичните интереси – няма граждански ориентирани медии и социално отговорна журналистика – причината по време на протестите журналистите да са гонени, обиждани, да има счупени камери и спукани гуми на автомобили. Именно, защото тези публични интереси остават без медийно покрие, обществото и не припознава себе си в медиите.
„Шоковата промяна“ започва далечната 1989 г., своеобразно начало на процесите, дадено от архитекта на неолиберализма – Милтън Фридман. Същността на доктрината е отдадена на политическото триединство: отстраняване на обществената сфера; пълна свобода на корпорациите; минимални социални разходи. „Радикалните пазарни реформи“ и в обществата от „преходен тип“ са извършени чрез използването на колективна травма.
Налага се избор на нов маршрут след падането на комунизма в Източна Европа. Изисква се преструктуриране на обществото, в това число и формалните правила, по които то функционира. Друг съществен фактор за „успешното прилагане“ на новият модел е влиянието на масовите медии върху обществото. Започва трансформация на комунистическия медиен модел, но с неясна посока. Старото схващане, че медиите са проводник на държавната политика и нейно продължение сред народа, остава валидно. Така представата, че журналистиката е „четвъртата власт“ няма как да се реализира, ако тя не е в опозиция и коректив на властта.
Беатрис Николова says:
Тема: Регулация на съдържанието. Свобода на изразяване и цензура.
Към днешна дата масмедиите са част от ежедневието на всеки отделен индивид, а той сам по себе си е потребител на медии.
Като цяло медийната регулация е изключително обширна тема с много и различни гледни точки. В конкретната курсова работа ще разгледаме така наречените сензационни медии. Това са жълтите издания, булевардните издания, както в интернет, така и в пресата.
Жълтата преса е интересен феномен на българския преход За последните няколко години продажбите на “сериозната медия” “24 часа” е паднала с 18 %, а на “Труд” – с цели 25 %, като в същото време жълтите издания се радват на успех и тиражът им постоянно се увеличава. Един от жълтите седмичници – вестник “Уикенд” например, излиза в 324-хиляден тираж.
Факт е, че жълтата преса е предпочитана в България, но регулира ли се нейното съдържание, има ли определени журналистически и етични норми, по които се движат булевардните издания, е въпрос, чиито отговор е с повишена трудност. На теория българското законодателство регулира съдържанието на този тип медии, особено в печатния им вариант, но реално съдържанието на по голямата част от тези медии е измислица и лъжа, а медийния потребител се остава да бъде манипулиран и лъган.
Тереза Тенева says:
Резюме на тема №23 Свободата и уважението на човешкото достойнство. Основни ценности в европейската и българска медийна политика и регулация. Хоризонт на творчеството и параметри на регулация, само и корегулация на медийната система:
Човешкото достойнство и свободата са трудни за определяне понятия, които обхващат много важни принципи от нашия живот. Те се разбират в повечето случаи на метафизично ниво, тяхното зачитане зависи от политиката система в държавата, моралните принципи в нея, както и народопсихологичната представа за свобода и човешко достойнство, които трябва да притежава човек. В моята курсова работа разглеждам медийните политики в Румъния, Гърция, Словакия, Унгария и България. Отбелязани са важните етапи от промените в тях, наложени от прилагането на общите медийни закони на Еропейския Съюз, широкото разпространение на интернет, както и властта на медийните им регулатори. При сравнението на българската медийна система с тези в изброените европейски страни се забелязват множество прилики, но и значителни разлики. Незачитането на човешкото достойнство в България се наблюдава не само от жълтата преса, но и от традиционните медии, които много често пренебрегват общоприетите добри нрави за сметка на скандалността и увеличаване на своя рейтинг. Творчеството и свободата на словото се влияят до голяма степен от държавното управление и медийния плурализъм.
Христо Шивачев says:
Тема номер 26 от конспекта – „Българският език и национална идентичност“
В резюмиран вид:
Българският език ни е съхранил като единна общност в продължение на столетия. Благодарение на него сме сред народите с най-стара и богата история и култура на Стария континент.
Правната регламентация в областта на българския език не е достатъчна. Необходими са работещи механизми, които да осигурят предпоставките и условията за развитието и усъвършенстването на родния език в борбата му с растящото глобализационно влияние. Засега няма опасност езикът ни да изчезне, но се забелязват тревожни тенденции към вкарване на стотици чуждици, които имат еквивалент на български. Друга тенденция, която е много притеснителна е растящото ниво на неграмотност сред подрастващите. Макар да общуват на български, се оказва, че слабо познават и използват неговата книжовна форма. Става дума не само за употребата на диалекти, а и за беден речноков набор, поради спадналия интерес към книгите за сметка на времето, прекарано в сърфиране в Интернет.
Европейската регулативна рамка стимулира използването на националния език във всяка от страните-членки, но акцентира върху многообразието, познаването на други европейски културни постижения и езици. В този ред на мисли, ние сами трябва да изградим такива мерки, които да защитават именно нашата родна реч и писменост.
Проектозаконът за българския език, разработен през 2011 година от депутата от БСП проф. Любен Корнезов е стъпка към опазването на официалния език в България. Това до някаква степен ще стимулира поне държавните лица да се съобразяват с изискването да общуват на книжовен български език, а за тази цел те трябва да го познават.
В медиите нещата стоят по същия начин. Нужно е те в качеството си на четвърта власт да помагат за изграждането на ефективна ценностна система у гражданите в осъзнаването, че те са длъжни да използват официалния си език. Добре е медиите да вършат една от основните си, но позабравена напоследък, функция – да образоват.
Милена Велева says:
Аз съм си избрала тема номер 25- Медийна грамотност.Регулация на достъпа и участието на медийните аудитории в дигиталната комуникационна система. Корегулативен механизъм за ограничаване на вредното въздействие на медиите.
Резюме: Писала съм за медийната среда, изградена от традиционни и нови медии, медийни продукти и аудитории. Разгледала съм медийната грамотност на „Виртуалния човек“, регулацията на медиите, някои от най-важните според мен закони, свързани с тях. Обърнала съм по-подробно внимание на ЗЗД и влиянието на медиите върху децата. Също така съм разгледала и регулативните органи КРС и СЕМ като най-общи функции за въздействие върху влиянието на медиите.
Силвия Георгиева says:
Тема: „Регулация на съдържанието – свобода на изразяване и цензура“
Медийното съдържание и неговите герои видоизмениха обществените нагласи и подмениха ценностите в културата, която междувременно стана най-незначителният приоритет в модерния ни живот. Днес тя се свързва само с възпитанието, езика и изкуството, ограбена и изместена от комерсиализацията. За култура и толерантност трудно може да се говори с оглед на настоящата медийна политика, която не хае дали е полезна на обществото, а търси своите икономически и политически изгоди.
Медиите днес наложиха нови форми на свобода на словото, нови модели на общуване и нов език на комуникация. Всекидневното елементарно ниво за поднасяне на още по-елементарно оформена информация е положението, с което журналистите се задоволяват. Те не виждат смисъла да навлизат в дълбочина, защото упоритата работа днес не е финансово обезпечена, а любопитството може да ги доведе до разкрития, които да противоречат на интересите на влиятелни личности, от които зависи заплата и работното им място.
В условията на демокрация продължават да съществуват „сиви зони“ на корупционни практики в медийния сектор, а тази непрозрачност показва степента на медиен контрол, която ще се съгласите, че клони към нула.
Уж независимата журналистика всъщност се оказва зависима от политици, собственици на медии, редакторски интереси и рекламодатели. Заплахите от преследване и съдебни дела за клевета плюс трудният достъп до информация допълнително утежняват положението.
Разследващата журналистика се оказва лукс, който може да коства оцеляването на цялата медия или на журналиста при разкриването на неудобни факти, засягащи нечии интереси. В резултат на тези заплахи, журналистите си поставят автоцензура с оглед на безопасността и спокойствоето си. В името на потупване по рамото и материално благополучие се правят редица компромиси с личните ценности, с истината и дори с националните интереси. Свободата на словото се превърна за медиите в даденост, а стандартите, по които трябва да се измерва тази свобода, останаха без обществен дебат.
В демократичните общества цензура в класическия й вид няма.Вместо това говорим за „демократична цензура“. Тя се изразява най-вече в изкривеното интерпретиране на информацията, а не в нейната липса. Получава се контрол посредством целенасочено манипулиране на тълкуването и „удобна“ селекция на фактите. В резултат на подобно влияние над интерпретацията получаваме една съществено нова (подменена) реалност, която насочва общественото мнение в желата посока и прави обществото много по-лесно за манипулация.
Професионалният журналист трябва да е отговорен, обективен и точен в работата си, защото е представител на четвъртата власт и като такъв носи отговорността за определянето дневния ред на обществените дискусии и нагласи.
В България свободата на журналистите действително е „ударила дъното“ и това е сериозна заплаха за демокрацията като цяло, защото утежнява създаването на една благоприятна атмосфера за сътрудничество между институциите, властта и обществото в редица направления.
Иван Русланов says:
Резюме на курсовата ми работа „Homo Virtualis и другите. Модели на виртуално поведение на личността. Саморегулация на поведението в социалните медии. Другият като ценност или средство. Автоцензура.“
Човекът се променя все по-бързо. И то във всяка сфера на живота си. Известно е, че с развитието на технологиите станахме все по-зависими от модерните средства, с които известни изобретатели коват златната рамка на историята си. Но както с всяко нововъведение, и в днешно време има жертви на тези велики изобретения. Кои са жертвите? Онези малки, но толкова ценни преди форми на общуване между хората, които винаги извикват у нас усмивка, спомняйки си за отминалите дни на детството. Да, може би сте имали чудесни детски дни, изпълнени с игри на криеница, тичане по ливадите и прибиране късно вечер. Пораствайки, може би сте излизали с приятели, подарявали сте си различни пътувания и сте опознавали истинската ценност на междуличностното общуване.
Днес, тези обикновени на пръв поглед дадености са загубили своята стойност. Всичко е там, в интернет. Където господари са Гугъл и Фейсбук. Всеки е някой в социалните мрежи. Може да се превърне в известна личност за секунди. Толкова много разчитаме днес на виртуалната реалност, че тя определя дори най-личните кътчета на нашия живот.
Николай Божилов says:
Резюме за: „Бизнесът и медийната система”:
Днес медиите са основният двигател на социалните процеси в човешките общества. Те не просто представят житова, но сами го създават. За това не е чудно съществуването на фразата :”Ако не е било в телевизора, значи не се е случило”. Днес всичко е медии и медиите са всичко. Може би това твърдение звучи плашещо!? Но то е самата истина.
Нашите общества са така структурирани, че да не могат да живеят без своя източник на информация. Но източникът на информация – медиите все по – често попадат в ръцете на недоброжелатети или на непрофесионалисти. А под напора на глобализацията медиите губят не само частно културното, но и изобщо културното. Превръщат се просто в компании с единствената цел да извлекат колкото се може повече печалба от предлагания продукт. Къде са аудиториите, превърнати в елементарен купувач на медиини услуги и може ли да се избяга от клишето на зависимите от бизнеса медии!?
Защо не бива да демонизираме бизнеса и колко полезен всъщност е той за развитието на свободата на словото? Всичко това са основните точки в работата „Бизнесът и медийната система”.
Божидар Атанасов says:
Резюме на курсовата ми работа на тема „Институционална система за регулация на социалните медии. Развитие на законодателството в областта на регулацията на социалните медии в България, ЕС и САЩ. Регулаторни органи и практики“.
В курсовата си работа защитавам нуждата от една нова и специална/уникална форма за регулиране на социалните медии във виртуалното пространство. Защитавам това решение във въведението където е описано как медиите влияят върху човешкия бихевиоризъм – пренасищането води до „Синдрома на гадния свят“, според Джордж Гербнер. С развитието на различните методи за разпространяване на информация до хората, се наблюдава как и негативните елементи на информирането също адаптират към новите условия и даже успяват да повлияят на повече хора по този начин!
За да се предотврати този проблем трябва да се интегрират методи за регулиране на медиите във виртуалната реалност. Това ще се постигне чрез създаването на нова законодателна рамка, която от една страна ще регулира виртуалната социална мрежа, но също така няма да пречи на креативността на тези хора, които искат да споделят своите знания с всички останали. Постепенно така ще се създаде у всеки онлайн потребител една форма за саморегулация, която от своя страна ще бъде подсилвана с помощта на социални кампании, които ще създадат нови виртуални поведенчески норми!
Мариян Иванов says:
„Обществото и медийната система. Медийна саморегулация – модел, основан на културните норми и солидарността. Теоретичен контекст на медийната саморегулация. Саморегулацията като аксиологичен подход в медийната регулация. Институти на медийна саморегулация в България.“
Резюме:
В курсовата ми разработка, разглеждам обществото, и общественото мнение сформирано от медийте, както и медийните манипулации, част от които пораждат нуждата от регулация. Разглеждам държавната регулация, като действаща и бездействаща. Обществената нужда от саморегулация, как и защо имаме нужда от нея. Моделите на медийна саморегулация, основани най – вече на ценностна система и идеали.
Саморегулацията, като етичен подход на медийте към обществото. Обръщам внимание на две от институциите за медийна регулация- „Национален съвет за медийна регулация“ и „Национален съвет за журналистическа етика“, структурите и целите им.
И за край, саморегулацията, като двустранен процес медии – общество.
Ивайло Димитров says:
Моята тема е „Уязвимите аудитории. Модел на медийна регулация в защита на правата и потребности на уязвими аудиторни групи“.
Резюме:
Темата, по която изготвих своята курсова работа е със заглавие „Уязвимите аудитории. Модел на медийна регулация в защита на правата и потребности на уязвими аудиторни групи.“. Тя се оказа доста интересна за мен, тъй като стигнах до извода, че част от тази група наши съграждани, все още нямат пълен достъп до дигиталното комуникационно пространство и продължава да се самоограничава в ролята на пасивен получател.
Голяма вина за това имат родните ни медии, които не обръщат достатъчно внимание на техните проблеми и нужди. В разработката на моята работа показах някои от най-застрашените представители на уязвимите аудитории, които са изправени пред сериозни препятствия, за да бъдат част от медийното общество. Повечето телевизии, радиа и интернет сайтове нямат никаква представа как да достигнат до този тип хора, като по този начин ги осъждат на социална изолираност.
Ролята на СЕМ като регулативен орган също е по-скоро периодична , отколкото непрестанна. Важно място в моята курсова работа намират и специализираните предавания за уязвимите аудитории, които за съжаление са прекалено малко. Мястото на тяхното излъчване е главно в националната телевизия, която изпълнява ролята си на обществен оператор.
Петър Петров says:
Моята тема е: „Държавата и медийната система. Теоретични и институционални основи на медийната регулация. Институти, органи и функции на медийната регулация. Лицата на медийната регулация в България“
Резюме:
Според Джон Гълбрайд в съвременното общество „четвъртата власт” все повече е власт над мисленето над хората. Всепризнато е схващането за медиите, че играят ролята на ”четвъртата власт” в държавата. В тази връзка отговорността пред тях е огромна, защото те не само трябва да информират, но са длъжни да го правят точно и коректно.
Медиите би трябвало да бъдат институция натоварена с функциите да бди над останалите три власти (законодателна, съдебна и изпълнителна) и като такава, да гарантира тяхната независимост една от друга. Основополагащо за постигането на този резултат е свободата на словото.
В България по-голяма част от медиите обаче не са институция, която може да бъде коректив на властта. Те не „укоряват” лошите действие на политическия елит и по този начин не произвеждат градивна критика, от която да се ръководят народните представители. Вместо четвъртата власт да бъде „лост” срещу подобни практики в последните години, тя най-явно се превърна в инструмент и слуга на властта.
Най-явен е примерът с доскоро проправителствено настроената ТВ7, която според обществената тайна е собственост на Цветан Василев. Той пък притежава и Корпоративна търговска банка, в която държавните институции и фирми държат своя финансов капитал. Така затвореният кръг описва идеално циркулацията между пари, влияние, пропаганда, бизнес и властимащи.
А когато държава реши да „удари” по бизнеса, както стана след като служебното правителство взе решението не повече от 25% от държавните капитали да се намират в една банка, то тогава се задейства и пропагандната машина.
Мариян Иванов says:
11. Обществото и медийната система. Медийна саморегулация – модел, основан на културните норми и солидарността. Теоретичен контекст на медийната саморегулация. Саморегулацията като аксиологичен подход в медийната регулация. Институти на медийна саморегулация в България.
Тереза Тенева says:
Аз си избирам тема 23 – Свободата и уважението на човешкото достойнство.
Ваня Колева says:
Аз си избирам тема 29 – уязвими аудитории. 🙂
Беатрис Николова says:
Аз избирам тема 14 – Регулация на съдържанието. Свобода на изразяване и цензура.
Иван Русланов says:
Аз избирам тема 21 – Homo Virtualis и другите. Модели на виртуално поведение на личността. Саморегулация на поведението в социалните медии. Другият като ценност или средство. Автоцензура.
Иво Стойнев says:
Аз си избирам тема номер 26 – Българският език и национална идентичност. Медийната регулация в защита на българския език и националната и европейска идентичност. Харта за българското слово.
Denitsa Peeva says:
Тема 24. Медийно насилие.
Bozhidar Atanasov says:
Аз си избирам тема номер 20 – Институционална система за регулация на социалните медии.