РЕЦЕНЗИЯ на труда на гл.- ас.д-р Катя Михайлова „Меди@ общество“
рецензент: доц. д.с.н. Добринка Пейчева
16 юни 2016
В преработения след първото обсъждане от м. март 2016 г. вариант на гл. ас. Катя Михайлова „Meдиа общество“ са налице промени, които ми дават основание да кажа още в началото, че може да се приеме като учебник по социология на комуникациите.
Структуриран е по-добре, включени са дискусионни форми, четива. Трудът много повече днес прилича на учебник.
Към настоящия вариант имам все още някои фактологични, базисно-методологични и концептуални бележки, които трябва да бъдат преодолени.С това ще се допринесе за по-достоверното представяне на проблематиката и за по-доброто позициониране на самия автор.
Повечето от изредените по-долу бележки са от фактологично естество, поради което лесно могат да бъдат отстранени. Един учебник трябва да борави задължително с верни неща, особено когато става въпрос за факти от настоящето.
Другите бележки са базисни за теорията, трети са свързани със съвременните концепти, които са известни на авторката, фигурирали са, но липсват в този вариант и също лесно могат да бъдат преодолени..
Първата ми бележка е свързана с мястото на социологията на медиите в структурата на социологическата теория. Социология на медиите не е като социология на политиката, изкуството, религията и .т.н. Тя е като социология на икономиката –към нея принадлежат субсоциологии: в случая -социология радиото, телевизията, печата и т.н. както и социология на комуникатора; на аудиторията и пр. стр. 12
Втората бележка се отнася за понятието комуникативно действие, по което се размишлява на стр. 25 ,От гледна точка на фактологията може да се посочи, че за това много важно социологическо понятие е писано в българската литература. За понятието комуникация, за което е направен своеобразен обзор на стр. 12,също не са споменати наши автори.
Груповата комуникация е представена неточно в текста на стр. 14.
Присъства и фактологична информация за преподаването по социология на масовите комуникации,която не отговаря напълно на действителността./ стр.17/
Вторият тип бележки- базисните, са свързани със заглавието на учебника. На всички учен от областта социологията на комуникациите е известно, че Социология на масовите комуникации и социология на медиите е едно и също нещо.
Като евентуален изход предлагам или Социология на комуникациите, каквато е учебната дисциплина, или като компромис Социология на медиите и масовокомуникационните процеси.
Относно съвременните комуникационни концепти. Липсва текст, който в предишния вариант на авторката фигурираше, за едни от най-важните последици от социологическото взаимодействие между медиите и обществото- а именно – медиализацията на обществото. В социологическото пространство у нас има посветени монографии на тази тема. В западната литература днес тази тема е в основата на съвременна концептуализацията на медиите.
Предлагам и допълване на използваната литература със съвременни социологически текстове по тематиката на водещите учени.
Това са основните ми бележки и препоръки. При съвременните комуникационни технологии, тяхното отстраняване е възможно за много кратко време.
Предлагам приемането на текста за учебник по социология на комуникациите, както и предложената от авторката учебна програма.