Медията е най-могъща на света. Тя има силата да направи невинния виновен и виновния невинен. Власт която контролира съзнанието на масите.
Малкъм Екс
През последните години, все по-често се говори за значението на медията и все по-често се поставя под въпрос, нейната лоялност към обществото и ценностна система. След възникването на Интернет може да се каже, че традиционните медии бяха поставени на колене. Този прецедент в историята, наречен технологична революция, постави на дневен ред нови предизвикателства и проблеми за решаване, както за медиите, така и за обществото. Подобни теми не бяха дискутирани от стотици години, още от времето, когато за пръв път се появиха печатните издания. Днес обаче всичко е различно, защото медиите трябва да се борят не само с промените наложени от Интернет и появилите се с него социални мрежи и хомо-медийна култура. Медиите днес се борят да оцелеят и трябва да докажат своята същност на медиатори, които безпристрастно отразяват събитията случващи се по света, заради грешки допускани с години, грешки подронили техния авторитет.
Малкълм Екс казва „Медията е най-могъща на света“. Дали е така обаче, дали можем сляпо да са се съгласим и да приемем тази констатация за вярна и меродавна? Отговорът на този и още много други фундаментални за темата въпроси се изучават, изследват и дискутират от науката Социология на медиите. Най-общо казано тази, наука се занимава с психологията на масовите комуникации. В България, науката социология на медиите и масовите комуникации, прави първи стъпки в края на 60-те години на ХХ в. с изследванията на Елит Николов, Тодор Петев и др. В новото хилядолетие науката продължава да се развива, тук е важно да споменем имена като: Таня Буроджева, Антоний Гълъбов, Добринка Пейчева, Христо Бонев и Катя Михайлова.
Ще обърна специално внимание на едно от тези имена, това е името на д-р Катя Михайлова. Вниманието ми към тази личност беше привлечено именно от нейното дело и преподавателска дейност, водейки лекции на моя курс в УниБИТ. Също така и от новоиздадения й учебник с които се запознах във връзка с този лекционен курс, озаглавен Меди@ Общество.
Науката не е за всеки, но и не всеки учен успява да проникне в дълбините на изучаваната от него материя, като разкрие всички звена от научната тема и обоснове тяхната значимост. Това е първото ми впечатление от учебника, чието съдържание е подредено и започва с увод, които ме връща на поставения по-горе от мен въпрос с думите на авторката.
„Ако се отървем от лесното и тръгнем да търсим отговор на този и други подобни въпроси, значи сме по пътя на социологията на медиите и масовите комуникации, която, доколкото я познавам, може да предложи инструменти, методи, подходи за да намерим или поне да опитаме да намерим отговорите“.
Ако въпросът, за Яйцето и кокошката е вечно актуалния въпрос в биологията, то какъв ли ще е този въпрос в науката социология на медиите и масовите комуникации. В Интернет, един от най-използваните методи за намиране на информация е търсачката, първата такава създадена е известната на всички Google. Нека обаче обърнем внимание, на един много интересен факт. Хората казват „питай чичко Google той знае всичко“. Ако да питаш, означава да зададеш въпрос или както е прието да търсиш по ключови думи, то ти винаги ще получиш отговор. Но какво ще стане, ако не знаеш какво да попиташ, ще налучкаш, ще търсиш синоними, близки по значение думи и ще се надяваш да намериш това което търсиш. И все пак да помислим, ако търсим една дума която ние не знаем, какъв е шансът да я намерим. В това отношение практиката показва, че шанса е минимален дори невъзможен, освен ако някой не те просвети и не ти каже тази дума. В този смисъл ще намерим много противоречия, но и дълги години изследователски трудове, за смисъла на значението и възможността за възприемане на непознатото. Всяка непозната за обществото тема, е скрита за него, така както за мен беше скрито голяма част от предаденото знание, в учебника Меди@ Общество.
В първата и втората глава на учебника, авторката ни въвежда в същността на предаваната тема, обяснява социологията като наука и изяснява нейния обект, който е медиите и масовата комуникация. След това поставя основите на изследваната проблематика. Учебникът разглежда медиите и масовата комуникация, през теоритико-методологическата призма на социологията. Занимава с ролята и функциите на медиите и масовата комуникация в съвременното общество. Търси и изследва връзките между медийното поле и други обществени полета. Както и разглежда медийната и масова комуникация, като особен вид символна интеракция. В трета глава, авторката хвърля светлина върху предмета на изучаваната тема. Изяснява функциите на медиите като пояснява, че те изпълняват информационна, образователна и развлекателни функции, а въз основа на изпълнението на базовата триада, медиите убеждават и формират представи и нагласи. Също така, изяснява взаимодействие между медиите и обществото, като елемент на масово комуникационния процес в структурата на обществената система. В четвърта глава се обръща обстойно внимание на теориите за медийното въздействие в процеса на масовата комуникация. Основните акценти са фокусирани, върху типовете теории за медийно въздействие. Те се разглеждат като фокус на медиите и културализъм, изразяващ се в културологична теоретична изследователска перспектива, в която реципиентите на медийните съдържания, се разглеждат във връзка с определени медийни съдържания. Фокус на медиите и материализъм – тази теории акцентират върху медиите като първостепенен фактор за социална промяна. Фокус на обществото и културализъм в тази плоскост са теории, които свързват медиите с културните практики и ценности в обществото. Фокус на обществото и материализъм тук са теории, които дават акцент върху връзката между медиите, властта, политиката и икономиката в обществото. Въздействието на аудиториите като аудиторен анализ, е засегнатата тема в петата глава на учебника. В тази тема вниманието ни е насочено към видовете аудитории като зрители, слушатели, читатели и потребители. Съща така се обръща внимание и на трансформацията на аудиториите в дигиталното комуникационно пространство на ХХI в. Засегнати са още теми като новия ролеви модел на аудиторията като анализатор, критик, участник и създател, също и една от най-важните теми за медийната грамотност. В шеста глава на учебника е развита, една изключително значима тема, свързана с влиянието на медиите и в частност на телевизията върху, най-младите членове на аудиторията – децата. Разглежданата проблематика тук засяга, както положителните страни от влиянието на телевизията, така и отрицателните страни. Обръща се внимание на видовете въздействия като емоционална зависимост и развитието на болести и деградация на детската аудитория. Не е пропусната и темата за нуждите от филтрирането на телевизията за деца и развитието на телевизионните програми с образователна насоченост през последните години. Направен е анализ на създаваната продукция за деца през последните петдесет години. Очертани са тенденции в телевизионното програмиране, пояснени са пропуските в работата на продуцентите. В седма глава авторката обръща внимание на темата за обществената регулация на медиите. В учебника тя е определена като вид управленска дейност за нормиране, координиране, контрол, стимулиране и санкциониране на отношенията и процесите в системата на медиите, като основна обществена система. Според Маргарита Пешева цитирана от авторката, медийната регулация не може да обслужва едни или други лични интереси, тя е дейност, обърната към цялостното развитие на сектора и неговите главни задачи в интерес на потребителите. В обобщение са застъпени три нива на медийна институционализация, свързани с медийната регулация. Ниво регулация на медиите – като публично-правна рамка за дейността на медийно комуникационната система в обществото като цяло. Ниво саморегулация на медиите – като професионални и етични стандарти. Ниво корегулация на медиите – като обединителна връзка на първите две. В последната осма глава на учебника д-р Катя Михайлова пише, за свободата и обществената отговорност на медиите. Тази тема е една от най-широко обсъжданите не само в България, но и в целия свят. Свободни ли са медиите и до колко отговорни са те пред обществото. Тук авторката излага статистики от изследвания и индекси за свободата на словото в България и по света. По темата има различни мнения, някои от тях са много крайни а други завършват с обвиненията, че медиите в България нямат свобода на словото.
Тук ще се върна на въпроса който поставих в самото начало, за това какъв би бил фундаменталния въпрос за медиите и масовите комуникации. Медиите или журналистите или журналистите и медиите. Ако свободата на словото се предопределя и решава само на институционално ниво и обслужва крайни политически и частни интереси, то работата на журналиста е да пише диктовка с капаци на очите. В този случай липсата на мотивация е реална, а разследваща журналистика липсва, от там се губи и възможността за свободна позиция, която ние наричаме свобода на словото. Този термин не губи своя смисъл с напредването на времето и развитието на високите технологии. Въпрос на време е медиите да отстъпят от тази позиция да предопределят обществените нагласи на всички нива. Една епоха си отива и ако взаимоотношението бизнес към клиент важеше с пълна сила през изминалите десетилетия, съвсем скоро ще усетим ефекта на споделената икономика, човек към човек.
Благодаря, Андреа!