Становище по Проект за Стратегия за развитие на висшето образование в Република България 2021-2030

доц. д-р Катя Михайлова, 6.07.2020

СЪДЪРЖАНИЕ на СТАНОВИЩЕТО

Преглед на Проекта за стратегия за развитие на висшето образование

4 фундаментални предложения за развитието на висшето образование

• ОКС „Бакалавър“ – 3 години. Ролеви конфликт при студенти и преподаватели 
• Стимулиране на младите преподаватели. Междугенерационни конфликти
• Дигитализация на образователния процес – онлайн обучение. Понижаване на качеството
• Преподавателски и/или изследователски университети. Структурни трансформации

Заключение: Българското висше образование в перспективата на 2030

ПРЕГЛЕД НА ПРОЕКТА ЗА СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ

Проектът за Стратегия за развитието на висшето образование в Република България  в периода 2021-2030 е разработен от Министерство на науката и образованието и представен на 22 май 2020. Проектът наследява Стратегия за развитието на висшето образование в Република България за периода 2014-2020. Публикуван е за обществено обсъждане на 18 юни 2020 на: http://strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=5238

            Проектът е разгърнат в обем от 76 страници. Представя:

• Анализ на средата и състоянието на системата на висшето образование;
• Водещи принципи при подготовката и изпълнението на Стратегията;
• Визия за развитието на висшето образование;
• Приоритетни области и цели;
• Дейности и мерки за постигане на целите;
• Очаквани резултати;
• Организация, контрол и инструменти за изпълнение на Стратегията.

Проектът е насочен към повишаване на качеството на българското висше образование.

Предложена е изключително лаконична „визия“ за развитие на висшето образование – само от 2 изречения. Тя е  насочена към „диференцирана и гъвкава система от висши училища – партньори и конкуренти на европейските, изпълняващи образователна, изследователска и културна мисия в полза на обществото и индивидите чрез научни изследвания и качествено образование и към изграждане на академична общност“.[1]

Предвидени са 10 приоритетни области за развитие, 10 цели, 27 дейности и 142 мерки. Всички те са в спектъра от ревизия на учебни планове и програми, осъвременяване на преподавателски подходи и методи през управление и акредитация на университетите, връзка между образование – наука – бизнес, до преформатиране на системата от висши училища в страната.

В съдържателно отношение проектът залага 4 фундаментални предложения за развитието на висшето образование до 2030. Всяко от тях самостоятелно и всички комплексно имат реален потенциал да трансформират из основи системата на висшето образование у нас.

Въпросът е дали тази трансформация ще доведе до повишаване на качеството на образователната услуга, предлагана от университетите и колежите, каквато е декларираната цел на Стратегията или обратното?

Всяко от предложенията изисква сериозно експертно осмисляне, а това не може да стане без дискусия в рамките на настоящата университетска и академична общност.

Ясно е, че предложенията се правят най-напред в стратегическите документи. След като стратегиите бъдат приети, новите предложения аргументирано влизат в законово-нормативната регулация на съответната обществена система.

4 ФУНДАМЕНТАЛНИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА РАВЗВИТИЕТО НА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ

Първо предложение: ОКС „Бакалавър“ – 3 години

*** Това няма ли да доведе до ролеви конфликт при студенти и преподаватели?

Въведена законодателно възможност за редовно обучение ОКС „Бакалавър“ с продължителност от 3 академични години.“[2]

Идеята за 3-степенно висше образование с препоръчителна продължителност на степените съответно: ОКС „Бакалавър“ – 3 години, ОКС „Магистър“ – 2 години и ОНС „Доктор“ – 3 години е заложена в така нар. Болонски процес от 1999 г.

В проекта за Стратегия е посочено, че прилагането на инструментите по Болонския процес у нас е „недостатъчно ефективно и често формално“. Същото е определено като „основно предизвикателство, свързано с недостатъчната интернационализация на българското висше образование“.[3] „Ускорената интернационализация и пълноценното интегриране в европейските образователни и изследователски мрежи“ е поставено сред 10-те приоритетни области за развитие на висшето образование. Това е и четвъртата цел на Стратегията. Следователно, според МОН, намаляването на бакалавърската и увеличаването на магистърската степен с по 1 година е мярка, която се предвижда, че ще доведе до повишаване на качеството на образованието. 

(още…)

Четвърта лекция по „Икономическа социология“ – 29 април 2020

Трета онлайн лекция по „Икономическа социология“ – 15 април 2020, Велика сряда

Социологът доц. Катя Михайлова в разговор за ситуацията с корона пандемията. Интервю на Невена праматарова с Катя Михайлова, „Артефир, програма „Христо Ботев“, БНР – 22 април 2020

„7,5 млн. лв. ще са загубите за първото полугодие на 2020 година в независимия културен сектор в България според анкетно проучване, проведено между 22-24 март сред хора, занимаващи се с изкуство и култура. 

Загубите за културата в световен план също се очертава да са много големи. 89% от обектите, включени в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, са затворени заради пандемията и това води до милиони загуби всеки ден, съобщават от Организацията на обединените нации за образование, наука и култура.“, това каза по повод вирусната криза социологът доц. Катя Михайлова, преподавател в УНСС и НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“.

Наред с обезпокоителните данни доц. Михайлова даде и една различна гледна точка към сегашната ситуация и коментира как ни се отразява като общество наложената социална изолация. Тя предложи като отговор срещу кризата да създадем нов антивирус срещу корона пандемията, който да се казва РОЗА – радост, обич, здраве и ново начало. 

Според нея така всички заедно ще може да излезем по-лесно от тази поредна за нас като българи криза, но този път с непредвидими огромни последици – икономически и политически за целия свят.

Интервю на Силвия Великова с доц. д-р Катя Михайлова в предаването “Преди всички“ , БНР – 22 април 2020

„Резултатът 5,89 по скалата от 1 до 7 е повече от страхотен. Ние всички го оценяваме, защото за една събота и неделя да преминеш онлайн – това си е геройство“. Това каза пред БНР доц. д-р Катя Михайлова във връзка с резултата от проведено изследване как студентите от Университета за национално и световно стопанство оценяват своето онлайн обучение.

Тя обясни, че е избрана по-нетрадиционната скала – от 1 до 7, за да е ясно, че може да е онлайн, но преподавателят е на своето място и позиция и студентът е на своето място и позиция:

„Студентите имат едни права и едни задължения – те просто трябва да учат. Преподавателите имат право да оценяват. Скалата, по която всички учители и преподаватели оценяват, е от 0 до 6. Ако в нашето изследване бяхме дали скала от 1 до 6, щяхме да се опитаме да манипулираме студентите и да им кажем, че в онлайн средата са се превърнали в преподаватели и имат чисто преподавателското право да оценяват. Затова избрахме скалата от 1 до 7“, обясни доц. Михайлова.

В предаването „Преди всички“ тя припомни, че УНСС беше първият университет в България, който стартира изцяло и на живо онлайн обучение:

„Дигитализацията в УНСС върви много от отдавна.  Още през 2007-а година имаше проект за дигитализация в университета. Процесите на електронизация вървят дълго, защото не е никак лесно да изградиш една такава модерна технологична инфраструктура, както си мислим“.

Университетът за национално и световно стопанство откри нова платформа за кандидатстудентска кампания изцяло онлайн, като се запазват всички права на кандидат-студентите, „включително и правото им другите да не преписват и да не манипулират системата в тяхна полза, защото в онлайн пространството това е много важно“, обясни доц. Михайлова.

74% от студентите заявяват, че не искат да се прекъсва учебният процес по време на извънредното положение и физическата изолация, а желаят да учат дистанционно онлайн.

54% от изследваните заявяват, че традиционната лекция е по-познавателна от онлайн лекцията, посочи още доц. д-р Катя Михайлова, но добави, че това зависи от преподавателя.

Студентите пишат 5,89 на онлайн обучението в УНСС – Офнюз, 15 април 2020

доц. д-р Катя Михайлова, катедра „Икономическа социология“, УНСС

CoViD-19 ни принуди да въведем онлайн обучение в средното и висшето училище. За онлайн училищното обучение много се говори в медиите. Онлайн университетското обучение рядко е тема. Може би, защото университетите са автономни и да си правят каквото си искат. Грешка, ако е така. В училищата, и в университетите все нашите деца учат. Нима не ни интересува какво става с пълнолетните наши деца, къде витаят мислите им в това време, въздигащо фалшиви маски и принизяващо истинските корони?

От друга страна, и училищата, и университетите са на държавна издръжка. Нима Коронавирусът е  притъпил гражданската ни чувствителност до толкова, че да не ни интересува с каква ефективност се разходва публичния финансов ресурс точно сега между реалната опасност и паниката?

(още…)

19 март 2019 – 67 дни преди Евроизбори ‘2019

Президентът на Република България Румен Радев издава Указ за насрочване на избори за членове на Европейски парламент от Р България на 26 май 2019[1]. Политически форматираните очи насочват погледите си към тази дата – два дни след празника на българската просвета и култура и славянската писменост. За четвърти път България ще избира българи за нейни представители в Европейския парламент.

Българи по документ или по душа – този избор ни предстои.

(още…)

НЯКОЛКО ДУМИ ЗА МОНОГРАФИЯТА „МЕДИ@ИЗБОРИ“ НА КАТЯ МИХАЙЛОВА

            През цялото време докато четях „Меди@Избори“, не ме напускаше мисълта, че особено днес е много важно да не се спестява истината, нещата да се наричат с истинските им имена. Точно това прави Катя Михайлова и не само заради науката, а според мен най-вече заради обществото, заради хората, които заслужават достоен живот. Разбира се, научният труд на Катя Михайлова представлява едно напълно завършено научно изследване и носи белезите на фундаменталната наука, но в същото време тази книга е за реалния живот, за ценностите, за интересите, за мечтите и надеждите, без които просто няма как да има общество. И тук трябва да кажа, че Катя Михайлова с „Меди@Избори“ не просто продължава научните си търсения, но и надгражда научните си тези, заложени още в „Меди@Общество“.

            „Меди@Избори“ е едно дълбоко и детайлно научно изследване на характера, същността и проявленията на медиите по време на политически избори. Но не само това. В тази монография Катя Михайлова поставя няколко, бих казал, екзистенциални въпроса. Единият е този за особеностите на медийното поле по време на избори. И въпреки че е наложена времева рамка от 2014 г. до 2017 г. и пространствено ограничение, като става въпрос за български избори, струва ми се, са уловени тенденции, които очевидно още дълго време ще владеят не просто медийното пространство, но и самото обществено пространство, при това не само в България. И тук големият въпрос за „свободата на словото“, една идеологема, която в последните няколко десетилетия се размахва като  дамоклев меч над всеки, който се осмели да не е политкоректен според разбирането на неолибералите и мултикултуралистите. Но за каква свобода на словото въобще може да става въпрос, когато стане ли дума за медии, както самата Катя Михайлова посочва, говорим за „медийни услуги“? Т.е., медиите са се превърнали в едни елементарни производители на информация, която обслужва ту собствените им интереси, ту интересите на онзи, който плаща по-добре. Тази недопустима трансформация на медиите от обществен коректив в медийни регистратори и информационни търговци, всъщност напълно отдалечават медиите от социално-политическата им роля. И всичко това става ясно и разбираемо в „Меди@Избори“ на базата на разглеждането на изборния процес от гледна точка на поведенческите модели на медиите, кандидатите, избирателите и институциите. Катя Михайлова чрез безусловна фактология и статистика, разкрива действителната картина на политическите избори, обвързани с дейността на медиите и го прави до болка безпристрасно, като поставя въпросите за медийната независимост и „размиването на отговорността“ на медиите. Впрочем тези два въпроса, за медийната независимост, която е просто оксиморон в настоящия етап на политическо развитие, и за размиването на отговорността на медиите, което пък е естествена последица от трансформацията на медиите, за която стана вече въпрос, ни водят по-нататък в „Меди@Избори“ до проблема с институционалната и регулаторна рамка за медиите по време на избори. Цялата втора глава на монографията на Катя Михайлова е посветена именно на този проблем.

            Изключително задълбочено Михайлова анализира не само същността, параметрите и критериите на  институционалната и регулаторна рамка за медиите по време на избори, но се спира и върху т.нар. „саморегулаторна рамка на медиите“, което ако е в цялостна система би трябвало да допринесе единствено ползи за обществото. Но от казаното в „Меди@Избори“, подкрепено с факти и доказателства, става ясно, че тези регулации не просто не работят, а всъщност засилват тенденциите, характерни за неустойчивост на изборния процес. И тук ще се върна на въпроса за „размиването на отговорността на медиите“. То е не само бягство от социалната роля на самите медии, но представлява и значително по-голям проблем за обществото от т.нар. „фалшиви новини“ и „хибридни войни“. Защото нещата опират до индоктринирането на членовете на обществото по отношение на несъстоятелни политически идеи и тези, а това вече е удар по обществения интерес. Точно в тази посока Катя Михайлова в „Меди@Избори“ разглежда и въпроса за корелацията „медии – изборен успех“. Разбира се, че в случая не може да се пренебрегне влиянието на медиите за формирането на обществените нагласи, но въпросът е в степента на това влияние. Тук анализът налага извода, че всъщност медиите, сами по себе си не са в състояние да осигурят изборния успех. От поместените статистически данни в „Меди@Избори“ по този въпрос, става очевидно, че медиите, обслужващи една или друга политическа организация, оказват влияние единствено върху и без това ангажираните избиратели с дадената политическа организация. Като цяло обаче, именно защото медиите са се привърнали в корпоративен субект и търгуват с общественото доверие спрямо тях, степента на влияние което оказват е минимално. В крайна сметка се оказва, че определянето на медиите като „четвърта власт“ е просто една несъстоятелна табелка, а те самите са далеч от това да са реален фактор при форммирането на обществените нагласи. Но за сметка на това пък, медиите напълно подчиняват възможностите си за разпространение на информация в полза на обслужваните от тях политически организации. Като разглежда тази проблематика, Катя Михайлова естествено стига и до въпроса за поведението на различните типове медии по време на избори. И тук в „Меди@Избори“, отново на базата на факти и стастика става ясно, че медийният интерес към изборите е реципрочен на интереса на собствениците на медиите и финасовата изгода от самото отразяване на изборите. Колкото и жалко да звучи, но в случая не става дума за никаква журналистика, за никакви демократични принципи, нито пък за защита на обществения интерес. Става въпрос за злоупотреба с влияние, при това на публично равнище. Ето тук е мястото да се каже нещо и за рейтингите, определени като „пета власт“. Всъщност, рейтингите, които се публикуват по време на избори са напълно в унисон с наблюдаваната „услужливост“ на медиите. И отново се стига до въпроса с доверието не само спрямо медиите, но и спрямо социологическите агенции. И ако внимателно се чете „Меди@Избори“ ще се установи, че основната причина за всичко това е комерсиализацията както на медиите, така и на социологическите агенции.

            Но възможно ли е това да е нещо безвъзвратно, възможно ли е това да е действителност, която не може да се промени? На този въпрос Катя Михайлова дава отговор в последната глава на „Меди@Избори“ със своите препоръки към медиите, институциите и политическите играчи. Тези препоръки, по мое мнение, могат да послужат като настолно указание за работа на ЦИК, РИК, медии и политически централи. И да, ако направените от Михайлова препоръки в „Меди@Избори“ се приемат и най-вече се пресътворят в практики, то може би ще се направи съществена стъпка към постигне на устойчивост на изборния процес. А това вече е гаранция за истински демократични практики, а не за паркетна политика.

            Накрая ми се иска ка кажа, че за мен беше удоволствие да чета Катя Михайлова, и като език, и като позиция, и като мислене.

Проф. д.н. Николай Палашев