Онлайн обучението или как продължаваме напред в средното и висше образование след Covid 19, в условия на дигитално неравенство като модерна прадпоставка за социална поляризация?
доц. Дачев: Видимо е, че ние няма да спрем да търсим баланс между традиционното и онлайн обучение. В каква посока е важно да се движи този баланс?
доц. Михайлова: Твърде важна тема в за широк обществен дебат. А и за експертен. Дигиталното обучение, онлайн обучението или как продължаваме напред и в средното и във висшето образование. Както вече знаем Закона за предучилищно и училищно образование се промени съвсем наскоро – депутатите разрешиха онлайн обучение в средното училище независимо дали има или няма епидемична обстановка. Стратегията за развитие на висшето образование 2021-2030 предвижда онлайн обучение, цитирам: „всеобща дигитализация“. Във „всеобща дигитализация“ включвам и онлайн обучение, защото не е дадена друга категорична дефиниция що е то „всеобща дигитализация“. Пък ние учените хора сме свикнали с дефиниции да работим.
доц. Дачев: Чуха се гласове, че сътвореното от Ковид е придвижване към нещо, което така или иначе щеше да се случи.
доц. Михайлова: Не просто се чуха. В проекта за Стратегия за развитието на висшето образование 2021-2030 същото го пише. Ковид даде такъв тласък. Мисълта ми е друга. Така или иначе вървим към дигитално обучение, няма как то да ни се размине, изглежда, че е световна цел в областта на образованието. Чуха се гласове, които казват, че в бъдеще онлайн обучението ще е за всички, достъпно, безплатно, евтино от гледна точка на държавата, а традиционното обучение с истински жив контакт, с истински книги, защото висшето образование се учи от книги, а не от картинки, както МОН предвижда, за съжаление, в стратегията си, само за платежоспособните. Не, това не е вариантът, защото образованието е измислено в макрорамката на обществото, за да интегрира обществата, за да намалява социалните разделения, а не точно обратното – да разтяга ножицата.
доц. Дачев: Казахте: наложителен, неизбежен обществен дебат. Към коя от невралгичните му точки на първо време да посегнем и към какво да насочим вниманието си?
доц. Михайлова: Първото е отговорът на въпроса: как да използваме технологиите единствено и само в полза на обучението, образованието. В момента, в който имаме списък с подходи за използване на информационните и комуникационни технологии в полза на образованието, в изпълнение на основните цели на образованието – да научи децата и студентите да мислят, да ги възпита, да ги приобщи към обществото, да развива образователната система и да развива обществото като система, трябва да пристъпим към втората точка от дебата. А тя е: как да съчетаем онлайн и офлайн, традиционното образование. Вероятно ще се получи добре, ако използваме онлайн образованието в задочните форми, така или иначе те се наричат дистанционни, студентите в тях самостоятелно решават да учат дистанционно от преподавателя и университета. Вероятно дистанционното онлайн образование ще бъде добро в случаите, в които имаме чуждестранни студенти и докторанти. Но когато става въпрос за деца и студенти, които искат да получат и имат право да получат истинско, адекватно, живо образование – на тях държавата и обществото трябва да продължат да предлагат традиционното образование и дори да вдигнат нивото на неговото качество.
доц. Дачев: Ние не сме на една линия в способността си да приемаме и да се адаптираме към технологиите и този вид обучение. Съгласни ли сте?
доц. Михайлова: Да, разбира се. Дигитално разделение се казва. От 2000 имаме изследвания за така нар. digital divide или новото социално неравенство в световните общества, а не само у нас. В началото се говореше за дигитално неравенство на базата на различен достъп до технологиите, с които влизаме в интернет – един има компютър, друг няма. Днес още по-силно стои въпроса за така нар. дигитална грамотност – умението да се справяме с технологиите. И в света, и у нас е така, макар че при нас се оказа, че все още стои въпроса за неравния достъп на хората до информационното и комуникационно пространство. Проблемът е както за учениците и студентите, въпреки че те са дигитално поколение, така и за нас преподавателите и учителите. Имаме и психологическа бариера, тя не е маловажна. Та като ще говорим за дигитално образование, за онлайн образование, нека преди това да поговорим за достъпа. Какво означава достъп? Да имаш пари да си купиш необходимите ти технологии и средства. Да си грамотен да ги ползваш, да имаш адекватна психологическа нагласа. Необходима е и съответна законодателна база – и там има какво да се помисли и направи, за да можем да имаме в най-добрия случай смесено он- и офлайн образование, работещо в полза на ученииците и студентите, преподавателите, обществото и държавата.
Разговор с доц. Юрий Дачев в предаването „Рецепта за култура“, БНТ 2 26 септември 2020. https://bnt.bg/news/-skritoto-ostrie-…